Тайната на скорпион

Все по-често поглеждаш подводния часовник и дълбокомера на ръката си. Слязъл си на дълбочина 50 метра, а в бутилките ти остава запас от въздух за около 20 минути престой. До този момент не си открил нищо, освен красотата и очарованието на кораловия рай. Време е да поемаш към повърхността! Тогава ти хрумва да се спуснеш сред водораслите и да провериш за евентуални предмети или отломки, останали след торпилирането на „Скорпион“.

Взел това решение, ти се гмурваш и потъваш сред подводната джунгла от дългите по 3-4 метра водорасли. Допирът до тях е доста неприятен, но ти упорито си пробиваш път сред извиващите се лигави стебла. Накрая се убеждаваш, че хрумването ти е безполезно. Вече се готвиш да се измъкнеш от лепкавия капан, когато ненадейно силна болка пронизва десния ти крак и те приковава към дъното. Поглеждаш надолу и замръзваш от изненада и ужас...

Бързо отиди на 143.

53.

Изплуваш над водата и изплюваш мундщука на акваланга. Поемаш с пълни гърди свежия нощен въздух. Меката лунна светлина залива със сребристото си сияние океана и околните острови. Бързо откриваш тъмните очертания на вашата скала, открояваща се на около 500 метра северозападно от теб. Смъкваш маската от лицето си и се отправяш с плуване към нея. Умората тегне в ръцете и краката ти, а празните бутилки на акваланга те дърпат надолу. Но брегът е вече близо!

Бавно проникваш в тъмните недра на пещерата. Неочаквано пътят ти е преграден от опасен противник. Една огромна мурена изплува от широк процеп в скалата и войнствено застава пред теб... Дългото близо три метра тяло на хищната змиорка нервно се извива и по всичко личи, че се готви да те нападне. Малките ù очички злобно и алчно са вторачени в теб, а огромната ù паст е разтворена и оттам стърчат няколко реда остри и дълги като пили зъби. Сблъсъкът с такъв противник не ти предвещава нищо добро. Затова ти замръзваш на място, насочил лъча на прожектора в очите ù.

Трябва бързо да решиш какъв ще бъде следващият ти ход! Можеш да встъпиш в двубой със страховития обитател на пещерата и ако го победиш, да продължиш напред.

Спреш ли се на това решение премини на 95.

Вторият изход от ситуацията е просто да отстъпиш и да не дразниш подводния хищник. Избереш ли него, отиди на 183.

Гребете с отчаяна упоритост цялата нощ в посока североизток. Призори, когато кървавочервеното сияние на изгрева залива хоризонта, океанът около вас вече е спокоен и пуст. От японските кораби няма и помен. Но няма следа и от многобройните островчета и плитчини на архипелага. Смазани от умора и безсъние вие сте се проснали върху дъното на лодката. Телата ви треперят от нощния студ и влага. Само О‘Гири дежури на носа на лодката и упорито оглежда океана с бинокъл.

— Лейтенант! — гласът му е уморен и пресипнал. — Имам гадното чувство, че течението ни е отмъкнало на север.

За жалост в главата ти се върти същата мисъл...

Времето лети стремително и всяка секунда е решаваща. Стискаш зъби и, оттласквайки се от разкъсания и обгорен от експлозията метал, се вмъкваш в пробойната. Посреща те зловещ, смълчан мрак, сякаш си попаднал в ковчег на мъртвец. Ледени тръпки лазят по гърба ти, а сърцето ти бие лудо в гърдите. Наоколо цари покои и тишина, нарушавана само отбълбукането на издишвания въздух. Аквалангът ти често се удря в острите стърчащи ръбове на деформирания корпус. При това се разнася мощно кънтене, което разтърсва застоялата вода в подводницата. Стиснал ножа и включения прожектор, бавно плуваш през опустошенията. Вече си преминал вьншната обтекаема обшивка и попадаш в камерата на една от баластните цистерни. Вътрешният корпус също е пробит от торпедото и скоро ще се озовеш в отсеците на „Скорпион”.

Изведнъж лъчът на прожектора ти попада върху тъмна сянка, която изплува насреща ти...

Веднага премини на 46.

57.

Бавно и внимателно се вмъкваш в разбития люк на командния мостик. О‘Гири, Белон и Карлучи остават да те охраняват отвън. Гмурваш се отвесно надолу, над тесните стълбички, водещи към отсеците на подводницата. Наоколо цари пълен мрак и тегне злокобна тишина, нарушавана само от шума на издишвания въздух. Бутилките на акваланга ти постоянно се удрят в перилата на стълбата и издават силен, кънтящ звук. Знаеш какво те очаква вътре... един кошмар е подводен гроб и това опъва нервите ти докрай! След доста усилия се добираш до централния коридор, свързващ отсеците на „Скорпион“. Попадаш в хаоса от разкъсани кабели, плаващи предмети и откъртени листове от вътрешната обшивка. Всеки момент очакваш да се натъкнеш и на първите удавени матроси. Стъпваш върху пода на коридора и насочваш прожектора към носовата част, където е командният отсек.

В същия миг светлинният лъч попада върху бляскавото острие на дълъг водолазен нож. След това всичко се развива светкавично. Нечия ръка изплува от мрака, замахва и острието се стрелва към гърлото ти...

Веднага премини на 6.


58.

Намирате се върху гол каменист остров. Представлява хаотично струпване от черни базалтови скали, покрити с морски мъх, лишеи игуано. Диаметърът му е не повече от 500-600 метра и е опасан от подводни рифове, в които океанските вълни се разбиват с глух тътен и ги покриват с кипяща бяла пяна.

— О‘Гири — обръщаш се към сержанта, — намерете добро укритие и опънете палатката. Монтирайте радиостанцията и се свържете с базата в Талауд. Докладвайте за пристигането ни и за обстановката. И предупредете Белон и Карлучи да не палят огън! Не искам никакви шумове и светлини! Ясен ли съм?

— Тъй вярно, лейтенант! — ирландецът се отравя към другите двама, които в това време измъкват водолазния плот с багажа от водата. Изваждаш и бинокъла и приведен между камъните се отправяш към най-високата точка на островчето. Добираш се до върха на една остра, проядена от солта и вятъра канара и залягаш. Насочваш бинокъла на изток. В окуляра му веднага се появяват размазаните очертания на големия остров Патанг. Намира се на около две мили от вашето укритие и е покрит от гъста тропическа джунгла. Той също е опасан от дълъг риф с висок, мощен прибой. Океанът около него е изпълнен с множество по-малки островчета и отделни канари, образуващи гъстата плетеница на архипелага.

Внимателно се взираш в западния му бряг, но той е пуст и безлюден, както и водите около него. Търпеливо чакаш. Минава час, след това втори... трети и очите ти вече сълзят от дългото напрегнато взиране. Накрая решаваш, че е безсмислено повече да лежиш на канарата под безмилостния слънчев пек. Готов си да се махаш, когато върху пустия пясъчен бряг на Патанг нещо се раздвижва. Няколко малки далечни фигурки се измъкват от крайбрежната джунгла. Разстоянието е голямо дори и за мощния ти морски бинокъл, но все пак успяваш да ги различиш. Сърцето ти започва да бие лудо в гърдите, по потния ти гръб полазват ледени тръпки. Японци...

След това фатално откритие, бързо премини на 112.


59.

Решаваш да щурмувате западния бряг и подаваш команда. Вятърът се усилва и носът на лодката излита все по-високо върху гребените на вълните. Те прииждат отвсякъде, хаотични, разпенени и бучащи и свирепата им мощ се стоварва върху вас. Мокри до кости, треперещи от студ и умора, вие отчаяно наблягате върху греблата, борейки се със сляпата неумолима стихия. Рифът бавно се приближава към вас и мощният му тътен бучи в ушите ви и заглушава думите. Тонове яростна вода се изливат върху лодката и постоянно я пълнят. Тя безпомощно се върти и вече е почти неуправляема... Все пак се добирате на стотина метра от бучащия ад и безпомощно отпускате гребла. Да продължите напред е истинско самоубийство! Надвиквайки воя на вятъра и вълните, крещиш на хората си да гребат обратно. И в този момент...

— Проклети самураи... преследвачи на подводници! — Майк Джонсън моментално грабва микрофона на разговорната уредба. — Машинен отсек! Спешно потапяне... Повтарям, спешно потапяне!

След това той махва с ръка и хуква към люка на рубката.

— По-бързо! Изчезваме!

Хвърляте се в зеещия отвор и бързо започвате да се спускате по тясната и стръмна метална стълбичка. Зад вас двама матроси светкавично затварят и херметизират люка на надводния мостик. Ала вече е късно. Оглушителният вой на японските турбини е точно над главите ви....

Отиди на 92.

61.

Решаваш да рискуваш и да запазите праото за плаваща база. Това има много преимущества, а в случай на нужда можете да отплавате с него обратно към базата на Талауд. Така, жребият е хвърлен и корабчето се отправя към западния бряг на Патанг. Нощта бързо се спуска, а с нея се усилва и вълнението. При това положение е опасно да щурмувате големия западен риф. Хвърляте котва от външната му страна, в чисти и дълбоки води, на две мили от острова. Архипелагът около вас е пуст и безлюден и само шумът на прибоя нарушава тишината. Разпределяш нощните постове и лягаш да спиш в рубката. Люлеенето на праото бързо те унася и, капнал от умора и безсъние, потъваш в дълбок сън.

Внезапно около теб настъпва промяна. Рибните ята бързо изчезват и дъното опустява. По всяка вероятност приближава буря и подводните обитатели бързат да се скрият в своите дупки. В тези плитки води големите вълни могат да предизвикат доста неприятности, особено при появата на дънни течения. Затова, увиснал неподвижно над джунглата от водорасли, ти се двоумиш какво да правиш. В тази ситуация е най-разумно да изплуваш незабавно. Вземеш ли това решение, премини на 168. От друга страна, времето ви за търсене на „Скорпион“ е крайно ограничено и всяка минута под водата е крайно ценна. Затова решиш ли да пренебрегнеш сигналите за опасност и да продължиш търсенето, отиди на 114.

Решаваш да огледаш северната подводна част на рифа. Налага се също да прецениш дали да тръгнеш сам или лодката да те придружава и осигурява от повърхността. Вярно, че през нощта видимостта е почти нулева, но бълбукащите въздушни мехури от акваланга са достатьчно добър ориентир за седящите в лодката водолази.

Въртиш се върху одеялото на пода и се мъчиш да заспиш, но сънят бяга от очите ти. След половин час идва време Белон да смени Карлучи и ти решаваш да се поразтъпчеш по палубата и да огледаш хоризонта. Измъкваш се тихо от рубката, разкършваш се и хвърляш поглед към кърмата. За голямо твое учудване Кахое го няма, а кормилното гребло е привързано здраво с въже към ниския фалшборд. Къде ли, по дяловите, е отишъл хаваецът? Бързо оглеждаш палубата, но от него няма и помен. Поглеждаш стрелката на компаса и с изненада установяваш, че вече се движите на североизток. Неясно и смътно подозрение парва душата ти, но ти го прогонваш с досада. Искаш да вярваш, че щом Кахое е променил курса, значи така трябва. Но къде е той всъщност? За миг се замисляш дали да го потърсиш или да го оставиш да си гледа работата и да се върнеш да спиш. И така, ако решиш да провериш защо е променен курсът и къде е водачът ви, премини на 139. Ако пък сметнеш, че това е излишно и всичко е наред, отиди на 166.

Гребете упорито на югозапад, като описвате широм дъга около остров Патанг. Ръцете ви треперят напрежение, а телата ви се обливат в гореща, лепкава пот. Но след двучасова борба с океана се озовавате край западния му бряг, сред хаос от коралови рифове, плитчини и кипящ прибой. Взираш се дълго и накрая откриваш една голяма скала с остър, издаден връх по средата. Мястото е удобно за лагер и наблюдение и е достатъчно отдалечено от големия Патанг. Посочваш го на хората си и след още час, капнали до смърт и мокри до кости, се добирате до него и изпълзявате, залитайки върху черната базалтова скала...

Спускаш се бавно в тъмносиния полумрак, вслушвайки се тревожно в ударите на сърцето си. Засега всичко е наред и тренираното ти тяло се справя отлично с огромното налягане. На дълбочина 70 метра включваш подводния прожектор и лъчът му прорязва мрака на дълбините. Но дъното все още не се показва...

Всички сте в палатката, укрити от пристъпите на студения северозападен вятър. Само Карлучи е на пост върху канарата.

— Ситуацията, момчета, е следната! Край северния риф не открих и следа от „Скорпион“. Ако изобщо е бил торпилиран в тази част на архипелага, това е станало в по-дълбоки, открити води. А знаете, че там сме безпомощни. Предстои ни да изследваме и дъното край източната част и пролива между нас и Патанг. Ясно е, че трябва да го направим много внимателно! Знаете, че на острова има японци и ако ни усетят, Господ да ни е на помощ! С нас е свършено!Това е! Засега почивайте, докато реша как да действаме по-нататък! Има ли въпроси?

Хората ти са професионалисти и сами разбират отлично ситуацията. Затова въпроси няма. Разпределяш нощните смени и се измъкваш от палатката. Сядаш на завет край една скала, запалваш цигара и потъваш в размисъл. Трябва бързо да решиш кога да предприемете последното спускане.

След час слънцето почти се скрива зад хоризонта Вълнението отслабва и засега лодката поддържа стабилен северозападен курс. Според лоцията която носиш, след стотина мили трябва да се срещнете със студеното североизточно течение. Надяваш се то да ви отнесе бързо до западното крайбрежие на архипелага Патанг. Пушиш цигара и замислено се взираш в морската карта, когато до слуха ти долита далечен шум от самолетен двигател. Той идва от североизток и бързо приближава...

Един Господ знае как успявате да се промъкнете през бурните нощни води на архипелага. Мокри до кости, треперещи от студ и умора, преодолявате гърмящия при бой на рифовете и навлизате в тиха, спокойна лагуна. Вече сте край западния бряг на Патанг и кошмарът е зад вас. Когато, капнали от умора и безсъние изпълзявате върху влажния студен пясък, хоризонтът на изток бавно порозовява.

Светлината на тропическия ден скоро ще залее океана и трябва бързо да намерите укритие и да се спотаите в него...

Сега бързо отиди на 105.
70.

Тежката „Дакота” се носи упорито на запад на височина хиляда метра над Пасифика, Сержант О’Гири чисти и смазва своят 45-калибров „Колт Команда”. Сънародникът ти Белон и австралиецът Карлучи играят на зарове, разположени върху огромния денк на товарния парашут.

— Наближаваме, момчета, прекратете играта. Сержант, проверете още веднъж багажа и надувната лодка! — обръщаш се към тях, а след това натискаш комутатора на разговорната уредба за връзка с пилотната кабина.

— Командир, след колко време ще сме над целта?

Следва кратка пауза, през която дочуваш разговора на екипажа. Накрая майорът се обажда:

— Остава ни около час полет, ако не се случи нещо, разбира се! Имаме силен насрещен вятър от запад-югозапад и това ни забавя. Ще ви предупредя, щом подходим към островите.

Отпускаш се в тясното твърдо кресло и посягаш към цигарите си. В този миг около вас се разразява истински ад. Самолетът рязко пикира и, забил стръмно нос, шеметно се понася към водата. През дивия вой на двигателите дочуваш и още нещо. Нещо, което кара дъха ти да секне! По гърба ти пробягват ледени мравки, а стомахът ти се свива на топка. Ясно различаваш трясъка от оръдейна и картечна стрелба. Той се носи отвсякъде и е близо... ужасно близо!

Скачаш и хукваш към пилотската кабина, залитайки и удряйки се болезнено в тесния проход. Отваряш рязко люка и се озоваваш вътре. В кабината цари истински кошмар. Четиримата членове на екипажа крещят нещо неразбрано и се мъчат да надвикат рева на моторите. Океанът стремително се носи срещу предното стъкло на „Дакотата“, а двамата пилоти отчаяно се борят с щурвала. В този миг две сенки се плъзват над самолета, изпреварват го и лягат в остър, обратен вираж. Японци!

Проклетите и вездесъщи изтребители „Зеро“. Ясно различаваш ярките огнени езици, които изскачат от дулата на оръдията и картечниците им. Снарядите със зловещ вой се носят срещу самолета и хищно се впиват в корпуса му. Той се тресе и вибрира под грохота на експлозиите, а дясното му крило и двигател вече са обгърнати от пламъци и дим...

— „Чарли 1”, „Марли 2“... — крещи радистът в микрофона на радиостанцията, но димът нахлува в кабината и гласът му изчезва сред канонадата на стрелбата и съскането на пламъците. Обръщаш се и хукваш обратно към товарния отсек. Но вече е късно. Там също бушуват пламъци. Спъваш се и падаш, удряйки силно главата си в някаква метална скоба. Миг преди да загубиш съзнание усещаш как самолетът се преобръща през крило и полита като камък надолу! Това е всичко! Ти загуби, млади приятелю! Но... на война като на война! Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на 130 и да избереш нов маршрут! Дано този път изборът ти да е правилен!

Надяваме се на това и ти пожелаваме успех!

71.

Двигателите на катера тихо пърпорят на ниски обороти и предпазливо тласкат малкия съд през рифа. Базалтовите назъбени скали са покрити с пъстроцветни, причудливи по форма коралови колонии, които ясно прозират през кристалните смарагденозелени води на лагуната. Ята от коралови рибки пърхат весело между клоните на подводната джунгла и бързо изчезват при шума на двигателя. Тропическият риф разкрива пред вас своята тайнствена и екзотична прелест, заливана от лъчите на залязващото слънце. Залегнал по корем на носа на лодката, Карлучи напрегнато се взира в дъното пред вас и подава команди на О’Гири, който стиска щурвала с огромните си лапи.

— Дай наляво... още... така... стоп! Сега бързо надясно... стига, дръж така! Чудесно, давай напред!

След половин час вие най-после преминавате над коварните скали и катерът забива нос в ситния бял пясък на крайбрежния плаж. Той е широк не повече от десетина метра и веднага след него се издига стената на гъста тропическа джунгла. Издърпвате лодката от водата и бързо разтоварвате багажа. Оставяте Карлучи да опъне палатката и антената на радиостанцията и се отправяте на разузнаване. Очите ти налегнато опипват зеления лабиринт на тропическия лес, а слухът ти лови всеки звук. Но наоколо е тихо и само крясъкът на птиците и шумът на прибоя нарушават девствената тишина. Почти сте достигнали до пояса от гъсто сплетени палми, диви малиигии, филадендрони и лиани, когато канонада от изстрели разкъсва тишината и върху вас се изсипва ураган от куршуми...

Подводницата бавно изплува от дълбините и рубката и пробива повърхността. Главният люк е отворен и ти излизаш на мостика заедно с капитан Джонсън, помощника му, лейтенант Ленърд, вахтения офицер и двама матроси-подводничари. Посреща ви воят на ураганния вятър и бученето на вълните. Корпусът на „Блек фиш“ вибрира под ударите им и бавно се издига върху кипналите им гребени. Изплували сте край западната част на архипелага, осеян с безброй островчета, плитчини и рифове. Морето наподобява врящ котел, а грохотът от разбиващите се вълни е оглушителен. Командирът на „Блек фиш“ посочва на изток и изревава в ухото ти, надвиквайки бурята.

— Патанг!

— Виждам, капитане... — крещиш ти в отговор, докато фокусираш бинокъла. В окуляра му лягат тъмните, забулени в мъгла очертания на големия остров. Намира се на около две мили от вас и е опасан от дългата бяла гирлянда на мощен прибой.

— Капитан Джонсън, аз и хората ми потегляме!

— Вие сте луд, лейтенант! С вашата черупка в този ад, няма да изплувате и стотина метра!

— Няма друг избор, сър. Не можете да акостирате на брега...

— Имате, човече! Ще ви дам голямата транспортна лодка с двигател. Стоварва ви бързо и се връща. Иначе сте загубени!

Вече цял час плуваш над дъното, разсичайки подводния мрак с лъча на прожектора. Движиш се на юг, придържайки се близо до стената на рифа. Дъното под теб е каменисто и набраздено от дълбоки пукнатини и каньони. Осеяно е с огромни базалтови плочи и варовикови скали, образувани от утайката на безброй измрели ракообразни и техните раковини. Напрегнато се взираш през маската, но уви — от потъналата подводница няма и помен. Вече се готвиш да поемеш назад, когато светлината на прожектора изтръгва от мрака отвора на голяма подводна пещера.

Увисваш пред мрачно зеещата дупка и внимателно я осветляваш. Тя има правилна овална форма и е с диаметър около десетина метра. Колебаеш се какво да предприемеш. Да проникнеш ли в това царство на вечния мрак или да не рискуваш излишно и да поемеш към повърхността. В душата ти се борят професионалното любопитство от една страна и благоразумието от другаря

И така, ако решиш да се гмурнеш в пещерата, премини на 108.

Сметнеш ли обаче да не рискуваш и да се върнеш, отиди на 147.


74.

Времето отлита стремително и въздухът в акваланга ти приближава опасния минимум. Мурената все така се зъби насреща ти и няма никакво намерение да отстъпва. Затова ще трябва да отстъпиш ти. Обръщаш се и изплуваш от пещерата, като често се обръщаш назад. За щастие тя не те преследва и най-сетне поемаш към повърхността. А от потъналата „Скорпион“ така и не откриваш следа...

— Вече сме в района, лейтенант! — съобщава ти капитан Джонсън. — Намираме се на четири мили от подветрената страна на Патанг. Дълбочината е петдесет метра и да изплаваме повече е опасно! Самолетите на адмирал Микава патрулират в района и могат да ни засекат с магнитометрите си. Готови ли сте?

— Ние винаги сме готови, капитане! — нахакано отговаряш ти.

— Е, тогава ви желая успех! И щастливо завръщане у дома!

— Благодаря ви, капитан Джонсън! Желая същото и на вас!

Ти стисваш протегнатата му ръка, отдаваш чест и напускаш командния отсек.

Посрещаш нападателката с палката и отново успяваш да забиеш острия стоманен шип — този път в корема ù. Избухва нов кървав облак и мурената започва да се мята обезумяла от болка. Извива се и впива острите си зъби в стоманата, но изходът от двубоя вече е предрешен. Дръпваш рязко палката и нанасяш още два-три удара. Смъртно раненият хищник се отскубва и бързо отплува към дъното, а кръвта шурти от пронизаното му тяло и очертава пътя към леговището му.

Най-сетне си отдъхваш и отпускаш напрегнатото си, тяло. Пътят ти вече е свободен, но въздухът в акваланга ти е на привършване, затова бързо поемаш напред. Но само след десетина метра спираш отново. Сводовете на пещерата рязко се стесняват и е невъзможно да плуваш по-нататък. Нямаш повече работа тук и е безсмислено да упорстваш. Налягането в бутилките бързо пада и е крайно време за връщане!

Бързо се измъкваш от пещерата и поемаш към повърхността.

След кратко колебание решаваш да се върнеш при разклонението на трите галерии и да продължиш по някоя от останалите две. Щом си взел това решение не се бави и бързо се върни на 108.

От опит знаеш колко опасно е гмуркането в коварните нощни води и какви опасности крие тропическия риф. Затова решаваш лодката с О’Гири и Белон да те следва на повърхността и да те подсигурява. За щастие океанът е спокоен, а нощта е лунна и ясна. Бързо се промъквате през кипящата линия на прибоя. Под ударите на греблата вълните фосфоресцират и сред тях избухват хиляди светещи мехурчета. Отдалечавате се на стотина метра от рифа и спирате. Проверяваш за последен път дихателя на акваланга, махваш с ръка на спътниците си и се гмурваш. Запалваш подводния прожектор и се озоваваш в приказния омайващ свят на нощния океан.

Бавно размахваш плавниците и слизаш отвесно към дъното, оглеждайки се на всички страни. На дълбочина 30 метра го достигаш и поемаш на север, разсичайки подводния мрак с лъча на прожектора.