Т. 1; С. 1984 / „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова



страница3/4
Дата21.01.2017
Размер0.6 Mb.
#13202
1   2   3   4

През юни Галилей напуска Рим поради „големите горещини” и се връща във Флоренция, където ще пише нов предговор и заключение. Малко след това умира Чези, а през август Кастели му пише от Рим, че поради сериозни причини, които не могат да се изложат в писмо, книгата трябва да се печата във Флорен­ция, и то колкото е възможно по-скоро. Тогава се появява и чумата (1630 г.) и съобщенията с Рим вече не са така редовни. Галилей решава да действува чрез Николини, верен приятел, флорентински посланик. Неговата жени изиграва немаловажна роля, като оказва непрекъснат натиск на Рикарди — нейн роднина. Отначало Рикарди отказва, като се позовава на незначителни препятствия. Какво е ставало в Рим, каква игра се е водела, не е известно. Най-после Рикарди дава разрешение за Флоренция, но този път задържа предговора и заключе­нието, за да ги съгласува с папата.

Печатането все се бави и вече е очевидно, че главният цензор изпитва ня­какъв страх. Той иска ръкописът да бъде прочетен и във Флоренция от друг теолог, след като самият флорентински инквизитор го е чел, променил е няколко думи и не е намерил нищо противно на вярата. Но ръкописът отново се чете и се добавя още едно разрешение. Заедно с това изминала е цяла година и Галилей като че ли е в отчаяние. В името на отпечатването на това съчинение, което за него е дело на живота му, той е направил вече много компромиси — смяната на заглавието, написал е нов предговор, ново заключение, все по желание на па­пата; пак по настояване на папата е вмъкнал пасаж, в който изрично се твърди, че приливите и отливите не са доказателство за системата на Коперник... И ни­що... Повече от година без определен резултат.

Най-сетне на 19.VII.1631 г. всички разрешения са получени и през Фев­руари 1632 г. Галилей връчва първия екземпляр от Диалога на Великия херцог. Във Флоренция книгата лесно се продава, а в Рим поради карантината продаж­бата започна през юни.

През август от Рим пристига разпореждане за конфискуване на книгата. За Галилей първото сериозно предупреждение е от 21 август, когато получава съобщение от Т. Кампанела, че е създадена комисия от теолози, за да се забрани Диалога. Наистина такава комисия по нареждане на папата вече развива дейност под председателството на кардинал Франческо Барберини. Тя формулира обвине­нията към Галилей. На първо място по важност е, че хелиоцентричната система на Коперник е представена като отразяващо реално съществуващото положение, без какьвто и да е намек на фиктивност, химеричност, удобство. Освен това приливите и отливите са разгледани като сигурно доказателство за земните движе­ния. Второстепенни са обвиненията, че предговорът бил с различен шрифт, противопоставящ го на цялата книга, заключението съвсем не е такова, както го е искал папата, и т. н.

Докладът на комисията предизвиква решение на Конгреганията да се повика Галилей в Рим.Великият учен има известна информация за положението в Рим и едва ли е трудно да предвиди очакващите го неприятности, така че не изразява особено желание да замине. Предлага да се предаде делото му във Флоренция, представя мнение на лекари, че е болен, изобщо отлага пътуването. Но то вече е неизбежно, тъй като от Рим пристига строго нареждане:



На 30 декември 1632 г.,. след Рождество Христово Светейшият нареди на инквизитора да отговори, че Негово светейшество и светата Конгрегация по никакъв начин не могат и не трябва да търпят такова отклонение, и за да се уверят действително ли той се намира в такова състояние, че не може да се яви в града без опасност за живота си, Светейшият и светата Конгрегация изпращат комисар заедно с лекар, за да го освидетелствуват и да направят вярно и съвестно донесение за състоянието, в което той се намира, и ако той се намира в такова състояние, че може да пристигне, да го затворят и да го доведат, окован във вериги. Ако поради неговото здравословно състояние и пред вид на опасност за живота му се налага да се отложи идването му, то незабавно след оздравяването му и след прекратяване на опасността той трябва да бъде затворен и доведен окован във вериги. Комисарят и лекарят трябва да бъдат изпратени за негова сметка, тъй като той сам се е поставил в такова положение и в такива условия и е прене6регнал съответното време, което по-рано му е било предписано за явяване и съдене, с което е нарушил срока, определен му на явяване.

На 13.II.1633 г. след необходимата карантина Галилей пристига във Вечния град и отсяда в двореца на посланика Николини. В продължение на два месеца нищо официално не му се представя, което прави още по-болезнено принудителното му бездействие. Идва на 12 април се провежда първият разпит.

Какво е положението в Рим? Защо е необходимо да се съди Галилей? Мно­зина във Флоренция си задават тези въпроси. Издателят Ландини се е надявал на второ издание. Дори след пристигане на забраната той е скрил част от ти­ража. На втората страница от заглавния лист на Диалога има пет подписа, пет разрешения за печат, докато най-много две са достатъчни. Това са разре­шения от управителя на папската канцелария Чамполи, на Рикарди, на генералния викарий на Флоренция, на генералния флорентински инквизитор и на цензора на Великия тоскански херцог.

Процесът срещу Галилей е организиран от тьмните сили на контрареформацията не без участието на ,,учените отци” и не без изричната намеса на папата. Първият сигнал от обкръжението на Галилей принадлежи на Кастели, който подозира за заговора на йезуитите, организиран и рьководен най-вече от Граси и Щайнер. Тези противници са далеч по-опасни от Качини и неговите доминиканци по време на първия процес от 1616 г. Заедно с това ударът против науката, представена от Галилей, трябва да укрепи поне по замисъла на па­пата авторитета на църквата. През 1632 г., както и следващата година всички най-честолюбиви замисли на папа Урбан VIII се провалят. Неговата намеса в светските въпроси, например по отношение на Германия, има обратен резултат, което освен това довежда и до укрепване на протестантството. В Италия папата бива открито обвиняван, че действията му уронват престижа на църквата. Нещо трябва да се направи, нещо трябва да се случи, за да се укрепи автопитетът и на папата, и на църквата. Така се стига до шумния процес срещу Галилей. Разбира се, има и множество по-незначителни фактори — желанието у многото „учени отци” да си отмьстят на Галилей, който е използувал всички случаи да ги подиграе заради невежеството и нетърпимостта им, гнева у папата, когато му съобщават, че в Диалога той е представен като Симпличо (което впрочем е чиста измислица) и т. н.

Но сметките на папата и на йезуитите не се оправдават. Процесът срещу Галилей се превръща в такъв мощен удар против католицизма, че ехото му и до ден днешен все още не е отзвучало. С Галилей започва истинският упадък на църковния авторитет и никакви мерки по-късно вече не са в състояние да спрат този исторически процес.

Галилей е разпитвай четири пъти, последния ма 21 юни. Още в самото начало на процеса става ясно, че Галилей ще бъде съден заради това, че не е изпълнил предписанията на предишния процес от 1616 г. Извадени, са на бял свят старите архиви, намерен е акт от 26.II.1616 г., че кардинал Белармино от името на папата и Конгрегацията в присъствието на чиновници от инквизиция­та забранява на Галилей да се придържа към мнението, че Слънцето е център на света и е неподвижно, а Земята се движи, да го изостави и под никакъв пред­лог да не го преподава, нито да го защитава устно или писмено, тъй като в про­тивен случай срещу него ще бъде заведено дело,

Папа Урбан VIII иска да осъди Галилей по църковното право — ако веднъж е предупреден именно по този начин, Галилей безусловно трябва да бъде осъден и процесът ще изиграе роля, така необходима за целите на папата. А това наис­тина е толкова необходимо, че Урбан VIII не се спира и пред фалшификация, тъй като актът е в противоречие с хода на първия процес о г 1616 г. и е изфабрикуван специално за втория процес.

Но никой не е могъл да предположи, че Галилей ще извади удостоверение, собственоръчно написано от Белармино, в което изрично се казва, че Галилей е освободен от всякакво обвинение и подозрение, и не му е налагана никаква заб­рана. Документът е проучен грижливо и се установява неговата автентичност. Така плановете на папата рухват, тъй като Галилей твърди, че никакво пред­писание не му е налагано.

На следващите разпити въпреки уверенията па Галилей, че не се придържа кьм Коперниковото учение той е принуден да признае,че в Диалога се съдържат и еретични мисли. Но веднага добавя, че е предполагал още веднъж да срещне събеседниците и изказва желание да напише допълнение.

По това време папата се убеждава, че процесът ще има най-гоям ефект, ако Галилей бъде заставен да се отрече. На заседанието на Конгрегацията от 16.VI.1333 г., председателствувано от папата, се взема решение: „Като се запознава с целия ход на делото и изслуша показанията, Светейшият определи да се разпита Галилей, и се заплаши с измъчване, и ако устои да се отрече пред­варително като силно заподозрян в ерес, на събрание на Конгрегацията на светата инквизиция да бъде осъден на затвор по усмотрение на светата Конгрегация. Да му се нареди да не разсъждава повече писмено или устно по какъвто и да начин за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето под страх от наказание като неизправим. Написаната от него книга със заглачие „Диалог от Галилео Галилей Линчео" да се забрани.”

Не е ясно дали Галилей е бил измъчван от инквизицията. В писмата си той нищо не казва за това, но заплаха е имало. Нещо повече, и последната нощ Га­лилей прекарал в подземията на инквизицията, като са му показвали инструмен­ти (това е било идея на папата - Галилей разбира от инструменти, казва той и тяхното действие лесно ще му стане ясно). Цяло денонощие Галилей не бил оставян па спокойствие и бил заплашван, че ако не прочете текста на отричането, всички негови трудове, рькописи, наблюдения, уреди, чернови ще бъдат изгорени. И Галилей се съгласил.

Присъдата била прочетена на 22.VI.1633 г. пред всички кардинали и членове на инквизицията в доминиканския манастир Санта Мария сопра Минерва в центъра на Рим:



Ние, [изброени са десет имена]

По Божието милосърдие кардинали на Светата Римска църква, специално поставени от свещения апостолски престол като генерал-инквизитори против еретическата злоба в целия християнски свят.

За тебе, Галилей, син на покойния Винченцо Галилей от Флоренция, седемдесетгодишен, през 1615 г. беше донесено до същото това свещено съдилище, че ти считаш за истинно лъжливото учение, преподаване от мнозина, а именно, че Слънцето се намира в центъра на света и е неподвижно, а Земята се движи и при това денонощно се върти, така също, че си имал ученици, на които си, преподавал това учение; че си кореспондирал за него с някои, германски матема­тици; че си издал някакво послание, озаглавено „За слънчевите петна", в което си излагал същото това учение, като че е истинно; че на възраженията, които многократно са ти правени, взети от Светото писание, си отговарял, като си тълкувал писанието в свой смисъл. По-нататък беше представен препис от съчинението ти под формата на писмо, при което беше добавено, че то е било писано до един стар твой ученик. В писмото, е което ти следваш хипотезата на Коперник, се съдържат различни твърдения, противни на истинския, смисъл и авторитета на Светото писание.

Вследствие на това Свещеният трибунал пожела да противодействува на непристойностите и на вредата, произтичащи оттук, в ущърб на светата вяра; и по повеля на господаря наш и на техни еминенции господа кардиналите на настоящата висша всеобща инквизиция теолозите-квалификатори установиха две положения за неподвижността на Слънцето и за движението на Земята по следния начин:

Положението, като че Слънцето се намира в центъра на света и няма дви­жение в пространството, е нелепо, лъжливо философски и формално еретично, тъй като е направо противно на Светото писание.

Положението, че Земята не е център на света, не е неподвижна, а се движи, имайки заедно с това и денонощно въртене, е също така нелепо, лъжливо фило­софски и разглеждано богословски, представлява от себе си най-малкото противно на вярата заблуждение.

Но тъй като желаехме да постъпим меко с теб, беше постановено на 25 февруари в свещената Конгрегация в присъствието на господаря наш, негова еминенция синьор кардинал Белармино да ти втълпи съвсем да оставиш казаното лъжливо учение; в случай на твое упорство трябваше да ти се съобщи чрез комисаря на свещеното съдилище заповед да се откажеш от указаното учение, да не го пре­подаваш на други, да не го защищаваш и излагаш. Ако не последваш заповедта, ще бъдеш затворен. В изпълнение на това решение на следващия ден в зданието на съда в присъствието на негова еминенция споменатия синьор кардинал Белармино, след като синьор кардиналът кротко те е увещавал, било ти е предадено чрез отеца комисар на свещеното съдилище при нотариуса и свидетели заповед съвсем да се откажеш от казаното лъжливо мнение и в бъдеще да се задължиш да не го защищаваш по никакъв начин и да не го преподаваш нито устно, нито пис­мено. И след като ти обеща да се подчиниш, беше пуснат.

Неотдавна се появи тук книга, издадена миналата година във Флоренция, чийто подпис показва, че ти си нейният автор, тъй като заглавието й е „Диалог от Галилео Галилей за двете главни системи па света - Коперниковата и Птолемвевата". И тъй като до свещената Конгрегация дойде сведение, че с напечатването на книгата това лъжливо мнение за движението на Земята и неподвиж­ността на Слънцето с всеки ден се разпространява все повече и повече, то спомена­тата книга беше внимателно разгледана и се откри, че ти в нея явно си нарушил дадената ти заповед, спомената по-горе.В своята книга ти защитаваш осъдено мнение, и за чието осъждане ти е било нарочно обявено. И макар че ти с раз­лични ходове се стараеш да увериш, че го излагат не като установено, а като много вероятно, то и това е също толкова тежко заблуждение, тъй като не може да бъде вероятно мнението, за което е обявено и определено, че то е противно на Светото писание.

Ето защо ти си извикан по наша заповед пред това свещено съдилище, на което под клетва си признал, че книгата е била от теб написана и дадена за пе­чат. Ти също призна, че си започнал да пишеш назованата книга преди десет-дванадесет години, след като ти е била съобщена споменатата заповед, а така-също, че си измолил разрешение за печат, без да съобщиш на тези, които са давали разрешението, че на теб ти е било забранено да признавам споменатото учение за истинно, да го защищаваш и преподаваш по какъвто и да е начин.

Най-важното, ти призна, че съчинението ти на много места е така из­ложено, че у читателя може да се роди мисълта, че аргументите в полза на лъж­ливото учение са изразени така, че по-скоро ще убедят със своята сила, от­колкото да го опровергаят. При това за свое оправдание ти говореше, че си из­паднал в грешка неумишлено, тъй като си писал във формата на диалог, а увли­чайки се от естественото удоволствие, което всеки намира в собствените тън­кости и в това да покажеш себе си по-остроумен от другите, изобретявайки подкрепа но лъжливите твърдения блестящи аргументи, които мигат да им придадат вид, че са вероятни.

И когато ти беше даден необходимият срок да се приготвиш за защита, ти представи собственоръчното свидетелство на негова еминенция кардинал Белармино, което ти по твоите думи си го взел от него, за да се защитиш от враговете си, които говорели, че ти си се отрекъл и си бил подложен от свещения трибунал на наказание. В свидетелството е казано, че ти не си се отричал и не си бил подложен на наказание, а че само ти е било съобщено обявлението, направено от господаря наш и обнародвано от Конгрегацията на индекса, в което е посочено, че учението за движението на Земята и неподвижността на Слън­цето е противно на Светото писание и затова не може да бъде нито защитавано, нито споделяно. А тъй като в свидетелството не се споменават заповедните думи „да не се преподава" и „по никакъв начин", то трябва да се мисли, както ти говориш, че тези думи в течение на четиринадесет или шестнадесет години са се загубили в паметта ти и ти затова си премълчал за заповедта, когато си искал позволение за печат; привеждаш това, казваш ти, не за оправдание на своята вина, а за това да я припишат не на лош умисъл, а на празно тщеславие. Но именно-това свидетелство, представено от тебе за оправдание, утежнява обвинението, тъй като, без да се гледа на това, че споменатото в него учение е противно на Светото писание, ти си се осмелил да го трактуваш, да го защитаваш и да го показваш като вероятно. Не ти служи за оправдание и разрешението за печат, което ти изтръгна с изкуство и хитрост, без да кажеш нищо за дадената ти заповед.

А тъй като на нас ни се струваше, че ти не казваш цялата истина относно твоите подбуждения, намерихме за необходимо да прибегнем към строго изпи­тание, на което ти освен това, което призна и което по-горе е доказано относно твоите подбуди отговори католически.

И така, като разгледахме и зряло обсъдихме всички страни ни твоето дело, заедно е признанията и оправданията, ти и всички други обстоятелства, по право подлежащи на разглеждане и обсъждане, дойдохме относно теб до долу­подписаната окончателна присъда.

Призовавайки светейшето име на Господа наш Иисуса Христа и пречис­тата Майка Негова, Непорочната Дева Мария, с тази окончателна присъда, произнесена на заседанието на съда, в съвещание с достопочтените магистри по богословие и доктори по право, наши консултанти относно показанията, пред­ставени на заседанията на съда в наше присъствие - от една страна, Карл Синцер, доктор по право, фискалът-прокурор на този свещен трибунал, от другата, ти, Галилей Галилео, тук присъствуващ, обвиняван и уличаван съгласно гореписаното, ние признаваме, присъждаме и обявяваме тебе, Галилей, вслед­ствие на това, което се разкри на съда и от твоите признания, силно заподозрян в ерес, а именно в това, че ти си споделял и поддържал лъжливото, противно на Светото писание учение, че уж Слънцето е център на земната орбита и не се движи от изток на запад, а се движи Земята, която е център на света, и си споделял и защитавал като вероятно това мнение, след като ти е било обявено за противно на Светото писание. И следователно ти подлежиш на всички цензурни наказания, които са постановени и обнародвани от свещените канони и другите общи и частни постановления против нарушителите от такъв род; на нас ни е угодно обаче да те освободим от тях при условие, че ти преди това с чисто сърце и истински се отречеш от гореприведените заблуждения и ереси, противни на католическата и апостолската римска църква, прокълнеш и се отвратиш от тях по формула, дадена от нас.

Но за да не останат съвсем безнаказани тежкото и гибелно твое заблуж­дение и вината, която си направил, и за да бъдеш занапред по-внимателен, а също и за пример на другите да се пазят от подобни прегрешения, заповядваме книгата „Диалог на Галилео Галилей" да бъде забранена с публикуваното разпореждане, а тебе осъждаме на тъмничен затвор при този трибунал за срок по наше усмотрение и ти налагаме като спасителна епитимия ежеседмично прочитане на седемте псалми за покаяние в течение на три години, като си запазваме правото да смекчим, изменим или съвсем да отменим споменатите наказания и епитимии.

Така говорим, известяваме, с настоялата заповед обявяваме, постановя­ваме, присъждаме, в тази и във всякаква друга по-добра форма, както по право можем и сме длъжни.

Така обявяваме ние, долуподписаните кардинали.

[Следват подписи.]


Впрочем подписаните са седем — трима кардинали, между които Франческо Барберини, не са подписали този документ. Причините за това не са известни.

Формулата на отричането, прочетено от Галилей, е:


Аз, Галилео Галилей, син на покойния Винченцо Галилей от Флоренция, седемдесетгодишен, самолично застанал пред съда, като се прекланям пред тех­ни еминенции, дълбоко уважаваните кардинали генерал-инквизитори против еретическата злоба в целия християнски свят, имайки пред себе си Светото еван­гелие, до което се докосвам със собствените си ръце, се заклевам, че винаги съм вярвал, вярвам и с Божия помощ и занапред ще вярвам във всичко, което Светата католическа и апостолска римска църква приеме за истина, което проповядва и на което учи. Но тъй като аз след като ми беше съобщено повелението на това съдилище съвсем да оставя лъжливото мнение, че уж Слънцето е център на света и е неподвижно, а Земята не е център и се движи, и да не смея да се придържам към такова лъжовно мнение, да не го защищавам и да не го преподавам по какъвто и да е начин или писмено и след като ми беше указано, че това уче­ние е противно на Светото писание, написах и отпечатах книга, в която излагам това осъдено учение и привеждам с настойчивост аргументи в негова полза, без да ги опровергавам, съм обявен от този съд за силно заподозрян в ерес, а именно, че се придържам към мнението и вярвам, че уж Слънцето е център на света и е неподвижно и Земята се движи. Като искам да залича от умовете на ваши еминенции и на всеки християнин-католик това силно, справедливо възникнало против мене подозрение, аз с чисто сърце и истинска вяра се отричам от споме­натите заблуждения и ереси, проклинам ги и се отвръщам от тях и въобще от всякакви заблуждения и секти, противни на казаната Света църква. Кълна се, че в бъдеще ни устно, ни писмено не ще изкажа нещо, което може да възбуди срещу мен подобно подозрение. И ако се науча за някакъв еретик или внушаващ подозрение в ерес, няма да пропусна да донеса за него на свещеното съдилище или на инквизитора и ординарията в онова място където ще се намирам. Кълна се освен това и обещавам всички епитимии, които са ми наложени или които ще ми се наложат, точно да изпълнявам и съблюдавам. А ако, пази Боже, на­правя нещо противно на тези мои обещания, тържествени възражения и клетви, то подлежа на всички наказания и мъчения, крито са постановени и обнародвани от Свещените канони и другите общи и частни постановления против такъв вид нарушители. Да ми помогне Бог и Светото евангелие, което докосвам с ръце.

В уверение на това, че аз, Галилео Галилей, както е казано по-горе, се от­рекох, обещах и се задължих, собственоръчно подписах този акт и дума по дума го прочетох в Рим, в манастира Минерва на 22 юни 1633 г.
Някои считат, че отричането на Галилей е израз на слабостта му, и го сравняват, но не в негова полза с Джордано Бруно. Разбира се, Галилей не се нуждае от защита или от по-късно оправдание, но все пак трябва да се има предвид следното. На папата му е било необходимо само отричане н каквото и да се е случило, той би се удовлетворил само с отричането на Галилей (макар и за сметка на фалшификация). Едва ли би се стигнало до смъртно наказание, което и самият Галилей добре е разбирал. Освен това Галилей вече е замислил друг значителен труд и е бил обсебен от идеята да го завърши. Не е вярно, както по­някога се твърди, че отричането на Галилей е признак па старческа немощ. Великият учен и след втория процес, въпреки че вече е бил под постоянен и не­прекъснат контрол, истински затворник на инквизицията, с създал достатъчно разправии на враждебната му теология. Не е и вярно, че отричането на Галилей е истинско, както твърдят някои богослови-историци, че той вече е забравил за Коперниковата ерес. Не напразно мълвата е вложила в устата на Галилей ду­мите „И все пак тя се върти” (Eppur si muove), произнесени след прочитането на отричането. Тези крилати думи вече столетия са неразделно свързани с пред­ставата за Галилей.

Какъв е бил духът на Галилей, най-добре се вижда от бележките, напра­вени към екземпляра от първото издание на Диалога, запазен в библиотеката на семинарията в Падуа. Част от бележките, за които Галилей е определил съответ­ното място, се включват в следващите издания, но друга част, които са на листчета нямат посочено място. Ето част от погледните:




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница