Създаване на Чисто Сърце



страница1/6
Дата19.07.2018
Размер0.81 Mb.
  1   2   3   4   5   6
Създаване на Чисто Сърце

Част I


от Рик Джойнър

28 февруари, 2005

Както дискутирахме, в Писанието “плътта” е метафора за плътската природа на падналия човек, която е в опозиция на Духа на Бог. Атрибутите на тази паднала природа са описани в Гал.5:17-21:

Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

Но ако се водите от Духа, не сте под закон. А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и там подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

Толкова е решаващо тази основна природа да бъде победена от християните, че ни се казва в последния стих по-горе, че ние няма да наследим Божието царство докато вършим тези неща. Отстраняването на тази природа се споменава като нашето духовно обрязване, което е обрязването на нашето сърце, както прочетохме в Рим.2:27-29 миналата седмица. Така че ние искаме да отделим времето за да погледнем всяко едно от тези дела на плътта, и как те трябва да бъдат отрязани от нашия живот. След това ще разгледаме как те са заменени от плодът на Духа, който е природата на Христос. Това е нашата цел, не само да се избавим от злото, но да изпълним сърцата си с Бог.

Първото дело на плътта, което е в списъка е “блудство.” Това включва разврат, което е да имаш секс извън брака, прелюбодейство, което е да имаш секс с някой друг освен своя съпруг или съпруга. Това също включва хомосексуализма, което Библията нарича не само грях, но извращение и мерзост. Това са грехове; те са забранени, и под никакви обстоятелства не са приемливо поведение за един християнин.

Означава ли това, че всеки, който някога е паднал в едно от тези неща не може да наследи Божието царство? Не. Има благодат за тези, които се спъват и прощението на греха, ако ние се покаем и търсим Божията прошка чрез Неговото изкупление. Обаче, това е различна история за тези, които “практикуват” тези неща. Това означава постоянен, повтарящ се грях, за който няма покаяние.

Втория въпрос ще бъде дали един християнин, който пада в повтарящи се скандали или проточени скандали може да бъде спасен понеже практикува тези неща. Това е добър въпрос и със сигурност заслужава да бъде разгледан. За него се говори в много Писания, но ние ще погледнем в Евр.6:4-6:

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Има очевидно линия, която може да бъде пресечена, където става невъзможно някой да бъде възобновен в покаяние. Това също означава, че ако някой все още може да се покае, той трябва да не е пресякъл линията.

Ключът е ако те все още могат да се покаят. Покаянието е повече от това просто да чувстваш съжаление за това, че си се предал на греха, и повече от това да се моли за прошка – то означава да отхвърлиш греха и да се обърнеш от него, решавайки да не го вършиш отново. Така че ако някой все още може да се покае, той може да бъде простен и все още може да наследи Божието царство.

Евр.3:13 казва, “но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.”

Греха закоравява сърцето за покаяние или го прави нечувствително да се покае. Греха също е измамен, и тези, които го практикуват често стават толкова измамени, че те повече не го виждат като грях, и следователно не могат да се покаят за него. Аз съм бил свидетел на този процес с толкова много хора, дори с такива, които са имали необикновено помазание и са били мощно използвани от Бог. В същност, изглежда, че колкото по-помазани сте когато паднете в грях, толкова по-силно става закоравяването и измамата е по-дълбока.

Познавам един такъв много помазан Божий човек, който се въвлече в проточени хомосексуални взаимоотношения продължили години. Когато беше изобличен, дълбочината на неговото закоравяване на сърцето и нивото на измамата бяха удивителни. Всяко възможно хомосексуално деяние беше извършено много пъти, но понеже той беше въвлечен само с един партньор по това време той стана разярен когато се разбра, че е хомосексуалист! Той беше започнал да нарича грешните деяния “приятелство” и начини, по които може да помогне на своите партньори “да бъдат свободни от тяхната хомо фобия.” Може ли той наистина да вярва нещо толкова глупаво? Изглежда, че наистина може.

Въпреки че този човек накрая допусна всичко когато се сблъска с доказателството, има разлика между това да допуснеш нещо и да се покаеш за него. Това беше човек, който беше известен по целия свят поради мощните духовни дарби, които действат чрез него, и неговото познаване на пътищата на Духа. Обаче, когато този грях беше изобличен аз лично не съм свидетелствал на по-голямо безразсъдно мислене от това на този човек. Ние не трябва никога да подценяваме силата на греха да измамва. Колкото по-велики си мислим, че сме в Господа и колкото повече гордост имаме в това, толкова по-уязвими можем да бъдем и толкова по-далеч можем да паднем когато го правим.

Аз съм убеден, че днешната църква има някои от най-великите лидери, които е имала от първи век. Има големи проблеми в днешната църква, но също така има големи причини за голяма надежда. Аз е трябвало да се справям с някои много отвратителни неща в църквата, и в някои лидери, но това по никакъв начин не е разклатило моята вяра в това, че те накрая ще станат невяста без петно или бръчка. Тъй като ние ще отделим няколко седмици за да разгледаме делата на плътта и какво може да доведе това когато ги практикуваме, помнете, че ние ще имаме плода на Духа, и великите неща, които точно сега съществуват в църквата.

Ние също трябва да помним Гал.6:1, “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.” “Някое прегрешение” включва всичко. Ние също трябва да имаме като наша цел възстановяването на всеки, който пада в някакъв грях. Както заявих по-горе, очевидно има линия, която може да бъде пресечна когато става невъзможно за някой да се покае. Обаче, моето мнение е, че само Господ знае кога е направено това. Затова, без значение от това колко дълбока може да е тъмнината, в която някой е паднал, моето решение е да се надявам и да се моля за неговото покаяние и да правя всичко, което мога за да му помогна както Господ ми дава благодат. Аз съм научил многократно, че Неговата благодат и милост достигат много по-далеч отколкото моите.

Така че за да можем да разберем колко измамлив може да е грехът, аз ще споделя някои от собствените ми опитности. Веднъж попаднах на цяло служение, което е много голямо и изглеждаше да помага на много хора, особено на бедните и угнетените. Обаче, лидерите вярваха, че колкото по-помазан си от толкова повече наложници се нуждаеш, което те казваха, че е причината защо цар Давид и Соломон се нуждаеха от толкова много.

Разбира се, тази група претендираше, че само “зрелите” могат да разберат това “откровение” така че то не беше учено открито. Нивото на неморалност и извращение в това движение биха съперничили на всеки култ. Измамата беше толкова проникнала в другите им учения и практики, че те в действителност сега може да са култ, отричайки или извращавайки най-основните доктрини на вярата. Аз чувствам, че цялото това извращение започна с лидерът, който падна в една афера, но вместо да се покае, той се опита да се защити. Отново, греха е измамлив, и ако вие го практикувате ще бъдете измамени.

Аз познавам много професионални атлети, които е трябвало да спрат да ходят на църква поради пастори засягащи техните съпруги. Какво ще кажат тези пастори на Господа в деня на съда за това, че са направили това на Неговите овце?

Аз споделям тези неща тука защото те са достатъчно публични, че много невинни души в преследването на Господа попадат понякога в тази глупост в някоя църква или движение. Ако ви се случи, бягайте! Когато странни практики започнат да се проявяват в някоя група, напуснете я колкото можете по-бързо. Такива хора почти винаги ще се опитват да ви обвържат към себе си с контролиращ дух, вина, и страхове, че ще пропуснете волята на Бога за вашия живот, че вие “докосвате помазаният,” или други яреми на робство. Не ги слушайте, не се страхувайте от тях, и не им позволявайте да ви контролират – напуснете колкото можете по-бързо. Не стойте като се опитвате да помагате на другите. Малко е вероятно да можете да помогнете на някой като стоите, но ще поставите себе си и семейството си в опасност.

Отново, това са крайни примери, които съм видял в тези, които мисля, че имат необикновено помазание от Господа. Така че където влиза грехът, той води до една дори по-дълбока и необикновена измама и извращение. Аз мога да разбера защо, виждайки това, някои решават да не желаят да бъдат в лидерството или да растат в тяхното помазание. Това не е отговорът защото тогава дяволът вече е спечелил. Отговорът е да вземем под внимание предупреждението от 1 Кор.10:12: “Затова нека този, който мисли, че стои да внимава да не падне.”

Ако някога започнем да мислим, че сме толкова мъдри и силни в Господа, че не можем да паднем, тогава падането е неизбежно. Гордостта причини дявола да падне на първо място и е коренът на почти всяко падение от тогава. Изглежда има гордост, която имат мнозина, които са използвани с голямо помазание, мислейки, че са някак си специални и могат да избягат с такива неща поради начина, по който Бог ги използва. Това е ужасна самонадеяност, за която Самият Господ Исус говори в Мт.7:21-23:

“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Баща ми, Който е на небесата.

“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

“Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”

Беззаконието е резултата от рационализиране на Божието Слово. Това е склонността да се изкривяват правилата за се избяга с нещо. Тази склонност също е наречена “лукавство” в Писанието и беше първия атрибут даден за да се опише дявола в Градината. Когато веднъж започнете надолу по пътеката да изкривявате правилата, вие отваряте вратата много широко за Сатана, той ще влезе през нея.

Християнски лидери са ми казвали, че когато проповядвам тези неща голям страх идва върху тях. Надявам се, че е така. Надявам се, че идва страх върху всички, които четат това, за ваша полза. Ние се нуждаем от добра, здрава доза от страха от Господа. Както ни се казва в Пр.9:10, “Страх от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.” Казва ни се в Пр.8:13, “Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста” “Страхът от Господа е началото на мъдростта,” и тези, които стоят на пътя на живота никога не го загубват. Обаче, това не е най-висшата форма на мъдростта – любовта е.

Ние трябва да се страхуваме от последствията от греха, разбирайки, че Божият съд ще дойде върху света за тези неща. Обаче, ние трябва да мразим греха дори повече поради това, което той прави на Този, когото обичаме – и това, което греха Му причини на кръста, което Той понесе за нашето изкупление. Как може някой, който наистина вижда кръста да не мрази това, което причини толкова много болка на нашия Цар?

Моля ви прочетете отново следните Писания, и моля ви прочетете внимателно всички цитати от Писанието. Писанията са Словото на Бог и са далеч по-мощни да ни променят отколкото всичко, което мога да напиша. Ако някои от тези стихове ви говорят особено за някоя крепост във вашия живот, напишете ги на три или пет картончета и ги четете толкова често колкото имате нужда за да се борите с изкушенията във вашия живот. Това е истината на Неговото Слово, която ни освобождава!

Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.

Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.

Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас (Рим.8:2-11).

Вярвайте ми, ние ще минем през повече насърчителни и изграждащи принципи за това как нашите сърца се очистват и се променят, но е необходимо за нас да разберем греха и че това е пътя към смъртта. Ако искате да живеете, отвърнете се от греха, и се обърнете към Този, Който сам е Живота. Той ще ни даде Своя Свят Дух за да можем да живеем свободни от игото на греха, и да живеем в праведност, в святост, и в истината.

Част II

7 март, 2005



Миналата седмица ние започнахме едно по-задълбочено разглеждане на Гал.5:18:21, започвайки с първото дело на плътта, което е записано там, “разврат.” Тази седмица ще разгледаме следващите две, които са “нечистота” и “сладострастие.” Нечистотата е похотливо задоволяване на нашата плът чрез такива неща като порнография, фантазиране, мастурбиране, и т. н. Сладострастието е склонността да се опитваме да бъдем сексуално привлекателни за някой друг различен от нашия брачен партньор, правейки ни, най-малко, да станем препятствие за другите.

Някой може да бъде привлекателен без да бъде сексуален. Има достойнство и чест, с които синовете и дъщерите на Царя на царете трябва да действат. Апостол Павел заяви това мощно в 1 Сол.4:3-8:

Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

Да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и почест.

не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви от по напред явихме и уговорихме.

Защото Бог не ни е призовал на нечистотата, а на святост.

Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Святият Си Дух.

Има някои глупави души, които вярват, че понеже никога не са се предавали на действително действие на разврат живеят свят живот, когато в същност са пристрастени към порнография или практикуват друго нечисто сексуално поведение. Това е измама, която също може да доведе до закоравяване на сърцето и измама, за която говорихме миналата седмица.

Първо, ние трябва да разберем, че секса беше създаден от Бога като специален дар за човечеството, като чудесен начин за мъжа и жената да се свържат и да изразят своята любов един към друг когато са посветени в брачно взаимоотношение. Това не трябва да бъде тема табу в църквата, но ако се поучава правилно, с достойнството е честта, която заслужава, дяволът няма да има възможността, която има да го извращава.

Секса в брака назидава. Секса извън брака разрушава. Това е толкова просто. Секса извън брака може за кратко да задоволи някого физически, но неминуемо ще бъде извършена емоционална и физическа вреда, всеки път. Вие може да не мислите така, но крадецът го използва за да изврати вашата душа и да ви придвижи далеч от най-задоволяващото взаимоотношение, което можете да имате някога на земята, което Бог е планувал за вас.

Също така, нечистотата и сладострастието увреждат нашите души като ни поставят в курса да бъдем водени от похот вместо от любов. Похотта и любовта са в опозиция една на друга. Похотта е мотивирана от себе-центриране, а любовта е мотивирана от загриженост за другите. До степента, до която похотта може да владее живота ни, ще бъдем в опозиция на Духът на Бог, който е Любов. Нечистотата и сладострастието са първостепенните пътища, по които похотта добива вход в нашия живот и тя е главния начин, който ще бъде използван за да бъдем спрени от растеж в Христос. Както ни се казва в Рим.6:19:

Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

Както този стих осветява, нечистотата е една от основните отворени врати за беззаконието, което ще бъде едно от най—големите злини, които ще дойдат върху света в края на този век. Ако започнем да правим компромис с нашите тела, които са храмове на Святия Дух, тогава ние скоро ще започнем да правим компромис с ясната истина на Божието Слово. Тогава ще бъдем водени повече от волята на себето отколкото от Святия Дух. Както също апостолът пише в Рим.6:1-11:

Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исус Христос, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Бащата, така и ние да ходим в нов живот.

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че ще и живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус.

Да бъдем свободни от греховете на нечистота и сладострастие е резултата от нашата любов към Бог да надделее над желанията на нашите плътски желания. Ако ги занесем при кръста, те ще бъдат възкресени в нещо далеч по-задоволително отколкото всичко, което нашите похоти могат да произведат някога – взаимоотношение, където ние можем да станем едно в тяло, душа, и дух. Господ иска да ни даде живот и го дава далеч по-изобилно отколкото някога можем да си представим. Ето защо съвременните изучавания последователно показват, че християните са склонни да имат далеч по-лош сексуален живот от не-християните. Християните, които нямат задоволителен сексуален живот са почти винаги тези, които са се плъзнали в някоя форма на търсене на сексуално задоволяване по незаконен начин.

Похотта никога не може да ни задоволи истински, но по-скоро винаги ще ни държи да търсим задоволяване без някаква възможност наистина някога да го получим. Единствено любовта може да доведе до нашето истинско задоволяване. Любовта е това, което Господ иска за нас, което е ръководната мотивация за нашия живот. Това е първо любов към Него, чрез което ние никога няма да искаме да направим нещо, което не Му харесва, и после такава любов към другите, чрез която ние никога не искаме да използваме някого себично по някакъв начин. С поразителната яростна атака на сладострастието в Запада, ще се изисква върховно посвещение за да се опазим чисти в това обкръжение. Аз вярвам, че това може да бъде една причина защо Господ дава най-великите Си обещания на победителите от църквата в Лаодикия, последната църква, към която Той се обръща, и която по много начини беше пророчество за църквата от последните дни. Нашата любов към Господа и любовта ни един към друг ще трябва да расте съответно, ако ще атакуваме похотта, нечистотата, и сладострастието в нашите времена. Това вероятно ще бъде най-великата битка, но вероятно това е и най-великата възможност.

Във всичко помнете това – любовта е отговорът. Това не е просто клише. Както ще изучаваме няколко седмици, отговора за да победим злото е да бъдем изпълнени с Духа и да растем в плода на Духа. За сега ние трябва да решим никога да не рационализираме ясното Слово на Бог. Ние трябва да наричаме греха такъв какъвто е – грях. Той не трябва да се оправдава под никакви обстоятелства. Той ще води към смърт във всички обстоятелства. Живота се намира в това да обичаме Бог и един друг.

Част III

14 март, 2005

Тъй като започнахме да разглеждаме в малко по-голяма дълбочина делата на плътта описани в Гал.5:21, започвайки с блудството, нечистотата, и сладострастието, ние ще продължим тази седмица със следващото в списъка – идолопоклонство.

Ние можем да си мислим, че вече никой не се покланя на идоли, но в същност това е много широко разпространено във всяка нация и култура, включително всички нации на Запада, и дори сред християните. Как може някой християнин да падне в поклонение на идоли? Това е един от най-важните въпроси, които можем да зададем тъй като това е един от най- неуловимите и опустошителни грехове на сърцето, който може да сполети много християни.

Идола не е просто неодушевен предмет, пред който някой пада и се покланя – това е нещо, в което ние слагаме нашето упование или нашата привързаност над Бог. Това може да включва нашите пари, работа, образование, държава, съпруга, деца, спорт, пастор, любим учител, любим автор, или просто нещо. Не е случайност, че известните атлети и артисти често са наричани “идоли,” тъй като привързаността и посвещението на много хора към тях могат лесно да засенчат тяхната привързаност и посвещение към Бог.

Идолопоклонството идва в много форми. Разбира се, вероятно най-разпространените идоли на Запада са богатството или материалните притежания, които книгата Откровение обяснява, че ще бъдат основните идоли в последните дни. Ето защо белегът на звярът е икономически белег, определящ дали ще можем да купуваме, продаваме, и търгуваме. Наложително е християните да имат здраво поучение и здрава основа за това как да боравят с парите си и притежанията си.

Обаче, някои от най-опустошителните и измамни форми, които могат да спечелят много последователи в църквата са поклонението на нещата на Бог вместо на Бог. Има много християни, които се покланят на църквата повече отколкото на Бог. Има мнозина, които се покланят на Библията, молитвата, дарбите на Духа, и т. н. повече отколкото се покланят на Бог.

Често срещано е за тези, които са в “служението” да позволяват на служението да става фокусът на тяхното посвещение над личното им взаимоотношение с Господа. Това ми се е случвало често и беше причината, поради която напуснах служението за седем години – аз чувствах, че личното ми взаимоотношение с Бог беше станало все по-плитко. Също чувствах, че трябва да възстановя взаимоотношението си с Бог или щях напълно да се проваля без значение от това колко хора “водех при Господа,” които в същност бяха водени повече при мен.

Дори служението за Бог става идол когато то става нашето главно посвещение вместо средството на Бог каквото е предназначено да бъде. Поради тази причина, аз бях чувал някои проповедници да казват, че ние трябва да търсим Дарителят, а не дарбите. Това може да звучи мъдро, но в същност е противно на Писанието, което ни казва да търсим дарбите. Такова крайно реагиране може всъщност да доведе до дори по-лошо прегрешение. Както Самият Господ Исус Христос направи ясно за нас, ако не търсим да познаваме и да използваме дарбите, които Той ни е дал, ние сме виновни за погребване на талантите, които са онези, които Той нарича, “нечестиви, мързеливи слуги!” (Мт.25:26).

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница