Съзнание Природата на съзнанието
Изтегляне 454.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ИНТЕНЗИВНИ СТИМУЛАНТИ: КОКАИН И АМФЕТАМИНИ.
- Около 8 минути след вдишването кокаинът създава прилив на еуфория, траещ около 20 минути.
- Притокът на енергия, който характеризира кокаиновата еуфория, обикновено е последван от физическо изтощение, тревожност и депресия, когато ефектът заглъхне.
- Големи дози кокаин понякога предизвикват халюцинации.
- Амфетамините са синтетични стимуланти.
- Основните депресанти са алкохолът, сънотворните (барбитурати), транквилантите (например либриум или валиум) и наркотици като хероин и морфин.
- Сънотворни и транквиланти.
- Малките транквиланти и небарбитуратните седативи
- PCP или “ангелски прах”
Марихуана Марихуаната има дълга история в източните общества. Някои култури, които забраняват употребата на алкохол, я разглеждат като прието психоактивно вещество. След 60-те години на XX в. тя става толкова често срещана в САЩ, че сред американците над 12-годишна възраст повече от един на трима са я опитвали. Употребата й достига връх през 1978 и 1979 г. и след това популярността й бавно намалява. Променящата съзнанието съставка в марихуаната е тетрахидроканабинол (ТНС) - сложна молекула, която се среща в индийския коноп или канабиса (Саnnabis sativa indica). Растението може да се суши, за да се произведе марихуана, а смолата от цветовете на женските растения - да се използват за производство на хашиш (лепкава пудра, която е около10 пъти по-концентрирана от марихуаната). Почти нищо не знаем за влиянието на марихуаната върху мозъчната химия. Поведенческите й ефекти са непредвидими и до голяма степен зависят от средата, в която лицето използва наркотика. Независимо от променливостта редовните потребители в общи линии са съгласни по отношение на ефектите от марихуаната. Сетивните преживявания се засилват, обектите стават по-отчетливи, а цветовете им приемат по-фини нюанси, музикалните ноти изглеждат по-чисти, а ритъмът се откроява; храната има по-добър вкус и познати вкусове приемат нови качества; ароматите са по-богати, а сексуалното удоволствие е интензифицирано. Притесненията изчезват и се наблюдава чувство на фундаментално добруване и дори еуфория. Особено на тези, които я опитват за пръв път, всичко изглежда смешно - светът е “космическа шега”. Времето се изкривява и може дори да спре. Вероятно поради тази причина много потребители казват, че са напълно вглъбени в наркотичното си преживяване - перцептивно, представно и когнитивно. Марихуаната може да има отрицателни последици върху съзнанието - да засилва неприятните емоции. Ако потребителят е нервен или депресиран, наркотикът е в състояние да интензифицира настроението до степен на силна тревожност и параноя. Лицето може да е убедено, че е болно, умира или полудява. Този ефект е по-вероятен при неопитни потребители, които приемат изключително голяма доза или не са подготвени за ефектите. Изследванията показват, че под влияние на марихуаната се влошават времето на реакция, вниманието, преценката на изминалото време, моторната координация и шофьорските умения. Опитният потребител обаче е способен да “слезе на земята”, когато е необходимо да изпълни някаква задача. Може би най-последователно получаваният резултат е, че марихуаната пречи на някои аспекти на паметта. Докато са под влиянието й, в някои случаи потребителите не могат да извличат информация от паметта, да съхраняват материал за по-късна употреба или да си спомнят информацията, представена само преди секунди. Изглежда марихуаната няма постоянни ефекти върху познанието. В изследване на 10 американци, които я употребяват в продължение на 7 години, не се откриват дълготрайни когнитивни ефекти . Коефициентът им на интелигентност, взет като мярка за интелектуалното им функциониране, е идентичен с тестовите им резултати отпреди 15 до 20 години. В други отношения обаче дълговременната употреба може да е пагубна. Първо, продължителната употреба вреди на белите дробове, водейки до рак. Второ, марихуаната изглежда има лек, временен ефект върху имунната система на организма, така че потребителите са по-податливи на инфекции. Трето, някои “сериозни” потребители развиват амотивационен синдром, характеризиращ се с апатия, загуба на амбициите и трудности в концентрацията. Същевременно съществуват някои индикации, че синдромът представлява най-вече засилване на предварително съществуващи поведенчески модели . Стимуланти Както показва името им, стимулантите стимулират централната нервна система. В зависимост от дозата те могат да увеличават пулса, кръвното налягане и мускулното напрежение. Сърдечният мускул прави повече контракции, кръвоносните съдове се свиват, бронхите и зениците се разширяват и надбъбречните жлези влизат в действие. Основните стимуланти, използвани за промяна на съзнанието, са никотинът, кофеинът, кокаинът и амфетамините . Леки стимуланти: никотин и кофеин. Най-често срещаната употреба на никотина е тютюнопушенето (цигари, пури и лули). Изследванията показват, че пушенето нито успокоява, нито повишава настроението на пушача. По тестове за изпълнение пушачите не се справят по-добре от непушачите, но когато спрат да пушат и нивото на никотина в кръвта им спадне, те се представят много по-зле. Основната причина да се продължи с пушенето вероятно е избягването на абститентните синдроми. Пушачите стават толкова зависими от никотина, че за много хора отказването от цигарите е изключително трудно. Основните психологически ефекти от никотина се чувстват при абстиненцията и включват раздразнителност, главоболие, тревожност, напрежение, неспокойствие и неспособност за концентрация. Кофеинът - другият стимулант на централната нервна система, се намира в чая, безалкохолните напитки, шоколада и какаото, но най-честият му източник е кафето. За разлика от много други вещества кофеинът е свързан с по-силно енергетизирана дейност. Тъй като увеличава бдителността и намалява времето на реакция, повечето потребители чувстват, че той подобрява всекидневното им представяне. Доза, по-голяма от 250 mg (кофеиновото съдържание на около две чаши кафе) може да причинява неспокойствие, раздразнителност, мускулни тикове, нередовен пулс и безсъние. Внезапното отказвне от кофеина често води до главоболие и депресия. ИНТЕНЗИВНИ СТИМУЛАНТИ: КОКАИН И АМФЕТАМИНИ. Кокаинът е най-мощният известен естествен стимулант. Едно изследване установява, че 40% от 27-годишните са го опитвали на някакъв етап от живота си. Около 8 минути след вдишването кокаинът създава прилив на еуфория, траещ около 20 минути. Когато се пуши под формата на крак (подобни на кристали частици концентриран кокаин), създава непосредствена и много по-интензивна еуфория, която преминава за няколко минути. Потребителите на кокаин твърдят, че наркотикът подобрява вниманието, времето на реакция, паметта и скоростта по прости умствени задачи. За тях той е полезен при задачи, изискващи бдителност и свободен поток от асоциации. Въпреки това поради еуфорията взелите кокаин често надценяват способностите и качеството на работата си. Притокът на енергия, който характеризира кокаиновата еуфория, обикновено е последван от физическо изтощение, тревожност и депресия, когато ефектът заглъхне. Големи дози кокаин понякога предизвикват халюцинации. В тежките случаи потребителите имат чувството, че под кожата им лазят мравки. Ефектът вероятно се дължи на причинената от наркотика хиперактивност на нервите в кожата. Тъй като кокаинът блокира обратното абсорбиране на допамина и норепинефрина, големите дози могат да задействат симптоми, подобни на тези при параноидната шизофрения. Инжекции с големи дози кокаин могат ла причиняват главоболие, хипервентилация, гадене, конвулсии, кома и смьрт. Смъртта на баскетболната звезда Лен Байъс и на комика Джон Белуши са широко публикувана демонстрация на възможността за летален изход от свръхдоза кокаин. Продължителната употреба на кокаин може да причини сериозни и необратими увреди. Вероятно най-известният ефект от смъркането на кокаин е необратимото увреждане на мукусната мембрана на носната стена (мембраната, деляща ноздрите); по-малко се знае за засилената податливост на инфаркти. Амфетамините са синтетични стимуланти. Сред най-често срещаните са бензедринът, декседринът и метедринът. При умерени дози те създават чувства на еуфория и енергия, засилена бдителност, намалено време на реакция и засилена физическа координация. Могат обаче и да пречат на концентрацията, а употребата им често се придружава от тревожност и раздразнителност. Когато се вземат в големи дози, нерядко създават амфетаминна психоза - състояние със симптоми, които силно наподобяват тези на параноидната шизофрения. Амфетаминната психоза се характеризира със страх и параноидни заблуди и може да включва натрапливо повторение на тривиално поведение . Например един юноша прекарвал часове наред в броене на пуканки. Амфетамините едновременно способстват за освобождаването на норепинефрин и допамин в синапсите и пречат на обратното им абсорбираме, така че равнищата на двата невротрансмитери в мозъка се увеличават неимоверно много. Депресанти Депресантите въздействат върху централната нервна система, за да редуцират болката, напрежението и тревожността, да релаксират поведението, да го освободят от задръжки и да забавят интелектуалните и моторните реакции. В малки дози те водят до интоксикация и еуфория, но намаляват бдителността и моторната координация, както и забавят времето на реакция. Големите дози водят до завалена реч, нестабилност и дори загуба на съзнание. Основните депресанти са алкохолът, сънотворните (барбитурати), транквилантите (например либриум или валиум) и наркотици като хероин и морфин. Когато се вземат заедно, депресантите са синергистични, т. е. ефектът на два депресанта е по-голям от сбора на всеки от тях, взет поотделно. Например ако алкохолът се пие с барбитурат, ефектът е четири (а не два) пъти по-голям от този на всяко от веществата, взети поотделно. Алкохол. Когато хората пият, равнището на алкохола в кръвта им се повишава и ефектите му върху поведението са свързани с количеството алкохол в кръвта (вж. таблица 6.2). Във всичките 50 щата на САЩ ниво на алкохол в кръвта от 0.10% (т. е. 0.10 mg алкохол на 100 ml кръв) или повече се смята да доказателство за интоксикация. На ниво мозъчна химия алкохолът видимо влияе върху няколко невротрансмитери по различен начин в различните части на мозъка Изследователите не могат да обяснят всичките му ефекти, но той изглежда увеличава наличието на ацетилхолин, намалява норепинефрина и засилва тенденцията нервните рецептори да се комбинират с GABA (друг невротрансмитер). Намалените нива на норепинефрин обикновено ни карат да се чувстваме депресирани, докато високите равнища на GABA потискат освобождаването на нервни електрически импулси. Освен промените в мозъчната химия очакванията на пиещия могат да определят много от поведенческите промени, придружаващи поемането на алкохол. В действителност изглежда, че очакванията имат по-силен ефект върху освобождаването на задръжките, отколкото количеството действително приет алкохол. Това е особено вярно по отношение на сексуалната възбуда, която е резултат предимно на очакванията, а не на самия алкохол. Очакваме, че едно или две питиета ще направят социалните взаимодействия по-лесни, ще намалят сексуалните ни задръжки и ще ни направят агресивни. Много хора наистина смятат, че алкохолът има такива ефекти. Изследванията показват, че реагираме по този начин предимно защото го очакваме, така че убежденията ни по отношение на алкохола едновременно поддържат такова поведение и го извиняват. Някои от другите ефекти на алкохола обаче (например лошата моторна координация и забавеното време на реакция) не зависят от очакванията. Тъй като толкова много хора шофират след употреба на алкохол, тези ефекти могат да са опасни и подобна практика е отговорна за мнозинството от фаталните пътнотранспортни произшествия. Например между 440-те млади мъже, които са убити в ПТП в Калифорния, 70% са имали алкохол в кръвта по времето на катастрофата. Дълговременните ефекти от алкохола върху паметта и преработката на информацията зависят от това колко алкохол се употребява обикновено в отделните случаи, а не от цялото количество изпит алкохол през годините. Хората, чийто модел на консумация показва тежки напивания в отдалечени във времето случаи, е по-вероятно да демонстрират интелектуално влошаване, отколкото тези, които пият едно и също количество алкохол, но за по-дълго време. Очевидно мозъкът може да се справи по-добре с едно питие всеки ден, отколкото със седем питиета на един ден, следвани от шест дни въздържание. Понякога пиещите имат празни петна в паметта, т. е. след като изтрезнеят, не могат да си спомнят какво е ставало предната вечер. Това е най-вероятно да се случи, ако пият бързо, ако са много уморени, когато започнат да пият, или ако заедно с алкохола вземат депресант. Таблица 6.2. Взаимоотношение между пол, тегло, консумация на алкохол и ниво на алкохола в кръвта. Сънотворни и транквиланти. Сънотворните често се вземат за облекчаване на безсънието. Един клас много силни депресанти се нарича барбитурати: те се предписват обикновено като “хапчета за сън” (например нембутал и секонал). Подобно на другите депресанти барбитуратите забавят възбудните центрове в ретикуларната активираща система, като по този начин причиняват сън. Знае се, че хроничната употреба на барбитурати крие много рискове. Основната опасност е бързото развитие на привикване, така че потребителят трябва да взема все по-големи дози (и потенциално летални), за да предизвика първоначалния ефект на приспиване. Барбитуратите са също силно синергистични. Взети с алкохол, ефектът им може да е фатален. Поради тази причина повечето от рецептите за сънотворни днес се издават за небарбитурати, например транквиланти. Малките транквиланти и небарбитуратните седативи се използват за лечение на симптомите на тревожността, стреса и безсънието. Някои от най-познатите транквиланти са транксенът, либриумът и валиумът. Транквилантите и сънотворните имат няколко отрицателни странични ефекти. Тъй като потискат централната нервна система, могат да утежнят респираторните и сърдечно-съдовите заболявания, както и да водят до лека депресия, влошено моторно и интелектуално функциониране и сънливост през деня . Транквилантите и барбитуратите имат сходни ефекти върху мозъчната химия. Подобно на алкохола те увеличават количеството GABA , което се съединява с нервните рецептори и потиска излъчването на нервни импулси. Макар че транквилантите се комбинират с другите депресанти, в сравнение с барбитуратите е по-малко вероятно да са фатални, когато са взети заедно с алкохол или други депресанти. Иронията е, че хроничната употреба на тези сънотворни в крайна сметка влошава безсънието. Те блокират съня с бързи очни движения и в резултат когато страдащият от безсъние се опита да спи без лекарството, се наблюдава увеличаване на REM съня. Дългите периоди на REM водят до сън на пресекулки, изпълнен с неспокойно сънуване и кошмари. При този разстроен модел на съня страдащият от безсъние не може да спи без лекарството, но не може да спи и с него. Успокоителни средства. Успокоителните средства могат да облекчават болката и тревожността, както и да индуцират релаксация и унесеност. Много от тях водят и до временно състояние на еуфория. Те изглежда въздействат върху гръбначния мозък, лимбичната система и кората, където имитират действието на невротрансмитери като ендорфините, които са свързани с удоволствието и облекчението. Сред незаконните успокоителни средства най-широко използван е хероинът - вещество, извличано от опиумния мак. Потребителите си го инжектират директно под кожата или във вената. Венозното инжектиране води до незабавна еуфория, продължаваща около 15 минути. И двата метода създават състояние на удовлетворение и добруване, в което изчезват отрицателните чувства вина, напрежение и тревожност. С редовната употреба човек се пристрастява и се нуждае от все по-големи дози. Животът на пристрастения се центрира около намирането на пари за купуване на повече хероин, за да се избегнат копнежът, тревожността, гаденето и другите симптоми на абстиненцията. Синтетичният наркотик метадон се използва широко в програми за лечение на пристрастени към хероин, защото удовлетворява копнежа, без да създава силна еуфория. Макар че потребителите стават зависими и от метадона, много от тях са способни да водят функционален, продуктивен живот, докато са на метадон. Халюциногенни вещества Халюциногенните вещества създават халюцинации и включват LSD , мескалин, мексикански кактус и псилоцибин. Доколкото можем да кажем, халюциногенните вещества са използвани за промяна на съзнанието още от началото на писмената история на човечеството. Тъй като някои хора вярват, че те съдържат потенциал за разширяване на човешкото съзнание, понякога се наричат психеделични вещества. Естествени халюциногени могат да се открият в много разпространени растения, включително беладоната, буниката (попадийката), татула, грамофончето, мексиканския кактус и някои диви гъби. Синтетичните халюциногени включват фенциклидина (РСР) и диетиламида на лизерговата киселина ( LSD ). Познанията ни за ефектите на някои халюциногени са ограничени, макар да е известно, че те пречат на преработката на информацията. Мескалинът , който се извлича от вид мексикански кактус, причинява ярки халюцинации. Ефектите му са внимателно описани от британския писател Алдъс Хаксли, според когото мескалинът отваря “дверите на възприятието”. Авторът открива, че под влиянието на наркотика зрителните му възприятия се интензифицират. Един от синтетичните халюциногени е PCP или “ангелски прах” . Той може да се приема през устата, да се пуши заедно с марихуана, да се смърка или да се инжектира. В малки дози създава халюцинации, но в големи може да причинява ступор, кома или смърт. Дори при малките дози PCP се е оказал опасен, защото халюцинациите понякога карат потребителя да навреди на себе си или на другите. Основният халюциноген е LSD и това е един от най-силните известни наркотици. Многобройни изследвания показват, че той е 4000 пъти по-силен от мескалина. След приемане на средна доза (100 до 300 mg ) потребителят тръгва на променящо съзнанието “пътешествие”, траещо от 6 до 14 часа. Такива “пътешествия” са непредвидими, защото средата, в която е приет наркотикът, първоначалното настроение на потребителя и очакванията му имат силно влияние върху цялостното преживяване. LSD влияе върху настроението и човекът може да изпита няколко интензивни негови смени. Той има дълбок ефект и върху зрителното и слуховото възприятие. При повечето хора халюцинациите първоначално приемат формата на прости геометрични форми. Тези абстракции скоро се променят в калейдоскопични образи и евентуално в съноподобни, странни сцени. Възможно е възприятията да са толкова изкривени, че познати обекти да станат непознаваеми: стената например може да започне да пулсира, да диша и дори да се стопява. Сетивните впечатления нерядко се преплитат (състояние, наречено синестезия) и потребителят твърди, че “вижда” звуците или “чува” гледките. Азът може да се раздели на наблюдател и чувстващ, а времето - да се забърза или да се проточи до безкрайност. Някои хора смятат LSD преживяванията за мистични и вярват, че те им дават хармонично, единно чувство за съзнание. Други ги възприемат като кошмар, защото LSD може да създава и изключително неприятни странични ефекти. Най-разстройващите са реакциите на паника, които често са ужасяващи. Паниката обикновено се развива сред потребители, които се опитват да се отърсят от създадените от наркотика преживявания, но откриват, че това е невъзможно. Когато паниката е тежка, е нужен лекарски контрол. Друг непредвидим аспект на LSD е възможността от ретроспекции - внезапно завръщане на перцептивните изкривявания и другите ефекти на наркотика месеци или години след вземането на последната доза. Знаем повече за ефекта на LSD върху мозъчната химия, отколкото на някои други халюциногени, но все още не сме сигурни точно как такива ефекти се свързват с поведението. Халюциногенната сила на LSD явно идва от наподобяването на серотонина - нервотрансмитерът, който играе важна роля в регулирането на съня и емоциите. LSD блокира влиянието на серотонина върху мозъчната тъкан, вероятно имитирайки влиянието му върху нервните рецептори. Ниските нива на серотонин са били свързани с тежка депресия и безсъние, а освен това той е свързан с повишени сетивни състояния. Опитите на психолозите да изследват съзнанието посочват, че то е много по-сложно, отколкото би посочило будното ни състояние. По някакъв начин то е различно от преработката на информацията, защото отделните познавателни функции (възприятие, памет, решаване на проблеми) могат да се осъществяват и извън него. Изглежда има няколко типа съзнание, макар че изследователите не са съгласни дали те съществуват хоризонтално (на по-ниски и по-високи равнища), или вертикално (като паралелни процеси). Гадзанига, който е убеден, че нивата са паралелни, вярва, че често имаме достъп до продуктите на другите състояния, но не и до самите процеси. В съзнанието ни се осъществяват повече неща, отколкото можем да “осъзнаем”, но едва когато се разработят нови методи за неговото изучаване, ще започнем да разбираме какъв огромен потенциал се крие в променените му състояния. Каталог: files files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа files -> Отчет за дейността през 2013 Г files -> Бунтът на роботите files -> Глобалната манипулация кратък анализ files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око” files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов files -> № по ред Учител Изтегляне 454.2 Kb. Сподели с приятели:
|