Създаване и разпространение на славянската

Духът на недоволството е използван от двамата боляри Петър и Асен.

През есента на 1186г както съобщава Никита Хониат, при освещаването на новопостроената църква “Св. Димитър” Петър и Асен съобщават пред насабралото се въоръжено множество обявяването на възтанието и възобновяването на българската държавна независимост. Българският монах Василий е ръкоположен за църковен глава-архиепископ на Българската църква а самият той коронясва по-възрастният от двамата братя Петър 1186-1190г., за цар на българите.

За кратко време възтанието обхваща цяла Дунавска България.

След смъртта на цар Петър го наследява най-малкия брат-Калоян,който завършва тяхното освободително дело и постига междунарадно,църковно и държавно признание от най-авторитетния си за времето център-Рим.

Използваните извори за този период са:домашни,чужди-византийски и европейски.

Домашни: Синодик на цар Борил,Надписи на Йоан Асен ІІ “Търновски” и “Кричимски” надписи, Грамоти на Йоан Асен ІІ “Дубровнишка и Ватопедска”грамоти,Старобългарски разказ от времето на Йоан Асен за пренасяне мощите на Света Петка в Търново,Жития на св.Петка и на св. Иларион,Мъгленски надпис на патриарх Евтимий.

Чужди:Византийски:Никита Хониат,Георги Акрополит.

Европейски извори: Летописците на ІV кръстоносен поход,Хроника на Йоан Алберик,Хроника на Марино Сануто.

С тези проблеми в българската историческа наука се занимават:Васил Златарски,Васил Гюзелев,Иван Божилов, Петър Мутафчиев,Петър Ников, Иван Дуичев,Димитър Ангелов, Геновева Цанкова-Петкова,Василка тъпкова-Заимова,Ани Данчева-Василева,Георги Бакалов и Петър Ангелов.

След убийството на цар Калоян търновския престол е зает от племенника му Борил. В съвременната историческа наука преобладава тезата наложена от Васил Златарски,че Борил в съгласие с куманската съпруга на Калоян е организирал заговор за убийството му. Първо Иван Дуйчев,а след него Иван Божилов посочват че това твърдение не се упира на извори и данни. Възможно е Борил да не участва в заговора, но да се възползва от принадлежността си към династията като син на сестрата на Асеневци допълнително лигитимира присъствието си на трона с брак с вдовицата на Калоян.

Убийството на цар Калоян предизвиква сериозни сътресения в българското общество. Неговите привърженици са подложени на гонения от узорпатора Борил, който не вижда друг начин да се задържи на престола. Двамата сина на стария Асен-Йоан и Александър,са принудени да напуснат България и намират убежище в руските земи. Алексий Слав, един от племенниците на Калоян, се отцепва като независим владетел в Родопската област с център крепостта Цепина, а по-късно се мести в Мелник. Тай се сродява с латинския император Хенрих и се признава за негов васал.

Севастократора Стрез,другият племенник на цар Калоян, бяга в съседна Сърбия. Сръбският жупан Стефан Първовенчани го приема радушно и му обещава подкрепа. Стрез се обявява за независим владетел в Македония. Средище на земите му става непрестъпна крепост Просек.

Възползвани от размирици в България, унгарците нападат и превземат Белградската и Браничевската област, а сръбския жупан слага ръка върху гр. Ниш. Цар Борил не е в състояние да предотврати тези териториални загуби, тъй като вниманието му е заето в продължителната война с латинците. През 1208г кръстоносците предприемат голям поход в Тракия и се насочва към гр. Пловдив. На 2 август северно от града започва сражение. Цар Борил се опитва да приложи същата тактика,както в битката при Одрин. Латинският император обаче не се впуска да преследва куманската коница, а нанася внезапен удар срещу централните български сили. Цар Борел претърпява поражение което му коства нови териториални загуби. Пловдив попада в ръцете на латинците. Тези неуспехи не отчаива българския цар на когото очевидно не му липсва енергия. През следващите няколко години в съюз с никейския владетел Теодор І Ласкарис и с довчерашните си противници Стрез и Слав той създава немалко главоболия на император Хенрих.

Най-сене през 1213г българи и латинци решяват да се помирят. Заслуга за това има папата, който чрез един свои пратеник убеждава цар Борил да даде доведената си дъщеря за жена на император Хенрих. Този династичен брак укрепва мира, който двамата владетели сключват през 1213г. Уредени са отношенията и с Унгария, като друга дъщеря на цар Борил се згодява за унгарския престолонаследник Бела ІV.

Дипломатическите и военните начинания на цар Борил не довеждат до стабилизиране положението на България и Балканския п-в. Сред българското болярство, което още помни блестящите победи на цар Калоян, зрее недоволство. През 1214г боляри във видинската област вдигат бунт.

Съществува мнение че Белград и Браничево са дадени на унгарците като награда за потушаване на този бунт.

Израз на вътрешната несабилност е засилването на богомилското движение. Това става причина през 1211г в Търново да бъде свикан събор срещу богомилите. На него са осъдени и разпитани голям брои еретици които остро недоволстват срещу управлението на владетеля,учението е анатемосано а при отказ да се върнат в правата вяра еретиците са подложени на сурови наказания. По този повод на български език е преведен византийският “Синодик на православната неделя”

Към българския превод са добавени решенията на събора,а по-късно до края на второто българско царство многократно е допълван с кратки дописки за най-важните политически и църковни събития. Така се оформя синодика на цар Борил който днес е един от най-важните домашни извори.

През 1217г подпомогнати от руски дружини, в България се завръщат синовете на Асен І. Те са посрешнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се принуждава да се затвори в търновската крепост. Лишен от подкрепата на своите довчерашни привърженици, той се опитва да избяга,но е заловен и ослепен. На престола се възкачва законният наследник Йоан Асен ІІ.

Политическата обстановка в началото на управлението на Йоан Асен ІІ в европейския югоизток се определя от няколко важни военно-политически фактори: Унгарско кралство, Латинска империя, Папството което има особена важност заради влиянието си не само върху Унгария и Латинската империя,но и в останалия католически свят. За България последното обстоятелство е от особена важност през ХІІІв което е епохата на кръстоносните походи,Сръбско кралство, Епир,Никея-няма владения на балканите но заради стремежа за превземане на Конста и зъстановяване на Византия,обект на нейната политика са именно балканите.хКъм края на Йоан Асеновото управление се очертава заплаха и от татарите. Тази сложна обстановка изисква умело и балансирано управление.

При цар Йоан Асен ІІ България достига върха на политическото си могъщество. Това става възможно до голяма степен благодарение на проявите на българската дипломация. Често използвано дипломатическо средство са династичните бракове. През средновековната епоха сродяването на династиите не е случаина приумица на владетелите или някакво сантиментално допълнение към сключените договори. Такива бракове често решават изключително спорни и заплетени въпроси, пред които оръжието се оказва безсилно. Осъзнал тяхната роля, Йоан Асен ІІ се заема по мирен път да уреди отношенията си със своите съседи. През 1219г на връщане от кръстоносен поход през българските земи минава унгарския крал АндрейІІ. Царят му обещава свободен пропуск само в случай, че кралят му даде дъщеряси за съпруга. Андрей ІІ приема и две години по-късно след като получава разрешение от папата, Йоан Асен ІІ се жени за унгарската принцеса Ана. Нейна зестра са Белградската и Браничевската област, които отново се присъединяват към българската държава. След като осигорил северните си граници, българския владетел обръща поглед на юг. По това време Латинската империя върви към политически упадак. Все повече се развихря съперничеството между Епирското десподство и Никейската империя,които си оспорват правото да възтановят Византийската империя. Особено амбициозен е епирският деспот Теодор Комнин,който завладява Солунското княжество и през 1224г се провъзгласява за император. Действията на епирския владетел представляват потенциална заплаха за българската държава, но на първо време Йоан Асен ІІ смята за разумно да поддържа добри отношения с него. Сключен е договор, според които една от дъщерите на Йоан Асен ІІ от първата му съпруга се омъжва за брата на Теодор Комнин. Мирът между България и Епир обаче няма да просъществува дълго тъй като сблъсака на техните интереси в Македония и Тракия е неизбежен. Напрежението се засилва и в резултат на настъпилите събития в Латинската империя. През 1228г умира латинския император Роберт дьо Куртене който оставя за наследник малолетния си син Балдуин ІІ. Приближените на новия император решават да повикат за негов настойник и регент Йоан Асен ІІ. В негово лице те виждат авторитетна сила която е в състояние да укрепи разклатеното положение на империята. Това убеждение се подсилва и от обстоятелството че между Рим и България все още съществува уния.

Докато между латинските барони и Йоан Асен ІІ който е скрепен с годежа на малолетната му дъжеря Елена за БалдуинІІ,предвижда българите да окажат помощ на Латинската империя във войните й срещу Епир и Никея. В замяна на това Пловдивска област се връща в пределите на България.

Умелите дипломатически ходове на Йоан Асен ІІ засилват изключително много влиянието му в Константинопол. Заветната мечта на българските царе да станат пълновластни господари във “Втория Рим” отново е на път да се изпълни. Изглежда това става причина латинските барони твърде скоро да се откажат от услугите на Йоан Асен ІІ. През април 1229г зад гърба му те сключват тайно споразумение с йерусалимския крал Йоан дьо Бриен, приема го за настойник и обещават Балдуин ІІ да се сгоди за дъщерями му.

Епирският деспот също следи с тревога ходовете на българския цар, в чието лице вижда най-сериозния си претендент за императорската корона. Ето защо през 1230г Теодор Комнин вероломно нарушава мирния договор и нахлува в българските земи. Разгневен от постъпката на епирскиа деспот, Йоан Асен ІІ бързо организира войската си, привлича на своя страна един кумански отряд и се насочва срещу нашественика. За да повдигне духа на войниците си нарежда да бъде забучен на копие и носен като знаме договора с епирците. Двете армии се срещат на 9 март северозападно от Хасково,в местността Клокотница. Епирският владетел претърпява голямо поражение. Той е пленен заедно с цялото си семейство, а към останалите заловени войници българския цар се отнася човеколюбно и ги пуска да се завърнат по домовете си.

След Клокотнишката битка обстановката в европейския югоизток е променена-България става първа сила.

Действията на латинските управници остават скрити за българския владетел чак до 1231г., когато Йоан дьо Бриен тържествено е коронясан в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин ІІ. Двойствената игра на бароните, в която немалка роля се пада на папата,разгневила Йоан Асен ІІ. Той скъсва унията с Рим и отстранил от власт търновския архиепископ Василий,който е убеден привърженик на униатската политика. През следващите десетилетия на България е съдено да се утвърди като стабилна опора на православието на Балканския п-в и последователен противник на папските домогвания за вселенското господство.

Краят на унията е приживян болезнено от амбициозния папа Григорий ІХ. Той убеждава унгарския крал Андрей ІІ за наказание да нападне България,която дръзко се откъсва от “тялото”на Римската църква. През 1232г унгарците окупират Белградската и Браничевската област,но успехът им е твърде краткотраен. Срещу нашествениците се отправя братът на Йоан Асен ІІ,севастократор Александър , който ги разбива и принуждава да се върнат обратно в земите си. Битката при Клокотница предизвиква сътресения и в Сърбия. Крал Радослав,който се ползва с покровителството на епирския деспот, се принуждава да абдикира от престола. През 1234г мястото му е заето от брат му Владислав,който е подкрепен от Йоан Асен ІІ. За да укрепи влиянието си в Сърбия, той дава една от дъщерите си за жена на новия сръбски крал.

Новата обстановка на Балканския п-в след Клокотнишката битка предизвиква неизбежни промени във външната политика на България. Като надежден съюзник в борбата срещу Латинската империя се очертава преди всичко Никея. Опитите за зближаване м/у двете страни започват още през 1231г., когато Йоан Асен ІІ разбира, че е излъган от латинските барони. В преговорите България и Никея преследват различни цели. Никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци вижда в съюза си с българите преди всичко средство за по-лесно постигане на основната си цел- превземането на Константинопол. Цар Йоан Асен ІІ също търси съюза с Никея не само с оглед на възможни териториални придобивки, но преди всичко за решаване на въпроса със статута на българската църква. В края на 1234г м/у Никейската империя и България е подписан клетвен договор, скрепен с династичен брак. Малолетната дъщеря на българския цар Елена се згодява за никейския престолонаследник Теодор ІІ Ласкарис. Друга важна клауза в договора засяга положението на българската църква. По предварителна уговорка с Йоан Асен ІІ никейския император съдейства за възтановяването на Българската патриаршия. Това не може да стане без одобрението на източните патриарси, поради което никейския патриарх Герман изисква нарочно писменно съгласие от предстоятелите на Йерусалим,Антиохия и Александрия. На състоялия се събор в гр. Лампсак архиепископ Йоаким е ръкоположен за български патриарх под името Йоаким І, а Василий се оттегля в един ат атонските манастири. Възтановяването на Българската афтокефална патриаршия е безпорен успех на българската дипломация и своеобразен завършек на дългогодишните усилия на Асеневци за пълното завоюване на държавна и църковна самостоятелност.

Условията на договора предвиждат съвместни военни действия срещу лативците, както и подялба на завладяните земи и градове. Според споразумението никейския император заема част от Тракия и Галиполският п-в, откъдето се подготвя да атакува заедно с българите Константинопол. През лятото на 1235г съюзените българи и никейци предприемат обсада на града по море и суша. Обсадата продължава до есента, но недава резултат поради незадоволителната морска подготовка на никейците.

Неуспехът охлажда отношенията м/у съюзниците. Йоан Асен ІІ решава да прекрати действието на договора и разваля годежа на дъщеря си. Постъпката му е продиктувана най-вече от настъпилите промени в Латинската империя. През 1237г умира престарелият Йоан дьо Бриен което дава надежда на Йоан Асен ІІ че може да заеме неговото място. Започват преговори с папски пратеници за възтановяване на унията. Българи и латинци сключват военен съюз срещу Никейската империя. Резкия завой в политиката на българския владетел е предизвикан от основателите му опасения от прекомерното засилване на никейската империя която застрашава и българските владения в Тракия. Единствената акция на българи и латинци е обсадата на важната крепост Цурулум в Южна Тракия. В разгара на обсадата обаче Йоан Асен ІІ получава известие от Търново, че неговата жена,най-малкото му дете и патриархат са починали от чума. По думите на акрополит царят “счел това за божие наказание”, унищожава бойните машини и бързо отива в Търново. В края на същата 1237г съюза м/у България и Никея и подновен. Този път обаче българския владетел не се ангажира с обещание да оказва военна помощ на никейския император. В Никея се завръща и годеницата на Теодор ІІ Ласкарис. Няколко години преди смъртта си Йоан Асен ІІ се жени за дъщерята на епирския владетел Теодор Комнин- Ирина която заедно с баща си живее като пленница в Търново. Съвременниците на събитието не пропускат да отбележат че царят е пленен от красотата на византийската принцеса и между тях пламва любов, не по-слаба от тази, която съществува м/у римския пълководец Антоний и египетската царица Клеопатра.

Според едно известие в западна хроника малко преди смъртта с и цар Йоан Асен ІІ успява да отблъсне едно нападение на татарите,чиято разрушителна сила европейските народи тепърва ще изпитат.

В последните години от управлението си царя лавира с отношенията си с Никея и Латинската империя. Балансира м/у тях без да оказва решителна подкрепа на нито една за да гарантира българска дистанция на Балканите.

Съчетал в себе си таланта на ловак дипломат и талантлив пълководец цар Йоан Асен ІІ успява да издигне българската държава на непознати дотогава висоти. Нито един важен въпрос по политическите взаимоотношения м/у държавите на европейския Югоизтон не са решавани без пряко участие на България и авторитетната дума на българския цар.

Царят обоздава непокорното болярство, което е респектирано от външно политическите му успехи и същевременно е предразположено чрез предоставянето на привилегий и богатство.

Йоан Асен ІІ е първият представител на династията който умира от естествена смърт и не е детрониран.

Като изключим периода на действия на унията (1204-1235г) второто българско царство почти изцяло копира модела на коминова Византия. Царят се смята за върховен и неуграничен владетел чиято титла гласи “В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Въпреки това царят не е владетел с обсолютна власт.Болярския съвет (наричан синклит),съставен от най-имотните и родовити боляри, в известна степен ограничава царските правомощия. В него взимат участие високите съновници, севъстократори, деспоти, севасти, паниперсивасти. Близки помощници на царя са : Великият Логотет(пръв министър),Протостраторът(пръв командир),Велик Примикюр(цярски адютант).

Държавата е разделена на области наречени хори начело на които застават севасти. Градовете-крепости се управляват от началника на местния гарнизон Кастрофилакс или Кефалия.

Второто българско царство възприема византийската административна система в която даже неличат остатъци от старата българска административна военна система. Подръжанието е естествено тъй като империята има славата на дребна държава с огромен управленски опит от който заимстват както близки така и далечни народи.

Териториалното разширение и укрепване на България се отразява благоприятно върху нейната икономика. Настъпва видим подем в занаятите и търговията, в укрепването и разрастването на средновековните български градове. Столицата Търново се очертава като главен политически, икономически и културен център. За нея съвременниците с уважение говорят за “Трети Рим”.

По времето на цар Йоан Асен ІІ започват да се секат монети –златни,сребърни и медни. Монетосеченето е свързано с общия икономически подем и развитието на търговията.

Масовият нумизматичен материал от българските земи през ХІІІв показва, че независимо от появата на собствено монетосечене,византийските монети продължават да се идползуват в България като основно разменно средство в търговията. Важна роля в търговските връски на България започва да играе Дубровнишката република. През 1230г цар Йоан Асен ІІ издава специална грамота в която предоставя правото на дубровнишките търговци свободно да търгуват по българските земи.

Нови имоти и привилегии получават също така и атонските манастири. През 1230г българския цар посештава Света гора. Той е посрешнат с уважение от представителите на православното монашество,което му засвидетелства своята почит и върност. От тази година е запазена една дарствена грамота на Йоан Асен ІІ за Светогорския манастир “Ватопед “. Богато обдарен е и Зографския манастир, които се обитава от български монаси. Сред даренията са и много ценни книги, които за съжаление изгарят през 1275г когато латинците нападат и опожаряват манастира.

Йоан Асен ІІ успява да сплоти българското болярство, като му предоставя нови земи и привелигии. Той проявява търпимост към разпространението по това време еретически учения в българските земи и най-вече към богомилството. В едно писмо на папа Григорий ІХ до унгарския крал от 1238г м/у другото се казва, че българският цар приема и защитава в страната си еретиците. Папата набляга на този факт ,тъй като иска да подбуди унгарския крал на кръстоносен поход срещу България. Макар и да са преувеличени, обвиненията на папата дават основание да се изключи, че при Йоан Асен ІІ богомилите не са подлагани на упорито преследване. Това е сторено от него вероятно по политически съоръжения тъй като добре съзнава, че спокойствието в страната е от съществено значение за нейната стабилност и всестранен напредък.

От светските постройки най-добре проучени са тези на хълма Царевец в Търново. Дворцовият комплекс представлява една сложна система от постройки с представителни и стопански функции. Над двореца, на самия връх на хълма, се намира жилището на потриарха и патриаршеската църква “Възнесение Христово”. Хълмат Трапезица също е застроен с жилища и църковни згради. Между двата хълма се намира един голям жилищен квартал, наречен от съвременниците “Новият град “ или познат още като Асенова махала. Архитектурният облик на българската столица показва, че тя трудно може да се вмести традиционните представи за разпределението на средновековния град на две части-вътрешна и външна. Архиологическите останки на Царевец свидетелстват,че наред с представителни сгради, там съществуват жилищни и стопански постройки на народа.

Окончателен завършек на процеса на възтановяване на българската държава и кулминация в политическото развитие на второто българско царство.

Преценките на историците за последиците от битката при Клокотница са единодушни,но се различават в някои нюанси. Васил Златарски смята, че “Клокотнишката битка спечели на българския цар палмата на военното и политическо първенство на Балканския п-в”.Според Петър Мутафчиев:”Сега,след Клакатница, в Балканския п-в вече не съществува никаква сила която е могла да изстъпи като неприятели или съперник на Асеневска България” Според английския византинист Донълт Никъл победата в Клокотнишката битка разсича възела на сложните противоречия в Европейския югоизток и преврпъща българското църство не само в хегемон в този регион, но и в основен претендент за наследството на разкапващата се Латинска Цариградска империя.

За никоя друга голяма личност от политическата история на средновековна България единодушието на съвременници и изследвачи,българи или чужденци в положителната оценка и възхвала не е тъй голямо, както за цар Йоан Асен ІІ. Тайната на това признание се корени не само в качествата му на държавник и пълководец,но в неговата толерантност и великодушие спрямо поданиците му и чуждите народи,в съзидателността на неговата цялостна дейност.

През царуването на Йоан Асен ІІ възобновеното българско царство изживява своя най-значителен държавен политически възход. Държавните и дипломатически качества на този български владетел превръщат България за определен период в политическия хегемон на Балканския п-в.

ТЕМА№10

Антиосманска съпротива на българите

През следващите векове богатствата на земите ни, силите и енергията на много поколения българи се използват за нуждите и интересите на чуждата им Османска империя.

Унищожено е българското болярство и народът остава без своите естествени водачи. Прекъсват се връзките с европейския свят, който преодолява средновековна “ криза на предела”, за да тръгне уверено към Ренесанса и Новото време. Българите, както всички балкански народи, са принудени да живеят в една близкоизточна ислямска деспотия. Това е причина за дълго натрупването изосаване от все по-бързо развиващия се европейски свят в областта на техниката, технологиите, науката,образованието,бита. Лишени от собствена държава българите се превръщат от субект в обект на международни отношения. Тези дълготрайни следствия от османското завоевание оставят дълбока следа в живота на всички народи на Балканския п-в.