Разработка за развитие на селски туризъм в региона на общините Белоградчик и Чупрене

3. Разработка за развитие на селски туризъм в региона на общините Белоградчик и Чупрене

Целта, която си поставяме в този раздел е да представим един регион, който е чудесен пример за тезата ни, че “от функционална гледна точка селският туризъм е тясно свързан с други видове туризъм”. Също ще изложим фактите така, че да докажем наличието и възможността за развитие на предпоставки и фактори, които “в организационен аспект показват семейния туристически бизнес като обединителна основа” (Костов).

Възможността за туриста отишъл на ваканция на село да посети и живее в селска къща, да отглежда собствени плодове и зеленчуци, да издои кравата на домакина си или пък да беседва със местните жители относно произхода и специфичните привички, които са част от техните обичаи и традиции е едно наистина незабравимо преживяване. Това са нещата, които придават магнетизма на преживяване от такъв тип и поддържат увеличението на туристопотока постоянно. Но защо да не направим приключението още по-пълно и за ден не предоставим възможността за посещение на биосферни резервати, исторически крепости, културни паметници и исторически музеи, разходки из пещери, хълмисти хребети или пък каране на сърф или водно колело.

Тези именно идеи ни помогнаха да изберем и предложим град Белоградчик, село Чупрене и целия регион принадлежащ на двете общини за развитието на селски туризъм като добавим елементи на културно-опознавателни, пещерни и водно-атракционни програми.

“а) Места за прием в самите селища (главно села и малки градчета с оригинално, възрожденско архитектурно оформление).

б) Места за прием около привлекателни селища, красиви местности, водоеми и др. Най-често такива се създават около реки, езера и язовири (Тунджа, Ропотамо, Дунав, езерата в Рила, Родопите, язовирите Жребчево, Сопот и др.).

в) Места свързани с природни феномени: Побитите камъни, Белоградчишките скали, Сините камъни, Вратцата, Триградското ждрело и др.

г) Свети места (главно манастири и параклиси, оброчища): Рилски, Роженски, Дряновски, Клисурски, Келифаревски и др.

д) Национални паркове: Пирин, Рила, Родопите, Мургаш и др.

е) Културни паметници: Мадарски конник, Етъра и др.” (Костов, стр. 190)
В следващите три части ще се спрем по-подробно на три подрайона, които ще представим отделно с техните привлекателни за развитието на туризъм страни. Те са: Зона Юг (село Чупрене заедно със селата Върбово и Репляна), град Белоградчик и район Север (тук влизат пещерата Магура и езерото Рабиша).

1. Град Белоградчик

“В чуждите справочници е отбелязан като световна туристическа атракция. Разположен е в Северозападна България на север от Стара планина. Средната надморска височина на вискоките части е 570 м. Намира се на 175 км от София през Монтана. От Видин с автомобил разстоянието е 50 км. Можете да пътувате и с влак. Слизате на гара Орешец и се качвате в чакащото ви микробусче, с което след 20 минути сте в града приказка.

Неслучайно френският пътешественик Жером Бланки пише за града, че “видяното в България при Белоградчик не може да се сравни нито с прочутите теснини на Олиул в Прованс, нито с дефилето на Панкарбо в Испания, нито с Алпите, нито с дивните планини на Тирол и на Швейцария”, което е неоспорим факт за даденостите на тази дестинация.
Милиони години природата е ваяла червения камък, за да го видят днес любопитните в образите на Адам и Ева, Ученичката, Монасите, Мадоната, Конникът, Хайдут Велко. Кога хората са кръщавали фигурите, не е известно. Но за тях съществуват колкото научни обяснения за образуването им, толкова и легенди за "човешките" им образи и съдби. Те са "жертва" на войни, страсти и чиста любов. Разделени влюбени са се вкаменявали заради забранена обич, борци са оставали завинаги на земята като благодарност за доброто, което са извършили. "Историята" на всяка фигура разказва екскурзовод, след което ще се разделите с каменните образи като с интересни и достойни за уважение и слава хора. В Белоградчик на туристите показват и историческата крепост.

Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език- единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Била е действаща до Сръбско-българската война през 1885 година.

Бронзовата ера е представена с находки край селата Крачимир, Рабиша, Салаш, а желязната отново при Крачимир, Долни Лом и гр. Димово. Наличието на материали от ранната и късната античност в землищата на селата Граничак, Салаш, Крачимир, Рабиша и на самия град са свидетелство за непрекъсната човешката дейност. В непосредствена близост до р. Брезова личат основите на римска баня с характерните съоръжения. Има също и богати монетни находки.

Късната античност е засвидетелствана с материали от Крепостта (Първа плоча), калето Узбег , местността Магаза и Маркашничкото кале.

Множество отбранителни съоръжения, състоящи се от 17 кастела, водопроводи и пътища, строени през IV – VI в., възстановени и разширени през периода XII – XIV в., са неми свидетели на богати моменти от българската история. По време на Втората българска държава, град Белоградчик е бил втория административен и културен център в Бдинското царство (XIVв.). доказателство за това са 14 църкви и манастири, както и Белоградчишката крепост. През турския феодализъм тук често са избухвали бунтове.” (Археологическа карта, Балкански)

“Интензивният живот в района продължава и през ранния и развития феодализъм. Останките от глинени пещи (XII – XIVв.), водопровод, строителни материали и особено монетна находка говорят за засилена стопанска дейност. През XIXв. Особено значение придобиват занаятите. На основата на местни суровини настъпва подем в обущарството, терзийството, бъчварството, грънчарството, кундурджийство, мутафчийството и памукчийството.

Открити са залежи на антрацитни каменни въглища в м. Зелениград и на медни руди в Садовски рът, които оказват силно въздействие на местното население.

Културни обекти са Пановата къща (превърната в исторически музей, ярък представител на западнобалканската архитектура, построена през 1810, впечатлява с отлично функционално разпределение и дърворезбена украса, показва постиженията в областта на просветата и културата на населението през Възраждането), Величковата къща, Ловният дом, летен кинотеатър, джамията Хаджи Хюсеин (1751). Атракция за туристите представлява и природонаучния музей. Това е сграда с оригинална архитектура, разположена сред градския лесопарк, където са експонирани препарирани животни, минерали и представителни видове на флората и фауната.

Интерес за туриста представлява и астрономическата обсерватория, която разполага с 60-сантиметров телескоп и електронна апаратура за изследване на галактични обекти. Има добра организация при посещения от туристи с цел наблюдение на интересни космически явления.

Градът може да бъде изходен пункт за посещение на много близко разположени природни феномени като варовиковият скален масив Венеца (на изток) и историческите върхове Ведерник, Клетвен връх и Кокошевец. До тези места могат да бъдат организирани еднодневни походи.” (“Белоградчик – пътеводител”)

Местността Гъбите е известна като място, където до много скоро се провеждаше панаир. Докато трае панаира в града се събират хора от цяла Северозападна България, като не малко са и хората идващи и от доста по-далечни части на страната. Това събитие е много подходящо за срещата не само на голям брой хора и повод за забавление, но и възможност за много търговци и производители да покажат продукцията си. По този начин панаира играе икономическа роля на микрониво.