Тайната на скорпион

След кратко колебание решаваш да избегнете голямото вълнение и да изплавате източно от Патанг.

— Нека да е от изток, капитане! Нямам желание да се лашкаме през нощта между гадните рифове и да се окажем накрая с разпрано дъно на лодката!

Майк Джонсън кимва с глава и дава съответната разпоредба по разговорната уредба.

— Добре, лейтенант! Пригответе хората си. След тридесет минути ще бъдем в квадрант 28, източно от вашия остров. Но сега остава да решим и още нещо. Как ще десантирате от борда на „Блек фиш“? Може да изплаваме и да ви стоварим директно с лодката, багажа и плота ви. Но нощта е лунна, а флотът на Микава е наблизо и един Господ знае какво може да се случи... Затова може да използвате и втория вариант, който е по-рискован, но пък е по-незабележим. Да напуснете борда от подводно положение през торпедните тръби. Какво ще кажете?

Ето че отново си изправен пред труден избор. И единият, и другият вариант имат своите плюсове и минуси. Времето лети и не трябва да се бавиш с избора! Затова, ако се спреш на първия вариант, премини на 195, а предпочетеш ли втория — отиди на 75.

Решил си да проникнеш в торпилираната подводница през огромната пробойна. Даваш знак на О‘Гири да те последва, а на Белон и Карлучи да останат при люка на командния мостик. Гмурваш се надолу, но откакто сте открили „Скорпион“, не те напуска странното, натрапчиво усещане за надвиснала опасност. Оглеждаш се внимателно. Отвсякъде ви обгръща студен, безмълвен мрак, но сигналът за тревога продължава да пулсира в съзнанието ти. Висиш неподвижно пред отвора и се двоумиш какво да предприемеш. Времето тече бързо, а заедно с него отлита и последният ви запас от кислород. Затова трябва да решаваш незабавно. Ако проникнеш в подводницата веднага, премини на 56. Ако пък се довериш на интуицията си и се огледаш още веднъж, отиди на 192.

Достигнал си дълбочина 35-40 метра и тесният лъч на прожектора ти проправя път сред гъстия подводен мрак. Пред маската ти изникват ту скали и коралови колони, ту люлеещи се джунгли от водорасли, ту каменисто дъно, прорязано от дълбоки пукнатини и каньони. Животът на подводните обитатели кипи все така бурно, както и през деня. Привлечени от светлината, пред теб изплуват и се въртят безброй дънни и коралови рибки. Бързо пресичат пътя ти пасажи от малки сепии и калмари и прелитат ята от риби тон и весели, пъргави дорадо. Злите кучета на тропическите рифове, баракудите, също не спят и са заети с кървавия си среднощен лов. Вече си над дъното и бавно се носиш на север, шарейки с лъча на прожектора. Плуваш така около час, но не откриваш никакви следи от „Скорпион". Неочаквано около теб настъпва суматоха и тревожно раздвижване. Като по команда рибните ята изчезват и дъното опустява. Спускаш се върху него и внимателно се оглеждаш. Обземате смътно предчувствие за надигаща се опасност. Слухтиш и напрегнато се взираш в тъмнината. И скоро разбираш причината за паническото бягство на подводните обитатели. За жалост много късно...

Вече час и половина се носиш сред очарованието на кораловия рай. Дълбочината е около тридесет метра, а водата е чиста и прозрачна. Придържаш се към външната част на рифа, която плавно се спуска към дъното. На места то е покрито с гигантски зелени водорасли, сред които като пъстроцветни облачета се стрелкат и изчезват ята от коралови рибки. Пълчища от морски звезди и раци-отшелници бавно пълзят сред колониите от актинии и горгонарии, които хищно разтварят пипалца в търсене на плячка. Плячка търсят и огромните зъбати баракуди и мурони. Те злобно втренчват очи в теб и неохотно се отдалечават при появата ти. Внимателно оглеждаш дъното, но засега от потъналата подводница няма и помен.

Колкото повече се доближавате до брега, толкова повече в душата ти се промъква някаква смътна тревога. Напрегнато се вглеждаш през бинокъла към острова, но той е пуст и безлюден. И все пак тревогата не те напуска... Имаш чувството, че нечии вражески очи зорко следят всяко ваше движени. Напрежението в теб расте и накрая даваш команда да спрете. Продължаваш да се взираш към смълчаната крайбрежна джунгла, колебаейки се дали да продължите напред. Нощта вече пада и трябва незабавно да решиш как да постъпиш. И така, ако все пак избереш да слезете на брега на Патанг, премини на 127. Ако пък се вслушаш е интуицията си и потърсиш друг изход, отиди на 164.

Тропическата нощ се спуска над спокойните, заспали води на океана и лунните лъчи заливат с разтопено сребро вълните. Изминали са вече няколко часа, откакто сте напуснали пристанището на базата в Талауд. Старият, изгнил корпус на праото, обрасъл във водорасли и морски жълъди, се люлее отчаяно върху водата. Плавате на запад, а нощният пасат духа право по курса ви и издува лекото бамбуково платно. И четиримата сте облечени като филипински рибари — с дрипави дочени панталони и пъстроцветни ризи. Гумената лодка, плотът със снаряжението, оръжието и радиостанцията са скрити в трюма под купища въжета и мрежи. Разпределил си хората си на смени и през два часа всеки от тях дежури на носа с нощен бинокъл в ръка. В момента О‘Гири и Белон спят, а Карлучи е на пост и оглежда тъмния пуст хоризонт. Отзад на кърмата се откроява фигурата на Кахое. Хаваецът седи неподвижно със свити крака върху мократа палуба и здраво стиска кормилното гребло. Вече си се убедил, че на него не му е необходим компас и той безпогрешно се ориентира по звездите, вятъра и вълните. Откакто сте се качили на борда. Кахое не е произнесъл и думица, с изключение на едно „Аз, Кахое, мистър. Ние стига Патанг бързо...“ Това е изречено на ужасен английски и явно изчерпва почти целия му речников запас. Фигурата и лицето му са слаби и изпити от тропическия зной, вятъра и водата. Движенията му са лениви и само черните му блестящи очи издават любопитство и пъргав, практичен ум. Типични очи на типичен островитянин, само че no-мълчалив от останалите. Малка глинена лула постоянно дими в устата му и опушва периферията на мрьсна и безформена панамена шапка, която той не сваля от главата си.

Готвиш се да лягаш в рубката и сега допушваш последната си цигара, седнал върху намотано въже, на няколко метра от Кахое.

— Всичко наред ли е, приятел? — опитваш се да го заговориш, но налразно. Той само кимва утвърдително и продължава да се взира напред.

— Е, май не си от приказливите... Лека нощ! — въздъхваш примирено ти, махваш с ръка и се надигаш от мястото си. Преди да се вмъкнеш в тясната душна кабина, хвърляш крадешком поглед върху компаса. Всичко е наред и вие все така плавате на запад.

Отиваш на 64.


36.

Размисляш за кратко, като се мъчиш да намериш правилното решение. Накрая поемаш риска да продължите направо. Американските пилоти спускат самолета още по-ниско и той потъва сред пелената ма утринните изпарения. Гребените на вълните пробягват близо до машината, почти докосвайки корема През грохота на двигателите ясно дочуваш диханието на океана и постепенно те обзема чувството, че си на борда на странна, фантастична яхта. Сякаш в потвърждение на това, дочуваш гласа на Франсоа Белон.

— По дяволите, сякаш съм на торпеден катер, а не на самолет!

Останалите от групата пазят мълчание, но погледите на всички са вперени в илюминаторите. А океанът продължава да се носи под вас — заплашителен, пуст и безкраен...

След около два часа полет, слушалките на шлемофона ти оживяват и дочуваш гласа на командира.

— До Патанг остават 30 мили, лейтенант. Къде ще десантирате? Подхождаме откъм западния му бряг.

Сега ти предстои да вземеш важно решение. Къде точно да извършите парашутния скок? Най-простото решение е да се спуснете над самия остров. По данни на разузнаването той е безлюден, но все пак... един Господ знае какво ви очаква на този зареян сред океана къс земя... Спреш ли се на този вариант, премини на 103.

Другото решение е да скочите в океана, на няколко мили от архипелага, което е по-трудно и рисковано. А след това, използвайки гумената лодка и водолазния плот да доплувате до Патанг. Внимателно да се огледате и ослушате, използвайки за прикритие пръснатите наоколо му малки островчета и рифове. Вземаш ли това решение, отиди на 185.

Тридесетметровата дълбочина е преодоляна и вие вече сте на повърхността. Бурята е отминала, но вълните са все така високи и бързо ви понасят на изток. Тропическата луна е потънала зад облаците, но видимостта е добра и ти бързо откриваш очертанията на остров Патанг, тъмнеещи на хоризонта. О‘Гири, Белон и Карлучи, борейки се с водата, успяват да надуят гумената лодиа и водолазния плот с багажа. Помагаш им да го привържете към кърмата и с мъка се покатервате в нея. Но преди да поемете към остров Патанг, ти трябва да вземеш едно изключително важно решение. Дали да дебаркирате директно върху западния му бряг или да слезете на някое от малките скалисти островчета, пръснати из архипелага. Да изчакате върху него изгрева, за да огледате по-добре големия остров.

Предпазливо се вмъкваш в лявата галерия на подводната пещера. Сводовете ù постепенно се стесняват и издишаните от акваланга въздушни мехурчета със силно, кънтящо бълбукане се удрят в тавана на пещерата. Заобиколен си от мрачни и зловещи сенки и имаш чувството, че си попаднал в самия пъкъл. Но стискаш зъби и упорито продължаваш напред....

Подводницата вече е на повърхността и централният люк е отворен. С капитан Джонсън и няколко вахтени офицери излизате на командирския мостик с бинокли в ръце. Веднага ви обгръща очарованието на тропическата нощ. Луната се е скрила зад облаците, но въпреки това видимостта е добра. Вятърът е утихнат и ленивите вълни се плискат бавно в борда на подводницата и фосфоресцират под лунното сияние.

— Патанг! — посочва с ръка на изток командирът на „Блек фиш“. — При това вълнение ще го достигнете за един-два часа здраво гребане.

Но в този момент се случва нещо неочаквано и... страшно! Вляво от вас, на разстояние не повече от 700- 800 метра пламват мощни прожектори и заливат с ослепителна светлина вълните и подводницата. Едновременно с това се разнася грохот от форсиране на двигатели и от мрака изниква нисък дълъг силует на боен кораб. Ревейки оглушително с парната си турбина, той стремително се понася към вас...

„Игъл“ завива на югозапад и се понася със скорост 22 възела в час. Водата шуми и се пени край бордовете му, а носът му излита високо над вълните и с шум се стоварва надолу, сред огромни гейзери от водна пяна. Времето лети шеметно и след половин час светещата точка върху радарния екран изчезва напълно. По всичко изглежда, че сте се откъснали от противниковия кораб. Хидроакустиците също докладват, че шумът е затихнал, а локаторите за въздушно наблюдение показват чисто и спокойно небе. Движите се така още половин час, след което капитан Спаркс, който не се откъсва от екрана на локатора се обръща към помощника си.

— Томсън, предайте в машинното да намалят оборотите! Искам среден ход!

Но в този момент операторът на радиолокатора докладва тревожно.

— Сър, нова цел точно по курса. Давам пеленг... — следва бърза серия от цифри. Всички на командния мостик замръзват в тревожно очакване. Секунди след това гласът на оператора се разнася отново.

— Нова цел на екрана! Сближава се с нас откъм подветрената ни страна. Давам данни! Пеленг 2... скорост 25 възела... посока изток-запад-югозапад...

В този момент се обаждат и от станцията за въздушно наблюдение.

— Команден пост! Група въздушни цели се приближават откъм кърмата и десния борд. Давам данни... — и от говорителя на уредбата отново се излива поток от данни.

Без да ги изслуша докрай, капитан Спаркс натиска един бутон и се навежда над микрофона.

— До всички далекомерни. артилерийски и торпедни постове! Бойна тревога! Готови за отразяване на въздушна и надводна атака! Повтарям...

На палубата под вас се разнася тревожният писък на боцманските свирки и тропотът на стотици тичащи крака. Когато се обръща към теб, лицето на Спаркс е напрегнато, но спокойно.

— Е. това е, лейтенант! Този път Микава ни спипа... Господ да ни е на помощ!

Накрая избирате едно каменисто островче, разположено на около миля и половина от западния бряг на големия Патанг. Мястото е удобно за база и наблюдение и крие много преимущества. Отправяте се със сетни сили към него. След едночасова борба с гърмящия прибой се примъквате през заобикалящия островчето риф. Накрая, смазани от умора и безсъние се добирате до скалистия бряг и изпълзявате върху него. Дрехите ви са подгизнели от пот и солена океанска вода, а телата ви треперят от изтощение. Но целта е достигната!

Ниско приведен безшумно се прокрадваш към кърмата, където трябва да са Белон и О‘Гири. Добираш се до куп въжета и внимателно надникваш. Ето ги... Здраво вързани и омотани като пашкули, те се гърчат върху палубата, а устите им са запушени с някакви парцали. Явно са били издебнати по време на сън и затова не са оказали никаква съпротива. Вече не се съмняваш, че същата участ е сполетяла и Карлучи на носа.

В този момент до теб изниква силуетът на един от нападателите. Той е с гръб и се взира към другото прао. Това е моментът... Изправяш се и го удряш с ръба на дланта си в основата на шията. Сънният му нерв е поразен и той рухва без да гъкне. Изваждаш своя къс и широк десантен нож и с два скока се озоваваш до хората си. Измъкваш парцалите от устите им и се заемаш с въжетата. В този миг...

— Зад вас, лейтенант!

Мигновено правиш кълбо встрани и светкавично се обръщаш. Зад теб, зяпнали от изненада, стоят други двама от бандата, с картечни пистолети в ръце — вашите „Стен“. Единият се съвзема и насочва дулото към теб, но ти го изпреварваш. Замахваш рязко и запращаш ножа. Острието зловещо проблясва в лунния полумрак и се забива с тъп звук в гърдите му. Той изпуска оръжието и залита назад, а от устата му изригва кървав фонтан. Вторият бандит застива, вцепенен от ужас, но след това се опомня и панически се опитва да издърпа затвора на автомата. Но вече е късно и за него! Правиш ново кълбо и се озоваваш в краката му. Лежейки по гръб го подсичаш със силен шут под коляното и той се стоварва шумно върху палубата. Опитва се да извика, но ти си вече върху него и с нов саблен удар поразяваш гръкляна му и прекъсваш надигащия се вик.

Оръжието е вече в ръцете ти, когато на палубата се разнасят силни викове и изтрещява автоматичен откос. Куршумите изсвирват над главата ти и те принуждават да се хвърлиш по очи. Без да се целиш, стреляш по посока на изстрелите и над корабчето се разнася болезнен вой. След това настъпва истински хаос. Останалите от бандата крещят уплашено, бързо се прехвърлят през борда и скачат направо върху палубата на съседното прао. Двигателят му вече работи и то със задавено боботене се отделя от вашия борд и изчезва в нощта. Даваш още няколко серии от автомата след него, но вече е късно и всичко е свършило...

С няколко удара на ножа освобождаваш Белон и сержанта от въжетата и ги оставяш да се погрижат за Карлучи. След това хукваш към трюма. Но тук те очаква големият удар... Целият ви багаж е изчезнал, а маркучът за подаване на горивото към двигателя е прерязан на няколко места. За преследване на нападателите и дума не може да става. Обръщаш се и бавно се изкачваш на палубата. Отчаян напълно, сядаш върху един празен сандък и запалваш цигара. За един кратък миг всичко е рухнало и усилията ви са отишли по дяволите. Твоите хора са притихнали на кърмата и гузно мълчат. Но и така всичко е ясно и приказките са излишни!

Ти загуби, млади приятелю! Без водолазното снаряжение, лодката, плота, оръжието и радиостанцията, нямаш никакъв шанс да изпълниш трудната и опасна мисия. Затова не ти остава нищо друго, освен да се върнеш обратно на 1 и да започнеш всичко отначало. Чака те дълъг път, затова не губи време и поемай! А тук ние ти казваме сбогом и на добър час! Успех и до нови срещи!!!

Тигровата акула бързо се приближава и не трябва да губиш нито секунда. Правиш отчаяна чупка и се стрелваш отвесно надолу, към разлюляната гора от водорасли. Проправяш си път между лигавите им, жилави стебла. Накрая достигаш дъното и притихваш сред подводната джунгла, затаил дъх...

Все пак здравият разум надделява и ти неохотно поемаш към повърхността. И тъкмо навреме! Дълбокомерът ти показва 30 метра дълбочина, когато неочаквано автоматът на акваланга отказва да подава въздух. Стискаш до болка със зъби мундщука на дихателя и се бориш за глътка спасителен кислород, но уви... Регулаторът тъпо и упорито се инати и не иска да заработи. Започваш да се задушаваш, но краката ти не спират да работят и огромните плавници бързо те издигат нагоре.

Изминаваш така още десетина метра, но накрая си принуден да спреш. Точно пред теб стените на подводната пещера се събират в тесен отвор, през който с мъка може да се провре човек. Осветяваш го внимателно е прожектора, колебаейки се какво да предприемеш. Ако решиш да рискуваш и да щурмуваш теснината, премини на 198. Решиш ли пък да се откажеш, отид и на 77.

Срещу теб, сякаш от дълбините на ада се издига тьмният силует на чужд водолаз! Черен неопренов костюм, подобен на твоя, меки, почти неуловими движения с плавниците. Сякаш безплътна сянка, която изплава от мрака на подводницата. Аквалангът му не изпуска въздушни мехури и е абсолютно безшумен. Съзнанието ти автоматично и професионално отчита тези подробности и ти вече знаеш кой плува срещу теб.

„Фукуруи“ — дракон на щастието... Един от зловещите японски бойни водолази. Бърз и безшумен като връхлитаща акула. Смъртоносен като ужасните ù челюсти. Под светлината на прожектора забелязваш, че в едната си ръка държи малка метална касетка, а в другата стиска дълъг харпун, насочен към теб! Досещаш се моментално, че това е една от двете касетки със секретните документи, превозвани на борда на „Скорпион“. Значи японците просто са ви изпреварили. Шокът от изненадата е изместен от дива ярост, която избухва в теб и ти вдъхва енергия и сили. Светкавично измъкваш ножа си и се опитваш да се плъзнеш встрани.

Но уви... вече е късно! Дяволски късно! Сред подводния мрак се разнася глух, особен звук и в следващия миг дълга стоманена стрела се забива дълбоко в гърдите ти. Остра нечовешка болка прорязва и разкъсва тялото ти и го парализира. Пред очите ти мигом се спуска кървава мъгла, а сърцето ти експлодира и се пръсва, пронизано от хладния, смъртоносен метал. След това потъваш в черен, непрогледен мрак и това е всичко... Мъртвото ти тяло бавно се отпуска върху разкъсания, обгорен метал на пробойната, обгърнато от кървав облак. Вече не чуваш и не виждаш нищо и душата ти тихо отлита в царството на вечния покой!

Това е краят на твоето приключение, млади приятелю! За жалост и на твоя живот! Ти допусна фатална грешка и скъпо заплати за нея. Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Желаем ти успех и се надяваме на нови срещи с теб! А засега, сбогом и горе главата!!!


47.

Отново е нощ и ти отново си под водата. На разстояние двадесетина метра от двете ти страни плуват сержант О‘Гири и капрал Белон. Светлините на прожекторите им проблясват в подводния мрак и шарят по дъното. Вече три часа сте под водата, но резултат все още няма! Оглеждате внимателно всеки каньон, всяка подводна скала и коралово образование. На повърхността ви следва водолазният плот, управляван от Карлучи, който оглежда околния архипелаг и същевременно следи мехурите от дихателните ви апарати. На всеки тридесет минути всеки един от вас изплува на повърхността и сменя часовия, който на свой ред се спуска на мястото му под водата. По този начин хората ти могат да си починат и да опреснят въздуха в дробовете си. Върху плота се намират и три чифта запасни бутилки с кислород. Всеки от вас вече е сменил празния си акваланг с нов и по твой разчет ви остава въздух за не повече от 30-40 минути престой под водата. Основите на източния и северния риф вече са огледани, но за жалост без никакъв резултат!

И ето че идва моментът, в който ти, като командир, трябва да решиш дали да прекратите търсенето на „Скорпион“ или да направите последен, отчаян опит. Това означава да се отдалечите от острова и да слезете в по-дълбоките води на пролива, разделящ източния му риф от остров Патанг.

И така, какво ще предприемеш? Ако решиш да прекратите диренето, премини на 163. Сметнеш ли обаче, че трябва да се борите докрай, отиди на 19.

Бавно изплуваш към повърхността, като внимаваш за зоните на декомпресия. Когато усещаш движението на вълните над главата ти и разбираш, че вече си почти изплувал и че горе се надига буря и трябва да бързаш...

Бавно и внимателно се спускаш по тясната дървена стьлбичка, като се пазиш да не изскърца някое прогнило стъпало. Скоро си на дъното на трюма и се оглеждаш напрегнато. Наоколо цари непрогледен мрак. След няколко секунди долавяш в най-отдалечения му ъгъл нечие присъствие. Опипом, стъпка по стъпка и вече така тихо се отправяш натам, докосвайки разни сандъци, подпори и купища въжета. След минута зърваш мигащото в мрака око на малка червена лампичка и дочуваш едва чуто дращене на микрофон и тих човешки глас. Гласът на Кахое...

Взираш се до болка в мрака и постепенно различаваш силуета му, свит до вашата радиостанция. Той бързо говори нещо в микрофона и то на... японски език! Замръзваш на място от изненада и тревога. В паметта ти веднага изплуват думите на майор Томсън „.. говори само на местни наречия, плюс малко на правилен английски!“ Вече не се съмняваш в истинските намерения на водача ви — да ви предаде на истинските си господари! Изненадата ти е заменена от ярост и ти се хвърляш напред, събаряйки някакъв сандък. Кахое чува шума и скача с котешка пъргавина...

А сега премини на 89.


50.

— И така, лейтенант, искате да се доберете до Патанг с подводница? — Капитан Джоунс замислено почуква с молив по морската карта на района.

— Да, сър! Флотът на Микава се приближава и не искам да привлека вниманието на техните пилоти. От опит знам колко подозрителни са японските хрътки!

— Е, добре! Имате пълна свобода на избор и действие. Адмиралът лично нареди да ви окажем пълно съдействие. Сега ме интересуват някои подробности. Например кога смятате да дебаркирате на архипелага, през деня или през нощта?

За момент се замисляш. Действително, кога ли ще е по-безопасно да изплавате край остров Патанг? И двата варианта крият своите рискове и преимущества.

И така, решиш ли да се доберете до опасния квадрант през деня, премини на 165.

А спреш ли се на нощния вариант, отиди на 97.


51.

Вече сте на десетина метра от ревящия прибой, когато се случва нещастието… Една огромна вълна грабва лодката и плота. Завърта ги и понася надувната платформа с багажа напред. Опънатото като струна въже не издържа жестокото натоварване и се скъсва със силен пукот. Вълната продължава да мъкне неудържимо плота към брега и миг след това го блъсва като гигантски парен чук в една озъбена черна скала на рифа. Дори и сред воя на бурята дочувате силния трясък на удара и виждате как платформата в миг се превръща в парцалива гумена дрипа, а денковете с багажа изчезват в бесния водовъртеж и кипящата пяна. Налитащите вълни ги грабват и продължават да блъскат в рифа, докато не ги смилат напълно.

Онемели, вцепенени, мокри до кости наблюдавате как бурята поглъща и последните остатъци от вашето подводно оборудване, дрехи, оръжие, радиостанция и храна.

Край! Операция „Скорпион“ е приключила, преди дори да е започнала. Сега трябва да водите отчаяна борба за собственото си оцеляване! Дори и да се доберете до спасителния бряг, шансовете ви са нищожни. Без станцията вие не можете да извикате помощ! Остава ви само да се молите на Провидението и да се надявате някоя патрулна американска фрегата да ви открие и прибере, преди да са довтасали корабите на адмирал Микава! Но и това е малко вероятно...

И така, ти загуби, млади приятелю! Постъпи твърда самоуверено и бе жестоко наказан за това от сляпата стихия! Но ако желаеш отново да изпиташ шанса си, върни се на 1 и започни всичко отначало! Пожелаваме ти успех и те очакваме отново сред бурните и опабни води на океана!

А засега, сбогом и до нови срещи!!!