Swot анализ и избор на стратегическа алтернатива на ру „Ангел Кънчев

Ролята на SWOT анализа е да определи и анализира силните и слабите страни на изготвен план - стратегия за развитие на РУ „ Ангел Кънчев „, както и възможностите и заплахите, които се откриват от събраната информация. Този вид анализ определя дали нещо може да подпомогне постигането на поставените цели или показва някаква пречка, която трябва да преодолее, за да се постигнат желаните резултати.

Русенският университет „ Ангел Кънчев ” е възприел за свое призвание и основна цел разпространяването на висши знания и извършването на научни изследвания на високо равнище в присъщите му научни направления. РУ ще даде своя принос в изграждането на ценностната система и младите хора. Основна стратегическа цел е:

Утвърждаване и развитие на РУ „ Ангел Кънчев „ като водещо и авторитетно интелектуално средище на Русенска област и Североизточна България за осъществяване на учебни, научни и други културни дейности, чието равнище има високо национално и международно признание. За да постигне това Университетът изготвя маркетингови проучвания и планирания. Те включват поредица от дейности с една ясна задача – намиране на най – добрата комбинация от маркетингови решения за достигане на маркетинговите цели, при известните ограничения откъм външна среда и ресурси на организацията. Естествено такова описание на процеса няма особена практическа стойност. Необходимо е да изясним какви са тези дейности и каква е последователността на тяхното извършване. Процесът на маркетинг планиране обхваща органично и аналитичната част. Това е естествено, защото никой не започва анализ например по метода на General Electric, а след това и SWOT анализ, без това да се изисква за маркетинг планирането. Същинската процедура за стратегическо маркетинг планиране обаче, започва след извършване на стратегическите маркетинг анализи. Чрез SWOT анализ Университетът се опитва да намери най – добрите маркетингови решения за постигане на поставените цели. Тук ще разгледаме силните и слабите срани на дейността.

• 
  Установени трайни маркетингови контакти с водещи европейски университети;
  
• 
  Натрупан опит в международното партньорство;
  
• 
  Достатъчен ресурс от преподаватели и студенти за участие в разнообразни международни програми;
  
• 
  Атрактивни професионални направления.
  

• 
  Неравностойно представяне на отделни факултети и катедри;
  
• 
  Отсъствие на реципрочност в мобилностите с чуждестранни партньори;
  
• 
  Недостатъчно активни връзки с университети от Югоизточна Европа и Русия;
  
• 
  Ниска езикова подготовка на студенти и преподаватели;
  
• 
  Силна конкуренция от предлаганите международни бригади, рефлектиращо върху броят на кандидатстващите студенти по програма „ ЕРАЗЪМ ”.
  

• 
  Компрометиране на идеята за европейско партньорство;
  
• 
  Ниска степен на използване на достъпния финансов ресурс от ЕС.
  

• 
  Организиране на езикови курсове за заминаващите при преференциални условия.
  
• 
  Насочване на студенти за професионално обучение във водещи европейски фирми.
  
• 
  Изграждане на екипи за подготовка за предложения по оперативните програми към европейските фондове.
  
• 
  Осигуряване на финансовите средства за подготовка и съ – финансиране на международните проекти.
  

I. Рамка и последователност на SWOT анализа

В
SWOT-анализ

Анализът на индустриалния сектор, на конкуренцията и основните конкуренти очертава фона, на който фирмата трябва да търси „мястото си под слънцето”, използвайки своите предимства. Оттук нататък тя трябва да систематизира и операционализира стъпките, чрез които ще може да генерира и реализира своето предимство, т.е. да оцени ситуацията и позицията, в която се намира, а оттук да направи повече или по-малко преоценка на своята сегашна стратегия (ако я има). В ролята на такъв синтезиран практичен метод ще бъде разгледан т.нар. SWOT анализ или инструмент за ситуационен анализ. SWOT – това е английска абревиатура на четирите части, съставящи анализа, а именно:

За разлика от други известни методи за оценка и формиране на фирмените стратегии, като например матрицата на Бостънската консултантска група ( БКГ ) и матрицата на „ Дженерал Илектрик ”, които акцентират върху отделните страни на фирмената стратегия. SWOT анализът позволява извършването на по-систематичен и широк анализ на ситуацията, в която се намира фирмата. Така БКГ матрицата представя връзката между ръста на бизнеса и относителния пазарен дял на фирмата, докато матрицата на „ Дженеръл Илектрик ” представя връзката между силата на бизнеса и атрактивността на индустриалният сектор. Въпреки, че поначало тези два инструмента са пригодени за използване от големи диверсифицирани фирми, при определени случаи такава приложимост е възможна и при някои малки и особено средни фирми. Нещо повече, ситуационният анализ е много подходящ за използване от по-малки фирми, при които акцентът не се поставя толкова върху пазарният дял или водещата позиция, колкото върху пазарната ниша, някои силни специфични характеристики на фирмата и възможността за бърза, т.е. за ситуационна реакция.

- да вземе заем ( ако може да го изплати );

В противен случай ( ако не приложи подобна успешна стратегия ), фирмата ще остави възможностите на други фирми, като тя самата в обозримо бъдеще ще се бори за оцеляването си, въпреки моментната си позиция и изградения си добър имидж.

Анализът, направен по седемте дефинирани по – горе стъпки „ стратегически план ” ще покаже в рамките на коя комбинация ( стратегия ) оперира съответната фирма. Външната среда обаче, особено в някои икономически сектори и пазари, е твърде динамична, като едни елементи се променят много бързо и дълбоко, докато други по – малко. Поради това стратегическият анализ и съответният стратегически план трябва да бъдат приведени спрямо времевия фактор, т.е. за периода, за който фирмата поставя своята стратегическа цел. На практика оценката на различните заплахи и възможности, на силните и слабите страни не е лесна, защото често трябва да се оценяват качествени, взаимно влияещи си (с различни сили) фактори. От друга страна конкретно малките и средни фирми нямат нито времето, нито ресурсите, включително и квалификация, да използват сложни системи за оценка, които са познати в теорията и практиката на стратегическото планиране. За нуждите на МСФ с успех може да се използва т. нар. „ матрица на взаимодействието ”, която да бъде построена за всяка от четирите комбинации ( стратегии ). От примера на Схема 2 е видно, че силна страна 1 може да бъде реализирана чрез няколко възможности. Същевременно възможност 7 може да бъде реализирана чрез няколко силни страни.

При практическото използване на матрицата на взаимодействие трябва да се има предвид, че не всички взаимоотношения могат да имат еднакво тегло, както и интензивност на действие. За целта може да се използват допълнителни символи към отделните взаимоотношения, които да указват тези различия или просто към отделните плюсове да се формират степен на тежест ( „+++” – голяма, „+” – значима и т.н.).

IV. SWOT анализ – основни стъпки за изготвянето му:

1. Подготовка профила на организацията:

• 
  Тип на бизнеса;
  
• 
  Географска област;
  
• 
  Конкурентна ситуация;
  
• 
  Ориентация на ръководството.