Съвременни модели на взаимоотношение здравен професионалист пациент вид, характеристики, значение
IV. Значение за изграждането на етични взаимоотношения с пациента
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
Реферат - основи на управлението в здравеопазването (1)
| IV. Значение за изграждането на етични взаимоотношения с пациента.
Взаимоотношенията медицински персонал–пациент поставят много значими проблеми в медицинската практика и медицинската деонтология. Причината за това произтича от сложния характер на човешкото поведение и необходимостта то да се анализира в неговата психологична, междуличностна и социална същност. Никакви технически средства не могат да поемат ролята на здравните специалисти, които чрез ежедневното си общуване, наблюдение и взаимодействие се стремят да разберат поведението и преживяванията на човека при здраве и болест. Затова медицинската помощ трябва да включва не само професионална компетентност, но и ефективно професионално общуване, основано на личната грижа към човека, изразяваща се в отношение на внимание, съчувствие, емоционална топлота, зачитане и подкрепа. Добрата комуникация между медицинския персонал, болния и неговите близки се основава, както на утвърдени психологични правила за взаимодействие между хората, така и на специфични за здравната практика поведенчески модели. „Неписаните” универсални правила за общуване - Те се отнасят към най-съществените страни на човешките интеракции и действат като стандарт в ежедневните формални и неформални ситуации на общуване. Поради тяхната всеобхватност М. Аргайл ги определя като универсални. Тяхната универсалност произтича от факта, че са валидни трансситуационно и са характерни за западната култура. Те са: 1. Уважавайте автономността на другите хора. 2. Гледайте другия в очите,когато общувате директно. 3. Не дискутирайте с други хора това, коетонякой е споделил с вас конфиденциално. Или: Спазвайте доверителност в общуването. 4. Не критикувайте публично друг човек. Смисълът на критиката като коректив на поведение се загубва при публичността . Добро професионално общуване в медицинската практика се постига посредством: • стриктно спазване на утвърдените правила на медицинската етика; • съблюдаване както на универсалните, така и на специфичните за медицинските специалисти правила за общуване. установяване на принцип за комуникация, поставяща в центъра пациента – включване на пациента в собственото му лечение, чрез активността иначина си на живот да влияе върху процеса на оздравяване; • отчитане на индивидуалните особености и потребности на конкретния болен и адаптиране към тях; • създаване на атмосфера на доверие, подкрепа и емпатийност в процеса на професионалното общуване. Съществен елемент в работата на медицинския специалист е умението да общува: с пациентите и техните близки, с колегите, с членовете на мултидисциплинарния екип. Всъщност без ефективно общуване и доверие усилията на здравния професионалист няма да имат необходимия ефект,защото в комуникативния процес се обменя важна информация, изграждат се отношения на взаимно разбиране и партньорство. Независимо от новите технологични предизвикателства на ХХІ век човекът, и особено болният човек, винаги ще търси контакти с професионалисти, от които ще очаква човешко общуване, разбиране, съчувствие, съпричастност и подкрепа. 6 http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/ nursing-sf.com/site/norms https://lekuva.net/118703/d-r-shtonova-spodeli-vazhni-kazusi-kasaeshti-pravata-na-patsientite.html Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|