Та и лицето като израз на човешката природа

Косата предпазва човек от силната Слънчева светлина, намалява нейната сила, като способствува тя да се приеме безболезнено и безопасно. С това се уравновесяват силите на мозъка. Всеки косъм е център на динамични сили, които помагат за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Космите служат за орегулирване на енергиите в човешкия организъм. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са така необходими за човека, както растенията за Земята. Ако растенията изчезнат, Земята ще се превърне в суха, безжизнена пустиня.

Един човешки косъм, прекаран между пръстите, ще ни даде възможност да разберем дали е гладък или грапав. Ако косъмът е гладък, това е добър признак и показва човек с уравновесени качества и способности. Ако косъмът е неравен, грапав, това показва, че имаме нещо необработено в характера на този човек, проявите му вървят на импулси, без каквато и да било последователност, оправдана от здравия разум и моралните принципи. Ако космите в горния край на челото се спускат и образуват остър ъгъл, то при широко, високо и добре оформено чело имаме човек крайно внимателен, взискателен към всички задължения, отнасящи се до него или до другите. Ако челото е малко, тясно и пак с остър ъгъл на косата, то имаме човек крайно критичен, вечно недоволен, взискателен и мърморещ, гледащ винаги мрачно на хората и света.
МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ, КОИТО СА ИЗВЪН

ПОКРИВКАТА НА КОСАТА
Отсечката А-5 от фигура 25 определя силата на разсъдъчните способности у човека. Наблюденията са показали, че хора, които се отличават с дълбок ум и талант да разсъждават, да търсят причините и последствията на всяко събитие, на всяко явление, със способност да вадят заключение от тях, да проследяват тези събития и явления до тяхния изход, тези хора имат силно развита горна част на челото си което там е изпъкнало. Образите на Сократ, Цицерон, Беикън, Кант и други известни със своите философски прояви се отличават с добре развито и изпъкнало в горната си част чело. Така например ние виждаме, че има ден и нощ, има различни явления и промени, които ни носят годишните времена. Органите на разсъждението, мозъчните центрове в тази част на челото ще ни дадат възможност да намерим по пътя на разсъдъка причините, които създават тези явления.

По този начин ние се домогваме до дълбоките тайни на Природата,което е същността на философския разум. Забележително е, че старите майстори, извайвайки бюстовете на философи, са се стремели да правят челото в тази част изпъкнало. Ясно е,че те са наблюдавали и разбирали, че развитието на челото в горната му част е във връзка с развитието на разума. Тези центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Сатурн. Според Астрологията, освен тези качества, те дават още и стремеж за ред, порядък, закономерност в провеждането на всяка поставена задача, а също и устой в нейното изпълнение, грижовност към околните и близките, добра оценка на всяко материално благо и стремеж за неговото запазване, устой в чувствата, добро обмисляне, преди да се вземе решение по който и да било въпрос. Дават също подозрителност, недоверие към всичко, с което даден човек се сблъсква.

Фиг. 32
Отсечката А-7 от фигура 25 определя силата и размера на възприемателните способности у човека. Това са мозъчните центрове, които дават на човек възможност да схваща и разбира околната среда, в която е потопен (познавателните способности), също и условията, при които се намира за тяхното най-пълно използуване и за постигане на поставените задачи, особено тези, които засягат личните му интереси. Това са центровете около веждите (иг.32).

Този, който е над корена на носа, носи способност за определяне и запаметяване на формите, образите, както на хората, с които човек се е срещнал, така и на всеки факт и места,през които е минал. Този център способствува да се схващат и разглеждат нещата като отделни форми. Чрез него ние познаваме всяко нещо като отделен, ясно изразен предмет. Този център дава способност на човек да наблюдава, като схваща и разбира най-точното и подробно описание на предметите, които е видял. Тази способност е много важна за практичния човек. Чрез нея той има възможност да спира вниманието си върху подробностите и дреболиите на всеки предмет. Писатели, артисти, при които този център е развит, са способни да представят и предадат яснота и живот на своя образ и да ни произведат силно впечатление. Когато този център е силно развит у човека, то челото му между веждите е широко и изпъкнало. Китайците са богато надарени с тая способност, тя отговаря на тяхното добре известно механическо изкуство и способност да пишат и четат на един език, в който почти всяка дума се означава с особен белег. У животните тази способност им дава възможност да познават своите господари и онези, които са били добри към тях, да ги помнят, дори и след като не са ги виждали дълго време. Всички животни от едно и също стадо се познават едни други.

