Създаване на Чисто Сърце

Имал съм няколко преживявания когато съм виждал славата на Бог изявена докато съм бил с група хора. Не само, че всички незначителни различия, които може да сме имали с тези хора веднага са изглеждали като смешни каквито са в действителност, но някак си всички ние сме били обвързани по много специален начин защото сме видели славата на Бог заедно. Често съм питан как основния тим на нашето служение остава заедно за толкова много години, и аз мога да отговоря на това лесно – това е защото сме преживели славата на Бог заедно.

В Йн.17:23 Господ прибавя още едно прозрение в причината защо единството е толкова важно за Неговите хора:

“Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.”

Ние сме наречени “тялото на Христос.” Помислете за това: Ще влезе ли някоя част от вашето тяло в пълната си цел без останалата част от тялото ви? Понеже ние трябва да бъдем “съвършени в единство,” никой от нас не можа да очаква да влезе в собствената си пълна цел без останалата част от тялото на Христос. Следователно, ако не е поради някоя друга причина освен себичност, ние трябва да направим всичко, което можем за да спомогнем да доведем единство за тялото на Христос. Ние трябва също да отхвърлим и да разпознаем “партизанството” за голямото зло каквото е то, също както и всичко или всеки, който причинява разделения в Неговата църква.

Част XII

Следващото “дело на плътта,” което ще изучаваме от Гал.5:20 е “завист.” Това е подобно на “ревността,” която изучвахме преди, но не е точно същото. Ревността е повече насочена към личност, докато завистта е насочена повече към притежания, позиции, или това, което хората имат. Въпреки че повечето от тези дела на плътта са до някаква степен преплетени и се препокриват, апостолът ги описва отделно поради очевидна причина, така че ние също ще погледнем техните отличителни характеристики.

Както ревността, завистта е едно от най-смъртоносните от тези дела на плътта, както ни се казва, че дори Исус беше разпънат поради завист (вж. Мт.27:18, Мк.15:10). Фарисеите и садукеите завиждаха поради големите тълпи, които следваха Господа. Това също е мястото където много от разделенията и борбите в тялото на Христос започват. Когато една църква в дадено място започва да расте или да преуспява, или специална благодат или помазание идва върху нея, църковната история установява много последователно, че това вероятно ще доведе до преследване от други църкви и други църковни лидери. Това е смъртоносен капан, в който много църковни лидери просто се е оказало, че падат точно както лидерите на Израел през първи век.

Завистта може да бъде едно от най-унищожителните от всички дела на плътта защото тя обикновено повлиява на църковни лидери, които после въздействат на своите последователи, опетнявайки много хора, носейки опустошителни вражди и разделения в църквата. Тези лидери обикновено ще претендират, че защитават овцете или защитават истината, но Господ не е глупав и ние също не трябва да продължаваме да бъдем такива. Или ревността или завистта ще бъде открита в корена на почти всяко разделение в тялото на Христос. Ние трябва да се научим да разпознаваме тези злини когато се надигнат в сърцата ни или в тези, които приемаме като лидери.

Както Господ учи в притчата за Овцете и Козите в Мт.25:40,

“Истина ви казвам, до степента, до която сте направили това на тези Мои братя, дори на най-малкия от тях,вие сте го направили на Мен.” Затова, ако завиждаме или ревнуваме поради някои от Неговите хора и поради това ги преследваме, ние действително завиждаме на Самият Господ и преследваме Него. Начина, по който се отнасяме с Неговите хора, дори “с най-малките” от тях, е начина, по който се отнасяме с Господа.

Един от най-трагичните начини, по който завистта се изявява в църковната история е бил като се пресича склонността на едно поколение да преследва изплуващото поколение вместо да ги благослови и да им помогне да ги подготви за техните цели. Точно както цар Саул завидя на Давид, тези, които са несигурни в тяхната позиция ще бъдат заплашвани от всяко ново движение или служение, което изплува и често ще ги атакуват. Това е било повтаряно в почти всяко духовно поколение до днес.

Най-лошото проклятие, което някога беше поставено върху Израел беше, ако те забравят Господа, те щяха да изядат малките си. Не е ли точно това, което се е случвало с почти всяко поколение в църковната история, когато, за период от време, най-голямата заплаха за живота на възникващи лидери е била собствените им родители?

Лесно е да дойде неуловима форма на гордост върху тези, които са мощно използвани от Господа, карайки ги да си мислят, че ако Господ желае да върши нещо велико на земята, Той със сигурност ще се обади първо на тях. Много велики лидери са паднали в тази гордост в същност дисквалифицирайки себе си от по-нататъшна употреба от Господа. Тъй като те вярват, че са най-добрите кандидати за извършването на някаква главна цел на Господа, те не могат да си представят, че нещо такова, което идва чрез други хора може да бъде от Господа. Затова, те го отхвърлят и често го преследват.

Ще има време когато сърцата на бащите и синовете са съединени. Тогава ние ще знаем, че краят на този век е наистина близо, точно както ни се казва в последната глава на Малахий. До тогава, ние трябва да разберем, че тези, които се надигат със специално помазание или благодат за лидерство на нова изплуваща църква или движение много вероятно ще бъдат атакувани, и много вероятно от настоящето църковно лидерство.

Като служение ние, също, сме били предмет на това доста често и сме се научили да очакваме това във всеки нов град или ситуация, в която влизаме за да вършим работа за Господа. Не всички лидери ще вършат това, но ние сме се научили да разчитаме, че някои ще го вършат. Когато в началото се преместихме в Шарлота, ние бяхме приветствани от почти всички докато не започнахме да привличаме много хора. Тогава някои започнаха да ни атакуват, и когато ние продължихме да нарастваме атаките се увеличаваха.

Обаче, мнозина, ако не повечето църковни лидери в Шарлота ни благословиха когато дойдохме и продължават да ни благославят, да ни помагат, и да ни насърчават, дори тези, които имат някои от техните хора идващи в нашата църква. Това е бил един най-великите примери на истинско християнско великодушие и истинско християнско лидерство, на което съм бил свидетел, и това е велико вдъхновение. Аз съм започнал да уповавам на тези както на малцина други. Вярвам, че много от плода на нашето служение ще отиде на тяхна сметка. Когато те идват при нас със слово на загриженост или корекция, ние слушаме защото знаем, че те са заинтересовани в сърцата си. Тези са, на които гледаме като истинските лидери в града ни.

Една причина, поради която съм изучавал този специфичен проблем в църквата толкова дълго е защото аз самият не искам да падна в него. Разбирането е светлина, и когато имаш светлина в пътя си ти ще бъдеш предпазен от препъване. Въпреки това, до днес аз не съм бил изпитван по начина, по който другите са били, и не знам как бих реагирал на това. Надявам се, че бих се справил добре и се стремя гладко да предам щафетата когато дойде времето. Обаче, една характеристика, която мисля, че води до препъване е мисленето, че това не може да се случи на нас защото ние го знаем. Разбирането помага, но ние винаги трябва да помним увещанието “нека този, който мисли, че стои да внимава да не падне” (2 Кор.10:12).

Също съм стигнал до убеждението, че мнозина, които са тичали добре през целия си живот падат в това почти накрая на живота си просто защото не са били изцелени от страданията, които другите са донесли върху тях – което е просто неуспеха да простим. Непростителността води до горчивина, а горчивината ще оскверни или отрови много други. Понеже като служение и аз лично, почти постоянно сме атакувани от някой, ние трябва да проповядваме, да поучаваме, и да практикуваме прощение постоянно. Това е тежко, но също е и нашата най-добра възможност да бъдем трансформирани в образа на Господа.

Ние имаме един пастор в Шарлота, който изглежда да води добър живот просто атакувайки ни. Когато веднъж слушах неговото радио предаване и той казваше много неща, които не бяха истинни за нас (а някои бяха), аз попитах Господа дали Той може да спре този човек. Господ веднага отговори, “Да, но кой искаш да заеме неговото място?” Аз улових момента и съм доволен да оставям този човек да продължава да ни атакува за много години до сега. Мисля, че това може да продължава чрез него и други докато ние сме оформени в образа на Господа, който положи Собствения Си живот дори за самите онези, които Го мъчеха. Тъй като ние очевидно все още имаме да извървим доста път за да бъдем като Него, аз очаквам това да продължава, може би докато сме тука.

Друг начин, по който сме се опитвали да се борим с тази склонност да завиждаме или да ревнуваме поради другите е да даваме позиция или власт в нашето служение само на тези, които показват истинско посвещение да екипират и издигат другите. Едно от главните неща, които съм търсил в лидерите е радостта на лицето на лидерите когато тези, които са под тях се справят добре. Нашите ключови лидери всички са склонни да бъдат по-възбудени за тези, които са обучавали да бъдат използвани от Бог по някакъв начин отколкото когато те лично са използвани от Бог. Това са истински духовни бащи и майки, които заслужават “двойна почит.”

Когато апостол Павел отбелязва, че ние имаме много учители, но не много бащи, аз мисля, че същото все още е истина (вж. 1 Кор.4:15). Ние сме склонни да ги наричаме духовни бащи, които са по-стари и опитни, но да бъдеш баща няма толкова общо с възрастта или опитността колкото със способността да възпроизвеждаш. Точно както в естественото повечето стават бащи когато са по-скоро млади, истинските екипиращи служители, които са описани в Ефесяни 4 могат също да бъдат доста млади. Има мнозина, които служат добре, но рядко обучават или екипират другите. Ние трябва да попитаме дали такива хора са наистина екипиращите служители описани в Ефесяни 4, тъй като главната им цел е да екипират другите да вършат работата на служението.

Ние ще започнем да вземаме този призив да екипираме другите на сериозно когато знаем, че това ще бъде единствения начин, по който църквата може да постигне: “единството на вярата, и на познаването на Божия Син, до пълнолетно мъжество, до мярката на ръста , която принадлежи на пълнотата на Христос” (Еф.4:13).

Аз се опитвам да държа като фокус на моя живот, че крайната награда за успеха в този живот е да чуя Господа да казва в онзи велик ден, “Добре сторено, добри и верни слуго” (Мт.25:21). Като пастор, аз също осъзнавам, че за да чуя тези велики думи, трябва да върша всичко, което мога за да съм сигурен, че всички, които Господ ми е поверил под моя грижа също са чули тези думи. Затова аз трябва да държа в ума си моята надежда за успех на тези, които са част от нашето служение или членове на нашите църкви. Поради това, аз съм принуден да измервам моята работа за Господа чрез това колко добре другите са извършили своята цел. Ние проповядваме това постоянно, и аз знам, че някои са уморени да го слушат, но аз не възнамерявам да спра. Знам, че когато това престане да бъде основна ценност, която имаме в служение, ние ще бъдем отклонени от основната цел, която имаме.

Ако ние наистина виждаме, че нашата основна мярка на успех е растящото помазание и успех на тези, които обучаваме, много по-трудно е да им завиждаме. Поради тази причина аз вярвам, че Йоан Кръстител е един от най-великите примери за истински благочестив лидер. Цялата му работа беше да сочи към Исус и да приготви пътя за Него, не просто да изгражда собствените си последователи. Той знаеше през цялото време, че Този, Който идва след него беше много по-велик и считаше себе си за недостоен да завърже обувките Му. Тогава, когато Помазаника дойде, той се радваше само да чуе гласа Му, бивайки истински приятел на Младоженеца, и радвайки се да се смалява докато Той расте. Поради тази причина, Йоан беше почетен от Господа като беше наречен най-великия човек, който е роден от жена. Такова истинско благородство на духа е отличителния белег на тези, които наистина са най-великите.

Част XIII

23 май, 2005

Следващото “дело на плътта,” което ще изучаваме от Гал.5:22 е “пиянство.” Разбира се, напиването не трябва да има място в живота на един християнин. Да се напиеш е в най-добрия случай да намалиш способността си да контролираш себе си, или да се съпротивяваш на дявола. Когато това се случва ние можем да разчитаме, че другите “дела на плътта” ще отстояват себе си, и дяволът ще се възползва от нас да върши своята зла работа.

Има много хора, които плащат цената за останалата част от живота си поради едно събитие докато са били пияни. Пияните шофьори може би никога не са имали предвид да нараняват някой, но много хора са осакатени за живота, а други са мъртви поради тях. Много от тези са деца. Тези пияни шофьори също имат опустошен живота и много трайни разорения поради една глупава грешка защото са си позволили да се напият.

Много други са казвали или правили неща когато са били пияни, за които ще съжаляват през останалата част от живота си. Повечето от тези са били сигурни, че могат да се контролират докато карат. Но колкото са по-пияни, толкова повече контрол губят. Вие можете да сметнете какво се случва тогава. Тези, които си позволяват да се напиват поканват дявола да направи най-добрия си изстрел, а той рядко ще пропусне да се възползва от такава възможност.

Преди да стана християнин, аз се опитвах да ходя на среща пиян, поради очевидни причини, но никога след това не съм вземал жената на сериозно. Просто не й се доверявах достатъчно за да стана сериозен. Знаех, че това беше истина за почти всяко момче, което познавах. Наблюдавал съм много сериозни взаимоотношения да се разпадат поради пиене. Някои си мислят, че когато са пияни те стават хладнокръвни и хората ще им се смеят, но в същото време тези, които ги гледат ще загубят уважението си към тях, без значение колко може да говорят противното.

Когато бях във Военноморската Флота и преди стана християнин, аз участвах в гуляи и пиршества. Обаче, аз бях също много чувствителен за всеки от моите другари, които пиеха толкова много и загубваха контрол докато бяха на свобода. Аз можех да продължавам да ги харесвам след това, но никога нямаше да им се доверя с важни тайни, информация, или отговорност, ако те работеха с мен. Ако хората си позволяват да се напиват, те просто не заслужават доверие.

Разбира се, много вярващи са тълкували това да означава, че ние никога не трябва да докосваме вино или някаква друга алкохолна напитка. Когато виждаме опустошаването и нараняването на толкова много хора поради алкохола, лесно е да се разбере това. Аз никога не съм разубеждавал някой, който е имал това решение да се въздържа от алкохол. Обаче, това не е библейско учение или перспектива. Никъде Библията не заповядва въздържане от алкохолни питиета, въпреки че говори много за прекаленото пиене, или напиване.

Тези, които са се опитвали да осъдят всяко пиене на алкохол наричайки това библейска доктрина е трябвало значително да изкривят Писанията за да ги нагласят с това. Това е сериозно престъпление само по себе си, и е разглеждано от много теолози като отворената врата, през която Сатана имаше възможност да измами Ева в Градината. Господ им заповяда да не ядат от Дървото за Познаването на Добро и Зло, но когато беше попитана какво й беше казал Бог, тя отговори, че те не могат да ядат от него “нито да го докосват” (вж. Бит.3:3). Господ не каза нищо за това да не докосват дървото. Склонността на Ева да прибавя към това, което Бог беше казал по този начин разкри основно незачитане на Неговото Слово, което дявола можеше да използва. Това е същото, което фарисеите правеха със Закона на Мойсей, което го направи без ефектен, и скоро направи традициите и правилата на хората да им се дават по-голямо внимание от хората отколкото на самият Закон.

По същия начин, когато хората отнемат или прибавят към Писанията за да оправдаят своите любими доктрини, това прави всеки, който истински почита Писанията и честността, поне малко, да загуби доверие или почит към тях. Тъжно, но отивайки до такава крайност, дори с благородния мотив да се опитват да се предпазват хората, се е оказало не само неефективно, но изглежда дори утежнява проблема. Когато нашата нация се опитва да насили някаква забрана на всички, правителството може да има добри намерения, но те толкова преувеличават проблемите с алкохола, че ние все още не сме напълно възстановени от това поражение.

Изучавания също са показвали неведнъж, че деноминации, които не позволяват никакво пиене на алкохол имат най-висок процент на алкохолици от някоя група хора. Интересно, те също са склонни да имат най-висока степен на удари и сърдечни заболявания, които някои изучавания посочват, че също е свързано. Умерената употреба на вино с храна спомага за храносмилането, също както и на кръвоносната система. Това изглежда е причината защо французите, които почти всички пият вино с храната си, ядат една от най-богатата храна в света, и имат най-малък процент на сърдечни проблеми или удари. Може ли това да е причината защо апостол Павел насърчава Тимотей да пие по малко вино за стомаха си? (вж. 1 Тим.5:23)

Изучавания показват, че групи хора, които свободно позволяват пиене в тяхната култура, такива като юдеите, имат най-малка склонност към алкохолизъм. Аз съм прекарал много време в Европа през последните 20 години тъй като това е главното ми мисионерско поле, и не помня да съм виждал дори и един човек пиян публично освен ако това не е бил американец. Французите, които свободно пият вино с храната си, се чумерят при всяко пиене в голям размер дори по време на храна, и се дразнят от пиене на вино когато това не е по време на храна.

Сега ние не искаме да основаваме нашите доктрини на такива изучавания, но на Писанията. Обаче, тези изучавания изглежда да потвърждават здравото учение на Писанията, че легализма не е отговора за беззаконието. Легализма е резултата от хора, които прибавят собствените си предубеждения и мнения към Писанията, превръщайки ги в заповеди. Отново, поради това че практикуваха това фарисеите, които привидно бяха най-посветените към писаното Слово на Бог, не можаха да разпознаят Бог, Самото Слово, когато Той дойде при тях.

Ако някой има проблем с прекалено пиене, те не трябва да пият дори и капка. Ако ние сме с някой, който има проблем с пиенето, ние не трябва да пием в неговото присъствие за да не го накараме да се препъне. Това е заповедта на любовта. Обаче, това не е заповед, която можем да налагаме на другите. Да правим това, особено, ако се опитваме да подметнем, че това е библейско учение, е да прибавяме към Писанията това, което не се намира в тях.

Господ Исус не само пиеше вино, Той направи много вино с първото Си чудо. Някои, които не могат да схванат това поради своето предубеждение срещу алкохола, твърдят, че Той е пил гроздов сок, и е направил гроздов сок. Такива твърдения правят тези, които се държат за тях да изглеждат глупави в най-добрия случай, и за всеки, който истински е посветен на честността на Писанието или на здравия разум. Гръцката дума преведена вино в тези текстове в същност означава “ферментирало грозде.” Няма място за един човек, който се стреми да бъде верен на Божието Слово, или на здравия разум, да твърди, че Исус пиеше само гроздов сок. Защо тогава Той беше обвиняван, че е “винопиец” или “пияница,” ако пиеше само гроздов сок? (вж. Мт.11:19)

Тази глупост кара мисленето на хората да приема, че Писанията са пълни с ограничения. Това не е Писанието, но хората, които добавят към Божието Слово, опитвайки се да установят като доктрина това, което в същност е собственото им предубеждение. Въпреки това, ние можем да бъдем сигурни, че Господ никога не е пиел прекалено, или до степен, че това да повлияе на Неговото отсъждане до някаква степен, и нито пък някой, който е воден от Духа.

Както Самият Господ Исус посочи, понеже Йоан Кръстител не пиеше вино въобще, хората мислеха, че е особняк. Понеже Исус пиеше вино, хората Го обвиняваха за невъздържаност, въпреки че Той очевидно никога не злоупотреби с това. Хората ще ви обвиняват и няма да ви разбират без значение от това коя страна заемате. Обаче, както и Йоан и Исус разкриха чрез техните практики сред християните трябва има място и за двете неща без да се обвиняват или да се разбират неправилно един друг.

Едно нещо е сигурно, ако се напивате, дяволът ще използва това срещу вас и срещу всеки друг, срещу който може. Една единствена грешка тук може да ви струва скъпо за останалата част от живота ви. Не си струва. Защо да даваме на дявола такава широко отворена възможност за да стреля срещу нас? Защо да искаме да правим нещо, което може за известно време да ни направи да направим компромис с нашата чувствителност и взаимоотношение със Святия Дух? Както Павел пише в Еф.5:18, “И не се опивайте с вино, защото това е разпуснатост, но се изпълвайте с Духа.”

Част XIV

30 май, 2005

Преди да продължим това изучаване на делата на плътта, бих искал да ви припомня как се свързва това с нашето изучаване на библейските пророчества за последните времена. Нашата главна цел за това изучаване на последните времена е да можем да извършим нашата цел в тях. Както Господ каза в Мт.24:14: “това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.” Това, което правим тука в същност е поставяне на основа за виждане, прокламиране, и тогава наследяване на царството.

В Йн.3, Господ обясни, че някой трябва да бъде новороден за да види царството. После Той обикаляше проповядвайки царството и инструктира Своите последователи да правят същото. Обаче, има една стъпка отвъд това и да се вижда и да се прокламира евангелието, и тя е то да се наследи. Както Павел заяви след като описва тези “дела на плътта” в Гал.5; “Предупреждавам ви както ви предупредих, че онези, които вършат такива неща няма да наследят Божието царство” (ст.21). Нашата цел е да видим царството, да проповядваме евангелието на царството, и тогава самите ние да го наследим.

Аз заявих в началото на това изучаване, че ние не можем да минем набързо, а трябва да бъдем по-съсредоточени обръщайки се към нещата, които ще ни направят готови за последните времена отколкото просто да знаем какво ще се случи. Това, което изучаваме сега е много по-важно от пророческо знание. Ние можем да знаем точно какво ще се случи, но въпреки това да не бъдем подготвени за него. Ако пребъдваме в Духа, ние ще бъдем готови без значение от това дали разбираме всичко или не.

Точно както най-успешните хора в някое поле са тези, които знаят, практикуват, и вършат основата добре, същото е истина за страхуващите се шампиони, които Господ дори сега подготвя за да освободи на земята. Тези, които мислят, че са толкова зрели или силни, че да трябва постоянно да преглеждат основите скоро ще платят ужасна цена за тяхната гордост. Тези, които са мъдри и достатъчно смирени за да преглеждат постоянно основите, дори докато търсят по-голямо знание и разбиране, скоро ще бъдат много благодарни, че са го правили.

Да бъдем търпеливи в уличното движение или в магазина е действително по-голямо доказателство за истинска духовна зрялост отколкото всяко количество знание, което можем да имаме. Ние винаги трябва да помним, че дяволът бърза защото знае, че му остава малко време. Бог никога не бърза защото Той има власт над времето. Ако пребъдваме в Господа, ние ще бъдем търпеливи. С това в ума, ученията за последното време, които ни държат забързани, и са пречели на голяма част от тялото на Христос да плануват за бъдещето с видение и стратегия, са били от дявола. Дори ако краят на този век е утре, ние не трябва да бъдем по-малко търпеливи, а ще имаме точно толкова мир както винаги сме имали.

Тези, на които ще им бъде поверена най-голямата мъдрост и знание ще бъдат тези, които имат най-дълбоките, най-здравите основи. Ние трябва да имаме видение за виждане на повече и разбиране на повече от това, което идва. Правилно е да бъдем около работата на Татко като основаваме църкви, издигаме училища, и по всеки начин се стремим да назидаваме и заздравяваме тялото на Христос. Обаче, нашето най-голямо видение трябва да бъде да станем подобни на Христос и да вършим делата, които Той вършеше. Нашето най-висше призвание е да бъдем божии приятели. Ако станем Негови приятели, Той няма да иска да върши нищо без да го сподели с нас.