Съвременни модели на взаимоотношение здравен професионалист пациент вид, характеристики, значение
Взаимоотношения здравен специалист-пациент и създаване моделите им
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
Реферат - основи на управлението в здравеопазването (1)
| Взаимоотношения здравен специалист-пациент и създаване моделите им.
1.Създаване на междуличностен контакт - “болен – здравен професионалист” по време на преглед, интервю, консултация и т.н., но и като среща на два индивида за вземане на решение. Контактът е неизбежен като общуване на “четири очи”; независимо от времето на осъществяване - преди или след различни професионални обсъждания по повод състоянието на болния. Конкретно решение за третиране, за въздействие може да се вземе само след такава среща. Тя е фокусът на моралното (освен професионално) вземане на решение, при цялата налична историческа и моментна медицинска информация. Основни моменти от тази консултация са: умението да се слуша, вежливостта, информираното съгласие, качеството на грижата, която се предлага, взаимното доверие – като път за постигане, привилегията на здравния работник да бъде част от живота на болния, която изисква от него съчувствие: • Срещата между здр. работник и пациента е много важна и редица психологически фактори могат да повлияят върху нея. От тях зависи колко пълноценна и полезна ще бъде тя. • Прегледът или извъшването на медицинска интервенция не е обикновена среща между двама души. То се базира на принципа, че един човек страда и се нуждае от успокоение и лечение от друг, който е призван да стори това. • Редица фактори влияят върху отношенията между пациента и медицински персонал. На първо място – личността на здравния работник – неговият авторитет, предизвикващ респект у болния, който е склонен да го идентифицира с най-близкия си човек. • Значение има и къде се провежда интервенцията, респ. комуникацията – в болница, в спешен кабинет до леглото на болния или до стола на който той седи. • Често пациентите желаят да говорят насаме с персонала и това желание трябва да се уважи - т.е. да се намери самостоятелна стая или да се дръпнат завеси, ако има такива в помещението в което те разговарят. • Позата на здравния работник спрямо болния е също важна. • Ако пациентът е на легло, той трябва да вземе стол и да седне до него, но не в долния край на леглото, за да не е отдалечен от него и за да не го гледа отдолу - нагоре. • Ако пациентът е седнал на стол и здравния работник трябва да е на стол, така че те да са на едно ниво. • Редно е здравния работник да наблюдава пациента почти непрекъснато, докато последния може и да отклони поглед. • Всяка интервеция/медицинска процедура започва с представянето на здравния работник и обяснение на целта на процедурата. • Важно в този етап е да има изслушване и разбиране на пациента • Не трябва да се избързва с изрази като„всичко е нормално" и подобни преди да сме вникнали в проблемите на пациента, защото той не би се успокоил от тези думи преди да е изслушан и разбран. • Начинът на говорене на здравния работник е много важен. • Той не трябва да говори високо или много тихо, да не е кресливо, да не прекъсва разговора за сметка на горовене по телефона • Не трябва да се демонстрира отегчение при обясненията, които даваме на пациента, нито пък да се показва високомерие или пренебрежение. • Да не използват сложни термини за обяснение на оплакванията, създаващи объркване и неяснота. • Жестовете и мимиката трябва да са премерени и обмислени • Да не говори с недомлъвки, защото това засилва опасенията на болния • Задължително е връзката пациент здравен работник да бъде конфидеционална, т.е. поверителна. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|