Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Щитът на вярата

Говорейки по въпроса: „Какво е вяра”, Уигълзуърт цитираше Евреи 11:1-2: „А вярата е даване на твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат, защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше”. После добавяше: „Хората на вярата винаги имат добри свидетелства.” Друг негов любим девиз гласеше: „Страхът гледа, вярата скача.” Той често заявяваше на публиката: „Не съм тук, за да ви забавлявам, а за да ви заведа на мястото, където можете да се присмеете на невъзможното.”

Той обичаше стиха в Лука 1:37, който казва: „Защото с Бог нищо не е невъзможно.” Това му беше толкова реално, че той не можеше да проумее, защо християните се съмняват в него. „Ние трябва да се отървем от нашата нищожна мярка вяра, защото Божията мярка е много пъти по-голяма от нашата мярка, която не може да се измери.” Това бяха негови думи.

Големите битки изграждат голяма вяра. Уигълзуърт беше в най-плодотворния период на своето свръхестествено служение точно, когато преминаваше през най-жестоките си физически страдания. Един лекар, негов много добър познат, го убеди да се прегледа на рентген. Главно, за да бъде наясно със степента на своето заболяване, Уигълзуърт се съгласи. Рентгеновата снимка разкри наличие на камъни в бъбреците в напреднал стадий. Докторът му каза, че няма друга алтернатива, освен да се оперира незабавно. На това Уигълзуърт отговори: „Бог, Който е създал това тяло, е Този, Който може и да го изцери. Никога нож няма да мине през това тяло.” „Но какво ще правим с камъните?”, попитал докторът. „Бог ще се справи с тях.” Клатейки глава, докторът казал: „Ако Бог някога направи това нещо, ще бъда безкрайно учуден.” „Да, ще бъдеш.” С течение на времето, болките ставали все по-силни и Уигълзуърт преживявал неописуема агония. Когато служел на остров „Айсъл ъф мен”, той изгубил толкова много кръв, че лицето му станало бледо като платно. От там той отпътувал за Швеция, където провел събрание, пълно с Божията слава. Зет му Джим Салтър, който го придружавал, по-късно ми разказа: „Нощ след нощ Уигълзуърт почти не можеше да мигне, опитвайки се да изкара камъните. Понякога буквално се гърчеше на пода в ужасна агония. И все пак, той нито веднъж не отложи събрание, като благославяше приблизително хиляда болни всеки ден.” Въпреки че Уигълзуърт бил в по-тежко състояние от много от тези, за които се молел, пак велики чудеса се случвали. Когато той се събличал вечер, бельото му цялото било пропито с кръв.

От Швеция Смит заминал за Норвегия. Болките все още продължавали. След това отпътувал за Швейцария, където събранията му предизвикали голямо съживление. Огромни множества се спасявали и изцелявали, но той не намирал облекчение от страданията си. Малко хора знаели, че през този период, той минавал през най-страшното изпитание на своя живот. Чрез вяра той го издържал.

Смит отишъл в Америка и цялата страна се подпалила като от прериен огън. Хиляди били спасени и изцелени по време на този благославящ поход. По това време той се борел за живота си вече шест дълги години. Джеймс Салтър казва: „През всички тези години ние деляхме една и съща стая. Аз бях смаян от неугасващата ревност, с която той проповядваше и от безкрайното му съчувствие към болните, на които служеше. Виждал съм служители, които са се пречупвали пред далеч по-леки изпитания от неговото. Той издържа изкарването на стотици камъни. Това беше чудо.”

Уигълзуърт излезе от това изтощително изпитание с изпитана чрез огън вяра, която бе по-силна от всякога и с упование в Бог, което и целият ад не можеше да поклати. Този период на славно служение остави незаличима следа в света и влияние толкова голямо, че може да се почувства и сега и ще продължи да се чувства до идването на Исус.

Когато Уигълзуърт сподели с мен, една седмица преди смъртта си, че Бог ще го свали от сцената, това не беше само предположение. Той го изговори чрез Святия Дух. Петнадесет години по-рано той беше казал: „Аз моля Бог за още петнадесет години живот и служение.” Бог отговори на тази молба с точност дори до седмицата. Смит беше помолил Бог за това, когато беше на 72 години. По време на тези прибавени петнадесет години на славно служение Уигълзуърт проповядва и служи по цяла Европа, Америка и Южна Африка. Той имаше голям товар и за своята родина – Англия.

„Знаете ли какво става, когато има вяра?”, питаше той. „Аз мога да получа повече от Бог, като вярвам една минута, отколкото, ако викам към Него цялата нощ.” Уигълзуърт ревностно защитаваше вярата, която проповядваше и упражняваше. Веднъж каза: „Не се задоволявай с нищо по-малко от най-доброто. Няма нищо по-добро от живота на вяра – той е вълнуващ живот на предизвикателства.” Той често казваше: „Има две неща, които ще ти помогнат да излезеш от себичността и да влезеш в Божиите обещания. Едното е чистота, другото е вяра. При Бог няма място за хора, които гледат назад, които мислят за задното и които действат по старому.”

Когато говореше за дързостната вяра на Уигълзуърт, Джеймс Салтър често казваше: „Ние го придружавахме при неговите славни походи с малко трепет, защото никога не знаехме какво може да направи в следващия момент. Винаги имахме опасение да не отиде „твърде далеч”. Но това никога не стана. Той винаги казваше: „Ти не можеш да идеш „твърде далеч” с Бог; въпросът е, че не отиваш достатъчно далеч.” Бог, верен на Своето Слово, което никога не се променя, нито веднъж не изостави Смит. В Марк 11:23-24 Исус каза: „Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Дигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде.” Уигълзуърт живееше и действаше върху този принцип и Бог му отговаряше.

Добре е да се стараем да имаме същата вяра, любов и посвещение, които характеризираха живота и служението на Смит, но не и да го имитираме. Когато вземаме пример от който и да е човек, освен от Господ Исус Христос, колкото и велик да е той, съществува потенциална опасност.

О. Г. Майлс, пастир и голям приятел на Уигълзуърт, разказва една забележителна случка, илюстрираща водителството на Святия Дух в живота му. Един ден Уигълзуърт и Джеймс Салтър посетили Майлс в дома му в Лийдс. Неочаквано Уигълзуърт казал на двамата си приятели: „Бог ми казва да отида в Икли Муър”. Ставаше дума за едно красиво и посещавано курортно градче на около 16 мили от там. Поради войната имаше голям дефицит за бензин, но Майлс се съгласил да ги закара.

Когато пристигнали, те спрели колата на едно прекрасно място, познато под името „Кравата и скалите на телетата”. Там нямало жива душа, но те седели в очакване. Когато минало известно време, без нищо да се случи, Майлс и Салтър започнали да се питат дали Уигълзуърт не е направил грешка. Но самият Смит нямал никакви съмнения и не след дълго неговото безпогрешно водителство се потвърдило. Един младеж с раница на гърба се появил и седнал до Уигълзуърт да си почине. Скоро двамата се заговорили. Младият човек за известно време се бил върнал в света, но също както блудния син от притчата на Исус, сега той бил разочарован и отвратен от живота в грях. Само след няколко минути младежът коленичил заедно с Уигълзуърт на поляната и се върнал при Бог. „О, какво молитвено събрание имахме този ден там, в местността Икли Муър!”, разказваше после Майлс.

След това, също толкова неочаквано както преди, Уигълзуърт казал: „Джорджи, сега вече можеш да ме върнеш обратно. Изпълних това, което Бог ми каза да направя.”

Каква лична връзка имаше този човек с небето и как очакваше да чуе и да се покори на всичко, което Бог му нареди! А и Бог определено знаеше кого да изпрати на тази съдбоносно важна мисия – Своя верен и надежден приятел Смит Уигълзуърт. Поддържането на постоянна лична връзка с Тронната зала и слушането гласа на Божия Дух бяха всичко, което имаше значение за Уигълзуърт. В това се състоеше тайната на неговия успех. Той можеше да каже заедно с Исус: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който ме е пратил и да върша Неговата работа.” (Йоан 4:34).

Силата на Уигълзуърт да предава дарби

След смъртта на Уигълзуърт Бог много пъти е засвидетелствал неговата вярност дотолкова, че дори след отиването му у Дома, неговият живот е докосвал хиляди сърца.

Един от братята ми отиде да посети Уигълзуърт наскоро преди неговата смърт. Уигълзуърт му положи ръце и го посвети в служение на свръхестественото. Той му пророкува, казвайки: „Бог ще потвърди това, което заявих и направих с теб още преди тази седмица да е свършила.” Брат ми си тръгна мълчаливо. Още преди края на седмицата брат ми получи телефонно обаждане, в което спешно го молеха да отиде в ортопедическата хирургия. Един от членовете на църквата, на която брат ми беше пастир, бе получил сериозно нараняване при нещастен случай на работното си място. И двете ръце на г-н Довсън, така се казвал човекът, били счупени на няколко места, но той отказал да бъде опериран. Брат ми дошъл по молба на хирурга, който търсел съдействие да убеди пациента си да се оперира. Докторът смятал, че г-н Довсън не осъзнава сериозността на нараняването, защото постоянно твърди, че Господ ще го изцели. Хирургът бил много загрижен, защото била започнала гангрена и операцията била наложителна, за да се спаси живота на пациента. Брат ми се помолил за г-н Довсън и резултатът бил, че след два дни той отново бил на работното си място!

Новината се разнесе по цялата област. Няколко дни след това и по-точно в последния ден от определената седмица – в неделя, млада жена доведе малкото си бебе на вечерно събрание на брат ми. Детето беше напълно сляпо, тъй като беше родено без очи. Когато брат ми попита дали има хора с нужди, младата жена каза за своето бебе. Брат ми затвори очи и се помоли. След като се помоли, той отвори очи, за да види чудото, което се бе случило – на детското личице се бяха оформили очи и детето бе съвършено изцелено от тази ужасна аномалия!

Това, което Смит пророкува за моя брат, се сбъдна в определения срок. Това беше пример за способността му да предава чрез Святия Дух своето служение на други хора. От този момент брат ми бе мощно употребяван от Бог до 82-та си година, когато той се прибра, за да бъде с Господ.

Друг пример за тази способност от Бог беше пророчеството за моя три и половина годишен син. Уигълзуърт положи ръце върху моя син и го посвети в служение на свръхестественото. Разбира се, моя син беше твърде малък, за да си спомня това събитие, но доказателствата по-късно бяха очевидни. Чрез помазанието, което Уигълзуърт му предаде, много обладани от демони и болни хора бяха освободени и изцелени по свръхестествен начин. Наскоро синът ми провеждаше събрания в Югославия. На една от службите било доведено малко момиченце, чието око било напълно увредено при нараняване с остър предмет; всичко, което можело да се види, било грозна, бяла маса, вместо око. Той положил ръце върху детето и окото му било съвършено възстановено.

Пак на скоро една жена, болна от рак, беше изцелена моментално чрез ръцете на сина ми. Чудото на изцеление беше потвърдено от лекарите, които бяха поставили диагнозата.

Мога да ви разкажа за много случаи, в които Бог е откривал на сина ми тайните на човешките сърца. Това е дарбата Слово на знание – една от деветте дарби на Святия Дух. Тя наистина е много необходима. Един пример, за който се сещам, е за един човек, когото познавах бегло. Той винаги създаваше впечатление, че е готов да направи всичко за своята църква. Но Бог откри на моя син, че този човек завеждаше жена си и трите си деца на църква, оставяше ги там, след това се измъкваше, вземаше едно тринадесетгодишно момиче и правеше секс с него в близкия парк. После отново се връщаше в църквата. Това беше съобщено на дякона, но той отказа да приеме такова сериозно обвинение. Въпреки това, няколко дни след разговора с дякона, във вестника бе публикувана статия за тази мръсна история под заглавие: „Мъж, осъден на седем години затвор за незаконни сексуални отношения с малолетна.” Там беше описано всичко, което синът ми бе видял чрез Слово на знание.

Павел пише за предаването на духовните дарби в Послание към римляните 1:11 „Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване.”

Ние можем да даваме само това, което имаме. Също, както Петър и Йоан, които отиваха към храма за молитва и видяха куция просяк, и Петър му каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам това ти давам; в Името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи” (Деяния 3:6). Когато Уигълзуърт коментираше този случай, той казваше: „Той просеше милостиня, а получи крака.”

Уигълзуърт предаваше това, което имаше. Аз бях свидетел на това, как Уигълзуърт положи ръце на сина ми в такава крехка възраст и все още съм свидетел на мощното служение, в което той започна да се движи, когато порасна. Какво потвърждение за помазанието на Уигълзуърт!

Той беше просто един обикновен човек, който се труди. Но Източникът на силата му беше необикновен. Уигълзуърт си отиде, но Божието дело остана. Ще го оставим ли недовършено?