Съвременния компютър
Изтегляне 53.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Класификация според предназначението
- Класификация според технологичното изпълнение
- Приложения
- Устройство на компютъра
- Процесор
- Дънна платка
- Оперативна памет
- Периферни устройства
| Съвременния компютър
Компютърът е сложна електронно изчислителна машина, състояща се от отделни модули (елементи, части), чието общо предназначение е обработка на информация, (данни), представени в цифров (дигитален) вид. Тази обработка се извършва съгласно някакъв алгоритъм, представен в компютъра като програма. Програмата е последователност от инструкции, които водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми. Класификация според предназначението
Тази класификация е доста неопределена по характер. Това е така, защото непрекъснато се откриват нови приложения на компютрите. Това, което до преди няколко десетилетия е било непосилно за персоналния компютър, днес може да е част от ежедневието на домашния потребител. Затова границите между горните термини е неясна и се променя с времето. Класификация според технологичното изпълнениеТехнологиите за изработка на компютри са се променили много от първоначалното им създаване. Първите компютри са били изцяло механични. През 30-те години на XX век се въвежда използването на релета, а през 40-те Джон Атанасов и Клифърд Бери създават първия електронен компютър. От 60-те досега компютрите са изцяло транзисторни. Освен тези основни технологии, в развитието на компютрите е имало опити и с други доста екзотични такива. Например, за икономическо моделиране са били изпозвани канали с различни стеснявания, през които тече вода. Днес се разработват нови технологии, които да увеличат производителността на компютрите. Ето основните от тях:
За класифицирането не е толкова важна технологията на изработка, колкото са например функциите, които изпълнява компютърът. Изключение правят единствено квантовите компютри, тъй като тяхната технология би позволила дотолкова да се увеличи скоростта на обработка на информация, че това ще доведе до качествено нови функции на компютъра. ПриложенияПървите електронни компютри са били много скъпи и големи — с размерите на стая. Това ограничавало тяхната употреба само до научни изчисления, често за военни цели. ENIAC например е бил създаден за балистични изчисления, но по-късно е използван за проверка на конструкцията на водородната бомба. Това изчисление, проведено от 15 декември 1945 до януари 1946, включило над един милион перфокарти с данни, и показало, че водородната им бомба не би работила както трябва. (Много от съвременните суперкомпютри също се използват за симулации, включващи ядрени оръжия.) Британският Colossus пък е използван за разбиване на вражеските кодове през Втората световна война. С развитието на универсалните компютри приложенията им стават практически неизчерпаеми. Основната им функция си остава обработката на данни, но тя придобива много мащабни размери — особено след създаването на глобалната мрежа Интернет. Информацията става все по-важна част от живота на хората, а с това и самите компютри. Развитието на комуникациите и натрупването на огромни количества информация довежда до необходимостта тя да се систематизира. Самият проект Уикипедия например има за цел да систематизира знанията на човечеството на едно място и да представи максимално ясно за читателя информацията. Устройство на компютъраПочти всички съвременни компютри са изградени съгласно архитектурата, описана от Джон фон Нойман. Според нея компютърът се състои от три основни компонента: процесор, памет и входно-изходни устройства. Следва кратко описание на основни съставни части на един съвременен персонален компютър: ПроцесорСърцето на компютъра е процесорът, наричан още Централен процесор, (ЦПУ) (Central Processing Unit, CPU). Той управлява работата на всички останали устройства и изпълнява самата програма (намираща се в паметта на компютъра). Състои се от аритметично-логическо устройство (АЛУ), управляващо устройство (УУ) и регистров блок (РБ). АЛУ изпълнява целочислените (събиране, изваждане и т.н.), логическите (И, ИЛИ, НЕ) и сравнителните операции. Управляващото устройство следи къде се намира следващата за изпълнение инструкция в паметта и се грижи разултатът от изпълнението на инструкцията да бъде записан в паметта, ако това е посочено в програмата. Регистровия блок или бързо достъпни клетки. Използва се за служебни цели на УУ и АЛУ и като свръх бърза памет за съхраняване на получаваните резултати. Дънна платкаДънната платка (MotherBoard) е една от основните хардуерни части на компютъра. чрез нея се свързват всички останали части - процесор, памет, входно-изходни устройства. Като цяло архитектурата на всяка дънна платка се състои от 2 основни елемента - северен (North bridge) и южен (South bridge) мост. Оперативна паметОперативната памет е последователност от номерирани клетки с еднаква големина, съдържащи информация. Тази информация може да е инструкция, която процесорът трябва да изпълни, или данни, които трябва да се обработят. Всяка клетка има адрес, чрез който програмата се обръща към необходимото място в паметта. Оперативната памет също така бива наричана памет от 1-во ниво, според отдалечеността от процесора. По принцип тя се дели на ROM (Read Only Memory) и RAM (Random Access Memory). Най-близка до процесора и най-често вградена в него е малка по-размер памет, наречена кеш памет (процесорен кеш). Времето за достъп до тази памет е най-малко. Кешът най-често е разделен на две части - за данни и за инструкции. Процесорът зарежда в кеша си (на база евристични алгоритми) части от оперативната памет, наречени линии, за да ускори изчислителния процес. Поради факта, че оперативната памет работи със скорост, която е в пъти по-малка от тази на процесора, когато последният трябва да ползва ОП, се налага да изчака, което е продиктувало създаването на процесорния кеш. Процесорният кеш за разлика от ОП не може да бъде директно адресиран от програмиста. Оперативната памет се различава от външната памет по това, че в нея се съхраняват активните програми, т.е. тези, които се изпълняват в момента от процесора. Чрез техника, наречена суопинг, външната памет (обикновено твърд диск) може да се използва като оперативна. Външната памет под формата на твърд диск се нарича обикновено памет от 2-ро ниво. Съществува и понятието памет от 3-то ниво, която се използва при компютри с големи изисквания за количеството на съхранените данни. Такива системи са библиотеките от ленти, които могат да съхранят огромно количество информация, но времето за достъп до нея е огромно, защото самата лента трябва да бъде поставена в четящото устройство от автомат, като бъде физически преместена от мястото на съхранение. Дънната платка, процесорът, оперативната памет и захранващият блок се намират монтирани в т.нар. системен блок или компютърна кутия, към която се свързват входно-изходните устройства - обикновено твърд диск, флопидисково устройство, монитор, клавиатура, мишка и др. Периферни устройстваПериферните устройства увеличават функционалността на компютъра. Повечето от тях улесняват и разширяват връзката им с околния свят, в частност с човека. Пълен списък на съществуващите периферни устройства е посочен в статията за периферни устройства. Основните от тях са:
Мониторът е устройство за извеждане на информация от компютъра към потребителя. Самият монитор е управляван от видеокартата и визуализира подадената информация.
Клавиатурата и мишката са периферни устройства, които служат за подаване на информация към компютъра.
Скенерът (или сканер) въвежда определен вид графична информация в компютър. Той е устройство за заснемане на нещо, което след това да бъде използвано. В резултат се получават изображения на заснеманите обекти - фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти.
Принтерите са компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на хартия (понякога и на други материали) на документи, които могат да включват текст и изображения.
Каталог: text text -> N това множество се въвежда аксиоматически чрез три основни числа и пет аксиоми. Тези аксиоми се наричат аритметични аксиоми на Пеано на името на италианския математик Джузепе Пеано (1858 1932). Основните (първичните) понятия на Пеано са text -> Сксоблак Ръководство на потребителя съдържание text -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна text -> Драмата на българския преход: лични истории text -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта text -> Постановление №249 от 13 ноември 1998 Г. За одобряване на тарифа за таксите, които се събират в системата на министерството на околната среда и водите и от общините text -> Преимуществата на управлението на веригата за доставки. Обучението беше съвместна инициатива на Проект „Пазар на труда” text -> История на църковната историография text -> Платон „апология” Изтегляне 53.46 Kb. Сподели с приятели:
|