Та и лицето като израз на човешката природа

Хора със слабо развити скули имат слаба съпротивителна сила, неустойчиви са в своите убеждения и се поддават на влияния, не подлагат на преценка новостите, с които се сблъскват (фиг. 41б).

Колкото по-правилни са линиите, които оформят носа на даден човек, толкова по-правилни и фини са мислите и чувствата му.

Дължината на носа определя интелигентността на човека, а ширината - активността на неговите чувства, неговата жизненост и издържливост.

Носът, както отбелязахме, е орган преди всичко на дишането, а дишането е най-важният процес в живота. Има ли дишане, има и живот. Ето защо най-важно е правилното функциониране на този процес, който трябва да се осъществява само през носа. От първата дълбока вдишка на детето, до последната въздишка на умирающия, животът преминава в един процес на непрекъснато дишане. От правилното дишане зависи и продължителността на живота, предпазването от болести, увеличаването на жизнените сили, способността за съпротива, самообладанието, проницателността на човешкия интелект, нравственият устой и удовлетворението от този живот. Небрежното и непълно дишане съкращава нашия живот, понижава жизнеността ни и предразполага към заболяване.

Човек при нормално състояние не се нуждае от особени наставления за дишането. Той е създаден да диша свободно и с пълни гърди, но това е деформирано от неестествения начин на живот, донесен от криворазбраната цивилизация. Неправилното дишане създава вдлъбнати и огънати плещи, а също и болестите на дихателните пътища и белите дробове. Ако пресен и чист въздух не се приема от белите дробове в достатъчно количество, то венозната кръв не може да бъде очистена и следователно не само тялото ще се лиши от храна, но и продуктите от разграждането се връщат в кръвоносната система и отравят целия организъм. От това става ясно, че ако човек не приема достатъчно количество чист въздух чрез белите си дробове, работата на кръвта не се осъществява пълноценно и с това идват и нарушенията на здравето.

Кръвта на тези, които дишат неправилно, е тъмносиня и значително се различава от ясночервената, нормална и богата с кислород артериална кръв. Това ясно е изразено върху самото бледо лице на такива хора. Пречистената артериална кръв съдържа 25% кислород, ето защо, за да имаме този процент, необходимо е в белите дробове да се вкарва достатъчно количество чист въздух.

Доброто и пълно дишане особено добре се отразява и на храносмилателната система, тъй като извлечените от храната вещества се свързват с кислорода от кръвта, от което произлиза горенето, а то дава жизненост и активност. Не стане ли това окисляване, хранителните вещества се натрупват като тлъстини в човешкия организъм. Дълбокото дишане предпазва човека от простуда, като създава в организма способност да се противопоставя на промените в температурата. При неправилното и плитко дишане само част от белодробните алвеоли изпълняват своята служба и с това работата на белите дробове е непълна и организмът страда. Човек може да се спаси само когато се върне в Природата и диша дълбоко и пълно чистия въздух. По-голямата част от простудите могат да се излекуват бързо с дълбоко дишане и диета.

При дълбоко и правилно дишане диафрагмата се съкращава и леко масажира черния дроб, стомаха и другите вътрешни органи. Този масаж възбужда тяхната дейност и поддържа нормалните им функции.

Ноздрите представляват два тесни, завити канала с влакна от косми, като филтри на преминаващия въздух. При вдишване разните примеси във въздуха се задържат от тези филтри, а при издишването се изтласкват навън. Освен това ноздрите затоплят студения въздух, преди той да влезе в белите дробове, което е от голямо и важно значение. Установено е, че вътрешността на носа е осеяна с нервни влакна, които, освен че осъществяват обонянието, но и приемат сили от Необятния Миров Силов Океан, който индусите наричат „ПРАНА". Понятието Необятен Мирова Силов Океан се обособи през тридесетте години на нашия век. По това време бяха открити т.нар. елементарни частици, които изпълват пространството и носят със себе си огромна енергия, пътувайки със скорост от около двеста хиляда километра в секунда. Откъде идват те, за да пътуват с такава скорост и да носят такава енергия? Дотогава се приемаше, че енергия може да се получи само от разпадане на веществото. Приемаше се, че тези частици идват от Слънцето и от Небесните образувания - звездите. Учените изчислиха, че ако те идват от Слънцето, последното щеше да изразходва своето вещество, своята маса за три милиарда години. Ясно е, че това е съвършено неприемливо, защото само Земята е на пет милиарда години. Ако пък тези частици вземаха енергия от Небесните образувания, то те щяха да загинат за десет милиарда години; това също е неприемливо. Тогава геният на двадесети век - физикът и математикът Енрико ерми, прие, че сме потопени в един Необятен Миров Силов Океан, откъдето всичко взема сила, за да се движи и живее. Оттам го вземат и елементарните частици. Той е навсякъде и във всичко, всичко е потопено в него. Индусите и древните мъдреци го знаеха и му дадоха името прана. Те знаеха също, че той е навсякъде и прониква във всичко. Тази необятна енергия е и във въздуха, откъдето най-лесно можем да я приемем и то с мозъчните структури, защото те са най-съвършеното вещество на Земята. Установено е, че колкото едно вещество е по-съвършено, толкова то е по-пълно и по-добре приема тази енергия. Това ни показват елементарните частици, които явно са някакво изключително съвършено вещество, за да приемат така добре и толкова много от тази Необятна Сила. Скоростта на движението определя и съвършенството на веществото. Въздухът, прекаран през носа със своите богати разклонения на нервни влакна, способни да приемат и най-фините дразнения на ароматите, ни дава възможност да приемаме най-добре тази необятна енергия прана.

Ако дишането става през устата, то по пътя на въздуха до белите дробове няма нищо, което да пречиства въздуха от праха и разните други примеси, поради което в белите дробове се вкарва непречистен и незатоплен въздух, което вредно. Друго последствие от дишането през устата е и това, че вследствие сравнителното бездействие на носната кухина, тя губи своята особена чувствителност, не се очиства добре от отложените и разграждащи се частици и с това човек се предразполага към заболяване. Ето защо вниманието ни към носа, към неговите функции и най-вече към дишането от духа на Живота и приемането на праната трябва да бъде повишено.

Когато имаме нос с прилепнали, сплеснати, изобщо с малки ноздри, то такъв човек е със слабо дишане и с повърхностна мисъл. Колкото ноздрите са по-отворени и по-големи, толкова по-дълбоко и по-пълно е дишането, а оттам имаме и по-задълбочена мисъл.

Хора, които имат къси носове, лесно се лъжат, поддават се на влияния и промени, не се замислят задълбочено и широко. Те са чувствителни, експанзивни, бързо съобразяват и решават. Ако късият нос е вирнат нагоре, показва човек любопитен, който иска всичко да знае за околните и за клюките около тях.

Нормалната и добре изразена ширина на долната част на носа при ноздрите е 4 сантиметра; това показва разумна активност на чувствата. Ако тази ширина е по-малка, то активността на чувствата е по-слаба. Ако пък ширината е по-голяма и краят на носа е месест, имаме човек със силно изразени чувства, човек на удоволствията и разпуснатостта.

Ако носът на даден човек е тъп и завършва с една ясно изразена заобленост, показва пасивност (фиг. 42а).

Много заострен нос говори за човек с критичен ум (фиг. 42б). Такива хора са винаги недоволни и песимистично настроени. Те са също и предпазливи.

Когато човек издребнява в идеите си, носът в основата си горе е тесен. Колкото основата на носа е по-широка там, толкова този човек е с по-широки и по-големи идеи.

Носът на истинолюбивия и интелигентен човек е дълъг, прав, с една слаба, едва забележима извивка на линията по гърбицата му; изобщо колкото един човек е по-разумен, с по-добри морални качества, толкова носът му е по-правилен (фиг. 42в).

Най-малката повреда на носа, някаква пъпка или лишеи, върху него се отразява неблагоприятно на човешката интелигентност.

Първият дял е от корена на носа до края на носната кост (фиг. 43), вторият дял е централната част и е от края на носната кост до началото на заобления връх, а третият дял е последната част, която включва върха на носа и неговите криле. Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача. Такъв нос е имал полярният изследовател Амундсен. Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било.

Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра интелигентност (фиг. 42в). Ако ръбът на носа в тази част е прав, имаме човек не само интелигентен, но и с активна, динамична мисъл, с устой в своите разбирания и възгледи. Такъв не се подава на влияния от когото и да било и при каквито и да било обстоятелства. Всичко в него е достойно и ясно изразено. Той внимателно изслушва, дълбоко анализира и тогава взема решение. Всичко това е особено ясно изразено, ако този ръб е едва забележимо извит навън.

Ако тази средна част на носа е вдлъбната (извита) навътре (фиг. 42г), то имаме човек с неустойчива мисъл и разбирания, поддаващ се на влияния, гъвкав, а понякога и лигав в своите отношения и поведение.

Ако този дял на носа е издут и огънат навън (фиг. 42д), то имаме човек, който упорито държи на своите идеи, мисли, разбирания и не е готов за нищо да отстъпи от тях. Такива хора са малко консервативни в своя вътрешен мир; това, което имат в себе си като идеи и разбирания, е непоклатимо и с нищо не може да се промени.

За последния дял - върха на носът - вече отбелязахме при случаите, когато е много широк. Нормалната ширина от 4 сантиметра дава добър интелект. Когато е тясно заострен, дава оскъдни чувства. Ако крайният дял на носа е увиснал надолу (фиг. 42е), имаме човек песимист, който мрачно гледа на живота.

иг. 45 иг. 46

Тънките устни говорят за слаби чувства, чувства без топлота; такива хора са мрачни и студени (фиг. 45в). Ако линията на горната устна е много извита, пред нас е човек, който обича удоволствията. Колкото стремежът към удоволствия е по-малък, толкова линията повече се изправя.

Устните трябва едва да се допират, т.е. свободно да се държат. Щом волята в даден човек започне да действува, устните се приближават една до друга и образуват права линия. Изобщо правата линия на устата говори за ясно изразена воля при интелигентен човек. При човек с по-слаба интелигентност стиснатите устни говорят за брутално налагаща се воля.

Когато краищата на устата отиват надолу, имаме песимист; (фиг. 45г) ако те отиват нагоре - имаме оптимист. (фиг. 45б). Устни, които не са красиво оформени, говорят за човек с критично и лошо отношение към другите хора.

Добре оформена брада е израз на силна воля. иг. 47а)

Деформирана брада, потънала навътре (фиг. 476), говори за човек със слаба воля. Животните нямат брада, защото нямат воля.

Фиг. 47
Когато върху брадата под долната устна има вдлъбнатина, трапчинка, е много добър признак и показва човек добър, благороден, който мисли и обсъжда добре, преди да действува, контролира своите действия, поставяйки ги под контрола на разумното и благородното. Ако брадата равно се спуска надолу, имаме човек, който действува бързо, отсечено и малко грубо, наложително и със способност да постигне поставената задача. Колкото по-широка е брадата на даден човек, толкова той по-бавно, но по-твърдо действува (фиг. 48б), способен е на по-големи физически напрежения. В такъв човек действуват по-грубите физически сили. Той се намира под влиянието на Марс. Брадата на Марсовия тип е къса, четвъртита и издадена напред. Тя великолепно хармонира с една силно развита долна челюст с изпъкнали ъгли.

Колкото брадата е по-тясна, по-заострена и издадена напред, толкова този човек действува по-бързо, по-съобразително, във връзка със своя интерес преди всичко. По-променлив е и не е способен на големи физически натоварвания. Обича да разпорежда и да командва, но друг да изпълнява. Хората с такава брада са под влиянието на Меркурий (иг. 49а).

б а
иг. 48

а б
иг. 49

Дължината на ухото, измерена от най-горната извивка до най-долната мека негова част, определя интелектуалния живот на дадения човек. Тясното, дълго, добре оформено уха говори за човек с богат интелектуален живот (фиг. 50а).

Ширината на ухото, измерена от издатината пред ушния отвор (трагус), определя емоционалната, чувствена природа на даден човек. Колкото тази ширина е по-голяма (ухото в средната си част е по-разширено), толкова тази природа в човека е по-активна и по-силно изразена (фиг. 50б). Дебелината, изобщо масивността на ухото, определя интереса на човек към материалните, обикновените и ежедневни неща.

иг. .50
Колкото вътрешната вдлъбнатина на ушната мида е по-добре оформена и закръглена, толкова слухът е по-добре развит.

Външният ръб на ухото (хеликс) е от голямо значение за определяне интелектуалния и емоционален живот, а също и стремежа за изява на човека. Този ръб определя също и пътя на неговия живот. Ако е правилен и с добра и равна ширина, без гънки, чупки и резки извивки, ако еднакво преминава през цялото ухо, то такъв човек е не само спокоен, с трезви, улегнали мисли и чувства, с внимателна и контролирана реакция по отношение на своята природа, но и животът му ще премине при благоприятни условия. При това такъв човек ще заема и добър пост, ще има добро обществено положение (фиг. 50в).

Ако този ръб е неравен, начупен, с ъгълчета, вдлъбнатини и изпъкналости, то животът на човека няма да върви гладко, а ще има неприятности и изненади ( фиг. 50г).

Ухото се разделя на три дяла, като от издадената част пред отвора на ухото (трагус) прекараме две прави: първата - до крайната точка на горната ушна извивка, а втората - до края на хрущялната част (до границата между хрущяла и крайната месеста част). Третият дял е самата месеста част -висулката на ухото (фиг.51а).

Първият дял определя естеството на мисловния,

интелектуален мир на дадения човек. Колкото тази част на ухото е по-голяма, широка, висока, добре оформена и закръглена, толкова този свят в дадения човек е по-богат на мисли, идеи и контакти с Идейния свят (фиг. 51 б). Това говори също, че този човек е способен и намира възможности и средства за тяхното изпълнение и приложение, т.е. има замах във всяка работа. Ако в този дял горният ръб, за който вече споменахме, е по-голям, много надвиснал като стряха, равен и правилно очертан, то имаме човек с ясно изразени морални качества, който държи на установени принципи, преди всичко за моралните, има голям контрол над мисълта си, едно дълбоко смирение и благоговейно отношение към Висшата Природа и Съществата с големи и ясно изразени качества. Но в тази своя вътрешна природа такива хора често стигат до крайности със своите изисквания към другите (фиг.51 в).

Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо. Такъв човек е в противоречие с висшата, благородна Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било чувство към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея. Такъв човек е без морални принципи - лъже, използува всичко за своя изгода и е безогледен към другите за постигане на своите цели. Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват демонични образи, ге съобразяват със заострени уши (фиг. 50д).

Когато средната част на ухото, която обхваща разстоянието между точките 1 и 2 във фиг. 51а, е издута, имаме човек със силна и ясно изразена емоционална природа (фиг. 50е). При възбуда от гняв, любов, омраза и пр. той силно реагира. В тази част на ухото има и един вътрешен ръб (антхеликс). Ако този ръб е добре развит, ясноизразен и надвишава външния ръб, то такъв човек е способен на бурна емоционална възбуда. Ако външният ръб липсва, възбудата се изразява безконтролно, а ако е налице и е добре изразен, то тази възбуда се задържа и се контролира от мисълта.

Ако външният ръб е по-висок от вътрешния и е по-добре оформен, възможността за възбуда е по-малка, по-слаба и напълно се контролира от мисълта.

Колкото разстоянието между двата ръба (скафа) е по-голямо, толкова възбудата по-бавно се изразява. При по-малко разстояние възбудата бързо намира своя израз.

б в а
иг. 52

Третият дял на ухото обхваща меката, месеста висулка Колкото тя е по-голяма, толкова храносмилателната система е по-добре развита. Хора с такава висулка имат добър апетит и обикновено напълняват. Колкото е по-деликатна и по-малка, толкова храненето на човек е по-слабо, няма достатъчно апетит и не може да приема голямо количество храна. Такива хора са без каквито и да било излишни тлъстини, но са енергични.

Ако тази висулка е прилепнала към лицето, имаме човек, който е много привързан към всичко свое.

Ако тази част на ухото е широка, имаме човек, който притежава сила, устрем и устой за постигане на поставените задачи.

При разглеждане на човешкото ухо най-напред трябва да се обърне внимание на неговия размер: малко или голямо ухо. Малкото ухо говори за ограничени способности и възможности; такива хора са заангажирани, погълнати предимно в тесен кръг за разрешаване на дребните ежедневни житейски нужди; животът им ще премине в ограничени условия (фиг. 53б).

Голямото ухо говори за човек с добри и богати интелектуални и емоционални изяви. Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход. На хора с такива уши животът преминава при добри и богати условия, ако ушите са добре оформени и са с меки и хармонични форми (фиг. 53а). Ако големите уши не са така добре оформени в своя външен вид, човек пак ще има разнообразни условия, но с известни сътресения и резки промени.

Древните скулптори и художници са изобразявали боговете с големи уши, например БУДА.

Ако ушите са щръкнали и ясно отделени от главата, то при слаба интелигентност и морални качества ще имаме човек с голяма енергия, но кавгаджия, побойник и крадец. Ако пък моралните и интелектуални качества са добре изразени, ще имаме човек с енергия и жизненост, който е готов да я употреби в защита на слабите и онеправданите (фиг. 54а).

Хора със слабо отделени, прилепнали до главата уши имат слаба жизненост, слаба съпротивителна сила срещу неблагоприятните условия и не са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54б).