Тайната на скорпион

Вятърът се усилва все повече, а лодката и плотът все по-трудно се катерят по склоновете на вълните. Водата около вас бушува, вихърът свири в ушите ви. С мъка се промъквате покрай многобройните подводни скали и плитчини, минавайки на косъм от озъбената им паст.

Всяка следваща секунда може да се окаже последна в живота ви... Накрая откриваш малко островче, разположено на едва-две мили от големия Патанг. Надвиквайки воя на вятъра и грохота на прибоя, ти го показваш на хората си и лодката се отправя към него. Свирепите вълни ви блъскат отвсякъде и ви запращат в разпенените огромни водовъртежи, които се мъчат да ви погълнат. Но скалата е вече близо!

Сега бързо премини на 149.


80.

Отчаяно търсиш изход от кошмарната ситуация. Оръжието ти е затиснато от запасния парашут, остават само ножовете, но японецът зорко следи всяко твое движение.

В този миг, на стотина крачки от вас се разнасят силни, гърлени викове, проечават изстрели. Японският войник трепва и обръща глава. Това е моментът! Светкавично измъкваш ножа, прикрепен на лявото ти бедро и с рязко движение го запращаш. Късото широко острие за миг проблясва във въздуха и с тъп звук се забива в гърлото на врага. Той надава приглушен стон и изпуска автомата. Краката му се подгъват и той рухва по очи. От страшната рана руква кървав фонтан и обагря тревата наоколо. Отдъхваш си за миг и продължаваш да се бориш с парашута и капана на бодлите. Най-сетне се добираш до картечния пистолет и освобождаваш ремъка му.

Но вече е късно... прекалено късно!

Около теб избухва нова канонада от изстрели. Със зловещ вой в тялото ти се забиват десетки куршуми и те разтърсват експлозии от болка и светлина. Разкъсаното ти и окървавено тяло се тресе и гърчи под смъртоносния град от олово. Всичко свършва бързо! Миг преди да загубиш съзнание, угасващият ти поглед зърва десетки японски войници, които изскачат от околната джунгла.

Те крещят нещо неразбрано, а дулата на оръжията им бълват неспирно огън. И това е всичко...

Душата ти неусетно и тихо отлита в царството на вечния покой и тишина. Смъртта алчно те покрива с черния си, непроницаем саван...

Съжаляваме, но ти загуби, млади приятелю! Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Желаем ти успех и те очакваме с нетърпение в света на битките и приключенията!

А засега, сбогом и до нови срещи! И горе главата! Напред!

81.

На прага на люка се сблъскваш с капитан Джонсън, лицето му е гневно и зачервено, но спокойно.

— Какво става, капитане?

— Не чухте ли... натъкнахме се на подводна мина! Проклетите самураи!

— Имаме ли някакви шансове?

— Не знам. Отивам да огледам пораженията. Успяхме да затворим водонепроницаемата преграда към торпедния отсек и всичко зависи дали тя ще издържи...

Но офицерът не успява да довърши! Разнася се нов грохот, примесен със скърцане на метал и бучене на вода.

— По дяволите! — изревава Майк Джонсън и грабва слушалката на един от разговорните апарати. — Машинното... аварийно изплаване! Откачете аварийния баласт! Веднага! Помпите за продухване на пълна мощност! Кормилата на 60 градуса! Пълен преден на двигателя! По-бързо, момчета!

Но вече е късно. Подводницата забива рязко нос и поема към мрачните и студени дълбини на океана. А заедно с нея и всички вие!

Това е краят! Бърз и ужасен! Като на война! Съжаляваме, млади храбрецо, но сега ще трябва да се върнеш на 1 и да започнеш борбата отначало! Затова не губи време и поемай на път! Желаем ти успех и победен финал!

А засега — сбогом и до нови срещи!!!




82.

Тигровата акула е вече до теб и започва да описва плавни кръгове, като постепенно ги стеснява. Сърцето ти бие до пръсване и имаш чувството, че си обречен... Не носиш нито големия харпун, нито палката срещу акули и се чувстваш напълно безпомощен пред опасния хищник. Но това не ти пречи да се бориш до край! Всеки път, когато акулата се приближава, ти удряш с дръжката на водолазния нож по бутилките на акваланга и, изплюл мундщука на дихателя, крещиш неистово във водата. Хищницата отскача назад, но след това отново се връща...

Вече няма съмнение, че краят ти приближава! Страшен, жесток, мъчителен...

Премини на 162.

83.

Бавно се спускаш надолу, покрай стената на кораловия риф. Водата е чиста и прозрачна, а видимостта е над 50 метра. Кристално синият цвят около теб постепенно преминава в смарагденозелена омара, пронизвана от златистите лъчи на тропическото слънце. Кораловите градини и колонии веднага те грабват с очарованието на пищните си цветове и форми. Жълто, зелено и червено се сливат в приказно красива дъга, сред която плавно се носят ята дънни и коралови рибки. Между плетеницата от актинии и горгонии бавно пълзят рубиненочервени морски звезди, раци-пустинници и огромни крабове. Пред маската ти се стрелкат любопитни и доверчиви риби-луни, пъстроцветни морски папагали и златисти скаларии. Ята от бонито и малки баракуди стремително преминават над теб и изчезват в зеленикавия сумрак на дълбините. Базалтовата стена на рифа, покрита с морски мъхове и лишеи, е прорязана от дълбоки цепнатини и пещери, от които любопитно надничат хищни мурени, разтворили осеяните си с остри зъби челюсти. Малки калмари и октоподи бързо отскачат при твоето приближаване и изчезват сред лабиринта от коралови форми.

На дълбочина тридесет метра достигаш дъното и бързо се отправяш на север, носейки се леко и плавно над разлюлените върхове на водораслите. Дъното продължава да се спуска надолу, а от потъналата подводница няма и помен...

Премини на 178.


84.

Бавно приближавате към западната част на архипелага. Навлизате внимателно сред истински лабиринт от малки островчета, плитчини и рифове. Вятърът се усилва все повече и вълните се надигат, заплашителни и бучащи над озъбените скали. Бялата пяна на прибоя кипи около вас, а тътенът му се усилва и ушите ви глъхнат от мощната му канонада. С всяка изминала минута плаването става все по-трудно и опасно...

Последен се измъкваш през отвора на торпедната тръба и бавно поемаш към повърхността. Спазваш стъпките за декомпресия и на дълбочина 20 метра спираш за около минута. Огромният тъмен силует на „Блек фиш“ безшумно се стопява в мрака на дълбините и ти оставаш сам, зареян сред зеленикавата подводна мъгла на океана. Когато най-сетне изплуваш, останалите трима са вече отгоре и те очакват. Надувният денк с багажа ви също е тук и плавно се полюлява върху вълните. Сержант О’Гири бързо доплува до теб и посочва на север. — Ето го, лейтенант...

Вглеждаш се в сумрака и действително различаваш ниските очертания на остров Патанг — крайната цел на вашето пътуване. Стисваш зъби и поемаш дълбоко въздух. Играта започва!

В този момент до слуха ти долита далечен шум от самолетни двигатели. Оглеждаш се внимателно и виждаш три ниско летящи точки, които се носят на две-три мили от вас и скоро се изгубват зад хоризонта на север. Проклетите и вездесъщи японски „Зеро“, които кръстосват като глутница чакали в търсене на плячка. Моментално си представяш какво би станало, ако „Блек фиш“ бе изплавал в тази точка...

— Пригответе лодката, момчета! — подаваш команда, когато шумът от самолетите заглъхва напълно. След това отново се вглеждаш в контурите на острова, преценявайки следващия си ход.

Имаш два варианта на действие. Първият е да дебаркирате директно на Патанг и да установите там базата си. Ако се спреш на него, премини на 120. Вторият е малко по-сложен, но пък по-предпазлив. Да се доберете до някое от малките островчета, пръснати около големия Патанг, да слезете на него и оттам внимателно да обследвате архипелага и акваторията му. Решиш ли се на това, отиди на 193.

Предпазливостта надделява и решаваш да потърсите прикритие. Съобщаваш това на хората си и отново се хващате за греблата. Бавно заобикаляте острова откъм южната му страна и се озовавате на около миля от западния му бряг. Пред погледа ти изплува истински хаос от малки островчета, рифове и плитчини. Вятърът се усилва, а с него нараства и грохотът на разбиващите се вълни. В студения утринен въздух се носят облаци от солени водни пръски и пяна, откъсната от гребените на вълните. Бурята бързо набира мощ и лодката все по-силно се мята сред кипящия воден хаос. Гребете със сетни сили и навлизате все по-навътре сред безкрайния лабиринт на архипелага.

И така, решаваш да изследваш дъното през деня. Тогава ще разполагаш с повече светлина и ще се ориентираш по-добре сред лабиринта на кораловия риф. Сега пред теб изниква и един друг въпрос. Дали да се потопиш сам или да вземеш и друг от отряда? В първия случай ще ти бъде по-трудно да изследваш дъното и ще загубиш повече време. Но от друга страна лагерът ви ще има повече защитници, в случай че японците от Патанг слязат на вашето островче. Затова, решиш ли да се гмурнеш сам, премини на 188. Сметнеш ли обаче, че е по-добре да бъдете двама, отиди на 117.

Накрая всичко се оказва напразна загуба на време. След още стотина метра светлината на прожектора ти попада върху отвесна базалтова скала. Подводната галерия се оказва задънена и не ти остава нищо друго, освен бързо да се върнеш на 108 и да изследваш някоя от останалите две галерии. Не губи време и поемай назад!

Хаваецът се хвърля срещу теб и замахва. В ръката му матово проблясва острие на нож. Отскачаш назад и ток разсича въздуха на сантиметри от гърлото ти. Удряш се болезнено в някаква подпора, но сега не ти е до това. Кахое замахва повторно, като при това те изритва с крак в коляното. Пронизва те остра, пареща болка, но успяваш да отбиеш удара и на свой ред го атакуваш с крак в стомаха. Той изпъшква и се свива без да изпуска ножа. Използваш това, отскачаш във въздуха и му нанасяш мощен, поразяващ ритник в лицето. Ударът е страшен и Кахое отлита назад с глух, болезнен стон. След това се просва неподвижно върху пода на трюма. Приведен в бойна стойка, ти очакваш новата атака на хаваеца, но тялото му е все така неподвижно и сгърчено. Изглежда че боят е приключил!

Запалваш една кибритена клечка и се надвесваш предпазливо над противника си. Кахое лежи свит на една страна, а под него бързо пълзи и се разстила кървава локвичка. Разтворената му уста е застинала в мъчителна болезнена гримаса. Очите му са изцъклени, добили вече студен, мъртвешки блясък. Учуден го обръщаш с крак по гръб и всичко ти става ясно. При падането си противникът ти неволно сам се е промушил с ножа и сега той стърчи забит до дръжката в гърдите му, малко под сърцето. Достоен и заслужен край за един жалък предател... В този момент дочули шума от борбата, в трюма бързо се спускат О’Гири и Карлучи с фенери в ръце. От пръв поглед всичко им става ясно и не е нужно да им обясняваш случилото се.

— Изхвърлете тази мърша зад борда! — кратко им нареждаш ти и бавно се измъкваш от трюма. Уморено сядаш върху един сандък на палубата, запалваш цигара и поемаш дълбоко острия тютюнев дим. Скоро зад гърба ти се разнася силен плясък и сержантът сяда до теб.

— Този мръсник... кучи син! Какво ли е успял да предаде?

— Не знам, сержант! Но за всеки случай трябва да променим курса. Незабавно!

Тревожи те и една друга мисъл. Дали е успял да предаде на японците за остров Патанг? Ако е така, с операция „Скорпион“ е свършено!

— Не ми е ясно, лейтенант, как е могъл толкова време да води американците за носа! Излиза, че е бил двоен агент.

— Нищо чудно, сержант. Японското военно разузнаване, особено „кемпентай“ действа отдавна в този район на Тихия океан. Имат изградена страхотна мрежа и ние тепърва ще им сърбаме поларата.

— Но как е възможно? Та нали брат му...

— Вятър и мъгла! — прекъсваш го ти. — Цялата тази легенда е служила за мотивировка и заблуда. Съмнявам се дали изобщо е имал брат! И изобщо дали е бил хаваец и се е наричал Кахое? Но да оставим този проблем на американците. Сега по-важно е да решим какъв ще е новият курс.

Ето че ти отново си изправен пред труден и отговорен избор.

Решението е взето! Ще летите със самолет. Даваш последни инструкции на хората си и разпределяш тежкия багаж. Предстои ви да пренесете цял подвижен арсенал от храна, оръжие, надувни плавателни средства и водолазна екипировка. Точно в 4,00 часа вие се качвате на борда на един ДС-3 „Дакота“, определен за целта. Самолетът е транспортен и не е въоръжен, но затова пък може да лети ниско над водата и да прелети разстоянието без дозареждане. Разчиташ на това, че японските изтребители нямат радари на борда си, а само магнитометри и се отказваш от охранителен екскорт.

С мощен рев на двата двигателя „Дакота”-та тежко се отделя от пистата и се издига в утринния сумрак. След това описва широка дъга над съседния остров Мерир и поема право на запад — към притаената зад хоризонта неизвестност....

А сега бързо премини на 130.

91.

Голямата понтонна лодка се отделя от борда на подводницата и поема на изток, през бучащия океан. Огромните вълни я подхвърлят и блъскат отвсякъде. Но 20-метровият транспортен съд е стабилен и е създаден именно за такова време. Малкият му, но мощен двигател уверено го тласка през воя на вятъра и водата. Понтонът се управлява от един флотски сержант и двама матроси, а ти, О’Гири, Карлучи и Белон сте на носа със заредени и готови за стрелба автомати. Оглеждаш пътя пред вас с бинокъла и изведнъж съзираш малко каменисто островче, разположено на около миля от Патанг. В средата му се издига остра назъбена канара, сякаш създадена за наблюдателница. То също е опасано от риф, но прибоят му е по-слаб и тук-там забелязваш коридори от мътна, дълбока вода. Оглеждаш го внимателно и накрая взимаш решение. Допълзяваш до американския сержант и му посочваш канарата.

— Карайте към онази скала, сержант! Ще слезем на нея! — надвикваш воя на вятъра.

— Но, сър... наредено ми е да ви стоваря на Патанг!

— Тук аз командвам, сержант! Карайте към островчето! До Патанг ще се доберем и сами, щом бурята утихне. Действайте!

Сержантът кимва и завива руля на лодката към новата цел. Когато най-сетне, мокри и премръзнали, преодолявате рифа и стъпвате на брега, тропическото слънце вече се спуска зад хоризонта на запад, готово всеки момент да се гмурне в океанските дълбини.

Трагедията се развива за секунди. Бърза и жестока! Бронираният нос на японския кораб се врязва с пълна скорост в корпуса и рубката на „Блек фиш“. Разнася се оглушителен грохот, вой от остро скърцане на разкъсан метал. Подводницата се разтърсва силно и ляга на левия си борд. Всичко в нея се къса и руши. В акумулаторния отсек избухва пожар и облак от отровни серни изпарения мигом изпълва коридорите и отсеците на подводницата От огромната пробойна нахлуват тонове бучаща вода, която помита всичко по пътя си: хора, люкове, прегради... Това е и краят!

Смъртно раненият подводен кораб се накланя още повече, след това забива рязко нос и изчезва в студените прегръдки на дълбините. А заедно с него и целият му екипаж, включително и ти с хората си... Всички вие поемате по последния си земен път. Към дъното...

Уви! Ти проигра шанса си, млади храбрецо! Загуби битката, но не се отчайвай! Това е само игра. Върни се бързо на 1 и започни всичко отначало. Желаем ти успех и очакваме нови срещи с теб. Горе главата!

А засега, сбогом!!!


93.

Бавно се спускаш към дъното, следейки показанията на дълбокомера. На дълбочина тридесет метра го достигаш и плавно се понасяш над него, отправяйки се на юг. Водата е лазурносиня и прозрачна, а видимостта отлична. Дъното е равно и песъчливо, покрито на места с гъсти колонии от зелени и жълти водорасли. Корали почти няма, с изключение на малки колонии, прикрепени върху пръснатите тук-там подводни скали. Това показва, че тази част от рифа е подложена на чести атаки от бурните вълни и мощни дънни течения, които носят от дълбините студена вода. По пясъка под теб пълзят пълчища от крабове, омари и раци-отшелници. Пъстроцветни рибни ята се стрелкат из водораслите, а яркочервените морски звезди бавно пъплят по скалите, покрити с водни мъхове и лишеи. Бързо прелитат ята от пъргави бонито, тон и скумрии и изчезват в зеленикавия сумрак на дълбините. Няколко огромни меру любопитно надничат от скалните си леговища и лениво се обръщат при твоето приближаване. Плуваш сред цялото това пъстро многообразие и зорко се оглеждаш. Но засега от „Скорпион“ няма и помен...

Тропическата нощ е захлупила океана. Небето е ясно и едрите звезди обсипват като ярки гирлянди небосклона над вас. Ирландецът и Карлучи седят на камъните около теб и пушат, а Белон е на пост върху канарата. Ти вече си решил как ще продължите търсенето.

— Утре ще почиваме е очакване на нощта. След това Карлучи остава на пост, а всички други слизаме и ще изследваме целия източен и северен риф. Ако и тогава не открием „Скорпион”, подаваме уговорения сигнал в базата. Нека командването да решава по-нататък! Засега това е всичко, момчета! Има ли въпроси?

Въпроси няма. Всички мълчаливо допушват цигарите си, загледани в пунната пътека, сияеща върху ленивите, заспали води на океана.

Решаваш да нападнеш мурената и да я прогониш от пътя си. Протягаш напред палката срещу акули и решително се насочваш срещу озъбената ù паст. Но мурените се славят със своя зъл и агресивен нрав. Раздразнена от твоето приближаване, тя се извива, размахва опашка и се стрелва към теб...

Вече цял час претърсвате дъното на дълбочина 70-80 метра. Преминали сте всякаква разумна граница и това, което правите, е чисто безумие. Но заповедта си е заповед, „Скорпион“ трябва да бъде открит!

Уви, от него няма и помен, а в бутилките на аквалангите ви остава въздух за не повече от 30 минути престой под водата. Вече се готвиш да дадеш сигнал за изплуване, когато О’Гири се появява иззад една подводна скала и припряно ви подава сигнал с прожектора си да го последвате...

Бързо доплуваш до мястото, заобикаляш тъмната каменна грамада и... замръзваш! Веднага премини на 199.

„Блек фиш” — надводно водоизместваив 1850 тона, пооводно 2425 тона. Дълбочина на потапяне — 150 метра, дължина 100 метра. Екипаж 85 души, въоръжена е с в кърмови и 8 носови торпедни апарати, плюс едно 102 мм оръдие и 2 зенитни автомата — една от най-съвременните и добри подводници на САЩ от типа „Гетоу“, порила някога океанските дълбини. Насочвано от своите „шумно” и „хидропеленгатори“, стоманеното чудовище бързо ви носи към крайната цел — остров Патанг...

Потопена на дълбочина 50 метра, „Блек фиш“ пори със стоманения си нос водата със скорост 10 възела в час. Безшумна като привидение и опасна като акула-човекоядец. Каквато е и всъщност!

А сега бързо премини на 141.


98.

За щастие океанът е спокоен и ти успяваш бързо да се промъкнеш през линията на прибоя. Луната осветява вълните и те фосфоресцират с меко неоново сияние. Отдалечаваш се на стотина метра отвъд рифа и се гмурваш отвесно надолу. Запалваш подводния прожектор и се озоваваш в приказния, нереален свят на нощния океан. Бавно размахваш плавниците и слизаш, оглеждайки се напрегнато във всички посоки. На дълбочина тридесет метра достигаш дъното и поемаш на север, следвайки лъча на прожектора...

Навлизаш още десетина метра и светлината на прожектора ти попада върху стена. Бързо я изследваш, но друг отвор няма. Пещерата е задънена! С известно разочарование се обръщаш, за да поемеш назад, но...

Някаква непреодолима сила те блъсва в гърдите и стомаха и те връща обратно при стената. В началото учуден, ти размахваш силно плавници и се оттласкваш от камъка, но... резултатът е същият. Учудването ти преминава в тревога, а тя скоро прераства в паника. Започваш да се мяташ в тясното пространство, но всичко е напразно. В пещерата срещу теб навлиза мощен воден поток и те приковава към стената. Продължаваш отчаяна, безплодна борба, а минутите отлитат неумолимо. А с тях отлитат и последните глътки кислород в акваланга...

Премини на 12.

100.

Решил си да се промъкнете покрай японските кораби. Засега те не се движат и това ви дава известен шанс да успеете. Насочваш носа на лодката южно от тях и поемате. Гребете сред пълна тишина. След около час сте вече на една линия с тях и буквално затаявате дъх! Дочува се само тихото свирене на вятъра и плисъкът на вълните, удрящи се в борда на лодката и плота...

Решаваш да не губите време и да използвате прикритието на тропическата нощ. Ще изплавате веднага! Съобщаваш решението си на командира и се отправяш към хората си, които те очакват в пълно бойно снаряжение при стълбата към надводната рубка. „Блек фиш“ плавно надига нос към повърхността. Към тихото мъркане на електромоторите се прибавя и шумът от баластните цистерни.

Малкият катер се носи със скорост 30 възела в час, излитайки над гребените на вълните. На моменти двата му винта изскачат над водата и режещият им вой ви оглушава и кара да тръпнете. О‘Гири здраво стиска щурвала в огромните си лапи, а очите му са приковани в стрелката на компаса. До него, с бинокъл в ръка, ти оглеждаш внимателно бясно мятащия се хоризонт и небето над него. На кърмата Белон се е вкопчил в ръкохватката на зенитната картечница, монтирана върху въртящ се станок. Държите курс право на запад и с всяка изминала минута се приближавате все повече към архипелага Патанг. Ниският силует на есминеца отдавна се е стопил на хоризонта зад вас, а от противника няма и помен. Капитан Спаркс се оказва дяволски прав. Зареяни сред безкрайната водна пустош, вие сте прекалено дребна и безобидна цел, за да привлечете вниманието на гордите и самоуверени самураи. Поне засега...

— Пригответе се! Ще прелетим ориентировъчно над целта. При втория заход, скачате! — гърми в шлемофона ти гласът на пилота. Вглеждаш се напрегнато през илюминатора. Самолетът се носи на 700-800 метра над острова, а след това прави остър вираж на изток, следвайки бреговата ивица. Под вас се простира гъста тропическа джунгла и само тук-там, между короните на дърветата проблясват огледалата на блата и мочурища. Истински зелен ад!

Даваш знак на хората си да се приготвят. Всички стават и се нареждат до товарния люк. С отмерени, тренирани движения закачат карабинките на парашутите си за опънатото стоманено въже, готвейки се за скок. Облечени сте в широки десантни гащеризони, боядисани в маскировъчен цвят, а върху запасните ви парашути лежат заредени и готови за стрелба картечните пистолети „Стен“. Начело е сержант О’Гири, а ти завършваш редицата на командосите. До самия люк лежи огромният денк с багажа, прикрепен към специалния товарен парашут.

— Отворете лука и бъдете готови! При сигнал на червената лампа, скачате! Времето ви за напускане е десет секунди. Желая ви успех и щастливо завръщане, момчета! Пазете се и нека Господ да е с вас!

След това връзката се прекъсва и вие оставате сами със себе си и с напрегнатото очакване. Пилотите отнемат тягата на двигателите и в товарния отсек настъпва тишина, нарушавана само от свиренето на вятъра и шума на самолетните витла. Даваш знак и О‘Гири отваря тежкия десантен люк. Вятърът се втурва с яростен вой и опарва с ледения си дъх лицата ви. В този миг червената лампа светва и започва тревожно да мига.

— Товарния парашут! — подаваш команда. Яките ръце на О’Гири и Белон го грабват и избутват през зеещия отвор. Веднага след него, без да губи нито миг, скача ирландецът, следван от останалите. Последен скачаш ти. А сега не губи време и премини на 138.