Святия смях в това последно съживление, има един радостен, мощен звук, изпълващ църквата… чарлс и франсис хънтър

“Тя стоеше там толкова слаба и изтощена като че ли беше болна от анорексия, с наведени рамене издаващи

Изтегляне 1.18 Mb. страница 8/9 Дата 24.12.2017 Размер 1.18 Mb. #37457

Навигация на страницата:

• “ Аз имах възможността да споделя, това което Бог ми показа по този въпрос, когато предадох сърцето си на Него в едно болнично
• Без значение колко е дълбока раната и без значение колко дълго е била там, Бог може да я изцери – по един или друг начин! Днес хирургическия нож на Бог е святия смях.
• КАКВО СТАВА, КОГАТО ЕВАНГЕЛИЗАТОРА СИ ТРЪГНЕ
• Пасторът на голям Държавен Християнски Център в Тампа, Флорида отговори на този въпрос чудесно, и ние цитираме това което каза той,”Питали са ме, как това
• “ И когато отидох на това събрание, и видях че Бог наистина прави нещо , трябваше да отворя духа си за това. После ходих на още няколко събрания и Бог докосна живота ми.
• “ Две неща се случиха. Едното е че имаше
• Друг пастор каза
• “ Казах, ‘Е, добре защо всички падат,’но по-късно открих,че не непременно всеки пада. Хората, които са гладни за Бог обикновено са тези, които са докоснати.
• “ Започнах да проповядвам това. Дайте на Бог едно, ‘учтиво падане.’ Позволете Му. Някои са толкова горди, че не желаят Бог да направи нещо

“Тя стоеше там толкова слаба и изтощена като че ли беше болна от анорексия, с наведени рамене издаващи безнадеждността й. Почувствах състраданието на Исус към нея и я водих в молитва на прощение и изцерение и със всяка стъпка състоянието й ставаше по- светло. Най-накрая тя хвалеше Бог като срамежливо Му благодареше и обгърна врата ми с ръцете си, за да ми благодари.” “След като я бях прегърнала и тя се обръщаше да си ходи,  аз протегнах ръката си  и я сложих на малкия й вдлъбнат стомах и казах, “Господи тя се нуждае от пълна мярка от твоята радост.” Тя се усмихна и остана така с учудено изражение. Всички й се усмихвахме насърчително, защото бяхме толкова развълнувани да се вижда емоция на това преди безизразно малко лице. Тогава стомахът й направи забележимо потрепване и най-странният звук излезе дълбоко отвътре. Това ми напомни на описанието в новелите на ръждясала подземна врата, която скърца, когато се отвори. Тя погледна също толкова учудено, колкото и ние, и последва още един звук отново стържещ. Беше внезапен и несигурен като малко птиче което се опитва да лети. След това потече – изпълващ, истински свят смях. Тя погледна изумена и после притеснена серията от вълни, които я изпълваха, докато накрая стигна до онова славно място на забравяне, което е най-добър пример на този феномен. Всички се смяхме заедно с нея и имаше сълзи на благодарност в изобилие. Знам поради това, че това беше дар от Бог за нея, и че тя все още се радва с Неговата радост и съм благословена само като си мисля за това. “Вероятно най-смешната сцена се случи на женски събрания в Ню Хемпшир.  Аз забелязах една доста млада жена, която се отличаваше много не само поради това че беше по-млада и по-висока от повечето жени,но те явно се “суетяха” около нея. Те бяха положили доста труд, за да я доведат там  и трябваше да я обичат, докато влезе в царството на Бог.  Тя,  от друга страна не беше въодушевена  и свиваше рамене, когато някой се опитваше да я прегърне  като така ги отблъскваше. Аз стоях на разстояние от нея  н тъй като не съм призована към  отхвърляне  го избягвам ако мога. Със всяка следваща служба аз все повече можех да изучавам публиката, докато говорех. Поглеждах към жената за да видя дали леда в нея се разчупва. Но колкото повече жените се опитваха да достигнат до нея, толкова повече тя се дърпаше настрана от всичко това. Аз помолих Бог да я привлече чрез Своя Дух и да изцери  какъвто и проблем  да има. Последната вечер там беше тиха, имаше кратко служение и молитва за освобождение. Свършихме доста късно, като накрая слязохме на долния етаж за почивка и завързахме някои приятелства. “Две жени дойдоха при мен и ми казаха,че основната им цел за уикенда била да накарат жената да говори с мен. Аз казах, ‘Добре изпратете я.’ О, не те искаха аз да отида при нея. И така аз ги последвах  през големия хол, покрай две спални  докато стигнахме до една, в която имаше легла на два етажа и скрин. Нямаше място за сядане, освен на леглата, което означаваше, че не можеше да стоим изправени. Опитах се да я измъкна навън за си говорим за това как се чувства, какви са  били очакванията й  когато е решила да дойде на тези събрания н най-важното какво иска тя от Бог. Не постигнах нищо, и двете дами се обезпокоиха като я видяха да си тръгва и знаех, че може да нямат  друг шанс да достигнат до нея. След като направих всичко, което знаех аз я попитах дали можем да отидем с този проблем при Бог и тя отговори с нещо като, ‘Да,  защо не.’ “Започнах да говоря с Бог, като Му обяснявах, че вече не знам какво да правя и освен това съм изтощена и е късно и всички трябва да си лягаме. И така, попитах Го дали ще ми покаже какво да направя, за да помогна на тази жена? След това не можах да повярвам, че се чух да казвам, ‘Тя стои и се чуди какво по дяволите търся аз тук.’ Тази дума дори не е част от моя речник! Аз чух силен смях, защото точно това си мислела тя, и като чу мислите си казани на глас, Бог я докосна и тя започна да се смее. Тя се изпълни със свят смях и се търколи на леглото, и аз го прихванах от нея. И двете се смяхме, докато ни потекоха сълзи, които не спираха. Двете дами, които я доведоха бяха ужасени. Тя решиха, че не може да съм Божия жена, и че всичко е безвъзвратно объркано. “Всеки път, когато си поемахме дъх тя питаше, ‘Откъде знаеше,че си мислех точно това?’ После, самата мисъл за това отново ни караше да избухнем в смях.  На следващата пауза имахме възможност да кажем,че Бог винаги знае какво си мислим, и че иска да бъдем искрени с Него. Накрая успях да кажа, че Той ни обича такива, каквито сме, и това отново ни накара да изпаднем в неконтролируем смях. Двете жени бяха готови да ме пратят в психиатрия.  “Не знам колко дълго продължи това; всичко,което знам е че никога не съм усещала такова облекчение, нито съм чувствала присъствието на Бог толкова силно на друго място. Докато за стотен път бършехме сълзите си и се натрупаха използвани кърпички, тя отново стана нормална и доста сериозна. Тя помисли и каза, че причината поради която е дошла е наистина искала да бъде заедно с жените от църквата, които изглеждали,че се обичат една друга, но просто не можела. Тя никога не била изпитвала  такива чувства, и намерила за невъзможно да свали преградите, които била издигнала, за да приеме някой да я обича. Главната причина,която я възпирала на конференцията била, че знаела, че когато Бог докосва някой той винаги плачел. Тя се научила, да живее като бъде твърда и направила една от онези детски клетви, които ни връзват като възрастни, дори когато сме ги забравили и тя била, ‘Никога няма да плача отново.’ Аз и обясних, че хората плачат в отговор на Божията любов или след като им се е случило чудо или каквото Бог  да е направил в  техния случай и преживяват същото това огромно облекчение. То е част от изцерението, тое знак на очистване,когато сме новородени.  Обикновено този плач  последва кръщението със Святия Дух, ако не още в момента, със сигурност няколко дена след това.  Като че ли Святия Дух тъжи заедно с нашия дух, за всичко което се е случило в живота ни преди и въпреки това няма тъга, а това чудесно облекчение. То е едно разбиране,за това че всичко е свършило. “Аз имах възможността да споделя, това което Бог ми показа по този въпрос, когато предадох сърцето си на Него в едно болнично легло, в безнадеждност. Той беше гледал как трийсет години отричах страха си, болката си и отчаянието си, и  не плачех дори когато бях сама. Страхувах се да не би ако започна да не мога да спра.  Сега течеше и течеше, запушения извор беше отпушен. Тогава Той ми прошепна да не се боря с плача,защото  сълзите са за раните на духа, както е кръвта за раните на плътта. Te имат очистващо действие. Можех да видя ,това което Бог беше направил в нея. Той знаеше нуждата от сълзи и това как тя се е борила с тях, с презрение към тези,които плачат. Вместо това, Бог произведе същите резултати със същите сълзи, но източника им дори не загатваше за тъга. И той беше изцеряващ смях. Никога няма да го забравя, нито мога някога да пренебрегна Божия дар за нас.” Когато за първи път говорих със пастор Страдър относно отиването на едно събрание на Родни Хауърд Браун, когато го попитах каква е целта на смеха, той постоянно споменаваше вътрешното изцерение, което ставало чрез святия смях. Много хора като че ли никога не разбират,че когато  се новородят, греховете им са простени и забравени от Бог. Всичко,което сме правили някога, без значение колко ужасно и жестоко би могло да бъде е простено, и погребано в най-дълбокото море, и никога няма да се помни за него. Когато за пръв път разбрах това в началото на моето ходене с Бог, написах в една от първите си Библии, “Ако Бог не помни не го помни, и аз не го помня!” Вярвам,че това ме освободи от чувството за постоянна вина за всичко, което съм правила преди да се спася. Вероятно поради липса на разбиране или поучение, много хора никога не достигат до това ниво на свобода от вината, и носят проблемите си и предишните си грехове години наред,забравяйки, че “Този когото Синът освободи е наистина свободен!” Исус направи върховната жертва, за да можем ти и аз да не трябва да си спомняме и да подмятаме неща от миналото ни ,но да се радваме на настоящето, като ни е напълно простено за греховете ни! Такъв тип са хората, които се освобождават чрез преживяване на свят смях от Святия Дух. Чувство на вина изчезва, като бъде измито от смеха, който е толкова добър, колкото всеки душ, който знам. Един пастор се изрази така, “Това не е само външно изблик, но е очистване отвътре!” Друг каза, “ Може да не измива отвън, но със сигурност измива отвътре!” Винаги ще има хора,които няма да разбират новото движение на Бог, нито ще го приемат. Вместо това те решават да критикуват тези които участват в него. Някои църкви имаха проблеми с хора които напускаха , поради изблици на смях, но следващото писмо със сигурност описва, това което святия смях може да направи в живота на една преследвана душа. Това което се е случило на тази жена си заслужава всяко преследване, на което някой би могъл да е подложен: “Като чувам от вас каква опозиция има в църквата поради нещата,които се случват, и по специално Духа на смях,може ли да споделя някои неща,които вярвам ще ви насърчат да продължите да споделяте колко уникално това? “След като бях отхвърлена от истинския баща, и за втори баща имах един алкохолик, бях осиновена от едно възрастно семейство. Те бяха добри хора Християни и сега са у дома при Бог. След провален се брак, нямах никаква представа какво е любов от земен баща, или от това някой да ме обича безусловно. След като години наред ходех на терапии, съветване, лежах по болници и вземах лекарства, накрая ми поставиха диагноза, маниакална депресия. От времето когато бях на петнайсет мисли за смърт и самоубийство изпълваха съзнанието ми. Бог държеше ръката Си върху мен, и имаше план за моя живот, защото никога не започнах да вземам наркотици, да употребявам алкохол или да участвам в банди. Тъй като израснах в дом на Християни, в дадени моменти мислех, че имам правилно взаимоотношение с Бог. Дори като голяма, аз се обръщах към Бог и Го молех да бъде с мен в трудни моменти. “След като се омъжих за човек, който оставаше с мен,когато другите си биха си тръгнали,той стана мой Бог на сигурност и щастие. Продължавах да се боря с това, че не мога да преместя от ума си това което знаех,че е правилно-в сърцето си, усещането ми към хората намаля почти до нула. Това,от което се нуждаех беше Божието сърце. “Бях гневна натура,и изглеждах ядосана почти постоянно. Беше невъзможно да се опитвам да убеждавам хората, че просто съм сериозен човек. На 28 Август 1993г. Бог извърши чудотворно нещо в моя живот,когато бях вече убедена,че Той не съществува. Той ме обичаше достатъчно, за да ми позволи да се почувствам толкова нещастна, разбрах че или трябва да съм напълно с Бог или изобщо да не съм. Моментално бяха изцерени взаимоотношения, чувства на отхвърляне и гняв изчезнаха. Осъзнаването на факта,че Бог ме обича,заради това което съм, без значение какво правя стана истината, защото бях толкова гладна за това Бог да ми се открие. “Чудесата продължиха до вечерта на една служба на Мерилин Хики. Като се молех, вярвах, и благодарях на Бог на един дъх, аз приех двойна порция от едно помазание на Господ. Не само че получих молитвен език,но също и духа на смях. “Тъй като се смях в продължени на два, три часа, трябваше да бъда носена до колата, и трябваше да ми назначат шофьор за две служби. Сега имам онзи необясним мир,който света не може да разбере. С вълнение чакам идващите дни, за да разбера каква посока има Бог за мен. “Помазанието на Бог се усеща като че ли слънчева светлина ме огрява от главата до петите, като се чувствам толкова чиста отвътре. Септември получих слово на знание от един мисионер,което доведе до изцерение за химическия ми баланс, за който вземах лекарства. “Ако споделянето на нещо от тези неща или на всички неща може да помогне дори на един човек, моля чувствайте се свободни да го споделите. Аз чакам  Него, Неговият начин,Неговата посока, които са съвършени само в Него и чрез Него. Благодаря ви за отделеното време.” Л.П. Без значение колко е дълбока раната и без значение колко дълго е била там, Бог може да я изцери – по един или друг начин! Днес хирургическия нож на Бог е святия смях. КАКВО СТАВА, КОГАТО ЕВАНГЕЛИЗАТОРА СИ ТРЪГНЕ? На едно събрание за обмяна на идеи във Флорида, възникна въпроса, за това какво се случва,когато евангелизатора си тръгне. Продължаваме ли да имаме свят смях на всяка служба, спираме ли го, с мисълта,че е било чудесно че сме имали такова преживяване, и после преминаваме към нещо друго, или как да действаме ако той остане? Чухме за много църкви, чийто брой на посетителите се е увеличил двойно и тройно, след като хората били посетени със свят смях, но в същото време чухме и за други църкви, които загубили много от хората си, защото те не разбирали целта на това велико чудо и знамение. Пасторът на голям Държавен Християнски Център в Тампа, Флорида отговори на този въпрос чудесно, и ние цитираме това което каза той,”Питали са ме, как това повлия на църквата ми?” Пастор Джон Лойд каза, “Църквата ни никога няма да бъде същата. Като пастор ти искаш да предпазиш църквата… и няма нищо лошо в това да си внимателен. Не е поради липса на вяра, нарича се мъдрост. И ти просто искаш първо да го провериш. Трябва да направим това. И така отне ми месец и половина,докато се съглася да отида на събрание на Родни Хауърд Браун. Хора постоянно ми казваха какво се случва там,но имаше хора,които го правеха по неправилния начин. Вместо да го правят с любов,те идваха и сочеха всички гордо, с пръст. И ти си казваш, ‘Е, ако това е което прави смеха … не знам дали го искам или не.’ В тях имаше толкова много гордост и арогантност. “И когато отидох на това събрание, и видях че Бог наистина прави нещо , трябваше да отворя духа си за това. После ходих на още няколко събрания и Бог докосна живота ми. “Господ беше планувал това, защото в моето сърце,Той беше призовал не само пастора, но и апостола. Започвахме църкви и изпращахме мисионери от църквата. Това трябваше да бъде главното ни призвание. Знаех, не трябва да позволяваме това да донесе разделение в църквата, но трябваше да стане по начин, който да донесе единство. “И затова аз се срещнах със всичките ни пастори и се молих за всеки от тях,за да се случи на всички от нас заедно. Господ наистина докосна всичките единайсет пастора. Всички те започнаха да се движат в това помазание. “Бог нареди всичко, защото ние не го бяхме планували. Това беше в сряда а после в петък, имахме събиране на лидерите,които бяха 65 души, и то продължи целия уикенд. Аз поучавах лидерите и споделях с тях,и после се молихме за всички тях. Вместо да бъде нещо,което разделя, Бог докосна всички ни като падна върху цялото лидерско събрание по едно и също време. Всички 65 лидера се смееха, бяха пияни от Духа, и не можеха нито да се изправят, нито да вървят. Един сляп човек, лидер в църквата ни, беше изцерен. Беше феноменално! “Когато влязохме на служба усещането беше, ‘Хайде давай,’ и се чувствах все едно се гмуркам отвисоко, и съм извън борда,но се чудех, ‘Къде ще се приземи това?’ Но падна върху цялата църква и когато се молихме в службите се случваха феноменални изцерения и чудеса. Това дори излизаше извън църквата. Изцерения не се случваха само чрез пастори и лидери, но и чрез обикновени хора. Беше просто нещо чудесно. На службите не се молихме само лидерския екип,но и всички други лидери. Молихме се за цялата църква, и навсякъде имаше хора на пода. Същото беше и с децата. Имаше 200 деца на пода… 100 от децата учеха в средно училище. Това докосна цялата църква. “Две неща се случиха. Едното е че имаше хора,които не издържаха и си тръгнаха. Имаше и такива, които мислеха, че не сме достатъчно духовни и че на всяка служба трябва да падаме на земята завладени от святия смях, иначе не сме имали църква. Това беше всичко, което те искаха. Това също е неправилно. Затова те напуснаха,което е добре. “Аз не променям видението,което Бог ни е дал! Начинът, по който един евангелизатор използва едно помазание и начинът по който един пастор или апостол се движи в него е различен. Няма нищо лошо в това. Като пастори ние трябва да се справяме с нещата по различен начин. И всичко, което става фокус, което ни откланя от това,  което Бог ни е призовал да извършим, може да ни обърка. Има нужда от мъдрост за да се поддържа правилно това нещо,не да се отнасяме несериозно, но да държим влака на релсите. Трябва да сме сигурни,че силата отива в локомотива, а не само за въздух на свирката му. “Цялата ми философия е да ги спечелим, да ги обучим и да ги изпратим. На всяко място, на което отидохме, помазанието идваше с нас. Румъния и Ямайка… мисионерските тимове от църквата ни направиха дванайсет кратки пътувания за една година, и на всяко място,където отидоха това се случи. Същото помазание, същата сила. Чувствах се така сякаш трябва да го върнем в църквата, за да може да я задържим в релси. Усещахме, че трябва да сме отворени към Духа, но че в същото време трябва да се грижим и за реда, и така продължавахме да печелим хора за Господа. “Забелязах, че все още се случват тези чудесни неща,но в същото време нямаме толкова посетители и хора които да се спасяват, колкото имахме преди. Не знаех дали хората се страхуват да поканят приятелите си или дали проблема е друг. “Докато се молихме и търсихме Господа,проведохме служба в Събота вечер и две служби в Неделя сутринта, всички с едно и също послание. Чувствах, че на тези служби трябва да се молим за хора, които искат. Но по време на службата да продължаваме да служим на тялото, да служим на светиите,и да достигаме изгубените.  После в други служби и в Сряда вечер ние се молехме за болните и имахме малко повече свобода. Това е за да се внесе малко баланс. “Знам че всеки пастор по различен начин действа в това. Ще е малко по-различно във всяка църква. Но тогава ние наистина видяхме растеж в църквата. Просто се случи. Нещата наистина започнаха да стават. Разбрах,че всичко,което правим трябваше да бъде използвано за каузата. Не може да завършва така. Каузата е печелене на изгубените. Затова като апостол, сърцето ми желае да види  изгубените по цял свят, и в моята родина спечелени. Това просто бие в сърцето ми. Ако нещо ти помага да го направиш, използвай го, но то никога не може да бъде края само по себе си. В противен случай имаш проблем. Трябва да продължаваме да излизаме извън стените на църквата. Това е в моето сърце, и то се чувства добре, когато чувам други хора да казват същото нещо. Трябва да занесем Словото навън. “Можем да свършим като по-големите от нас служат на по-малките, вместо да участваме в истинската жътва и да правим това което Бог иска. Вярвам също, че не трябва да има само мисии в чужбина, но и там, където живеем. Като църква, винаги сме имали това сърце. Тук нямаме училище, но имаме център за обучение. То представлява годишна мисионерска програма… девет месеца имаме часове, и след това три месеца отиваме на мисионерското поле, за да практикуваме. “Открих, че нищо не раздвижва църквата така, както ако се движиш във волята на Бог, в посоката, в която трябва да вървиш. Колкото повече даваме в мисии и на служения, толкова повече Бог ни връща на нас. Същото нещо е вярно не само за това което проповядваме на хората, ‘Давайте и ще ви бъде дадено’,но също и за църквата. Колкото повече даваме,толкова повече Бог ни дава обратно в църквата. Ние сеем не само пари,но и хора, лидери и пастори и всеки, който има призвание. Насърчаваме ги,обучаваме ги, и ги изпращаме! “Дори когато правим нова църква, аз не искам да бъда притискан от дългове, имам предвид понякога то просто се случва. Не искам да намалявам мисиите,защото в това е сърцето ми. Нищо не може да ме отдели от това призвание да печеля изгубените и да достигна света. “Също като дете с нова игра Нинтендо. Те само с това си играят. След месец казват, ‘Искам нова!’ Част от святия смях в църквата беше плътски. За някои беше просто нещо ново, интересно, но след време, за тези които наистина искат да вървят с Бог напред идва една зрялост, а плътското отпада. Сега ние използваме това за слава на Бог. Няма нищо лошо в тази новост, страхотна е, тя раздвижва нещата, имаме нужда от нея. Но в нашата църква има повече зрялост в сила и посока, отколкото имаше преди една година. Нека да погледнем на Исус и да насочим този феномен в Неговата посока!” Друг пастор каза: “Когато за пръв път чух за Родни Хауърд Браун  о-голямата ми дъщеря посещаваше една църква в Спринг Хил, където той провеждаше събрания в продължение на месец. Дъщеря ми постоянно ми разказваше за този човек. Аз съм служител в Асамблея на Бога, и така накрая  отидохме за последната вечер и затова имахме възможност да седнем на първия ред. Бях малко скептичен,но знаех че Бог е там. Видях глада, за който ми говореха, че имат хората на това място. Обаче, изпитвах някои от нещата, които виждах да се случват. “Казах, ‘Е, добре защо всички падат,’но по-късно открих,че не непременно всеки пада. Хората, които са гладни за Бог обикновено са тези, които са докоснати. “После по-малката ми дъщеря се премести в Лейкланд точно по времето, когато Родни беше в Лейкланд, затова и двете ми дъщери успяха да посещават едномесечните събрания там, където Бог наистина вършеше нещо.   Ние отидохме и аз видях в много по-голям мащаб, колко много гладни хора има. Казах, ‘Това е най-прекрасната атмосфера, в която съм бил някога.’ Израстнал съм в Петдесятни среди. Те основаха Първа Асамблея на Бога в Ева, Алабама, през 1939г. Когато бях на две години. През четирийсетте аз виждах хора да лежат по пода навсякъде. Бях виждал тези неща,но самия аз никога не бях падал под помазанието. Тогава дъщеричката ми ме хвана за ръката и каза, ‘Хайде, Татко, да вървим.’ “Отидохме напред,където Родни Браун направо летеше покрай хората, когато ме докосна и аз паднах. Лежах в продължение на около двайсет минути, и занесох това на моите хора, като има казах какво се е случило! Това отвори врата за някои хора на традициите, от Асамблея на Бога,които не бяха твърде отворени за такъв вид служение, както би трябвало да бъдат. Това също накара хората да пожелаят да позволят на Бог да бъде Бог. Един евангелизатор дойде впоследствие и каза, ‘Защо не дадете на Бог един компакт диск със заглавие, “Учтиво падане?” Давай, падни и позволи на Бог да направи нещо за теб, когато си на земята!’ “Започнах да проповядвам това. Дайте на Бог едно, ‘учтиво падане.’ Позволете Му. Някои са толкова горди, че не желаят Бог да направи нещо с тях. Знаете ли Бог не ме събори тогава, но аз исках да падна. И когато го направих, Той започна работа в мен. Видях същото нещо и в моята църква. Има някои хора, които се движат в дарбите на Духа между лидерите ни и Бог просто върши същите чудесни неща. Тази година беше най духовната, която сме имали досега. Все още нямаме голям брой посетители, но Бог се движи. Той върши толкова чудесни неща. Искам да продължавам да Му давам, ‘учтиви падания.’ Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели: