Според съвременните схващания в здравеопазната практика могат да се установят няколко вида отношенията с пациента. Те се наричат модели на взаимоотношения и характеризират начините, по които медицинските работници трябва да се отнасят към пациента, в зависимост от наличните предпоставки. Съществуват шест модела на взаимоотношения, три от които се приемат за основни. Това са:
1.Патерналистичен модел.
2.Автономен модел.
3.Модел на партньорство.
Другите три модела са договорен, бизнес и превантивен
Не бива да се забравя, че лекар и болен могат да се намират и в следните видове отношения:
класическо терапевтично взаимодействие - когато лекарят е отговорен пред болния за действията си, или пред близките му
лекарят е един безпристрастен изследовател, който докладва резултатите си пред други лица (и е отговорен пред тях)
лекарят прави свое собствено изследване в свой интерес, или в интерес на групи, фирми, институти, целящи напредък и прогрес в медицината.
В двата последни случая събираната информация може да се ползува не само в личен терапевтичен интерес на болния, защото има много случаи на “информирано съгласие”, когато той сътрудничи за някаква цел, която не е в негов личен здравен интерес, при спазване на строги етични принципи, свързани с експерименти върху човешки същества (здрави и болни).
