Тайната на неговата сила алберт Хиберт за Смит Уигълзуърт Съдържание

Дух на святост

Доста често аз чувам хора да заявяват: „Бог ми каза...” Знаейки как живеят някои от тях, мен направо ме хваща страх, когато чувам такива изявления. Никога не съм се безпокоял за Уигълзуърт, когато съм го чувал да говори така, защото той го правеше много рядко. А не беше и нужно. Каквото и да кажеше, той го бе получил от Бог. Всичко, което беше той и всичко, което правеше, бе резултат от движението на Святия Дух. В своя молитвен живот, често се молеше в Духа. Казваше, че нещата са твърде дълбоки, за да бъдат разбрани от нашия ум и твърде богати, за да бъдат изразени с естествения език. Вярваше, че човек може да се движи в тези области единствено чрез своя дух. Когато Смит говореше на език, той често и го тълкуваше. Чувал съм го в много случаи да го прави и всеки път за мен е било незабравимо преживяване. Тълкуванията наистина съдържаха огромен смисъл.

През годините, истинността на тази практика е била оспорвана, но тя е напълно според Словото: „Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува” (І Коринтяни 14:13). Смятам, че всяко несъгласие с това е безпочвено. Когато слушах как Уигълзуърт тълкува посланията си на небесен език, аз чувствах, че това излиза директно от сърцето на Бог.

Едно от доказателствата за това бе промяната в неговия естествен език. Като се има предвид, че Уигълзуърт беше човек без образование и обикновено граматиката му беше под всякаква критика, не е ли чудно, че когато тълкуваше свое небесно послание, той спазваше правилата на английската граматика с абсолютна прецизност? Без съмнение тези проявления бяха свръхестествени. Научил тайната на молитвата в Духа, Смит достигаше области далеч над своите естествени възможности.

Това, което Павел писа в І Коринтяни 14:14-15 Уигълзуърт научи от опит: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си”. Когато Уигълзуърт се молеше на непознати езици, можеше да се забележи, че молитвата му не е еднотипна през цялото време, но се променя. Езикът му се видоизменяше, когато той преминаваше от област в област в духовния свят. Той често се молеше по този начин, когато срещаше критична нужда. Това беше стъпване върху стиха от Римляни 8:26-27, който казва: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но Самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания, а този, който изпитва сърцата знае какъв е ума на духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.” Христовата църква има нужда да научи тайната, която Смит Уигълзуърт знаеше и в която се движеше – тайната на молитвата в Духа.

Духът на смирение

Някои може би се питат какъв ли е процентът на християните, които вземат хляба и виното, без въобще да се замислят за огромното значение и отговорност на това действие. Много от тях го правят по традиция или съвсем механично. Вземането на Господна вечеря е толкова сериозно действие, че то може да означава благословение или проклятие, в зависимост от отношението, с което се прави. Уигълзуърт взимаше Господна вечеря с абсолютна искреност и с пълно съзнание за отговорността в това. Ето защо той живееше в неразривно общение със своя Бог – една постоянна лична връзка, която го държеше винаги готов за служение. Нито едно предизвикателство не можеше да го свари неподготвен. Той често казваше: „Ако ти се налага тепърва да спираш и да се подготвиш пред една отворила се възможност – ти вече си я изпуснал. Прекалено си закъснял – тя вече си е отишла и може никога вече да не се появи отново.” С такава нагласа Уигълзуърт никога не стоеше в недоумение какво да прави в каквато и да е ситуация. Ето един пример.

Пастирът на една църква, в която Уигълзуърт бил дошъл да послужи, го помолил да посетят един член от неговата църква – една жена, която била болна. Уигълзуърт се съгласил. Когато наближили къщата, Уигълзуърт явно усетил в духа си, че тази жена няма право сърце пред Бог. Двамата служители били заведени в стаята, където жената лежала на легло. Множество шишенца с лекарства стояли на нощното й шкафче до нея. Пастирът казал: „Дошли сме да се помолим за теб.” Но Уигълзуърт й казал в очите: „Няма да се моля за теб. Ти се наслаждаваш на своята болест. Ти не искаш молитва.” С тези думи той си излязъл от стаята и се върнал в колата, за да чака пастира.

След като утешил жената, пастирът, много разтроен дошъл при Уигълзуърт в колата, и казал: „Ти направи лоша услуга на нашата църква. Тази скъпа сестра е давала толкова пари за нас.” Смит възразил: „Да, но и точно това е проблемът.” „Хубаво”, казал пастирът, „предполагам, че повече няма да я видим в църквата.” „Напротив, ще се върне и то много скоро”, отговорил Уигълзуърт напълно спокойно. Те се отбили в дома на пастира да пият чай и след това отишли в църквата за вечерната служба. Болната, която само преди няколко часа била на легло, сега била дошла на събрание. Тя излязла напред за молитва за изцеление. Уигълзуърт я попитал: „Сега вече готова ли си?” „Готова съм” отговорила тя и после добавила. „След като си тръгнахте този следобед, аз се почувствах изобличена и осъзнах, че това, което ми казахте е вярно.” Тази вечер тя била изцелена.