Тайната на скорпион

Като че ли всичко е наред. но... Злата съдба е ришила нещо друго!

В момента, в който „Блек фиш" почти е достигнала повърхността, мощна експлозия разтърсва корпуса ù. Подводницата силно се накланя встрани, а откъм носовата ù част, където са торпедните апарати, се разснася силен грохот от нахлуваща вода. За миг осветлението угасва, а след това пламват аварийните свитлини. По коридора между отсеците отекват стъпки от десетки тичащи крака. Ехтят тревожни викове и команди! Обръщаш се и хукваш обратно към командния пост. Премини на 81.

9.

Катерът е вече на 50-60 метра от вас. Прицелвате се в японците върху палубата, но в мятащата се лодка, това е безнадеждно. Все пак издебвате момента, когато сте на върха на една вълна и откривате огън. Воят на вятъра поглъща трясъка на изстрелите и писъка на куршумите. Натискаш ожесточено спусъка и виждаш как една от фигурите пада върху палубата и веднага бива отнесена от побеснялата стихия. Миг след това зад борда изчезва и втора.

Но това е всичко...

Окопитили се, японците откриват опустошителен, ураганен огън. Дългата цев на тежката зенитна картечница се завърта към вас и започва да бълва огън. Куршумите с вой се понасят над лодката и се забиват във водата, вдигайки огромни фонтани. Секунди след началото на канонадата Карлучи надава силен стон. Автоматът изхвръква от ръцете му, а върху гърдите му зейва като кървав кратер страшна рана. Тежкият 12,5 мм куршум повдига тялото му във въздуха и го запраща на няколко метра зад борда. Кипящите вълни веднага го поемат и то бързо изчезва сред бучащия воден ад. Престрелката не спира нито за миг. Японският катер е вече до вас, заливайки ви с горещо, смъртоносно олово.

Бързо измъкваш граната от пояса си и изтегляш предпазния щифт. Надигаш се и замахваш, но... Остра, пареща болка пронизва тялото ти. В главата ти избухва болезнено ослепителна мълния. Последното нещо, което усещаш в живота си е, че излиташ и се носиш във въздуха... И това е всичко! Миг след това те обгръща черен, непрогледен мрак и грохотът на бурята и стрелбата се стопяват някъде в далечината. Мантията на смъртта обгръща разкъсаното ти, окървавено тяло и душата ти тихо отлита в царството на вечния покой.

Съжаляваме млади приятелю, но ти загуби битката и живота си. Ако все още желаеш, може да се върнеш на 1 и да опиташ всичко отново! Дано тогава шансът да бъде на твоя страна и да те доведе до победен край. Желаем ти това от сърце и те очакваме отново сред бурните води на океана, в света на риска и приключенията!

А засега, сбогом и до нови срещи, млади храбрецо!!!

10.

Последните лъчи на тропическия залез хвърлят пурпурни отблясъци върху гребените на вълните, когато най-сетне се добирате до една тиха лагуна, сгушена зад рифа. Преодолявате я бързо и стъпвате върху равен пясъчен бряг. Мокри сте до кости, а телата ви треперят от умора и напрежение, но кошмарът на прибоя е вече зад вас. Само тътенът му долита на равни интервали и нарушава мълчанието и покоя на крайбрежната джунгла.

Двамата със сержант О’Гири бързо залягате и насочвате дулата на автоматите към лабиринта на девствения гъсталак, тъмнеещ на стотина метра от вас. В това време Белон и Карлучи изтеглят лодката и водолазния плот върху пясъка. След няколко минути всичко е готово и ти подаваш знак с ръка. Надигате се и се отправяте с прибежки напред, към края на тропическия лес.

А сега бързо премини на 172.

11.

... Около вас пламват мощни прожектори и ви заслепяват. След това от всички страни избухва автоматична стрелба и дъжд от куршуми с вой разсича въздуха над главите ви. Хвърляте се на земята, оглушени и зашеметени от огнената градушка. След минута стрелбата спира също така внезапно. В светлината на прожекторите се появяват войници с насочено към вас оръжие. Заобиколени сте от верига японци в тропически униформи. Разнасят се гърлени команди, напомнящи свиреп кучешки лай. С дулата на автоматите те ви дават знак да се изправите и да вдигнете ръце над главите. Веднага преценяваш, че всяка съпротива е безсмислена и само би довела до моменталната ви гибел. Напъхали сте се като последни глупаци в добре организираната засада и сега не ви остава нещо друго, освен да заплатите за глупостта си.

— Какво ще правим, лейтенант? — тихо npoшепва зад гърба ти сержант О’Гири, докато се изправяте.

— Засега нищо! А после ще видим...

В това време японците ви заобикалят и блъскайки ви с прикладите, ви подкарват към вътрешността на острова.

И така, ти допусна фатална грешка, приятелю! Не се вслуша в интуицията си и сега ще заплатиш това. Но такъв е животът и всичко се заплаща. За щастие това е само игра и винаги можеш и да се върнеш на 1 и да започнеш всичко отначало. Ако желаеш разбира се, и ако в теб все още гори дух за борба!

Тук ние се сбогуваме с теб, млади храбрецо и се надяваме да те срещнем отново чудния свят на приключенията! Сбогом и горе главата!!!


12.

Най-после жестоката истина проблясва в размътеното ти от страх съзнание. На повърхността се е разразила буря, която е породила мощно дънно течение. Всъщност това явление ти е добре познато и то е често срещано в топлите тропически води на океана. Отнело е живота на не един самонадеян глупак и сега ти ще си поредната му жертва! Лицето под маската ти се изкривява в горчива усмивка.

Ето докъде те доведе прекаленото самочувствие и увереност в собствената ти непогрешимост! Позволил си кораловият рай да замае главата ти и си пренебрегнал професионалните инстинкти. И резултатът е на лице.

Сляпата водна стихия не прощава грешките и ги наказва сурово! Безсмислено е да продължаваш борбата.

В бутилките ти е останал въздух за не повече от десетина минути, а бурята едва сега започва. Прекратяваш напъните и се отпускаш уморено върху дъното на подводната си гробница. Течението все така те притиска към стената, а автоматът на акваланга отпуска все по-трудно и по-пестеливо последните глътки живот.

Край, това е всичко! Мъчителната и страшна смърт бързо приближава и ти напрягаш сили, за да я посрещнеш достойно, като мъж и воин!

Това е краят на операция „Скорпион“, млади приятелю! Ти видя как океанът наказва грешките. Бързо и безпощадно! Затова, ако решиш да се върнеш на 1 и да започнеш всичко отначало, помни това и бъди много внимателен. Само така ще успееш да изпълниш мисията и да победиш.

Желаем ти това най-искрено, а сега ти казваме сбогом и очакваме нови срещи с теб!!!

От мрака на дълбините изплуват зловещи сенки и стремително се приближават. Една, втора, трета... Броят им бързо расте и става заплашителен.

Акули! Злите духове на океана. Преди да успееш да предприемеш каквото и да е, те са вече тук и източените им тела се понасят в шеметен кръг около теб. По гърба ти избива гореща пот, а пулсът ти се учестява. Познаваш добре нрава на тези хищници и знаеш колко опасни и агресивни са те през нощта. Трябва незабавно да офейкаш! Светкавично! Протягаш напред палката с острия шип на върха и бързо поемаш към повърхността! Но акулите не те оставят на мира и продължават да се въртят и прелитат край теб.

Почти си достигнал целта си, когато внезапно една от тях разтваря зловещо челюст и се хвърля в атака.

Ти обаче не случайно си обучаван в подводни версионни части и противниците ти много скоро разбират това!

Стягаш мускули и със светкавичен ритник в гърлото отхвърляш единия от нощните си нападатели. Едновременно с това забиваш левия си лакът в сърдечната област на този, който те души и с рязко, отсечено движение го удряш с глава в лицето. Разнася се хрущене от счупена кост, противникът ти те пуска и рухва с глух, болезнен стон. Хвърляш се по гръб на земята и още преди да си я докоснал, даваш няколко бързи, интуитивни изстрела с пистолета. Пламъците им осветяват мернали се в мрака фигури. Виждаш как две от тях падат на земята, а останалите се пръсват и стопяват в утринния сумрак.

Нямаш нито миг за губене! Скачаш и хукваш назад, приведен ниско над земята. Усещаш вдясно от теб някакво движение и стреляш без да намаляваш темпото. Почти си достигнал до малкия ви импровизиран лагер между скалите, когато наоколо избухва ожесточена престрелка. Стреля се отвсякъде. Сред трясъка на японските автомати ти отчетливо долавяш характерното тракане на картечните пистолети „Стен“. Това са твоите хора, които отвръщат на огъня.

Но това е и последното нещо, което чуваш в живота си... В следващия миг под краката ти избухва граната. Тътенът на експлозията те оглушава, а страхотното налягане от детонацията те изхвърля високо във въздуха. Парчетата горещ метал разкъсват тялото ти и го обезобразяват. Пред очите ти избухва ослепителна болезнена мълния, а след това всичко изчезва. Потъваш в дълбок, непрогледен мрак. Окървавеното ти тяло се стоварва на десетина метра от мястото на експлозията и край...

Това е всичко! Краят на операция „Скорпион“ и на твоя живот. Жестока грешка и фатален край, млади приятелю! Ти загуби играта. Затова сега се връщаш на 1 и започваш всичко отначало!

Капитан Джонсън бързо се навежда към микрофона. Чертите на лицето му са напрегнати, но ръцете му са спокойни и уверени.

— Спрете изплаването! Данни?

— Шум от винтове, сър! Пеленг 20, скорост около 26 възела. Скоро ще бъдат над нас. Вероятно малък есминец или преследвач на подводници.

— Проклети самураи! — процежда през зъби командирьт, докато пръстите му играят по пулта за управление. — До всички отсеци! Аварийно потапяне. Лягаме на грунта и притихваме! Не искам никакви шумове и разговори! Акустичен отсек! Дръжте непрекъснат контакт с обекта!

— Целта е вече над нас, сър. Вляво по курса — нова цел! Шум от винтове. Приближават се бързо!

— Добре, момчета! Не ги изпускайте нито за миг! Край!

Капитан Джонсън изключва ретранслацията и се обръща към теб.

— Май че загазихме, лейтенант! Японците ни спипаха и няма да мирясат, докато не ни видят сметката. Преживявали ли сте подводна атака?

— Не, капитане. Чудно как са ни открили?

— Един Господ знае! Предполагам, че някой от патрулните им торпедоносци е прелетял над нас. Те нямат радари, но разполагат с магнитометри, които са доста точни и ни създават много ядове. Засякъл ни е и е насочил към нас корабите им. Значи Микава е наблизо, а това е повече от опасно! Скоро ще се убедите в това, лейтенант!

В този момент мощен тътен заглушава думите му. Подводницата се разлюлява и за миг осветлението угасва, но след малко отново пламва.

— Ето, започва се! Дръжте се здраво! Ще ни засипят с дълбочинни бомби!

Премини веднага на 154.


16.

Краят настъпва бързо, жестоко и неизбежно. Една огромна вълна с яростен рев се нахвърля върху лодката и мигом я преобръща. Озоваваш се в ледената вода, залят от тонове морска ярост. Потъваш дълбоко, напълно оглушен и зашеметен. Но ти си закален морски вълк и отказваш да се предадеш. Отчаяно работиш с ръце и крака, борейки се за глътка въздух. Успяваш отново да изскочиш на повърхността и да се огледаш, преди да те залее следващата вълна.

От хората ти няма и помен! От лодката и водолазния плот също! В следващия миг могъщият юмрук на океана отново се стоварва върху теб и ти потъваш, губейки съзнание.

Премини на 176.

17.

Достигаш до стената на рифа секунда преди преследвачката ти. Обръщаш се и насочваш ножа си към нея. Озъбената ù паст се отклонява в последния момент и огромното ù тяло преминава край теб. Сърцето ти бие до пръсване, а кръвта лудо пулсира в слепоочията. Все още таиш надежда, че акулата ще се откаже от атаката и ще те остави на мира.

Но уви! Тя завива бързо и отново се устремява към теб...

А сега премини на 107.

18.

Бутилките на акваланга ти се заклещват в тесния скален отвор. Дръпваш се силно напред, но става още по-лошо. Не помръдваш наникъде и оставаш прикован в подводния капан. Едва сега осъзнаваш какво се е случило... Обзема те ужас и започваш да се мяташ и да риташ отчаяно. Ала всичко е напразно. Спасителният акваланг сега се е превърнал в твой гробокопач. Противната, лепкава пот на страха облива лицето и тялото ти, а сърцето бие лудо в гърдите ти и ударите му сякаш отекват в подводната тишина. Имаш въздух за още десетина минути и отлично съзнаваш какво ще последва. Очаква те бавен и мъчителен край, след който тялото ти ще остане завинаги погребано в тази проклета подводна дупка. Дива ярост и мъка изпълват душата ти и ти правиш още няколко отчаяни опита да се измъкнеш, но резултатът е все същият! Скалата здраво те стиска в ноктите си. Остават ти две-три минути живот и трябва да събереш сили и да посрещнеш смъртта достойно, като боец. Ударите на сърцето ти стават все по-редки и тихи и бавно заглъхват в студения подводен мрак.

Този път океанът те е победил и скоро ще те превърне в една от безбройните си жертви, които никой и никога не ще открие! Край! Ти загуби играта, затова се върни на 1 и започни всичко отначало! А засега, сбогом!!!


19.

Макар и изпълнен с опасения, ти вземаш трудното решение. Този път отрядът в пълен състав ще се спусне в по-дълбоките води на пролива и ще направи посден отчаян опит да открие „Скорпион“.

Времето лети шеметно, затова незабавно пристъпвате към действие. Тримата с О‘Гири и Белон се изкачвате върху плота и правите кратка почивка. Обясняваш им задачата и разпределяш участъците им на търсене. Карлучи също надява водолазното си снаряжение и се присъединява към вас. Спускате от носа и кърмата на плота по една малка плаваща котва и се гмурвате в черните нощни води. Започва последното ви спускане, което е последната ви надежда за успех...

Премини на 96.


20.

„Блек фиш“ е вече на повърхността и капитан Майк Джонсън се откъсва от окуляра на перископа.

— Това е всичко, лейтенант! Пристигнахме. Имате десет минути, за да напуснете с хората си борда. Действайте!

Излизаш бързо от командния отсек и се отправяш по тесния коридор към торпедното отделение, където те очаква групата с багажа. Централният люк е вече отворен и ти дочуваш кънтящите стъпки на американските матроси над главата си. Но не си направил и десетина стъпки, когато около теб се развихря истински ад! Над вас се разнася пронизителен вой на самолетни двигатели, който бързо прераства в грохот. След това въздухът се изпълва с тътена на мощна експлозия и подводницата се разтърсва. Около теб ехтят отсечени тревожни команди и викове, тропот от бягащи крака и шум от затръшване на люкове в отсеците.

— Въздушна тревога! Въздушна тревога! — дочуващ гласа на капитан Джонсън. — Атакувани сме от японски торпедоносци. Да се затвори централният люк! Аварийно потапяне! Повтарям...

Опитваш се да си пробиеш път през мятащите се тела на тичащите офицери и матроси. Но вече е късно! Нова, още no-силна експлозия разтърсва „Блек фиш” и подводницата рязко забива нос напред и надолу. Всичко около теб скърца и стене. Вибрира и се тресе. Нов оглушителен гръм и аварийното осветление угасва. Сред настъпилия мрак дочуваш смразяващ кръвта шум от нахлуваща вода. Спъваш се в някакво сгърчено тяло, падаш и удряш главата си в металния под. Пред очите ти избухва ослепителна, болезнена мълния и миг след това загубваш съзнание. Така и не усещаш как разкъсаният от японските торпеда корпус на подводницата стремително се отправя към студените дълбини на океана...

Това е краят на операция „Скорпион“. И на твоя живот. Ти допусна фатална грешка, която те доведе и до фатален край. Затова се върни на 1 и започни всичко отначало! Не губи време и поемай! А ние ти казваме сбогом и до нови срещи, млади храбрецо!!!


21.

След доста дълго колебание избираш западна посока. Така ще съкратите пътят си до архипелага, въпреки опасността от появата на насрещен вятър. Засега той духа точно зад гърба ви и праото се носи с учудваща лекота. Старият му, прогнил корпус жалко скърца, но геройски продължава да се бори с океана. Бамбуковото платно се издува и плющи под поривите на вятъра и бързо тласка рибарското корабче към остров Патанг.

Около полунощ се събуждаш от странен шум. Отваряш очи и се ослушваш. Сякаш някой предпазливо влачи нещо по палубата. След това скръцва капак и долавяш тихи, крадливи стъпки. В момента на пост би трябвало да бъде Карлучи, а сержантът и Белон сигурно спят на кърмата. Вятърът е утихнал, а нощта е ясна и топла. Надигаш се тихо и измъкваш пистолета от кобура. След това безшумно като сянка се измъкваш от рубката.

Луната огрява всичко наоколо и първото нещо, което виждаш, е второ прао, подобно на вашето, което се полюшва до левият ви борд. Около теб безшумно като привидения сноват пет-шест сенки и бързо прехвърлят през борда някакви тъмни предмети. Полуголите тела на среднощните ви гости матово проблясват под лунните лъчи, а босите им крака стъпват абсолютно безшумно по дървената палуба. Работят точно и съгласувано, като взвод войници по време на атака. „Местни жители-рибари или може би контрабандисти и крадци!“ — бързо съобщаваш ти. А тъмните предмети в ръцете им са денковете с вашия багаж! Но къде, по дяволите, са твоите xopа?

Остра тревога парва душата ти и решаваш да действаш незабавно...

Вече цял час се носите сред омаята на подводната коралова градина. Дълбочината е около тридесет метра, а водата е чиста и прозрачна. Плувате покрай външната част на рифа, който плавно се спуска надолу. Дъното е покрито с гигантски водорасли, сред които като малки, цветни облачета се стрелкат ята коралови рибки. Огромни червени морски звезди, раци-пустинници и раци-отшелници бавно пълзят сред колониите от актинии и горгонарии, които хищно размахват пипалца в дебнене на плячка. Стремително прорязват водата зъбати мурени и баракуди. Злобно втренчват очи във вас и неохотно се отдалечават във владенията си.

Внимателно оглеждате дъното, но от „Скорпион“ няма и следа.

Сега бързо премини на 191.


24.

Започваш да се задушаваш, а пред очите ти играят червени размазани кръгове. И нищо чудно! Вече две минути задържаш дъха си и повече не издържаш. Стиснал мундщука на дихателя, поемаш голяма глътка кислород. След това още и още... Въздушните мехури шумно се понасят към повърхността. Ако акулата е все още тук, с теб е свършено! Часовникът на ръката ти показва, че имаш запас от въздух за не повече от пет минути. А след това... край! Затова трябва незабавно да предприемеш нещо. Внимателно разтваряш водораслите и бавно се издигаш нагоре. Подаваш глава и се оглеждаш. Дявол да го вземе, ти май че успя! Акулата не се вижда никъде, а ятата риби отново са се завърнали и весело се стрелкат над дъното. Сигурен знак, че опасната хищница е изчезнала. Тялото ти под гумирания костюм все още лепне от пот и ти не можеш да повярваш, че си се измъкнал жив от кошмарната ситуация, времето лети и е време да се махаш от това място. Бързо поемаш към повърхността, а ужасът остава зад гърба ти, като спомен че сред красотата на кораловия рай винаги дебне и смъртта!

Денят вече преваля, когато неясните очертания на острова изплуват в окуляра на бинокъла ти. Намира се на около две мили вдясно от вас. Около него различаваш тъмните точки на безброй по-малки островчета и канари. Архипелагът Патанг... Потупваш О‘Гири по рамото и се мъчиш да надвикаш воя на двигателя.

— Вземи един румб надясно и намали оборотите!

Ирландецът завърта щурвала и прибира ръчката на газта. Шумът на мотора веднага утихва и катерът забива нос във водата.

— Прибоят е голям, лейтенант! — посочва ти О’Гири бялата пяна на разбиващите се вълни, опасала като гирлянда източния бряг на острова. — Май е по-добре да го заобиколим и да потърсим проход през рифовете!

Но ти мълчиш и замислено се вглеждаш в далечните очертания на сушата. Неясни съмнения човъркат душата ти и не ти дават мира. Колебаеш се какво да предприемеш. Според данните от въздушното разузнаване, Патанг е необитаем, а японците се още далеко. Но един Господ знае, дали това е така...?

— Изключи двигателите напълно! — командваш накрая ти. Катерът спира и започва да се люлее върху прииждащите от север вълни. Оглеждаш хоризонта и все още не можеш да вземеш окончателно решение. Всъщност имаш само два възможни варианта на действие.

Единият е да рискуваш и да акостирате директно на острова. Ще спечелите ценно време, което може да се окаже решаващо за изхода на операцията. Затова, решиш ли се на този ход, премини на 71.

Второто възможно решение е да слезете на някой друг остров, разположен на безопасно разстояние от големия Патанг и от него да огледате внимателно главната си цел. Предпазлив ход, който обаче би ви отнел доста време. И все пак, решиш ли се на него, отиди на 180.


26.

Вече си решил да изследваш южните склонове на подводния риф. Ще се гмурнеш сам, без лодката да те придружава и подсигурява. Остров Патанг и японците се прекалено близо до вашата база и предпочиташ тя да има повече защитници. А и ти не смяташ да се отдалечаваш много от рифа и да се спускаш на дълбочина под 30- 40 метра. Нощта е лунна и тиха, а над океана тегне пълен щил. Водната повърхност искри, окъпана в среброто на лунната светлина.

Бързо намираш пролука през прибоя и се отдалечаваш от веригата на подводните скали. Наместваш маската върху лицето си, захапваш мундщука на акваланга и с рязко движение се гмурваш към дъното.

Отиди на 73.




27.

Най-сетне се добираш до повърхността. Смъкваш маската и жадно поемаш свежия морски въздух. Небето е ясно и безоблачно, а луната осветява с неоново сияние върховете на вълните. След доста взиране най-сет не различаваш тъмните очертания на вашия остров. Бързо се отправяш с плуване към него. След десетина минути дочуваш познатия шум на прибоя и това ти вдъхва сили и кураж.

Седнал в лодката, ти оглеждаш с бинокъла океана и островите, докато Белон и Карлучи бързо работят с греблата. Утрото е тихо и леки вълнички браздят огледалната повърхност. Прибоят все така бучи, но силата му е намаляла и вие лесно откривате тесен пролив между черните базалтови скали на рифа. Решил си да разузнаеш южното му подножие и водолазната екипировка е вече на гърба ти. Облечен си в черен гумиран костюм. Ще използваш двубутилковия дихателен апарат на Гаян, но подобрена американска версия,създадена специално за военни цели. Работи с атмосферен въздух под налягане от 140 атмосфери, което ти осигурява двучасов престой под водата. Максималната му дълбочина на потапяне е 50 метра, но в плитчините на архипелага това ти е достатъчно. Проверяваш подводния си часовник и дьлбокомера и закопчаваш колана с оловните тежести. Вече сте на 200 метра от външната страна на рифа и е време да поемаш.

— Следете мехурчетата ми! — даваш последни указания на хората си. — И не изпускайте от око лагера и сигналите на О‘Гири!

След това поставяш маската и захапваш мундщука на дихателя. Правиш няколко дълбоки вдишвания и се премяташ през борда на лодката.

За жалост командирът на „Блек фиш“ се оказва дяволски прав. Когато най-сетне изплувате на повърхността, попадате в истински воден ад. Ураганният вятър свири пронизително и гони с рев огромни кипнали вълни. Разлепените им гребени мигом ви заливат. След това шеметно ви понасят към тътнещия прибой на крайбрежните рифове. Борите се отчаяно с побеснелия океан. Крещите, мъчейки се да надвикате воя на вятъра и бученето на водата, но всичко е напразно! Все пак, след неимоверни усилия, успявате да надуете гумената лодка и водолазния плот. Подмятани и блъскани отвсякъде, прикрепвате криво-ляво дихателните си апарати върху него. а самите вие, със сетни сили се покатервате в лодката и хващате греблата.

С всяка изминала минута бурята се усилва и вълните стремително ви носят към бучащия хаос на прибоя...