Та и лицето като израз на човешката природа

Астрологията твърди, че при правилно приемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство в Звездното тяло на човека клетките на мозъка му са в правилен, хармоничен ред и функционират нормално. Когато обаче в човека се породят негативни прояви като гняв, омраза, лъжа, желание за грабеж и пр., се създава едно безредие на мозъчните клетки. Когато това безредие остане за постоянно, налице е вече едно психологическо разстройство в дадения човек. В потвърждение на това учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелис са открили структурни аномалии в мозъка на хора, страдащи от шизофрения. Специалистите са изследвали проби от главния мозък при аутопсия и са установили, че при тези болни групите от неврони се намират в пълен безпорядък, докато при здрави и нормални хора те са били подредени равномерно и хармонично.

Едно сравнение ще помогне за по-доброто разбиране на гореказаното. В сегашното си развитие науката добре е установила свойствата на кристалите и по-точно на т.нар. течни кристали, където молекулите на веществото са подредени в един абсолютно хармоничен порядък. Те имат чудното свойство да долавят различните вълнообразни трептения от пространството около Земята и да ги трансформират от един в друг вид, приемлив за нашите сетива, усилвайки ги с електрически ток. Благодарение на това тяхно свойство имаме чудесата на съвременната техника - радио, телевизия и пр. Щом като течните кристали са способни да правят това нещо, колко повече могат да го сторят клетките на мозъка, които са безспорно най-съвършеното вещество на Земята. Както идеалният порядък на молекулите в кристалното вещество дава тази възможност, така и в хармоничния и идеален порядък на клетките в мозъка се съдържа и възможността да приемат силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Когато по своя еволюционен път човешкият мозък достигне по-голямо съвършенство, тогава той ще може да приема силовите течения и от другите Небесни образувания - на първо място тези от Зодиакалните съзвездия.

При сегашното развитие на човешкия род, при този стадий на своята еволюция мозъкът на човека може да се възбуди и да приема силовите течения от членовете на Слънчевото семейство, когато сетивата на човека са приели или приемат впечатления, или когато по ред причини той се е докоснал до Идейния свят. Затова, колкото повече и по-разнообразни впечатления приема човек, толкова мозъкът му повече се активизира, действа, разширява се, уголемява се и с това се усъвършенствува неговият веществен строеж. У човек се събуждат мисли, чувства, подтици за действие - волята.

В настоящия момент мозъкът на човека е едно организирано, меко вещество, което пълни вътрешната кухина на черепа. Той се състои от две вещества: едното е бяло, влакнесто по тъкан, а другото е сиво, изграждащо горния слой на мозъка. Този слой представлява надиплено и нагънато сиво вещество. Гънките и диплите на това сиво вещество имат значението да придават на мозъчната кора по-голяма повърхност. То прониква навсякъде над бялото вещество с еднаква дебелина. Установено е, че сивото вещество е главният фактор в психологичната изява на човека. Колкото повече дипли има, колкото мозъкът е по-набразден, толкова мозъчната дейност в даден човек е по - богата и интензивна. Колкото отиваме по-надолу в редицата на живите същества, толкова и гънките намаляват, докато те напълно изчезват в по-елементарните представители.

При отделните хора гънките на мозъка, макар и наредени по един общ план, по брой, дълбочина и по качество на сивото вещество са коренно различни. И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората. От факта, че по-голямата интелигентност се среща там, където сивото вещество е повече, се вади заключение, че то е могъщият проводник за по-пълното и богато възприемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство.

Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв. Мозъкът при нормална дейност има способността да се раздува и с това наляга върху костите на черепната кухина, при което я разширява. Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони. Стигайки до този размер на мозъка и черепа, започва тяхното по-нататъшно усъвършенствуване, изразено в качеството на мозъчното вещество, многобройността и дълбочината на неговите гънки. Че наистина е налице разширение, налягане на мозъка (раздуване), когато той е възбуден, се установява от видни изследователи на човешката мозъчна дейност при случаите, когато части от черепа по ред причини са премахнати. Тогава се вижда, че при възбуда на мозъка, причинена от мисли, чувства или волев подтик, той започва да се раздува, напира и излиза навън от отвора. Тази възбуда предизвиква по-голям прилив на кръв в мозъка, който му дава възможност да расте и да се разширява, а оттам и да разширява черепната кухина. Колкото мозъкът на даден човек е по-голям, по-набразден, толкова човек е по-способен по-интелигентен и с по-големи възможности да приема силовите вибрации - течения на членовете на Слънчевото семейство и оттам да притежава техния по-съвършен израз. Затова най-даровитите хора притежават най-развити мозъци с най-хармонично развити черепи. Изобщо развитието на мозъка е пропорционално на умствените способности и силата на техния израз. Прочутите хора, известни със своите ярко изразени способности, са притежавали черепи, по-големи и по-добре оформени от тези на обикновените хора. Тук, разбира се, не трябва да се имат, предвид някои болестни състояния на мозъка, каквато е например т.нар. хидроцефалия, при която имаме разширение на черепа, причинено от наличието на течност в мозъка.

Така например установено е по един безспорен начин, че хора, които имат по-малки размери на черепа, например с хоризонтална обиколка на главата над ушите и около веждите около 30-33 сантиметра, са личности с крайно изостанала интелигентност и ограничени способности. С повишаване на тази дължина имаме вече и по-благоприятно проявление на човек както по сила, така и по разнообразие на неговите качества, способности и воля за изява. Когато; дължината на тази окръжност достигне 56-57 сантиметра имаме вече напълно нормално развитие на способностите, както по тяхното разнообразие, така и по силата на техния израз. По-нататък в развитието на човека започва усъвършенствуване на мозъка и неговите възможности. Друга една показателна мярка, която има значение преди всичко за моралния устой на човека, е дължината от корена на носа през горната част на главата до тилната част на черепа. Ако тази дължина е къса около 20-23 сантиметра, то имаме напълно изостанал човек както по интелектуални способности, така и преди всичко по неговия устой, преди всичко по отношение на моралните принципи. С нарастването на тази дължина се подобряват и качествата. Когато тази дължина достигне 36 сантиметра, имаме вече нормално развитие на неговите качества и най-вече на неговия устой в морално отношение. Оттам нататък също започва усъвършенствуването на мозъка и неговите изяви.

Силовите течения от членовете на Слънчевото семейство създават и групират мозъчните клетки в центрове, способни да приемат и реагират на естеството вибрации, отразяващи живота, който се изявява във всеки член от това семейство. Досега са открити в обикновения човек около 50 мозъчни центрове.

Човешката природа се изразява главно в четири способности, в четири направления: първо, възможността му да се докосне до Идейния свят, до идеите. Този свят е изразен от древните мъдреци символично като свят на Огъня. Второ, до света на Мисълта - Менталния свят, изразен от древните като свят на Въздуха. Трето, до света на чувствата -емоционалната природа, изразена със символа Вода - светът на чувствата, променливи и лабилни като водата. И най-после, четвъртият свят - светът на Волята – устойчивостта, силата за осъществяването на всяка поставена задача. Този свят е изразен с понятието Земя.

Когато един мозъчен център се възбуди и започне да действува, то към него се увеличава притокът на кръв и той започва да се раздува и да наляга върху вътрешната страна на черепната област, където се намира самият център. В тази област черепът се издува, разширява и изпъква. По тези изпъкналости върху главата се вади заключение как човек се изявява в тези четири свята. Че наистина мозъкът е разделен на центрове, се установява при хора, които в дадена област на науката или изкуството се проявяват много силно, а в други области са напълно посредствени. Така например геният на френската математическа мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал, че не знае дали може да събере правилно две числа, защото боравенето с числа е нещо съвсем различно от висшата математика и теоретична механика: това са съвсем различни области на науката. Също така е установено от всеки, че когато сме уморени от определен вид работа, за която изразходваме известни умствени способности, то, ако променим заниманието и се заловим с нещо друго, което ще извика на работа друга умствена способност, ние усещаме известно облекчение и отмора. Така се е създало правилото: да се промени работата, за да си починем. Този факт може да се обясни само ако се приеме, че мозъкът притежава много центрове, от които един или няколко действуват при дадена работа, а другите почиват.

При новороденото дете главата по отношение на тялото е много по-голяма, отколкото при възрастния. Още при раждането способностите, които детето носи, действуват и оформят мозъчните центрове, които ще ги изразят. Ако това действие е по-продължително, детският череп по-бавно се втвърдява. Това е признак, че детето носи повече качества, способности и воля. С други думи, то ще бъде по-интелигентно. В такъв случай Звездното тяло, според Саабей, не позволява втвърдяването на черепа, докато далечните Планети (от Юпитер нататък) не създадат и не оформят центровете, които ще носят и изразяват тяхните силови течения. А те носят голямата интелигентност. Ако черепът на едно дете бързо се втвърди, то това говори, че то е с посредствени качества, изобщо със слаба интелигентност.

Всеки един член от Слънчевото семейство, всяка Планета, както вече отбелязахме, създава и оформя центрове в дадена област на мозъка. Задачата на Слънцето обаче е по-специална. Със своето въздействие то бавно, но сигурно организира и облагородява Звездното тяло на човека, а оттам и мозъчните центрове, които са създадени. Макар че дадените центрове в различните хора съществуват, то тяхното качество и проява се определят от това, доколко Слънчевите течения са ги организирали и облагородили в течение на многото прераждания. А това създава различието между хората. Звездното тяло на човек подлежи на еволюция. Според това, докъде е стигнал този процес, се определя и човешката интелигентност. И колкото този процес е по-напреднал в своя еволюционен път, толкова по-добре и по-пълно се възприемат силовите течения от Звездния мир и оттам по-добре се създават и оформят мозъчните клетки, мозъчните центрове, целият мозък, което пък създава и по-правилното и по-добре оформено тяло по отношение на всички негови органи и външни форми. Доколко това организиране и облагородява не е постигнато, ще ни покажат тези именно външни форми, но най-вече тези на ръцете, лицето и главата, защото те притежават най-много нервни окончания, които със своята дейност определят техните форми.

Всеки мозъчен център, освен да наляга и раздува своята област на черепа, за което вече отбелязахме, има и способността да изтънява костта на черепа, която се намира под него. Човек с много добро осезание на пръстите би схванал къде мозъчните центрове са по-активни, защото там имаме по-тънка черепна област и е по-топло: имаме приятно излъчване на топлина поради добрата кръвна циркулация в тази област. Мнозина изследователи, за да разберат какво са представлявали някои починали хора в интелектуално и морално отношение, са поставяли запалена свещ (или какъвто и да е източник на светлина) в техния череп и там, където се е наблюдавало просветване, е имало мозъчни центрове с по-голямо развитие и с по-голяма активност. Ако този човек е бил с много добре развити и активни мозъчни центрове, даващи моралните качества и устои, то светлината в горната част на черепа, където са моралните центрове, по-добре просветва, поради по-голямото изтъняване на тази област от действието на мозъчните центрове там. Това, разбира се, се отнася и за други области. Изобщо хората с по-голяма интелигентност и добре развити морални качества имат по-тънка черепна кост и по-големи черепи, (виж. фиг. 1).

иг. 1
В древността предимно хората на високо интелигентната Първа раса с особено усърдие и внимание са се занимавали с човека и са търсили методи, чрез които да проникнат и разберат голямата загадка, наречена Човек. Това е било крайно необходимо, за да може да се определя и насочва пътят на всеки човек, родил се на този свят. За тази цел те са създали ред науки, които сегашните хора наричат Окултни, тайни науки. А що е наука? Науката събира фактите и търси законите, които ги създават. В случая имаме пред себе си даден човек с детайлно оформени ръце, глава, лице и пр. Цялото това разнообразие не е плод на някаква случайност. Тези форми са плод на сили, които по своя вид и напрежение са съвършено различни при различните хора. Този, за когото загадката „човек” представлява интерес, трябва да ги търси и разбира, за да се насочва и ползува от тях както за себе си, така и за околните.

Между науките за човека най-приемлива и възможна, податлива за изучаване е науката за формите и линиите по неговата глава и преди всичко по лицето, защото те могат непосредствено да се наблюдават.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Главата на нормално развития човек трябва да е в хармония по отношение на цялото тяло. В едно добре изградено и оформено тяло всички физиологични се извършват плавно, непринудено, безболезнено. Нормалният човек не усеща не усеща тялото си. Кожата е еластична, свежа и топличка при пипане. Потта, която се отеля от нея, е дори приятна за мирис. Белите дробове работят плавно. Въздухът се вдишва през носа. Когато човек е уморен, организмът навреме му дава да разбере, че се нуждае от почивка. Сънят е спокоен, освежаващ. Устата са затворени както през деня, така и през нощта. Главата се движи свободно, без каквито и да било изпъквания в областта на шията. Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане). Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен удар (инсулт). Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека.

Ако главата има формата на куб (квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек. Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления. Той е под силното влияние на планетата Марс.

Ако лицето е продълговато, то имаме човек с активна. динамична и творческа мисъл. Това са хора, които са имали и се занимават с по-сериозни задачи в живота си и е ставало нужда да употребяват мисъл, устои и напрежение за тяхното постигане. Те са хора. които имат интерес към материалното, триизмерното, осезаемото.

Онези хора, които имат кръгли, валчести лица. не са много активни с мисълта си по отношение решаването на задачи там, където е необходимо напрежение и устои, било във физическо, интелектуално и в емоционално отношение. Обичат леките постижения, които не изискват такива напрежения и устои. Те иначе са пъргави, подвижни, всякога засмяни, с добра обхода, учтиви, дипломати, изобщо хора контактни. Обичат спокойния, задоволен живот. Занимават се обикновено с работа, която не изисква каквото и да било напрежение. В тях силно е изразено влиянието на Луната.

Когато посредствените, нисшите и елементарни мисли, чувства и подтици за действие вземат надмощие в даден човек, то долната част на лицето му се разширява и огрубява. При това лицето често е несиметрично. Ако в него започнат да преобладават възвишени чувства, мисли и благородни подтици за действие, тогава долната част на лицето му се стеснява и става по-красива, по-нежна.

Когато в лицето на даден човек преобладават правите линии, то той е повече електричен, с ясна, трезва, неподдаваща се на емоционално влияние мисъл. Ако преобладават кривите линии по лицето му, то имаме човек магнетичен, привлекателен, с мека, приятна обхода. Такива лица са красиви.

Ако по либето на даден човек има много линии, то той живее в постоянно безпокойство.

Силната воля прави главата широка.

Когато даден човек е лесно докачлив, то горната задна част на главата му е високо издигната. Горделивите хора държат главата си вирната, защото центърът на тежестта в мозъка е повече в задната част на главата, философите, които работят с предната част на мозъка си и при които центърът на тежестта на главата е повече в предната част, ходят с малко наведени напред глави: те са всякога замислени. У религиозните хора, хората с морални качества и устои, притежаващи добре развити морални центрове в горната част на главата, енергията е натрупана там, те държат главата си изправена.

Фиг. 24
Колкото челото и изобщо цялата предна част главата и лицето са по-отвесни, толкова човек е интелигентен. Колкото лицето е по-наклонено назад, толкова интелигентността е по-слаба. Във фигура 24 ъгълът А определя човешката интелигентност. Колкото той е по-голям и по-близък до 90 градуса, толкова интелигентността е по-голяма и обратно.

Изобщо всяка форма у човека носи и своето съдържание като израз на качества, способности и сила на изява. Облите, меки форми са израз на бавни и без напрежение прояви. А мускулестите и костеливи форми носят по-голяма сила и могъщество.

Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите. Такава способност и разположение на човека е необходима за продължаване на поколенията. Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи. Това трябва да ни убеди, че всички тези прояви не се ръководят и управляват от другите центрове на главния мозък, а именно от този.

Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява.

Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си. Този център у малките деца е слабо развит. При напредване на възрастта той се развива и достига максималната си големина към 20 и 25 годишна възраст.

Малко по-нагоре, пак в тази част на главата се намира и е оформен центърът, който възбужда любовта към малките деца, особено към собствените (отсечка 2). Тази способност е дадена на човека, за да бъде в помощ и услуга на слабото и немощно дете, особено при опасност. Това е ярко изразено също и у птиците и животните. Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита.

Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място.

Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича. Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната.

Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени. Силата,устойчивостта, жизнеността са така необходими в един свят, където изобилствуват мъчнотиите, които ни заобикалят от всички страни и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Обаче ако тези центрове са слабо развити, то лицето ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, в които ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебност у хората; въобще слаба съпротива и издръжливост както на психически натиск, така и на физически (на външните условия на живота). При такъв случай главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Имах един интересен случай да констатирам това: при едно изкачване на стената от хижа „Алеко" за към Черни връх на Витоша, горе, на самия ръб на стената, беше поставена паметна плоча на загинал наскоро алпинист при неблагоприятни зимни условия. Признателни негови другари бяха поставили върху нея и порцеланов портрет. Когато внимателно погледнах портрета, видях, че главата му около ушите беше сплескана, а самите уши - прилепнали до нея. Младежът е имал слаба съпротивителна сила, не е устоял на неблагоприятните зимни условия и умира там. Когато мозъчните центрове там са добре развити, то разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително голямо и имаме подчертана ширина на главата в тази област. Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали.

Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец. Изобщо имаме човек с най-нисши прояви. Ако обаче заедно с тези Марсови центрове са налице добре развити интелектуални и морални качества, то имаме човек, който се бори за човешките правдини, голям реформатор, защитник на слабите и онеправданите.

игура 26а показва силно развити разрушителни центрове, изразени в разширение около ушите, отсечката А-Б е голяма и ушите са щръкнали, без развити интелектуални и морални центрове.

игура 26б показва добре развити Марсови центрове при човек с добре развити интелектуални и морални центрове. Другите отсечки от фигура 25 - А - 4, А - 5, А - 6 - определят други центрове, за които ще отбележим по-долу. Колкото те са по-дълги, толкова съответните центрове в точките 4, 5 и 6 са по-развити.

.

От всички членове на Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос на ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока на човека. Един човек без силно влияние на Юпитер не може да бъде творец в голям мащаб. Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката.

Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун.

Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ. Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички. Ако този орган е недостатъчно развит, то човек е не само безчувствен към нуждите и страданията на хората и всички живи форми, но проявява и пристъпи на жестокост.

Този орган не липсва и при животните, птиците, особено при лястовиците. При коня се намира в средата на челото, малко над очите. Когато тази част на челото му е пълна, изпъкнала и широка, имаме кротки и добри коне. Ако тази част от главата на коня е тясна, вдлъбната, то той упорит, порочен, разположен да хапе и рита. У кучетата този орган се среща в различни степени. При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната.

Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света.

иг. 30 Центърът на благоговението
Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот.

При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена.

Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция.

Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия.

Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения. Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата. Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо.

Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!"

Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка. Милиони хора преди него са виждали да падат ябълки, без да обърнат каквото и да било внимание на падащото тяло. В Нютон, благодарение на този център, проблясва мисъл и той се докосва до Идейния свят за откриването на този закон. Ако пък този център е развит, но при слабо интелектуален и с неразвити морални качества човек, то ще имаме неестествени и чудачески прояви, нямащи нищо общо с проявите на последователната и добре изразена мисъл.