Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Скромен (обикновен) човек

Уигълзуърт не само достигаше и благославяше хора по целия свят, но също и даваше с радост за мисионерски служения. Той даваше личните подаръци, които получаваше и които по право бяха за него, за делото на Бог. Евангелизаторската мисия в Конго беше много близко до неговото сърце. Дъщеря му Алис и зет му Джеймс Салтър работеха на това мисионерско поле. Всъщност Салтър и Бъртън бяха основателите на тази мисия, която днес наброява 4 000 църкви.

Уигълзуърт беше много практичен. Спомням си веднъж, точно бях на излизане от неговия дом, след като го бях посетил през една студена, влажна вечер, той положи ръце върху мен, да ме благослови, и след това ме посъветва: „Закопчай се добре и си вдигни яката. Грижи се за това тяло. То не принадлежи на теб, а на Господ и ти ще бъдеш отговорен за него в деня на Съда.”

Уигълзуърт беше абсолютно против вижданията, че хората могат да очакват Бог да ги изцелява, ако те се отнасят със своите тела, както им падне. Той не гледаше снизходително на хора, които си навличат болест в резултат на собствената си глупост.

Уверен в това, че лошият външен вид не прославя Бог, Уигълзуърт винаги се обличаше добре. Във времето на материална криза имаше хора, които го критикуваха за тези му привички. Но когато напусна работата си като водопроводчик, за да бъде в служение на пълно работно време, той беше казал на Господ: „Първия път, когато остана със скъсани обувки и панталони, които трябва да бъдат кърпени, аз се връщам на старата си работа.” Той твърдеше, че ако човек уповава на Бог, никога няма да му се налага каквото и да е, защото Бог се грижи за него. Уигълзуърт доказа правотата на своята гледна точка – никога не му се наложи да иска нещо от някого и никога не му се наложи да се върне отново на работа като водопроводчик, въпреки че имаше семейство, което трябваше да осигурява. Той винаги казваше, че Бог не е стиснат, но Бог е който снабдява изобилно и дори дава възможност да послужиш на другите чрез своето изобилие. И Уигълзуърт го правеше.

Свят човек

Въпреки че Уигълзуърт живееше във време, когато дори и най-безобидната форма на отпочиване се смяташе за светско поведение и предизвикваше съдене от много християни, той не беше критичен към другите. Той изцяло се придържаше към дефиницията на Уесли за светщина, която той написал в своя дневник: „Светщина е това, което охлажда любовта ми към Бог!”

Уигълзуърт беше свят човек, защото той беше подредил правилно своите приоритети. Веднъж го попитах, дали някога е чел вестник. Той отговори: „Не, само съм преглеждал заглавията”. Тогава го попитах защо, дали смята че четенето на вестници е грях. Той отвърна, че не това е причината, но че той просто няма време да ги чете. „И между другото”, добави той, „защо трябва да си губя времето да чета вестници, които ще ми дадат половината истина, когато, ако чета Божието Слово, мога да бъда уверен, че научавам цялата Истина?”

„Божието слово винаги е за предпочитане пред думите на човека”, обичаше да казва той.

Уигълзуърт вярваше в пълното предаване на Бог. „Много често”, разсъждаваше той, „ние се опитваме да обуздаем стария човек, но не можем. А Бог може, ако ние напълно Му се предадем.” Той си поставяше за цел да бъде като Исус и на това се дължеше неговия успех в работата за Господ.

Исус ни даде едно безпогрешно правило, което със сигурност ще ни донесе успех. Той каза: „Последвайте Ме и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матей 4:19). Думите „Следвайте Ме” по смисъл означават „Бъдете като Мен”, и точно поради това, че Уигълзуърт се покори на тези думи, той успя да постигне всичко това. Обърнете внимание на дръзновението, с което Павел се обръща към християните в Коринт: „Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос!” (І Коринтяни 2:1). Скептикът би извикал: „Колко е горд! За какъв се мисли тоя?” И все пак нито един от критиците на Павел не можеше да извърши това, което той вършеше. Следователно тази критика е безпочвена.

Смит Уигълзуърт нямаше дори начално образование. Той беше изпратен да работи в завод на седемгодишна възраст. Работейки по 12 часа на ден, той не е имал възможност да ходи на училище до 26-тата си година. Уигълзуърт не знаеше да чете и да пише; после жена му го научи.

Когато Уигълзуърт и съпругата му започнаха Боуланд Стрийт Мишън /проповядване по улиците на Бредфорд/, жена му беше проповедник, а той вършеше помощното служение. Но след като беше кръстен в Святия Дух, Уигълзуърт се преобрази. Той започна да проповядва една вечер и жена му извика: „Това не е моят Смит!” Старият Смит Уигълзуърт никога повече не беше видян. От този момент нататък за него да живее, беше Христос.

В новогодишната нощ на 1913 г. неговата обичана жена Мери Джей, която той галено наричаше Поли, замина да проповядва на едно място, но по време на пътуването внезапно починала. Тялото й било върнато в дома им. По искане на брат Уигълзуърт, безжизненият труп на неговата любима бил отнесен в нейната стая и положен на леглото. Когато мъжете, които я били донесли, си тръгнали, Смит затворил вратата. В името на Исус Христос той смъмрил смъртта и й заповядал да напусне жена му. Тя отворила очи, погледнала го и казала: „Защо направи това, Смит?” „Поли, нуждая се от теб”, отговорил той. „Смит, аз свърших работата си на земята. Бог иска да отида при него” .Те си поговорили известно време; после Уигълзуърт казал: „Добре, ще те пусна да си идеш”. Тя отново положила глава на възглавницата и отишла с Господ. Отново при това събитие, от което толкова зависело неговото щастие, той доброволно преклонил своята воля пред Божията воля.

Смит Уигълзуърт имаше едно всепоглъщащо желание – да бъде като Спасителя, Когото той обичаше толкова много. Веднъж, когато проповядваше върху Матей 5:6, той каза: „Да гладуваш и да жадуваш за правдата, означава, че нищо друго не те очарова повече от това, да бъдеш близо до Бог. Ако има нещо в сърцето ти, което поражда осъждение, ти не можеш да се молиш с молитва на вяра. Чистотата на сърцето е жизнено важна за състоянието на вярата. Когато предадеш цялото си сърце и живот на Божия план, когато копнееш да бъдеш свят, когато копнееш за чистотата, тогава и само тогава законът на животворящия Дух те освобождава от закона на греха и на смъртта.” Смит беше свят човек, но той никога не се смяташе за по-специален от другите. Той винаги изповядваше, че всичко, което има, и всичко, което е, е чрез Бог.

Уигълзуърт не само че вярваше в Божественото изцеление, но той вярваше и в Божественото здраве; и той самият беше свидетелство за тази си вяра. Негови критици са задавали въпроса: Ако Уигълзуърт вярваше в Божественото изцеление, защо тогава носеше очила за четене? Ако искам да съм напълно искрен, ще кажа, не знам. Той носеше от онези старомодни очила, които не се задържаха на ушите, а се закрепяха само на носа. Те падаха много лесно. За да не му падат на земята, той ги носеше завързани с връвчица за палтото си. Аз често го виждах как си слага очилата, за да чете и как никога не си правеше труда да ги връща обратно, когато му паднат от носа. Той ги оставяше да висят на връвта и продължаваше да чете без тях. На 81 годишна възраст нито един от естествените му зъби не липсваше и нямаше следа от увреждане. Искайки да докаже, че Уигълзуърт е измамник, един зъболекар в Швейцария попитал дали може да погледне в устата му. Смит се съгласил. След прегледа зъболекарят заявил, че никога не е виждал такъв идеален комплект от зъби.

Хората казвали, че един от най-големите недостатъци на Уигълзуърт била неговата граматика. Вярно е, че граматиката му не бе на високо ниво, но поради мощното му помазание лично аз не смятам, че това беше особена пречка. Никакви препятствия не съществуват, когато има помазание. То компенсира много от човешките несъвършенства.

Уигълзуърт показа какво може да направи Бог с човек, който Му е напълно посветен. Един необразован човек с Божието помазание може да постигне много повече от един образован, но без помазание. Благословението на Бог върху каквото и да е ще повдигне неговата стойност. В 14 глава на Матей малкото момче даде всичко, което имаше – 5 хляба и 2 риби. Но когато Исус ги взе и ги благослови, вижте какво стана. Пет хиляди мъже плюс жените и децата бяха нахранени!

Смит даде всичко, което имаше, на Бог, дори и по отношение на граматиката. Той веднъж написал писмо на един висшист. Следващият път, когато се срещнали, човекът казал на Смит: „Знаеш ли, ти си написал името на Святия Дух по седем различни начина в своето писмо.” Той го попитал: „Разбра ли смисъла? „О, да.” Тогава Смит казал: „Слава на Бог, това е единственото, което има значение.” Ние може да сме добри в употребата на английската граматика, но какво правим с тази способност? Какво сме постигнали ние, които имаме толкова знания? Уигълзуърт даде това, което имаше на Бог, и само вечността ще разкрие какво наистина Бог извърши чрез него.