Свръхсетивното познание Марияна Везнева


ПОРЪЧЕНИЕТО (януари — декември 1981 г.)



страница4/8
Дата14.01.2018
Размер2.01 Mb.
#46612
1   2   3   4   5   6   7   8

ПОРЪЧЕНИЕТО

(януари — декември 1981 г.)

Живея живот на омъжена жена с две деца. Мъжът ми е зает по цял ден и задълженията по домакинството, отглеждането на децата и ремон­тите на къщата са паднали изцяло на моите плещи.

Имам интересна служба, но тя е свързана с командировки из провин­цията, което ме заставя да правя различни комбинации, за да не оставям децата си без надзор (дъщеря ми е на 7 години, синът ми — на 15). За щастие поради липса на работно място съм оставена на работа вкъщи, когато не съм в командировка или по служебни огледи на сгради — па­метници на културата.

Едва успявам да се справя с всички задължения.



6 януари 1981 г.

Попадат ми печатани на циклостил листове за НЛО (неидентифици­рани летящи обекти) и с описания на срещи с извънземни космонавти. Листовете се разпространяват полулегално, полутайно.

Чета и нещо в мен се преобръща. Като че ли съм очаквала този мо­мент, това събитие. Сякаш всичките ми лични планове избледняват от тези съобщения. Космосът ни зове. Настъпва нова епоха.

15 февруари 1981 г.

На гости съм у А. Д. Разглеждам репродукции от картините на Ни­колай Рьорих. И отново се връщам към онзи момент, когато бях в из­ложбената зала и съзерцавах цветните платна пред мен.

Не, аз не съм в залата...Някакъв магнит ме привлича към Хималаите и аз съм там, докосвам с ръцете си снега, вдъхвам опияняващ въздух, изпълвам се с радост и възторг...

Като че ли съм била винаги там, сякаш всичко ми с познато и близ­ко. И изгревите, и залезите... Нещо става с мен.

12 април 1981 г.

Купувам си книгата „Отворените двери" от Николай Рьорих (изд. Со­фия, 1981 г.). Започвам да я чета.



15 април 1981 г.

Чета „Сърцето на Азия":

„Шамбала... Хималаите... Тибет... Безбрежните пустини на Монгол­ската Гоби...

Древните пророчества за идването па Шамбала...

Училищата на Шамбала...Манастирите.. Долината на Шамбала...заселище на забележителни йоги, изучаващи висшата мъдрост. Библиоте­ките, лабораториите и хранилищата им...Научни опити с волеви послания, телепатия па далечни разстояния, прилагане на магнитни токове и различни лъчи...

По подземни коридори, през приказни ледени пещери малцина избраници... са стигнали до свещеното място... Тези мъдри махатми неуморно се трудят да насочват живота ни. Те управляват вът­решните сили и същевременно се появяват като съвсем обикнове­ни хора на различни места, и тук, и отвъд океаните...

В края на черния век, когато Слънцето, и Луната, и Тишия, и Юпитер бъдат заедно, тогава ще се върне... белият век... Време­то на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменова­ния...

Чудодейният камък, паднал от далечна звезда, който се появява в различни страни преди големи събития...Камъкът обикновено се дона­ся от съвсем неизвестни неочаквани хора. По същия неочакван на­чин, когато му дойде времето, камъкът изчезва. За да се появи пак в предопределения срок и в съвсем друга страна. Главната част на то­зи камък се намира в Шамбала. Само едно малко късче от него е да­дено да блуждае по цялата Земя, запазвайки магнитна връзка с глав­ния камък...

Шамбала ще насити човечеството с духовна храна на опознаване на великите енергии...Шамбала е свещено място, където земният свят вли­за в допир с висшето състояние на съзнанието...

Нова ера на могъщи енергии и възможности...Енергиите на Агни — космическия огън, ще се приближат до нашия план и ще създадат нови условия за живот...Огънят на пространството и психическата енергия са свързани и представляват основата на еволюцията...

Огнени знаци съпровождат ерата на Шамбала..."

Не мога да повярвам. Като че ли съм чакала съобщение за идването на Нова епоха и всичко това ми е известно. Откъде го знам?



27 април 1981г.

Васка ми гледа на кафе и ми предсказа запознаване с мъж с инициа­ли К. С. Запознаването щяло да стане по необикновен начин, някаква особена сила щяла да ни свърже. Щяла съм да тръгна по духовен път, озарен с голяма светлина, като оставя настрана земните си планове и лични интереси.



30 юни 1981 г.

Сънувам сън. Съобщават ми, че Людмила Живкова ме вика в каби­нета си. Предполагам, че разговорът ни ще бъде във връзка със служеб­ни задачи, защото нашият институт е под нейно ръководство. Отивам в Комитета за култура. Влизам в кабинета и се оглеждам. Прави ми впе­чатление, че стените са облепени с нейните некролози в голям формат и всички с една и съща снимка.

Тя ме поглежда и строго ми казва: „Ще намерите К. С. (съобщава ця­лото му име) и ще му кажете, че е дошло вече времето да се обединят хората с духовно виждане..."

Аз не подозирам, че личност като нея се интересува от такъв род проблеми и оставам изненадана. А колкото до К. С., за първи път чувам такова име.

Възразявам на Людмила Живкова и обяснявам, че за нея ще е мно­го по-лесно да се обади по телефона на К. С. и да му нареди каквото трябва.

Тя настоява и припряно изрича: „Аз много бързам, няма да имам време..."



20 юли 1981 г.

Людмила Живкова внезапно почина. Навсякъде са разлепени ней­ните некролози, същите, които видях в съня си — всички с една и съща снимка.



6 септември 1981 г.

В командировка съм в провинцията.

Току-що съм се запознала с Е. Х. — техник по професия, и разгова­ряме за смъртта на Людмила Живкова. Разговорът ни преминава па те­ма сънища и аз споделям с него необикновения си сън за задачата, коя­то тя преживе ми постави, да издиря К. С.

Е. Х. изважда снимка от джоба на сакото си и ми я показва. На пея е самият К. С., който му бил приятел.



1 октомври 1981 г.

Запознавам се с К. С. — човек с научно мислене и всестранни позна­ния. Наистина, месеци преди това Людмила Живкова имала разговор с него за издирване и изучаване на лицата с необикновени способности (екстрасенси), по-точно тези, които са надарени с духовно виждане. Той смята, че аз съм осъществила телепатична връзка с нея, но съм по­лучила и особена информация за предстоящата й смърт.



З октомври 1981 г.

Решаваме с К. С. да направим експеримент, за да проверим докол­ко е възможно да се предават телепатични съобщения между двама души.

Показвам му жилището си и се уговаряме три последователни нощи той да си представя мислено как ме извежда от дома и ме завежда на определено от него място, за което аз нямам предварителна инфор­мация.

Уточняваме се телепатичната връзка да се осъществява от 23 часа до полунощ, като в това време той съсредоточено ще предава (излъчва) об­разите, а аз ще ги приемам в спящо състояние.



4 октомври 1981 г.

Сънувам. Някъде в началото на съня се появява К. С. и тръгва с мен. Разбирам, че съм на уличното платно и поглеждам към краката си.

Изгубвам К. С. от погледа си, чувствам се свободна и бързо се отда­лечавам.

Отново някак си съм придърпана от К. С. Виждам се до него и по­глеждам наоколо. Забелязвам малки къщички, като на село.

Освобождавам се от К. С. и се отдалечавам.

За трети път заставам до него. Разбирам, че прекосяваме бул. „Алек­сандър Стамболийски" в началото на ул. „Опълченска" (познавам кръс­товището). Влизаме заедно в една сграда с външно парадно стълбище. Изкачваме се на втория етаж. К. С. ме въвежда в една зала, запалва ос­ветлението и виждам, че в залата има нещо като щандове. По архитек­турния си вид сградата ми напомня на ЦУМ (Централния универсален магазин в София).



7 октомври 1981 г.

Сравняваме резултатите от телепатичния експеримент.

К. С. си е представял, че през цялото време върви неотлъчно до мен (а аз на два пъти се отделях от него).

Пътят, по който ме е водил, е минавал по надлеза на бул. „Стефан Стамболов" (там съм видяла уличното платно). Наоколо има малки къ­щички (тях съм ги оприличила на село). Прекосили сме бул. „Алексан­дър Стамболийски" (това точно съм познала). Сградата с външна парад­на стълба била училището на бул. „Александър Стамболийски" и ул. „Опълченска". Качили сме се на втория етаж. Там сме влезли в една учебна зала. К. С. е запалил осветлението. Залата била обзаведена с маси.9

Експериментът не е напълно успешен. К. С. ми е познат отскоро, а вероятно той не е бил съсредоточен през цялото време.

Експериментът обаче показва, че е напълно възможно и реално да приема телепатичен сигнал, когато съм в спящо състояние, и, разбира се, ако излъчващият сигнала е достатъчно опитен.



10 октомври 1981 г.

Сънувам, че се намирам на непознато място, сред тъмна гора. Вне­запно става светло, дърветата като че ли фосфоресцират, въздухът иск­ри, отвсякъде струи живот и светлина.

Изпадам във възторг и се оглеждам наоколо, за да разбера каква с причината за нахлуването на тази светлина. Обаче тя намалява и наоко­ло се възстановява мракът.

До мен застават трима души — двама мъже и една жена. Те са обле­чени в обикновени дрехи с наметала, подходящи за планина. И тримата са високи, стройни и в някакво сребристо сияние.

Искам да ги запитам откъде дойде светлината и се взирам в лицата им — а те са особени, меко фосфоресциращи. Очите им са големи, кра­сиви, умни и малко тъжни. Сякаш от тях струят лъчи. Като ги гледам, ме обхваща спокойствие и увереност.

Разговаряме телепатично, чрез мислите си. Питат ме искам ли да виждам светлината. Аз кимвам с глава в знак на съгласие.

Предлагат ми да се огледам в едно огледало. (Не знам откъде се взе то.) Оглеждам се и забелязвам за мое учудване, че едното ми око е на­пълно затворено, а другото — едва отворено.

Като че ли тримата се съветват с поглед, след което единият от тях ме запитва дали искам да ми отворят очите (думи не чувам). Преду­преждават ме, че за да ми ги отворят, трябва доброволно да дам съгла­сието си, а след отварянето ще мога да виждам неща, които обикновено хората не могат да видят. Предупреждават ме също, че за да ми отво­рят очите, трябва доброволно да се съглася да ми отворят и сърцето, а тогава ще чувствам цялата човешка мъка...

Давам съгласието си.

Единият от мъжете ме целува бащински по челото и ми казва, че раз­читат на мен да изпълня Поръчението. Но какво е то, не ми изясняват.

Събуждам се със странното усещане, че се е случило нещо много съществено в моя живот.

Затварям очи. При затворени очи виждам тъмно петно като клепач па око. Клепачът се отваря и се очертава едно око, което ме гледа тъж­но и уморено...

Оглеждам се в огледалото и разглеждам челото си. Вертикалната бръчка на челото ми сякаш е станала по-дълбока и завършва със звезда. Възможно ли е това? Или си въобразявам...

2 ноември 1981 г.

Изминаха доста дни от необикновената ми среща с тримата светещи хора. Насън ли беше или наяве? Оттогава с мен стават особени, стран­ни неща. Колкото пъти си затварям очите и се опитвам да виждам през затворени очи, все същото око ме гледа.

Задържам вътрешния си поглед върху окото и се съсредоточавам. Зе­ницата започва да свети и през нея като през далекоглед виждам да се появяват картини, цветни пейзажи и хора, които се движат. Наблюда­вам високи планини, покрити със сняг, голямо езеро, обширна пещера с вход и хора, които бързат да се приберат в пещерата. Сякаш някой на­сочва вниманието ми върху входа на пещерата.

С кого се бях срещнала?



5 ноември 1981 г.

Сънувам същата жена. Облечена е в бяло и пак е в лъчисто сияние. Завежда ме в някаква лаборатория.

Жената взема малко от моята кръв и ми я показва. Осъзнавам, че кръвта ми е много замърсена, тъмна и гъста.

Над мен има голям прожектор, който ме осветлява дотолкова, че виждам тялото си прозрачно с кръвоносните съдове, по които се движи кръвта ми.

Жената взема спринцовка и забожда иглата във вената ми. Някакво лекарство се влива в кръвоносните ми съдове, от което кръвта ми започ­ва да тече бистра и прозрачна.10

Внушава ми се, че това е полезно за мен, за да мога Да изпълня поръ­чението.

Събуждам се с усещане от убождането. Поглеждам ръката си. Там мястото е зачервено и има следа като от инжекция. Разтривам място­то — зачервяването и следата изчезват. Остава едно малко бяло петън­це. Кое е сън и кое не?

12 ноември 1981 г.

Влизам в хола и внезапно виждам, сякаш от разстояние, трима мъ­же като йоги, които подкрепят много стар човек. Всички те са на поля­на, зад тях се виждат високи планини. Всички излъчват светлина. Осъз­навам, че двама от тях познавам вече.

Питат ме по телепатичен начин дали съм съгласна да им родя едно дете, защото техният Учител бил вече на 1000 години. Това дете щяло да има духовно виждане и щом навърши 7 години щели да го вземат при тях.

Въздържам се от отговор. Нямам никакво желание за трето дете, а още по-малко да се лиша от него. В България децата се отглеждат тол­кова трудно...



15 ноември 1981 г.

Любчо — художникът, ми гледа на кафе и ми казва, че ще получа ня­каква информация „свише", вижда я като голяма светлина, като контакт едва ли не с Бога.



20 ноемри1981г,

Лежа със затворени очи. „Някой" ми показва картата на България. После една светлина като звезда светва върху нейната територия. Виждам как тази „звезда" се премества на изток, но мястото, на което е била, остава осветено.

Виждам как от изток към светлото петно нахлува все повече светли­на — осъществява се постоянен прилив на светлина по траекторията, по която се е придвижила „звездата".

Внушава ми се, че ако се съглася да родя дете и да им го дам добро­волно, ще бъде добре за България.

Не, не мога да повярвам, че това е точно така. Не мога да се реша.

След няколко месеца Ева — певицата, която твърди, че духът на дя­до й Зограф влиза в нейната ръка, написва на листа за мен: „Бъди бла­гословена! Трябва да ни родиш едно дете с духовно виждане и голяма мисия!"

Въздържам се. Ако те искат да ме убедят, биха могли да дадат духов­но виждане на сина ми или на дъщеря ми.11

25 ноември 1981 г.

В еуфория бях от тези контакти, но трябваше отново да се върна на Земята.

Дъщеря ми падна лошо от стълбището в училище и си удари глава­та. Още я боли.

Защо имам неприятности и тревоги?



28 ноември 1981 г.

Имам силен зъбобол. Отивам на зъболекар и той ми изважда болния зъб.

Връщам се вкъщи. Раната започва силно да кърви. Правя опити да спра кръвотечението, обаче безуспешно.

Вечерта мъжът ми се връща от работа, но не ми обръща особено вни­мание и си ляга да спи.

Продължавам да губя кръв. Изгубвам може би литър. Чувствам се лека, издигам се във въздуха и летя, унасям се.

Изведнъж осъзнавам, че всъщност умирам... Събирам сили и събуж­дам мъжа си. Той отива до уличния телефон (още нямаме домашен) и съобщава на „Бърза помощ". Двамата чакаме вън повече от час. Накрая в болницата спират кръвотечението.

5 декември 1981 г

Вече съм убедена, че правя телепатична връзка с Висши същества. Наричам ги Учители. Свързвам се с тях и ги питам защо съм изложена па такива премеждия.

Обясняват ми, че всеки, който тръгва по духовен път за доброто на повече хора, търпи заплахите на „Отрицателните сили". Тези си­ли искат да го стреснат, като ударят физически или него, или близ­ките му.

Виждам как един тъмен облак тръгва към мен, но „Някой" го раздробява на малки парченца и го обезсилва.

Внушават ми, че трябва да имам пълно доверие в Тях и да бъда на­пълно спокойна. Необходимо е да се излезе извън човешкия егоизъм и да се насочат действията към общата духовна еволюция.

Обясняват ми, че всеки, който търси духовни знания и се стре­ми към духовно съвършенство, е принуден да понася материални зат­руднения. А ако той иска да получи едновременно и духовно, и мате­риално облагодетелстване, той губи здравето си или здравето па близ­ките си.



11 декември 1981 г.

Отивам при Веса. Тя ме поглежда и казва, че съм си сменила кръв­та. Обяснява ми, че същата вечер, когато съм губила кръв, мъжът ми е бил под заплахата да получи инфаркт и да почине. Злото се е разделило между двама ни. След като мъжът ми се е събудил и раздвижил, опас­ността за него е била предотвратена.

Разговарям с мъжа си. Наистина той се е чувствал зле, но казва, че хладният нощен въздух го е освежил.

Колко малко знаем за тези неща!...



20 декември 1981 г.

Сутринта, тъкмо се обличам, в главата ми нахлува телепати­чен сигнал и чувам думите па Учителката: „Сега ще ти покажем какво ще виждаш... В очите ти ще се отразява цялата човешка мъ­ка..."

Сигналът се изгубва и аз започвам да се приготвям за работа.

Стоя на спирката и чакам моя трамвай.

Внезапно в главата ми нахлува отново телепатичен сигнал като запо­вед: „Погледни!"

Взирам се в хората, които слизат от трамвая. Забелязвам светлинка, голяма колкото светулка. Тази светлинка изписва кръст върху главите на почти всички слизащи от трамвая пътници, след което тъмен облак забулва лицата им.

Разбирам, че се касае за смъртна обреченост. Хората слизат или се качват в трамвая и върху главите им се изчертава смъртният знак, ся­каш се касае за масова смърт.

Ужасявам се. Запушвам си инстинктивно ушите, затварям си очите и моля: „Не, не искам да виждам това!"

Гласът на Учителката ме следва: „Човечеството трябва да тръгне по друг път!"

Минават дни. Постепенно става ясно поръчението, което искат да из­пълня. Смятам обаче, че то е непосилно за мен и нереално за изпълне­ние.



26 декември 1981 г

Сънувам, че отивам в космическа станция, която е на орбита около Земята. От тази станция непрекъснато ни наблюдават извънземни кос­монавти — представители на Висша цивилизация. Моите трима Учите­ли (става дума за двамата мъже и жената, с които съм в контакт досега) са свързани с Ръководството на тази извънземна космическа станция.

Станцията е с кръгла форма (диск или пръстен) и в нея помещения­та са разположени около коридор.

Чувствам се много сериозна, като че ли трябва да дам пред Ръковод­ството отчет за изпълнена важна задача или за извършела отговорна ра­бота.

Стоя в едно от помещенията на космическата станция и през голям прозорец разглеждам тъмновиолетовото небе.

Обмислям наум как да напиша отчета си и да помоля да отменят ня­кои от възложените ми задачи.

Започвам така:

„Когато ме изпращахте на Земята, се уговорихме, че щом започна да получавам сигнали от Вас, трябва да разбера, че е настъпил моментът, да изоставя личния си живот и да се посветя па целта — запазване жи­вота па планетата.

Поръчението ми съдържа три задачи:

1. Да променя мисленето на хората и представата им за духовно раз­витие.

2. Да спомогна за обединяване па хората с духовно виждане.

3. Да родя дете с духовно виждане."

Някаква сила като магнит ме сваля на Земята, преди да помоля да отменят третото от задълженията ми.

Трудно ми е дори да си помисля, че някога хората ще променят съз­нанието си и представата си за духовното развитие.



ПОДГОТОВКАТА

(януари — юли 1982 г.)

Отскоро се познавам с К. С. Направихме телепатичен експеримент. К. С. твърди, че аз съм в състояние да приемам информация в спящо състояние. Щом е така, това означава, че бих могла да приема всякаква информация, стига някой да я излъчи и адресира до мен.



12 януари 1982 г.

От известно време се събуждам не по свое желание. В съзнанието ми нахлува образът на К. С., как се събужда рано сутринта и извършва ди­хателни упражнения (йога-дишане). Това е всяка сутрин в 6:00 ч. (аз обикновено се събуждам в 7:30).

Разговарям с К. С. Той наистина ставал от леглото си в 6:00 ч. и пра­вел йогическо дишане. Значи аз бих могла да приема телепатичен сиг­нал с образ не само когато съм в спящо състояние, а и когато съм будна.

15 януари 1982 г.

Гледам на кафе на К. С. В чашата му виждам един образ на йога в по­за „лотос", който подава някому някаква графика. К. С. не може да ми обясни какво означава това.



20 януари 1982 г.

Работя техническа работа и съзнанието ми е освободено и спокойно. Внезапно за миг виждам чертеж, който ми се показва върху лист хар­тия, като че ли някой го поставя на бюрото ми.




20.1.1982

Чертежът представлява някаква графика. В главата ми нахлува теле­патичен сигнал и имам усещането, че в стаята има някой и той ми го­вори, като посочва: „Това е графиката на Прана. Това е вдишване, а то­ва — издишване."

Начертавам веднага графиката.

21 януари 1982 г.

Показвам чертежа с графиката на К. С. (не зная какво означава „Пра­на").

К. С. ми обяснява, че „Прана" е жизнената сила, енергията, която чо­век поема чрез вдишване. Графиката изразява, че издишването и вдишването трябва да стават на по-големи интервали, като задържането па въздуха да трае значително по-дълго (с други думи — да се диша бавц0 и па интервали).

К. С. не е още напълно убеден, че някой прави с мен телепатичен кон-такт чрез мисъл-форма. И като изхожда от научното мислене, предпо­лага, че ако Висша цивилизация иска да направи връзка с нас, тя би осъ­ществила това с него, понеже той има достатъчно знания и желание за контакт, а не с мен, която не съм се занимавала задълбочено с филосо­фия, психология, физика и пр.

К. С. допуска, че ако видението ми е реално, то ще се повтори и ще бъде потвърдено.

8 февруари 1982 г.

Установявам, че между мен и К. С. съществува някакъв „открит ка­пал" за телепатична връзка.

Без да искам, в състояние на себеотпускане (релаксация) аз чувствам емоционалното настроение на К. С. и дори приемам физическите му болки. Не споделям тази моя констатация с него, опасявам се да не би той да се почувства неудобно от мен.

15 февруари 1982 г

Отпуснала съм се в състояние на релаксация, но съм напълно будна.

Внезапно пред себе си виждам светещ образ на ръка и пред лицето ми се поставя чертеж. Чувам: „Законът на телепатичната връзка. Кога­то дойдеш при нас в Шамбала, ще научиш и други закони..."

Разглеждам внимателно чертежа и го запаметявам. Той представля­ва мъж и жена, между които протича енергия в затворена верига (на чер­тежа веригата е изобразена като движеща се светлина сякаш в лумипесцентен контур). От чертежа разбирам, че психическата енергия се дви­жи от главата на мъжа към главата на жената, оттам преминава през нейното сърце, влива се в сърцето на мъжа и оттам се изкачва пак в гла­вата му. С други думи — мъжът излъчва с главата си, а жената — със сърцето си.

Веднага скицирам чертежа.

Силно съм развълнувана. Значи това са Те — духовните Учители на човечеството, Махатмите, Адептите...Но как бих могла да отида там, в Шамбала? Странно...



7 март 1982 г.

Запознавам се с Ева, която твърди, че духът на покойния й дядо Зог­раф пише с нейната ръка. Тя е определено силен медиум.

При първата ни среща ръката й начертава върху листа кръг, около него спирала със седем извивки (намотки), а извън спиралата — трон. После изписва и думи: „Това е Земята (кръга), а това е трон, откъдето наблюдават вашето развитие."

29 март 1982 г.

От известно време сънувам странни сънища. През деня на мен и на Ева се внушава темата на съня, който ще последва през нощта.

С Ева се виждам ежедневно и споделяме сънищата си. Особеното е, че те са подобни, на една и съща тема, но докато в нейните преоблада­ва личният елемент, моите ме насочват към проблеми с общочовешка значимост. Дават ни се и отговори па въпроси, които сме коментирали през деня. Просто невероятно...

10 април 1982 г.

Учителите ми съобщават чрез телепатичен разговор, че за мен е за­вършил познавателният период и ще започна да посещавам особена школа за обучение. Първият урок ще бъде „Тайната на зачатието".



11 април 1982 г.

Сънувам, че ме завеждат в една зала. Тя е обширна, с продълговата форма. В дъното на залата има подиум и екран.

На подиума стои Учителят. Урокът започва с телепатично внушение и всяка дума прозвучава в главата ми ясно и отчетливо: „Всичко е енер­гия в различни вибрации."

На екрана се прожектира чертеж (рисунка, скица). Изобразена е же­на с аура около нея. Пространството над нея е разделено на пластове. Всеки пласт е оцветен в определена тоналност, но всички светят.

Учителят ми обяснява, че „Тайната на зачатието" се състои в това, че при него жената-майка приема Космически дух. Той е с такава „вибрация на енергията", която е в съответствие с биополето на жената-майка в момента на зачатието. Мъжът бил само материализиращ фактор, но той влияе върху качеството на биополето на жената.

Събуждам се внезапно в 5 часа сутринта. Разговорът на темата за зачатието продължава. Като че ли Учителят стои зад мен. В будно състояние не чувам думи, но всъщност разговарям чрез образи или смислово.

С внушение ми се напомня началната фраза на урока: „Всичко е енергия в различни вибрации."

12 април 1982 г.

Отново съм в познатата зала. Имам впечатление, че ще получа допълнителни позналия за духовната същност на човека.

Внушава ми се: „Всичко е енергия в различни вибрации." И екранът светва. Този път чертежът представя само енергийно поле с отделните пояси в различна тоналност.

Учителят се обръща към мен за въпроси.

Питам:,Децата с талантите си ли идват или ги придобиват чрез обу­чение?"

Върху екрана се появява рисунка, която показва, че съвсем малките деца получават таланта си според вибрацията на техния Космически дух или тяхната аура. Талантите са изобразени като падащи отгоре „подаръ­ци", подобно на дъжд, но всяко дете може да вземе само този „подарък", който отговаря на собствения му дух.Талантите се проявяват от ранна възраст.

По същия начин дават отговор и на втория ми въпрос, отнасящ се за прозрението в науката. Учителят ми изяснява, че Те следят научните открития и когато дойде определеното време, подават (внушават) отговора на учения.

З май 1982 г.

След известна пара особените сънища-уроци продължават. Отново сънувам, че се намирам в познатата ми продълговата зала и в дъното на екрана ми прожектират образи. Не е необходимо много да ми обясня­ват, разбирам отлично.

Уроците започват с познатото внушение: „Всичко е енергия в различни вибрации."

Днес е урокът за „Общия корен".

Показват ми на екрана голямо дърво. На стъблото му е поставена картина — портрет на мъж с военни доспехи. Разбирам, че мъжът е военачалник. Картината светва за миг и угасва. Следват други портрети и аз осъзнавам, че се касае за видни исторически личности. Един по един светват образите и угасват.

Когато познавам портретите на Хитлер и Сталин, вече ми става ясен смисълът на урока: „Всички водачи, които си служат с насилие, имат общ корен..." както и всички добри



11 май 1982 г.

Сънувам, че се намирам някъде извън Земята, в библиотека — огромна и пълна с книги. Имам впечатление, че от всяка книга излиза лъч, който е свързан с определен човек.

Библиотекарят ме поглежда, после прелиства каталог, изважда от­някъде три книги и ми ги показва.

„Тук е записал твоят живот. Сега си влязла в третия том" — ми каз­ва той.

Искам да ми даде книгата, за да я разгледам и прелистя, но той я при­бира обратно:

„Ние сверяваме дали точно се изпълнява програмата, а ако се налага, коригираме нещо. Колкото по-точно се изпълни програма­та в „Книгата на живота", означава, че по-добре са усвоени уроците на Земята."

Обяснява ми още, че всеки дух преди да се материализира и роди на Земята, бива запознат със „сценария", в който ще участва.

15 май 1982 г.

Отново сънувам, че съм в познатата учебна зала с екрана. Учи­телят ме чака и след като ми припомня, че „всичко е енергия в различни вибрации", ми съобщава темата на новия урок: „Силите около чо­века".

На екрана прожектират схема на човек, нарисуван с черен контур, а сърцето му е оцветено в червено. Човекът е в центъра на яйцевидно поле (вероятно неговото биополе). В това поле се дви­жат някакви бели (сребристи) и черни звезди (или сфери).

Разбирам, че около всеки човек кръжат светли и тъмни сили, съзидателни и разрушителни стихии, положителни и отрицателни енергии, добро и зло. Всяка от тези сили се стреми да обхване не­говото сърце, където е мястото на първичния Космически дух.

Учителят ме съветва никога да не позволявам на отрицателни енер­гии (чувства, мисли) да се настанят в сърцето ми. Обяснява ми, че отри­цателните енергии безпрепятствено завладяват душевно (психично) болните.

Той изрежда какви мисли да не допускам — за власт, слава, суета, ви­сокомерие и т. н.

Питам: „Как да различавам Светлите от Тъмните сили?"

Учителят ми доверява: „Тъмните са нетърпеливи." Урокът завършва с думите (чувам ги): „Един ден ти ще виждаш об­разите на силите, но няма да се уплашиш."



20 май 1982 г.

Отново имам урок в съня. Темата е „Същността на битието".

Този път съм въведена в друга зала. Тя е много по-просторна и също продълговата, но едната й стена е изцяло прозрачна. Чувствам се като в аквариум.

През прозрачната степа се виждат светещи звезди. Те са разположени сякаш па пластове. Най-долу има само единични и малко на брой звезди, а колкото погледът ми се издига нагоре, забелязвам, че светещи­те звезди стават все повече и изтласкват мрака.

Разбирам, че съществува непрекъсната борба между енергиите в две посоки. Тъмните сили пречат па Светлите да се обединят на Земята, а Светлите не позволяват на Тъмните да се издигнат много над Земята и там да се обединят.

Обясняват ми, че всеки Светъл дух на Земята е самотен. А там Тъм­ните сили са обединени.

Показват ми, как светли звезди (т. е. Светли духове) от по-горните пластове над Земята при необходимост слизат (падат) на Земята, за да помогнат на самотните Светли духове да издържат борбата с Тъмните. Борбата между Светлите и Тъмните сили е същността на битието.

Урокът завършва с познатата аксиома: „Всичко е енергия в различ­ни вибрации."

Мисля си, че такива уроци биха били по-полезни за човек с друга по-подходяща професия и питам: „Защо показвате всичко това на мен, как­во общо имам аз с тези неща и каква е ползата, че ще ги науча?"

Отговарят ми: „Ти нямаш предубеждения, нито си заинтересувана от някаква лична облага. Един ден ще разбереш."

1 юни 1982 г.

Сънищата продължават в същия дух. Почти всяка нощ съм на „Кос­мическо училище".

Все още не мога да разбера защо ми трябват тези уроци. Моля ги да ми показват нещо по-просто и по-лесно за възприемане, нещо по-убеди­телно.

Ден е. Правя телепатична връзка и разговарям. Напълно съм будна.

Питат ме какво искам да ми покажат.

Още като ученичка съм се опитвала да разбера какво изразяват циф­рите и защо всеки знак е точно такъв, а не друг. Затова сега избирам те­ма „Произход на цифрите". Какъв е символът на числата, какво означа­ва всеки символ?

Първо искам информация за римските цифри.

Пред погледа ми се появяват светещи образи на ръка и пръсти — I, II, III — съответно 1,2,3 пръста. Изведнъж виждам длан — в едната пoсока са събрани и изпънати четирите пръста, а в другата е изпънат палецът. По такъв начин се образува знакът „V", т. е. 5. Показва ми се ту лява, ту дясна длан, а пръстите се редят ту отляво, ту отдясно на дланта.

Наистина колко просто и логично било.

След това пред погледа ми преминават сцени със строени войни. Всеки пети човек вдига дясна ръка с изпънати пръсти като „V"; всеки де­сети вдига над главата си двете си ръце и ги кръстосва като „Х"; всеки петдесети вдига дясната си ръка, свита в лакътя като „L", а всеки стотен извива двете си ръце над главата като легнало „С”. Излиза, че с пръсти­те се означават единиците, а с ръцете - десетиците; с едната длан и едната ръка - пети и петдесети, а с двете ръце - десети и стотни. Неве­роятно просто!



10 юни 1982 г.

Съобщават ми, че днес ще ми изяснят произхода на арабските циф­ри. Поставям пред себе си хартия, линия в пергел. Приготвям се за те­лепатична връзка.

Пиша и чертая под диктовка. Не чувам думи, а приемам направо смисъла па изразите:

„Отначало хората са броели на пръсти и са изразявали количество­то с вертикални черти. Петата черта се е означавала с „V", а десетата -с „Х", както е при римските цифри.

По-късно за изразяване на количеството са си служили с универсал­ни знаци — кръг и в него по-малки кръгчета, означаващи броя.

Така единицата представлява едно кръгче в центъра на кръга, двой­ката — 2 кръгчета, тройката — 3 кръгчета и т. н., като кръгчетата се до­пират едно до друго. (Кръгът с малките кръгчета ми прилича на мо­нета.)

Универсалният начин е имал известни неудобства за бързо изписва­не (той по-скоро е бил удобен за разполагане на хора в кръг при култови ритуали).

В арабските цифри се използват елементи от универсалните цифро­ви означения с кръгчета, подчинени на правилата за разделяне на окръж­ност на равни части. Какво е необходимо, за да се начертае окръжност? Да се знае радиусът.





Единицата означава радиус.

Двойката напомня разположението на двете кръгчета от двете стра­ни на диаметъра.

Тройката напомня трите кръгчета, разположени в окръжността, и правилата за отсечките в равностранния триъгълник (височина, ъглополовяща, медиана).

Четворката показва начина за разделяне на окръжност на 4 равни части чрез двата взаимно перпендикулярни диаметъра.

Петицата се означава чрез пентаграма. Ъгълът на пентаграмата се определя с неговия tgα = 1:3 = 0,33 (α = 36°). Обърни внимание, че циф­рата 5, ако се погледне отляво, представлява 10, разделена на две поло­вини чрез дробна черта.

Шестицата напомня старото означаване с 6 кръгчета в окръжност и цифрата е поставена стояща (девятката е обърната).

Седмицата е най-сложна цифра. Тя е свещено число. Тя е част от правоъгълен триъгълник със страни 3:4:5 и в нея е кодирала теоремата З2 + 42 = 52. Как ще се начертае ъгъл, равен на 1/7 от кръга? – Чрез tgα=5: 4 = 1,25 (α = 51°25').

Какво е характерно за осмицата, означена по универсалния начин с кръгчета? Че кръгчетата винаги са разположени едно срещу друго, че окръжността се разделя най-лесно на 2,4,8 и т. н. И така - най-характерният елемент — двете срещуположни кръгчета, са свързани.

А девятката? Защо е обърната шестица? Защото кръгчетата са на­редени както при шестицата, но около по-голямо централно кръгче, и то двойно по-голямо (т. е. радиусът е два пъти по-голям).

И в тройката, и в шестицата, и в девятката за основа служи равност­ранният триъгълник."

Начертавам всички арабски цифри от 1 до 9.

Мисля си, че щом цифрите са универсални знаци-символи, сигурно има и други символи, оставени от Висша цивилизация, смисълът на ко­ито е забравен.

С това завършва етапът па моята Подготовка.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница