Сюлейман пияницата Коня, Февруари 1246 година



Дата30.07.2018
Размер55.08 Kb.




Сюлейман пияницата

Коня, Февруари 1246 година

Наведох се и след като сниших глас до шепот, рекох:

- Много ли невъзпитано ще бъде, ако попитам какво търси тук човек като теб?

- Подложен съм на изпитание, каквото преминават суфистите - отговори Руми и ми намигна,

сякаш бяхме първи приятели. - Шамс ме прати тук, за да бъде опетнено доброто ми име.

- И това хубаво ли е? - учудих се аз. Руми се засмя.

- Е, зависи как ще го погледнеш. Понякога се налага да унищожиш всичките си привързаности, за

да надделееш над своето его. Ако сме прекалено привързани към семейството си, към положението

си в обществото и дори към местното училище или джамия, до степен те да застанат на пътя ни към

Единението с Бога, трябва да разрушим тази привързаност.
Руми: Нямаме право да налагаме на другите онова, което смятаме за правилно. В религията няма принуда.
(За да срине окончателно и последните остатъци от съобразяване с общественото мнение или от тщеславие, Шамс кара Руми да отиде в кръчмата и да вземе 2 бутилки вино. Това е "чудовищно": Руми е идол за последователите си, въздържател-суфи от най-брилянтна величина, никога не е опитвал алкохол. Руми отива и с радост купува виното, в кръчмата и вкъщи всички са потресени. Шамс полива с бутилките една роза и тя се разцъфтява мигновено. Оставя само една чаша и кани Руми да я изпият, като изпива половината. Руми е готов да изпие своята част, въпреки че за него това е равносилно да пие урина или нещо още по-отвратително. Шамс му взима чашата и я излива. Изпитът е взет: важна е готовността. В такъв случай, няма защо да се извършва действието).

Шамс: Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде

вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука,

загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да

станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това, някои от

нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и

отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да

обхване всичко човешко, и в него пак да остане място за Любовта.

Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите

замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю,

но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Винаги съм се възхищавал на Руми като човек и съм знаел, че в живота ми липсва именно

неговото състрадание, безгранично и невероятно. Днес обаче възхитата ми от него се увеличи

неимоверно. Беше рядкост, както са рядкост рубините, някой да се е издигнал в живота и да разполага с колкото щеш злато, слава и власт, а само за един ден да се откаже от положението си и да изложи на опасност доброто си име заради духовно пътешествие, за което никой не знае къде и как ще приключи. Руми беше точно такъв рядък рубин.

Онова, от което имаме нужда, е да се взрем искрено в себе си. А не да дебнем какви грешки допускат другите. Суфистът казва: „Вместо да съдя другите, ще се занимавам с духовната си среща с Бога". Но

един правоверен книжник вечно търси грешките на околните. Ала вие, ученици, не забравяйте, че

през повечето време, който се оплаква от другите, сам греши. Продължавай да направляваш, стига да не забравяш, че твоите напътствия са ограничени и няма слово, което да стои над Божието - рече Шамс и после добави: - Не се опитвай обаче да проповядваш на онези, които са достигнали просветление.

- Не се притеснявай, тъкмо се канех да си тръгвам - увери го закачливо Шамс, после се

извърна към нас. - Днес станахте свидетели на един отколешен спор, който води началото си още от

времето на пророка Мохамед, мир на праха му - отбеляза дервишът. - Той обаче се отнася не само

за историята на исляма. Ще го откриете в сърцевината на всяка от Авраамовите религии. Това е

сблъсъкът между книжника и мистика, между разума и сърцето. Сами избирайте!


Руми, след първото представяне на мистичния танц на дервишите пред голяма публика:

. - Това, приятели, се нарича сема, танцът на въртящите се дервиши. От този ден нататък ще я танцуват дервишите на всякаква възраст. С едната ръка, насочена към небето, с другата - към Земята, ние получаваме всяка прашинка Божия любов и даваме обет да я раздаваме на хората.


Шамс:

- На когото не му е до разкази, не му е и до Бога - заяви той. - Толкова ли не знаеш, че Бог е

най-сладкодумният разказвач? (Беседите на Учителите са пълни с разкази и случки. Това е един от най-силните и пленителни начини да стигнат до сърцето и душата на хората мъдростта и истината. По същата причина ние събираме и разкази за поредицата "Прекрасни чудаци" - и един ден режисьорите с душа ще ги качат и на сцената, на екрана)
Шамс

КОНЯ, ЮНИ 1246 ГОДИНА

Било светотатство да танцуваш, ето какво разправят тесногръдите на де когото срещнат. Те

смятат, че Бог първо ни е дал музиката - не само онази, която създаваме с глас и инструменти, но и

музиката, съпътстваща всички форми на живот, колкото после да ни забрани да я слушаме. Толкова

ли не виждат, че цялата природа е песен? Всичко във всемира се движи в ритъм: кръвта, която

сърцето изхвърля, крилете на птицата, вятърът в бурна нощ, ковачът, който кове желязо, звуците, с

които още нероденото дете е заобиколено вътре в утробата... Всичко участва със страст,

непринудено, в една великолепна мелодия. Танцът на въртящите се дервиши е брънка в тази

непрекъсната верига. Точно както капката морска вода носи в себе си целия океан, по същия начин

един-единствен танц отразява и обгръща тайните на Вселената.

Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да

обикнем и след като сме обичали сме същите, значи не сме обичали достатъчно.
Руми: Отвори дома ни за една блудница и ни накара да се храним на една маса с нея. Прати ме в

пивницата, за да ме насърчи да разговарям с пияниците. Веднъж ме накара да ида да прося срещу

джамията, където проповядвах, за да се поставя на мястото на един нищ, прокажен. Откъсна ме

първо от моите поклонници, а сетне и от големците, за да намеря допир с обикновените хора.

Благодарение на него се запознах с хора, които иначе нямаше да срещна. Заради убеждението си, че

трябва да се унищожат всички идоли, застанали между човека и Бога, включително славата,

богатството, общественото положение и дори религията, Шамс унищожи всичко, което ме държеше

свързан в живота, какъвто го познавах. Видеше ли каквито и да било душевни ограничения,

предразсъдъци и табута, грабваше бика за рогата и се изправяше срещу него.

Заради него преминах проверки и изпитания, различни състояния и етапи, след всеки от които

изглеждах в очите и на най-верните си последователи още по-умопобъркан. Преди имах куп

поклонници, сега се бях отървал от необходимостта да имам публика. Удар след удар Шамс успя да

съсипе доброто ми име. Заради него научих колко струва безумието и с времето познах вкуса на

самотата, на безпомощността, сплетните, усамотението и накрая разбитото сърце.

Преди ден Кера каза, че почти против волята си се превръщам в поет. Макар и никога да не

съм имал добро мнение за поетите, не се учудих, че го чувам. По всяко друго време сигурно щях да

й възразя, но не и сега.

Устата ми бълва стихове - постоянно, без да го искам, и ако ги чуе човек, сигурно ще отсъди,

че наистина ставам поет. Султан на Езика! Но доколкото знам, истината е, че тези стихове не ми

принадлежат. Аз съм само проводник на букви, сложени в устата ми. Подобно на писалка, която



пише каквото й е наредено, или на флейта, свиреща нотите, които са й вдъхнали, аз също просто

изпълнявам ролята си.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница