Тайната на 2012 и Новата световна епоха фракталното време

Все повече доказателства подсказват, че вълните на времето и историята в тях, се повтарят като цикли в циклите. При започването на всеки нов цикъл, то носи същите условия както миналото, но с по-голяма интензивност. Именно това фрактално време е онова, което се превръща в събитията на вселената и живота.

Използвайки код, който едва сега започваме да разбираме, древните маи начертали фракталното време като поредица от календари различна от всичко, което светът бил виждал. Понеже разбирали циклите, те знаели, че събитията от бъдещето са гравирани и в записа на миналото. Това включва и мистериозната крайна дата на настоящия световен цикъл: 21 декември 2012 година. Ключът към разбирането на 2012 и към онова, което тя означава за нас днес, е да знаем как да разчитаме тази карта на времето.

Настоящата книга е посветена на нашите открития за времето като език на миналото, на картата на нашето бъдеще и на света, който предстои.

ВРЕМЕТО И НАЙ-КРАСИВИТЕ ЧИСЛА НА ПРИРОДАТА

„Понеже се потопих в бъдещето докъдето човешкото око може да види, видях визията на света и всички предстоящи чудеса”.

Не края на света, а краят на световната епоха – един 5 125 годишен цикъл на времето – и на начина, по който сме познавали света през това време. Настоящата световна епоха е започнала през 3114 година пр. Хр. и ще приключи през 2012 сл.Хр. Тъй като краят на едно нещо маркира и началото на онова, което следва след него, ние също така живеем и в началото на онова, което следва края на времето: следващата световна епоха, която древните традиции наричали големият цикъл.

От епичните поеми на Индия Махабхарата до устните традиции на местните американци и библейската история на Откровението онези, които са дошли преди нас знаели, че идва краят на времето. Знаели, защото този край винаги идва. На всеки 5125 години земята и нашата слънчева система стигат до мястото в своето пътуване през небесата, което маркира края на подобен цикъл. От този край започва новата световна епоха. Очевидно винаги е било така.

За поне четири цикъла (или пет, според традициите на нашите предци ацтеките и народът на Майя), продължиха промените в глобалното магнитно поле и климата, изчерпващите се ресурси и повишаването на морските равнища, които идват с края на времето. Те правят това без сателити и интернет или компютърни модели, които да им помогнат да се подготвят за подобна радикална смяна на епохите.

Фактът, че те са оживели, за да разкажат историята, е мощно доказателство на неоспоримата истина: то ни казва отвъд всяко съмнение, че обитателите на нашата планета са оцелели след края на световните епохи в миналото. Освен простото оцеляване нашите предци се учели от трудностите, които могат да придружат промяната. Те направили максималното, за да ни кажат какво означава да изживееш подобен рядък момент в историята. Добре, че са го направили, защото подобни събития са малко на брой и при това доста отдалечени едно от друго. Само пет поколения през последните 26 000 години са преживели смяна на световните епохи. Ние ще бъдем шестата.

Настоящата епоха не е нещо, което просто ще избледнее на фона на залеза на времето, което изглежда непрекъснато е някъде „там” в нашето бъдеще. Точно обратното: нашата епоха има срок на годност. Тя свършва в определено време с определено събитие – в ден, маркиран в календара още преди 2000 години. Няма нищо тайно във връзка с тази дата. Маите, които я изчислили, я вписали трайно за идните поколения. Датата е гравирана в каменните паметници, построени така, че да останат до края на времето.

С помощта на формата на нашия календар – системата за отчитане на времето създадена от маите, за да държи сметка за продължителните периоди от време – последният ден на настоящата епоха е записан като код от 4 части. Четено от ляво надясно, частите имат уникални имена, които представят намаляващи единици от време. Крайната лява е baktun и представлява 144 000 дни. Придвижвайки се надясно, katun съответства на 7 200 дни; tun – 360 дни; uinal – 20 дни и kin – 1 ден. Имайки предвид този код, каледнарът на Маите определя крайната дата като 13.0.0.0.0 (13 цикъла baktun и 0 цикъла за останалите единици).

Когато датата бъде преведена според познатите ни системи за времето, посланието става ясно. То ни казва, че нашият настоящ световен цикъл ще приключи със зимното слънцестоене, което се извършва на 21 декември на 2012 година. Именно на тази дата мистериозните Маи посочили астрономическите събития, които ще маркират края на нашата епоха... и са направили това преди повече от две хилядолетия.

________________________
Времеви код 1: Живеем приключването на 5 125 годишния цикъл време – световната епоха, която древните маи изчислили, че ще свърши със зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година.

________________________

Причината, поради която учените толкова закъсняха, е технологията, или по-точно – нейната липса. Едва през последните 60 години имаме компютри, сателити и отчитащо отдалеч оборудване, способно да провери връзката между епоха на края на света и промените, които тя внася в нашия живот. Глобалният климат, шаблоните на войната и мира и даже нашите духовни връзки с Бога и вселената изглежда са пряко повлияни от планетарните промени, които са документирани сега от най-добрата наука на деня.

Точно както ние предупреждаваме бъдещите поколения за нашия опит с ядрените оръжия от 20 век и глобалното затопляне, така и цивилизациите от нашето минало са ни предупредили за своя опит от края на времето. Преживели последния голям цикъл от своето време, земните обитатели направили това, което хората правят след епичното събитие, което завинаги променило света: те записали събитията за бъдещите поколения. Правейки това те гарантирали, че ще знаем какво да очакваме, както и че ще се подготвим за него. И нашите предци направили това изхождайки от своя пряк опит.

Преди повече от 51 столетия нашите предци направили максималното, за да ни предупредят за онова, което знаели, че ще бъде ера на мощен преход в бъдещето, което те в своите мечти можели само да си представят. Тази ера е сега. Да разберем тяхното послание означава да разберем нашето пътуване през небесата и времето. Всичко е свързано с циклите.

________________________
Времеви код 2: Нашите предци записали своя опит за последния „край на времето”, показвайки отвъд всяко съмнение, че краят на една епоха е само начало на следващата, а не край на света.

________________________

Ето къде се вписва посланието на нашите предци маите. Те признавали природата на времевите цикли дълго преди учените да опишат тяхното пътешествие през небесата. Техните пазители на времето запазили онова, което знаели и включили своето знание в разказите за вселената и живота: ненаучни описания на творението и разрушението, раждането и смъртта, начала и краища – описания, които съществуват и днес. Докато спецификата относно края на времето се различава в различните традиции, култури и религиозни вярвания, съществува обща тема, която като че ли преминава през всички тях. Почти навсякъде древните предсказания за нашето време в историята описва епоха, изпълнена с епически „мрак”.

От индуистките хроники за югите до календара на маите, който маркира оставащите дни от настоящия голям цикъл, приключването на нашата епоха е било предвиждано като епоха на войни, страдания, ексцесии и неравенство. Докато тези описания звучат зловещо, съществува и светла страна: макар че мракът изглежда е необходим, той също така изглежда и кратък.
Причината: Физически нашата слънчева система се движи през най-късата част от нашата орбита, която изглежда като плосък кръг, елипса, чийто далечен край носи най-отдалечената точка от сърцевината на нашата родна галактика Млечен път.
Физическият ефект: И древните традиции и съвременната наука ни казват, че нашето местоположение в тази циклична орбита определя как преживяваме мощните източници на енергия като „масивните магнитни полета”, които се излъчват от сърцевината на нашата галактика. Последните проучвания подсказват, че именно такива цикли могат да обяснят мистериозните шаблони на биоразнообразието, масовите измирания отпреди 250 милиона и 450 милиона години. В допълнение съвременните открития потвърждават, че позицията на Земята (орбита, наклон и колебание) в течение на пътуването създава вечно променящите се цикли, които оказват влияние върху всичко – от температурата и климата до полярния лед и магнитните полета на планетата. Подробности за тези влияния ще обсъдим по-нататък в настоящата книга.

Емоционалното/духовно влияние: Докато се отдалечаваме от сърцевината на нашата галактика, нашето разстояние от енергията, разположена там, беше описана от древната традиция като загуба на връзка, която усещаме и духовно и емоционално. Научните връзки между качеството на земните магнитни полета, начинът, по който те биват повлияни от космическите условия и нашето чувство на добруване изглежда точно подкрепят подобни древни вярвания.

По същият начин, по който поради ротацията на Земята най-мрачната част от нощта е точно преди зазоряване, нашата позиция в небесата е такава, че най-мрачната част на нашата епоха се появява точно преди нашата небесна орбита да започне връщането, което ни приближава до сърцевината на нашата галактика. С това връщане ние преживяваме освобождаване от катаклизмените сили на мрака на цикъла и точно както нощта трябва да премине, за да започне новия ден, единственият начин да стигнем до светлината на следващия цикъл, е да завършим мрака на настоящия.

Всички ние знаем, че мрачните преживявания определено съществуват в нашия свят и няма нужда да ги търсим дълго; но съществува и нещо повече във връзка с живота, което древните предвиждали – много повече. Даже в нашето време на най-голям мрак, полярностите на мира, изцелението, любовта и състраданието са живи, добре са и тънат в изобилие.

Нашите предци имали изключително дълбоко разбиране за това точно какво означава нашето преживяване на космическите цикли на множество нива. Те някак знаели, че позицията на Земята в небесата щяла да окаже влияние върху физическите условия на нашия свят, както и емоционалните и духовни преживявания, които са ни необходими, за да ги обхванат. Посредством митове, аналогии и метафори те ни напомняли, че колкото повече се отдалечаваме от източника, толкова по-дълбоко потъваме в мрака и толкова повече излизаме извън синхронията с полетата, които оказват влияние тук на Земята. От традициите на индианците Хопи до древните Веди, именно това преживяване на отделеност води до нашето чувство, че сме изгубени.

Нашите предци ни предупредили, че в най-далечната точка в нашия цикъл ще забравим кои сме – ще забравим своята свързаност един с друг и със Земята. Те ни казали, че ще забравим своето минало. Именно точно това чувство за разединеност изглежда е последица от цикличното пътешествие, което ни отнася до далечния край на нашата галактическа орбита. То също така е и страхът, който възниква в резултат от такива чувства и който е довел до хаоса, войната и унищожението в края на циклите минало.

При приключването на последните две епохи, например, индианците Хопи описват алчността и войните, които довели до загубата на голяма част от нещата, които ценим най-много: нашите семейства, нашата цивилизация и самите нас. Археологическите открития на напредналите цивилизации локализирали долината на Indus River между онова, което сега е Индия и Пакистан, изглежда подкрепя митовете на индианците Хопи, както и онези от 100 000-ната епопея на индусите Махабхарата.

На мястото имало тела на хора, които изглежда били в това, което археолозите нарекли „пози на летеж” показващи, че те бягали от онова, което е разрушило тяхната цивилизация. Изучаващите Махабхарата намекват, че произведението описва голяма война водена в долината, маркираща точното място на новите открития. Останките са на 10 000 години, което ги поставя във времевата рамка на две отминали епохи.

Когато разбираме какво означава мрака на нашия цикъл и защо е необходим, започваме да виждаме и големите предизвикателства на нашето време в нова светлина. С тази светлина нашият момент в историята и нашата реакция на промените, които вървят с нея, придобиват ново значение. Имайки предвид тези идеи, става още по-ясно, че именно сега е най-доброто време за нас да преминем през такъв цикъл.

Причината за това е, че сега е първият път, когато имаме разбирането, нуждата и технологията, за да се протегнем в реалията на всички възможности и да изберем вида бъдеще, което ще се надигне от хаоса в настоящето. Това е нещо, което е щяло да бъде невъзможно дори преди 50 години.

Ако се вгледаме по-отблизо в историите и записките, които са ни предавани в течение на над 250 поколения става очевидно, че онези, които преживяват края на последната епоха, са работили здраво, за да са сигурни, че знаем точно какво означава да направим това. Откриваме плодовете на техния труд запазени за нас днес в техните храмове, текстове, традиции и култури.
Подравняването, което всички очакваме

Макар че историите за сътворението от древни цивилизации като маите, индианците хопи и индусите да се различават по специфика, те по принцип са в съгласие, когато се стигне до цикличната природа на вселената. Те твърдят, че преди света, в който живеем днес, са съществували и са били разрушени поне три свята. Докато различните традиции използват различни знаци, за да ни кажат къде се намираме в нашия цикъл, излиза, че в основата си всички знаци ни казват едно и също – смяната и преминаването от сегашната епоха в следващата се извършва сега.

Онова, което отделя календара на маите от устните традиции като тези на индианците хопи е, че времевата им линия за прехода свършва на определена дата. Докато тяхната система за календари определя точно подравняването, което маркира прехода (рядка астрономическа конфигурация, която съвременните компютри вече потвърдиха), тяхната история става по-изумителна именно от онова, което знаят маите за пътешествието на Земята през небесата.

Те знаели, че по време на периода от време преди и след зимното слънцестоене на 2012 година Земята и цялата ни слънчева система ще се придвижи в позиция, която е изключителна по всички стандарти. Именно през това време ние прекарваме една въображаема линия, която дефинира двете половини на нашата подобна на диск галактика. В начина, по който екватора на земята разделя Северното и Южното полукълба, подобна на екватор линия, която пресичаме в Млечния Път, отделя „горната” част на диска на галактиката от „дъното”. Докато планетите на нашата слънчева система се подравняват помежду си и с нашето Слънце, прекосяването на екватора ни подравнява с този мистериозен източник на енергия, който лежи в сърцето на Млечния Път. Това подравняване и условията, които то създава, сигнализират за завършването на големия цикъл, както показва календарът на маите.

За да бъдем абсолютно ясни, това не е събитие, което става внезапно за един ден. С други думи, прекосяването от нас на въображаемата линия, която разделя нашата галактика не означава, че на 20 декември 2012 ще си легнем в един свят и на следващата сутрин ще се събудим в напълно различен свят. По-скоро зимното слънцестоене изглежда е астрономическият маркер, който маите са избрали, за да означат центъра на зоната за преход. Тази зона започва доста преди и свършва доста след 2012.

Поради размера и относителните разстояния на небесните тела, за нас тук на земята това подравняване изглежда като бавно постепенно изместване за известен период от време. Нашето познато преживяване на едно затъмнение е перфектна илюстрация на това как се извършва подобно изместване.

Ако някога сте наблюдавали лунно затъмнение, вероятно не ви е отнело много време да откриете, че не става бързо. След като започне, сте можели да влезете в къщата, да си направите чаша чай и няколко телефонни разговора и да нахраните домашните си любимци, преди да отидете отново навън, за да наблюдавате затъмнението. Макар че Земята преминава през пространството с 65 000 мили в час в нощта на лунното затъмнение, подобна огромна скорост изобщо не е очевидна. Това е ефектът на големи обекти като планетите, които се движат през пространството с огромна скорост, преодолявайки огромни разстояния. На нас ни се струва, че те се движат бавно.

Затова в случая със слънцето, което се подравнява в екватора на Млечния Път, зимното слънцестоене на 2012 отбелязва точка в зоната на изместването, което всъщност е започнало преди години. В своята творба „Космогенезисът на маите за 2012”, посветена на прехода през 2012, когато пресичаме екватора на галактиката и значимостта на това пресичане, Джон Дженкинс описва как подобен преход представлява по-скоро процес, отколкото събитие. Използвайки изчисления, направени от Белгийския астроном Жан Меус, Дженкинс твърди, че придвижването на Слънцето през зоната на екватора на Млечния Път покрива съответна зона от време, която е започнала през 1980 година и свършва през 2016 година. Даже при допуск за грешка плюс или минус няколко години, това означава, че ние вече сме доста навлезли в подравняването, което маите са предсказали преди повече от 2000 години.

Когато съчетаем фактите на днешната наука с мъдростта и историческите записи на миналото, откриваме история, която е почти невероятна. Това е историята на едно пътешествие – нашето пътешествие, което започна толкова отдавна и е отнело над 256 поколения и пет хилядолетия, за да достигне края. Сега, когато прави това, ние откриваме, че краят всъщност е началото на ново пътешествие.

Докато историята за прехода на епохата, базирана на орбитата на нашата планета през космоса може да звучи като сюжет от епизод на Стар Трек, небесните изчисления, оставени ни от нашите предци са изненадващо съвместими с научните открития от днешно време. Когато съберем всичко заедно, то ни разказва една и съща история. С тази история ние внезапно имаме ново значение за най-големите мистерии на нашето минало, както и неща, които ни казват какво да очакваме в бъдеще.

За щастие, нашите предци са ни оставили всичко, от което имаме нужда, за да посрещнем предизвикателствата на голямата епоха. Не става дума само за циклите. Става дума за нашата способност да разпознаваме шаблоните и за това къде сме ние вътре в тези цикли.

През 1980-те години работех в отбранителната промишленост - пишех програми за търсене на шаблони в данните. Именно по това време светът преживя една от най-плашещите и секретни ери в историята: тази на студената война. С над 70 000 оръжия с ядрени глави позиционирани така, че да ударят най-големите градове в Европа и Северна Америка, аз търсех начин да открия смисъл във войната в рамките на контекста на една по-голяма картина.

Беше ли Студената Война част от един цикъл? Можеха ли сравнително произволните събития, довеждали ни до войните на миналото, всъщност да бъдат част от един голям развиващ се шаблон, започнал отдавна? И ако подобно нещо е възможно, значи шаблоните се простират отвъд опита на войната в неща като любовта и предателството, които се случват в нашите ежедневни животи?

Ако откриехме, че всеки аспект от нашия свят е част от древен и продължаващ цикъл, подобно откритие би ни дало мощен нов начин да мислим за себе си. Това би означавало, че всичко от работата и връзките ни до точните години, когато войната се заплаща и се декларира мир – всичко е част от един цикъл, от един шаблон, който прави невъзможно да се разкрият условията за бъдещето, които вече сме преживели в миналото. Ако подобен шаблон наистина съществува, ние даже бихме могли да отведем неговото значение една стъпка по-нататък.

Това би ни позволило да определим дадено преживяване - всяко преживяване от романса до нараняването и да открием, че то е част от шаблон, който може да се знае и, което е по-важно, да бъде предсказан. Подобна изгодна позиция би ни помогнала да намерим смисъла в нашия свят. То би било и от огромна стойност докато сме на своето пътешествие в 21 век и да ни помогне да се окажем в некартографираната територия на смесването на познанието и идеите на Изтока и Запада и древната мъдрост и съвременната наука, за да решим огромните предизвикателства, които застрашават нашето оцеляване.

Е, може би сте се досетили, че отговорът на всеки от моите въпроси относно циклите е еднакъв. Той е да! Причината за отговора може да изпълни томове и е предмет на настоящата книга. Ключът към подобен мощен възглед за времето и историята е, че можем само да разберем как циклите се свързват с живота, като пресичаме неясната линия, която по традиция разделя науката от духовните традиции на нашите предци.

Например, когато съчетаем древното разбиране на времевите цикли с откритието на Айнщайн, спечелило Нобелова награда през 20 век за единството на времето и пространството, започва да се случва нещо прекрасно. Три факта изплуват с последици, които променят всичко, което са ни карали да вярваме относно нашите животи в света:
Факт 1: Теорията на Айнщайн за относителността завинаги сля нашите представи за пространството и времето в една субстанция, наречена пространство-време.

Факт 2: Събитията на ежедневния живот (романси, войни, мир, планетарни орбити, борсови колебания и т.н.) – всички те се случват в пространство-времето.

Факт 3: Нещата, които се случват в пространство-времето, следват естествени ритми.
Тези факти носят два мощни извода, които полагат основите за останалата част от настоящата книга и са резюмирани по-долу.

___________________________

___________________________

___________________________

За някои хора тази перспектива за времето и живота представлява много различен начин да се мисли за нещата. За други тя е определено нетрадиционна и едновременно с това прави перфектен смисъл. Идеята е очарователна. Изводите са дълбоки, мистериозни и въодушевяващи. Докато те отправят предизвикателство към голяма част от начина, по който са ни учили да мислим за вселената, ние също се оказваме силно привлечени към подобна възможност. Искаме да знаем повече. Оказва се, че искаме да приложим това ново разбиране за времето към реалния свят, за да разберем всичко – от трагедиите на живота до загадките на бъдещето. И ние наистина можем да направим това.

Макар че специалистите по квантова физика ни казват, че ние никога не можем да предскажем точно бъдещето, онова, което можем да предскажем, са вероятностите за бъдещето. То е точно онова, което съществуването на повтарящите се цикли на времето демонстрира. Всеки път, когато се появява даден цикъл, той повтаря по-скоро общите условия, които правят дадено нещо възможно, а не точния резултат. Точно както условията в атмосферата на Земята могат да създадат точното обкръжение за едно торнадо без да образуват такова, така и времевите цикли могат да съберат заедно всички обстоятелства, довели до дадено събитие в историята, без това събитие да се случи отново в настоящето.

Ключът тук е, че съставките за повторението са налице и ситуацията е „първостепенна”. Начинът, по който се разиграят тези събития, обаче, се определя от изборите, които правим в живота си. Знаейки предварително къде нашите избори могат да имат най-голямо влияние накланя везните в наша полза, когато завършваме цикъла, който съдържа и нашето благополучие и нашето оцеляване в общото равновесие.

___________________________
Времеви код 5: Ако знаем къде в даден цикъл сме, значи знаем какво да очакваме, когато той се повтори.

___________________________

Понеже всички подобни цикли са основани на естествени ритми, ние можем да използваме универсалните кодове, които управляват всичко - от движението на квантовите частици до формата на нашата галактика в една формула, която не ни оставя място за догадки при откриване на местата във времето, които търсим. Именно това ще направим в главите, които следват.

Щом развием идеите за времевите цикли, можем да използваме своето разбиране по един от двата начина: (1) можем да последваме инструкциите в настоящата книга, за да си направим свой собствен Калкулатор за времевия код, който да ни казва как да открием времената в нашето бъдеще, когато можем да очакваме повторения на изминалите условия, или (2) можем да използваме автоматизираните базирани на Интернет версии, които правят същото нещо за нас.

Независимо как, ние ще бъдем в състояние да включим определена година, като например края на календара на маите през 2012, за да открием времето (времената) в миналото, които ни казват какво да очакваме и кога цикълът ще се върне. Правейки това, ние си даваме както безпрецедентен поглед към времето, така и нещо конкретно, за да закотвим своите очаквания за края на настоящата епоха.

Но Калкулаторът за изчисляване на времевия код не се свежда само до основните събития в глобален мащаб. Изглежда, че условията, водещи до основните моменти, които преживяваме - от радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите, се повтарят като големи и малки цикли и следват едни и същи естествени ритми. За да използваме циклите в своя живот, трябва да разпознаваме шаблоните: кога започват те, как се разиграват и как да разчитаме подходящия момент.

___________________________

___________________________

В Глава 1, например, ще видим как условията за една изненадваща атака на американска почва са били налице три пъти през 20 и 21 век. Въз основа на повтарящите се времеви цикли Калкулаторът за изчисляване на времевия код ясно показва двете дати, когато условията за подобна атака ще присъстват след събитието-семе през 1941 година. Но докато на една от тези две дати ние сме били атакувани, то на втората не сме били атакувани. Макар условията да са били налице, човешкият избор (който ще опишем в Глава 7) е предотвратил третото нападение.

Ключът в използването на нашия избор е да повлияем на своето бъдеще по осъзнат начин, ние трябва да разпознаем точно къде в този цикъл се намираме. Всичко започва с това, че си даваме сметка, че всъщност живеем в някакъв Времеви код – в едно пулсиращо поле от енергия, което има начало и непрекъснато се разширява и носи това, което учените са нарекли „марш на времето напред”.
***
Имайки предвид тези идеи, възниква въпроса: Какво е възможно? Миналото наистина ли съдържа отпечатък за бъдещето? Какво от онова, което се е случило преди хиляди години може евентуално да ни каже нещо за днешния ден? Ами тайнствената дата от циклите на маите? Има ли начин да погледнем назад във времето, за да си създадем представа за онова, което може да ни очаква през 2012? Именно тези въпроси доведоха до написването на настоящата книга. Следващите глави съдържат отговорите на тези въпроси.
Защо тази книга?

Определено няма недостиг на книги и материали в медиите относно календара на маите и годината 2012. Изглежда като че ли всеки месец нови томове се появяват по рафтовете и те оказват влияние върху сърцата и умовете на хората. Тези нови книги предлагат множество различни, често противоречиви перспективи. Като варират от предсказания, за които е отнело години, за да бъдат изследвани до диктовките за потока на съзнанието, които претендират да са с извънпланетен произход, всички те служат на една цел. Всички добавят нещо към колективния момент, който изглежда се натрупва, докато наближаваме зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година. Революционните прозрения на философа Тенеси Маккена в неговите книги „Истински халюцинации” (1993) и „Невидимият пейзаж” (1975) и работата на изследователи като Джон Дженкинс, който вече е проучил мистерията и значението на крайната дата от 2012 ... и е направил това толкова добре.

Именно защото вече съществуват толкова добри творби, аз трябва да изясня своя принос към литературата, посветена на 2012 година. Може би най-добрият начин да отговорим на този въпрос, е да заявим изрично какво представлява тази книга и какво не, както и какво предлага тя.

В страниците, които следват, вие:

... ще видите как условията за крайната дата, посочена от маите, вече се е случвала в миналото като фрактал от онова, което можем да очакваме в своето бъдеще.

... ще видите как „най-красивите природни числа” ни водят към местата в миналото, като описват онова, което предстои.

... тя ще ви посочи „горещите дати”, които съдържат най-големите заплахи за война и най-големите възможности за мир в нашето непосредствено бъдеще.

... ще изчислите своя собствен Времеви код за ключови събития и взаимовръзки в своя живот.

... ще откриете личните и колективни точки за избор за живота и историята – моменти във времето, в които промяната изглежда идва по-лесно, отколкото в други.

В седемте глави на тази книга ви предлагам един мощен и практически начин на мислене относно вашата връзка с времето, историята и бъдещето. Важно е да се знае какво можете да очаквате от всеки нов път на само-откриване. Поради тази причина следващите редове описват точно какво представлява тази книга – и какво не.

- Настоящата книга не е научна публикация. Макар че споделям водещи научни открития, които ни карат да преосмислим своята връзка с времето, настоящата творба не е написана, за да съответства на формата или на стандартите на научен текст или техническо списание.

- Настоящата книга не е изследователска разработка. Всяка глава и доклад от изследвания не е преминал през продължителния процес на преглед на експерти, обучени да виждат нашия свят през очите на дадено поле на проучване, каквито са физиката, математиката или психологията.

- Настоящата книга е добре изследвана и добре документирана. Тя беше написана по приятелски за читателя начин, който описва експерименти, проучвания на случаи, исторически записки и лични преживявания, които подкрепят изпълващия със сила начин за мислене за себе си в света.

Настоящата книга е пример за онова, което може да се постигне, когато прекосим традиционните граници между науката и духовността. Съчетавайки откритията за фракталното време от 21 век с посланията за циклите на маите отпреди 2000 години и древните познания за специалния шаблон на природата за живота и равновесието – златното сечение – ние получаваме мощно разбиране за времето като сила и за себе си като за откриватели на тази сила, яздещи вълните на времето през океан от никога несвършващи цикли.

Книгата „Фракталното време” е резултат от 20 годишно изследване и от моето лично пътешествие, което да ми помогне да разбера повтарящите се цикли на живота, любовта и войната. Ако вече сте търсили отговор на въпросите Повтаря ли се историята? и Как бъдещето е свързано с миналото?, значи ще оцените тази книга.

Ключът към 2012 година и към нашето време в историята е разбирането на езика на природните цикли и използването на този език днес за подготовка за бъдещето. Можем да открием, че нашата способност да разберем и приложим „правилата” на Фракталното време, съдържа ключа към нашето най-дълбоко изцеление, нашата най-голяма радост и нашето оцеляване като вид.

Книгата „Фрактално време” е написана с една цел: да прочете картата на миналото и да приложи онова, което научаваме, докато се приближаваме към 2012 и света отвъд нея. Правейки това, ние придаваме значение на миналото докато отключваме кода на възможностите в живота в бъдещето – двете възможности, за които бъдещите поколения ще трябва да чакат още 26 0090 години, преди те да се появят отново.