СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ В СПЯЩО СЪСТОЯНИЕ

ТЕЛЕПАТИЧНИ СЪНИЩА

В спящо състояние човек може да види странни сцени, наситени с емоции, може да получи неочаквана информация.

Така преди време видях в съня си неприятна сцена между съп­рузи (мои колеги архитекти от провинцията), за които бях убедена, че имат добро и здраво семейство. Сънувах как двамата се карат и обиждат (чувах обидните им думи и виждах как между тях зее про­паст).

Оказа се, че между тях действително е имало подобни сцени и те нак­рая се разведоха.

***

Бях в командировка, когато сънувах сцена с мой колега счетоводител П. П.

Виждам го в работната му стая как прегръща всички служителки, прощава се с тях и после от вратата им маха с ръка за сбогом.

Щом се върнах в София, отидох в службата с безпокойство за П. П. На входа на института беше поставен вече неговият некролог.

Разказах съня си на колежките в неговата стая. Те ме гледаха с недо­умение. В деня на неговата смърт П. П. се сбогувал с всички колежки от стаята, прегърнал ги, помахал им от вратата, излязъл на улицата и там го блъснал камион, от което починал.

***

След още един месец сънувам, че се звъни у нас. Отварям вратата и виждам И. П. бледен и посърнал. Той ме целуна сякаш за сбогуване и казва: „Аз съм мъртъв. Няма да мине краят на месеца и ще дойдат да ти съобщят, че съм умрял. Моля те, след няколко години, когато се видиш с жена ми, да й кажеш..."

Аз обещавам да съобщя на жена му неговото поръчение, но настоя­вам, че това не може да с истина, че той не може да бъде мъртъв.

В края на месеца дойде роднина на това семейство и тогава научих за смъртта на И. П. Той починал внезапно от инфаркт.

След години, когато отново бях във Варна, нарочно потърсих М. П., разказах й съня си и съобщих поръчението от покойния й съпруг, което ₃ имаше голямо значение за нея.

Майка ми беше продължително време тежко болна и неподвижна на легло. Много се измъчи.

Една нощ сънувам, че е здрава, изправена до мен и ми казва, че е ве­че свободна. Виждам я радостна от това, че няма да бъде повече на лег­ло и ще може да се движи. Казва ми, че ще бъде винаги до мен, до мое­то рамо.

На другия ден майка ми почина.

***

Дори и животните изпращат сигнали за тревога към своя приятел чо­века.

Заминахме само за един ден на планина и оставихме котката у дома. Тя можеше да влиза и излиза през мазето.

Рано сутринта подскочих в съня си, защото видях как котката попада под една кола, която я прегазва.

Веднага си тръгнахме. Когато се прибрахме, беше вече късно. Кот­ката ни беше прегазена.

***

Много се случаите на телепатични съобщения, изпращани при стресова ситуация, отчаяние, тъга и притеснение.

Като че ли между хората съществува невидима връзка, по която осо­бено ясно протичат тревожните съобщения.

Предстоеше ми участие в една конференция в Русе, па която трябваше да присъстват трима души от административното ръко­водство.

Оставаха няколко дни до конференцията, когато сънувах сън. Видях тримата ръководители с изпокъсани дрехи, прашни и уплашени да стоят в едно непознато порутено помещение.

Разказах съня си на началника ми С. М., който трябваше да участва в конференцията. Двамата изтълкувахме съня като предупреждение за опасност.

Аз заминах с нощния влак, а те тримата тръгнали с кола. По пътя ка­тастрофирали, но останаха живи.

***

Докато траеше ремонтът, сякаш някой ме предупреждаваше — съ­нувах все един и същ сън. Виждам как къщата се срутва и аз едва се спа­сявам, за да не ме затрупа. Или пък тя пропада и аз живея като в подзе­мие.

Девет години след основния ремонт се получи слягане на терена, основите и зидовете се пропукаха. Налагаше се конструктивно укрепване] и ако не бях употребила спестяванията си за ремонта, можехме да започнем укрепването или да търсим ново жилище.
СЪНИЩА С ПОКОЙНИЦИ

Понякога като че ли покойниците се намесват в живота на живите и ги предупреждават или подготвят за някои събития. Понякога те може би само искат да ни напомнят за себе си.

Няма да забравя как в деня, когато почина баща ми (аз бях на 15 го­дини), той ни каза, че сънувал, как набързо са му построили нова къща и са го посрещнали негови близки покойници.

После майка ми се разболя тежко.

Тогава сънувам как покойният ми баща идва при мен и ме предуп­реждава да се приготвя, защото мястото до него е празно и го пази за майка ми. В съня си почвам да го моля да остави майка ми поне още 3— 4 години при мен, докато се устроя. Той се съгласява, но ме предупреж­дава, че ще ми бъде много тежко и ще се измъча.

Майка ми остана жива, но гледането й беше мъчително и за мен, и за нея.

Помня, че тя цял живот не беше сънувала или не си спомняше да е сънувала. Спеше дълбоко, без съновидения. Месеци преди да почине, за­почна да ми разправя, че се среща с близките си покойници — нейната майка, лелите й и друга роднини. Те били в някакви къщички, но и каза­ли, че нейната още не била построена.

***

Майка ми ме посреща и ми казва, че ще трябва да почакаме баба ми (т. е. нейната майка) и наш близък роднина, с когото ще трябва да го­ворим по важен въпрос. Той се готвел да извърши лоша постъпка спря­мо мен.

Баба ми закъснява и с идването си казва дословно, че се е забавила, защото „в тунела едно момче припаднало и тя останала да му помогне".

През цялата нощ чакаме нашия роднина, но той не се появява. Май­ка ми много се безпокои, че не идва, защото иска да му поговори, да му повлияе...

На сутринта бях замислена какво ли означава този сън, когато мина­вах през подлеза („тунела"). В същия момент пред мен припадна едно момче и се просна на плочите. Разбрах, че сънят ми е истинен.

Много скоро след тази случка същият наш роднина, с когото искаха да разговарят покойниците (майка ми и баба ми), постъпи некоректно с мен и дълго време отношенията ни бяха обтегнати.

***

Още от дете ме вълнуваше въпросът какво става с мъртвите. Никой от близките ми не можеше да ми обясни, а аз сънувах отвреме-навреме покойници, които сякаш искаха да ме информират.

Няколко месеца по-късно го сънувам официално облечен и той ми казва, че се събират всички негови съименици, за да придружават един голям, виден човек, който ще си отиде от нас.

Разказах съня си на майка ми, а тя се изплаши, да не го разкажа и на­вън на някого. Тогава за нищо изпращаха на лагер.

Няколко дни след този сън почина Георги Димитров.

***

Майка ми имаше близка приятелка. Двете починаха в една и съща година.

Разказах съня си на моя съпруг, но не беше уместно да предупре­дя Ф. Б.

След 3 години Ф. Б. — балетен режисьор, почина внезапно.

***

Наоколо е светло, но вече е пред залез. Небето аленее.

Искам да се запозная и питам композитора как се казва. Той отговаря: „Модест Мусоргски."

В главата ми нахлува спомен от някаква картина па Репин, но тя ня­ма нищо общо с този млад и здрав мъж.

Питам го защо е с униформа. „Бях военен" — отговаря кратко той.. На сутринта, като прехвърлях в съзнанието си спомена от съня, ре­ших, че никога не съм знаела тази подробност, че е бил военен, което се оказа вярно. Дали наистина не съм осъществила контакт точно с духа на Мусоргски?

***

Разговаряме. Той изважда отнякъде навити рола и ги разгъва пред мен. Това са негови картини — пейзажи или композиции с маслени бои. Картините са хубави, тоновете са малко студени и тъжни. В някои от тях забелязвам и хора, но те са подчинени на пейзажа. Слушам оплакване­то му, че не могат да намерят картините му, не ги търсели там, където са, били скрити в някаква къща. Показва ми къщата и мястото, където са скрити...

По-късно в едно списание прочетох статия за това, че Андерсен е ос­тавил картини, но те не са били открити.

***

Когато някой иска да се „свърже" с нея (т. е. със С. Б.), трябва да зас­тане до река с върба или да сложи до леглото си върбови клонки, пото­пени във вода. Тогава покойницата можела да се „яви насън". Няколко пъти ми повтори „върба и вода, вода и върба".

Водена от любопитство, доколко сънят ми е свързан с действител­ността и неслучаен, разговарях на другия ден с Д. Б. Наистина тя не мо­жела от известно време да сънува покойната си майка.

Минаха години. Веднъж ми попадна „Галски хороскоп", в който хо­рата според рождената си дата са разделени по декади и означени с рас­тения. Тогава си спомних и рождената дата на С. Б. (иначе зодия „Де­ва"), която в хороскопа съответстваше на „върба". Вероятно истинско­то предназначение на този хороскоп е било за осъществяване на контакт с покойници. Кой знае?...

Годината е 1972. Майка ми е тежко болна и аз съм преуморена. Сънувам първия си сън — спомен от далечно минало. Виждам се в друга епоха и в друга страна — островна държава (може би Индонезия?).

Живея в столицата — голям пристанищен град. Къщата ми е двуетаж­на с вътрешен двор. Обитавам първия етаж и семейството ми се състои от съпруг, две деца и майка ми. Мъжът ми е богат търговец. На горния стаж живеят свекърва ми, зълва ми и техните семейства.

Виждам се като млада жена на около 26—28-годишна възраст, обле­чена с красиви дрехи, но се чувствам много нещастна и искам да сложа край на живота си. Конфликтът между мен и близките на мъжа ми е непреодолим...

В съня си съвсем ясно изживявам смъртта си. Отивам на брега и се удавям в океана. Виждам се как лежа на дъното под тъмна вода. През съзнанието ми минават спомени от моя живот, образите на децата и мъ­жа ми, обидите от страна на свекървата и зълвата (спомням си звучене­то на думите от език, който ми е някак далечен, почти забравен).

След събуждането си известно време не мога да дойда на себе си и да продумам на родния си език. А когато поглеждам майка ми, в чер­тите на лицето й познавам свекърва си от миналото и ужасно се притес­нявам.

По-късно (дали не и от самовнушение) в образа на сегашния си мъж познах мъжа си от миналото, с когото изглежда не бях завършила съд­бата си (кармата си). Снимката на покойната му майка напомняше май­ка ми от моя сън. Най-поразителен е случаят със зълва ми. Тя пак жи­вее над мен, на горния етаж, и пак показва негативно отношение към мен. Дори гласът й ме стряска и ми напомня за този сън (или за нещо отдавна минало).

Евентуалното обяснение, което се опитвам да намеря за самата се­бе си, е, че може би трябва да изтърпявам натрупана от миналото отри­цателна енергия между мен и някои хора, с които съм в съдбовна за­висимост.

***

След първия ми сън — връзка с далечно минало, сякаш се пробуди­ха в мен отдавна забравени спомени и имах няколко сънища вероятно от минал живот. Виждах се като мъж или като жена на различни места на планетата, в различни периоди от време, говорех па различни езици. Спомнях си само периода непосредствено преди смъртта си, и то преди насилствена смърт, тогава, когато съм била жертва.

Беше 1970 г. Имах само едно дете (синът ми по това време беше на 5 години). Преспах в някакъв манастир и тогава сънувах необикновен сън.

Виждам се по-възрастна, сякаш са изминали петнайсетина години. Стоя в една стая заедно с дъщеря си, 12— 13-годишно момиче със сипа очи и фигура, подобна на моята. Разговарям с бащата на сина си (но като че ли бащата е вече покойник) и му обяснявам, че синът ни е студент в I курс на Консерваторията.

Когато се събудих, бях запомнила тези факти и особено образа на дъщеря ми със сините очи.

Три години по-късно се омъжих повторно и родих момиче със сини очи, а когато то поизрасна, почти се покри с образа от съня ми.

След 15 години синът ми действително стана студент в Консервато­рията, а баща му почина няколко месеца преди започване на учебната година.

***

Беше 1982 г. Още не се говореше нито за „парников ефект", нито за екологична катастрофа.

Виждам също сина си с прошарени коси и семеен, а дъщеря си — вече зряла жена.

Сънят ми се видя невероятен и го споделих с К. С. — един вид да бъ­де свидетел.

Сега допускам, че сънят ми е истинен (т. е. надникнала съм в бъде­щето), защото вече се очертава неизбежен тежък период за икономика­та и застрашително екологично замърсяване.

***

Сънищата ми от бъдещето, отнасящи се за съдбата на повече хора, обикновено се проявяват в алегорична форма.

Изплашена побягвам към площад „Св. Неделя" и виждам, че София е разделена па две по линията север-юг, минаваща през средата па площада (някогашния център на древна Сердика), като по този начин са оформени две части — източна и западна. Между двете части е издигната стена. Страшно е...

***

Още един алегоричен сън за бъдещето.

От тази чакалня излизам направо навън на улицата. Вали силен дъжд. Много хора се крият под навесите, само деца и съвсем малко възрастни вървят спокойно по улицата и дъждът сякаш не ги мокри. Аз също пре­минавам под дъжда, но не се мокря. Той се стича по мен като сухи кристални капки.

Алегорията па трите чакални предполагам е ясна за всеки бълга­рин — това са трите периода на тоталитарното управление у нас. Опасността за мнозина след свършването на третия период е изразена с дъжда.

По-интересното е друго. Явно е, че такъв род сънища не са плод на фантазия, нито пътешествие във времето, а чрез тях вероятно се изпра­ща информация от „някъде" и от „някого".

Науката обаче все още си затваря очите пред такива факти и не дава отговор...
ТРЕТА ЧАСТ

ТЕЛЕПАТИЧНИ ПОСЛАНИЯ

Ако знаете учението на Шамбала — знаете бъдещето...

То съдържа висока йога на ов­ладяване на висшите сили, скрити в човека, и свързване на тази мощ с космическата енергия...

Само със светло съзнание мо­жем да управляваме психическа­та енергия...

Времето на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменования...

Едва по времето на Шамбала езиците ще се разбират без думи и знаци. Ние чуваме и разбираме не с външния звук и виждаме не с телесното око, а с третото око — окото на Брама, то е окото на всезнанието. По времето на Шамбала няма да имаме нужда от телесно око. Ние ще бъдем в състояние да използваме велики­те скрити сили.

Николай Рьорих (Из „Сърцето на Азия")

Отдавна ме вълнуват големите вечни въпроси: Предварително ли е очертан пътят на живота или не? Може ли човек да узнае своето бъде­ще и да тръгне по своя път без излишно лутане и грешки? Може ли човек, ако знае предварително за премеждията, които го очакват, да ги избегне или предотврати? Доколко човек е свободен да избере своя житейски път, кога трябва да прояви търпение и кога решител­ност?

Студентка съм в последния курс. С няколко приятелки отиваме у Веса, която може да предсказва бъдещето. Изпълнена съм с безпокойство, понеже покойната ми леля, ясновидка, навремето ме съветваше да не се омъжвам, тъй като имало опасност да почина на 40-годишна възраст при раждане.

Веса ме предупреждава, че до 40-годишна възраст животът ми ще бъ­де непрекъсната борба. Едва след това щял да се нормализира и успо­кои. Тя посочва възрастта, на която ще се омъжа, определя, че мъжът ми щял да бъде италианец по майка и щял да има сестра. Когато се оже­ним, майка му щяла да е вече починала. Веса уточнява неговата профе­сия, възрастовата пи разлика и в заключение добавя, че ще имам дъще­ря — „много светъл дух".

Силно се изненадвам, че мъжът ми ще се яви чак около 40-годишната ми възраст. Всъщност Веса ме съветва да не се омъжвам дотога­ва. После се замисля и казва: „Не, ти няма да ме послушаш. Виждам момчето, което ще родиш от първия си брак. И то ще бъде светъл дух."

Сключвам граждански брак с Васко. Правим голяма сватба. Чувст­вам се много щастлива и предполагам, че така ще бъде винаги.

Раждам първото си дете. Кръщавам го на името на свекъра ми. Всич­ки се радваме.

15 август 1967 г.

Мъжът ми заминава в ГДР да следва аспирантура. Защо имам лоши предчувствия? Дали раздялата няма да се окаже фатална?

Бракоразводното ми дело е приключено.

Припомням си цялото предсказание на Веса.

Щом дотук всичко се сбъдна, и то в предвидената последователност, би следвало да се изпълни и предопределеният ми втори брак. Веса оба­че не можа да прозре името на бъдещия ми втори съпруг.

Това може да каже вероятно само Ванга — прочутата ясновидка, ко­ято предсказва и имената. Много искам да се видя с нея, но нямам въз­можност да я посетя.

6 март 1970 г.

Сънувам странен сън.

Виждам се в тълпа от хора, които бързат да се евакуират от аерога­рата, защото там щял да се взриви самолет. Всички се отправяме към някаква постройка.

Разбирам, че между нас е Ванга. Сядаме една срещу друга и аз я пи­там за кого ще се омъжа. Тя произнася три имена: „Джани, Джанко, Джанино."

Сутринта разказвам съня си па моята приятелка Д. Б.— инженерна, която ми идва на гости. Докато разговаряме съобщават по радиото за инцидент на летището.

Това е показателно, че сънят ми е истинен и съдържа реална инфор­мация...

Един мой колега от провинцията ме атакува да сключим брак. Обе­щавам му, че ще си помисля и ще му дам отговор до края на месец сеп­тември.

Сънувам необикновен сън.

При мен идва една жена (запомням образа й) и ми казва: „Аз съм майката на мъжа, за когото трябва да се омъжиш. Ето ти тази книга, в нея е илюстриран целият му живот. Вземи я и ще узнаеш важни неща."

Вземам книгата и започвам да я прелиствам. Тя съдържа само ри­сунки без текст. Рисунките изобразяват сцени от живота на мъж сам или в компания. Някъде доста в средата виждам и моята фигура.

Стигам до празна страница, на която е написана само една дата „14 — 16 януари 1974". Месецът е написан па италиански „genaio".

Питам жената какво означава датата. Тя ми отговаря, че трябва да я запомня. От тази дата животът ми щял да се промени, щяла съм да имам дъщеря, която щяла да носи нейното име „Анна" и до­пълва, че тя самата била италианка, затова и месецът е написан на ита­лиански.

Разказвам съня си на моите приятелки Д. Б. — инженерка, и А. Д. - музиковедка. Запомням датата. Убедена съм, че сънят ми е истинен.

Отказвам брак с колегата от провинцията.

Страшно съм притеснена. Майка ми е тежко болна и според ле­карите ще остане така неподвижна с години. Не съм решила жи­лищния си проблем. За да го реша, трябва усилено да работя, а за да гледам майка си и сина си, трябва да остана вкъщи. Нямам по­мощ от никого. Като че ли съм останала сама в света.

Преценявам, че единствената ми възможност да се справя с така създадената ситуация е да остана в отпуск за две-три години, а такъв отпуск може да бъде само по майчинство. Решавам се на втори брак и второ дете.

Въпреки че господстващата линия на възпитание е в духа на атеизма и материализма, аз винаги съм смятала, че щом има силно религиозни и вярващи, значи, че те знаят нещо повече, значи, че нещо остава скри­то за нас, обикновените хора.

Отивам в църква и горещо се моля, като давам обет, че няма да бъ­да претенциозна и горда и ще приема мъж до себе си, стига да е добър и почтен и че съм готова да родя второ дете.

Странно... След няколко дни започвам да чувствам до себе си някак­во особено присъствие. Дали не си въобразявам? Мисля, че това е мо­же би дух, който иска да се материализира, т. е. да се роди. Всичко това е толкова необикновено, но за мен изглежда реално. Аз просто разгова­рям с бъдещето си дете...

Предлагат ми подходяща работа в Русе и апартамент там.

Отивам за съвет при Веса.

Веса казва: „Пътят ти за Русе е отворен. Ти можеш да заминеш вед­нага. Отначало ще ти е добре, но после нещо ще стане с Русе, няма да можеш да понасяш, да дишаш, ти си алергична."

Мисля си, че Веса нещо се заблуждава и я моля да уточни дали не иска да каже, че няма да мога да понасям климата па Русе. Тя нас­тоява: „Не, въздуха няма да можеш да понасяш, въздуха, който ди­шаш."

Задавам въпрос, кога ще мога да си взема апартамент в София, за да се нормализира животът ми. Веса отговаря: „Не ти е дадено да живееш в апартамент. Дадено ти е мъжов дом, къща на два етажа, ти ще живееш на първия етаж в три стаи в една посока."

С нетърпение искам да узная кой е този мъж, който ми е предопре­делен, как изглежда, каква професия има и моля Веса да ми даде някак­ва информация за него.

„Ти го познаваш — казва тя, — запознала си се с него на публично място, той често минава близо до твоя дом."

Вече имам информация за къщата и жилището, в което ще живея, но не мога да се сетя кой ли ще е този мъж, който е предопределен да стане мой съпруг.

Не заминавам за Русе.

Скоро след това се свързвам с бъдещия си съпруг, който действител­но познавам и харесвам от две години, но не знам, че го наричат Джани, Джанко, Джанино, че е италианец по майка, която е починала и се е каз­вала Анна.

Разказвам му всичко, което знам за бъдещето си с него.

Нещата се развиват много бързо. Оженваме се и известно време жи­веем в моя дом.

14 януари 1974 г.

Премествам се в къщата на мъжа си на ул. „Григор Пърличев". Ето нейната история.

Сградата е построена през 1925 г. върху някогашен гробищен терен. Освен, че е паметник на културата, къщата е много своеобразна. Интериорът на първия етаж наподобява църква с апсида на из­ток и олтар, заделен от останалата част на пространството на хола.

В къщата се чувства странна атмосфера, някакво особено излъчване. Не само аз, но и всеки, който влезе у дома, има усещането, че се намира в светилище.

Вече съм в напреднала бременност.

16 януари 1974 г.

Покрай Земята преминава кометата Кохоутек.

Ражда се дъщеря ми и я наричам Анна.

Раждането е преждевременно и протича тежко. Никога няма да го забравя...

Около мен се суетят няколко лекари и медицински сестри. По едно време изпитвам силна болка и чувам, че една лекарка казва: „Тя колабира."

В първия момент виждам как подът и таванът разменят местата си и лекарите увисват надолу като гроздове. После забелязвам, че съм се издигнала във въздуха, а гърбът ми се допира до тавана и аз мога да ми­на през него.

Наблюдавам раждането отгоре и разглеждам теметата на ле­карския екип. Изпитвам почти непреодолимо желание да се откъс­на и да излетя, но мисълта, че оставям две деца, ме възпира и за­държа.

Гледам как поемат бебето и го изкъпват в мивката.

Осъзнавам, че жената долу съм аз самата и виждам как я пляскат по лицето.

След време усещам, че съм отново легнала по гръб и моля да прес­танат да ме удрят, като им обяснявам, че нищо ми няма. А те се споглеждат...

Какво беше това?⁸