Създаване и разпространение на славянската



страница7/13
Дата26.09.2017
Размер1.93 Mb.
#31050
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Тези проблеми в българската историческа наука са изследвани от:

Иван Снегалов,Боню Ангелов, Йордан Иванов,Пеър Динеков,Христо Гандев,Донка Петканова,Васил Киселков,Никола Милев,Иван Дуйчев,Николай Генчев,Срашимир Димитров,Цветана Георгиева.

Контактна зона между религии и цивилизации като научно определение за пространствата,в които живеят християни и мюсюлмани,предизвика остра реакция сред част от българското общество. Противниците на термина откриват в него антибългарски и антинационални концепции. Очевидно,това се дължи на непознаване на неговия смисъл,отдавна утвърден в световната наука като път за опознаване и разбиране на историческите и съвременните реалности в света. Контактните зони не са ограничени само в изочаването на отношенията между християнството и исляма. Те са универсален феномен,който се отнася до всички земи,в които се срещат,противостоят и взаимно си влияят различни цивилизационни модели-като например Индия,Китай,Америка.

Средиземноморието през средните векове преживява сложна метаморфоза,от която се появяват два противостоящи,но и взаимно свързани свята. Разделят го две монотеистични религии-християнството и исляма.

Християнската религия обединява обществата,чието стопанство е аграрно. Огромната част от хората се препитават от обработката на земята. Главните им характеристики са целенасочено променяне на природните дадености за нуждите и труда на чавека,уседнал начин на живот,усъвършенстване на производствените техники и технологии. Аграрните общества отмерват и организират времето в календар, чиито маркер е движението на слънцето. Основната идея,която движи християнския свят,е милосърдието,в името на което се жертва и възкръсва богочовекът Исус Христос.

Ислиямския свят, чието първоначално ядро са бедуините от Арабския полуостров, обединява предимно номадските народи. Скотовъдното стопанство е основа на битието им. Животът им се диктува от непрекъснатото движение след стадата, което е и главния фактор в организацията на обществото. Номадите използват,но не променят природата. Те следват традиционни маршрути, начертани от климата и натрупания човешки опит. В движението си през горещите средиземноморски и студените централноазиатски пустини те организират времето си според циклите на луната. Ислямът включва в ценностната си система идеята за всемирна победа чрез свещената война-газавата.

Генералните различия между двете релитии и цивилизационните им модели не водят до пълното им противопоставяне. В техните противоположни характеристики има множество общи елементи както в исторически,така и в културологичен аспект. Те възникват по различно време,но в двете климатични зони на един историко-географски-ареал-териториите между Средиземно и Черно море. Имат общо наследтсво, плод на хилядолетна еволюция,в което важно място заема юдаизмът,първата от монотеистичните религии в тази част на планетата. Една от идейните опори на християнството е Старият завет,древната еврейска книга. В Корана,свещената книга на мюсюлманите,присъстват всички библейски пророци.Исус Христос,под името Иса,е признатият предшественик на пророка Мохамед. Мнозина от европейските хуманисти считат исляма за ерес,а някои модерни учени твърдят, че той е арабска ревизия на християнството в неговата несторианска версия.

Отношенията между последователите на двете религии от 60-те години на VІІв са дълъг низ от войни и конфликти,които ги разделят,но и ги свързват с в общата тъкан на човешката история. Първите мюсюлмани,бедуините от Арабския п-в,завоюват територии,които столетия преди това принадлежат на християните-Сирия,Ирак,Египет са византийски провинции. В Испания двете религии съжителстват и се конфронтират от края на VІІв до края на ХVв. Мнозина твърдят,че Карл Велики създава Франкската империя благодарение на победата на Карл Мартел над мюсюлманите в битката при Поатие през 732г. Други са убедени,че Великите географски открития са резултат от това противопоставяне,принуждава ивропейците през ХVв да търсят нов път към Индия. Между тези големи събития в историята на човечеството се изреждат безчет военни конфликти между християнска Византия и Арабския халифат,кръстоносните походи,морските войни за господство в Средиземно море между араби,испанци и италианци. В резултат от обсадите и битките,от пораженията и победите се създават зони,в коит християни и мюсюлмани живеят заедно. Някъде,както в Египет и в Сирия,властта принадлежи на мюсюлманите,които постепенно стават мнозинство,но където и до днес има многобройно християнско население.Другаде,както в Испания,християните побеждават след вековни войни и мюсюлманите напускат тези територии,след като пренасят немалко от античното наследство в християнската култура. По островите на Средиземно море от Малта до Кипър се ражда един културен синкретизъм,в който трудно могат да се обособят отделни само християнски или само мюсюлмански компоненти. Контактите и конфликтите между двете цивилизации-християнството и исляма-са част от политиката,икономиката,културата. Те изпълват историята на Средиземноморието от втората половина на VІІв и имат важно значение в историческата еволюция на цялото човечество. Те са факторът,който променя политическата карта и съдбата на мнажеството страни и народи. В хода на времето и динамиката на палитиката този фактор действа с различна сила и има различно отражение. Времето и историята обособяват двата свята,света на Исус и света на Мохамед,но не ги разделят. Възниква един обширен регион,в който те съжителстват чрез противопоставяне. Дефинират го с термина контактна зона,в която двете световни религии и техните цивилизации са в непрекъснато противодействие,но и в непрекъснато взаимовлияние. В нея съществува високо напрежение,в което избухват остри конфликти,но едновременно с това се формират и пътища за съвместяването им.

След османската инвазия през ХІVв българските земи,както и целия европейски Югоизток,стават част от тази контактна зона. За народа ни отношенията между християнството и исляма за векове са определящ фактор в историческата му еволюция.

Завладявайки Балканите,османците мюсюлмани се оказват господари на богати земи,но и демографско малцинство сред многочисленното християнско население. Това ги поставя пред сложен проблем,който другите средновековни държави не познават. В тях,независимо дали са християнски или мюсюлмански,поданиците им изповядват официалната религия.Тези,които следват друга вяра,са малцинство от чужденци,което винаги може да бъде подложено на на преследване. В средните векове евреите са жертва на репресии в православна Византия,католическа Испания,мюсюлманския Арабски халифат. През ХVв и следващите столетия в Османската империя християните са преобладаващо мнозенство, особено в европейските й владения. За да използва техния труд,тя ги интегрира и ги превръща в свои поданици. Демографската предимство на християните принуждава завоевателите да признаят правото им да изповядват своята вяра и да имат собствена църква. Системата на милетите е институцията,чрез която османската власт регламентира поданическия статут на християните и евреите в мюсюлманската държава. Това не означава,че на тях са предоставени религиозни свободи в съвременния смисъл,а само,че им е признато правото да изповядват религии,различни от исляма.Важна стъпка в тази насока предприема Мехмед ІІ,който възтановява Цариград като космополитна имперска столица. Той преселва в разрушения град хора от всички краища на държавата,християни и мюсюлмани, за да демонстрира верската и етническа разноликост на своята империя,и утвърждава еталона на съжителството на християни,мюсюлмани и евреи в едно селище.

Така във вътрешната политика на османската държава е утвърдена тенденцията на съжителството между християни и мюсюлмани. Тя противостои на разрушителната стихия на газавата,но това не означава, че последната е преодоляна или забравена. В управлението си османската власт ловко оперира с две тенденции съобразно със своите интереси и нужди. Многобройни юридически,икономически и социални ограничения превръщат християните и всички немюсюлмани в неини второразредни поданици. Те имат достъп до кадийския съд и нерядко печелят дела срещу мюсюлмани,но принципната постановка,че евангилието, в което се заклеват,е по-малко свещено от корона,в който се кълнът мюсюлманите, ги поставя в постоянна зависимост от наструенията и намеренията на кадията и мюсюлманската общност в градовете и селата.Лишени от възможността да участват във каквито и да е органи на властта,те са обект,а не субект на управлението.Плащат немалко данъци,различни от тези на мюсюлманите. От тях непрекъснато се изисква демонстриране на подчинение и покорство. В обществената атмосфера се утвърждава и трайно поддържа идеята за непълноценността на мюсюлманите. Тя е основание и оправдание на немалко мюсюлмани за многобройни и различни насилия,който изпълват всекидневния живот на християните,като се започне с побои,отвличане на християнски момичета за мюсюлмански съпруги,заграбване на имоти или насилствено налагане на исляма. Нерядко християните отговарят също с насилие над най-изявените си мъчители. Между двете общности се поддържа недоверие и страх. Противопоставянето им е необходимо на османската власт,за да си осигури подчинението и на християнската,и на мюсюлманска рая.

Още в хода на завоеванието османците започват да ислямизират част от пленниците, за да ги използват като войници в еничерската пехота. Още в края на ХІVв централната власт въвежда кръвния данък и принуждава под страх от смъртно наказание християнските народи да дадът своите синове за еничари,като сменя вярата им. Узаконеното от държавата насилие откъсва от семейство,род и народ хиляди българи,сърби,гърци,албанци, за да воюват по бойните фронтове и да потискат всички поданици на империята в името на Аллаха и султана.

За да се намали демографското предимство на християните,на Балканите се преселват татари,юруци и туркмени-номади,които чергаруват в Мала Азия.Тук идват османски войници,чиновници,духовници,селяни,занаятчии.

Но след завладяването на Балканите те се оказват в сложна демографска ситуация.

Но численото превъзходство на християните остава. Това вероятно е една от причините, които карат Мехмед ІІ да узакони правото на християнските си поданици да изповядват своята религия и да признае вселенския патриарх за техен духовен глава. Така е поставено началото на религиозната общност на православните християнски народи и се запазва тяхната църковна организация. По-късно са признати еврейският,арменският и католическият милет. Османската империя,както всички големи империи,е многонационална държава. В нейната вътрешна политика паралелно действат две противостоящи тенденции:насилието над немюсюлманите, наследено от газавата, и правото им да изповядват своята вяра, санкционирано от системата на милетите. Като резултат немюсюлманите се превръщат във второкачествени поданици. Те не могат да участват във войската, те са изолирани от органите на управление, нямат достъп до превилегированите социални групи. В официалните документи са наричани неверници,за да ги разграничават от по-високостоящите мюсюлмани,определяни като правоверни. Бедните и експлоатирани селяни и граждани от всички народи и от всички вери са рая. Те обаче не са равни в своето безспорие. Мюсюлманите имат малки,но видими предимства при събирането на данъците,в правораздаването,в икономиката. С различни средства властта утвърждава религиозното разделение на поданиците си. Християни и евреи не могат да се обличат в скъпи материи и в червени,жълти и зелени цветове. Забранено им е да притежават и да носят оръжие. При среща с мюсюлмани трябва почтително да ги поздравят и дори да слязът от коня. Социалните различия са подменени от религиозните. В ежедневния живот се създава атмосфера на превъзходство на мюсюлманите,а към християните се отнасят презрително.

Османците завоеватели,за които нашествието на Балканите е война за налагане на тяхната,на правата вяра,не само убиват,палят и грабят като всички войници в онази епоха. Те се нахвърлят с особено настървение върху хрестиянските храмове, плячкосват свети реликви,рушат олтари,унищожават икони и драскат стенописи,за да не ги гледат очите на християнския Бог.Коранът забранява да се рисува човекът и завоевателите ревностно изпълняват забраната,унищожавайки културните достояния на чуждата им цивилизация. Храмовете на християните превръщат в джамии,за да покажат на себе си и на света,че тази земя принадлежи на Аллах.

Религиозното противопоставяне,сблъсъкат на цивилизациите се открива в езика паметници от онази епоха,в които”другите” са врагове на тяхното отричане е категорично. За българите мюсюлманските завоеватели са “безбожници”,”агаряни”,”измаилтяни”,”нечестиви”,”поганци”,което означава “езичници”.Те подчертават своята противоположност на този чужд и разрушителен свят. За османците българите,както всички християни,са “нечестиви и безсрамни неверници”, което идейно оправдава тяхната експанзия,разграбването и разрушението на техните земи.

По време на налагането на османската власт противопоставянето между християни и мюсюлмани,между завоеватели и завоювани е пълно и засяга всички сфери на живота. За християните най-висока стойност имат земята и техния труд. За мюсюлманите земеделската работа е презряно дело за неспособните да се бият,а най-голямата ценност е плячката,придобита в сражение. Хлябат е основната храна на християните,а произведеното от него вино-божията благодат,която разрушава нелекия му живот. Мюсюлманът предпочита месото на овцете,които отглеждат,а виното е забранено,въпреки че го изкушава.Християнът е моногамен.За него брака е свещенно тайнство и съюз за цял живот. За мюсюлманина той е договор,а религията му дава право да има едновременно четери съпруги,като може с лекота да се разведе. Още много са различията,които противопоставят покорители и покорени. Езиците им са напълно неразбираеми един за друг. По различен начин се молят и искат различни неща от Бога. Османците имат предимството на силата,а българите-на хора,които живеят в своя свят.Опозицията е пълна и изглежда непреудолима. За да използва ресурсите на завоюваните територии,богатствата на земята и труда на народа,османската власт трябва да намали степента на противопоставянето.

Но в продължителен съвместен живот в общо пространство и общо време,с общи трудности, грижи и интереси,се появява една друга мрежа в отношенията между християни и мюсюлмани. Техният бит постепенно се уеднаквява. Селското мюсюлманско население овладява местното производство и оставя номадския модел на труд и живот. Тези промени са продиктувани от природните условия и бавно изметват старите тюркски традиции. Браковете с българки и интегрирането чрез ислямизацията на българи-бивши християни,пренасят в мюсюлманската среда немалко елементи на културния модел на поробителите. Събраните като кръвен данък момчета внасят елементи от него в самия султански двор. Венецианските посланици твърдят ,че през ХVІв там може да се чуе колкото турска,толкова и славянска реч.Носят ги и жените в харемите, скътани в спомени от детството им,а заедно стях и вярата в Христа. В Рилския манастир и сега се пазят ограмни свещи дар от султана и султанки,а легенди разказват,че са молитвен дар за мъжка рожба. Културните модели на християнството и исляма се приближават,без да губят своите различия. Трябва да се подчертае една съществена особеност в начина на живот на мюсюлманите в българските земи-многоженството сред тях почти не е документирано.

В градовете битът на хората претърпява по-силно влияние от средиземноморския модел на живот,който идва от Цариград в неговата ислямска форма.До днес редица ястия в нашата кухна имат турски или идват чрез турския език имена:кюфтета,гювеч,мусака,сърми. Много названия на вещи от бита са арабски:тенджера,чаршаф,юрган,дюшек и т.н. Империята създава свои стандарт на лукс и престижност,който бавно прониква и сред християните. На чаршията християни и мюсюлмани работят заедно,обединени от общи интереси и общи опастности. В труда се създава доверието,което не се определя от вярата а от взаимоотношенията между хората. Често се срещат документи за съдружници християни и мюсюлмани. От ХVІІв християни започват да купуват къщи в мюсюлмански махали и обратно. В този процес отново трябва да се подчертае на мюсюлманчените. Европейците с учудване отбелязват, че в българските земи турските първенци говорят езика на християнската рая,езика на техните майки и баби. И вероятно от тези времена датира обичаят болен мюсюлманин да търси лек, като преспива в християнски храм,а срещу уруки християнките да носят муска с текст от корана. Християни и мюсюлмани търсят лек в свещени извори, провират се за здраве в скални дупки,страхуват се от потайни места на зли сили. Постепенно се създава система от обичаи,с която засвидетелстват взаимно признание и уважение на другата вяра и на хората които я изпавядват. На Велик ден християните даряват своите съседи мюсюлмани с червени яица,за да чуят от тях “честит празник”,а на Курбан байрям получават месо от жертвеното животно,за да отправят и те своите поздравления. Всекидневният живот с общите грижи и интереси,особеностите на българската природа и свързаните с нея човешки дейности,близостта на простонародното християнство и простонародния ислям засилват взаимодействията и заимовлиянията. Те намалят враждебността и силата на конфликтите и пораждата толерантността в отношенията между християни,мюсюлмани,евреи във вековния им съвместен живот в българските земи.

Голяма част от българските изследователи се придържат към тезата че независимата Българска патриаршия е унищожена с заточаването на и смъртта на патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир след превземането на Търново от османците през 1393г. От канонична гледна точка за край на българската църква трябва да се смята средата на ХVв,когато след превземането на Константинопол в 1453г. султан Мехмед ІІ коренно променя църковния статус на българския народ. Диоцезът на търновската патриаршия е предаден на Константинополската вселенска патриаршия.

Така българския народ за дълъг период от време попада под духовната юрездикция на Цариградската гръцка патриаршия и по този начин отново е включен в духовната сфера на византинизъм.

Търновската патриаршия става аркиепископия,в която са включени Преславската,Червенската и Ловешка епархии на север и Казанлък и Стара Загора на юг от Стара планина.

Към Охридската архиепископия, която от столетия има самостоятелен статус,са присъединени Софийската,Видинската и Кюстендилската епархии. Древните религиозни центрове Пловдив и Дръстър,днешна Силистра,са подчинени направо на Цариградската патриаршия. Единната организация на българската църква е разкъсана и духовния живот на нейното паство се оказва зависим от различни центрове. Тяхната активност определя до голяма степен интензитета на религиозната им дейност и силата на християнската вяра на техните пасоми. Охридската архиепископия успява в най-голяма степен да запази стабилността на църковната си организация,да възтанови храмовете и да паддържа духа на своето паство.

През следващите столетия църковната организация в българските земи многократно се променя. Във втората половинана на ХVІв великия везир Мехмед Соколович,по произход босненски сърбин,става мюсюлманин чрез кръвния данък,създава сръбската Печка патриаршия.В нейния диоцес са включени българските Нишка,Скопска,Кюстендилска и Самоковска епархии. Във втората половина на ХVІІв под прякото подчинение на Цариградската патриаршия са епископиите на Дръстър,Варна,Созопол,Видин,Димотика,Зъхна в Македония,Неврокоп,Мелник и Стара Загора. В 1766г е унищужена Печката патриаршия,а в 1767г е принуден да се отрече и последния афтокефален охридски архиепископ-българинат Арсений. Всички балкански епархии преминават под прякото подчинение на Вселенската патриаршия.

Православната църква продължава своето съществуване което осигорява непрекъстнатост в релитиозният живот на българите,но той вече е зависим от различни центрове поради нейната разпокъсаност. Статус на българите като немюсюлмани са отделен народ,а част от по-голямата общност-православно християнската наречена рум-милет. Съобразно системата на милетите в империята това значи,че официално в държавата няма “българи”. Терминът няма официално значение,защото липсва българска религиозна институция т.е. българска църква.

Във високите звена на църковната организация и в българските епархии обикновенно се назначават гръцки духовници. Висшия провинциален клир,както и Патриаршията е заразен с обща болест на османското общество-корупцията. Църковните длъжности се купуват и продават,а събирането на средствата за тази търговия става на гърба на обикновените пасоми. Доказателен е фактът,че за 400години се сменят 140 велики патриарси. Още по-силно е “текучеството” при други църковни длъжности. При това положение българските християни са дистанцирани от висшето духовенство. Не всички православни йерарси са алчни и невежи. Мнозина от тях полагат грижи за своето паство и за християнската вяра. Религиозната опозиция християнство-ислям,една непрекъстната борба за душите на хората и за бъдещето на балканските народи, се ръководи от православното духовенство. Създава се непрекъсната полетическа нишка в дейността на православния клир. Мнозина негови представители застават на чело на антиосманските съпротивителни опити,като търновския архиепископ Дионисий Рали,един от организаторите на Първото търновско възтание.

Диоцеза на дадена църква се дели на големи и малки епархии. Големите са оглавявани от архиепископ или метрополит,а малките от епископ. Най-малките църковни структури са енорията и манастират.Именно те обхващат в най-пълна степен вярващите и ги приобщават към църквата. Енорията е църковна община която е най-малката църковна единица.

Запазването на църковната организация от архиепископии,епископии и енории осигорява непрекъстнатостта на религиозният живот на българите. Тя дава възможност да се сплотят във верско отношение големи общности от хора. В енорията,най-малката териториална единица,се осъществява връзка на нисшето духовенство,енорийските свещеници с тяхното паство.Те познават своите пасоми и техния живот. Енорийският храм,черквата,е център,в които се извършва както проповедническата,възпитателна и образователна дейност на църквата,така и тайнствата и ритуалите на православното християнство.

От епохата на независимата българска държава се запазва и втория кръг на църковната организация-мрежата на манастири,която с различна плътност обхваща цялото ни етническо пространство. Векове наред,изолирани от хората и ежедневието,монашеските брадства продължават своята проповедническа и просветителска работа,канонизирана от манастирските устави и традиции.

Липсата на финансова осигореност на енорийското духовенство го принуждава да търси допълнителна профисионална ангажираност. В следствие на това енорийските свещенници занижават своята образованост и ограничават елементите в християнския църковно-религиозен комплекс в сферата на практическата дейност.

В тази обстановка,при която действат различни и противоречиви тенденции в отношенията между висшия клир и българското паство,нормите на християнското поведение се ограничават в няколко стриктно спазвани изисквания:молитвата “Отче наш”,с която започва и завършва денят на човека,прекръстването преди всяка дейност “за да помага Бог”,строго спазване на постите. Българите задължително спазват две от основните изисквания на християнската религия-кръщението на новородения и опелото на мъртвия човек,а при възможност и църковно освещение на брака. В голяма част от селата малобройното свещеничество трудно може да осигори ежеседмичната проповед. Продължават да битуват и се разпространяват старите дохристиянски вярвания,обичаи и практики, както и еретични по своя характер идеи. Съществува и се развива един особен духовен синкритизъм,които свързва различни по произход религиозни доктрини,но се възприемат изцяло като християнски. Той впечатлява всички европейци, които се интересуват от духовния живот на православните християни. През втората половина на ХVІІв англичанинът П.Рико пише:че съществува някаква щастлива магия или заклинание,които привличат добра съдба към прага на къщата.

Изворите показват,че в българските земи има и хора,които остават извън юрездикцията на православната църква. Наричат ги павликяни и вероятно са наследници на богомилите и на преселени в далечни времена арменски павликяни. Църквата ги обявява за еретици. Те се самооценяват като истински български християни и се отнасят враждебно към другите. Една част приемат исляма. В тяхната среда намира добра почва пропагандата на католическата църква. Следвайки решенията на Тридентския събор 1545-1563г тя разширява своето влияние и на Балканите. След обиколката на босненския францисканец Петър Сулинат в българските земи в края на ХVІв се утвърждава първия център на католическа вяра-Чипровци. Мисионерската дейност на католическото духовенство дава значителен резултат. Мнозина от павликяните около Пловдив и в Северна България стават католици.Поставя се началото на църковната оргнизация и се появяват Софийската католическа архиепископия,чийто център е Чипровци,Марцианополската-Преславска архиепископия,Никополската епископия и Охридската архиепископия. Паството им е малобройно и освен дубровнишките търговци те имат успехи главно сред павликяните. Но дейността на техните духовни водачи е много активна. Това са представителите на първото поколение български католици,които получават образование в Чипровци и в религиозни колежи в Италия. Те съчетават високата си образованост с вярност към България. Илия Маринов,Петър Богдан Бакшев,Петър Парчевич,Филип Станиславов правят много за създаване на стабилна организация на католическата църква,но и за повдигане на полетическото съзнание на своето паство. Марцианополският архиепископ Петър Парчевич е по-скоро политик,отколкото духовник. Избухването на Чипровската въстание до голяма степен е резултат на тяхната дейност.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница