Съзнание Природата на съзнанието



страница2/3
Дата01.03.2018
Размер454.2 Kb.
#60624
1   2   3

Защо спим?

Прекарваме повече време в сън, отколкото в която и да е друга дейност. Никой не знае със сигурност защо хората (и всички други животни) трябва да спят толкова дълго или защо изобщо трябва да спят, но са били издигнати няколко обяснения.


Еволюционните обяснения си задават въпроса каква адаптивна стойност може да има сънят. Някои изследователи са убедени, че той не е пряко свързан с оцеляването, а представлява начинът, по който биологичният вид запълва времето, останало след извършването на другите дейности, свързани с оцеляването. Моделите на сън на различните видове сочат, че животните спят, когато са в безопасност и нямат належащи потребности, свързани с оцеляването. Според това становище спим, защото няма отправени изисквания към бдителността ни.
Други изследователи на съня разглеждат връзката между съня и оцеляването по различен начин. Те смятат, че предшествениците ни са били подложени на изключително голяма опасност през тъмните часове, когато не са можели да видят евентуалните хищници или опасностите от средата. Сънят през нощта им е позволявал да стоят настрана от вредата. Тази идея се подкрепя от зимния сън при някои животински видове. При тях той винаги е през зимата, когато хранителните запаси са ограничени и суровите метеорологични условия могат да заплашват живота. Зимният сън потиска метаболизма, пулса, дишането и мозъчната дейност и вследствие на това силно намалява потребността от енергия.
Изследванията върху лишаването от сън обикновено подкрепят становището, че сънят служи за възстановителна функция. Когато хората са лишени от някаква форма на сън (RЕМ или някой от NRЕМ етапите), хората са уморени или раздразнителни. Чувстват се сънливи, бързо заспиват, когато им се позволи, и много трудно се събуждат. След периоди на депривация сякаш като компенсация се увеличават както сънят с бавни вълни (етапи 3 и 4), така и RЕМ сънят. Някои изследователи вярват, че природата на умората ни определя потребността от определен етап на съня. Например след тежка физическа дейност се нуждаем от сън с бавни вълни. Тази идея се подкрепя от изследване на бегачи на дълги разстояния, които показват голямо увеличение на етапи 3 и 4 след маратон от 92 мили.
Колко дълго могат да оцелеят хората без сън? Макар че повечето от нас спят от 6 до 8 часа всяка нощ, има документирани случаи на хора, които никога не спят повече от 2 часа на нощ и не демонстрират видни вредни ефекти. Рекордът по безсъние принадлежи на Ранди Гардинър - изследвано лице, което стои будно в продължение на 11 денонощия. На единадесетия ден той все още е буден и дори печели игра на карфици, която играе с наблюдаващия го изследовател. Единственото отрицателно влияние, изпитано от Гардинър, са преходни леки халюцинации. Въз основа на неговото поведение някои изследователи твърдят, че е възможно сънят изобщо да не е необходим. Въпреки това хората, които не спят с дни, фактически могат да изпадат в чести състояния на микросън - периоди на сън, които траят само няколко секунди. Изследванията с животни посочват, че ако животните непрекъснато са лишавани от сън, умират. Макар механизмите на съня да не са напълно разбрани, изглежда че той може да включва както възстановителни, така и еволюционни функции.

Функцията на съня с бързи очни движения

Тъй като RЕМ сънят е такова уникално състояние на съзнанието, изследователите са издигали хипотезата, че е възможно той да има специални функции. При тестирането на тази идея изследователите преднамерено лишават доброволци от възможността да сънуват. През няколко последователни нощи сънуващите са будени всеки път, когато навлязат в период на сън с бързи очни движения. След няколко нощи става все по-трудно хората да бъдат събудени. Колкото по-дълго са лишени от RЕМ-сън, толкова по-често той започва да се появява. Когато на петата нощ им е позволено да останат в RЕМ-сън, преживяват увеличение на съня с бързи очни движения, т. е. прекарват два пъти повече време в RЕМ сън, отколкото в нормалния случай.


Индиректните свидетелства от развитийните изследвания сочат, че RЕМ сънят може да подпомага способността на мозъка да реагира. Някои изследователи смятат, че този сън стимулира растежа и поддържането на нервната тъкан, като по този начин подготвя сетивните и моторните области, за да се справят с товара на стимулацията от средата на следващия ден. Логически погледнато, потребността от растеж на нервната тъкан би трябвало да е най-голяма у новородените и да намалява с възрастта и точно това е моделът на RЕМ, който се наблюдава. Новородените прекарват около половината от времето, в което спят, в сън с бързи очни движения, бебетата под две години - 30 до 40%, а юношите и възрастните - около 20 до 25% (вж. фигура 6.3). Когато хората достигнат 70-годишна възраст, се наблюдава допълнително леко намаление на REМ съня. Сънят с бързи очни движения очевидно изпълнява някаква психологическа или физиологична функция (или и двете), но точната й природа остава неясна.
Средният човек преминава през 4 до 5 епизода на сън с бързи очни движения всяка нощ, навлизайки в него приблизително на всеки 90 минути. Физиологичните характеристики на този етап на съзнанието са толкова противоречиви, че RЕМ сънят често се нарича парадоксален сън. Очевидно е, че човекът в сън с бързи очни движения не е буден, но ЕЕГ моделът показва повече възбуда, отколкото може да се очаква от спящо лице: пулсът и дишането са нередовни и силно варират, кръвното налягане се увеличава и се появяват признаци на сексуална възбуда. Тези физиологични индикации наподобяват на проявяваните, когато човек е буден и е силно възбуден. Данните от РЕТ-скенера, който показва мозъчния метаболизъм, подкрепят такова впечатление. Мозъчният метаболизъм по време на сън с бързи очни движения е много по-сходен с този в будно състояние, отколкото с онзи в NRЕМ-съня. Същевременно по други показатели човек е по-дълбоко заспал по време на съня с бързи очни движения, отколкото през другите етапи. Независимо от повишената физиологична активност на RЕМ етапа основните телесни мускули загубват тонус и се отпускат. Това намаление на мускулния тонус, което прави невъзможно движението на мускулите, явно действа, за да пречи на сънуващите да наранят себе си или другите, ако разиграват на живо сънищата си.
Загубата на мускулен контрол на етапа на RЕМ очевидно се контролира от специфична част от продълговатия мозък. Когато в мозъка на котка тази част се отстрани, животното вече не лежи неподвижно по време на сън с бързи очни движения, а скача, демонстрира ярост или страх, или играе с лапички така, сякаш между тях има мишка. След мозъчен инсулт или друго неврологично разстройство някои хора (обикновено от третата възраст) вече не губят мускулния си тонус по време на RЕМ-сън. Подобно на котките те се движат и дори се хвърлят из спалнята.
Фигура 6.3. Промени в моделите на сън с възрастта. RЕМсънят като процент от цялостния сън намалява с възрастта.
Изследователите първоначално подозират, че RЕМ сънят е свързан със сънуването, когато наблюдават движенията на очите на спящите, които се въртят така, сякаш наблюдават нещо зад затворените си клепачи. И наистина събудените по време на сън с бързи очни движения споделят сънища с богати зрителни образи в поне 80% от времето. Спящи лица, събудени по време на NRЕМ период, рядко разказват подобни на история сънища; те по-скоро споделят за умствена дейност, която приема формата на упорити идеи или мимолетни образи.

Сънища

Сънищата са съдържанието на съзнанието по време на сън с бързи очни движения. Точно както всички прекарваме известно време в RЕМ сън, така всеки сънува, дори и тези от нас, които твърдят, че никога не го правят. Необходими са били специализирани изследвания върху съня, за да се докаже универсалността на сънищата, но много преди да се натрупат академични свидетелства, сънищата са представлявали интересна тема. В най-ранните писмени документи те са свързвани с религията, пророчествата, богатството на хората или съдбата на културите. Вярата, че сънищата означават нещо, се открива в почти всяко общество.


Зигмунд Фройд твърди, че сънищата са символен израз на изтласкани желания, съхранени в безсъзнателното. Той е убеден, че те имат два отчетливи съдържателни пласта - единият е виден, а другият - скрит. Проявеното съдържание е повърхностното значение на съня и се състои от преплитане на всекидневни събития, спомени и усещания по време на съня. Това проявено съдържание дегизира безсъзнателните желания на сънуващия, които представляват латентното съдържание на съня.
През последните 35 години провежданите в лаборатории по съня изследвания са убедили много психолози, че обясненията на Фройд трябва да се отхвърлят. Някои автори смятат, че сънищата са просто предвидим резултат от физиологичен процес. Според това становище, което е известно като хипотезата за активацията и синтеза, по време на сън с бързи очни движения кората се активира от случайна стимулация. Сънят възниква в резултат от опита на мозъка да интерпретира случайните електрически послания, които получава.
Свързана интерпретация на сънищата е издигната от Франсис Крик (който разделя Нобеловата награда с колега за работата им върху ДНК) и Грейми Митчисън. Те са съгласни с Хобсън и Маккарли, че сънуването е случаен модел на освобождаване на нервни импулси в кората, появяващо се тогава, когато кортикалните неврони са стимулирани от неспецифични сигнали, изпращани от продълговатия мозък. Освен това обаче те смятат, че изпращането на електрични импулси способства за отслабването на създадените през деня несъществени нервни връзки, като по този начин подготвя невроните да се справят със свежата информация от следващия ден. Според Крик и Митчисън мозъкът рутинно преминава през този процес, за да не се претоварва. По същество неуместната информация се “отучва” или изтрива от кората, оставяйки място за абсорбиране на нов материал. Според това становище сънуването пречи на претоварването на мозъка в кортикалните му мрежи - ситуация, която може да доведе до такова анормално поведение, като неуместни фантазии, натрапливо повторение на някакво поведение и халюцинации. Макар че е интригуваща, тази теория все още не е проверена.

По-късно Мартин Селигмън и Ейми Йелън разширяват когнитивните аспекти на обяснението чрез случайното освобождаване на нервни електрични импулси. Те са съгласни, че сънищата се състоят от случайни зрителни образи, създадени от неспецифични сигнали и емоционална активация, които на свой ред могат да са повлияни от преживяванията през деня. Според тях сънищата представляват опит тези отделни образи и емоции да се интегрират, но процесът не е уникален само за съня. Той е същият като стъпките, които предприемаме в будно състояние, за да интегрираме възприятията си за света. Тези изследователи установяват, че някои хора са по-ефективни в това отношение от други – откритие, което може да помогне да се обяснят индивидуалните различия в типовете сънища, разказвани от хората.


В изследването си Селигмън и Йелън сравняват степента на интеграция при сънуването и при активното мислене. Студентите първо записват поне три съня, а по-късно трябва да напишат разкази за серия от 7 несвързани диапозитива. Някои студенти интегрират диапозитивите в история със строен сюжет, докато други представят неинтегриран текст. Резултатите от това упражнение показват последователни индивидуални различия: хората с кохерентни сънища пишат кохерентни истории по диапозитивите, докато тези с некохерентни сънища пишат несвързани отговори. Очевидно тези, които са добри в интегрирането на отделни образи, когато са в будно състояние, са добри и в интегрирането на отделни образи в съня.
Други аспекти на сънуването подсказват, че физиологичните трактовки не могат да обяснят напълно сънищата. Сънищата често се занимават с всекидневните ни дейности и проблеми. Изследвания с доброволци в лаборатории по съня посочват, че четири от пет периода на сънуване в типична нощ са свързани и често се занимават с един и същ проблем. Първият сън през нощта е тясно свързан с реалността, средните са най-изкривени и фантастични, а последният често се връща към проблема и опитите да се намери решение. Не е известно дали решението се пренася в будното съзнание, но моделът предполага, че сънищата могат да имат функцията на решаване на проблеми. Някои изследователи проучват тази идея. В едно изследване жени, подложени на стреса на развода, са обучени да обръщат повече внимание на сънищата си с надеждата да се увеличи способността им да решават проблеми.
Каквото и да е обяснението за механизма, лежащ в основата на сънуването, всички изследователи са се фокусирали върху опитите на мозъка да интегрира или да разбере вътрешната стимулация. По-рано видяхме, че единното съзнание в будно състояние е резултат от същия процес. Явно будният мозък е принуден да обяснява различните си вътрешни дейности. Спящият мозък изглежда е мотивиран по същия начин. На някакво равнище сънищата сякаш са опит да се разберат преживяванията независимо дали са физиологични процеси или събитията от предния ден.
Изследването на това как сънищата се създават е един от начините те да бъдат обяснени. Другият е да се опитаме да ги осъзнаем, докато протичат. Някои хора споделят, че имат бистри сънища , т. е. такива, при които осъзнават, че сънуват. В един експеримент изследователите се опитват да разработят метод, чрез който сънуващите да ги уведомяват, когато бистрият сън започне. Предварително установените сигнали включват свиване на юмрук или определена последователност от движения на очите. Понякога такива опити имат успех.
От време на време лицата с “бистри сънища” споделят, че след като осъзнаят, че сънуват, могат да променят курса на съня. Тези сънища са свидетелство за съзнание по време на сън и хората понякога могат да се тренират, за да достигат това равнище на съзнание по време на сън с бързи очни движения. Ефективно лечение за индивиди с кошмари е те да осъзнаят преживяването на съня. Ако човекът по време на кошмар може да осъзнае, че сънува, кошмарът внезапно става по-контролируем и следователно по-малко заплашителен.

Променени състояния на съзнанието

Членовете на почти всяко известно общество са се опитвали преднамерено да променят съзнанието или с религиозни, или с рекреационни цели. Медитацията, хипнозата и психоактивните вещества са често използвани методи за напускане на състоянието на будно съзнание.



Медитация

Медитацията е метод за засилване на вниманието, за да се навлезе във вътрешното съзнание. Целта й може да е установяването на релаксирано, спокойно състояние на съзнанието или на по-висше ниво на духовност. В един от типовете й, известен като пътеката на концентрацията, медитиращият човек отклонява вниманието си от външния свят, фокусирайки се върху някакъв обект, например кратка молитва, мантра, картина или пламъка на свещта (вж. фигура 6.5). Пътеката на концентрацията се използва в йога, трансценденталната медитация и суфизма. При друг тип медитация, известен като пътеката на духовното усъвършенстване човекът се фокусира върху наблюдаването на действията на самия разум. Будизмът използва и двата подхода.



Фигура 6.5 . За да медитира човек, е необходимо да изпразни съзнанието си от разсейващите мисли, като се фокусира върху прост модел или мисъл, която няма да доведе до разсейване. При някои форми на медитация човекът се концентрира върху зрителен модел, например мандалата, показана тук, която непрекъснато връща погледа към центъра.

Медитацията винаги е играла съществена роля в религията. В източните религии тя обикновено става част от всеобхватна философия на живота. Чрез нея човекът системно напредва през различните нива на съзнанието, всяко от които се разглежда като по-висше от нормалното будно съзнание. Най-висшата цел на медитиращия е да навлезе в състояние на съзнанието, в което преживяването на Аза и на света са слети в по-всеобхватна перспектива, а личните цели и идентичност губят значение. В това състояние съзнанието на медитиращия се абсорбира в съзнанието за живот, който надскача индивидуалното съществуване. На Запад медитацията често се използва прагматично, за да осигури релаксирано състояние, което позволява на човека да се справя по-ефективно със стреса.

Хипноза

Хипнозата е социално взаимодействие, при което реакциите на един човек (хипнотизирания) на внушенията на друг (хипнотизатора) водят до променени възприятия, спомени и волеви действия. Това определение е много различно от популярното схващане за хипнозата, според което хипнотизаторът контролира действията на хипнотизирания, който е принуден да изпълнява всичките му желания.


За всеки, наблюдавал демонстрация на хипноза, състоянието на хипнотизирания човек напомня на сомнамбул - някой, който е загубил връзка с будното си съзнание, но може да стои прав, да се движи, да чува, да вижда и да говори. Сомнамбулът и хипнотизираният човек обаче коренно се различават. Първо, физиологията им е различна. По време на сън консумацията на кислород постепенно намалява, а под хипноза остава една и съща. ЕЕГ на сомнамбула показва бавните мозъчни вълни от етап 3 и 4 на съня, а мозъчните вълни на хипнотизирания са тези на будния човек. Второ, сомнамбулът и хипнотизираният се държат по различен начин. Сомнамбулите сякаш не съзнават присъствието на други хора и не се подчиняват на инструкции; хипнотизираните осъзнават другите и следват повечето от инструкциите. Трето, паметта функционира по различен начин. Когато се събудят, сомнамбулите не могат да си спомнят пътешествията си; когато излязат от хипноза, хипнотизираните лица си спомнят подробностите от преживяването, освен ако не са били инструктирани да ги забравят.
Макар че е наречена на името на Хипнос - древногръцкия бог на съня, хипнозата не е сън. Независимо от това дори след дълги години изследвания психолозите все още не могат да кажат какво точно е тя. Много автори се съмняват, че хипнозата може да се разглежда като отделно състояние на съзнанието.
Една ранна версия на хипнозата, наречена “месмеризъм” е използвана от Франц Антон Месмер (1733-1815) за лечение на пациенти с психични разстройства. Австрийският лекар вярва, че промените на магнетичните флуиди в тялото са отговорни за здравето или болестта на душата и тялото. За да се настроят флуидите, Месмер поставя пациентите в изкуствено индуцирано, съноподобно състояние, в което са силно податливи на внушение. Много от тях се подобряват и това демонстрира силата на внушението при лечението на психични разстройства. След смъртта на Месмер месмеризмът се развива в техниката на хипнозата и се използва от много френски лекари за лечение на психични разстройства. Като млад лекар Фройд (1865-1939) се натъква на техниката, когато учи при известния френски невролог Жан-Мартен Шарко (1825-1893). Връща се във Виена, работи заедно с друг лекар - Йозеф Бройер (1842-1925) и започва да използва хипнозата, за да помогне на пациентите да дискутират свободно проблемите си. Фройд и Бройер вярват, че докато са в хипнотично състояние, пациентите могат да изразяват несъзнаваните конфликти, недостъпни за будното съзнание. Макар че Фройд по-късно отхвърля тази техника, използването й му открива пътя към разработването на психоанализата.

Податливост на хипноза

Не всеки може да бъде хипнотизиран. Около 10% от населението изобщо не реагира на внушенията на хипнотизатора. Останалите могат да бъдат хипнотизирани до някаква степен - ако желаят и ако вярват на хипнотизатора. Само около 10 до 15% от хората са силно хипнотизируеми и преживяванията им са изненадващо по-различни от тези на лицата, които демонстрират само лека податливост. Такива индивидуални различия са много стабилни: те остават едни и същи във времето.


Психолозите измерват податливостта на човека на хипноза със стандартизирани тестове, например Stanford Hypnotic Susceptibility Scale (Скала за податливост на хипноза Станфорд). В този тест изследваното лице е хипнотизирано, тогава хипнотизаторът отправя серия от внушения, например “Лявата ви ръка ще се вдърви”. Тези, които са неспособни да свият ръката си повече от два инча и които реагират по подобен начин на подредена серия от внушения, се смятат за силно податливи на хипноза. Такива хора обикновено имат силно развито въображение. Много от тях са развили уменията си в областта на въображението през детството, когато често са фантазирали и обикновено са имали въображаем другар в играта.

Какво става под хипноза?

“Искам да се отпуснете.” В познатия процес на хипнотизиране на някого хипнотизаторът започва, като бавно убеждава човека да се отпусне и да загуби интерес към външните разсейващи фактори. Хипнотизаторът тогава внушава нещо лесно, например “Лявата ви ръка ще се вдигне”. След като хипнотизираният се подчини на няколко лесни внушения, се продължава към по-трудни.


Когато са под хипноза, силно сугестивните хора реагират на много внушения. Някои от реакциите се появяват под хипноза, но могат да се изпълняват и в будно състояние, след като сеансът е свършил. Последните се наричат постхипнотични внушения. Те често са прости действия, например “Разтъркайте лявото си ухо три пъти”, но много хора разчитат на постхипнотичното внушение, за да отслабват, да спрат да пушат, да релаксират, да контролират болката или да променят поведението си по някакъв друг начин. Освен това в отговор на хипноза някои хипнотизирани лица преживяват постхипнотична амнезия. Ако хипнотизаторът каже на човека да забрави определени събития, станали по време на хипнозата, те сякаш се изтриват от паметта, когато той се върне в будно състояние. При използването на предварително уговорен сигнал (пляскане с ръце, специфична дума или фраза), паметта се възстановява.
Имат ли някаква валидност твърденията, че хипнотизираните хора могат да се върнат назад към детството си? В типичния пример на възрастова регресия на хипнотизиралото лице се казва, че е на празненството по повод 6-ия си рожден ден. Жената започва да говори и да се държи като 6- годишна и надълго и нашироко разказва за рождения си ден – тортата, свещите, подаръците, гостите и обкръжението. Тя изглежда убедена, че разказът е точен, въпреки че почти винаги може да се докаже, че лицето е комбинирало примери от няколко рождени дни и е измислило липсващите детайли. В едно изследване хора, които са върнати към 10, 7 и 4-годишната си възраст, говорят за учителите и съучениците си, описвайки ги с най-голяма убеденост. Когато обаче се проверят училищните досиета, много от описаните деца не са били в техния клас и хипнотизираните лица не осигуряват по-точни подробности от тези, които не са хипнотизирани. Може би при възрастовата регресия силно внушаемите лица толкова упорито се опитват да угодят на хипнотизатора, че просто измислят липсващата информация, за да попълнят разказа си.
Фигура 6.6. Подписи, получени от хипнотизирани лица със затворени очи при “нормално” и “регресирало” състояние. При възрастовата регресия всеки човек е помолен да се върне във втори клас. Дали хората временно се връщат в миналото или разиграват въображаемо свое “Аз” от втори клас? Категоричен отговор на този въпрос все още не е открит.

Дали хипнозата наистина намалява болката? Тя е била използвана с успех за обезболяване на пациенти по време на хирургични операции и за намаляване тежестта и честотата на поява на мигренни главоболия. Хипнозата е помагала на хора да издържат на други обикновено болезнени преживявания, без да споделят, че изпитват болка. В един от примерите 13-годишно момче получава изгаряне от 2-а и 3-а степен на левия си крак. Винаги, когато сменяли превръзката, то плачело, гърчело се и трябвало да бъде държано. След като го хипнотизирали, можело да остане спокойно, докато хирургът отстранявал мъртвата тъкан и превръзвал крака му. Значението на хипнозата при третирането на силна болка изглежда уникално, макар че не е ясно точно как тя успява да го направи.



Психоактивни вещества

Някои вещества могат да променят състоянието на съзнанието като взаимодействат с централната нервна система, за да влияят върху настроението, възприятията и поведението. Те са известни като психоактивни и променят мозъчната химия. Всяко от тях причинява отчетливо състояние на съзнанието. Сред тях са такива обикновени и често срещани вещества като никотинът и кофеинът в кафето, чая и много безалкохолни напитки, както и силни вещества като марихуаната, кокаинът, амфетамините, алкохолът, валиумът, LSD, всяко от които рязко променя съзнанието .





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница