Създаване и разпространение на славянската



страница6/13
Дата26.09.2017
Размер1.93 Mb.
#31050
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Целта на похода е да се прекъсне връзката между Асеневци и Хриз.

По време на престоя си в града Исак ІІ склонява крал Бела ІІІ да върне отнетите преди това мощи на св.Йоан Рилски. Унгарците ги връщат,но без една ръка,която остава в Грац.

През пролетта на 1187г. византийските войски преминават старопланинските проходи и се насочват към яката Ловешка крепост. Неочаквано за императора обаче обсадата се затяга,което го принуждава да започне мирни преговори.

За Ловешкия договор съществуват две мнения:формално признаване на възобнавената българска държава или временно примирие.Водещо е второто мнение.

Според постигнатото споразумение българите се задължават да изплатят като гарант за мира във византийската столица най-малкия от братята Асеневци-Йоаница,наричан още Калоян,а императора признава властта на Асеневци над Мизия.

Повечето изследователи приемат Ловешкото примирие като вододел в борбата за независимост и го опеделят като юродическо начало на Второто българско царство. Всъщност,и двете страни се нуждаят от време, но основния въпрос за признаване на легитимността на българската държава остава нерешен.

С това приключва първият етап от освободителните действия на двамата братя. Под тяхна власт са земите между Дунав и Стара планина с изключение на на крепостта Варна. Към тях са и територийте под властта на Добромир Хрис с крепостите Струмица и Просек.

Веднага след това Асеневци се заемат да подновяват старите крепости, да построят нови, както и да поставят гарнизони в повечето от тях. По това време като столица на възобновената държава се утвърждава гр.Търново. Градът е естествено защитен и недостъпен,едно важно предимство през Средновековието. През следващите десетилетия Търново се издига като видно средище и голям културно-полетически и религиозен център на българските земи.

Около това време цар Петър прехвърля пълномощията си на владетел и върховен военачалник на войската на по-младия си, но доказал многократно предимствата на своята полетика бпат Асен. Това не лишава Петър от царската му титла. Тай я запазва и самолично управлява поверената му област около Велики Преслав и Провадия.Фактическото двувластие е само формално,тъй като властта изцяло преминава в ръцете на енергичния Асен.

Наред с царската власт е уреден и един друг важен момент-автономията на Българската православна църква. Асеневци не желаят да подчинят държавата си на Охридската архиепископия.,която макар и да се назовава “Българска”,е изцяло под контрола на гръцкото духовенство и императорите в Константинопол. Ето защо за архиепископ на България със седалище гр.Търново е избран близкият на Асеневци и причастен към освободителното движение презвитер Василий. По нареждане на Петър трима византийски митрополити са заставени да извършат хиротония върху Василий и да го прогласят за архиепископ на цяла България. Разбира се и този акт се нуждае от международно признание,но това е задачата на близкото бъдеще.

Изминават по-малко от две години след подписването на Ловешкото примирие, когато международната обстановка дава надежди на Асеневци, че се откриват възможности да решат поне две от целите на освободителното движение: обединението на всички български земи под скиптъра на търновския цар и признанието на царската титла от авторитетна международна инстанция. С тези очаквания на българите са наясно и в Константинопол.

Удобен повод за разгръщане на нова антивизантийска кампания Асеневци съзряват в очакваното преминаване на през българските земи на германската кръстоносна армия под предводителството на на император Фридрих І Барбароса. Организирането на третия кръстоносен поход за освобождаване на Гроба Господен става след превземането на Йерусалим през 1187г. от войските на Салах ад Дин. Две години по-късно германските кръстоносци вече са под стените на гр. Ниш. Тогава при императора се явяват пратеници на сръбския велик жупан Стефан Неманя и българския цар Петър, като предлагат помоща си на германците,срещу което очакват признаване на владетелските им титли.

Договора на Асеневци с великия жупан е резултат от техните общи цели. Съществуват две мнения за искането на Асеневци: признание на царска титла или признание за император на ромейте.Водещо е първото мнение. Германският император обаче се оказва твърде резервиран,тъй като не иска да осложнява отношенията си с Византия. Освен това и двамата балкански владетели му изглеждат като бунтовници срещу властта на законният им господар. Във всеки случай преговорите не постигат нищо и германците се прехвърлят на малоазийския бряг.

В Константинопол следят внимателно взаимоотношенията на между Асеневци и кръстоносците и се надяват при първа възможност да дадът урок на българите. Малко след изтеглянето на нечците император Исак ІІ подготвя голям поход срещу Търново.

Високите стени на крепостта охлаждат ентусиазма на ромейте.- И тъкмо когато колебанието взема връх, фалшив беглец известява византийския император,че от север в помощ на обсадените прииждат многолюдни кумански отряди. Императора заповядва незабавно изтегляне. На връщане обаче при Тревненския проход войската му е внезапно нападната и почти напълно разгромена. В плен попадат обозът и палатката на императора. От този момент на сетне Асеневци поемат в свои ръце инициативата на войната. Бойните действия се водят по цяла Тракия.

На запад българите превземат Средец и нговата област Ниш и Стоб.

Византийския император търси помоща на унгарците като военните действия трябва да започнат през пролетта на 1195г. Те се провалят,защото Исак ІІ Ангел е отстранен от престола чрез заговор на брат му Алексии ІІІ. Настъплението на българските войски продължава към Странджа и по р.Струма.

След военната победа край Сяр към България са присъединени Мелник,Струмица и други крепости по р.Струма. През същата година Асен І постига значителни успехи срещу унгарците от които отнема Белградската и Браническата област. При завръщането си минава през Средец откъдето отнася в Търново мощите на св.Иван Рилски.

През 1196г. цар Асен е убит от заговорника Иванко. Съществуват две мнения относно причините за болярския заговор чието уръдие е Иванко:етническата полетика на първите Асеневци или централизма им. Съвременните автори приемат второто твърдение. Иванко е прогонен от Търново и на престола отново застава Петър. Но само след година той също става жертва на боляри заговорници, недоволни от силната и авторитетна власт на Асеневци.

Със смъртта на цар Петър приключва освободителното движение на Асеневци. Въпреки трудното начало Второто българско царство е поставено на солидни основи.

Никита Хониат отбелязва,че след убийството на Асен,Петър взема за помащник най-малкия си брат Калоян който бяга от Константинопол. След смъртта на Петър двуцарствието изчезва. А според някои историци тогава започва управлението на цар Калоян.

Калоян оглавява държавата в момент,когато вътрешните противоречия са твърде изострени. Отделни български феодали проявяват открит стремеж да се отцепят от централната власт и да се обявят за независими владетели. Това е опасна тенденция, която отслабва съпровителните сили на България. Ето защо в първите години от управлението си царят се въздържа от стълкновение с Византия и се опитва да привличе на своя страна непокорните феодали. Един от тях е Иванко, когото византийският император поставя за управител на Пловдивска област. Първоначално той служи верно на императора,но постепенно започва да предприема действия,които показват,че не желае да бъде византийско протеже. Иванко увеличава войската си,която набира от българското население, живеещо в неговите владения. Воден от държавнически съображения цар Калоян търси зближение с с убиеца на своя брат и сключва съюз за общи действия срещу Византия.

Друг български болярин,който се убявява за независим,е Добромир Хриз. Той поставя под властта си част от Северна Ии Средна Македония и избира за своя резиденция силната крепост Просек. Император Алексий ІІІ Ангел предприема няколко обсади на крепостта,но Добромир Хриз устоява на натиска. Цар Калоян се възползва умело от обстоятелствата и организира силна коалиция,в която влизат Иванко,Добромир Хриз и отцепилият се румейски управител на Родобската област Йоан Спиридонски. През 1201г. войските на българския владетел обсаждат гр. Варна. Пред стените на града е издигната внушителна обсадна машина,висока колкото крепостта и с широчина на крепостния ров. След три дневен щурм, на Велик ден града пада в български ръце. С това последният опорен пункт на византийците в Северна България е премахнат.

Византия полага отчаяни усилия да разтрои силната коалиция. Иванко е заловен с измама и владенията му остават във византийски ръце. Не е ясна съдбата на Добромир Хриз. По всяка вероятност земите му са поделени между България и Византия.

Преди лятото на 1201г или 1202г. е сключен мирен договор, според който в български ръце остават цяла Северна България, Белградската и Браничевската област,а също и част от Северна Тракия и Македония. Така в началото на XІІІв. Българската държава постепено възтановява предишните си граници.

Мирът с Византия е безпорен полетически успех за Калоян, но той не решава въпроса за неговия суверенитет и царска титла. От това се възползва Унгарското кралство,което в кра яна 1202г. окупира Белградската и Браничевската област под предлог,че българския владетел ги притежава незаконно.

Още през следващата 1203г., подпомогнат от кумански наемници, Калоян гони унгарците от окупираните области. Решителните му действия за сетен път показват,че България се утвърждава на Балканския п-в като полетическа и военна сила,с която освен чужд владетел трябва да се съобразява.

Унгарците са прогонени но амбициите им остават. Враждебните отношения се подсилват от религиозната нетърпимост между католици и православни.

Цар Калоян се проявява не само като добър пълководец,но и като ловък дипломат. Той добре съзнава, че териториалното укрепване на България се нуждае от авторитетно признание. В противен случеи нейните съседи могат да претендират за българските земи под предлог, че владетелят им е незаконен. В края на XІІ и началото на XІІІв силата, която се ползва с неуспорим авторитет на Европейския континент,е Римската църква. Нейн предстоятел е енергичният папа Инокентий ІІІ,който не скрива намерението си да разпростре властта си над целия християнски свят. Надежди за това му дава преди всичко отслабването на Византия, която все по-трудно се справя с външните си врагове.

Още в края на 1199г.или началото на 1200г. папата изпраща писмо на цар Калоян,в което му предлага да признае върховенството на Римската църква. Първоначално българския владетел се отнася с недоверие към папското предложение,но не след дълго се убеждава в сериозността му.

Цар Калоян отговаря през 1202г. заради различията в различните цели на преговарящите. Инокентий ІІІ цели разширяване на влиянието си и налагане на църковната власт над българите,а българския владетел търси международно признание за царската си титла и за самостоятелноста на българската църсва.

За българския цар сключването на уния с Рим има преди всичко полетическо значение и се налага от нуждите на момента. В продължение на пет години цар Калоян и Инокентий ІІІ разменят значителна по обем кореспонденция в която двете страни уточняват условията за сключване на унията.Калоян проявява реторично умение,съобразителност и твърдост в защитата на поставените изисквания. Той си служи с доказателства от религиозен характер, привежда цитати от свещенните книги, произведения на отци на църквата. В писмата си неведнъж се връща и към историята на България от времето на царете Петър и Самуил,за да докаже правата си върху царската корона .

Преговарите с Рим се превръщат в солидно оръжие срещу териториалните претенции на Унгарското кралство. В желанието си да спечели на своя страна Калоян,Инокентий ІІІ убеждава унгарския крал да изостави враждебните си намерения спрямо българите. В писмото до него папата пише,че двамата братя започват не толкова да завземат,а да възвръщат земите на своите бащи.

По примера на княз Борис,Калоян ловко лавира и се възползва от противоречията между Рим и Константинопол. С цел да ускори папското решение,в едно от писмата той намеква,че самите византийци му предлагат царска корона и автокефална църква. Такива преговори наистина се състоят през 1203г., когато кръстоносците обсаждат Константинопол,а Алексий ІІІ Ангел бяга от столицата и търси помоща на българите.

Това предложение е направено на Калоян лично от Константинополския патриарх Йоан Каматир. Цар Калоян обаче правилно преценя,че в момента не се нуждае от признанието на Византия, която става играчка в ръцете на чужди сили. Интоицията не го лъже. На 13април 1204г. кръстоносците завладяват Константинопол и унищожават Византийската империя. Това събитие несъмнено ускорява преговорите за сключване на уния. Най-сетне на 8 ноември 1204г. в Търново се състои тържественият акт на коронацията. Специален пратеник на папата- кардинал Лъв,връчва царската корона,скиптър и знаме на българския владетел и палиум за първосвещеничеството на търновския архиепископ Василий. Рим официално признава титлата крал на Калоян и титлата примас на българския духавен глава,която според папата е равностойна на патриарх. Белег за държавния суверенитет, извоюван от Калоян, е не само внладетелската титла,но и правото да сече монети със своя образ.

Досега монети от времето на цар Калоян не са открити.Намерен е само един оловен печат,който на лицевата си страна има надпис”Калоян цар на българиге”,а на обратната страна е изобразен Св.Богородица.

Унията е скрепена с тържествена клетва-договор от цар Калоян,в която той се задължава да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. Българският владетел обаче по своему схваща титлата,която получава от Рим. Докъто папата го нарича на всякаде в писмата си “рекс”,т.е.”крал”. Калоян упорито се титулува като император,т.е. цар на България.

Унията с Рим може да се оцени безспорен дипломатически успех за цар Калоян. Получената титла го издига в ранг,равностоен на останалите европейски крале. С тържествената коронация от 1204г.е потвърдена още веднъж независимостта на българската държава. Унията охлажда завоевателните стремежи на унгарските крале и предпазва на първо време българските земи от действията на кръстоносците. В отношенията си с новия съсед-Латинската империя,цар Калоян смело може да отстоява своите интереси,тъй като се ползва от покровителството на папския Рим.

По същество унията е преди всичко един полетически акт,който не предизвиква промени в православните догми и обичаи на българите. Надегдите на папата да наложи католицизма в България остават на празни. Нещо повече,с поведението си цар Калоян ` дава ясно да се разбере, че той остава верен на православието. По негово време в Търново са пренесени и положени с подобаващата за това време тържественост мощите на двамата почитани от българските светци-св.Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин.

През 1204г.,когато западните рицари се намират пред стените на Константинопол,цар Калоян им предлага военна помощ от 100-хилядна армия. В замяна на това иска да го признаят,по думите на хрониста Роберт дьо Клари “за цар и господар на неговите земи”. Още тогава обаче проличава,че латинците не желаят да сътрудничат с българския владетел. Те отхвърлят отправеното предложение, независимо че по това време цар Калоян е в осилени преговори с римския папа.

С превземането на Константинопол от латинците през април 1204г. настъпва значителна промяна в полетическата обстановка на Балканския п-в.

На п-ва от бившите византийски територии се оформят латинска империя на кръстоносците и епирско десподство. В Мала Азия от изантийските територии също се изграждат две нови държави. Никейска империя и Трапезунд.

Твърде скоро става ясно,че новите господари съвсем нямат намерение да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща специално писмо до латинския император Балдуин Фландърски с предложение за сключване на мирен договор. Императора отхвърля искането и проявява неуснователни претенции към българските земи.

При това развитие на събитията естествен съюзник на България стават самите византийци,които повеждат борба срещу латинската окупация. В началото на 1205г.цар Калоян влиза в договорни отношения с византийската аристокрация в Тракия за обща борба срещу завоевателя. Решава се по даден знак тракийските градове да възтанат и да изгонят настаналите се там рицари.Първи правят това жителит на Адрианопол. Съгласно с поетите задължения българската войска им се притича на помощ. В същото време към Адрианопол се отправя и император Балдуин І, съпровождан от венецианския дож Енрико Дондоло и от граф Луи дьо Блоа. На 14април 1205г. под стените на града се започва сражение,в което цар Калоян проявява изключителна съобразителност. Той изпраща срещу кръстоносците подвижната куманска конница, която ги предизвиква да напуснат лагера си. Увлечени в преследването рицарите нарушават бойния си ред и попадат под внезапния удар на българската войска.

Голям брой от тежковъоръжените рицари,смятани до тогава за непобедиме,са избити. В боя пада един от техните главни предводители, граф дьо Блоа,а император Балдуин е пленен. С нескривана горчивина съвременникът на събитията Роберт дьо Клари възкликва в хрониката си,че край Адрианопол погива “цветът на западното рицарство”. Първият латински император е откаран като пленик в Търново. Опитите на папа Инокентий ІІІ и на брата на Балдуин-Хенрих,да измолят от Калоян неговото освобождаване остават напразни.

След внушителна победа край Адрианопол,цар Калоян продължава военните действия срещу Латинската империя. Българските войски нахлуват на широк фронт в Македония и Тракия. Настъплението тревожи византийската аристокрация,която се отметва от съюза си с българите.

Първи възтават пловдивските първенци. Разгневен от предателството, цар Калоян се насочва към Пловдив. Със съдействието на част от населението и част от еретиците- богомили и павликяни, той влиза в града и жестоко наказва заговорниците.

По всичко изглежда,че събитията в Пловдив са част от един по-широк заговор,чийта нишки водят в Търново. Ето защо цар Калоян се завръща в българската столица и наказва жестоко заподозрените византийски военнопленници,пребиваващи там. Той излива гнева си върху пленения латински император,който според някои сведения също участва в заговора.

Византийския хронист Никита Хониат пише,че Балдуин е съсечен,а тялото му е хвърлено в пропаст за храна на хищните птици,

По повод смъртта на латинския император византийския историк Георги Акрополит оставя едно любопитно известие. Той пише че главата на Балдуин слижи за чаша на варварите. Трудно е да се каже дали твърдението на Акрополит отговаря на истината или по-скоро представлява едно пренасяне на известните от времето на хан Крум и съдбата на император Никифор І Геник.

През 1207г. войната в Тракия пламва с нова сила. Цар Калоян сключва военен съюз с Никейската империя за съвместна атака на Константинопол. В изпълнение на поетото обещание българската войска обсажда Одрин,а един кумански отряд достига чак до Константинопол. Обсадата на Одрин продължава дълго време. Калоян е напът да влезе в града,тъй като на много места крепоста е вече срината. Срещу нея българите действат с 33 големи каменохвъргачни машини. Тъкмо тогаво обаче куманите,който помагат на Калоян, решават да се оттеглят. Той снима обсадата,още повече че се получава известие за смъртта на солунския крал Бонифаций Монфератски. Това събитие дава удобен повод да се нападне Солун. Българите обсаждат града и се подготвят за решителен щурм,но в навечерието му цар Калоян е убит в резултата на болярски заговор. Подобно на своите братя, увлечен в борбата срещу външните врагове на България,той не успява да ликвидира напълно болярската опозиция. Дейно участие в заговора взимат куманския воевода Манастър и Борил,племенник на Калоян.

В средновековната книжнина се срещат различни версии за края на цар Калоян. Византийците създават легендата,че защитникът на “богохранимия” град Солун св.Димитър се явява през ноща в палатката на българския цар и го пробожда с копието си. Като чува предсмъртните викове на Калоян,от съседната шатра притичва куманикът Манастър,който е обвинен че самият той е извършил убийството. Георги Акрополит се изказва скиптично около легендата за чудодейната намеса на св. Димитър и приема, че цар Калоян не е убит,а е починал от плеврит. Предполага се,че българският владетел не е погребан в църквата “Св.40мъченице”. За това говори интересна находка, открита в един от разкопаните гробове-златен масивен пръстен с надпис”Калоянов пръстен”

Калояновото царуване представлява един от най-интерестните и бляскави периоди в средновековното ни минало. С енергичната си и дълновидна дейност, с качествата си на пълководец и дипломат Калоян не само продължава делото за освобождение на българския народ и българските земи,но и успява да наложи централизираната монархия над сепаратизма на отделни боляри и да постигне тройно държавно обединение. Само за едно десетилетие възобновеното Българско царство се налага като първостепенна военнополетическа сила в Европейския югоизток,извоюва голямо международно признание както в Източна,така и в Западна Европа. Обвързването на държавата и църквата с папския Рим при крайно усложнена обстановка на Балканския п-в и очевиден възход на папската институция по време на един от най-блестящите и представители-Инокентий ІІІ –показва търсенията на цар Калоян за достойно място на България в историята на Европейския континент.

Столетие и половина след неговата смърт патриарх Евтимий Търновски -1375-1394г.,високо оценява дийността на “най благочестивия и най-славен цар Калоян” за пренасянето на мощите на редица славни български християнски светци в Търново. С това българската столица става място за свято поклонение и изключително важен църковно-религиозен център на Балканите.

ТЕМА№9

Църква и култура в българските земи



ХV-ХVІІв.
Близо 4 десетилетия от втората половина на ХІVв. Българският народ устоява на разрушителните набези ожесточените сражения,за да съхрани политическата независимост на своята държава. Две поколения българи дават безброй жертви. Неизброими са убитите. Отвлечените в робство мъже,жени и деца се продават по пазарите на цялото Средиземноморие от о. Крит до Испания. В Кипър са толкова много,че в кралската армия се образува щурмови отряд от български роби. Други напускат родната земя. Разорява се селското стопанство. Градовете са разрушени. Психическият шок от победите на друговерците мюсюлмани предизвиква дълбока морална криза. В тези мъчителни десетилетия на изключително изпитание българите успяват да се запазят като етническа общност, като народ. Но изчезва българската държава. Сменясе посоката и се забавя темпът на българската идторическа еволюция.

През следващите векове богатствата на земите ни,силите и енергията на много поколения българи се използват за нуждите и интересите на чуждата им Османска империя.

Унищожава се българското болярство и народът остава без своите естествени водачи. Прекъсват се връзките с европейския свят,който преодолява средновековната “криза на предела”,за да тръгне уверено към Ренесанса и Новото време. Българиге, както всички балкански народи, са принудени да живеят в една блезкоизточна ислямска деспотия. Това е причина за дълго натрупваното изоставени от все по-бързо развиващия се европейски свят в областта на техниката, технологиите,науката,образованието,бита. Лишени от собствена държава,българите се превръщат от субект в обект в международните отношения. Тези дълготрайни следствия от османското завоевание оставят дълбока следа в живота на всички народи на Балканския полуостров.

Основните форми на българското етническо самосъхранение и изява през ХV-ХVІІв са правословното християнство и културната традиция в техния модифициран съобразно новата обстановка вариант.

Елементи на традиционната народна култура от етнографски и фолклорен характер съхранени до днес:

Писменни. Анонимна българска хроника от ХVв, Преписки върху църковни летописи,Авторски съчинения на Владислав Граматик “Рилска повест”,”Поп Пейо”, “Житие на св. Георги Нови”,Матей Граматик “Житие на св. Никола Нови”, Османски хроники на Мехмед Нешри и Евлия Челеби,Османски държавни документи,Пътеписи и дневници на европейци от Ханс Дерншвам,де ла Брокиер,Ханс Шилтбергер,Дьолакроа,Писменни свидетелства на българи католици от Петър Богдан Бакшев, Филип Станиславов.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница