Святия смях в това последно съживление, има един радостен, мощен звук, изпълващ църквата… чарлс и франсис хънтър


Той създаде мухи и после ги унищожи. Мразя тези гадини, но все пак това бяха чудеса и знамения



страница5/9
Дата24.12.2017
Размер1.18 Mb.
#37457
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Той създаде мухи и после ги унищожи. Мразя тези гадини, но все пак това бяха чудеса и знамения.

Той изпрати мор за добитъка на Египет, но той не достигна до добитъка на Израел. Нито едно животно от техните не умря. Това беше чудо и знамение, както че всички животни на египтяните измряха, така и това че нито едно от животните на Израел не умря. Как болестта направи разликата. Чудо и знамение!

Но Бог не спря дотам. Той продължи като извърши друго знамение в земята на Египет.  Той каза на Мойсей да вземе пепел от пещ и да я разпръсне към небето пред Фараона. Това причини гнойни цирки да се появят върху хората и животните в цялата Египетска земя. Едно много необикновено чудо и знамение!

После Господ каза на Мойсей, “Простри ръката си към небето за да удари град по цялата Египетска земя. И Мойсей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и се спускаше огън към земята; наваля град по цялата египетска земя.”” (Изход 9:22-23). Нещо интересно около това чудо и знамение е че въпреки, че заваля град по цялата Египетска земя, там, където живееха децата на Израел не падна. (Изход 9:26). Ето още един вид чудо и знамение!

Ами скакалците? След това Господ прати скакалци в територията на Фараона. Той каза, “те ще покрият лицето на земята, така че да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това което ти остана от градът и ще поядат всичките дървета, които ти растат по полетата, и ще се напълнят с тях къщите ти, и къщите на всичките ти слуги и къщите на всичките Египтяни, - нещо което не са видели нито бащите ти нито дедите ти откак са засъществували на земята дори до днес. И Мойсей се обърна и излезе отпред Фараона. (Изход 10:5, 6).

Дали би се зарадвал като се върнеш вкъщи дома ти да е пълен със скакалци?

И скакалците се простряха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките Египетски предели; те бяха твърде ужасни; по-напред не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева и земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от градът.” (Изход 10:14, 15). И после Господ докара силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море. Какво чудо и знамение!

След това Бог донесе тъмнина за три дена в цялата земя на Египет, и никой не мръдна от мястото си през цялото това време! “Но децата на Израел имаха светлина в жилищата си.” (Изход 10:23).

Дори след всичко това, Бог все още не беше свършил. Той каза, че ще има мор, който ще умъртви първородните на всеки египтянин, поредното чудо и знамение. Обаче първородните на Израел не пострадаха от този мор.

Накрая Фараона схвана и пусна децата на Израел да тръгнат. Обаче не мина много време преди да си промени решението и да изпрати Египетската армия след тях. И отново Бог предпази Своите хора от ръката на Египтяните.

Бог защити Своя народ като раздели Червено море, като измъкваше колелата на колесниците и унищожи напълно преследвачите. Каква серия от чудеса и знамения!

Това са чудеса и знамения, които ние никога не сме виждали, нито вероятно някога ще видим, и все пак те са се случили, и могат да бъдат определени само като чудеса и знамения.

Помислете за Данаил в, ямата на лъвовете. Бихте ли си разменили мястото с него? Данаил каза, “Сметнах за добро да заявя знаменията и чудесата, които най-Великия Бог извърши за мен” (Данаил 4:2).

В Деяния 14:3 се казва, “Затова те стояха там дълго време, и говореха дързостно в Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да се вършат чудеса и знамения чрез техните ръце.” Описанието и вида на тези особени чудеса и знамения липсва.

Отново в Римляни 15:9 се казва, “със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух, така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.”

Ако забелязвате повечето пъти, когато се споменава за чудеса и знамения, никога не се казва точно какво са включвали те. В Евреи 2:4 се казва, “… като му засвидетелстваше и Бог със чудеса и знамения, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух, по волята Си.” Очевидно всички дарби на Святия Дух са чудеса и знамения, включително и говоренето на езици, гоненето на демони и изцерението на болни.

Какво ще кажете за Седрах, Месах и Авденаго, когато бяха хвърлени в огнената пещ? Ако това не беше чудо и знамение, тогава никога не сме чували или виждали такова!

Всички тези случаи са различни и са се случили по различно време на различни места. Но не могат да се определят по друг начин освен като чудеса и знамения.

Помислете за земетресението, което изведе Павел и Сила от затвора. Би трябвало това вратите на затвора да се отворят без ключ да е чудо и знамение!

Кен и Нанси Къртис бяха помазани от Родни Хауърд-Браун да занесат посланието за съживление по целия свят -- и те тръгнаха по целия свят! Във Филипините, Сингапур, Русия и Африка, те споделяха посланието за съживление, придружено от смях във всяка една страна, което е записано и на касетата им, “Смехът чут по целия свят.”

Нанси ни изпрати една невероятна история за своята майка и затова как тя била изцерена чрез радост! Това по-малко знамение ли е от споменатите по-горе истории, които видяхме в Библията? Не, просто е различен вид.

Свидетелството за Щастливото сърце на майка ми трябва да бъде разказано. Тя беше алкохоличка през целия си живот, и мозъкът и беше атрофирал. Тя стана пласьорка, разни крадци на дребно я пребиваха, беше арестувана, наруши условната си присъда, блъсна се с кола и избяга…Беше известна в Клиъруотър, Флорида…на таксиметровите шофьори, на полицията, на катаджиите, и на крадците.

След като беше изхвърлена от няколко рехабилитационни програми, за това че биела по-старите пациенти, които били в инвалидни колички, след като била завързана за стол в психиатричната клиника, след като си счупила бедрото, след като изкуфя и се побърка, дотолкова че вече не ме познаваше, най-накрая дойде денят, в който Бог каза, ‘Сега!’

Аз й отидох на посещение, тя имаше болки в стомаха, и аз я попитах дали може да се моля за стомаха й. Тя каза: Разбира се. За това аз положих ръката си на стомаха й и казах: Исусе, изцери стомаха на майка ми. Тогава Бог каза: Сега!…Положи ръка на сърцето на майка си и се помоли.

Усетих силно помазание, затова положих ръка на сърцето на мама и се помолих с простичката молитва ‘Исусе дай на майка ми едно щастливо сърце.’

Тя ме погледна и каза, ‘Ти обаче поне говориш хубаво.’ Помните нали, тя не знаеше коя съм аз. Тя скръсти ръце, погледна към небето и каза, ‘Исусе, сега съм готова, вземи ме цялата.’

По целия път   към вкъщи  в колата аз хвалех Бог за това, че отговори на моите молитви.

Две седмици по-късно, настойника на майка ми се обади и попита, ‘Нанси, какво се случи с майка ти?’

Отговорът беше: ‘Мислехме, че има удар, но нямаше. Тя се смее и се кикоти вече две седмици. Сега тя е постоянно щастлива.’

И така казах им за моята молитва, и че явно Бог й е отговорил.

Когато отидох да я видя, веднага щом влязох през вратата тя попита, ‘Нанси, къде беше толкова време?’ Тя знаеше коя съм!

Това беше преди около две и половина години. Тогава тя беше под надзор, в инвалидна количка, с памперси и т.н. Държеше се като животно, като навираше лице в чинията си и хапеше.

Постепенно след като Исус и даде щастливо сърце тя започна да се подмладява и да оздравява. Вече не е под надзор, не е на инвалидна количка, не се държи лошо, наскоро отиде до тоалетната сама, може да яде с дясната си ръка със сребърни прибори, все още се смее и е любимият пациент в медицински дом. Там я наричат лейди Ха Ха.

Екипът я обича най-много. Казаха ми, че майка ми е единственият пациент на когото знаят миналото, откакто бях дала на настойника й книгата, която написах, ‘Отвъд Оцеляването.’ Тази книга е моето свидетелство, но свършва преди чудотворното изцерение на майка ми.

Социалният работник и медицинската сестра на майка ми казаха, че е много хубаво да видят някой, който е толкова променен в отговор на нечия молитва. Те са свидетели на чудото, тъй като я познават, когато е била слаба, куца и луда.”

Толкова се радваме, че Бог все още е в бизнеса ‘чудеса и знамения’ дори и в 20 век!

Исус каза, “Докато вие хора не видите чудеса и знамения няма да повярвате" (Йоан 4:48).  Вярваме с цялото си сърце, че причината поради, която Бог върши толкова необикновени чудеса и знамения днес е за да повярват хората!

Мислех за водата изтичаща от канарата в 17-та глава на Изход. Тази история беше вълнуваща. Това как Бог каза на Мойсей, че ще застане пред него  на скалата в Хорив и когато той удари скалата, вода ще излезе от нея, за да могат хората да пият. Това ме накара да си спомня едно много интересно чудо и знамение, което ми се случи преди много години в Щата Оклахома.

Бях поканена да говоря на палатково събрание в щата. Същата година там очакваха най-многобройната тълпа, дори бяха построили мотел на тяхна територия, който да може да побере допълнителните гости. Всички бяха особено развълнувани за това събрание.

Съвсем нов извор беше изкопан, за да снабди достатъчно вода за цялата група от палатковите събрания, особено след като се очакваха извънредно много хора.

Самолетът ми закъсня, и тъй като трябваше да бъда закарана на 100 мили до палатковата земя, се наложи веднага да застана на платформата. Събранието беше чудесно и присъствието на Святия Дух беше толкова реално. Наслаждавах се на помазанието за момент, когато един от пасторите дойде и ми каза, “Франсис, имаме нужда да дойдеш да се молиш!”

Казах, “Страхотно! За какво искате да се моля?” Имаше около четири или пет хиляди души на събранието. Около 400 стареи и лидери в църквата се събираха в кръг около мен.

Пасторът каза, че водата не е достатъчна за да снабди нуждите на такова голямо събрание, и затова те изкопали още по-надолу в земята. Трябвало да копаят толкова дълбоко понеже в този Щат водата не тече близо до повърхността. Изворът, който направили си работел нормално, изпомпвайки чиста вода, докато не засмукал скала. Този камък спрял течащата вода в новия мотел. (Същото прави и грехът в живота ти -- той спира потока на Божията сила в живота ти!)

Хората, които направили този извор се опитали да махнат скалата без успех. Единственото нещо, което те можели да направят било, да извадят тръбопровода от земята и да изкопаят нов извор, което щеше да струва скъпо, заради голямата дълбочина.

Това за което ме помолиха да се моля ме шокира! Казаха ми, “Искаме да се помолиш Бог да махне тази скала от извора!”

Имате ли представа как такова нещо поставя вярата ви под въпрос?  Проста работа е да се молиш за нещо, което е на стотици или хиляди мили разстояние, или за нещо, за което не е необходим незабавен отговор. Но тази ситуация беше съвсем различна. Имаш един извор, който не работи, скала заседнала в тръбопровода му и вода, която не иска да излиза. Това е от онези моменти, в които се нуждаеш от някой божествен дезодорант!

Четиристотинте или там някъде лидери на църквата наистина бяха оформили един красив кръг около мен, защото възнамеряваха всички те да се съгласят в молитва. Словото на Бог казва, “Ако двама от вас се съгласят за нещо, което искат, ще им бъде дадено от Моят Баща в Небето” (Матей 18:19).

Когато погледнах лицата на хората, направих нещо, което не бях правила и оттогава не съм правила, и може би никога няма да направя отново в живота си. Но аз вярвам, че Божият Дух ми говори и аз моментално се покорих.

Застанах там като гледах лицата на всички онези велики мъже и жени на църквата, които бяха спасени от може би 30, 40 или дори 50 години преди мен. Чувствах се като новородено бебе, което стои там, и изведнъж много сладко казах, “Ако има някой от вас, в този кръг, който не вярва, че Бог ще махне скалата, “ИЗЛЕЗТЕ ВЪН ОТ КРЪГА!”

Извиках последните думи с цялата сила на белите си дробове. Всъщност, изкрещях толкова силно, че сама се стреснах от себе си… но преди да продължа искам да ви задам един въпрос. Какво бихте направили вие предвид обстоятелствата?

Ще ви кажа какво направиха те! Никога не съм виждала такова движение на толкова огромна тълпа! Те се отдръпнаха от кръга толкова бързо, че направо ме смаяха!

Когато се огледах, имаше само няколко човека, които стояха около мен. Всички останали се бяха дръпнали! Имаше само седем останали, затова аз се приближих и им казах, “Е, приятели, мисля, че е добре да се прегрупираме малко.”

И точно това направихме. Аз застанах на платформата и седемте души ме обиколиха. Хванахме се за ръце.

Никога не съм се учила как да се моля с красиви молитви. Като че ли откакто се спасих все попадах в някое затруднение и затова трябваше все да се моля бързо, и нямах възможността да се науча да се моля по истински формален начин, със всичките красиви думи. Вместо това, аз просто трябваше да викам към Бог, защото винаги ситуацията беше спешна. Колко хваля Бог за това, че винаги чува молитвите ми и им отговаря!

Когато погледнах нагоре към Бог, видях няколкото човека, които наистина стояха с мен, а също и тълпите, които стояха отстрани с всичкото съмнение и неверие. Много просто казах на Бог за проблема. Казах, “Боже, това са твои пари. Ти знаеш как искаш да ги употребиш. Хората, които копаят извори са били тук. Те са се опитали да махнат скалата, но не са успели, и сега те казват, че трябва да изкопаят нов извор.” Продължих, “Това са Твои пари и Ти можеш да ги разпределиш както пожелаеш. Можеш да ги дадеш на работниците, или Татко, Ти можеш свръхестествено да махнеш скалата и с тези пари да бъдат спечелени хора за Исус.”

Изчаках една секунда и казах, “Татко, моля те в името на Исус да махнеш тази скала!”

С това обикновено малко изречение аз се обърнах към кръга, и един от тях беше напуснал кръга. Той беше отишъл до малка сграда, която беше на петдесетина метра от там, където бяхме ние.

Той завъртя кранчето на извора и стотици метри надолу под земята аз чух най-славния звук в живота си. Клок, клок, клок, клок, клок. Изведнъж водата се изстреля от помпата!

Бог не е мъртъв! Свръхестествената сила на Господ все още е на разположение на тези, които желаят да дръзнат да направят това което Той им казва да направят.

Все още хора ме питат, “Не те ли беше страх?”

Не защо трябва да ме е страх?”

Не те ли беше страх, че Бог няма да махне скалата?”

Можете ли да повярвате такава мисъл не беше дори минала през ума ми? Аз просто си спомних, че Той каза каквото и да поискам ще го имам, ако само вярвам, когато го искам. Вярвах с цялото си сърце, че когато Го молех да махне скалата, Той щеше да направи точно това!

Павел казва, “Бях съразпнат с Христос; и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, живея го с надеждата в Божия Син, който ме възлюби и даде себе си за мен” (Галатяни 2:20)

Ако ние също сме били разпнати, ако сме мъртви към греха, никога няма да се тревожим, независимо дали нещо успява или се проваля!

Наистина чудо и знамение, сигурно колкото и всяко друго споменато в Библията. Исус Христос е същия вчера, днес и завинаги! Той все още продължава и ще продължава да върши чудеса и знамения, чрез онези, които вярват и които проповядват евангелието на всяко създание.

Съвсем различно чудо и знамение се свързва с едно събрание, на което Чарлз и аз бяхме преди много години. Историята е разказана в книгата, “ХВАЛЕТЕ БОГ ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН.” Искам да я спомена тук, защото става въпрос за една съвсем различна ситуация, от начина по който сме свикнали да мислим за чудеса и знамения, но все пак си е такова!

Една от най-големите ни радости е че сме способни да споделим ежедневните чудеса, които Бог върши ТОЧНО СЕГА и да насърчаваме други да открият същия красив, но тесен път. Бяхме невероятно благословени. Когато присъствието на Бог покри цялата зала, където споделяхме неща на целодневно молитвено събрание, което се проведе високо в планината. Присъстваха около 125 души и беше доста тесничко. Всичко седяха на пода в неофициални дрехи, и обстановката беше наистина интимна, където реалността на Христос, можеше да бъде не само обсъждана, но присъствието Му можеше да бъде почувствано от всички, които искаха. Това беше един от най-прекрасните дни в живота ми. Стаята, където споделяхме беше много близо до кухнята, така че нямаше възможност да говорим с някого насаме и затова всички споделяха своите товари и радости и беше страхотно време за израстване на всички, които желаеха.

Денят приключи със вечеря в седем часа вечерта. Бях говорила толкова много през последните десет часа, че бях извънредно тиха на вечеря и просто слушах хората около мен. Около десет минути преди седем часа аз се сетих, че един човек ще дойде да ни вземе, за да ни заведе на следващото място на което трябваше да говорим, което беше на разстояние двеста мили, затова реших да се извиня на масата и да посетя малката женска стаичка.

Сега гледайте какво се случи! По една или друга причина (не мислите, че това може да е от Бог, нали?) Обърнах се към една дама, на която не бях казала и дума и я попитах, “Бихте ли ме завели до тоалетната?” Тя ме погледна с най-учудения поглед, но веднага стана. Сега нещото, което е необикновено е че аз съм пораснала жена и съм напълно способна сама да намеря тоалетната за почивка, но по един или друг начин, Бог ме води да помоля седящата до мен дама да ме заведе. Ние станахме и излязохме от трапезарията и тръгнахме по един дълъг коридор, който водеше към тоалетната, когато жената каза, “Аз съм нова тук и също не знам къде е точно, но ще се радвам да ви помогна.”

Когато приближихме, видяхме  тоалетната, която беше заета и дори още десет жени чакаха отвън. Сега нормалното нещо, което трябваше да се направя беше да се наредя и да бъда номер единадесет нали? Но по една или друга причина (отново не мислите, че би могло да е от Бог, нали?) Получих брилянтна идея и казах, “Oбикновено тръбопровода е по права линия, чудя се дали няма друга тоалетна и на втория етаж?” Като погледна назад, това трябва да е било от Бог, защото не съм толкова умна, че да разбирам от тръбопроводи. Тя каза, “Не знам, но ще дойда с теб за да разберем.” Уверих я че няма нужда, но тя настоя да ме придружи. Когато се качихме на втория етаж, открихме, че наистина има друга тоалетна и че тази е празна. Всъщност нямаше абсолютно никой на целия втори етаж. 

Влязох в тоалетната, и когато излязох, бях учудена да видя, че младата  дама още стои там. Когато направих една крачка към нея, очите и се уголемиха и уголемиха и УГОЛЕМИХА и тя започна да отстъпва назад, и вече очите и бяха станали огромни.

Останах неподвижна, защото разбрах, че явно нещо необикновено се вижда. Тя отстъпи колкото може, докато не се удари в стената в края на втория етаж, и когато това стана тя изкрещя, “Вярвам, Бог е реален!” Тръпки преминаха през гърба ми! Аз се завтекох към нея и казах, “Разбира се скъпа, Бог е реален, какво те накара да се убедиш точно в този момент?”

Следната история е това което тя ми разказа:

Съпругът и бил убит и света за нея свършил, и тя решила че няма надежда, затова сложила децата си на леглото и им казала сбогом, отпътувала към планината, за да умре. Горите били затворени заради пожар, затова там не би трябвало да има работници. Тя плачела, проклинала, казвайки, “Добре, Боже, къде Си? Ако толкова Те е грижа, къде Си?”

Тя каза, че повярвала, че има Бог още щом чула за Него, но виждала повече дяволските дела оттогава и винаги чувствала, че трябва да води собствените си битки по начина, по който била възпитана, чрез коравосърдечност, да не се предава, да не се отказва. Но тя се отказала, качвайки се на планината. Казала, “Ако Бог имаше план за мен, щеше да ме смъкне от планината и ще ми покаже какъв е планът Му.”

След като стояла в колата си, която свършила газта, в минусовите температури, работейки на запален двигател в продължение на седемнадесет часа, тя би трябвало да е мъртва, но по някакъв начин Бог със Своята любов я защитил от студа. И въпреки, че била в област, в която не се очаквало да има някой, на сутринта до там стигнала кола, и хората в нея видели колата покрита със сняг, излезли и открили замръзналото женско тяло, и я завели в болницата в долината, където тя се възстановила от влиянието на студа. Бог дори не я оставил да умре!

По начин по който тя не разбрала, Господ изпратил човек да  я покани на почивката (тази на която бяхме ние) и въпреки, че тя не желаела да дойде, отишла. Когато аз и Чарлз сме дошли със своята развълнуваност за Христос, съм сигурна, че сме променили напълно мнението и, говорейки за Божията любов и за това което Той иска да направи със всеки човек там и както тя ни каза, поставила руното пред Господа. Тя преценила ситуацията и  разбрала, че не било възможно да говори с нас насаме, затова тя подложила Бог на тест и казала, “Добре, Боже, ако Си реален, нека имам шанса да говоря с тази жена насаме, преди да свърши времето ни тук.” И Господ оставил чак за последния момент, защото след 5 минути ние вече щяхме да бъдем вън от живота й завинаги. И ето ме там пред нея на втория етаж на тази къща в планината.

Тогава чух шумът от привършването на вечерята и си спомних за руното й, което хвърлила пред Бог, за това да говори с мен насаме, затова аз набързо се огледах, видях един килер, хванах я за ръката и казах, “Ела да отидем в килера, за да се помолим!” (В крайна сметка Библията казва влез във вътрешната си стаичка и се помоли, нали?)

И там между кофите и парцалите, сълзи от радост изпълниха душата й, защото тя осъзна, че Бог отговори на молитвата й, и тя се моли и каза на Господ да  прости за неверието й и помоли Исус Христос да дойде в сърцето й. Моите сълзи текнаха заедно с нейните, когато и двете осъзнахме великата способност на Бог, за Когото “всичко е възможно.”

Тя ми написа прекрасно писмо след тази случка, и аз искам да цитирам част от него за вас:          

Когато хвърлих руното и отидох на планината да умра – аз просто не исках да живея повече по начина, по който живях през последните три години – самотна. Чувствах се като голяма крастава жаба – не правеща нищо освен да стои на една скала, и бях напълно отворена за изкушенията на дявола.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница