Т. 1; С. 1984 / „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова



страница2/4
Дата21.01.2017
Размер0.6 Mb.
#13202
1   2   3   4

Галилео Галилей
„Избрани произведения” т. 1; С. 1984

/ „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова”/

ДИАЛОГ ЗА ДВЕТЕ ГЛАВНИ СИСТЕМИ НА СВЕТА —

ПТОЛЕМЕЕВАТА И КОПЕРНИКОВАТА

В едно писмо от 7.V.1610 г. до Белизарио Винта, министър при Тосканския двор, Галилей, който търсел спокойно място, за да завърши замислените трудове, изложил проблемите, над които смятал да работи, заедно със заглавията на бъдещи трудове. Ясно формулираните цели на Галилей по-късно били постигнати от него и даже 30 години след това той е работил по първоначалната си програма. Сред заглавията в писмото на Галилей е и „De sistemate sou constitutione universi” (За системата или устройството на света). Безусловно генезисът на „Диалога" с именно тук, въпреки че съчинението било замислено на латински и в никакъв случаи не като беседи. Но идеята за труд, разглеждащ строежа на света, не била нова за Галилей.

Във Флбренция като „пръв математик и философ” при Козимо II Медичи, Галилей е бил свободен човек — без преподавателски задължения. Това веднага се отразява на неговата дейност, която вече е твърде многостранна. Подемът у Галилей след посещението в Рим през 1611 г. обаче му донася още повече вра­гове, тъй Като успехите му в борбата срещу перипатетиците са безспорни.

През 1612 г. Галилей публикува Разсъждение за телата, които пребива­ват във вода, и за тези, които се движат в нея („Discorso intorno alla cosec he stanno in su l`acqua, o che in quella si mouveno”), в което продължава споровете си с пизанските перипатетици. Когато Лодовико деле Коломбе, Джорджо Корезио, Винченцо ди Грациа и много други решително се обявяват срещу Гали­лей, той дори не намира за нужно да им отговори. Наистина неговият ученик Бенедето Кастели пише съчинение против аристотелианците, в което съчинение участието на Галилей е толкова несъмнено, че противниците възразяват на Галилей, а не на Кастели.

Историята със слънчевите петна независимо от това, дали са открити от Галилей или не, допринася за засилващата се омраза срещу него. „Позорните петна” на Слънцето не могат да се съчетаят нито с аристотелизма, нито с теоло­гията. Йезуитите в лицето на Щайнер били дори склонни да увеличат броя на пла­нетите — да възприемат петната за планети само и само да ги снемат от сияйния лик на Слънцето. Нещо повече, новооткритите от йезуитите планети били на­речени „бурбонски". Могъл ли с Галилей да отмине този повод? Не, той не е пропуснал случая да иронизира и подиграе йезуитското братство, като е по­казал и строго математически неверността на нововъведението.

Корените на омразата у църковниците срещу Галилей са много дълбоки. Те не се крият само в привързаността на Галилей към хелиоцентризма, нито в неговия език и стил, които като че ли са били разработени специално за диску­сии. Галилей, както никой друг преди него, е застъпвал нов начин на мислене, самостоятелност на разсъжденията, така добре изразени в Диалога. Освен това хелиоцептричната система на Коперник не е представлявала някаква сериозна беда против църковния мироглед, ако се приеме, че тя, системата, е удобна за изчисления, за астрономията. Впрочем тази примамливост е била осъзната най-напред именно от богословите и Озиандер, анонимният автор на предговора към книгата на Коперник, е отстоявал именно тази позиция. Но когато Галилей; заявява, че хелиоцентричната система е по-удобна от геоцентричната, защото е правилна, като при това посочва и астрономически, и физически аргументи в потвърждение на Коперник, работата става опасна, тъй като се подкопават устои­те на църквата. А когато има противоречие със Светото писание, тук вече има ерес — допускането на многозначно тълкуване на текстовете е било абсолютно невъзможно. Това в най-голяма степен е било в сила за католическата църква, която и без друго е трябвало да се бори против калвинизъм, лутеранство и тям подобни „ереси”. Съображенията пък на „ересите” да се обявят против хелио­центризма били още по-прозаични — чисто и просто учението на Коперник про­тиворечи на здравия разум. И може би не случайно първите нападки по хелио­центризма са от тяхна страна. Лутер веднага откликнал: „Разказват за нов астролог, който иска да докаже уж, че Земята се движи и се завърта около себе си, а не небето, Слънцето и Луната... Глупакът иска да преобърне цялото изкуство на астрономията.” Напълно възможно е католическата църква да не се е обявила веднага против Коперник именно поради бързата реакция на проте­стантите. Но откритията и най-вече тълкуванията на Галилей правят по-нататъш­ното отлагане невъзможно.

В края на 1611 г. флорентинският архиепископ Марци Медичи устройва среща на църковници, на която разискват възможни пътища за противодействия срещу Галилей.

През 1613 г. отец Лорини, доминиканец, произнася проповед против новите теории, като използува и неприлични думи. По-късно Лорини отговаря на възмутения Галилей: „Това беше по-късно в дискусия и за да не стоя като дър­во, казах няколко думи, че доктрината на Иперник (Ipernicus) или как там се казваше е против Светото писание.”

През 1613 г. отец Бенедето Кастели, ученик на Галилей, заел неговата бивша катедра в Пиза, му пише, че в двореца на херцогинята е трябвало да от­говаря на много въпроси за откритията на Галилей, за системата на Коперник, движенията на Земята. Галилей разбира, че това е клопка, но въпреки това от­говаря с прочутото си Писмо. . . („Lettera a Don Benedetto Castelli”). Защища­вайки обективността на хелиоцентричната система, Галилей пише: „Светото пи­сание в никакъв случай не може да съдържа нито лъжи, нито пък може да греши; неговите изречения са абсолютно и неприкосновено истински. Но ако библията не може да греши, то нейните тълкуватели могат да изпаднат в различни греш­ки... И тъй като библията па много моста не само подлежи тълкуване, което е различно от буквалния смисъл на думите, но и необходимо се нуждае от такова тълкуване, то при математическите спорове, ми се струва, на нея принадлежи последното място.”Това изказване на Галилей е имало огромно значение, но то е представлявало и обвинителен материал срещу него. Писмото със съответно подчертани мисли било изпратено до Светата инквизиция от вече споменатия отец Лорини, вероятно първи доносник срещу Галилей.

През 1614 г. отец Томазо Качини, доминиканец, произнася яростна про­повед против Галилей, започвайки я с думите „Галилейци, какво стоите и гледате към небето?” (Деяния на светите апостоли, I, 11.)

В началото на 1615 г. Галилей пише друго знаменито писмо (в две части) до своя приятел епископ Дини п дори го моли да запознае със съдържанието му кардинал Белармино, учените-йезуити и ако с възможно, папата. Освен това му изпраща и копие на писмото до Кастели. Галилей отново се спира па вълнува­щите го въпроси и допълнително изяснява позициите си. На доводите на някой си Сасети, непризнаващ съществуването на новооткритите тела, които са били неизвестни на древните авторитети, Галилей отговаря по следния начин. Ако съществуването на нещата зависеше от познаването, то трябва да се заключи, че когато не са ги познавали, те не са и съществували, което е безсмислено. „Смешно е да се вярва, че съществуването на нещата в природата следва възникването на нашите представи за тях. В Писмо до Дини Галилей по-пълно излага своята теория на познанието и се спира на астрологията, изразявайки враждебното си отношение към всякакви тайнствени и мистични влияния.

През 1615 г. Галплей пише и друго писмо до самата херцогиня — Писмо до Кристина Лоренска (“Lettera a madama Cristina di Lorena, Granduchessa di Toscana”), обемист ръкопис, развиващ идеите от писмото до Кастели. Галилей пише: „Да се предписва на самите професори по астрономия да търсят със свои собствени сили защита против собствените си наблюдения н изводи, като че ли всичко това е само измама и софистика, би означавало да им се предявяват из­исквания, които са повече от неизпълними; би било все едно да им се заповяда да не видят това, което те виждат, да не разберат онова, което те разбират, и от техните изследвания да се заключи точно обратното на това, което за тях е очевидно.”

Писмата до Кастелн, Дини и Кристина Ларенска тогава не били публику­вани, но техни преписи били широко разпространявани.

През 1615 г. отец Паоло Антонини Фоскарини, кармелит, коперниканец, но неизвестен на Галилей, издава малка книжка за мненията на питагорейците и на Коперник за движението на Земята. Фоскарини демонстрира истинско разбиране на хелиоцентризма и застъпва гледището, че вече е време учението на Коперник да се възприема като физическа реалност, още повече, потвърдена чрез откритията на Галилей, и се опитва да ги примири със Светото писание. Като примерен отец, спазващ църковната субординация. Фоскарини изпраща съчинението си на кардинал Белармино. В отговора си кардиналът пише:

1. Струва ми се, че Ваше преподобие и синьор Галилео постъпвате мъдро, когато се задоволявате да говорите хипотетично, а не абсолютно, както аз винаги съм считал, че говори и Коперник, Да се каже, че предположението за движението на Земята и неподвижността на Слънцето обяснява небесните явления по-добре от ексцентрици и епицикли, е прекрасно казано и не влече никаква опасност... Но да се иска да се твърди, че Слънцето и в действителност е цен­тър на Вселената и се върти само около себе си, без да се движи от изток на запад, е много опасно положение не само за това, че възбужда всички схоласти — философи и теолози, но и защото нанася вреда на светата ни вяра с противо­поставяне на Светото писание... 2. Както знаете, Тридентският събор заб­рани да се тълкува Светото писание по начин, различен от общото мнение на светите отци...

В тази сложна ситуация, когато кардинал Белармипо вече си е изяснил всички спорни моменти и няма съмнения относно значението на новите открития, когато множество духовници (пък и други) — Бошали, Корезио, Д'Елчи в Пиза, Грациа и архиепископът във Флоренция, астрономът Маджини в Болоня, и оше много Доминиканци в Рим, всички предвождани от агресивния триумвират Лорини — Качини — Коломбе, се организират против него, Галилей решава да отпътува за Рим. Той не знае, че има доноси срещу него и инкивизицията вече е започнала разпити. Възможно е Галилей все още да не е разбирал своето поло­жение, тъй като в писмата му прозират мисли, че ще може да убеди теолозите в движението на Земята.

Но събитията се развиват неумолимо, тъй като задвижената вече машина на инквизицията не може да се спре. Би било неправилно да се счита, че Галилей е имал само врагове: например многобройните му приятели и почитатели не само са го съветвали, но и са нарушавали клетвата за тайната на разпитите. Освен това активното застъпничество на Козимо II Медичи (който пишел, че мненията на Галилей съвсем не са погрешни, както считат някои) изиграло голяма роля и личната съдба на Галилей е била решена много бързо. Въпреки яростните атаки на Лорини, Качини, Коломбе и всички техни сподвижници (според самия Галилей — „пълни невежи по всички въпроси”, „изпълнени със сатанинска злоба”) той бил оставен на свобода.

На 23.II.1616 г. специална група от теолози изготвя формулировката: Учението, че Слънцето се намира в центъра на света и е неподвижно е глупаво и абсурдно, философски и формално еретично и противно на Светото писание... " И на 5 март 1616 г. се обявява „Декрет на Светата конгрегация на преосвещените господа кардинали, специално назначени от светейшия наш господар папа Павел V и светия апостолски престол за съставяне на индекс на книги, които подлежат на разрешение, забрана, унищожаване и печатане във вселенските християнски земи”.

Декретът се състои от три малки раздела. В първия са включени заплахи към разпространителите на забранените книги, във втория са изброени пет „осъдени” теологически съчинения и третият е:

А тъй като до знанието на гореназованата конгрегация дойде, че лъжливото и изцяло противно на Светото писание Питагорово учение за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето, на което учат Николай Коперник в книгата „За въртенето на небесните сфери" и Дидак Астуник в „Коментарии върху книгата на Йов" , вече широко се разпространява и се приема от много, както това се вижда от излязлото от печат послание на някой кармелитски патер под името „Писмо на кармелита отец Паоло Антонио Фоскарини относно мнението на Питагор и Коперник за движението на Земята и неподвижността на Слънцето и новата Питагорова система на света”, Неапол, Лазар Скориджо, 1615 , в което този отец се опитва да покаже, че горепосоченото учение за неподвижността на Слънцето в центъра на света и движението на Земята е в съгласие с истината и не противоречи на Светото писание, то за да не се раз­пространява такова мнение постепенно надалеч, във вреда на католическата исти­на, конгрегацията определи: посочените книги на Николай Коперник „За върте­нето на сферите" и на Дидак Астуник „Коментарии върху Йов" трябва да бъдат временно задържани до тяхното изправяне. Книгата на отец Паоло Антонио Фоскарини — кармелит, напълно се забранява и осъжда. Всички кни­ги, учещи по подобен начин на същото, се забраняват и настоящият декрет съответно ги забранява и осъжда или временно ги задържа.

(Дидак Астуник. испански монах, написал прокоперниковото съчинение върху пасажа от Книга на Йов, XXVI, 7: „... окачил е земята на нищо”.)

Единственото утешение на Галилей е, че в Декрета името му не фигурира. Иначе ударът е много силен — неговото дело с обявено за еретично, забранява се разпространяването на най-важните му изводи, резултати.

Напразни са усилията на Галилей да смекчи декрета и никак не му се връща във Флоренция. С всички средства той протака престоя си в Рим с надежда нещо да промени. Научавайки, че във Флоренция се носят слухове за осъждането му от инквизицията. Галилей посещава кардинал Белармино и получава на 16.V.1616 г. удостоверение. В текста е указано ясно, че Галнлой е наклеветен, не се е отричал от каквото и да е свое мнение или учение, не е привличан под отговор­ност, а само му е съобщен декретът ,,... че учението, приписвано на Коперник, че Земята се движи около Слънцето, а Слънцето стои в центъра на света, като не се движи от изток на запад, е противно на Светото писание, и затова не трябва нито да се защищава, нито да се поддържа.” Този документ след 17 години се оказал съдбовен за Галилей.

След процеса от 1616 г. настъпват няколко години мълчание. Но Галилей не е човек, който може да бъде сломен. Без все още да дава някаква външна изява на своите мисли и чувства, той започва подготовката на нов удар по враждебния мироглед. Вече става дума за основите на перипатетизма.

През 1618 г. се появяват три комети, нещо невиждано и нечувано. Ученият йезуит отец Граси пише съчинение за тях, което бива прочетено от Галилей. Важното е, че Граси оскърбява системата на Коперник и знае много добре, че „човекът от Флоренция” не може да му отговори. На помощ идва М. Гуидучи, „консул” на флорентинската академия, който добре разбирайки безпомощния гняв на Галилей, иска да откликне. Отговорът е от две части — втората, полемичната, безспорно принадлежи на Галилей и се прочита в Академията. В интерес на истината требва да се каже, че Галилеевото становище — кометите са земни изпарения, е съвършено ненаучно, докато това на Граси е всъщност компромис, защото поставя кометите на небето, но в „подлунната сфера”. Но изобщо много от твърденията на Граси нямат никакъв смисъл. Следва обемист и рязък от­говор (същата 1619 г.) на Граси (като Сарси), очевидно провокиращ Галилей. И Галилей отговаря, макар и не веднага.

Междувременно умират Козимо П Медичи (1620) н Белармино (1621). През 1623 г. Матео Барберини, с когото Галилей се чувствува много близък, е избран за папа — Урбан VIII. Този папа е Академик дей Линчео и тъмнината пред Галилей се прорязва от светъл лъч.

Същата година Галилей публикува Точна везна (“Saggiatore”) — може би най-знаменитият си памфлет. Това е отговорът срещу Граси на неговата Везна, астрономическа и философска („Libra astronomica e filosofica”), Libra означава везна, но е и съзвездието Везни. Заглавието на Галилеевия труд с отново дву­смислено—тъй като Saggiatore означава точна везна, използувана като златарска за благородни метали или за проверка. Второто значение е на човек, който-взема проба в смисъл на оценител. Кеплер е превел това заглавие с Тrutinator, според Галилей на латински е СоCollibistaа, на руски се използува „Пробирные весы, „Пробирщик” и др., а на английски език е „Assayer”.



Точна везна не дължи своята популярност на погрешната представа за кометите, а на разнообразните въпроси, изложени със забележително литературно майсторство — за всичките астрономически открития на Галилей, за телескопа, за авторитетите, методите за изследване, хипотезите, науката, природата... Въпреки, че Галилей следва забраната, наложена върху Коперниковата система, на много места прозират зле замаскирани иронични мисли: „Тъй като приписваното на Земята движение, което аз в качеството си на благочестив католик считам за съвършено погрешно и несъществуващо, прекрасно обяснява редица различни явления, аз смятам, че при цялата си погрешимост то до известна степен обяснява явлението комета.” Друг забележителен пасаж:

Вие може би мислите, че философията е книга, която принадлежи на въображението на един човек, подобно на „Илиада" или „Безумният Роланд" книги, по отношение на които най-малко значение има въпросът, вярно ли е това, което е написано в тях. Не, синьор Сарси, работата не стои така. Фи­лософията е написана в тази величествена книга, която постоянно лежи отво­рена пред нашите очи (имам пред вид природата), но която е невъзможно да се разбере, ако не научим предварително нейния език и ако не познаваме буквите, с които тя е написана. А нейният език е език на математиката и нейните фи­гури са триъгълници, окръжности и други геометрическа фигури, без помощта на които е невъзможно да се разбере в нея по човешки даже и една дума; без тях ние можем само напразно да бродим в тъмен лабиринт."

През мрачната 1616 г. Галилей получава писмо от Фр. Инголи, насочено против хелиоцентризма, Галилей не е в състояние да отговори. Томазо Кампанела иска разрешение от Галилей още същата година да състави достоен отговор. Инголи е бил твърде начетен човек — богослов и юрист, полиглот, основател на многоезична печатница, но с нищожни познания в областта на точните науки. Неговото писмо в духа на ранните средновековни трактати на отежнен латин­ски език носи пространното заглавие За мястото на Земята и за нейната непод­вижност, против системата на Коперник. Разсъждение за учения математик Галилео Галилей от Флоренция, преди това професор по математика в Падуанската гимназия, а сега също философ и първи математик на негова светлост Великия херцог на Тоскана. Когато небосклонът се прояснява, както счита Галилей, той отговаря с Писмо до Инголи („Lettera a Francesco Ingoli”). Писмото не достига до адресанта, но това е нямало значение. Нещо повече, и двете писма не били публикувани скоро, а едва след смъртта на авторите, но били разпространявани чрез многократни преписи.

Писмо до Инголи може да се разглежда като ранен вариант или скица на Диалога — не по форма, нито по размери, а по основни идеи. Първите странички са написани дипломатично и трябва да създадат впечатление, че Галилей е за забраната на Копeрниковото учение, очите му се отворили. С това, може да се каже, завършват уверенията в лоялност. Галилей вече почти е овладял езоповския език и по същество Писмото е Коперниково, тъй като целенамерено и последователно се разбиват всички доводи на Инголи. Но тук липсва тази раблеанска ирония, с каквато е изпълнена Точна везна — от време на време Галилей приятелски поправя Инголи, както учител възпитава и учи дете. Но ирония все пак не липсва, а на места се чувствува и зле прикрита подигравка.

Ако може да се говори за космология на Галилей, тя е изложена именно в Писмото. За пръв път тук са разгледани въпросите за безкрайността на света, за звездите, светещи като Слънцето. Ясно е защо Галилей не споменава Бруно, но някои идеи силно напомнят неговите.

Папата посреща благосклонно Точна везна и с удоволствие слуша чете­ните му откъси. Някои предлагат забрана на ръкописа, но официалното мнение на цензора е, че няма основание, тъй като мнението за движението на Земята е поднесено с необходимата смиреност. В Писмо до Инголи също е разисквана за­бранената тема— цели страници направо са преминали в Диалога, но цялостното впечатление не е така силно, както от Точна везна.

Галилео се среща неколкократно с папата и го увещава поне да смекчи декрета от 5.03. 1616 г., но всичко е напразно. Галилей все още счита, че кон­тактува с Матео Барберини, който едно време му е посветил поема, а не с папа Урбан VIII и не може да си представи колко всичко се е променило, Интересите на папата са се концентрирали към укрепване на своето лично господство, което впрочем е невъзможно без успехи извън Италия — тук са преплетени отношенията с няколко страни, на първо място с Германия и Франция — Тридесетгодишна война, кардинал Ришельо... В много отношения папата се проявява като злобен, свадлив и заядлив човечец.

В продължение на няколко години след като написва Писмо до Инголи Галилей съвършено, целеустремено се занимава единствено с най-голямото си съчинение, което, изглежда, му е било главна цел поне от две десетилетия. Идеята на Галилей е била да събере заедно всички доказателства — астрономи­чески, физически, логически, математически и философски — за правотата на хелиоцентричната система на Коперник. Историята с публикуването ни този труд съвсем не е елементарна, тъй като най-различни фактори с най-различни пели са желаели отпечатването, а пък историята с последвалия процес срещу Галилей и до днес не е изяснена напълно и важни страни са все още съвсем неизучени от историците на науката, тъй като все още много материали се съдържат в тайните, непубликувани архиви на Ватикана.

През март 1630 г. Галилей обявява на своите приятели, че трудът му е завършен. В отговор получава уверения, че ще бъде направено всичко възможно за издаването, и предварителното сондиране наистина започва. На 3.V. с.г. Галилей пристига в Рим и представя ръкописа на папата.

Галилей е убеден, че е намерил меродавно доказателство за движението на Земята — приливите и отливите. Обяснението, което той дава, действително изисква Земя, въртяща се около ос и обикаляща около някакъв център. За Галилей самото съществуване на приливите и отливите подкрепя Коперниковата система. (Друг е въпросът, че това обяснение е погрешно) Ето защо първоначалното заглавие на труда е За приливите и отливите. За съжаление не е известно как папата е приел съчинението, но Галилей пише, че е обнадежден и не вижда пречки. Единствената бележка на папата се отнася до заглавието, като предлага да се назове Диалог. Възможно е папата, познавайки убедител­ните доводи на Галилей за обяснение на приливите и отликите единствено с движещата се Земя, да ги е приемал и затова да е забранил споменаването па най-важната подкрепа в полза на хелиоцентричната система още в заглавието. Във всеки случай ръкописът е предаден на отец Рикарди, главен цензор на пап­ската област, като желанието на папата е да се изправи. Рикарди ръководи всички цензори и притежава значителна власт, но не е твърде начетен в областта на ма­тематиката. Все пак преглежда ръкописа и го връчва на помощника си отец Висконти, който трябва да го прочете, да изправи каквото може, и ако има нужда, да отстрани опасните пасажи. Висконти променя няколко думи в цялото съчинение и не намирайки нищо осъдително, дава своето одобрение. Не може да се каже какво не е разбрал отец Висконти— книгата ли, което е по-малко вероятно, тъй като е учил математика, или инструкциите на папата. Но Рикарди все още не е сигурен и не дава разрешение. Той настоява предговорът и заклю­чението да бъдат отново написани, позовавайки се на желания на папата. Га­лилей настоява за разрешение, от което се нуждае и издателят. Рикарди дейст­вува по соломоновски — дава разрешение, но задържа ръкописа. Ала Диало­гът ще се печата от името на Академия дей Линчеи и лично Чези се е нагърбил да следи за издателската работа, така че разрешението, отнасящо се само за Рим, не е валидно.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница