Създаване на Чисто Сърце



страница3/6
Дата19.07.2018
Размер302 Kb.
#76373
1   2   3   4   5   6

Ако този човек наистина е отделен от всякаква връзка с пророческото, аз мисля, че ние трябва да бъдем благодарни, поне докато той се покае и смири себе си. Ние не можем да позволяваме на такива хора да отвличат нашите конференции, нашите църкви, или нашите движения. Когато това се случва, както стана с движението за аборта, то ще завърши в провал.

Съгласен съм, че аборта е едно от най-големите злини на наше време, и вероятно отразява най-голямата поквара, в която човешката душа може да падне. Дори животните ще пожертват собствения си живот да за защитят своите малки деца; за нас да убием нашите малки деца когато те са в най-безпомощното състояние вероятно е най-голямото отражение на това колко в същност е паднало човечеството. Обаче, когато виждам християни да беснеят с очевидна омраза срещу млади жени, които ще имат аборт, или тези, които го извършват, аз знам, че ние ще загубим тази битка. Ако ще свалим този дух ние трябва, както каза Господ, да направим това чрез Духът на Бога. Омразата или гнева не са описани в плодовете на Духа, и никога няма да бъдат част от това, което Той върши. Аз лично усещам, че църквата в Америка можеше вече да е спечелила войната срещу аборта, ако толкова много от лидерите на движението против аборта не бяха толкова изпълнени с враждебност, а вместо това бяха решени да не връщат зло за зло, но да побеждават злото с добро с правилния Дух.

Същото е истина в борбата срещу хомосексуализма. Хомосексуалистите, които изискват пълна толерантност от всички изглеждат най-нетолерантните от всяка друга група. Когато са конфронтирани, аз никога не съм бил свидетел на повече ярост и повече жестокост от това, което идва от хомосексуалните активисти, с изключение може би на това, което идва от християни, които започват да се предават на враждебност и отговарят в същия дух. Злото е умножено в двете страни, и последствията няма да бъдат в услуга на Божието царство в този случай.

Ние никога няма да можем да изгоним този дух чрез нашата ярост или нетолерантност. Това не означава, че ние правим компромис с това, което Библията ясно нарича грях, и дори извращение и мерзост. Аз не възнамерявам някога да правя компромис с това, но се извинявам на хомосексуалистите и ще продължавам да го правя за начина, по който някои християни се отнасят към тях. Аз винаги ще се опитвам да се отнасям дори към най-крайните хомосексуалисти с достойнство и уважение, както ще правя винаги и с всяко друго човешко същество, което е създадено в образа на Бог. Аз не възнамерявам да правя компромис с моите убеждения за греха, и отчаяната нужда на грешника от спасението на кръста, но също така съм решил да обичам дори тези, които са хванати в най-лошото извращение.

Както ни се казва в Як.1:19-20, “Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкия гняв не върши Божията правда.” Не позволявайте на враждата да има някакво място в живота ви. Когато тя се опита да ви хване днес, което със сигурност ще бъде защото Господ ще ни почете с възможността да вземем кръста си, и “побеждавайте злото с добро” (Рим.12:21).

Част VI

4 април, 2005



Следващото дело на плътта в това изучаване е “разпри.” Това е от гръцката дума, еритиа, която обикновено се превежда “спор” или “борба,” но също може да бъде преведена и като “интрига.” Косвено, това е склонността тайно да се разпространява несъгласие. Това е едно зло, което може да бъде открито в почти всяко събрание, и със сигурност е причинило повече вреда на църквата отколкото всички култове и преследвания взети заедно.

Тези интриги, които водят до разпри между вярващите често идват с претенцията да имаме Господните интереси или интересите на хората в сърцето си. Обаче, това в най-добрия случай е дело на плътта, и често е използвано за да се отвори широка врата за ада в църквата, също както и в живота на тези, които използват такива средства. Както ни е обещано в Гал.6:7,”Не се мамете, Бог не е за подиграване; защото каквото посее човек, това и ще пожъне.” Тези, които създават проблеми за другите неизбежно водят много проблемен живот.

Тъй като интригата означава да се вършат неща в тайно, всичко, което не може да бъде извършено в светлината на откровеността винаги ще бъде зло. Дявола обитава в тъмнина, и това, което трябва да бъде пазено в тъмнина обикновено е от него. Поради тази причина аз винаги съм предпазлив когато някой иска да ми каже нещо тайно за някого. Никога не съм виждал да идва нещо добро или назидателно от това. Във времена на преследване може да има неща, които очевидно трябва да се вършат тайно, но нещо друго от нещата, които се вършат в тайно рядко ще бъде праведно, освен нашите тайни молитви и дарове.

Както говорихме по-рано, нека никога да не забравяме молитвата, с която Господ се моли в нощта преди Неговото разпъване, която беше записана в Йн.17. Той знаеше, че Му остава малко време на тази земя като човек. Ако ние знаем, че имаме само няколко часа в този живот, нашите молитви със сигурност ще бъдат фокусирани на нещата, които са най-важни за нас. Затова можем да вярваме, че тази молитва вероятно е най-голямото отражение на нещата, които са в сърцето на Господа. Главната тема на тази молитва е единството на Неговите хора. Ако единството е толкова важно за Него, тогава тези, които наистина Го обичат никога няма да вършат нещо умишлено за да донесат спор или разделение за Неговите хора.

Аз знам като родител, че има малко неща, които ме наскърбяват повече отколкото кавгата между моите деца. Има малко неща, които ми доставят повече удоволствие отколкото това да ги виждам да стоят едно с друго и да се наслаждават едно на друго. Нашия Баща в небето е по същия начин. Голяма удоволствие Му носи да вижда Неговите деца да се обичат едно друго. Носи Му голямо наскърбяване да вижда когато се бием един с друг. Да се използва интрига за да се носи разделение е особено зло. Такива хора имат печата на природата на самия дявол, за когото се казва, че в началото е бил “хитър” (вж. Бит.3:1).

Когато бъдем засегнати или обезпокоени от нещо случващо се в църквата или с други хора, ние често търсим комфорта да имаме други хора, които да се съгласят с нас. Обаче, това е съгласяване от ада. Това е как дяволът, чието име е “обвинителят на братята” (вж. Откр.12:10), обикновено спечелва вход и започва да върши своите най-зли дела, които са да разделя Божиите хора един от друг. Дяволът изглежда разбира дори повече от повечето християни, че единството на Божиите хора умножава тяхната сила (“Ако двама се съгласят…” вж. Мт.18:19), и затова неговата главна стратегия срещу църквата е да държи Божиите хора разделени. Ние трябва да се събудим за тази стратегия и да не позволяваме да бъдем използвани в нищо, което носи разделение между Божиите хора.

Един начин, по който дявола често се опитва да накара християните да оправдават своята зла интрига е като ги кара да използват молитвата като мотив. Някои от най-лошите борби в тялото започват с някой споделящ проблемите на някой друг, или забелязвайки проблеми, за да “се моли за тях.” Някои от най-дяволските клюки се изговарят в молитва. Някои дори използват молитвата като форма на чародейство за да се опитват да диктуват политиката в тяхната църква. Това не само осквернява много хора, но често се използва за да разруши самото молитвено служение в една църква. Без значение дали наричате това молитва или не, тази форма на опитване да манипулирате и контролирате другите е форма на чародейство.

Има също едно зло, което някои наричат “помазани клетви.” Те са използвани когато християни използват нещо свято, като молитва, за да говорят зло за други или над други. Думите имат сила, както ни се казва в Пр.18:21, “Смърт и живот има в силата на езика…” нашите думи живот ли дават или смърт?

Никога няма да видите Неговите истински слуги да се унижават да използват интрига за да вършат Неговата работа. Всички тези средства са от дявола. Ние трябва да ги разпознаем, да откажем да участваме в тях, и както трябва да бъде, да смъмрим тези, които ги използват. Истинските пастири и истинските стражи ще се надигнат и ще конфронтират злото, което се опитва да атакува Божиите хора, а това е един от най-смъртоносните планове на дявола.

Ние трябва също да предизвикваме тези, които падат в тези планове заради тях. Както Самият Господ предупреди, би било по-добре да не бъдем родени отколкото да станем препятствие дори за най-малките от Неговите (вж. Мт.18:6). След като използва това предупреждение, Господ ни даде една процедура, която ще ни помогне да ни държи далеч от това да станем препятствия. Той каза, че ако някой брат е в грях, ние трябва първо да отидем при него лично, тогава отиването при всеки друг човек е прегрешение, което може да ни постави в опасност да станем препятствие, което вероятно е далеч по-лошо от греха, на който той се е предал.

След като сме минали през първата стъпка описана от Господа в Мт.18 отнасяща се за греха на някого, ако той не приеме първия опит да му помогнем като го доведем до покаяние, само тогава трябва да отнесем въпроса при друг човек, и то само за да помогнем на човека, който съгрешава със своя проблем. След като това не успее, което често означава да се даде на човека време да види и да се покае

(Господ дори даде на Езавел “време да се покае”), само тогава това трябва да бъде отнесено до църквата. Обаче, дори това се прави с целта да се донесепокаянието, което води до възстановяване. Както също ни се казва в Гал.6:1:

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

Ако нашите мотиви за това да кажем нещо негативно за друг човек са нещо различно от възстановяване, тогава те почти сигурно са зли. Ако някой идва при нас с нещо, което казват, че трябва да бъде пазено в тайна, тогава откажете да го слушате. Това ще доведе само до зло. Ако това не може да бъде държано в светлина, тогава то е тъмнина. Както ни се казва в Еф.4:29-32:

Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

и не оскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас;

а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.

Тук ни се казва как да не наскърбяваме Святия Дух, като “всякакво огорчение,

ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас.” Нищо не наранява така Святия Дух както тези неща. Вместо това ние трябва да бъдем любезни, прощаващи, и милостиви един към друг. Ние можем да познаваме тези, които са истински християни по тяхната любов един към друг. Също можем да познаваме тези, които са изпратени да вършат заповедите на дявола по начина, по който те разпространяват борба в тялото.

Част VII

11 април, 2005

Следващото дело на плътта в това изучаване на Гал.5:19-21 е “завист.” Това е друго смъртоносно и опустошаващо зло, което продължава да причинява много разрушение в света и в църквата. Както Писанието също свидетелства, това е мъчително и жестоко, и унищожава онези, които го имат точно както и своите жертви. Първото убийство беше резултат от ревност, когато Каин уби брат си Авел. Казва ни се, че Исус беше разпънат поради завист (вж. Мт.27:18).

Завистта очевидно няма място в християнина. Ние трябва да се научим да разпознаваме дори семената на завистта и да се борим с нея всеки път когато се надига в нашите сърца, използвайки това като възможност да растем в противоположния дух, който е любов към братята, която не търси своето си, и смирението на слугуването, към което сме призовани.

Робин Мак Милан има мощно свидетелство за това как е могъл да разпознае завистта надигаща се в неговото сърце и как е могъл да се бори с нея. След като бил в един бизнес за няколко години, той се върнал да пастирува едно малко събрание и карал една стара разбита кола, която едва можел да си позволи да зареди с газ. Когато ме видял да карам една нова кола, завистта започнала да се надига в сърцето му, но той решил да не върви по този път и започнал да благодари на Господа за това, че ме е благословил с нова кола. За няколко седмици Господ го снабдил със същата нова кола, която аз карах.

Робин беше пастор на малко, борещо се, но чудесно събрание. Когато се почувствахме призовани да започнем събрание, не само в същия град, но в същата част на града, Робин не се почувства заплашен, но беше смел и ни помогна. Той насърчи хората си да посещават нашите специални събрания и когато някои от хората в неговото събрание почувстваха, че се предполага да бъдат част от нашата работа, той ги благослови.

Едно нещо е голямо успяващо събрание да направи това, но църквата, която Робин пастируваше беше малка и бореща се. Те дори нямаха достатъчно пари за да плащат на Робин за да се грижат за основните нужди на семейството му. Обаче, Господ винаги снабдяваше всичко, от което той се нуждае. Въпреки че Робин не можеше да знае по това време, когато той ни помогна да започнем нашата църква в Карлота той в същност обезпечи своето бъдеще защото Робин сега е главния пастор на нашето събрание в H. I. M. Това никога нямаше да се случи, ако той беше реагирал в неправилния дух спрямо нас започвайки църква в същата част на града, в която той беше.

Също така съм се чудил на начина, по който други пастори и църковни лидери в Карлота са отговаряли на нас. Когато почувствах, че Господ ми говори за призива да започна църква в Карлота, аз се страхувах поради различни причини. Една от тях беше, че обичах църквата, от която бях част там и чувствах специално приятелство с нейния пастор, Рендал Уорли. Страхувах се да му кажа за призива, който чувствах, но когато го направих получих една от най-чудесните изненади, които някога съм получавал от друг християнски лидер. Неговата моментална реакция не беше на ощетяване и страх, но очите му светнаха и той каза, “Ние можем да ви изпратим 50 или 60 от нашите най-добри хора за да ви помогнат да започнете.” Той беше истински възбуден за това да помогне на друга църква да започне, въпреки че тя щеше да бъде почти до неговата врата. Аз почти се разплаках.

До този ден аз считам Рендал за голям приятел. Той спази думата си да ни помогне по всеки начин, по който може. Аз не съм искал от него да ни изпраща никой от хората си, и в същност не съм искал да вземам нещо от друга църква. Обаче, когато някои от неговите хора решаваха да дойдат той винаги ги благославяше. Когато се нуждаехме от голямо място за да провеждаме събрания, той предложи собствените си удобства, които сме използвали много пъти. Неговата църква действително беше рожденото място на Конференциите на Утринна Звезда.

Разбира се има някои църковни лидери в Карлота, които не ни харесват. Някои публично ни обвиняваха за много неща, повечето от които не бяха истина, а някои бяха, и това ни помогна да ги видим. Ние се опитвахме да се срещнем с тези хора и да разрешим техните забележки, но някои не искаха да се помирят и дори не са отворени да се срещнат с нас. Някои се помириха и станаха добри приятели. Това просто е състоянието на нещата в това време. Обаче, едно нещо, което решихме да

правим колкото можем е да помагаме на другите църкви и служения в областта. Ние се опитваме да намерим някакво добро нещо, което да можем да кажем за тях, и го казваме. Ние никога няма да победим злото с отмъщение, но ни е заповядано да побеждаваме злото с добро.

Въпреки това, ние не можем да направим нищо освен да отбележим, че обвинението срещу нас винаги издигаше нещо добро да се случва за да ни помогне по някакъв начин. Ако имаме позитивни новини, обвиненията започват да летят. Ако имаме книга или нещо друго, чрез което сме получили много внимание, обвиненията се надигат. Толкова е лесно да се разпознае завистта в много от обвиненията, но толкова много не го правят. Защо?

Казвам това така за ваша полза. Ние сме се научили, че всеки път когато сме обвинявани лъжливо, ще преживеем значителен растеж. Това е като безплатна реклама за нас. Ние също знаем, че това ще дойде за всеки, който наистина напредва, и когато това спре често е защото ние сме спрели да напредваме. Обаче, ако сме жертвата на завист, или ако сме достатъчно честни да я видим да се надига в нашите сърца, сражавайте се със злото с противоположното, което е доброто. Това е единствения начин напълно да се победи това смъртоносно заболяване на завист. Сега искам да разкажа още една история.

В края на 80-те, Братството Канзас Сити (БКС) преживяваше забележително посещение от Бог. Бързо се разпространяваше слуха по света за това, което ставаше там, особено за забележителното пророческо служение, което беше там. Хора започнаха да идват от целия свят, и това беше като глътка свеж въздух за голяма част от тялото на Христос. Тогава един приятел пастор в Канзас Сити проповядва послание обвинявайки БКС за много ужасяващи неща. Той разпространи касетата много по-агресивно отколкото нещо, на което някога съм бил свидетел.

Когато чух за първи път касетата, аз бях шокиран защото лично знаех за някои от случаите, които той описваше в касетата, и той ги тълкуваше много зле, за да бъде великодушен. Аз усетих, че нямаше дори едно нещо в касетата, което действително беше истина, но това, което привлече вниманието ми беше начина, по който пастора сравняваше своята църква с БКС по начин, който беше пропит със завист. Бях изумен когато започнах да получавам обаждания от значителни християнски лидери питащи ме дали касетата е истинна!

Обвиняващия пастор тогава написа книга с повече от 180 страници изпълнени с обвинения. Аз бях с Майк Бикъл, пасторът на БКС, когато той получи книгата с обвиненията. Ние прочетохме голяма част от книгата заедно, и ми беше трудно да сдържа гнева, който чувствах. Майк въобще не изглеждаше гневен. Накрая, след стотици фалшиви обвинения, Майк намери две, които чувстваше, че са истинни, и каза, че трябва да се покае публично за тях. Аз бях шокиран и го попитах за всички фалшиви обвинения – дали ще отговори на тях. Неговия отговор беше, че гордост се е промъкнала в тяхното движение, и това беше велика възможност за тях да се смирят, и той не иска да я пропуска.

Аз много оценявам отговора на Майк към това преследване. Той беше предварително въоръжен, тъй като им беше казано пророчески, че това идва години преди то да се случи, и дори им беше казано чрез кого ще дойде. Решението на Майк да не защитава БКС, но по-скоро да прегърне смирението беше правилно за тях. Те не правеха всичко перфектно, и самите те постоянно откриваха грешки, които правят опитвайки се да управляват някои от най-забележителните дарби, които бяха сред тях. Обаче, моето мнение е, че църквата в Америка пропусна велико посещение като не се справи правилно с това нещо защитавайки БКС срещу фалшивите обвинения.

Казвам това тук също и поради друга причина. Знам, че като го разглеждам някои ще си помислят, че разбутвам стари рани, които трябва да бъдат покрити и простени. Аз не съм съгласен. Раните не оздравяват с времето, но се инфектират, ако не сме се отнесли правилно с тях, а с тази ужасна рана в тялото на Христос в Америка никога не сме се отнесли правилно. Аз ще продължавам да я посочвам докато продължава да бъде необработена, без значение от това кого дразня. Тези, които дразня най-много са вероятно тези, които се опитвам да събудя за тяхната работа. Завистта беше използвана за да се направи тази ужасна рана, и тя трябва да бъде разпозната и да се покаем за нея, също както и за неуспеха на лидерите да вършат своята работа на съдене правилно, или просто ще продължим да бъдем отворени за същите атаки, които все още продължават.

Ние никога не трябва да забравяме, че правда и правосъдие са основата на трона на Господа. Апостол Павел писа на църквата в Коринт, че беше за техен срам, че няма съдии сред тях (вж. 1 Кор.6:4-5). Това вероятно е струвало на тялото на Христос много повече срам отколкото някое друго нещо. В Стария Завет, старейшините седяха в портите като съдии. Управлението на Новозаветната църква беше взето от този модел, все пак е трудно да се открие истински лидер в църквата, който да желае да съди работи в църквата. Ние няма да имаме истинско църковно управление докато това не стане.

Понеже остава празнота, мнозина, които не са поставени да бъдат съдии назначават себе си на тази позиция. Удивителното нещо е, че толкова много от тялото на Христос ще ги слушат и няма да могат да видят и да усетят завистта капеща от толкова много от техните обвинения. Хора, на които не съм позволил да надзирават домашна група сега могат да спечелят вниманието на мнозина просто като сложат нещо в Интернет. Много християни приемат техните фалшиви обвинения като истинни само защото те са написани.

Това наистина е разкриване на състоянието на протекция, което църквата сега има от своите пастири и стражари – не много голямо. Завистта трябва да бъде едно от най-лесните за разпознаване злини, все пак тя се показва без покана в голяма част в църквата. Това трябва да се промени. Ако сме призовани да бъдем пастири или стражари, а не искаме да предупреждаваме овцете за такива очевидни атаки от обвинителя, тогава ние позволяваме овцете на Господа да бъдат свободно атакувани поради нашата небрежност.

Ако завистта има място в нашите сърца, тя ще върши зло на другите също както и на нас. Причината, поради която изучаваме всяко едно от делата на плътта е за да можем да бъдем свободни от тях. Първото нещо, което трябва да правим с всяко едно е да молим Святия Дух да ни разкрие всяко зло нещо, което е в собствените ни сърца и честно да прегърнем това, което Той ни показва. После да се покаем като го отхвърлим и да решим да се молим и да вършим добро за всеки, към който можем да имаме завист в нашите сърца. Както преживяването на Робин, това може да бъде пътя за вашето повишаване и благословение. Ние трябва да започнем да разпознаваме завистта и да не й даваме място в нашия църковен живот.

Гръцката дума преведена “завист” в нашия текст е дихостис, което също се превежда “деление” и “размирица.” Както става очевидно докато ги изучаваме, тези дела на плътта са свързани и всяко едно покрива другото. Половината от тези, които са описани тук работят за да доведат към един и същ зъл край – разделянето на Божиите хора един от друг. Ние можем да разчитаме на праведните съдии издигащи се за да разкрият, конфронтират, и махнат тези смъртоносни злини от църквата преди да можем напълно да извършим нашата цел в тези времена. Същото е истина за нас индивидуално. Не пропускайте целта си – търсете за всякакъв белег на завист в сърцето си, и тогава се покайте и се отървете от нея.

част VIII

18 април, 2005

В Гал.5:20 следващото “дело на плътта,” което е описано е “гневни изблици.” Днес ние бихме нарекли това “да загубиш самообладание” или “да станеш балистичен.” Загубването на контрола на нашия гняв е дело на плътта, и както всички дела на плътта ще бъде използвано като отворена врата или “порта на ада” от дявола. Нашата ярост ще нарани другите хора, също както и тяхното уважение към нас.

Повечето хора познават поне един човек, който се опитва да контролира другите със своя гняв. Малко неща могат да бъдат по-жестоки или унижаващи за този, който се опитва да прави това, или за тези, които са обект на това. Това ли е достойнството, което очакваме от някой, който наистина има авторитет? Държеше ли се Господ по този начин някога? Може ли някой, който е воден от Святия Дух да се държи по този начин? Ето защо да бъдеш “избухлив” е описано с другите грехове и лични проблеми, които ще дисквалифицират някой от това да бъде старей в църквата, както четем в Тит 1:7. Някой, който не може да контролира темперамента си е, в най-добрия случай, все още в робство на “делата на плътта,” и не трябва да бъде назначаван като лидер в църквата.

Означава ли това, че ако някой изгубва самообладание трябва веднага да бъде махната от някоя позиция на власт в църквата? Това е възможно защото е много сериозен въпрос, и може да бъде главна отворена врата за дявола да атакува Божиите хора. Обаче, делото на плътта описано в Гал.5:20 е в множествено число, “гневни изблици.” Всеки има лоши дни и може да бъде хванат без защита когато е много изморен или под натиск.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница