Свръхсетивното познание Марияна Везнева



страница1/8
Дата14.01.2018
Размер2.01 Mb.
#46612
  1   2   3   4   5   6   7   8


Свръхсетивното познание

Марияна Везнева

СВРЪХСЕТИВНО ПОЗНАНИЕ

Обикновено човек приема информация за обектите от обкръжаваща­та го среда посредством петте си сетива. Срещат се обаче лица, които при определени обстоятелства могат да получават познания за обекти не само от обкръжаващата среда, а и от пределно разстояние или през всякакви прегради, както и да приемат информация за миналото, насто­ящето и бъдещето. Познанието, получено по някакъв друг начин извън предела на възможностите на известните ни пет сетива, определям ка­то свръхсетивно познание.

Лица, способни да получават свръхсетивни познания, са съществува­ли още в древността. Естествено такива хора има и днес.

В последно време специалисти от различни клонове на науката — физици, биофизици, биолози, философи, психолози и т. н., обединяват усилията си и работят по проблеми на психотрониката, свързани с полу­чаване на познания извън възможностите на нашите пет сетива, извън нашия човешки опит и сякаш в противоречие с научните закони.

Специалистите обаче в повечето случаи разглеждат нещата като странични наблюдатели или изследователи, които черпят информация от екстрасенси, без самите те да могат напълно да я осмислят, да почув­стват състоянието на екстрасенса. Допускам, че по този начин не биха могли истински да се задълбочат в проблема.

Аз не съм феномен. По професия съм архитект. Като специалист в област, свързана с изобразително изкуство, вероятно съм развила у се­бе си до известна степен образното мислене. Освен това, по стечение на -обстоятелствата, в продължение на много години имах възможност да контактувам и да наблюдавам лица, получаващи свръхсетивни позна­ния, т. е. познания, основаващи се именно на образното свръхсетивно възприемане.

Самата аз още от детска възраст често сънувам ясни и запомнящи се сънища, по време на които получавам прогнози за бъдещи събития и — което с най-същественото — осъществявам телепатичен контакт с поз­нати или съвсем непознати. С течение на времето тези мои качества пре­търпяха допълнително развитие, чувствителността ми се изостри и аз започнах да обръщам сериозно внимание на свръхсетивните познания, които получавам. А през 1981 г. осъществих отначало насън, а после и в будно състояние, телепатичен контакт с Велики посветени, Учители на човечеството (Адепти, Махатми) и като че ли от друга цивилизация. За период от 9 години бях „обучавана" от Тях в особена „школа" и получих послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя на неговото оцеляване, които се чувствам задължена да предам.

Затова си позволих да напиша тази книга.

Тя е предназначена за специалисти в областта на психотрониката, занимаващи се със свръхсетивното възприемане и по-точно с телепатията. Книгата е адресирана също и към специалисти - уфолози, работе­щи по проблема за осъществяване на телепатичен контакт с други циви­лизации. Поради своето естество може да представлява интерес и за все­ки любознателен и непредубеден читател, който се стреми към духовно развитие и самоусъвършенстване. Това е всъщност основното й пред­назначение.

Книгата е съставена от три отделни части, всяка от които може да се смята и самостоятелна, но трите заедно изясняват по-пълно проблема.

Първа част „Екстрасенсите и познанието" разглежда същността на проблема откъм неговата научна страна.

Втора част „Случаи с екстрасенси" съдържа фактологически мате­риал с описания на подбрани действителни случаи на свръхсетивно въз­приемане.

Трета част „Телепатични послания" разказва за етапите на обучени­ето ми чрез телепатичен контакт с Висши посветени (Учители) и за по­лучените телепатични послания, адресирани до човечеството, посочва­щи пътя за оцеляването ни.

Всяка от трите части може да бъде разширявана и допълвана с още факти, които засега не съм представила.

Изложеният материал има донякъде научноизследователски харак­тер. Изследването обаче, натрупването на факти и обобщението им не е извършено чрез методите на официалната наука — лабораторни и дру­ги експерименти, статистически анализи, комисии и т. н., а чрез близък приятелски контакт с екстрасенси, т. е. лица, притежаващи свръхсетивни способности. Като свидетел на случаите, аз съм ги приемала и субек­тивно, пречупени през моя поглед, но и обективно, доколкото дарбата ми за свръхсетивно възприемане ми е помагала да доловя важни под­робности, иначе незабележими за други хора.

Наблюденията обхващат над 35 години и се отнасят за повече от 50 екстрасенси, а в някои от случаите съм участвала пряко и аз. Особено интензивен бе периодът 1981 —1989 г., когато бях в постоянна телепатич­на връзка с Учителите (Висшите посветени). Тези случаи на контакт с Тях и вероятно с представители на Висша цивилизация, владееща управ­ляването на психическите и други енергии, се проявяваха както по вре­ме па сън, така и в будно състояние като видения, материализации и др., т. е. имаше и доказателства за реалността на контакта, па въздействие­то, на което бях подложена самата аз, моята дъщеря и някои от най-близ­ките ми приятели — екстрасенси.

Всичко това сигурно прави книгата необикновена.

Съществува общоприето мнение, че територията на нашата страна изобилства с екстрасенси. Има сведения, че напоследък броят им се уве­личава. Предполагам, че това качество е народностна черта, допълнено от влияние на местоположението на България — може би геомагнетизъм и геомантия, а може би и въздействие „отвън", т. е. целенасочено космическо влияние с цел развитие на свръхсетивни способности, които да доведат до промяна в мисленето и в ценностната характеристика на човека.

Посочените в книгата лица със свръхсетивна дарба са интелигентни, психически здрави хора, повечето от тях имат интересни професии.

Свръхсетивната дарба с човешко качество, но вероятно и качествен скок в човешката еволюция. Нейната проява е подобна на творческото вдъхновение в изкуството и прозрението в науката. Така че логично е да се предположи, че носители на тази дарба има в не но-малка степен и сред хората на изкуството и науката, много от които досега по обясними причини са предпочитали да мълчат за тези свои необикновени способ­ности. Всеки, който от дълго време с наблюдавал явления, свързани със свръхсетивно познание, не може да не се убеди в тяхната реалност.

За дискретност имената на участващите в събитията екстрасенси с малки изключения са променени, а имената на моите близки и на сви­детелите са посочени с инициали.

Някои от датите са ориентировъчни.

Смятам, че наблюденията на множество неиндентифицирани летя­щи обекти (НЛО), появата на полтъргайсти, както и увеличаване броя на лицата със свръхсетивни дарби са взаимосвързани. Явленията мо­же би са предпоставка за евентуална телепатична връзка с Висша циви­лизация. Осъществяването на телепатичния контакт е първият етап, а следващият ще бъде най-вероятно реализиране на явна директна връз­ка, която ще допринесе за положително развитие на нашата цивилиза­ция.

Надявам се, че книгата ще даде своя принос за сътрудничество при изясняване на явленията, свързани с приемането на свръхсетивни по­знания, ще постави основа за натрупване на фактически материал и ще помотае за решаване на някои проблеми при търсенето на начини за осъ­ществяване на контакти с други цивилизации.

Разчитам чрез книгата да бъдат привлечени и други хора, притежа­ващи свръхсетивни способности и осъществили подобни телепатични контакти.


ПЪРВА ЧАСТ ЕКСТРАСЕНСИТЕ И ПОЗНАНИЕТО

Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

Евангелие от Йоана, гл. 1/9

Той им отговори и рече: Защо­то вам е дадено да узнаете тайни­те на царството небесно, а на тях не е дадено.

Евангелие от Матея, гл. 13/11

Понеже няма нищо тайно, ко­ето да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

Евангелие от Марко, гл. 4/22
ИСТОРИЯ НА НАБЛЮДЕНИЯТА

От дете проявявам интерес към явленията, свързани с прогнозиране на бъдещето. Винаги ме с вълнувал въпросът — може ли то да се уз­нае предварително и има ли начин да бъдат избегнати предстоящи пре­междия и неблагополучия?

Повечето мои роднини по майчина линия (и то само жени) имаха ка­чества на екстрасенси — лечители или ясновидци, предсказващи бъде­щето, а някои притежаваха и други необикновени способности.

Баба ми (покойница) умееше да успокоява и да лекува тежкоболни деца, дори някои, загубили вече жизнената си сила и оставени да умрат. Тя владееше умението да спира дъжд и когато искаше да го направи, из­лизаше на открито и съсредоточена си говореше нещо. Не след дълго дъждът преставаше.

Сестрата на баба ми (също покойница) беше известна ясновидка. Тя гледаше на карти, на кафе и на ръка. Предупреждаваше ни за опасности и уточняваше кой кога ще умре.

Няколко години преди да почине, тя избра мен - между всички братов­чеди, за да ми предаде опита си за предсказване на бъдещето. Беше се убедила, че това е твърде сериозно и отговорно действие, за което са не­обходими готовност за съпричастие към човешката мъка и умение за дълбоко съсредоточаване.

Майка ми (вече покойница) беше с медицинско образование (учител­ка на медицински сестри) и имаше качества на лечителка. Можеше да успокоява болка чрез масаж и да премахва психическо напрежение чрез погалване. Тя притежаваше и способността да изпраща телепатични сигнали. Когато искаше да извика някого да дойде у нас, тя мислено го зовеше. Обикновено той идваше след няколко часа.

Първа братовчедка на майка ми (също покойница) и дъщеря на ба­ба ми, ясновидката, на около 45 — 50-годишна възраст се отдаде на лечителство и стана известна народна лечителка във Варна. Тя живееше бли­зо до морето. На двора си беше направила басейн и отделна постройка за болни.

Порази ме един случай, станал с нея.

Преди години имаше наводнение в града. Не знам точно как, но го­ляма водна маса се насочила към нейната къща, като по пътя си залива­ла и разрушавала всичко. Виждайки опасността, съседите се разбягали, но леля ми останала до басейна, свила се на кълбо и съсредоточена в мо­литва не помръдвала. За голямо учудване на всички водата се раздели­ла на две и леля ми останала непокътната на образувалия се остров.

Друга братовчедка на майка ми (също покойница) беше завистлива. Когато видеше у нас саксия с красиво цвете и го пожелаваше. Щом го погледнеше, уж да му се зарадва, не след дълго цветето клюмваше като попарено от слана. Ние криехме цветята от нея.

От моето поколение моя първа братовчедка — юрист и фелдшер, на 40-годишна възраст също се отдаде на лечителство и на Йога-практика (медитация). Тя напусна града и се установи със семейството си в едно изолирано село, следвайки пътя за получаване на духовни знания и ду­ховно самоусъвършенстване.

Що се отнася до мене, още от малка слушах необикновени истории за неизбежността на съдбата и за справедливото възмездие при немо­рални и лоши постъпки. А едно събитие от най-ранна възраст предопре­дели убеждението ми, че съществува прераждане.

Майка ми имала по-голяма сестра на име Мария, която починала на 8—9-годишна възраст вследствие заболяване. На смъртния й одър се би­ли събрали всички близки хора. Момичето било в пълно съзнание и се мъчело да утеши разплаканата си майка. И тогава казало: „Не плачете за мен, защото точно след 20 години отново ще дойда при вас."

Точно след 20 години майка ми забременяла с мен.

Бях още малка, когато баба ми ме убеждаваше, че съм нейната почи­нала дъщеря и аз се мъчех да си припомня нещо от миналото си, но безуспешно. Спомням си, че вкъщи се страхуваха да не ми се случи не­що лошо на годините на покойната Мария.

Бях на около 8 и половина години, когато се разболях тежко. Тогава съм била известно време в безсъзнание. Когато оздравях, ми обясниха, че обикновено при следващия живот времето на смъртта се проявява като премеждие.

Така от ранна възраст въпросите за прераждането, съдбата, кармата, смисъла на живота и същността на битието заемаха постепенно мяс­то в моето съзнание.

Аз започнах да проявявам особена чувствителност още от дете. Не можех да понасям негативно настроени към мен хора и ми ставаше ло­шо от контакта ми с тях. Започнах да гледам на 14-годишна възраст от­начало па карти, а после и па кафе. Възприемах „гледането" за нещо съв­сем естествено. По-късно като пораснах, разбрах, че не всички виждат това, което виждам аз. Всъщност използвах картите или кафето само за ориентир, а щом се съсредоточавах, виждах образи и сцени много често в движение.

Междувременно съм се занимавала с хиромантия, графология, френология и астрология.

От дете имам ясни, цветни и запомнящи се сънища. Бях свикнала всяка сутрин да ги разправям на майка ми и да търся смисъла им. Защо­то това не бяха обикновени сънища. Някои от тях съм описала във вто­ра и трета част от книгата.

Завърших архитектура и работя по професията си, но интересът ми към свръхсетивното познание е постоянен.

Когато бях на възраст между 22_и 35 години, имахме семеен приятел със свръхсетивни способности — Йорго (сега покойник). Той ми гледа­ше често и описваше неща, които в никакъв случай не можеха да бъдат само телепатична връзка. Постепенно започнах да се убеждавам в реал­ността на явлението.

На 23-годишна възраст се запознах с ясновидката Веса1, която виж­да образи около човека и тълкува сцените (майка й също беше известна ясновидка). Тя приема информация чрез своя Учител. При първата ни среща Веса ми очерта най-главните бъдещи моменти от живота ми — с повече подробности до 40-годишна възраст и в по-едри щрихи след та­зи възраст.

Не ми допадаше нейното предсказание и дори правех всичко въз­можно да попреча на реализирането му и да променя съдбата си. Живо­тът ми обаче се нареждаше като по предварително начертан план.

С Веса сме приятелки повече от 30 години и в мое присъствие тя е гледала на някои мои приятелки, а аз съм следяла дали ще се сбъднат предсказанията.

В службата си имах възможност да контактувам повече от 20 години с мои колега със свръхсетивни дарби.

Ана2 (художничка) вижда аурите около човека в определен цвят. Любчо3 (също художник) гледа на кафе за период от 1 до 3 месе­ца и по дати определя събитията с поразителна точност.

С Нели4 сме приятелки от 10 години. Тя, освен че гледа на кафе, усеща и биополето като поток от енергия.

През 1981 г. започнаха първите ми телепатични контакти с Висшите посветени — Велики Учители от Хималаите.

И тогава по странен начин се запознах с К. С., който имаше иаучни познания по проблемите, свързани с психотрониката. Той даде нов тла­сък в наблюденията ми върху хора със свръхсетивни способности.

Започнах целенасочено да търся контакти с екстрасенси — медиуми. През 1982 г. срещнах Ценка, която разговаря с покойници; Радка, която прави контакт чрез снимка на покойник и може безпогрешно да опреде­ли коя снимка е на жив човек и коя — на покойник; Липа, която вижда органите в човешкото тяло като цветен телевизор и твърди, че е обуча­вана от Дух-лечител (може би извънземен). Същата година се сприяте­лих с една певица — медиум, Ева, и в продължение на 6 месеца бяхме почти неразделни. Тя има способност за автоматично писане, като при­ема енергия в ръката си от Духа на свой дядо.

Ева ме запозна с една своя приятелка певица й медиум Недял­ка5. С пея поддържах близко приятелство 4—5 години. Тя вижда връзката между хората като „светещ пояс", има качества за психометрия и най-вече медиумични способности. В мое присъствие тя можеше да разговаря с Учителите и заедно се убеждавахме в реалността на те­лепатичната връзка.

В края на 1982 г. се запознах с особено силния медиум Ваня6. С нея контактувах 3 месеца, но се виждахме често и понякога оставах у тях през цялата нощ. Чрез нея получих точна информация за моите телепатични контакти с Учителите,

През 1983 г. се запознах с лекаря Жоро7. Тогава започнах да придо­бивам качества на свръхсетивно възприемане на заболяването на орга­ните (усещах заболяването с особен вкус). Няколко месеца „стажувах" в неговия кабинет, но лечителството и диагностицирането не задоволява­ха основния ми интерес.

За да разбера на какво ниво са професионалните гледачки и други из­вестни ясновидки, започнах съзнателно да ги издирвам и да ги опозна­вам. Така се запознах с още десетина екстрасенси лечителки, ясновидки и медиуми — Васка, Нора, Любка, Пенка, Соня, Цеца и др. Всяка от тях имаше определен индивидуален стил, а всяка от медиумите твърдеше, че контактува или с покойници, или с Висш дух, или с Извънземен.

Скоро разбрах, че екстрасенси се срещат сравнително по-често меж­ду хората на изкуството.

Най-голяма роля върху развитието ми като екстрасенс и като изсле­довател на свръхсетивността, най-общо, оказаха, разбира се, телепатич­ните контакти от периода 1981 — 1989 г., когато сама (но не по моя ини­циатива) осъществявах връзка със същества от Висша цивилизация — Учители на човечеството (Адепти), които проведоха върху мен нещо по­добно на обучение върху проблеми на произхода и същността на човека, бъдещето на земната цивилизация и др.

С тяхна намеса през 1983 г. дъщеря ми (тогава 9-годишна) разви за кратко време необикновена дарба па екстрасенс. Тази дарба се заклю­чаваше във виждане аурата около човека цветна и с болестните й откло­нения, телепатично проследяване действията на наши близки, участие в чужди сънища, психометрия и телекинеза. Бяхме обучени да осъществя­ваме помежду си телепатичен контакт с предаване на образи.

Връзката с Учителите продължава и досега, но е преминала в друга фаза.


СЪЩНОСТ НА СВРЪХСЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ

Ние живеем в среда, пронизвана от енергии, голяма част от които са неосезаеми и невидими за повечето хора. Само единици могат да полу­чават информация за действителността извън познатите пет сетива, ве­роятно като приемат и трансформират енергия отвън. Освен това те чес­то пъти умеят и да въздействат целенасочено върху обекти чрез собст­вената си енергия.

Човек, притежаващ такива способности, се нарича днес екстрасенс, а в миналото се е наричал ясновидец, гадател, прорицател, оракул, про­рок (що се отнася до получаване на информация), както и маг, магьос­ник, лечител, светец (що се отнася до излъчване на собствената енергия и въздействие чрез нея).

Често приемането и излъчването на енергия е съпроводено с т. нар. ясно-чуване, ясновидство, ясноусещане за допир, за вкус и за ми­ризма.

Свръхсетивността е вероятно родова черта, така както съществуват цели фамилии на лекари, музиканти, художници, но тя може и да бъде придобита при екстремни обстоятелства.

Свръхсетивната дарба може би се обуславя и от физическата даде­ност на човека. Има случаи на екстрасенси с незатворена фонтанела на черепа или със зараснали с ръб черепни кости. А причината, поради ко­ято повечето от тези хора не понасят силно слънце без шапка на глава­та, се дължи вероятно на по-тънка черепна кутия, особено на върха на главата. Предполагам, че затова свръхсетивната дарба се среща по-чес­то при жените и децата, отколкото при мъжете.

В културното развитие на човечеството се забелязват целенасочени деформации на черепи (на прабългари от аристокрацията, на фараони от Древен Египет и другаде). Това насилствено деформиране на чере­па в ранна детска възраст, и то само на високопоставени лица, изглеж­да е продиктувано от желанието за развиване на свръхсетивни способ­ности.

За постигане на същата цел са прилагани случаи на трепанация на челната кост в междувеждието, срещащи се в източните народи (Китай, Тибет). Подобно въздействие оказват и обратните пози (асани), практи­кувани в Йога.

Забелязала съм, че свръхсетивната дарба е свързана със способност­та на човека към самовглъбяване и съсредоточаване.

Понякога изживяването на психическо и физическо страдание в ня­какъв период от време налага на човека самовглъбяване и съсредоточа­ване, мобилизиране на неговите психически и физически сили за оцеля­ване, което пък може да развие непроявени свръхсетивни способности. Придобиването на такива способности за свръхсетивно възприемане е вероятно качествен скок в човешката еволюция.

Общуването с екстрасенси може би допринася за развитието на свръхсетивни качества, чрез взаимна обмяна на енергиите на био-полето.

Предполагам, че всеки човек притежава латентни свръхсетивни спо­собности, но не всеки е достигнал необходимата степен на развитие, за да може да ги прояви. Лица със свръхсетивни дарби се срещат много по-често, отколкото изглежда на пръв поглед. Само феномените са еди­ници.

Проявата па свръхсетивни способности може да има и общи харак­теристики, но носи елемент на уникалност. Забелязала съм, че същест­вува изразена разлика в проявата на свръхсетивните качества при мъжа и при жената. Прави ми впечатление, че по отношение на възможнос­тите за свръхсетивно възприемане и въздействие върху материали пре­димство имат мъжете, по отношение на лечителството мъжете и жените се проявяват еднакво, по по отношение на прогнозиране на бъдеще­то — изглежда това е по-скоро женско качество. По отношение приема­нето на енергия (информация) и излъчването на енергия (информация) като целенасочено въздействие на един обект върху друг, жената има ка­чества на приемаща енергия (информация), а мъжът — на излъчващ енергия (информация).

Погрешно е схващането, че надарените със свръхсетивни способнос­ти са неуки, примитивни хора, без образование, които използват своята дарба само за препитание. В действителност между лекарите и средния медицински персонал се срещат лечители, вкл. ясновидци-диагностици, а между хората па изкуството и на науката — немалко ясновидци-прогностици. Големите феномени по правило произхождат от народа, но и те са артистичен тип хора. Общото качество, което свързва всички тези надарени хора, е състрадателността и милосърдието.

Прави впечатление, че известен брой от лицата със свръхсетивни способности са религиозни или се занимават с Йога. От една страна, мо­литвата (при религията) и медитацията (при Йога) спомага за концент­рация и насочване на мисълта към скритата същност на човека, което в действителност е условие за развитие на свръхсетивни качества. От дру­га страна, тези, които притежават свръхсетивни качества, търсят обяс­нението им в религията или в Йога. Защото всички те рано или късно стигат до извода, че „Някой" им въздейства, че „Някой" им помага и прави телепатична връзка с тях и че този „Някой" е Разумна сила.

Науката засега отбягва обяснението на такива феноменални факти.

Но свръхсетивните познания са действителност. Описаните по-нататък случаи (а такива могат постепенно да бъдат събрани с хиляди) са на­пълно достоверни и заслужават най-сериозно проучване.

Според публикувани научни съобщения са известни следните факти, доказани по лабораторен път:

- Всеки материал (върху земята и под нея) приема от геомагнетизма особена енергия.

— Около всеки жив организъм съществува енергийно поле (доказа­но чрез фотографията на Кирлиан). Всеки жив организъм излъчва раз­лично по сила и интензитет енергийно поле в зависимост от жизнената (физическа и духовна) сила.

— Съществува обмяна на биоенергия между живите организми. (Пак чрез фотографията на Кирлиан е установено, че когато двама души с раз­лични по интензивност биополета застанат един до друг така, че да слеят своите биополета, тогава и двамата получават общо по-интензивно светещо биополе, като след разделянето им получената енергия се за­пазва.)

— Чрез биополето си човек може да въздейства па въздуха, на вода­та и навярно на други еднородни вещества. (Установено е, че с присъс­твието си екстрасенсът променя йонизацията на въздуха.)

— Възможно е целенасочено да се предава биоенергия на голямо разстояние. (Проведен е експеримент за биоенерготерапия от Москва в София, като по време на всички сеанси апаратите за записване състоя­нието на болния са блокирали.)

— Мисълта е форма па енергия, като че ли от типа на светли­ната. (Проведен е опит с екстрасенс, като върху главата му е била поставена непроявена филмова лента. С мисълта си той очертал геометрични форми върху лентата, видими след проявяването на филма.)

Екстрасенсът може да усети, че всеки човек има индивидуално био­поле с определена вибрация, т. е. с уникална характеристика, с опреде­лен код.

Установено е, че екстрасенсите имат по-силно биополе. Изглежда, че то е по-добре организирано, по-добре овладяно и най-съществено­то — то може да бъде насочвано в определена посока. Според посока­та — навътре или навън, екстрасенсът е в състояние да приема инфор­мация от всеки обект или субект или да излъчва своето биополе (да го насочва, да предава) към определен от него обект или субект, т. е. може да бъде приемащ или излъчващ (предаващ). И в двата случая се осъщес­твява телепатична връзка.

Телепатичният контакт се проявява в биополето и протича в някакъв „капал за връзка".

Екстрасенсите възприемат света по Особен начин, тъй като тех­ните възприятия са разширени извън пределите на обикновените се­тивни граници. Какви познания за света могат да представят те?

Например съществуването на геомагнетизма, който се регистрира с уреди и е специфичен за всеки материал. Екстрасенсът радиестезист с помощта на прост уред може да установи подземни води, нефтени нахо­дища и т. н. Той може да определи посоката на движение, дебита, дъл­бочината и дори „вкусовите" качества на находището (особено необ­ходимо при търсене на питейна вода). Нужен е само повече практичес­ки опит.

Екстрасенсът с в състояние да въздейства върху еднородна материя и да я придвижи (телекинеза). Той дори може да придвижи облак или да спре дъжд, което изглежда не е много трудно при положение, че някол­ко екстрасенси обединяват своята енергия.

Молебените, които се правят по време на дъжд, целят именно това, а придаденият им религиозен смисъл осигурява свързването на биополетата на участниците в молитвата. В миналото всяко село е имало екип от жени, които съвсем естествено са влияели върху облаците. (В Древ­на Гърция към общините са били назначавани на длъжност такива „ме­теоролози".)

Екстрасенсът може да види и излъчването около еднородните мате­риали — кристали, метали (особено благородните), скъпоценните камъ­ни, еднородните скали (напр. мрамор) и т. н. Големите скални масиви с еднороден състав влияят на човека и излъчват голяма енергия. (Пред­полагам, че използването в мегалитните строежи и в други култови съ­оръжения от древността на големи каменни масиви е имало предназна­чението да въздейства със своята енергия. Подобна енергия излъчват и големите водни маси.)

Някои екстрасенси определят размерите на биополето. Едни усещат границата на биополето като ограничителна ципа (както озоновия пласт около Земята), други виждат излъчването около цялото тяло, около гла­вата, около ръцете и дори като нимба над главата. (Дали художниците на икони не са били екстрасенси?)

Какъв е съставът на биополето, още не е изяснено.

Констатирала съм, че екстрасенсите са в състояние да установят връзката между близки хора, като свързани помежду си биополета. Те могат да усетят нещо, подобно на поток, на течение, или виждат свете­щи точки, светеща нишка, светещ пояс, светеща осморка, които свърз­ват двама души. Сякаш цялото биополе е във въртеливо движение и по­соките на въртене около мъжа и около жената са противоположни. Те­зи факти показват, че биополето има материално-енергетична основа.

Предполагам, че ако всеки по-чувствителен човек се съсредоточи, ще може да приеме силен сигнал (например за тревога или опасност) от свой особено близък роднина или приятел, и то точно определен сиг­нал за точно определен човек, сигнал, който не може да бъде смесван с друг (както не може да се смеси тембър на глас или специфична мириз­ма) независимо от разстоянието между двамата. Ако приемащият сиг­нала е по-силен екстрасенс, той ще види образа на своя близък в ситуа­цията, в която се намира. При всички случаи сигналът, особено ако е за тревога, може да бъде разпознат от кого е и откъде идва.

Според мене човешкото биополе (а също животинското и растител­ното) съдържа пълна характеристика на физическото, емоционалното и психическото състояние на притежателя си.

Наблюдавала съм, че биополето па всеки човек има строго индивидуална, характерна само за него цветова тоналност. Добрите, чистосърдечните, оптимистичните и нравствените хора излъчват ясна светлина в хубави, чисти цветове. Обратно, тяхната противоположност — егоис­тите, злите и жестоки хора, са сякаш забулени от тъмни облаци в непри­ятни и мръсни цветове.

И още нещо — биополето като че ли попива в предметите (вещите), до които се е докоснал човек. Не ми е известна продължителността на времето за съхранение на „спомена", но фактите показват, че по даден предмет може да се усети емоционалното състояние на неговия прите­жател, да се види и картина за произхода на предмета, а за дадено мяс­то — картина на минали събития (психометрия). – излъчването на човека премоделира излъчването на предмета Yo

Известни са ми хора, които чрез пипане на вещ могат да съберат информация за притежателя й, а най-вече за емоционалното състояние по време на контакта с тази вещ. Предполагам, че именно затова, ако пред­метът с пропит с обич, радост и оптимизъм, притежаването му ще въз­действа благоприятно, и обратното, ако предметът е пропит с омраза, мъка и отчаяние, неговото въздействие може да бъде не само неприят­но, но и вредно.

Като се изхожда от тези предположения, може да се обясни защо ня­кои хора, притежаващи свръхсетивно възприемане, се отказват от кон­сумацията на месо, тъй като вероятно усещат страданието на животното. Те осъзнават, че такава храна разстройва биополето им, замърсява го, затъмнява го и намалява възможностите им за приемане на инфор­мация или за въздействие по телепатичен път. Ако всички хора можеха да възприемат информацията по начина, но който я възприема екстра­сенсът, те никога не биха носили кожени палта, нито украшения от сло­нова (или друга) кост, не биха убили животно за удоволствие, не биха от­секли живо дърво, не биха откъснали цвете.

Силно емоционално състояние, близко до стресовото — едно силно чувство например, може да се предаде на голямо разстояние и може да се приеме почти като физическо усещане. При масови действия, дори без никаква друга информация, свръхчувствителният човек може да усе­ти напрежението във въздуха. Масовото чувство на радост или страх, на доброжелателство или агресивност се предава по телепатичен път и се увеличава по принципа на резонансния ефект.

Човешкото биополе съдържа особена сила — резултат от жизнената и психическата енергия. Констатирала съм, че между близки хора, кои­то се обичат, съществува постоянен енергетичен обмен. Ако обичта е несподелена, енергията изтича напразно. По същия начин изтича енер­гията от човек, привързан към вещите си.

Носталгията по родината се дължи вероятно на подобно изтичане на жизнената сила. Някои екстрасенси могат да видят как от човек изтича енергия в определена посока.

Ако двама души се мразят и въпреки това непрекъснато мислят един за друг, отрицателната енергия се обменя и трови биополетата им. Из­глежда, само биополетата, които са в някаква степен на хармония помежду си, могат да се свържат за по-дълго време. Тогава хората устано­вяват помежду си духовен контакт. Щом веднъж двама души са били в духовен контакт (в мисловна връзка),при разделянето им по място ос­тава между тях някакъв „канал за връзка", по който продължава да про­тича жизнената енергия и да се извършва обменът й. Такъв „канал за връзка" е вероятно постоянен между родители и деца, между братя и сестри (особено между близнаци), между приятели и дори между чове­ка и неговото любимо животно. и растение

Екстрасенсите са в състояние да усетят или да видят излъчването на биополето около всеки жив организъм (както е при фотографията на Кирлиан). Но те биха могли и да различават болестните нарушения в организма (осезателно или зрително). Някои екстрасенси усещат чуж­дото биополе върху дланите на ръцете си, други се сливат с него дотол­кова, че усещат заболяването върху собствените си органи (могат да усе­тят дори „вкуса'' на заболяването), а трети виждат излъчването на био­полето, т. е. аурата, чиято цветова тоналност, ако е нарушена на места, показва разположението и вида на заболяването, дори много преди то да се е проявило или да е било почувствано. Там, където органът не фун­кционира, се вижда бяло петно. С ръка може да се усети нарушение на функционирането и заболяване на органите, по едва след като болестта е вече в по-напреднал стадий.

Забелязала съм, че всеки от екстрасенсите биоенерготерапевти (ле­чителите) има успех при определени заболявания. Разглеждайки ауричното им излъчване, предполагам, че неговият основен цвят определя ус­пеха на лечението. Така екстрасенс, който излъчва биополе в топла цве­това гама (оранжево, розово, жълто), влияе благотворно на заболявания, свързани с недостиг на енергия; който излъчва в студена гама (син­каво и зеленикаво), влияе добре на заболявания, свързани с нервно на­прежение (неврози, мигрени и т. н.); а екстрасенс, чиято аура е виолето­ва, помага при лекуване на тумори, като по някакъв начин ги кара да се свиват. Най-силна е, изглежда, бялата сребриста аура.

Това са мои наблюдения, които могат да послужат за основа на експерименти.

Връзката между две биополета може да се усети или да се види като обмен на енергия или като „смучене" само в една посока. При последния случай човек може да заболее само от контакта си с такъв свой бли­зък, който „смуче" енергията му.

Общо взето, по-силното и по-светлото биополе привлича и облъчва (насища) по-слабото и по-тъмното. Това е вероятната причина човек със слаба жизнена физическа и психическа сила да търси компании, докато този, който има силен енергиен заряд, предпочита да е сам и да използва силите и възможностите си за творчество.

Според мен човешкото биополе (а вероятно и на животните и расте­нията) е изпълнено освен с жизнена сила — отражение на здравослов­ното и емоционалното състояние на притежателя му, но още с образите на мислите и действията му. С годините биополето става все по-плът­но, наситено с все повече образи — (столетниците имат особено плът­но биополе, според някои екстрасенси).

Констатирала съм, че мисълта като форма на материя и енергия може да бъде насочвана в определена посока и това може да се почувства от екстрасенса дори физически. А телепатичната връзка между двама души вероятно означава настройване на еднаква „вълна” между излъч­ващия и приемащия информацията. Връзката може да се осъществи как­то в будно, така и в спящо състояние. Възможно е тя да бъде предвари­телно уговорена, но може и да бъде спонтанна.

Съществуват екстрасенси, които могат да различават образи от ми­налото, настоящето и бъдещето, както и образи на мисълта без извър­шено действие или на реализираната мисъл с извършено действие.

Образите, които са се насложили в биополето, могат да бъдат мате­риализирани и така да се получи точна информация за мисъл, особено когато е пропита със силно чувство. Подходящ материал за материали­зиране на образите се оказва вода, разтопен восък, разтопено олово, гли­на, тесто, кафе. Предполагам, че чашката за кафе играе роля, подобна на вдлъбнато огледало - тя „фокусира" образите, „плуващи" в биопо­лето. Някои екстрасенси виждат образите направо в биополето, други използват за тяхното овеществяване гореспоменатите средства.

Яснотата на образите зависи от организацията на биополето, от съсредоточеността, от насочеността на мисълта в определена посока. Затова важно условие за успешен сеанс е човек да има действителни пробле­ми и да мисли съсредоточено върху тях, както и да се създаде доверие между приемащия и предаващия.

Забелязала съм, че най-ясно се очертават образите в чашите от кафе на хора, също надарени със свръхсетивни способности, както и на худож­ници, архитекти, писатели — т. е. хора с ясна образна мисъл. В чашите на жените има много повече подробности, отколкото в чашите на мъ­жете. Това е в случаите, когато образите са отражение на мисълта на притежателя им.

Тези материализирани образи могат да бъдат и фотографирани, тъй като представляват рисунка или релеф. Понякога те са толкова ясни и точни, че в тях може да се познае лицето или фигурата на конкретен чо­век, както при снимка. Но обикновено материализираните образи са гротескни.

Да се видят съществени моменти от миналото на човек, изглежда, не е толкова трудно. Интересно е, че наред с важни съдбоносни събития, се откриват и пропуснати възможности, грешки, тежащи на съвестта, причинили някому страдания или огорчения, дори може да се види пре­мълчана истина. Такива отрицателни действия и грешки могат да пов­лияят на настоящето и бъдещето на извършителя - те като че ли деформират неговото бъдеще.

Екстрасенсът ясновидец е в състояние да види и образи на минал живот. Относно спора, дали съществува прераждане или се предава ро­дова памет, е достатъчно да обърнем внимание на факта, че понякога в съзнанието изплуват образи от миналото, дори спомени, свързани със смъртта, особено с насилствена смърт. Ако се предава родовата памет, тя би била само чрез майката до момента на раждането, т. е. не може да има спомен от смърт. Впрочем продължава натрупването на други фак­ти в полза на прераждането.

Състоянието, в което се намира човек в даден момент от настояще­то, може да се проследи от надарените със свръхсетивно възприемане независимо от разстоянието, но единствено чрез „канала за връзка", т. е. само когато екстрасенсът познава човека, има вещ от него или е в контакт с някой негов близък.

Най-трудно може да се обясни свръхсетивното познание за бъдеще­то. Посочените по-нататък случаи са безспорни факти за прогнозиране на бъдещи събития, узнати по пътя на свръхсетивното възприемане.

Всеки екстрасенс с качества за предсказване на бъдещето (футуроскопия) има свой собствен период на прогнозиране, който според моите наблюдения варира. Описан е случай за прогнозиране на бъдещето за период повече от 15 години. Впрочем това далеч не е пределът — има лица, които „гледат" и за много по-дълъг период от време. Пророците, които са притежавали свръхсетивни качества на изключително високо ниво, са предсказвали събития за период от столетия напред.

Обикновено екстрасенсът, който прогнозира бъдещето, се настрой­ва за близко или далечно „гледане". При близкото бъдеще се виждат и описват събития с подробности, а при далечното — само най-съществе­ните събития, и то в едър план.

Забелязала съм, че предсказването на бъдещето, яснотата на описа­нието и съветите, които дава екстрасенсът ясновидец, зависят не толко­ва от качествата му, а особено от неговата нравственост. За самото пред­сказване влияят личните му интереси и мироглед.

Изглежда при телепатичното прогнозиране, когато човек има в ми­сълта си проектоплан за бъдещето си, мозъкът на екстрасенса става един вид компютър, който решава задачи. След като по телепатичен път се почерпи информация от биополето за миналото — а може би и за ми­нал живот (?), за настоящето, за физическото и психическото състояние, за характерния начин па мислене и действие, като се почерпи и инфор­мация по пътя на „канапа за връзка" за близките и другите решаващи фактори от обкръжаващата среда, тогава задачата може да се реши ка­то функция от фактори и да има само едно или няколко решения. Разби­ра се, това е само една от многото хипотези. Възможно е такова прогнозиране на бъдещето да е подобно на начина, по който феномените извършват сложни математически изчисления за няколко секунди.

Преди осъществяване на телепатичния контакт може би е целесъоб­разно излъчващият информацията предварително искрено да изясни на екстрасенса тревогата и въпросите, на които той търси отговор и съвет. Такива сведения са необходими понякога на екстрасенса, за да знае на каква дистанция от време да се настрои и точно в каква посока. Някои екстрасенси отбягват да получават предварителна информация, за да не се повлияят.

Екстрасенсът — ясновидец или съветник, понася голяма отговор­ност. Той може да подтикне към извършване на предвидено от него действие, като окуражи лицето, дошло при него за съвет, или да го нака­ра да се откаже от някои свои намерения. Затова нравствената висота, на която е екстрасенсът, е изключително важна.

Не е необходимо прогнозирането да се сбъдне 100 %.

Имам наблюдения, че едни събития са неизбежни, други вероятни и зависими от някои предварителни действия. Неизбежните събития мо­гат да се забавят от предсказаното време, да се явят допълнителни труд­ности, но те непременно се сбъдват точно или приблизително точно.

Ако човек узнае предварително нещо за своето бъдеще, той може да повлияе на определени бъдещи събития в положителен смисъл, ако про­яви търпение, доброта и решителност, когато е необходимо, или в отри­цателен смисъл, ако извърши лоши постъпки, въпреки че е имал въз­можност да ги избегне. Генерална промяна на живота си обаче човек не може да направи, тъй като не може да промени своята същност. – своя честотен спектър

При моя контакт с екстрасенси съм констатирала, че когато става въпрос за прогнозиране на по-далечно бъдеще, всички те твърдят, че „Някой", някаква Разумна сила им помага — близки покойници, христи­янски светци, посветени мъдреци, Висши Учители, дори Бог. Този факт заслужава особено внимание.

Общуването с покойници чрез екстрасенси медиуми е общоизвестна истина. Дали нещо остава след физическата смърт или „Някой" в обра­за на покойника ни влияе, за мен е все още неясно. Това обаче, което мо­же да усети и непредубеденият при такива сеанси, с нещо като полъх, ка­то електричество във въздуха.

Екстрасенсите описват тези Разумни сили или като светещи точки, светещ лъч, сноп от светлина, светещ образ, или като прозрачни образи на покойници (по-светли или по-тъмни), или като мрачни зловещи об­рази.

Имам наблюдения, че от нравственото ниво и духовното съвършенство на екстрасенса футуроскопик зависи от кои „сили" ще получи информация, т. е. кои „сили" ще привлече. Някои медиуми твърдят, че по­койниците се привличат от тях и че от тяхната енергия „оживяват", ка­то по този начин покойниците използват медиумите, за да дадат инфор­мация на техни близки.

Допускам, че екстрасенсът футуроскопик вероятно осъществява връзка с друга цивилизация (Висша цивилизация), чиито представители са между нас, а всеки екстрасенс оприличава съществата от тази циви­лизация на познат образ. По време на сеанса екстрасенсът като че ли се намира в нещо като художествена галерия и има нужда от гид, който да му обърне внимание на най-важните картини от бъдещето, да му ги обяс­ни и изтълкува. Особеното състояние, в което понякога изпада екстра­сенсът, е евентуално предпоставка за такъв телепатичен контакт със съ­щества от Висша цивилизация.

Наблюдавала съм случаи на ясен телепатичен контакт между ек­страсенс и Висши посветени (Висша цивилизация), Висш дух (Висш ра­зум). При такива случаи се забелязват два момента: когато получава ин­формацията от покойник, той я приема образно, смислово или чрез ду­ми (ясно-чуване), но така, като че ли покойникът стои пред него; когато тя е от Висш дух, екстрасенсът става „проводник" на тази информация, променя гласа си, може да предава разговора и на чужд език, с думи, чуж­ди на неговата природа и интелигентност, да предава информация, засягаща бъдещето на повече хора, на цели народи. В тези случаи обикновено той изпада в трансово състояние.

Известно с, че често чрез съновидения човек получава познания за своето бъдеще. Това би могло да се обясни с факта, че по време на сън, както при медитацията, биополето на човека става по някакъв начин по-организирано, което е необходима предпоставка за телепатичен кон­такт. Но кой общува с нас? Кой ни изпраща символични сънища, които трябва да се изтълкуват? Науката все още дори не си е поставила зада­ча да изясни това.

От продължителни наблюдения съм стигнала до извода, че всеки чо­век има свой път на живота, който да го отведе до определена цел. Един добър ясновидец може да помогне на човек да намери по-лесно своя път и своята цел без излишни лутания, грешки и заблуди.

Имам впечатление, че пътят на живота представлява нещо като пъ­туване с влак, с начална и крайна гара, при което човек има свободата да смени мястото, купето, вагона, да се запознае с различни хора, но не и да се прехвърли на друг влак, който се движи в друга посока. Ако се помъчи да слезе от влака в движение, той ще загине.

Според мен единственият начин за генерална промяна на съдбата е преминаването от светски в духовен живот.

Допускам, че всеки човек има свободна воля и би могъл да промени някои детайли от бъдещето си, но не и посоката, тъй като не може да излезе извън рамките на своята същност. Изменение на предварително узнато събитие би могло евентуално да се осъществи, само ако има достатъчно време преди реализирането на това събитие.

Когато узнаваме бъдещето си, ние само се „имунизираме" против стрес и когато попаднем в стресовата ситуация, по-лесно я преодоля­ваме.

Що се отнася до телепатията, най-общо чрез „канала за връзка" всички ние осъществяваме пасивна размяна на биоенергия (физическа, емоционална и психическа), а в бъдеще вероятно ще осъществяваме актив­на целенасочена размяна без значение на какво разстояние. Активната размяна на биоенергия може да повлияе на здравословното състояние (положително и отрицателно), а може и да се изрази като внушение за извършване на действия по принципа на хипнозата.

Ако съществува Висша цивилизация, владееща управляването на психическата енергия, — а аз съм убедена в съществуването й — за нея сигурно не представлява трудност да ни внуши по телепатичен път нравствени закони, да ни предупреди за опасност, но тяхната информация може да бъде приета само от тези хора, чиито „канали" са отворени за космическа телепатия.

Използването на телепатията като реално средство за контакт меж­ду хората, между хора и животни, между хора и растения и между чове­чеството и Висши цивилизации е въпрос на бъдещето. не, на настоящето

Изводите от дългогодишните ми наблюдения и опит (без заимстване от научни трудове или ползване на други източници) могат да бъдат систематизирани по следния начин:

1. Някои хора имат дарбата да получават информация за действителността извън (свръх) общоизвестните пет сетива. Свръхсетивната дарба е нерядко човешко качество, което може да е генетично определено, но може и да бъде придобито чрез продължителни йога-упражнения или чрез намеса от страна на Разумни сили, както и след силно страдание, тежко заболяване, травма и др.

2. Около всеки човек (и жив организъм) съществува биополе с уни­кална характеристика, съдържаща информация за физическото, емоци­оналното и психическото състояние на притежателя му.

Биополето с израз на духовната същност на индивида.

Биополето на екстрасенсите е по-добре организирано и може да бъ­де насочвано в определена посока. Това насочване може да носи полза или вреда на обекта (субекта), към когото е насочено. Всяко биополе има специфични параметри — сила, цвят, трептения, състав, яркост.

3. Между биополетата на човешки същества, които мислят едно за друго, съществува „канал за връзка". По него се осъществява телепати­чен и енергиен обмен. Той може да бъде съзнателен или несъзнателен, планиран или спонтанен. Когато двама души са свързани с обич (лю­бов), между тях се осъществява обмен на положителна енергия, чието действие е здравословно. Обратно, когато помежду им има омраза, те обменят отрицателна, разрушителна енергия, като нейното действие руши здравето и на двамата.

За да може да се осъществи телепатична връзка и обмен на енергия, е необходима духовна съвместимост, така както съществува кръвна съв­местимост, а също интелектуална и творческа съвместимост. Липсва ли Духовна съвместимост при двама души, между тях възниква някаква бариера (преграда).

4. Около нас има невидими Разумни сили, които понякога влизат в контакт с нас. Той може да се прояви по различен начин: чрез разговор; чрез почукване или движение на махало за „да" и „не", или движение на предмет по буквите на азбуката, или почукване поредния номер на буквата; чрез „влизане" в ръката на екстрасенс медиум, който пише без да осъзнава написаното или пише под диктовка; чрез „влизане" в самия медиум, който може да изпадне в трансово състояние и да говори с чужд глас и на чужд език, без да помни какво е говорил. Контактът може да се осъществи чрез образен език (реален, символен, абстрактен), например чрез светлинни сигнали или внушение на мисъл, или внезапно узнаване смисъла на нещата, сякаш спомен от минало познание, както и чрез овеществено образно представяне — утайка от кафе, разтопен восък, олово и др. Контактът може да бъде реализиран също при обикновен разговор с виждане образа на събеседника при частична или пълна материализация. Контактът може да бъде проведен и по време на сън.

Информацията, която се получава от невидимите Разумни сили, е свързана обикновено с узнаване на миналото, настоящето и бъдещето. Нивото на информацията зависи от степента на нравственото развитие на екстрасенса.

5. Смъртта не е прекъсване на живота, а преминаване от едно състо­яние на материята в друго. Прераждането е стъпало от духовната ево­люция, при което човешката същност се усъвършенства. В особено състояние на съзнанието човек може да си припомни минали събития (най-често моменти около предишна своя смърт).

6. Всеки човек се ражда в определено обкръжение (в определено вре­ме и на определено място), с определена ценностна система, която дик­тува неговите действия при определени ситуации. Човек може да узнае предварително своята съдба в общи линии за отдалечен период от вре­ме и в детайли за близко предстоящо събитие. Обикновено той не може да промени ценностната си система и психическата си нагласа, поради което и не може да промени генералната линия на своя житейски път, а само някои детайли.

Смисълът на всеки човешки живот е духовната еволюция и духовно­то усъвършенстване, при което да се достигне единение с Висшия дух на космическия разум и човек да стане лъчиста енергия.

7. На Земята съществува Висша космическа цивилизация, свързана с космическия разум, която управлява духовната еволюция на човечес­твото и следи за правилното й протичане. Тази цивилизация не се намес­ва пряко в действията на хората, а чрез предаване на духовни знания по пътя па прекия или телепатичния контакт с Духовни учители влияе вър­ху еволюцията. За да се осъществи телепатична връзка с Духовен учи­тел, е необходимо човек да има отворено космическо съзнание и изди­гане па общочовешките интереси над личните.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница