СВЪРЗВАНЕТО (април 1983 — декември 1984 г.)

През периода 1981—82 г. се свързах с хора по особен, невероятен начин на запознанство.

Насън ми бе съобщено името на К. С. — специалист с научни позна­ния в областта на психотрониката и йога-учението. Двамата с К. С. про­ведохме експеримент за телепатична връзка, при която излъчващият е в будно състояние, а приемащият — в спящо.

Познавах бегло Ева — певицата, но за да разбера, че е медиум, за миг ми бяха „отворени очите" и аз видях около главата й образи на покойни­ци. Тя правеше контакт със своя починал дядо Зограф, който пишеше чрез нейната ръка. Ева ми даде възможност и аз да усетя този вид енер­гия. Необикновеното при връзката ми с Ева беше, че често сънищата ни се дублираха.

Ева ме запозна с Недялка — също медиум. Недялка първа направи телепатичен контакт с моите Учители от Висшата цивилизация и Те ста­наха наши Учители.

Чрез К. С. се запознах с Ваня — силен медиум. Тя за първи път в ней­ната практика направи контакт не с покойници, а с живи същества. Ва­ня ми предаде много точна и важна информация за Тях, от която полу­чих убедителни доказателства за реалността на контакта.

Чрез Ваня бях предизвестена, че дъщеря ми ще прояви необикнове­ни качества. И тя наистина ги прояви за период от два месеца. През то­зи период между нас, двете, се установи телепатична връзка чрез преда­ване и приемане на образи, а понякога имахме общи сънища и преживя­вания.

Изброяването на всички тези случаи в хронологична последовател­ност показва и това, че възможностите ни за телепатичен контакт с Учи­телите от Висшата цивилизация вероятно нарастват, ако сме събрани повече хора, свързани помежду си на духовно ниво.

Недялка осъществява телепатична връзка и съобщава, че Учители­те искат да ни свържат с „един голям маг". Като описва образа му, тя казва, че човекът имал „усмивка на Гагарин".

Изглежда, че Свързването продължава.

5 април 1983 г.

При едно отиване в козметично-лечебен център (по настояване на дъщеря ми) виждам лекар с „усмивка на Гагарин".

Това е лекарят Жоро, който е екстрасенс и има силни биолечителски способности. Достатъчно е само допир с него или поне присъст­вие, за да се почувства зареждане с оздравителна енергия и жизнена сила.

Отново съм при Недялка. Искаме да се уверим, че наистина Жоро е посоченият човек, с когото трябва да се свържем и молим нашите Учи­тели да го потвърдят, като ни дадат някакъв „знак". Недялка предава, че Те потвърждават за „големия маг" Жоро и предлагат тримата да се съ­берем.

Завеждам Жоро у Недялка. Той не знае нищо за нашите контакти с Учителите.

Тримата сме седнали и разговаряме на тема болести. Внезапно Жо­ро вдига глава и извиква: „Какво става?! Тя (за мен) е цялата в светлина, тя е във въздуха върху фонтан, върху сноп от светлина!"

Недялка също гледа нагоре и описва, че аз съм в светлина. И двама­та сочат нещо и говорят за мен, сякаш съм във въздуха на 2 м от пода.

Стоя безучастна и някак зашеметена. Определено не съм повдигна­та във въздуха, а седя във фотьойла.

Изглежда Те въздействат само върху Жоро и Недялка с предаване на образ, внушен направо в съзнанието им. (Възможно е на този прин­цип да се базират халюцинациите.) Предполагам, че и това влиза в обу­чението — да разбера, че някои могат да видят нещо, а други — не, не­зависимо че са събрани на едно място.

Недялка става особена. Тя ни убеждава, че Те са при нас и й заръч­ват да ме целуне вместо Тях. Тя тържествено ме целува и обяснява, че отсега нататък всяка моя мисъл ще бъде внушавана (продиктувана) от Тях, всяко мое действие ще бъде насочвано от Тях и аз ще стана част от Тях. Ние ще бъдем проводници на Тяхната мъдрост.

Аз се чувствам превъзбудена като на театрална сцена. Струва ми се, че е невъзможно да изгубя своята самостоятелност.

Тогава Недялка ме убеждава, че според Тях така ще бъде по-добре за мен и за всички нас. Аз се съгласявам по принцип. Имам доверие в Тях.

75 април 1983 г.

Недялка прави сеанс и влиза в контакт с Тях.

Те казват, че ще ми „изпратят" интересен сьн.

Сънувам много странен сън. Аз съм толкова миниатюрна, че се по­бирам в една росна капка. Летя във възторг и ту влизам в капката, ту из­лизам извън нея. Радостно се смея, защото, когато съм вътре в капката, се оглеждам както във вдлъбнато огледало, а когато съм навън, виждам деформирания си образ както в изпъкнало огледало.

На сутринта се чудя какво ли може да означава този сън, който ми достави истинско удоволствие.

Отивам у Недялка. Тя прави сеанс и влиза в контакт с Учителите. Сънят бил „изпратен" от Тях като подарък.

Получавам поредната книжка на списание „Космос". На корицата има снимка — изглед от Хималаите. Разглеждайки я по-подробно и със­редоточено, ясно виждам образи на хора — глави на мъже с бради или на жени с покривала на главите.

Правим сеанс с Недялка. Чрез нея нашите Учители ни обясняват за Шамбала.

Пещера. Лабиринт. Само Те можели да влизат. Голямо езеро. Ни­кой не може да го премине и никой не знае входа за лабиринта...

Обясняват ни образите върху заснежените върхове на Хималаите. Това били душите. Душите наблюдавали света. Телата били в храмове­те. Те не усещали студа.

Отново пи съветват да изоставим личните си интереси. Да се стре­мим за обединяване на повече светли души (поне 40 човека).

Домът ми щял да стане център на науката за биоенергетичната връз­ка и духовната еволюция. Щели да се съберат екстрасенсите...

23 юли 1983 г.

В телепатичен контакт съм. Питам какво е свобода.

Откровение (пиша под диктовка):

„Свободата е вътре в теб. Да се освободиш от лоши мисли, лоши де­ла, пороци и страсти, от алчност, завист, властолюбие, суета, лъжи — всичко, което води до угризение на съвестта. Свободен дух — творчески дух. Свобода — здраве, независимо от промяната на условията, незави­симо от работата и местоживеенето."

Щяло да дойде време, когато ще става въпрос за-оцеляването ни...

12 септември 1983 г.

Урок за психическите сили. Откровение (пиша под диктовка):

„Психическите сили, мислите имат огромна енергия, която се тран­сформира във физическа. Отрицателните мисли ц емоции пораждат на­силие, положителните — творчество. Разрушението е плод на акумули­рана отрицателна енергия, а съзидателната дейност и човеколюбието — на положителната. Трябва да се научите да акумулирате положителна психическа енергия и да не допускате отрицателни мисли и чувства... Из­лишните контакти и разговори изразходват психическите сили. Търпе­ние, вглъбяване, хубави мисли за доброто на човечеството, недопускане на гняв и омраза, завист и алчност, обединяване на екстрасенсите със светло излъчване. Това ще спомогне за омекотяване на предстоящите събития, но трябва да стане добронамерено и искрено... Всеки човек мо­же да използва психическите си сили, а за това са необходими знания, търпение и упоритост..."

Докато пишех под диктовка, имах усещането, че Учителят стои зад гърба ми.

Ани седеше на леглото. Тя бе изпаднала в творческо вдъхновение и написа една приказка.

9 октомври 1983 г.

Откровение:

„В космическите закони няма изключения... В земните закони смя­тате, че има изключения, защото не сте стигнали до Истината...

Всичко се ражда от Светлината и се привлича от Светлината. Свет­лината е мисъл и енергия. Сърцето на Космоса е Светлина... Вашата Зе­мя трябва да остане жива, като поема Светлина... Всичко, което носи в себе си Светлина, е живо, то расте, променя се, поема Светлина и само започва да свети. Живата материя свети повече, защото съдържа в себе си повече Светлина. Водата, Въздухът, Земята също светят... Който ов­ладее енергиите, свети като звезда... Светлината е Любов, Любовта е Светлина..."

Откровение:

„Дъгата е символ на приключване на борбата между положителни­те и отрицателните сили при победа на Светлината... Тя е знак за побе­дата на Доброто...

Най-добрият цвят е белият. Той е цвят на хармонията... Миризмите също имат значение.

Светлите души идват на Земята, за да помогнат или да изпълнят ня­коя мисия...

Слънцето е жив организъм. Светлината е неговата аура... Слънцето 1 е мислещ Разум. То диша на 160 земни минути и всеки 11 земни години изпраща тласък от Светлина, която засилва творческата активност. Светлината дава енергията на живота...

Мисълта е продукт на Светлината. Тя има част от нейната сила, нейната енергия и се движи с огромна скорост. Тя е всепроникваща..."

Обясняват ми също за кристалите, за леда, които концентрират енергия...

Отивам по служебна работа в Историческия архив.

Както вървя по пътя, не знам защо, си припомням сън отпреди из­вестно време. Тогава сънувах К. С. с някакъв млад мъж, който изглеж­даше да е негов приятел. Мъжът имаше много характерна физиономия. Скоро след това попитах К. С. дали познава такъв човек, като описах най-подробно вида на мъжа от съня ми. К. С. не можеше да се сети само по описание, без да знае името.

Влизам в учреждението. Попадам на един служител, за когото съм убедена, че съм го виждала някъде, познавам чертите на лицето му и до­ри облеклото.

Спомням си. Това е същият онзи мъж с К. С. от съня ми.

Без колебание, но все пак с известно смущение запитвам служителя, познава ли К. С. Оказва се, че те са добри приятели.

По този странен начин се запознах с Л. Ж. — човек с висше духов­но образование.

12 март 1984 г.

Тримата — Недялка, Л. Ж. и аз, правим сеанс (обединяваме мислов­ната си енергия) и влизаме и телепатичен контакт с Учителите.

Искаме сведение за подходящо време и място за осъществяване на телепатичен космически контакт (с извънземни), както и на сигурна връзка с Тях.

Отговарят ни, че най-подходящо време за контакт било през деня, около пладне, или на разсъмване. Телепатичният сигнал се приемал от нас по-ясно на астрономическите дати, т. е. пролетно и есенно равно­денствие, зимно и лятно слънцестоене.

За подходящо място ни показват образ на водопад, скали, манастир.

7 април 1984 г.

Лежа със затворени очи. В медитация съм.

Внушава ми се, че бихме могли да осъществим най-напред телепа­тичен, а после и физически контакт с космонавти от НЛО.

Питам къде бих могла да отида, за да осъществя такъв контакт.

Виждам как пред мен се появява планина или връх от планина. Виж­дам манастир. Веднага в съзнанието ми образът се идентифицира с поз­натия ми Рилски манастир.

Не... Планината намалява, а манастирът започва да расте... Как­во ли трябва да значи това? Голям манастир, огромен манастир?

Вземам картата на България. Движа ръката си по пея, без да гледам. На едно място усещам, че трябва да спра. Прочитам: Пла­на. Лесно намирам и връх с име Манастирище. Точно и ясно. Там би трябвало да се осъществи връзката с космическа станция или НЛО.

Змаи1984г.

С мой съмишленик и колега инженер И. С. отиваме в с. Плана, за да купим някаква къща там. Нямаме шанс. Никой не продава имота си, ма­кар че има запустели къщи.

В медитация съм. Внушават ми, че трябва да обединим енергиите си. Виждам две светещи кълба. Те застават едно над друго и се свързват помежду си както в една обща ос. Имам впечатление, че по този начин се образува някакъв магнит или център на привличане. Осъзнавам, че едната сфера има положителен знак („плюс"), а другата — отрица­телен („минус"). Около така създа­дения център от двойката светещи сфери започват да се струпват други по-малки кълба, които се въртят по орбити, сякаш привличани от някак­ва гравитационна сила, излъчваща се от централното тяло-двойка.

Картината ми напомня на звезд­на система с централно двойно слънце (двойна звезда), около кое­то обикалят множество по-малки планети. В случая обаче забеляз­вам, че едни „планети" обикалят известно време в орбита около централното „слънце", но после напускат и се отправят по друга траектория, а други остават за по­стоянно.

Разбирам, че с тази картина искат да ми съобщят, че трябва да се създаде едно централно ядро поне от двама души, което ще привлече и други светли духове.

Обясняват ми някакви магически правила. Двойката да бъде мъж и жена („плюс" и „минус"), огнен и воден знак (пак „плюс" и „минус"), т. е. да се създаде поляритет.

3 юни 1984 г.

Издигната съм над Земята. Виждам светещи точки с различни цве­тове. Еднаквите по цвят светлини са свързани помежду си и образуват нещо като мрежа.

Внушава ми се: „Независимо, че хората могат и да не се познават, техните биополета са свързани според характеристиката им, според сте­пента на вибрация или според тоналността им. Никой не може да е сам, всеки е свързан с подобни нему, всички заедно са част от Светлината."

4 юни 1984 г.

Л. Ж. — човекът с висше духовно образование, ме запознава с К. П. — астролог. Разговаряме с К. П. и той обещава да ме свърже със своя приятелка Нора — ясновидка.

Сънувам се в далечно минало. Полша. След някаква война. Много жени сме останали вдовици.

В града идва чужденец, който иска да си избере жена и да я отведе със себе си. Имам приятелка — вдовица, която харесва този чужденец.

Той поставя условие, че ще се ожени за тази жена, която му пригот­ви най-вкусна пържена риба, но само ако тя постави рибата съвсем жи­ва направо във врящата мазнина.

Приятелката ми изпълнява условието и се стреми да се хареса на чужденеца. Аз обаче въобще не се опитвам. Не бих могла да причиня та­кова страдание на жива риба.

Чужденецът избира мен. Оказва се, че това било изпитание. Той бил духовник, ръководител на духовна школа и това било проверка за изпи­тание на състрадателността. Той ме отвежда със себе си.

Разделяме се с моята приятелка...

11 юни 1984 г.

К. П. ме запознава с Нора. Кратко време се гледаме, после си спом­няме, че някога сме били приятелки и се прегръщаме.

Нора идва у нас. Казва, че усеща особена атмосфера в дома ми и до­пълва, че вижда нещо като тръба, която ме свързва със светлина. После по същия начин както Недялка започва да говори от името на моите Учи­тели. Те искали да се съберем хората с духовно виждане и ни помагали да се свържем.

К. П. ме запознава с М. М. — филоложка (редактор). Оказва се, че тя живее близо до пас.

Гледам й на кафе, без да знам каквото и да било за нея, освен семей­ното й положение. В кафето й виждам фигура на Учител, който я напът­ства. Образът му е толкова ясен и подробен, виждам профила на мъжа, косата му, струва ми се, че ще ми заговори. Вземам лист и буквално прерисувам образа на нейния Учител.

М. М. познава в рисунката ми, че това е Учителят Петър Дънов, кой­то преди години (преди М. М. да бъде родена) е поставил в България ос­нови за духовно обединение на хората и е организирал „Бялото братст­во", чиито клонове са разпръснати но целия свят.

М. М. споделя, че е чела неговите беседи и познава учението му, ос­новаващо се на Любовта, Мъдростта и Истината.

20 юни 1984 г

В медитация съм и разговарям с моя Учител. Ще ми бъде изяснен Законът за кармата (предопределението).

Показват ми голямо прозрачно „яйце". В центъра му стои изправен човек. „Черупката на яйцето" е като огледало. Всяка нереализирана ми­съл се отразява във вътрешната страна на „черупката", а всяко неизпъл­нено обещание, предизвикано желание или страдание — като мисъл, се отразяват във външната й част.

Обясняват ми, че при физическата смърт остава „прозрачното яйце", т. е. биополето като енергия, и при следващото раждане то носи със се­бе си и мисъл-формите на нереализираните действия или неполучено­то справедливо наказание (възмездие) за лоши постъпки.

Във всички случаи човек не може да се освободи от несбъднатите си мисли (лоши или добри), освен ако ги трансформира във възможни за реализация. Едва тогава духът му ще се смири. Докато има желания за изпълнение, духът е неспокоен и ще се ражда отново и отново.

Разбирам колко е важно мислите да са чисти и добри, а ако трябва да се реализират, това да стане в разумни и справедливи действия.

Внушава ми се: „Всички вие сте наши ученици по карма и ние ви съ­бираме."

30юни 1984 г.

В медитация съм. Ще ми разкрият „Тайната на мълчанието" или „За­кона за скачените съдове".

Показват ми изправен човек в профил. Гръбначният му стълб пред­ставлява тръба, която се пълни с космическа енергия. Енергията се по­качва както живак в термометър при загряване. Тази тръба има седем отвора, които се отварят отвътре навън с вратички, подобни на цветя, разтварящи листчетата си.

Виждам различни хора и на всеки тръбата с енергията в гръбначния стълб достига до различно ниво.

Обясняват ми, че при контакт с друг човек, и особено при разговор, нашите енергии се сливат, както при свързването на скачени съдове. Ако човек, чиято енергия достига до шесто-седмо ниво, се свърже с друг чо­век, с енергия на по-ниско ниво, веднага енергиите им се изравняват, как­то вода в скачени съдове.

Затова ме съветват да не се занимавам със споделяне на страдание­то и прогнозиране на бъдещето на отделен човек, защото по този начин намалявам възможностите си за виждане на бъдещето в едър план, бъдещето, което засяга много хора и в което е вплетена индивидуал­ната съдба на всеки човек. Казват ми, че всеки трябва да работи за из­дигане на своята духовна енергия. Едва когато човек успее да акумули­ра много духовна енергия, той може да я раздава на другите и да стане Учител.

Събрали сме се тримата: Недялка, Л. Ж. и аз. Молим нашите Учи­тели да ни кажат нещо за бъдещето на Земята.

Те отговарят, че не бива още да знаем какво предстои. Трябва да направим медиумична верига, която да мине около цялата Земя, и тогава ще може да ни бъде съобщавано. От морални съображения не е позволено само известен брой хора от едни части на планетата да бъдат пре­дупреждавани за опасност, а не всички от цялата планета. Духовното обединение ще помогне за събиране на психическата енер­гия, която представлява ог­ромна сила.

5 август 1984 г.

Следобед е. В стаята сме с дъщеря ми. Тя седи на леглото и си рисува нещо. Аз съм се за­мислила върху медиумичната верига около Земята.

Спомням си, че Недялка вижда „светещ пояс" около двете ни, когато сме съсредо­точени и свързани, а между мъж и жена — „светеща осморка". Когато сме повече хора, тя вижда как ни свързва „светещ пръстен".

Съсредоточила съм се дос­татъчно върху въпроса, къде би трябвало да мине тази медиу­мична верига и кои да бъдат най-главните й звена, т. е. ду­ховните центрове.

Изведнъж в стаята всичко изчезва и в средата й се появя­ва едно „земно кълбо", което няма нито меридиани, нито паралели, ни­то държавни граници и релефът му е доста плосък (а не както при ре­лефните географски карти, при които височинният мащаб е 10 пъти уве­личен в сравнение с хоризонталния). Изправям се пред този „глобус" и погледът ми среща очертанията на пустинята Сахара.

Усещам присъствие и зная кой е. Той стои до мен, но аз не мога да се обърна и да го погледна, само произнасям името му. Зная, че е Велик Учител. Той накланя „земното кълбо" към мен и зрителната ми точка се измества към очертанията на Европа.

Гледам смаяна. Най-напред забелязвам множество светещи точ­ки, както се вижда град нощно време от самолет. Едновременно с това ми се внушава, че светлините представляват духовни цент­рове.

След това виждам три лъча като прожектори, които осветяват три точки. Лъчите идват отгоре, сякаш от един център. Осветеното от лъча кръгче е голямо колкото конфета. Лъчът, който е насочен точно пред мен, осветява място в средата на Балканския полуостров, т. е. в Бълга­рия, десният лъч осветява място около Хималаите, а левият — предпо­лагам най-южната част на Канада.

Видението трае само няколко секунди. Все пак запитвам дъщеря си дали е видяла какво се е случило преди малко. Тя ми отговаря, че в мо­мента била в такова вдъхновение, че написала едно стихотворение, за­това и нищо не е забелязала.

Веднага вземам нашия географски глобус и правя изчисления. По височината на стаята определям диаметъра на показаното ми „земно къл­бо" (3,25 м). При нормално положение екваторът минава на 1,62 м, т. е. с моята височина (1,57 м) аз наистина не бих могла да видя нищо над Сахара. Зрителната ми памет ми помага да запомня точно големината на Балканския полуостров (ширина 30 см). Сравнявам размерите на ви­дяното, стаята и географския глобус. Очертанията съвпадат и всичко е в мащаб.

6 август 1984 г.

Споделям с Недялка преживяването си от вчера и я моля да се опита да се свърже с Тях, за да ни се изясни дали западният център е в Канада, или се заблуждавам.

Недялка съобщава, че ще ни се даде ясно потвърждение и дори възможност да отидем там.

11 август 1984 г.

Недялка (която е вдовица) споделя с мен, че един неин познат, кой­то се готвел за заминаване на работа в Канада, й предложил брак, но тя се въздържала.

Изненадана съм, че Недялка иска да откаже. Та там има голям духо­вен център (Йога център) с ръководител известния Свами Вишну Девананда!¹⁴

18 август 1984 г.

Недялка отново ме изненадва. Този път някакъв друг неин познат от много години й предложил да го придружава в околосветско пътешест­вие, включително и до Канада, но тя отново отказала.

У Недялка съм. Осъществяваме телепатичен контакт. Съобщават ни да отидем на Боянския водопад и там ще ни дадат много важна инфор­мация. (Недялка вижда Боянската църква, а аз възприемам водопада ка­то студена падаща вода.)

Отивам на Боянския водопад заедно с Л. Ж. и К. П. Заставам пред водопада и се съсредоточавам.

Внезапно се усещам повдигната високо във въздуха. Наблюдавам Зе­мята отгоре. Виждам очертанията на България с нейните граници. Тъ­мен облак пада върху нея, най-напред от север, после от изток и я пок­рива изцяло. Изпитвам силна тревога и безпокойство. После ми се по­казва светещ кръг на място в югозападната част (предполагам около Со­фия) и три големи светещи стрелки, излизащи извън границите на Бъл­гария, които очертават нещо като кръг или свързваща верига.

Казвам на моите приятели какво виждам, но те не могат да изтълку­ват видяното и да разберат какво тревожно събитие да очакваме.¹⁵

Сутринта получавам телепатичен сигнал да учим Есперанто.

Обаждам се веднага на Недялка и й предавам съобщението. Разговаряме по телефона за възможностите на международния език при осъществяване на контакти между хората от различни краища на планетата. И двете споделяме, че родителите ни са били едни от първите есперантисти в България и изказваме съжаление, че не сме продължили тяхното дело за обединяване на хората чрез общия език...

По същото време в разговора ни по телефона се намесва мъжки глас: „Извинете, но съм се включил във вашата линия и слушам разговора ви. И понеже говорите за Есперанто, ще ви кажа, че аз съм сътрудник на градското есперантско дружество, което се намира... и можете да се за­пишете за курс..."¹⁶

Вече започвам да осъзнавам мощното действие на енергиите в чове­ка, в пространството, в Космоса. В ума ми е запечатана първата аксио­ма „Всичко е енергия в различни вибрации".

В медитация съм. Обясняват ми, че както светлината се разлага на спектър и всеки цвят има различна дължина на вълната и различни треп­тения, така и мислите на хората имат различна вибрация. Колкото дей­ността на един човек е свързана с повече хора, т. е. е обществено отго­ворна, толкова мислите му се разпростират върху повече хора. Подоб­но на слънчевите лъчи, мислите могат да бъдат розови, сини, червени, сиви и т. н. Там, където са преминали мислите, пространството се наси­ща с хармония или дисхармония и то оказва влияние върху хората, кои­то попадат в него.

Правя телепатична връзка. Обясняват ми, че основните космически закони са два: Закон на противоположностите (борба и единство, свет­ло и тъмно) и Закон за съхранение на енергията. От тях произлизат всич­ки останали закони.

Съществува духовна еволюция. Умният човек може да стане учен, може да стане и водач, но мъдрият става духовен учител и ду­ховен водач.

Казват ми (записвам под диктовка):

„Мъдростта е хармония, прилагана към природните закони. Мъд­ростта изисква признаване на двете състояния — положително и отрицателно, и поддържане на равновесие между тях."

20 януари 1985 г.

Спомням си, че преди година ми се случи да преживея една история, която има връзка с днешното събитие.

Учителката на сина ми по пиано беше заминала за чужбина и се на­лагаше да намерим нов преподавател. Усилията ни бяха насочени към един професор, роднина на моя братовчедка М. Г., но той беше много зает и освен това с предостатъчен брой ученици.

Отидох у Недялка, за да споделя с нея безпокойството си за обучени­ето на сина си и да използвам телефона й (по това време нямахме теле­фон). Исках да се обадя на братовчедка ми и да я помоля да настоява пред професора, но Недялка направи телепатична връзка с нашите Учи­тели и ме посъветва да почакам с телефонния разговор, защото била по­лучила особена информация от Тях. Те казвали да не се тревожа, да из­чакам малко и Те щели да ми съобщят кога да проведа разговора.

След около час Недялка ми предаде, че Те се усмихват и ми казват, че пече мога да се обадя по телефона.

Позвъних на братовчедка си и тя учудена ми съобщи, че преди някол­ко минути й се обадил лично професорът и обяснил, че е размислил и е съгласен да вземе за ученик и моя син, въпреки голямата си натоваре­ност...

Сега стоя в една чакалня и мисля за Учителите от Шамбала, за тех­ните способности и възможности, за това, че Те могат да се намесват в нашия живот.

След спомена за необикновения телефонен разговор се съсредоточавам и влизам в телепатична връзка (този път с ясночуване). Разговарям с един от Учителите. Той ме убеждава, че Те владеят енергиите могат да изпълнят всяко мое желание, стига да го заявя.

Замислям се малко и отговарям, че не бих желала нищо лично за се­бе си. Много бих искала всички хора да станат добри, но знам, че това е невъзможно на този етап. Имам едно съкровено желание — ако може, да ми съдействат да отворя очите на повече хора за Истината и да по­мота за духовното им развитие. (Не знам как ми дойде такова желание в ума.)

Получавам отговор (чувам думите): „Значи, ти си вече готова и мо­жем да продължим."

Дали това е било само тест, на който са ме подложили, и аз съм от­говорила правилно, т. е. издържала съм проверката? Или Те са ми вну­шили правилния отговор, за да ми покажат моята мисия?

З февруари 1985 г.

Насън се виждам във въздуха как летя заедно с моя Учител над еги­петските пирамиди. Той ме нита дали зная техния символичен смисъл.,

Бях чела някъде за тълкуването им и отговарям без колебание: „Пламък."

„Не, — казва Той, — пирамидата е символ на духовната йерархия." „И ми обяснява, че духовна йерархия винаги ще съществува, тъй ка­то всеки Космически дух е на различно пиво на еволюционно развитие. Докато имало живи същества, щяло да има духовна йерархия, така как­то на планетата има планини и равнини.

„Човечеството трябва да измине още дълъг път, за да разбере тайната на символите" — казва Той.

5 февруари 1985 г.

Лежа със затворени очи. Показват ми висок и стръмен връх. Ед­на пътека се вие като серпантина около върха и леко с много обикол­ки, води до него. Виждам урва като синей, която извежда направо до върха.

„Трудно ще ти бъде, но трябва да минеш по прекия път" — ми казва Учителят и посочва урвата.

Сънувам широка стълба. Хора бързат нагоре по стълбата. Някои вла­чат след себе си свои близки, които са па по-долните стъпала. Други стоят в бездействие и чакат техни близки от няколко стъпала по-долу да стигнат до тяхното ниво, за да продължат заедно.

„Всеки сам отговаря за своята духовна еволюция."

12 февруари 1985 г.

Обясняват ми Закона за цялото и съставните му части (единство и индивидуализъм).

Виждам голям кръг, в който има множество по-малки кръгове или сфери, като че ли подредени по линията на концентрични окръжности. Преброявам окръжностите — седем на брой. В центъра на кръга има бя­ла светлина, а по периметъра — черна ивица. Между центъра и перифе­рията сферите от светли преминават в тъмни.

Обясняват ми, че колкото повече човек се издига духовно, толкова се приближава към центъра, към единението, към светлината, където ще се превърне и той в светлина; а колкото повече се отдалечава от него, той върви към индивидуализма, към тъмнината, и ако премине грани­цата, ще излезе извън кръга...

15 февруари 1985 г.

Обясняват ми Закона за духовната еволюция.

Показват ми прозрачни сфери, долепени една до друга така, както се нанизват мъниста за гердан. Сферите са седем на брой и са поставени вертикално една пад друга.

Във всяка сфера има светещи точки като светулки, които кръжат вът­ре в пея, по най-много са те в петата; има и в четвъртата, а само единич­ни са в по-горните и в по-долните сфери. (Приличат ми па колби в хи­мическа лаборатория.)

Обясняват ми, че човек обикаля много пъти (преражда се), докато премине в по-горната сфера, т. е. докато намери пътя си или докато всич­ки колективно се издигнат по-нагоре. Само тези, които извършат добро­волно саможертва, преминават директно нагоре и могат да прескочат няколко сфери.

Понякога някой от по-горните сфери или завършил своята еволюция слиза доброволно на по-ниските нива, за да стане Учител и да помотае за колективната еволюция.

Сутрин е. В стаята съм сама. Много бих искала отново да се срещна визуално с Учителите, да ги видя отблизо.

Изведнъж забелязвам, че до стъклото на прозореца стои неподвиж­но светеща сфера, на големината колкото лешник. Взирам се в свет­лината и скоро започвам да различавам чертите на човешко лице, ка­то основната светлина се излъчва от челото и от върха на главата (те­мето) му.

Познавам, че това с по-старият ми Учител, но той не гледа в мене. Разглеждам образа. Това е глава на възрастен мъж с брада, в момент на медитация. Горната част на главата му е силно развита, челото е висо­ко, лицето — слабо скулесто. Носът му е фин и правилен, устата - кра­сиво оформена. Големите му очи са притворени и под гъстите мигли струи светлина. Най-силно впечатление ми правят косите, веждите и брадата — именно те създават един невиждан досега образ. Космите са сякаш прозрачни, изправени нагоре или щръкнали настрани като че ли наелектризирани, и всички излъчват светлина. Не мога да определя да­ли Учителят е от биологична материя, или от нещо съвсем друго. На вид прилича на човек, но никога не съм виждала такъв „електрически човек", който да свети и да изпуска лъчи от всеки косъм на главата си.

Бързо скицирам видяното, но образът продължава да стои. Тогава вече по-спокойно дорисувам „от натура" моя Учител.

(Вече имам рисунки на двамата си Учители; на по-младия - ведна­га след посещението му на 20 август 1982 г., и на по-възрастния.)

В будно състояние съм и водя телепатичен разговор. Задават ми въпрос какви планове познавам.

Аз изреждам всички планове, за които се сещам, като започвам от едрите - географски, геодезически, градоустройствени, и завършвам с по-дребните - архитектурни.

Те ме питат по какъв начин бихме показали какво ще стане на опре­делено място след определено време в бъдещето.

Въпросът ми изглежда странен, но все пак не искам да се покажа не­вежа и описвам различните перспективни планове за териториално раз­витие.

„Вие не означавате енергиите, които ще действат след определен пе­риод от време, — казват Те, — а ние сме показали Плана, по който дей­стват енергиите на духовната еволюция."

Не ми става ясно и преустановявам разговора.

5 април 1985 г.

Отново сънувам познатата ми учебна зала с екран в дъното.

Учителят начертава във въздуха един голям кръг, който светва на ек­рана, и казва:

„Както всяко небесно тяло изминава път по определена орбита (тра­ектория), така и човечеството трябва да измине определен път на раз­витие. Този път се означава с кръг."

Наблюдавам, че кръгът се изпълва с цветовете на дъгата, като всеки цвят заема определен сектор. Прилича на циферблат на часовник, но с цветни сектори. На мястото на цифрата „6" е виолетовият и тъмносиният цвят, а на мястото на цифрата „12" — жълтият. Обясняват ми, че както светлината се състои от различни цветове, които могат да се видят, така и по своя път на развитие или по времето на един цикъл човечеството е изложено на въздействието на различни енергии. Всяка енергия представлява определен цвят от спектъра на светлината и всички заедно — бялата светлина.

При своята история досега човечеството е преминало: виолетовата светлина (виолетово с тъмночервено) — цвета на началото на страсти­те; червената — цвета на страстите и емоциите. Сега завършва перио­дът на оранжевата светлина (съчетание на червена и жълта) — цвета на емоции, страсти и разум. И скоро човечеството ще навлезе (или вече навлиза) в жълтата светлина — цвета на здравия разум (а не доминира­не на жълтата раса, както някои тълкуват текстовете от Библията), след което ще премине в зелената (съчетание на жълта и синя светлина) — цветове на разума и на мъдростта, после — синята светлина — цвета на мъдростта, за да завърши цикъла пак във виолетовата светлина (но в тъмносиньо-виолетово).

„По този път на развитие човечеството ще овладява чувствата си и агресивността, за които са причина вибрациите на червената светлина."

Отново сънувам учебната зала.

Учителят замахва с ръка и на екрана се появява една хоризонтална линия. Той обяснява: „Това е енергията на материята. Вляво действат новите, разрушителните енергии, вдясно — старите, задържащите енергии."

После пак замахва с ръка и на екрана се появява вертикална права линия. Той обяснява: „Това е енергията на Духа. Нагоре действат духов­ните енергии, а надолу — светските."

След това Той изписва кръст с равни рамена. Това означава хармо­ния или равновесие на енергиите (силите) на материята и на духа. При дисхармония или при конфликт на силите кръстът се деформира в „хикс".

Върху екрана се появява координатна система и Учителят доба­вя: „Според разположението на малкия кръг — символ на една об­щност (общество), и според разположението на силите в тази ко­ординатна система може да се проследи какви енергии са действа­ли, действат и ще действат по време на цялото историческо развитие. Ние сме дали този План на Константин Философ — св. Кирил, в Глаголицата. Тя е магическа азбука. Тя е вариант за духовно раз­витие. Тя е пророчество от висок ранг. Намери я и ще ти я обясним."

Внушава ми се, че всяка буква от Глаголицата представлява период от 100 години.

Никога досега не съм се интересувала от Глаголицата и не познавам нейните знаци.

Л. Ж. ми доставя Глаголицата. В учебник на дъщеря ми прочитам, че азбуката с създадена за кратък период от време и Константни Философ — св. Кирил, е съобщил, че тя му е била „спусната свише" и той прос­то я е представил така, както е била във видението му.

Научавам, че много духовни лица и специалисти филолози са се опит­вали да дешифрират символите на Глаголицата, но всеки е давал раз­лично тълкуване.

1-10 май 1985 г.

Започвам дешифриране на Глаголицата.

Последователно, малко по малко всеки ден, при добра концентрация разучавам глаголическото писмо. Чувствам се слята със самия св. Ки­рил — Константин Философ. Той сякаш е в мен и аз преживявам мо­мента, когато той е получавал видение за знаците на азбуката и ключа за тълкуването й. Като че ли всичко ми е пределно близко и познато.

Всяка буква трябва да отговаря на период от 100 години, като се за­почне от основаването на Българската държава през 681 г.

Разглеждам внимателно буквите една по една. Те са особени. А на­шият човешки мозък трудно възприема графика с означаване на енер­гии. Ние предполагаме, че буквата трябва да означава или звук, или образ...

И така — буквата „А" (период 681 — 780 г.) представлява кръст и само загатва за кръга около него. Тя е ключът за разкриване па тайната. Показва, че всяка буква трябва да се впише в кръг (100-годишен период) и да се начертае координатната система. Но тя означава също, че българите са носители на ключ за дешифриране на плана за духовното развитие. И този план има универсален космически характер. Забележително е, че енергиите на духа имат два полюса: най-горе е най-високата духовна енергия, а може би Висшият космически дух или Бог, а най-долу е най-силната светска енергия — политическата власт. Двете точки са свързали. Дали затова още от дълбока древност е внушавано на обществото, че всяка власт е спусната" свише от Бога?

Буквата „Б" (период 781—880 г.) отговаря на втория век след създа­ване на прабългарската държава на хан Аспарух. Две са енергиите, управляващи материята (материалното). Едната е в духовната сфера, а другата — в светската (земната). Първата има контакт с Висшия косми­чески дух. Енергия, в съчетание на духовна и светска власт, обединява двете сили на материята вляво, т. е. като ново действие. Предполагам, че двете хоризонтални прави отговарят на енергиите на материята на прабългарите (в духовните квадранти па координатната система) и па славянските племена (в светските квадранти).¹⁷

Буквата „В" (период 881—980 г.) показва духовна и политическа дисхармония на енергиите. В духовната сфера са образувани две общности (вляво и вдясно) като ново и старо духовно общество, които са в конф­ликт помежду си и стигат до конфронтация и в политическата сфера.¹⁸

Буквата „Г” (период 981—1080 г.) показва голяма дисхармония на силите. Запазени са общности в духовната и в светската сфера, но те са в силен конфликт, съсредоточен в политическата власт.¹⁹

В буква „Д" (период 1081—1180 г.) липсва духовна общност и само­стоятелност. Силите са в дисхармония. Две светски (политически) общ­ности влизат в конфликт на духовната сфера.²⁰

В буква „Е" (период 1181 — 1280 г.), както при буквата „Б", действат две енергии на материята в духовната и в светската сфера. Общо взето периодът е хармоничен.²¹

Буква „Ж" (период 1281—1380 г.) изразява неспокойствие. Енергии­те са в дисхармония и предизвикват духовна и политическа нестабил­ност. Съществуват две политически общности — стара и нова. Неуспеш­ни наченки за духовни общности.²²

Буква „S" - дз (период 1381 —1480 г.) показва време, в което енерги­ите на духа и енергиите на материята са стигнали до най-ниската точка. Обърнатият надолу триъгьлник не предвещава нищо добро. Само едно духовно общество като нова общност остава прикачено към цялостната мрачна картина.²³

Буква „З" (период 1481-1580 г.) е странна. Като че ли не действат никакви сили. Кръгът е „смачкан". Запазва се една общност в полити­ческата сфера, и то в старата консервативна част, но не действат нито духовни, нито политически сили.²⁴

Буква „I" (период 1581 — 1680 г.). Възстановява се действието на си­лите, но те са в конфликт. Две енергии на материята действат — едната е високо в духовната сфера, а другата — ниско в политическата. Две об­щности в духовната сфера, които са едновременно в съгласие и в кон­фронтация.²⁵

Буква „Н" (период 1681-1780 г.). Общо силите са в дисхармония.²⁶

Буква „h" (период 1781 — 1880 г.). Започва се нов интересен период. Подем в духовната сфера. Всички енергии са изтеглени нагоре към нея. Нови и стари духовни енергии. Запазена е една стара духовна общ­ност...²⁷

Никога досега не съм се занимавала с такъв вид дейност, но тъй ка­то нямам никакви предварителни познания и съответно никакви преду­беждения, работя с увлечение.

С удивление виждам как всичко съвпада.

И ето стигам до времето, което ми е най-добре познато — 13-та бук­ва „К" (период 1881-1980 г. ) и 14-та буква „Л" (период 1981-2080 г.). Нещо обаче ми пречи да разбера тайната на тези букви. Както и да на­гласявам ключа, не ми се удава разтълкуването им.

Получавам видение — Рилският манастир.

Отивам заедно с дъщеря си на Рилския манастир. Не мога да наме­ря легло в манастира и наемам стая в хотела.

Още в момента, когато се отпускам на леглото, се озовавам в позна­тата ми учебна зала. Там ме посреща моят Учител.

На екрана се появява тринайсетата буква „К" (период 1881-1980 г.) и после фигура на човек, разделен на две части.

Учителят разказва: „Това е периодът, в който енергиите на старото и на новото, на религиите и атеизма, на идеализма и материализма, ясно ще бъдат разграничени. Цялото човечество ще бъде разделено на две главни сили. Както не би могъл да оживее човек, ако бъде унищожена едната половина от тялото му, така и човечеството трябва да съществува винаги с две енергии, с новото и старото." Четиринайсетата буква „Л" (период 1981—2080 г.) се обяснява по подобен начин. Пак ми се показва фигура на човек, който овладява енер­гиите на тялото си, по-точно енергиите, които ръководят нисшите агре­сивни страсти и инстинкти.

Нарисувах две схеми с човешката фигура и продължавам да разсъж­давам. Намирам допълнителен смисъл в това, че своеобразен център при „К" попада в коремната област (може би превес на материалното и свързаните с него стремежи). При „Л" откривам стремеж към духовно­то извисяване, изразен чрез вертикалната права.

28 май 1985 г.

Отново разглеждам тринайсетата буква „К". Всъщност в нея е коди­ран периодът, който разделя човечеството на две части.²⁸

Съсредоточавам се върху четиринайсетата буква „Л". Тя изразява запазването на две общности (свързани едновременно с духовност и ма­териалност), съдържащи новата и старата енергия на материята (както ми изясниха вече, за да има развитие, винаги трябва да съществува но­во и старо, новото остарява, старото се заменя с ново и т. н.). В полето на духовната власт е поставено кръгче. То може да означава или някак­во общо световно ръководство за духовните ценности, или Висше духов­но ръководство от друга цивилизация, по-развита от нашата.

Не смея да изтълкувам периода с намеса на Извънземни (макар, че е твърде възможно). По-вероятно е общо световно ръководство върху проблемите на мира, екологията и оцеляването на земната цивили­зация, както и развиване на духовността.

Азбуката съдържа още букви, т. е. човечеството има шанс да преживее още столетия (до 3480 г.) и да не се самоунищожи. Това ме изпълва с оптимизъм.

30май 1985 г.

Правят ми впечатление самото име на азбуката — „Глаголица", и числените стойности срещу всяка буква. Медитирам върху тях.

Глаголицата не носи името си случайно. Думата „глагол" означава действие, т. е. Глаголицата със самото си име насочва към размисъл за действие, действие на сили. А числените стойности (буквите са 28 и оз­начени последователно от 1 до 9, от 10 до 90 — само десетици, от 100 до 900 — само стотици, и една 1000) навяват мисълта за някакъв период от време или количество. Всъщност името и числените стойности насоч­ват вероятно към дешифриране на Глаголицата, но те не дават „клю­ча" — той може да бъде подаден само „свише"...

1 юни 1985 г.

В медитация съм. Задавам въпроса, защо на България е даден „клю­чът" на бъдещето на света? Каква роля й е отредена?

Получавам послание, че от най-древни времена мястото на Бълга­рия е предопределено да играе роля на важен духовен център — център на духовни учения. Тя е определена за люлка на духовни цивилизации. Тя е свързана с Шамбала. От Всемирното Бяло братство са изпращани Учители, Посветени, Адепти. Мисията на България тепърва ще стане ясна на света...

18 юни 1985 г.

Мисля си, че щом в Глаголицата е засекретена толкова важна инфор­мация за духовната еволюция, възможно е подобна информация да се съдържа и в други азбуки.

Изпадам в състояние на медитация.

Показват ми гръцката азбука. Алфата и Омегата. Внушават ми, че Алфата е мъжкият припцип, а Омегата — женският (буквените знаци съ­що насочват към такава асоциация). АОМ (Алфа и Омега) представлява мантрата на живота, космическото дихание (А — вдишване, ОМ — издишване)²⁹, началото и краят, Абсолютът, Бог.

Обръщат ми внимание, че символичното значение на буквата „А" (наподобяваща изправен триъгълник с продължени рамена) е Дух, стъ­пил върху два крака. Или азбуката започва с послание, че Космически дух, превъплътен в човек, е слязъл на Земята...

25 юни 1985 г.

Обясняват ми, че всеки звук има своя специфична вибрация. И тя се отразява па този, който произнася звука, и на този, към когото е отпра­вен. Всяка дума има влиянието на мантра и въздейства по индивидуален неповторим начин. Има дори разлика в характера на хората от различ­ни националности в зависимост от „мелодията на техния език". Същото се отнася и за звуковото съчетание на имената, особено за личното име. Колкото повече твърди гласни се съдържат в едно име, неговият прите­жател е с по-твърд характер, и обратното — колкото повече меки глас­ни съдържа името на човек, толкова той има по-мек характер. Съобща­ват ми, че съгласно плана за духовната еволюция, с течение на времето езикът ще става все по-мек, имената по-нежни, по-гальовни, човечест­вото ще се стреми към повече хармония и повече красота, към намаля­ване на агресивността, т. е. ще има общо придвижване към женския принцип...

Защо ми обясняват всичко това? Какво предстои? Какво има да пре­живее човечеството през следващите години?³⁰