Съвременните социални и хуманитарни науки отвъд херменевтиката и критиката



Дата11.06.2018
Размер34.83 Kb.
#73747
ТипЛекции
Съвременните социални и хуманитарни науки отвъд херменевтиката и критиката



Код. Наименование на учебната дисциплина

Съвременните хуманитарни и социални науки отвъд херменевтиката и критиката



Титуляри на курса:

Доц. д-р Боян Ивайлов Знеполски



Характер на дисциплината

Избираема



Образователно-квалификационна степен

Докторска степен



Година

2009-2010



Семестър

Зимен семестър



Кредити 5


Часове – 30 часа


Характер на обучението

Лекции и семинари



Цели на курса

Курсът има за цел да изследва познавателните перспективи и възможности на съвременните хуманитарни и социални науки отвъд дебата между херменевтична и критическа традиции.



Методи на оценяване


Език на обучението

Български




Предварителни изисквания

Няма
Съдържание на дисциплината

Курсът има за цел да продължи започналото миналия семестър изследване на значението на херменевтичната и на критическата традиции за съвременните хуманитарни и социални науки. След като основните позиции и аргументи в дебата между херменевтика и критика бяха принципно изяснени през призмата на основните им защитници - Гадамер, Хабермас, Рикьор, - настоящият курс си поставя за цел да проследи “отгласите” на тези дебати в различни дисциплинарни полета: антропология, социология, социална философия. Първата част на курса е посветена на специфичния израз, който дебатът между херменевтика и критика намира в антропологията, по-конкретно в теоретичния сблъсък между “рационалисти” и “релативисти”. Втората част е фокусирана върху съвременните формулировки на социалната критика, които, изоставяйки прекомерните “рационалистки” и “обективистки” претенции на критиката в духа на Хабермас или на Бурдийо, насочват вниманието си към всекидневния опит и преживявания на индивидите, където критиката открива едновременно своето основание и своите източници. Третата част открито поставя въпроса за пределите на херменевтичната парадигма, съпоставяйки я с близките, но и различни парадигми на неоструктурализма и прагматизма, които също обвързват хуманитарното знание с езика и комуникацията. Четвъртата част представлява методологическо отклонение към един добил вече широка популярност исторически подход – микроисторията, който в сравнение с други хуманитарни и социалнонаучни подходи в най-голяма степен се доближава до детективсткия жанр: върви по следи, събира улики, привежда доказателства и така напредва към едно възможно историческото знание.

Структура на курса
Част І : Дебатите между рационалисти и релативисти в антропологията. (Клифърд Гиърц и Ърнест Гелнер)

1. Три подхода към познанието: постмодернизъм, разум и религия.

2. Какво означава “рационалитски фундаментализъм”?

3. Аргументи в полза на “анти-анти-релативизма”.

4. Хуманитарното знание като “локално знание”.
Част ІІ : Новите източници на социалната критика. (Аксел Хонет и Люк Болтански)

1. Критиката пред етическите предизвикателства на постмодернизма.

2. Съвременни патологии на социалния живот.

3. Степени на критиката: нормативна критика и радикална екзистенциална критпика.

4. Как “да направим реалността неприемлива”: критическите задачи на социологията.
Част І : Хуманитаристиката отвъд херменевтиката. (Ричард Рорти и Джани Ватимо)


  1. Как да преодолеем херменевтичния конформизъм?

  2. Херменевтика и постструктурализъм.

3. Херменевтика и прагматизъм.
Част ІV : Новата дисциплина: микроисторията. (Карло Гинзбург и Джовани Леви)

1. Какво е микроистория?

2. История, психоанализ и истина.

3. В търсене на следи и доказателства. За “доказателствената парадигма” в хуманитаристиката.


Препоръчана литература
Бурдийо П., Размишления по Паскал, София, Панорама прюс, 2008.

Гийрц К., “Интерпретация на културите” В: Идеи в културологията т. І, София, СУ “Климент Охридски”, 1990.

Гинев Д., Вплетеност и откритост, Стара Загора, Идея, 2005.

Леви Дж., Упражнения по микроистория, София, ДНЧО, 2008.

Решер Н., Плурализмът. Против изискването за консенсус, София, КХ, 2001.

Хонет А., “Социалната динамика на пренебрежението” В: сп. Критика и хуманизъм, Науките за човека: социални и/или хуманитарни, кн. 11, бр. 2/2002.

Boltanski L., «Institutions et critique sociale. Une approche pragmatique de la domination» in Tracés, Présent et futur de la critique, 2008 hors-série.

Honneth A., Disrespect. The Normative Foundations of Critical Theory, Polity Press, 2007.

Geertz C., Available Light, New Jersey, Princeton University Press, 2000.

Gellner E., Postmodernism, Reason and Religion, London and New York, Routledge, 1992.

Ginzburg C., Clues, Myths and the Historical Method, Baltimore, Johns Hopkins University Press, 1989.

Rorty R., Essays on Heidegger and others, Cambridge University Press, 1991.



Vattimo G., Au-delà de l’interprétation, De Boeck Université, Paris, Bruxelles, 1997.
Каталог: images -> zim-anotacii-09-10
images -> Дата Място
zim-anotacii-09-10 -> Програма по дисциплината: развитие на специализираната преса в българия съставил програмата
zim-anotacii-09-10 -> Преходът” – междудисциплинарна изследователска лаборатория титуляр: проф дсн Георги Д. Димитров Анотация
zim-anotacii-09-10 -> Лекции Цели на курса Запознаване на студентите с проблематиката на антропологията на емоциите
zim-anotacii-09-10 -> Национални и организационни култури (измервания и интерпретации)
zim-anotacii-09-10 -> Мистика и модерност
zim-anotacii-09-10 -> Европейска литературна мрежа аспекти на идентичността в модерните европейски романи
zim-anotacii-09-10 -> Код. Наименование на учебната дисциплина Религиозен императив и социално действие в исляма


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница