Съвременния икономически човек
Изтегляне 42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „буржоа", който се състои от
- По време на ранния капитализъм
- , народи, които също имат „силно предразположение към капитализма
- Великобритания
| 6. Вернер Зомбарт /1863-1941 г./ и историческият генезис на "съвременния
икономически човек". Буржоазията и формирането на модерната икономическа култура. Националните особености и нееднаквата адаптация на различните народи към икономическата култура на Новото време. Генезис на капиталистическия дух в Италия, Франция, Испания, Португалия, Англия, САЩ и Германия.
Зомбард е „кръстник” на капитализма, защото той за първи път въвежда термина „капитализъм” Тезата на Макс Вебер в „Протестантската етика и духът на капитализма" още по онова Време предизвиква засилено внимание. Тезата му се посреща, както с одобрение, така и със зловредни или крайно противоположни мнения. В група автори, които се отнасят критично към възгледите на Макс Вебер, водещо място заема Вернер Зомбарт (1863 - 1941) Вернер Зомбарт произхожда от преселили се В Германия френски хугено-ти. Завършва юриспруденция и политическа икономия в Берлинския университет. Първоначално има ясно изявени марксистки позиции. След Първата световна Война Зомбарт се обръща срещу марк- . сизма и провокира научната общественост с една от най-скандалните си книги „Търговци и герои" (1915 г.). Книгите му „Буржоазията" и „Съвременният капитализъм", отдавна са се превърнали в класически. Това е така, защото „Зомбартовата концепция за капитализма се оказва толкова велика, че е причината за излизането на самостоятелна научна литература, посветена на изследванията на капитализма като цялостно явление. Според В. Зомбарт благодарение на личните качества, които притежава социалната фигура на „буржоата", става възможно възникването на капиталистическото общество. Даниел Бел ще отбележи, че „корените на капитализма имат двойствен характер. Ако единият от източниците му е аскетизмът, за който настоява Вебер, то другият е користолюбието, централната тема на Вернер Зомбарт" Така според Зомбарт оправдание на капитализма става образът на користолюбивия „буржоа", който се състои от два различаващи се социални типа: - единият, който притежава дребнособственически и еснафски манталитет - другият е подчинен и се ръководи от своя „предприемачески дух". По време на ранния капитализъм необузданото користолюбие води до натрупването на богатство чрез: войни и разбойничество; благодарение на чиновническата кариера, която създава възможности за големи подкупи; сродното на нея купуване на длъжности; клиентелизма и лакейството; търговията и рентиерството, а не на последно място и чрез вълшебството на алхимията. В образа, който Зомбарт определя като предприемчив буржоа, съзнателно се акцентира върху „героичното" начало, благодарение именно на което става възможно възникването на капитализма. Към „авантюристите" той причислява шест основни типа капиталистически предприемачи. - Първият тип са разбойниците или флибустиерите, които с насилие и с държавно покровителство натрупват големи за времето си богатства. Много от тях са благородници или стават такива. - Втората група, която притежава предприемачески дух, са земевладелците или крупните за времето си феодали, които въпреки благородния си произход лордове, маркизи, херцози или графове - са безкомпромисни в „жаждата си" за натрупване на първоначален капитал. Те поставят началото не само на бъдещото капиталистическо фермерство, но са и първите, които в зората на ранния капитализъм успяват да създадат мощни за времето си предприятия за производство на желязо, въглища, хартия, текстил, дрехи и т.н - Третият тип, причисляван към предприемаческия „авантюризъм", са държавните служители, които подобно на „Колбер във франция" успяват да натрупат значителен първоначален капитал. Това е така, защото държавната инициатива дава тласък за разцвета на „капиталистическия дух", от което имат възможност да се облагодетелстват и държавните служители. - Четвъртата група са спекулантите, които с измами на фиктивно създавани акционерни дружества също успяват да преминат в групата на бъдещите капиталисти, фиктивни акционерни дружества се създават не само за производство на мед, сол, желязо, кораби, но и за „всеобщо застраховане от огъня", „доставяне на свежа риба в Лондон" ,„излекуване от венерически болести" и т.н Само в „Англия за една година е имало над 200 такива фиктивни акционерни дружества" - Петия тип са търговци от 3-то съсловие. Те , успяват „крачка по крачка" да се издигнат в обществото. Зомбарт смята, че няколко народности притежават „търговски дух" - флорентинци, англичани, французи и евреи. - На шесто място са занаятчиите. Това е онзи занаятчия, който с дълголетие и в непрекъсната борба разширява дейността на своето манифактурно предприятие, „човекът с мазолестите ръце, притежаващ груби маниери, който осигурява на децата си липсващото му об разование. Благодарение на този образ на по-късен етап ще възникне възхваляваното средно съсловие на буржоазното общество Сред последните няколко социални типа, каквито са държавните служители, по-дребните търговци и занаятчиите, в повечето случаи ще се проявява „еснафският дух", който в етапа на утвърждаването на капиталистическото общество влиза в противоречие с „героичния дух" на авантюристите капиталисти. По-нататък при обяснението на тези различни социални образи на буржоата Зомбарт смята, че определяща роля имат и биологичните фактори. Според него само на някои европейски народи са присъщи „героичният дух" - това са онези народи, живеещи на територията на Европа, които чрез своето историческо минало са доказали, че успешно могат да покоряват други народи. Сред тези народи според Зомбарт ясно се различават две групи: първо, народи със склонност към „насилствено предприемачество" в крупни размери, към разбойничество и авантюризъм, като към тях се отнасят не само римляните, но и онези, които по историческа даденост живеят в отделни територии на Испания, Галия, Западна Германия, както и лангобардите, франките, нормандските племена, холандците и т.н.; второ, народи, които също имат „силно предразположение към капитализма", но предимно по мирен път, чрез търговия и с еснафски добродетели натрупват своето богатство - флорентинци, шотландци и евреи, както и тези, в които тече етруска и гръцка кръв В групата от народи, които имат „слабо капиталистическо предразположение", са преди всичко тези, в които келтите съставляват мнозинството от населението; ирландците, които даже и в „интензивната икономика" на Северна Америка предпочитат „спокойствието на държавната служба" В. Зомбарт защитава мнението, че първата страна, в която възниква капиталистическият дух, е Италия, където още през XIII в. той вече съществува, а през XIV в. „е масово явление". Подобна е и ситуацията на Пиренейския полуостров. Но за съжаление през XVII в. предприемаческият дух и тук отслабва. Следващата страна, която попада под влияние на капиталистическия дух, е Франция. За нея е характерно, че се развиВа предимно „спекулативният дух", особено сред банкерските среди.През XVIII в. във Феанция започват да се засилват тенденциите на „сеньориалните" нагласи към разкоша и лукса, „развива се глупавият навик на френския народ да предпочита обезпечаване и уважение чрез чиновническата длъжност". Формира се културната нагласа да „се презират промишлените и търговските дейности" С тези свои разсъждения В. Зомбарт в крайна сметка обяснява кои са основните причини за „незначителната сила, която имал във Франция капиталистическият дух". Ако в Италия, Пиренеите и Франция „духът на капитализма" започва по-рано, това не е така за Германия. Капиталистическия дух в Германия започва предимно от 1850 г. Най-характерното за немската предприемчивост според Зомбарт е: пьрво, нейната приспособимост към световния пазар, второ, големият организационен талант на немския предприемач със създадените от него крупни предприятия и банки и електрифицирано общество, трето, култовото отношение в Германия към науката. Съвършено различна е еволюцията на развитието на капиталистическия дух в трите части на Великобритания - в Ирландия, Шотландия и Англия. Зомбарт изключва Ирландия от редиците на страните с модерна капиталистическа култура. Според него няма друга страна, която да е така малко засегната от „диханието на капиталистическия дух", както Ирландия. Точно обратното е в Шотландия, където капитализмът възниква първоначално толкова „взриВно", че предизвиква „изумление", за да се капсулира през XVII столетие. Религиозният подем, предизвикан от Реформацията, заглъхва, поради което „шотландците остават малко заинтересовани от капитализма" и от неговото по-успешно развитие в бъдеще. В Англия още през XVI в. се зараждат силен предприемачески дух, страст към приключения и завоевания, като по този начин се поставя началото „на героическата епоха на капитализма в страната". Англичаните „налагат своя вкус на пазара". Предприемаческият дух и интересът към работата намаляват, като старите идеали изчезват и отстъпват място на удоволствието от разкоша. Английската аристокрация „живее от труда на негри, китайци и индийци, от земеделски ренти във всички страни на света". Страната, която има най-голямо значение за разцвета на капиталистическия дух, са САЩ. Ако буржоата от „стария стил" остава още дълги години да съществува в редица европейски народи, САЩ са първата страна, в която се „създава съвременният икономически човек". Ако за буржоата със „стария стил" богатството е знатност, уважение, свобода и независимост, то за „съвременния икономически човек" богатството е „божие милосърдие", което трябва непрекъснато да се увеличава. По отношението му към деловия живот за буржоата от „стария стил" комерсиалното поведение се характеризира със солидно спокойствие. При „съвременният икономически човек" темпът и интензивността са определящи, а „времето е пари" По отношение на клиентите за раннокапиталистическия буржоа' е морален принцип да не взема клиенти на друг. Това обаче въобще не е валидно за „съвременния икономически човек", който е създателят на конкуренцията. Много от тези възгледи на В. Зомбарт ще бъдат подкрепени от редица негови последователи. Така например, ако за М. Вебер областите на първоначалното възникване на капитализма са „протестантските територии" в западния свят и Северна Америка, то за В. Зомбарт това са фло-рентинците от католическа Италия и ролята на евреите за развитието на борсовия капитал. Но въпреки различията между М. Вебер и В. Зомбарт, от тях ни остава разбирането, че на модерния капитализъм адекватно отговаря само онзи индивид, който като продукт на „капиталистическия дух" се отличава от всички останали по своята предприемчивост и рационалност, пестеливост и аскетизъм, както и с култовото си отношение към труда. Нещо повече, той изцяло е освободен от ласото на стария традиционен свят, от фиксираните и онаследява-ните статуси и роли, като безграничният импулс, който го движи, е импулсът на печалбата, „непрекъснато възобновяваща се" чрез рентабилността в процеса на динамичното преобразуване на икономическия свят. Каталог: files -> unwe files unwe files -> Тотално управление на качеството unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3! unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция Изтегляне 42 Kb. Сподели с приятели:
|