Съвременни модели на взаимоотношение здравен професионалист пациент вид, характеристики, значение

III. Характеристики на моделите на взаимоотношение

Изтегляне 0.53 Mb.

страница	6/7
Дата	28.02.2022
Размер	0.53 Mb.
	#113309
Тип	Реферат

1 2 3 4 5 6 7

реферат етика (1)
Свързани:
Реферат - основи на управлението в здравеопазването (1)

III. Характеристики на моделите на взаимоотношение
Патерналистичен модел

Според класическата медицинска етика патерналистичния модел представлява вид отношения при гласувано право на избор за болния от друг, професионално и морално отговорен, при това поставяме моралния принцип за благодеяние над моралния принцип за автономност.

Думата „pater“ произлиза от латински и означава баща. При този модел отношението към пациента е като родител към дете. Този начин на отнасяне към пациента е бил водещ през вековете от древността до 70-тегодини на нашето столетие, когато той е атакуван много сериозно.

Според този подход се допуска прилагането на лъжа, скриване на истината, измама, непредоставянето на информация, насилие и др. Но всичко тава се прави в името на доброто и благополучието на пациента като се прилага принципа на благодеянието. Доброто се определя най-често от лекаря, от гледна точка на медицинската наука.

Този модел, макар и много атакуван, има своето неоспоримо място при някои ситуации – при спешни случаи, възрастни и малки, при психично неадекватни, при опасни инфекциозно болни и т.н. При него всяко право за предоставяне на информация е загубено,”пълномощията“ на лекаря са подразбиращи се. Има място и за този вид акредитиране на права, защото винаги има варианти, при които той е единствен. Основната слабост е в нарушеното право на човек сам да решава и да носи отговорност за себе си. Счита се за демодиран, следва да се запази само за изключенията.

Оправдано е да се прилага в следните случаи:
1.В спешни и неотложни ситуации.
2.Когато пациентът е под въздействието на силна болка, стрес или психотропно вещество и не е в състояние да вземе сам решение.
3.При малки деца.
4.При много възрастни пациенти.
5.При психично болни.
6.При инфекциозно болни, когато те са опасни за околните.
При този модел лекарят взема решенията за курса на лечение като носи и отговорността за изхода от него.
Патерналистичният модел е силно критикуван поради нарушаването на основното човешко право всеки сам да решава, кое е добро за него и поеме отговорност за себе си. Страничен човек трудно би могъл да реши кое е най-доброто за някой друг човек.
Автономен модел
Автономният модел е свързан понятието “автономна личност” и нейната характеристика да управлява собственото си поведение (т.е.да се самоопределя), да подчини емоциите и спонтанните си желания на разума, да защитава своите права и интереси, да взема решения и да носи отговорностите, свързани с тях. Срещата “болен-лекар” е среща на две автономни личности и всички отношения са свързани с този предварително ясен факт. Ролята на информираното съгласие.

При този модел на взаимоотношения се прилага принципа за уважение на автономността на личността. Приема се, че пациентът е автономна личност, че той разбира своите права и интереси, в състояние е да управлява собственото си поведение и поеме отговорност за взетото решение. Автономната личност е интелигентен човек, който може да разбере предоставената му информация и вземе решение и даде информирано съгласие. При този модел:

- пациентът получава пълна и точна информация за състоянието си, резултатите от всички изследвания, съобщава му се пълната и точна диагноза, алтернативите за лечение и прогнозата, както и сведения за това, какво ще се случи, ако той не се лекува;
- пациентът сам решава кое е доброто за него;
- пациентът носи отговорност за взетото решение;
- пациентът дава информирано съгласие.
Този модел намира по-настоящем голямо приложение, тъй като на пациента се предоставят все повече права.
Има ли компетентен и некомпетентен пациент? Да, разбира се, че има. Не всеки пациент е интелигентен човек, който може да разбере своите права и интереси, както и предоставената му информация. При некомпетентен пациент има място само патерналистичният метод.
Модел на партньорство
Ако приемем, че патерналистичният и автономноят модел са двете крайности при взаимоотношенията медицински работник - пациент, някъде между тях се намира модела на партньорство. При този модел лекарят и пациентът се обединяват в името на обща цел - да се справят с болестта. Тя е центърът, около който двете страни водят разговор. При този модел и двата субекта са на ниво автономни личности, които се уважават един друг. Целта е чрез взаимно доверие и отстъпки да се стигне до консенсус по всички въпроси отнасящи се за диагнозата,лечението и човешките връзки между пациента и лекуващия го лекар. Кое е добро за пациента и неговото здраве, се решава съвместно в контекста на реалните проблеми и интереси на болния, който е личност, способна да разсъждава правилно и да прави свой избор, за който отговорно поема последствията. От гледна точка на правата на пациента и задълженията и отговорностите на лекуващия екип този модел е най-издържан.
В Модела на партньорство – здравния професионалист и пациента са обединени от общата цел – лечение-управление. Правата на пациента в тази комбинация са права на пълна информация, автономия при изборите, вярност на лекаря и точност при работата му, хуманност – да бъде лекуван със съчувствие и да се съхрани като уникална личност.
Договорен модел
При този модел съществува точно регламентирани и фиксирани права и задължения от страна на пациента и лекаря. Ангажиментите са точни и ясни и съществува някаква обвързаност на пациента с резултатите отлечението. Този модел намира приложение при лечение на наркомани с намаляващи дози.
Бизнес модел
При този модел медицинският труд е стока с определена цена, като пациентът заплаща всяка услуга и здравна помощ, която му е приложена.
Превантивен модел
Целта при този модел е да не се допусне да настъпи заболяване или влошаване на здравето. Пациентът получава съвети как да живее, за да запази здравето си. Уважението към интегритета на пациента се изисква от медицинската сестра и другите специалисти по здравни грижи в тяхната работа и във всекидневието и в драматични ситуации, свързани с риск за живота. Същността на този принцип изисква от медицинския персонал да:

уважава пациента като личност с неговото право на самоопределяне и лично достойнство;
проявява чувствителност към индивидуалните различия на болните като уникални личности;
уважава и разбира индивидуалното възприемане на болестта от пациента.

Съвременните тенденции в етиката на здравните грижи са в посока засилване на позицията на пациента, затова и уважението към интегритета на болния трябва да се приеме наред с традиционните ценности и норми в професията на сестрата. И обратно това право на пациента може и трябва да се разглежда като задължение на специалиста по здравни грижи.

Интегритетът като морална ценност се дефинира като уважение към човешките чувства. Интегритетът има връзка с личната сфера, автономността, правото да бъдеш информиран за собственото си състояние. Колкото един човек е по-зависим, толкова у него е по-изострено и застрашено съзнанието за собственото му чувство за интегритет. Особено раними са възрастните и застаряващите хора, тъй като при тях се увеличава персоналната уязвимост и зависимост от помощта на други хора. От специалистите по здравни грижи се изисква:

да знаят различните реакции на болните към болестта, да искат и да са в състояние да изпитат емпатия към тях и състоянието в което са;
да са чувствителни към уязвимостта на пациента и неговото индивидуално възприемане и изживяване на болестта и последствията от нея за живота му.

Принципът за уважение на интегритета на пациента включва респект към правото на самоопределяне и на информирано съгласие. Уважение към самоопределянето на пациента означава, че болният има право, ако с това не нарушава правата на другите, да действува според своите лични ценности и желания, да взема участие в процеса на вземане на решение за него самия и това право не може да му бъде отнето, независимо от способността му да действа автономно или не. На практика това се осъществява като медицинската сестра изслушва пациента и се съобразява с неговите чувства и желания. Освен това той трябва да получава информация и да има възможност да участва в процеса на планиране и осъществяване на грижите за него. Едно съпричастно, емпатично отношение от страна на обгрижващия намалява чувството за уязвимост на болния. Уважение към интегритета на пациента включва уважение към човешкото му достойнство и неговата личност. Най- често това означава да се уважават ценностите и правата, включително правото му да бъде уникална личност със собствена стойност и желания. Респект към интегритета на личността е в същност уважение към особеностите, ценностите и т. н. на личността на пациента. Непатерналистично отношение, а отношение при което се има пред вид и мнението на пациента, неговото право да решава кое е добро за него лично и кое не е. На практика сестрите и другите специалисти по здравни грижи трябва да спазват определени правила при обгрижването.
1.Уважението към уникалността на личността не разрешава болния да се възприема като случай или той да се деперсонифицира. Пациентът е личност, на който му се е случило да страда от съответното заболяване.
2. На пациента, доколкото е възможно, не бива да се ограничава автономността, свързана преди всичко с това как да се облече, кога да вземе душ, как да използва собствените си пари, как да се среше и др.
3.Не бива да се пренебрегва или да не се изслушва мнението на пациента относно личните му опасения или чувства. Медицинската сестра трябва да покаже, че желае да изслуша болния.
4.На пациента не бива да се задават въпроси, отговорите на които той предпочита да запази в тайна. Ако все пак болният сподели нещо,тази информация не бива да се разпространява.
5.Медицинските сестри не бива да мислят, че знаят повече и по-добреот пациента, какво той е в състояние да направи или какво чувства или има нужда. Не бива от него да се изискват неща, които е ясно, че не може да извърши.
6.Към пациента и неговите проблеми трябва да се демонстрира съпричастност, емпатия и професионална компетентност. Това,според съвременните изисквания на етиката на здравните грижи, налага да се грижим за болния човек по начина, по който бихме желали да се грижат за нас самите.
7.Отношението към роднините на болния трябва да е също с уважение. Ако те желаят да имат думата в грижите за техния близък, трябва да ги изслушваме с разбиране. За тях пред болния не бива да се говорят лоши неща, както и за болния пред близките му. Но не бива да се разрешава те да разполагат със средства и вещи на болния против неговото желание.
8. Религиозните убеждения на пациента трябва да се уважават, но не бива да се допуска нищо, което излиза извън рамките на приемливото.
9. Болният трябва свободно да разполага със собствените си неща –тоалетни принадлежности, бижута, чанта, бельо, което право е незаконно да му бъде отнето. Не бива без разрешение да се пипат личните му вещи.
10.Ако болният има самостоятелна стая, медицинската сестра не бива да влиза в нея прекалено бързо. В стаята се влиза с уважението, скоето се влиза в чужд дом, тъй като пациентът я чувства като своя собствена територия.
11.Трябва да се уважава правото на лично пространство на болния, вкоето не бива да се навлиза бързо и без предупреждение и съгласие от негова страна.
12.Тялото на пациента не бива да бъде докосвано по начин, който е неприятен за него или то не бива да се излага на показ, нещо което здрав човек никога не би допуснал.
13.Не трябва да се разрешава някой болен да стане прицел на подигравка от страна на другите болни или персонала. Не бива да се задават и въпроси, като предварително се знае, че отговорът ще предизвика смях. По никакъв начин не бива да се допусне един отделен пациент да е обект на подигравка. На пациента трябва да се помага като се търси положителното от неговата гледна точка, доброто за него, от неговата позиция.

Изтегляне 0.53 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7