Пчеларите казват, че когато някоя пчела се промъкне в чужд кошер, тя бива веднага разпозната, изпъдена или убита.

В тази област около веждите се намират центровете за определяне на теглото, количеството на всяко нещо, цвета, реда, пресмятането и говора, съотв. точките А, Б, В, Г, Д и Е. При моя покупка в един магазин за хранителни стоки поисках от продавача да ми даде половин килограм кашкавал. Той отряза парче, което тежеше точно половин килограм. На моето възхищение от тази му способност той ми отговори^ „Аз никога не греша и всякога точно отрязвам." Погледнах го - центърът за размера и теглото беше много добре развит у него.

До този център е разположен участъкът за разпознаване на цветовете, багрите (точка В). Тази способност е много необходима за художниците. Когато този център е силно развит, той прави челото в тази област добре изразено. Известно е, че между хората има голяма разлика в способностите им да разграничават различните цветове. Да се отдаде това качество само на добро зрение е неправилно, защото забелязано е, че хора, които имат добро зрение, не могат да разпознават различните багри, макар че виждат всички други качества на околната среда и предмети пред тях. Качеството да разпознаваш цветовете и особено техните нюанси е нещо различно от доброто зрение: то е отделна способност, определена от този център за виждане и разбиране на багрите. При жените този център обикновено е по-силно развит, отколкото у мъжете. Прочутите живописци и онези, които са се отличавали със способност да избират и хармонират багрите, имат също развит този орган. Това се вижда от портрета на Алберт Дюрер, Рембранд, Ван Дайк и др. Някои хора имат способност да рисуват, но са слаби в поставяне на багрите.

По същото направление по-нататък е мозъчният център, който тласка човека към ред, порядък, план и правила, когато ще има да се осъществява някоя задача – Г - точка. Този център способствува да се развие у човек любов към методичност и ред в разпределение на предметите, в обстановката, в която живее, и в работата, която има да извършва. Такива хора спазват времето за всяка работа и мястото за всички предмети около тях. Прецизни са във всяко нещо и когато са се ангажирали да отидат на определено място, точно в определеното време са там. Държат се чисто, спретнато и с порядък по отношение на своята външност. Много обаче зависи от навика и от средата, в която са поставени, за да се развие повече или по-малко този център при човека. Този център е добре развит при онези оратори, които умеят системно да излагат своите мисли, а също и при хора, забележителни със своите административни способности. Когато този орган е слабо развит, хората са разсеяни, небрежни, създават безредие.

На края на веждите, на самия ръб, на самия завой на челото е способността за боравене с числата, способността за лесно пресмятане, точка Д. Тук се касае само за пресмятане и прости изчисления. Други способности са необходими, за да бъде човек отличен математик.

Зад очите е центърът на говора, точка Е. Затова хора, които имат изпъкнали очи, обичат много да говорят.

При изброените тук способности виждаме, че всички центрове са наредени все около очите, които са главните сетивни органи, чрез които добиваме впечатления за външния свят. Изобщо органите - мозъчните центрове, разположени в долната част на челото и около веждите, са създадени и оформени според Астрологията от силовите течения на планетата Меркурий.

Те дават на човек не само възможност да добива ясно и определено разбиране за средата и обстановката, в която е потопен, за предметите, които го заобикалят, но и бързо да схваща и разбира ползата, която ще има за постигане на своите цели и най-вече тези, които засягат личните му интереси, ползата, която ще може да извлече от всичко това. Изобщо човек, при който тези части на челото са добре развити, е преди всичко практичен и извличащ полза от всичко, бързо разбира и се нагажда към условията, при които е поставен, и тези, които животът му поднася.

Над мозъчните центрове на възприятията и под Центровете на разсъдъка - в средния дял на челото, се намират мозъчните центрове на паметта, а в двата края, точно над центровете на реда, са центровете на тоновете и правилното схващане на звука (иг. 33). Центърът в Централната част на челото е оформен и създаден от силовите течения на Луната, а тези в края на челото, на самия ръб - от силовите течения на Венера. Когато централната част на челото е добре оформена и изпъкнала, имаме човек с добре изразена механична памет, която дава възможност за спомняне на стихове, молитви, действия, явления, събития, обстоятелствата, при които те са станали или стават, всичко, което сме преживели в най-малки подробности, стремежа за учене, за обогатяване със знания при по-издигнатите хора, а при обикновените - за любопитство. Автори, които умеят добре да описват предметите и в най-малки детайли, имат добре развит този център, като често пъти всичко това умеят да го изразят и в стихове. Този е центърът, който определя и ни дава възможност да чувствуваме себе си, нашето съществувание, или, както някои се изразяват, Самосъзнанието: да се приемаме като една ясно изразена и отделна величина и оттам стремежът да запазим тази индивидуалност. Затова хората, у които този център е добре развит, имат особено грижливо отношение към себе си, към всичко, което засяга тяхната личност, особено що се отнася за здравето им и за живота им. Те и при най-малкото неразположение или каквато и да била нередност в своето тяло отделят голямо внимание и грижа, съпроводени с голяма тревога.

Органът, мозъчните центрове, които дават възможност на човек да разбира, разпознава и правилно да схваща тоновете, да има отношение към тях, да мери интервалите и такта в музиката, се намира в ъгловите части на челото, непосредствено над мозъчните центрове на реда. Когато центърът на тона е много развит, тази част на челото бива изпъкнала и закръглена. Ако при едно лице центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек. Случва се челото в тази си част да не е така добре изпъкнало, но постоянството и обучението в областта на музиката развиват този център. В случаите, когато душата чувствува, възхищава се и се вдъхновява от хармоничните звуци, от мелодиите и такта на дадена музикална творба, когато лицето грее от възхищение и се привежда в трепет цялото тяло на човека, този център е всякога ясно изразен. Пойните птички ни показват, че този орган съществува не само при човека.

Когато цялото чело е високо, широко и отвесно, пред нас е човек с добре поставени интелектуални способности. Той е под силното влияние на Юпитер и Сатурн, с добри творчески способности, има възможност да схваща и разбира правилно идеите, да ги прилага и осъществява. Такива хора са способни да вземат инициатива и отговорност при всички случаи. Колкото челото е по-високо и широко, толкова тези качества са по добре изразени и човек е с по-широки възгледи. Такъв човек е по-издръжлив на всякакви напрежения.

Широко, но ниско чело говори за човек практичен, пригоден за постигане и осъществяване на всяка практична задача. Такива чела имат обикновено майсторите и най-вече онези, които се занимават с изработване на разни строежи. Те осъществяват и правят всичко, без да се интересуват или да се замислят за целта и идеята, която архитектът е вложил в тази творба. Отвлечените и неосезаеми въпроси не ги занимават. Но в замяна на това са добри майстори.

Когато по челото има правилни, хоризонтални, не много дълбоки линии, имаме човек с трезви мисли (фиг.34а). Те са умни хора, но не са практични, бавно вземат решение за действие и осъществяване на замисленото. Обичат назидателно да говорят. Ако хоризонталните линии са прави или са повече или по-малко вълнообразни, но и по-дълбоки, то имаме човек, който изцяло е погълнат в разрешаването на практични въпроси, свързани с ежедневните занимания и нужди. Изобщо каквито и линии да има на челото, колкото те са по-тънки и деликатни, толкова човек го занимават по-отвлечени и с по-малка връзка с практичния живот и ежедневните нужди мисли. Колкото линиите са по-дълбоки и по-ясно изразени, толкова този човек е по-здраво свързан с практичното ежедневие (фиг.34б). Ако тези линии се прекъсват и се изместват по-надолу или по-нагоре, то в живота на човека ще настъпят резки промени в областта на неговия мисловен свят. Мисълта му ще се насочи в други области, различни от тези, в които преди е била заангажирана. Това всякога е съпроводено с рязка промяна в общественото му положение. Ако линиите по челото са разхвърляни, имаме човек с тревожни мисли, които скачат от един проблем към друг (фиг.34в).

Хората с гладко чело без линии са като децата. Те гледат безучастно на всяко нещо. Не си дават труд да мислят по-обстойно и задълбочено върху онова, което има да вършат и с което се сблъскват. Не са практични, малко разбират околния свят.

иг. 34
Ако в долната част на челото, между веждите, имаме две успоредни отвесни линии, това говори за човек с добре подчертана взискателност да се придържа към установените порядки и е строг, когато те не се зачитат и не се изпълняват (фиг.35). Личните чувства в тези хора са ясно изразени. Колкото тези линии са по-дълбоки, равни и ясно изразени, толкова тези качества са по-силни. Ако линиите са по-слабо очертани и не са така равни, което е по-добре, то такъв човек е по-мек и с по-голяма гъвкавост към установените порядки.

иг. 35 иг. 36

Човек трябва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. А тя се прахосва от страх, омраза, злоба, отрицателни чувства и мисли, от нервиране, прекалена взискателност и критичност.

Кожата по челото е също от голямо значение за интелигентността на даден човек. Колкото тя е по-тънка, по-деликатна, с по-малко подкожни образувания, толкова интелигентността е по-голяма и обратно.

ВЕЖДИТЕ
Веждите са онзи пояс от косми, който се намира на долната граница на челото. Тяхната служба е да предпазват очите от силната светлина и от потта, която може да се стече надолу от челото към очите. Когато у даден човек веждите са дебели и по-дълги, той притежава по-голяма наблюдателност, дълбочина на чувствата, по-силна воля в осъществяване на поставените задачи (фиг. 37а), добро разбиране и по-тесен контакт с физическия свят. Такива хора са по-практични и с по-голяма разсъдливост. Такива вежди показват и здраво, добре устроено физическо тяло. Те обичат и приемат само фактите и не се осланят на непроверени твърдения. Ако по тези вежди има и по-дълги косми, това говори за човек добър и справедлив. Когато веждите са много дебели, имаме човек с голяма жизнена сила, упорит, със силна воля, инат, но е и груб.

Тънките вежди говорят за човек с деликатна жизненост, с по-слабо физическо тяло, с по-мек характер и с по-слаба воля и издържливост на напрежения, било те физически или психически, лесно се дразнят и от най-малките противоречия и неприятности (фиг. 37б). Те имат интуиция и не се отдават на по-задълбочени разсъждения. Имат по-тясна връзка с отвъдния свят. Към обещанията си не са изпълнителни и са малко нехайни и небрежни към тях. По-сантиментални са и приемат по-фини чувства, носят мекота и нежност. Такива хора не са минали през физически напрежения и изпитания, обичат да преувеличават преживяното и онова, което се е случило.

Ако веждите са извити под форма на дъга, говорят за човек с преобладаващи чувства, който бурно се поддава на тях (фиг. 37в).

Когато веждите са по-хоризонтални, в такъв човек преобладава мисълта.

Ако веждите са наклонени надолу, имаме човек с материалистични разбирания (фиг. 37г). С каквото и да се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка и във връзка с изгодата, която ще има от него. Такива хора са песимисти и консерватори.

Дългите вежди, ако са по-дебели, са израз на устойчива и задълбочена мисъл. Ако са тънки, имаме по-задълбочена и устойчива чувствена природа.

Къси и дебели вежди има човек, който по-бързо мисли и реагира (активен, динамичен човек) (фиг. 37д).

Късите и по-тънки вежди са присъщи на хора, у които бързо се възбуждат чувствата и бързо преминават (припряните хора).

Ако веждите са къси, редки и тънки, особено ако космите по тях са малко щръкнали и къси, това говори за човек нервен и сприхав (фиг. 37е). Народът за хора с такива вежди казва: Окапали му веждите от урсузлук (сприхавост).

Когато веждите са близо до очите, говорят за човек, който е по- недоверчив. Той мисли и преценява, и когато бъде уверен, че няма да се излъже, тогава решава да вади заключение и да действува.

Колкото веждите са по-високо от очите, толкова този човек е по-доверчив.

Ако космите на дебелите вежди са къси. гладки и прилепнали, имаме човек, който повече или по-малко е суров в своите отношения, решения и действия.

Ако по веждите има по-дълги косми и не са така прилепнали., имаме човек, който е по-търпелив, снизходителен към слабостите на хората и милосърден.

Черните вежди са израз на сила и енергия.

За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното.

Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието.

Ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли, а също и такива чувства, то зрението отслабва. Хора, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи.

Разногледите очи, при които погледът не е координиран, говорят, че този човек периодично, от времена на време, има неестествени прояви, нямащи нищо общо с нормалната човешка мисъл.

Хора, които имат много отворени очи, обичат разнообразието, разнообразните впечатления, разнообразния живот, жадни са за впечатления и живот. Външните явления особено много ги занимават (фиг. 38а).

Колкото очите са по-затворени, толкова този човек живее по-интензивен и богат вътрешен живот, не се интересува от външните изяви на живота. Калугерите, монахините, набожните хора имат по-малко отворени очи (фиг. 386).

Фиг. 38

Големите очи показващ лакомство и са признак на разсипничество, а също и на тщеславие, а чрезмерно големите очи са признак на човек с големи желания (фиг. 39ах

Малките вдлъбнати очи показват човек, който е егоист, който живее само за себе си. Той също така проявява лукавство, скъперничество, слаба интелигентност. Ако тези малки очи са черни и лъскави като маслини, това подсилва казаното за тях (фиг. 396)

иг.39

Хора, на които очите са изпъкнали, обичат много да говорят. Ако обаче очите са прекалено изпъкнали, това говори за едно нездравословно състояние на човешкия организъм.

Хора, които имат дълбоко хлътнали очи, виждат първо лошото в хората. Те са мълчаливи, не обичат да говорят, гледат въобще с мрачен поглед на нещата и хората. Такива хора са, минали през лоши външни условия. Поради липса на радост такива хора са измъчени и очите им хлътват. Ако са много хлътнали, то такъв човек е нервен. Очите трябва да бъдат нито много изпъкнали, нито много хлътнали.

Ако очите са близо до носа, това говори за малък обзор на впечатленията - малко вижда, но добре го вижда (фиг.40б). Ако в някой човек преобладават личните чувства, то очите му са ясни, но лишени от мекота. Такива очи носят в себе си грубост и са неподвижни.

Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали са груби както в своя говор, така и в отношенията си към хората.

Игривите очи и премреженият поглед не са добри, такива хора носят в себе си фалш и неискреност.

Ако очите са по-далеч от носа, имаме човек, който има слаба впечатлителност. Вижда много неща, но видяното оставя слаби следи в него. Нормалното разстояние (базата) между очите се измерва между най-вътрешните точки (тези до носа); това разстояние трябва да бъде равно на дължината на самите очи (фиг. 40а). Ако това разстояние е по-малко, приемаме, че очите са близки едно до друго; ако е по-голямо, имаме раздалечени очи (фиг. 40в).

Ако очите сълзят от най-малките преживявания, от най-малките вълнения, такъв човек има слаба, лабилна нервна система.

Ако очите трудно сълзят или въобще не сълзят при възбуда, имаме човек с крепка нервна система.

Хора с отворени и не много изпъкнали очи са по-весели и разположени. Това показва също, че външните условия, при които са живели, са добри. Те имат обилни чувства и са разговорливи, контактни.

Хора със сини очи притежават хладни и отмерени чувства, но са изпълнителни във всяко отношение и имат похватност във всичко. Те са като ясното,чисто и синьо небе.

Хора с кестеняви очи са меки и общителни по характер.

Черните очи показват дълбочина и горещина на чувствата. Те са енергични, но са сприхави, мислят за удобствата си и повече за своя личен живот, да бъдат добре задоволени по отношение на хапването, пийването и мекия диван за почивка.

Хора, които бързо мигат, нямат спокойни и установени чувства и мисли, трудно успяват в работите си и в живота.

Сенките под очите говорят за големи нервни напрежения.

Очи с наклонени оси говорят за суровост на характера (фиг. 39в).

Очи във форма на бадеми (заострени на края) говорят за човек, който навсякъде търси своя интерес.

Колкото зениците на очите са по-малки, толкова човек е по-интелигентен и обратното - големите зеници са признак на слаба интелигентност.

Ако дейността на ума отслабва, то зрението на човека започва да отслабва. Децата имат по-силно зрение, защото напрягат ума си, за да разберат и научат всичко. Възрастните хора започват да не се интересуват от външния свят, поради което и зрението им започва до отслабва.

Големите очи са израз на алчност. Те са станали големи поради стремежа на човек да обсеби нещата; и желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си той е изразил чрез силния стремеж да отваря очите си.

Ако миглите на очите са дълги, извити нагоре, то такъв човек е под силното влияние на Венера. Той е привлекателен за противоположния пол, много е влюбчив и ще има много любовни приключения.

За усилване на очите се препоръчва в бурни и тъмни нощи да се прекарва навън на открито около един час. По този начин очите се напрягат и към тях приижда повече кръв. Препоръчва се също такъв човек да реже лют кромид лук; дразненето на лука помага за усилване на зрението. Също и край огън, разпален от дърва, лютивият пушек помага за усилване на зрението.