Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание


Човек на съчувствие и изобличение



страница5/13
Дата29.08.2016
Размер0.88 Mb.
#7737
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Човек на съчувствие и изобличение


Уигълзуърт обичаше хората и проявяваше голяма загриженост към тези, които са в нужда.

Джеймс Салтър разказва какво се случило, когато веднъж го придружавал в пътуването му до Лондон, където щял да проповядва. На спирка „Кингс Крос” в Лондон те се качили на един автобус, който щял да ги закара до крайното им местопредназначение. Имало само две свободни места – едно отзад и едно в предната част. Уигълзуърт казал на Салтър: „Ти седни тук”, и му посочил задната седалка, която била по-близо. (Качването и слизането от рейсовете в Лондон става отзад).

Смит отишъл да седне отпред. Извадил своя Нов Завет и се изправил сред пътниците. С ясен глас той казал: „Чуйте това”, и прочел част от Писанията. След това обяснил простичко и разбираемо Словото на Живота. Джеймс Салтър по-късно ми каза: „Това направи голямо впечатление на хората и имаше силен ефект. Някои плачеха. Уигълзуърт минаваше по пътеката между седалките като полагаше ръце на хората и се молеше за тях. Кой друг, освен него, би дръзнал да направи такова нещо в обществено превозно средство!” Със своя Бог Уигълзуърт бе смел като лъв.

Друг път Уигълзуърт се качил на влак от Бредфорд, за да се придвижи до Лондон. Той си избрал място в края. След малко още пет човека се настанили в същото купе. Според обичая си, той извадил своя Нов Завет и започнал да чете, и да се моли тихо. Смит не проговорил нито дума на своите спътници. Когато оставали около 30 мили до Лондон, Уигълзуърт отишъл в коридора. Когато се върнал отново в купето, човекът, който седял до него казал: „Не знам от какво беше това, но докато седях до вас, ме обзе ужасен страх. Уплаших се от това, че ще умра. Защо стана това?”

Тогава всички други също споделили, че са преживели същия смъртен страх. Уигълзуърт им разяснил осъждението върху човечеството и им посочил пътя за спасение. Те всички коленичили на пода в купето и приели Исус. Уигълзуърт е служил по този начин и в други ситуации. Той сграбчваше възможности като тези, виждайки потенциално спасен всеки човек, когото срещаше. Той знаеше кога да говори на някого и кога мълчаливо да чака първо Святият Дух да извърши Своята работа. Той носеше изобличение със себе си, но едновременно с това и съчувствие, което човек буквално можеше да почувства. За да бъдеш успешен ловец на души, какъвто Смит Уигълзуърт определено беше, е много важно да притежаваш и двете гореспоменати качества.

Веднъж когато гостувах в дома на Уигълзуърт, дъщеря му Алис ми разказа за едно негово изключително преживяване. Веднъж, когато отворил пощата си, из между много писма той намерил едно много кратко писмо, което гласяло: „Моля Ви елате. Имаме голям проблем.” – и това било всичко. Със сълзи, стичащи се по неговото лице, той подал писмото на Алис, но то не й говорило нищо. „Не разбирам татко – казала тя - ти получаваш стотици писма, в които те молят за помощ. С какво е по-различно това писмо от другите?” Без да й обяснява, той отвърнал рязко: „Трябва да отида.” Облякъл палтото и излязъл. На адреса се озовал пред голяма къща, подобна на палат в британски стил, и натиснал звънеца. Отворил му изискан мъж. На лицето му била изписана голяма скръб. Уигълзуърт се представил по обичайния си маниер: „Аз съм Уигълзуърт. Получих писмото Ви.” Мъжът протегнал ръка и го поканил да влезе. По късно Уигълзуърт разказал: „Той ме хвана под ръка, поведе ме през красивия и луксозен хол, после изкачихме няколко стъпала, без той да промълви нито дума, и се отзовахме пред една врата. Мъжът отвори вратата, направи ми знак да вляза и след това затвори вратата след мен. Мъжът останал отвън.” Уигълзуърт видял нещо, което никога нямало да забрави. Трима яки мъже се опитвали да удържат красиво седемнадесет годишно момиче, което е било абсолютно голо. То буйствало, обладано от демони и мъжете едвам можели да го задържат. Бащата на момичето, който бил заможен човек, не искал дъщеря му да стои заключена в клетка и затова не я бил изпратил в психиатрия, а наел тези мъже да я пазят, да не се нарани.

Изведнъж момичето забелязало присъствието на Уигълзуърт и престанало да буйства. Поглеждайки го свирепо, то казало: „Знам кой си. Ти си Уигълзуърт, служителят на Всевишния Бог.” Колко похвално за демоните, че разпознаха Божия човек! Уигълзуърт казал: „Млъкни, в името на Господа Исус Христос.” Момичето отстъпило в най-отдалечения ъгъл на стаята, а Уигълзуърт го последвал. Момичето, взирайки се в Уигълзуърт с ужасен поглед, изръмжало: „Тя е наша!”

Уигълзуърт казал: „Не съм дошъл тук да споря с вас, нечисти духове. Излезте от нея и не я тормозете никога повече!” С отвратителен писък дванадесет демона излезли от момичето. В същия момент момичето се видяло, че е голо и с вик побегнало от стаята. Мъжете се затичали след нея, но Уигълзуърт ги възпрял и им обяснил какво се е случило. Десет минути по-късно той чул как вратата на съседната стая се отваря и затваря и след това доловил звука на леки стъпки, които слизат по стълбите. Тогава Уигълзуърт също слязъл по стълбите и седнал на чаша чай с щастливите родители и с едно от най-симпатичните момичета, които човек може да си представи – момичето, което само преди петнадесет минути било обладано от демони и буйствало грозно. След като се прибрал у дома, Смит споделил с дъщеря си: „Алис, да знаеш каква прекрасна гледка беше. Колко е чудесен Исус!”

Често хора са ме питали, каква според мене е тайната на неговата сила. Те са няколко. Една от тайните на Уигълзуърт беше неговата любов и съчувствие към хората в нужда. Какво се казва в Библията за Исус? „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36). „И идва при Него един прокажен и му се моли, коленичил пред Него казвайки: „Ако искаш можеш да ме очистиш”. А Той се смили, простря ръка и се допря до него и му каза: „Искам, бъди очистен” (Марк 1:40-41).

Добре е казано в един химн: „Исусе, Ти целият си съчувствие; чиста и безкрайна любов си Ти.” Уигълзуърт беше човек на съчувствие.




Човек на молитвата


Уигълзуърт беше пълен със състрадание към грешните, болните, угнетените, обладаните от демони и всички нуждаещи се, защото той прекарваше толкова дълго време в присъствието на Господ, че беше станал като Него. Веднъж някой попитал Уигълзуърт дали редовно прекарва дълго време в молитва. Той отговорил: „Рядко прекарвам повече от половин час в молитва без да спра, но и никога не оставям да мине повече от половин час, без да се помоля.”

Молитвата беше неговият живот. Това беше нещото, което той обичаше най-много от всичко. Това беше една от тайните на неговата сила. Когато хората получаваха изцеление в резултат на служението на Уигълзуърт, това не беше просто отговор на молитва, защото често вместо да се моли за нуждаещите се, той им говореше Божието Слово. Когато Петър и Йоан отиваха да се молят в храма, те се сблъскаха с покъртителната нужда на един човек, куц по рождение, който беше поставен край вратите на храма да проси милостиня. Този човек очакваше някаква парична помощ от двамата апостоли. Но вместо това, те му казаха: „Погледни ни” (Деяния 3:4). Ние може би щяхме да коментираме „Що за поведение! На какви се правят тия? Не мислят ли, че са малко дръзки?” Но Петър изговори тези незабравими думи: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го и начаса нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бог.” /Деяния 3:6-8/. Забележете думите „но каквото имам, това ти давам” (стих 6). Уигълзуърт служеше по този начин.

Веднъж той ми разказа едно свое чудесно преживяване, което имал, когато бил в дома на помощник-енорийския свещеник на църквата в Англия. Той и помощник-свещеникът седели и разговаряли след вечеря. Със сигурност предметът на разговора е бил около това, че човекът бил с отрязани крака. Изкуствените крака по онова време въобще не приличали на съвременните модерни протези. Съвсем неочаквано Уигълзуърт казал на мъжа: „Иди и си купи чифт нови обувки утре сутрин.” (Това беше типично в негов стил.) Нещастният човек си помислил, че това е някаква шега. Но след вечеря, когато и двамата си легнали всеки в своята стая, Бог казал на помощник-свещеника: „Направи, както ти каза Моят служител.” Какво прекрасно обръщение: „Моят служител”! Бог изявяваше отношението Си към Уигълзуърт. Тази нощ човекът повече не могъл да заспи. Той станал рано, слязъл в града и застанал, за да чака да отворят магазина за обувки. Най-накрая собственикът дошъл и започнало работното време. Помощник-свещеникът влязъл и седнал. Веднага при него се приближил човек от обслужващия персонал и казал: „Добро утро, господине. Мога ли да Ви помогна с нещо?” Човекът отвърнал: „Да, бихте ли ми дали чифт обувки, моля?” „Да, господине. Какъв да бъде цветът и размерът?” Той се поколебал какво да избере. В един момент служителят забелязал състоянието на мъжа и казал: „Извинете, господине, не можем да Ви помогнем.” А човекът казал: „Няма нищо, младежо, но аз наистина искам чифт обувки, номер осми, в черно.” Служителят отишъл да донесе исканите обувки. След малко се върнал и му ги подал. Човекът пъхнал единия дървен крак в обувката и моментално се оформили крак и стъпало! Същото се случило и с другия крак! Той излязъл от онзи магазин не само с нов чифт обувки, но и с нов чифт крака! Уигълзуърт не се учудил. Той очаквал този резултат. Той често правел забележки от рода: „Що се отнася до Бог, за Него е еднакво лесно да създаде нов крайник и да възстанови счупена кост.” Важното е, че Уигълзуърт не се молил за мъжа, само му казал какво да направи, и той го направил.

Някои може би си мислят, че възкресението на мъртвец е най-великото чудо. И все пак, когато апостол Павел говореше на Цар Агрипа, той каза: „Защо да се мисли между вас, че не е за вярване, че Бог възкресява от мъртвите?” (Деяния 26:8) Лично аз знам за 14 случая на възкресение по време на служението на Уигълзуърт. Понякога се молеше, а друг път той просто изговаряше Божието Слово. Сега ще ви разкажа два случая за възкресение на починали хора. Веднъж Уигълзуърт посетил един дом, в който оплаквали загубата на петгодишно момченце. По онова време, когато човек умирал, тялото му не се отнасяло в моргата, както в наши дни. Имало обичай тялото да остане в дома на семейството, където близки и приятели могат да дойдат и да му отдадат последна почит.

Когато бащата открил лицето на мъртвото дете, Уигълзуърт приближил и се загледал в него. Сълзи започнали да се стичат по лицето му, докато гледал как грехът е поразил тази невинна млада жертва и сега тя лежи безжизнена и студена в смъртта си. Уигълзуърт поискал да го оставят сам в стаята. Той заключил вратата. След това вдигнал неподвижното тяло на момчето от ковчега и го изправил в ъгъла на стаята. Той смъмрил смъртта в името на Господ Исус и й заповядал да напусне своята жертва. Поразителното чудо се случило – детето се върнало към живот. Когато Уигълзуърт вдигнал момчето, той нямал никакви съмнения относно развръзката. При друг случай скъп приятел – мой и на Уигълзуърт, който беше пастир на църква в Англия ми разказа за възкресението на човек от неговата област. Когато човекът умрял, повикали Уигълзуърт. Той се помолил и мъжът се върнал към живот, но продължил да страда от болестта, която причинила смъртта му. Уигълзуърт открито казал на семейството, че ако всички те не се покаят и не започнат да живеят живот според Божието Слово, мъжът ще умре отново. След тези думи семейството се покаяло и Уигълзуърт се помолил за тях. Господ изцелил болния мъж и той живял още 30 години.

Уигълзуърт влизаше в положението на хората, които страдат. Обикновено хора, които са силни физически, трудно могат да разберат положението на хора, които са в немощ и страдание. Но Уигълзуърт не беше такъв. Въпреки че беше човек силен физически, той можеше да се постави на мястото на угнетените, защото беше силен в Бог. Уигълзуърт разкрива тайната на своята сила в Бог в следното изявление: „Не си спомням да е имало време, когато да не съм копнял за Бог. Винаги съм Го търсил. Още като малко момче падах на колене и Го молех за помощ.”

Това, което Уигълзуърт беше станал в Бог, не се беше случило изведнъж. Той се изграждаше години наред и този процес на изграждане съвсем не беше лек за него. Смит срещаше не само физически изпитания, но и гонения от така наречените християни. Но въпреки трудностите, през които трябваше да премине, особено гоненията, които имаше на европейския континент, той винаги оставаше мотивиран от любовта си към хората, от омразата си към греха и гнева към неговите поражения, от своята надвишаваща всичко друго жажда да познава Бог.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница