Създаване на Чисто Сърце



страница4/6
Дата19.07.2018
Размер0.81 Mb.
1   2   3   4   5   6

Днес всяка загуба на контрол на нашия гняв трябва да бъде разгледана сериозно, това, което трябва да бъде от голямо значение е да видим модела на гнева. Това нормалния начин, по който човека реагира ли е или е натиск? Ако отговора е да, тогава има проблем и този човек трябва да бъде дисквалифициран от лидерство в църквата докато го победи.

В Як.1:19-20 ни се казва, “…но всеки трябва да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда.” Това е друга причина защо един старей не може да бъде някой, който е склонен да е избухлив. Всеки гневен, избухлив човек може да принуди хората в подчинение от страх, но той никога няма да промени техните сърца. Бог не иска просто да вършим правилните неща; Той иска да ги вършим защото праведността, или да вършим правда, е в нашите сърца. Дяволът се опитва да контролира другите чрез принуда и страх. Бог предава истини, които освобождават хората, и Той ни привлича със Своята любов.

Това не означава, че ние никога не можем да се гневим, или че Бог понякога не се гневи. Неговият гняв може да прерасне в негодувание, както света често е преживявал, и пак ще го преживее. Има граници на Неговото търпение и на Неговата милост, и когато тези граници са пресечени, Той освобождава Своите съдби. Обаче, Той никога не изгубва контрола на Своя гняв, но го контролира, и Неговия отговор в Неговия гняв е праведен и справедлив.

Казва ни се в Пр.16:32, “Този, който е бавен да се гневи е по-добър от силния, и този, който контролира духа си, от този, който завладява град.” Способността да контролираме емоциите си така че никога да не изгубваме самообладание е един от най-сигурните белези на истинска мъдрост, зрялост, и голяма духовна сила. Това се изисква от всеки, който би бил лидер в църквата, но ние също трябва да гледаме за това в тези, на които ще им бъде дадена власт в нещо.

В Еф.4:26-27 ни се казва, “Гневете се, но не съгрешавайте; не оставяйте слънцето да залезе в гнева ви, и не давайте възможност на дявола.” Да бъдеш гневен не е грях, ако това е поради праведна причина. Обаче, да загубим контрол над нашия гняв е грях без значение от причината. Една причина,поради която мнозина загубват контрола над техния гняв е защото те “остават слънцето да залезе в гнева си,” или защото го подслоняват задълго време и той се засилва като пара в един бойлер. Ако нямаше изпускателен вентил в бойлера той щеше да стане бомба способна на голямо разрушение. Същото е истина с нашия гняв.

Това обикновено е причината защо родителите губят самообладание към децата си. Много родители учат децата си, че действително нямат предвид “не” докато не го кажат много пъти и не повишат гласа си до определено ниво. Те правят това защото позволяват на техните деца да продължават да ги принуждават, и тогава често се предават на принудата. Това е едно от най-ужасните неща, което можем да направим на нашите деца, и това може да повлияе негативно на целият им живот. Това е зло както Господ каза в Мт.5:37, “Но нека вашето ‘Да’ да бъде ‘Да,’ и вашето ‘Не,’ ‘Не.’ Защото каквото е повече от това е от злият” (NKJV).

Като управител, собственик на бизнес, и сега лидер на служение, аз станах чувствителен много бързо за всеки човек, който не може да следва инструкции или на който трябва да му бъдат казвани многократно. Аз може да не изгоня такива хора за това, но в много позиции бих го направил, и в най-добрия случай те биха били много ограничени във властта или отговорността, която мога да им поверя. Има някои, в които мога да видя достатъчно добри други качества, така че ще се опитам да работя с тях в това. Мога да съжалявам за някой знаейки, че е имал лоши родители, които са причинили това, но въпреки това не мога да им се доверя освен до степента, до която знаят как да следват инструкции и нямат нужда от контролиране.

Ако сме учили нашите деца, че всеки път когато казваме “да” или “не,” е точно това, което имаме предвид първия път, те няма да бъдат склонни да се опитват да ни притискат и да ни манипулират в това да променим умовете си. Това не означава, че не може да има място за умоляване, но ако позволяваме на децата си да не ни оставят на мира и да се заяждат защото са научили, че това може да ни накара да извършим волята им по дадения въпрос, ние сме, в най-добрия случай, небрежни в нашите задължения като родители да ги учим на покорство. Нещо по-лошо, ние също много вероятно изграждаме разочарование, което ще прелее в ярост в определен момент. Ключът е да учим децата си да ни се покоряват първия път когато го кажем – че нашето “да” и “не” наистина означава точно това.

Разбира се могат да бъдат написани книги за управлението на гнева, и предмета със сигурност е достоен за книга. Колко от смъртта и разрушението, които света е претърпял са били резултат от този проблем? Помислете за това. Неконтролируемия гняв може да унищожава поне до някаква степен всеки път когато е освобождаван. Затова най-важно е всеки в някаква лидерска позиция в църквата да бъде свободен от това ужасно, демонично нашествие.

Да страни от конфликта е чест за човека, но всеки глупак ще търси кавга (Пр.20:3). Глупавият винаги губи самообладание, но мъдрия човек се въздържа (Пр.29:11).

Част IX

25 април, 2005



Следващото “дело на плътта,” споменато в Гал.5:20 е “разпри,” или както е наречено в някои преводи, “борба.” Както всички дела на плътта, те се покриват едно друго, и после се подхранват едно друго. Което е по-лошо от това, дяволът се храни от тях!

Когато Господ осъди змията да се влачи по корема си и да яде пръстта понеже плътта на човека беше направена от пръстта, това беше пророческо изявление за това как дяволът ще се храни с плътската природа на човека. Ето защо дявола насърчава плътщината и грешната природа – това го храни! Всеки път когато се предаваме на някое дело на плътта в нашия живот това храни самите дяволи, които се стремят да ни вържат, използвайки ни за техните зли цели.

Вероятно всички ние можем да си мислим за хора, които познаваме, които просто са склонни да оспорват почти всяко изявление, което чуват. Тези, които имат този проблем, което в действителност е сериозен недостатък на характера точно както всички други дела на плътта, често ще спорят с другите дори и да са съгласни с тях! Тези, които са склонни да правят това могат да са добри адвокати, които са обучени да предизвикват всичко, което чуват за да изпитат валидността на изявленията, но извън съдебната зала тези, които правят това са хора, около които е много трудно да стоиш.

Тази склонност да бъдат заядливи може да направи интелигентните, информационни, и творчески разговори много трудни в най-добрия случай, ако са наоколо. В някое дружество, такива хора могат да направят творческия напредък също труден. Това са хората, чието добро ръководене на курсове ще ви научи да се идентифицирате или да се изолирате или да се отървете. Те могат да бъдат като гнилите ябълки, които развалят цялата кошница с плодове. Господ изглежда се чувства по същия начин когато ги държи настрани от Своя бизнес.

Това не означава, че не трябва да има място за предизвикване на изявления, позиции или предложения. Често има нужда от това за да можем да изпитаме нещата по-дълбоко или внимателно. Обаче, има разлика между това някой да прави това заради по-дълбоко изпитване и някой, който просто обича да спори. Последното е дело на плътта, и това няма да помогне да ни води към праведност, но по-скоро ще бъдем склонни да причиним унищожителни разделения.

Сега, след като сте помислили за някой, който познавате, който изглежда така, който е вероятно някой около когото не искате да бъдете, помислите за минутка дали това не може да бъде начина, по който другите ви виждат? Почти всеки път когато слушам много осъдителна проповед или слово, аз започвам да мисля за хора, които бих искал да чуят това, и Господ трябва да ми напомни, че Той иска аз да бъда там и да чуя това, а не те! Преди да отидем някога да търсим съчиците в очите на другите хора, нека да бъдем сигурни, че нямаме греда в собственото си око.

Открил съм, че ако поради някаква причина не харесвам някои хора, бивайки наранен или отхвърлен от тях, или просто да съм им ядосан, аз ще бъда далеч по-склонен да искам да предизвиквам или отхвърлям всичко, което те казват. Също така, ако харесвам някои хора, или скоро съм бил благословен от тях по някакъв начин, аз съм далеч по-склонен да слушам отворено това, което казват. Обаче, един от важните уроци, които научих първата година когато станах християнин беше, че хората, които бях склонен да отхвърлям най-много когато ги срещнех за първи път често бяха тези, които имаха самата мъдрост, знание, или проницателност, от който се нуждаех най-много. Така че сега зная, че ако искам да науча нещо, аз трябва да смиря себе си и да слушам тези, които може да не съм склонен да слушам.

Можели това да бъде причината защо Господ изпрати Петър при юдеите, а Павел до езичниците? Изглежда, че обратното щеше да работи по-добре. Юдеите биха се идентифицирали и биха слушали по-лесно Павел отколкото Петър. Павел беше ученик на уважавания учител Гамалиил, и “фарисей на фарисеите,” докато Петър беше необразован рибар и обикновен човек, към когото юдеите бяха склонни да имат основно неуважение. Също изглеждаше, че езичниците по-лесно биха слушали човек като Петър отколкото като Павел, чиято строга религиозна природа беше оскърбителна за тях. Обаче, юдеите не се нуждаеха от това, което беше в главата на Петър, но по скоро от това, което беше в неговото сърце. Също така,езичниците се нуждаеха от систематичното и здраво поучение, в което Павел беше превъзходен. И двете групи трябваше да се смирят за да получат това, от което се нуждаеха, и благодатта се нуждае да получи благодат от Бога. Също така, и Петър и Павел бяха хвърлени в смирена зависимост от Святия Дух за да извършат своята цел защото всичко “в естественото” беше против тях.

Това, което искам да кажа е, че тези, които са склонни да бъдат заядливи ще бъдат лоши ученици, и въпреки че те обикновено допускат, че знаят повече от другите, или могат да разсъждават по-добре от другите, това са най-глупавите хора от всички. Това са критични, скептични хора, които чувстват, че тяхната роля в живота е да атакуват и разобличават другите. Това е, което е нахлуло и толкова е извратило съвременния журнализъм по начин, който директно подкопава пътя към реалната истина и вяра, който започва със смирение и искреност.

Това не означава, че ние трябва да приемаме всичко, което чуваме без да го изпитваме, но както Павел увещава в 1 Сол.5:21, “Но изпитвайте всичко внимателно; дръжте здраво това, което е добро.” Това означава изпитване на това, което чуваме – търсейки доброто, а не лошото. Има разлика. Когато гледаме към нещо с позитивни очаквания, което е вяра, ние ще бъдем далеч по-отворени да го видим точно отколкото, ако го гледаме с очите на съмнението. Понеже имаме вяра това не означава, че ние отхвърляме разпознаването и знанието как да различаваме това, което не е истинско. Обаче, тези, които вече се съмняват имат полузатворени очи, и много по-често ще загубват истината, която са приели.

Много християни сега са скептични защото са били наранени или разочаровани от други християни или църкви. Неотдавна говорих с някой, който беше много горд за това как той сега беше толкова “прозорлив,” че не можеше да бъде измамен отново. Но, той имаше такава тъмнина на сърцето по отношение на хората, особено Божиите хора, че не беше близък с никого, нито пък можеше да бъде. Би било много по-добре да бъдеш постоянно измамван и нараняван от хората отколкото да загубиш своята любов към тях.

Мислите ли, че когато застанем пред съдийския престол на Христос, Той ще ни похвали за всички случаи когато сме разпознали човек, който е щял да ни нарани или да ни измами по някакъв начин, така че сме го отхвърлили преди да е имал възможност да го направи? Аз мисля, че много по-вероятно е да бъдем похвалени за случаите когато сме били наранени или използвани неправилно от другите и сме им простили, и чрез изпитанието сме могли да пораснем в любов и в плода на Духа.

Ако сме склонни да “се разправяме” или да бъдем заядливи, ние сме или горди глупаци, които са непоучаеми, или сме наранени хора, чиито рани не са били изцелени, и поради това сме забравили как да обичаме. Точно както Исус, който е Истината, трябваше да бъде наранен или разпънат от самите тези, които дойде да спаси за да ги спаси, ако спрем да бъдем наранявани от някого ние вероятно спираме да ходим в любовта, която води другите към спасението на кръста. Ние трябва да носим кръста за да водим другите при него.

Така че, за да бъдем свободни от унищожително дело на плътта, нека да се научим да разпознаваме възможността да обичаме хората и да растем в търпение когато ги чуваме да казват неща, които не мислим, че са истина. Също, преди да ги предизвикаме, помислете добре как да го направите с най-голямото уважение и достойнство, което ще ги отвори да чуят това, което имаме да кажем. Ние можем да печелим аргументи, но да загубим много приятели. Ние не искаме да правим компромис с истината и честността, но се стремим да стоим за истината и честността по начин, който много лесно ще отвори другите за истината.

Част 10

2 май, 2005



Следващото “дело на плътта” описано в Гал.5:20 е “размирица” (KJV). Тази дума също е преведена “бунт” или “разделение.” Нейното загатване е повече от това да се съпротивяваме на властта, но също да се подтикват другите към бунт или да се обръщат срещу властта. Това е, разбира се, всичко, което бунта накрая прави.

Бунта е грях, който рядко стои сам, но ще накара и други да се спънат, точно както Сатана се разбунтува и една трета от ангелите паднаха с него. Ето защо това специфично дело на падналата природа е толкова унищожително тъй като неведнъж дава основание за най-суровия отговор на Господа. Както ни се казва в 1 Кор.10, нещата, които израилтяните преживяха в пустинята “бяха написани за наша поука, върху които са дошли последните времена” (1Кор.10:11). Едно от най-грандиозните събития по време на това пътуване беше резултат от бунта на Корей, в който самата земя се отвори и погълна всички, които се присъединиха към бунта.

Това че Господ предприе такава драстична мярка с този бунт не беше просто отражение на Неговия гняв, но отражение на крайните мерки в разправяне с размирици, или това щеше да разпространи разрушение за много други.

Както всички тези дела на плътта, ние обикновено не трябва да гледаме далеч за да открием примери за тези неща в църквата. Бунтовния човек почти винаги ще търси да спечели поддръжници за своя бунт защото колкото повече хора се съгласят с неговия грях, толкова повече той се чувства оправдан в това. Обаче, греха се умножава с всеки когото обръщаме към него, и крайния резултат на това ще бъде дори по-трагичен за тези, които стават размирници, или водят другите към бунт.

Както ни се казва в 1 Кор.10, нещата, които бяха написани в Стария Завет бяха “написани за наше наставление, върху които са дошли последните времена” (ст.11). За да схванете точно колко много Господ мрази този специфичен грях, прочетете Чис.16. По-долу аз съм извадил някои от най-съществените неща на тази глава, но ви насърчавам да я прочетете цялата:

А Корей… се дигна против Мойсей, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

Събраха се, прочее, против Мойсей и против Аарон и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

А Мойсей, като чу това, падна на лицето си,

И Мойсей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

Тогава Господ говори на Мойсей и на Аарон, казвайки:

Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки:

Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

А целият Израел, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха тамян (Чис.16:1-4, 8-9, 19-24, 31-35).

Посочването на тази глава е, че Корей не само се разбунтува, но възбуди бунт. Ние също можем да заключим, че това е нещо, което Господ не харесва, и че последствията за онези, които вършат това, също както и за тези, които ги следват, ще бъдат ужасни на края.

Изглежда, че ако някой в Писанието имаше причина да се разбунтува срещу властта това беше Давид по отношение на Саул. Саул не само уби свещениците на Господа, но несправедливо се опитваше да убие Давид. Обаче как отговори Давид на това? Давид можеше да убие Саул с позволението на Господа. Господ му беше казал, че Той ще предаде врагът му в ръката му, и той можеше да направи с него каквото си иска. После Господ направи това, но сърцето на Давид го измъчваше само за това, че отряза едно парче от робата на Саул, защото беше докоснал Господния помазаник.

Давид можеше да убие Саул и да стане цар точно тогава, което беше изпълнение на пророчество дадено на него. Обаче, Давид би умрял по същия начин, защото ние жънем това, което сме посяли. Чакайки търпеливо Господ да премахне този, когото Той беше поставил на власт, и чакайки Господа да установи него, Давид установи трон, който щеше да трае, върху който дори Исус седи сега.

Давид желаеше да служи на дома на Саул, и го направи, почитайки Саул постоянно, дори след смъртта на Саул. Той направи това поради своето уважение към властта. Тези, които разбират истината, честността, и пътищата на Господа, никога няма да се опитват да спечелят влияние или позиция чрез размирици. Тези, които го правят само подпечатват своята гибел, и със сигурност ще преживеят същия бунт срещу себе си. Само защото има неправедна власт, това не оправдава неправедния бунт за да я премахне.

Част XI


9 май, 2005

Следващото “дело на плътта,” описано в Гал.5:20 е преведено “ереси,” или “партизанства.” Ние често свързваме ереста с поучаване на фалшива доктрина, но ереста действително създава разделение или партизанство в църквата.

Разбира се, това често е резултата от фалшива доктрина, но не е ограничено до това. Има хора, които причиняват разногласия и ще използват почти всичко за да донесат разделение. Партизанствата са създадени в църкви дори за най-незначителни неща, но винаги когато са създавани партизанства нещо главно или второстепенно няма значение – това е дело на плътта, и то е зло.

Главната тема на книгата Юда е да разпознаем и да бъдем нащрек за тези, които “причиняват разделения” (ст. 19), които са описани като подводни скали за корабите (ст. 12), те стоят скрити и действат коварно, но нанасят голяма вреда за вярващите. Както тази книга също заявява, това са тези, в които е запазено най- лошото осъждение (ст. 13). Без съмнение, носенето на разделение за тялото на Христос е едно от най-лошите престъпления, в което можем да бъдем въвлечени. В Пр.6:16-19, ни се казва, че едно от седемте неща, които Господ мрази е носенето на “борба между братя.”

Както дискутирахме преди, ако знаехте, че ще умрете утре вашите молитви щяха да станат много реални и фокусирани на нещата, които означават най-много за вас.Следователно, можем да заключим, че молитвата на Господа в нощта преди да бъде разпънат отразява нещата, които бяха най-дълбоко в Неговото сърце. Обсипана с тази велика молитва описана в Йн.17, до степента, д която може да бъде обмисляна главната тема на молитвата, беше сърцето на Господа за единството на Неговите хора. Нека да погледнем това за да можем да имаме сърце за нещата, които са в Неговото сърце:

“Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Татко святи, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Йн.17:11)

Когато гледаме на сегашното състояние на църквата разбираемо е, че мнозина ще сметнат истинското единство на църквата за невъзможно. Обаче, нищо не е невъзможно за Бог, и ние можем да бъдем сигурни, че молитвата на Исус ще бъде отговорена! Тези, които наистина Го обичат, обичат нещата, които Той обича, и дават всичко, което правят за да видят Неговата воля да се върши на земята. Следователно, единството на Неговите хора трябва да бъде едно от главните посвещения на всеки християнин. Ние трябва също така да вземем под внимание, че Господ не просто се моли за нашето единство, но за нас за да имаме същото единство, което Той има с Татко!

Въпреки че можем да бъдем сигурни, че молитвата на Исус ще бъде отговорена, и че това напълно сигурно един ден ще се случи, ако сме мъдри, ние, също, ще започнем да се молим за това. Защо да се молим, ако Исус вече се е молил, и ние знаем, че това ще се случи? Ходатайството не е само за да се накара Бог да извърши неща за нас, но то също е с цел да изравним нашите сърца със Божието сърце. Колкото повече инвестираме в единството на тялото на Христос чрез молитвите, които правим, толкова повече нашите сърца ще бъдат посветени на това.

Когато Данаил прочете пророчеството на Еремия, че заточението щеше да бъде 70 години, той не започна просто да се радва, че беше близо времето остатъка да се върне и да съгради наново Ерусалим, той започна да ходатайства Божието Слово да се изпълни. Това е защото, както четем в Пс.115:16, “Небесата са небеса на Господа, а земята Той даде на човешките синове.” Поради тази причина е, че дори въпреки че Господ знае по-добре от какво се нуждаем отколкото ние, Той изисква да Го молим. Трябва да има ходатайство от тези, които живеят на земята преди Той се раздвижи за да извърши това, което възнамерява да върши.

В Йн. 17:20-21, Господ прибавя към Своята причина да желае единството на Своите хора когато се моли:

“И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

да бъдат всички едно; както Ти, Татко, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”

Една от причините защо Господ се моли за нашето единство е “за да бъдат и те в Нас.” Това посочва, че начина, по който пребъдваме в Господа е като сме в единство един с друг. Действително това трябва да бъде истина защото как може някой наистина да бъде в единство с Главата без също така да бъде в единство с Неговото тяло? Едно от най-истинските доказателства, че някой наистина е дошъл до пребъдване в Него ще бъде нашето единство един с друг.

После Господ ни дава друга решителна причина за това: Когато това единство идва, целия свят ще повярва, че Исус е изпратен от Татко. От времето когато имаше само двама братя на земята те не можаха да се справят, и единият уби другият. Борбата между хората е било постоянно състояние на света от падението насам. Затова, когато се наблюдава истинско единство сред хората, които следват Исус, това ще бъде безспорно чудо за всички хора, които живеят на земята. Това ще ги накара да познаят със сигурност, че Исус наистина беше изпратен от Татко. Следователно, най-голямата евангелизаторска сила на земята е единството на църквата.

В ст.22 на тази велика глава, Господ ни дава прозрение как ще дойде това единство:

“И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно.”

Тялото на Христос никога няма да дойде в единство около някоя доктрина или църковно управление, тези неща са важни. Въпреки това, начина, по който Неговите хора ще дойдат в единство е чрез виждане на Неговата слава. Когато Агнето дойде, дори 24-те стареи падат и хвърлят короните си в нозете Му. Кой може да си позволи слава или позиции или да поддържа разделения в присъствието на Агнето?

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница