Тайната на скорпион

... Иззад едно скалисто островче на около петстотин метра от вас се появява военен катер. Корпусът му играе по вълните, а върху флагщока на кърмата му плющи боен флаг. Насочваш бинокъла към него и замръзваш от изненада и ужас!

Бял фон с червен кръг по средата. Японци! Какво, по дяволите, търсят тук и откъде изникнаха в тази буря?! Според разузнаването, островът би трябвало да е безлюден. Би трябвало..., но той не е! Катерът прави завой и се отправя към вас. Разстоянието бързо се скъсява, а вие не можете да мръднете от мястото си, лашкани нaпред-назад от вълните. Върху предната му палуба се появяват няколко дребни фигури и до слуха ви долита далечна, неразбираема команда на японски. Явно ви заповядват да се предадете.

- Пригответе оръжието! Щом наближат, стреляме! — крещиш ти на хората си и поставяш пълнител в картечния пистолет. Настръхнали, с изопнати лица, те също зареждат автоматите си и заемат позиция за стрелба. Бързо отиди на 9.

Намирате укритие между няколко скали в края на плажа. Тъмната плътна стена на тропическата джунгла глухо шуми под поривите на вятъра само на стотина метра от брега и ти решаваш да разузнаеш околността. Проверяваш и зареждаш автомата „Стен" и мушваш 45-калибровия „Колт Команда" в рязания кобур на бедрото си. Напрегнал зрение и слух, тихо се отправяш към гъсталака. Наоколо е спокойно и само плясъкът на вълните заглушава шума от стъпките ти.

Почти си стигнал до началото на джунглата, когато иззад един каменен блок долита лек шум и те кара да замръзнеш на място. Ослушваш се с пръст върху спусъка, но шумът не се повтаря и ти си отдъхваш. Може би е била птица или тропически гущер. Все пак трябва да провериш! Бавно се отправяш натам и скоро си до канарата. И в този момент върху теб безшумно се нахвърлят няколко черни сенки. Силен шут избива оръжието от ръцете ти, а две яки, мускулести ръце се впиват в гърлото ти и секват дъха ти. Едновременно с това, друг тъмен силует изниква пред теб и два силни удара се стоварват в стомаха ти и слънчевия сплит. Пред очите ти причернява.

Сега бързо премини на 14.

106.

— Момчета, край с екзотиката. Пригответе гумената лодка и товарете багажа на плота!

— А какво ще правим с праото, лейтенант? Можем да го запазим и използваме на връщане - обажда се О‘Гири.

— Не, сержант! Ще действаме по първоначалния план. Открием ли „Скорпион“ и документите, обаждаме се по радиостанцията в базата. Други ще имат грижата за нашето завръщане. А сега на работа!

След час всичко е готово. Багажът е натоварен, оръжието проверено и готово за бой, а водолазният плот е привързан към кърмата на лодката. Качвате се в нея и изчаквате Белон, който е в трюма на праото. След минута той се измъква от него и скача при вас.

— Готово, лейтенант! Заповедта е изпълнена.

— Добре. Тръгваме!

Всички хващат греблата и скоро малката флотилия се отдалечава от самотно полюшващото се върху вълните корабче. Когато след половин час се обръщаш назад, над водата се подава само върхът на мачтата му, но скоро и той изчезва. Трагичен, но достоен край за един рибарски кораб, трудил се неуморно в океана и погребан в дълбините му. А очертанията на остров Патанг са все по-близо, окъпани в кървавото зарево на залеза.

Остава да решиш дали директно ще дебаркирате на брега му или първо ще слезете на някое съседно островче и оттам ще се ослушате и ще огледате големия Патанг.

В първия случай отиваш на 184.

Във втория преминаваш на 84.

107.

В зелените котешки очи на чудовището гори хищен, неумолим пламък. То налита върху теб със скоростта на изстреляно торпедо и разтваря широко челюсти, готово за ужасната захапка. Замахваш с ножа и нанасяш страхотен удар по носа му. Но острието отскача от твърдата грапава кожа и ножът излита от ръката ти. Акулата рязко се извива и в следващия миг огромната и опашка се стоварва като парен чук върху главата ти. Тялото ти е буквално смазано като върху исполинско менгеме. Смъртта ти е мигновена и душата ти отлита в царството на вечния покой, миг преди острите зъби на акулата да| се впият във вече мъртвото ти тяло.

И... това е всичко! Край на операция „Скорпион“ и на твоя живот! Но ако все още желаеш да се бориш, върни се на 1 и започни всичко отначало! Надяваме се на това и те очакваме в чудния и вълнуващ свят на приключенията, риска и борбата! Вярваме в теб, млади приятелю! А засега, сбогом и до нови срещи!!!

108.

Мрачният и тъмен отвор неудържимо те привлича и ти бавно навлизаш в зейналата му паст. Тежката застояла вода е леденостудена и те пронизва дори през гумирания водолазен костюм. Сводовете на пещерата са гладки и отвесни, покрити с подводни мъхове и лишеи, както и с раковините на измрели ракообразни и мекотели. Продължаваш да навлизаш в зейналото подводно гърло, когато неочаквано се изправяш пред нова загадка.

На стотина метра от входа каменната галерия се разделя на три отделни коридора. Въпросът сега е по тях да продължиш? Ако решиш да плаваш по левия, премини на 38. Спреш ли се на средния, отиди на 148. Избереш ли крайния проход вдясно, прескочи на 167.

109.

Въпреки тъмнината бързо преодолявате рифа и се добирате до островчето. Изтегляте плота на брега и разтоварвате екипировката. Докато Белон настройва радиостанцията и разпъва антената, ти сядаш на един камък и надраскваш кодираното съобщение върху лист хартия. „Рибар 1, тук Рибар 2. Точка. Рибата избяга на дълбоко. Точка. Уловът прекратен. Точка. Чакам нова мрежа. Точка.“

Белон бързо се справя с таблицата за шифроване и скоро морзовият ключ затраква нервно в ръцете му. Предава три пъти радиограмата през интервал от минута и превключва на приемане. Четиримата пушите мълчаливо. Напрегнато очаквате отговора.

И той долита след десетина минути. Зумерът на приемника бързо започва да писука. Белон светкавично записва морзовите знаци и изчуква сигнал, че радиограмата е приета. След това се заема да го декодира и скоро текстът е в ръцете ти: „Рибар 1. Тук рибар 2. Точка. Съобщението прието. Точка. Очаквайте пратката в уговореното място. Точка. Край. Точка.“

Само ти знаеш, че дванадесет часа след изпращането на сигнала край западния бряг на архипелага, в предварително уговорения квадрант, ще изплува подводница и ще ви прибере на борда си. Но на душата ти е тягостно и завръщането не те радва. Очаква те дълъг и неприятен разговор с комодор Джаксън, след това подробен анализ и оценка на твоите действия и накрая заключението на щаба. Което, както очакваш, няма да е много ласкаво за теб... Но какво да се прави, войната си е война! Има победи, но има и поражения и в случая победеният си ти. Поне засега. Все пак, горе главата! Ако желаеш, можеш да се върнеш на 1 и да започнеш всичко отначало! Съветваме те да опиташ пак и ти желаем от сърце успех!

А засега — сбогом и до нови срещи, млади приятелю!!!

Бързо лавирате между отделните канари и рифове, обгърнати в пяна и солени пръски вода. Отдалечавате се на около 1-2 мили от големия Патанг и попадате сред истински хаос от подводни скали и малки островчета. Едно от тях привлича вниманието ти и ти го показваш на О“Гири. В средата му се издига висока, назъбена канара, която би била добра наблюдателна точка.

Точно това, което ти трябва! Внимателно преминавате гърмящата линия на прибоя и попадате в дълбока, закътана лагуна. Спирате и ти обясняваш плана си на останалите. След това се прехвърляте в малката гумена лодка и се отправяте към скалистия бряг, влачейки след себе си водолазния плот с багажа. Зад вас катерът бързо потъва с пробито дъно и скоро корпусът му изчезва под спокойните, зеленикави води на залива. Лекият порив на вятъра разпръсва едно петно от машинно масло и накрая океанът напълно заличава следите от поредната си жертва. А вие продължавате да гребете към ocтровчето, напрегнати, с пръсти върху спусъците на картечните пистолети...

Веднага отиди на 58.

111.

— Смятаме да ви дадем за водач един местен рибар! Кахое, хаваец. Нашият отдел вече го е използвал при някои второстепенни операции.

— Сигурен ли сте в неговата лоялност, сър?

— Да, лейтенант. Поне до този момент. Преди половин година праото на брат му, също рибар, изчезнало безследно и всички са сигурни, че е било потопено от японски кораб или торпедоносец. Оттогава Кахое люто мрази самураите. Освен това е участвал в доброволния батальон при отбраната на Манила. Тъй че нямаме причини да се съмняваме в него. Другото също много важно нещо е, че хаваецьт познава тези води като петте си пръста. Включително островите от архипелага Патанг. Често с брат си са събирали там гуано и са се гмуркали за морски сюнгери и омари. Бил е и ловец на бисерни миди край Ява, но за това той избягва да говори. По принцип е много мълчалив, дори затворен, за разлика от събратята си, които не спират да ломотят, да угодничат и най-вече да крадат. С една дума, не си завира не трябва и затова го използваме. Този човек е роден и живял върху такова прао и ще ви преведе със завързани очи през всички плитчини, рифове и течения. Гарантирам ви това!

— Знае ли за целта на нашето плаване, сър?

— Разбира се, че не! Знае само, че сте морски картографи и трябва да изследвате и нанесете на карта теченията край архипелага. Това е всичко. Наредено му е да ви откара до Патанг и веднага да се върне.

— Владее ли някакви езици?

— Само всички местни наречия, плюс малко неправилен английски. Но, както ви казах, е много мълчалив и затворен. Впрочем, така е по-добре. Имате ли други въпроси?

Мълчиш известно време и замислено се вглеждаш в залива. Честно казано, не ти се нрави много идеята да плавате с чужд човек, особено при тази мисия. Но като че ли нямаш друг изход.. Какво пък, бъдещето ще покаже!

— Засега не, сър. Ако изникне нещо непредвидено, ще се свържем по радиостанцията.

— Отлично, лейтенант! При това положение смятам, че довечера можете да отплавате. А сега да се връщаме в щаба. Адмиралът ви чака.

Премини на 35.

112.

— И така, момчета, фактът си е факт! Японците са ни изпреварили и са вече на Патанг. Не знаем колко са и какво търсят там, но продължаваме изпълнението на задачата. Може да са просто наблюдателен пост, а може да са надушили нещо за „Скорпион“... Затова искам да действате абсолютно тихо и да се движите като привидения! Ще работим под прикритието на островите и забранявам който и да е от вас да се показва от източната страна на островчето и на рифа. Ще обследваме и източния прилив, но ще се потапяме само през нощта. Смятам, че дотук съм напълно ясен! Утре сутринта ще сляза сам, за да разузная основата на западния риф. Сержант О'Гири остава в лагера и ще следи всяко движение около нас. Белон и Карлучи ще ме осигуряват с лодката и ще поддържат визуален контакт с О'Гири! В случай на опасност, веднага ще ме предупредите с подводен пиропатрон. Правили сме го и друг път и знаете как да действате. Това е... за останалото ще имам грижата аз! Има ли въпроси? Няма!Тогава всички по местата!

Замахваш с палката и удряш връхлитащото чудовище по носа. С почти неуловимо движение на опашния плавник, акулата се отклонява и прелита край теб. Но веднага се обръща и връхлита отново...

Ти си вече на повърхността, като не откъсваш поглед от хищницата. С острието на палката отбиваш и повторната й атака, но сега около теб са се появили и другите акули и шеметно кръжат наоколо. Въртиш се във всички посоки и крещиш като луд, но това не спира глутницата. Ти си обречен и краят не закъснява! Нещо силно те удря в краката и остра, непоносима болка пронизва дясното ти бедро. Преди да се опомниш нови, още по-силни удари се врязват първо в гърба ти, а после и в гърдите ти. Дъхът ти секва и пред очите ти причернява. Водата около теб бързо почервенява от кръв. Твоята кръв!

Миг преди да загубиш съзнание, усещаш как една стоманена челюст те захапва и замъква под водата! И... това е всичко! Повече нищо не чуваш и не виждаш и смъртта милостиво те покрива с черния си саван!

И така, ти загуби, млади приятелю! Допусна фатална грешка, която те доведе до гибелен край. Затова сега сее върни на 67 и направи нов избор! Не се бави и поемай! веднага!

На добър път и успех!!!

Смяташ, че надигащата се буря е причина за паниката сред подводните обитатели на тропическия риф. Но много скоро разбираш жестоката си заблуда...

Откъм тъмните, мрачни дълбини на открития океан са задава нещо, което моментално кара пулса ти да се учести, а сърцето лудо да забие в гърдите ти...

Сега бързо премини на 129.


115.

Малко преди залез слънце на хоризонта пред вас прелита самолет. Съдейки по шума на двигателите това е един от прословутите японски „Митсубиши-Зеро“. Машината се носи на бръснещ полет, ниско над вълните и ти напомня ловджийска хрътка, душеща за плячка. Прелита на две мили пред носа на праото и за ваше облекчение се изгубва сред облаците. Но дали пилотът ви е забелязал?

Ако е така, трябва незабавно да промените курса! Стига, разбира се, да не е късно и за този ход! Мисли и решавай бързо!

Ако искаш да продължите по досегашния курс, премини на 68.

Сметнеш ли обаче, че е по-безопасно да поемете по нова посока, отиди на 140.


116.

Изминал е повече от час и сега ти висиш на 50 метра под повърхността, колебаейки се какво да предприемеш. Ти си професионалист и отлично съзнаваш какво може да те сполети,ако преминеш критичната дьлбочинна граница. Но дъното е някъде под теб и само там можеш да откриеш потопения „Скорпион" или поне следи от него. Според данните на командването той е бил потопен близо до рифовете на Патанг и би трябвало да е някъде тук! Ала океанът упорито и ревниво крие плячката си и няма никакво намерение да ти я отстъпи!

Време е да вземеш някакво решение!

Ако проявиш благоразумие и решиш да поемеш към повърхността премини на 44.

Ако пък авантюризмът и професионалната ти гордост надделеят и решиш да продължи към дъното, отиди на 66.


117.

Отново е ден. Живителната топлина на тропическото слънце съживява заспалите води на пролива. В пълна водолазна екипировка двамата с Белон, когото си избрал за съекипник, бавно нагазвате в тихите води на лагуната и достигате до скалите на рифа. Откривате един тесен пролив между озъбената им паст и бързо се озовавате в открити води. На хоризонта пред вас синеят очертанията на остров Патанг и това те кара да се откажеш от гумената лодка. Сигурен си, че японците наблюдават денонощно източната част на рифа и появата на плавателен съд веднага би привлякла вниманието им.

Правите последна проверка на аквалангите, намествате подводните маски и поемате към дъното.

Сега отиди на 23.

118.

Почти сте се добрали до катера, когато ирландецът надава силен вопъл и рухва на земята. Главата му е залята в кръв, а краката му ритат и ровят пясъка в предсмъртна агония. След това огромното му тяло замръзва, сгърчено в неестествена поза. Край!

Дива ярост избухва в гърдите ти и замъглява погледа ти. Бързо откачаш граната от пояса си, измъкваш предпазната халка на взривателя и я запращаш към невидимия враг. Мигове след това върхът на взривната вълна помита околните храсти и разтърсва въздуха. Стрелбата около теб замира и ти веднага се възползваш от това. Скачаш и хукваш към катера, но не си направил и десетина крачки, когато нова, още по-силна експлозия еква зад теб. Чудовищна сила, като юмрукът на побеснял великан, те блъсва в гърба. Откъсва те от земята и те запраща към водата. Остра пареща болка пронизва тялото ти, а след това пред очите ти се спуска черен, непрогледен мрак. И това е всичко. Душата ти бързо и тихо напуска разкъсаното ти от граната, обезобразено тяло... Наоколо настъпва тишина.

Така е и в живота, млади храбрецо! Често невинните на пръв поглед грешки се заплащат скъпо! Както е и в този случай. Но не падай духом! Върни се на 150 и опитай някой от останалите варианти! Желаем ти успех! И така, на път!!!

— До акваторията на Патанг остават двадесет минути, лейтенант. Предстои ни да решим къде точно да ви оставим! Мога да се приближа плътно до рифа на западния бряг. Това ще ви спести време, а и ще имате по-добра видимост и ориентири в тъмнината. А мога да изплавам и да ви сваля на 2-3 мили от архипелага. Акустиците докладват, че бурята отминава и за вас няма да е проб¬лем да доплавате с гумената си лодка до острова. Така ще имате време да се огледате и ослушате по-добре. Решавайте, но по-бързо.

И така, ти отново си изправен пред труден избор. И двата варианта имат своите плюсове и минуси.

И все пак, спреш ли се на първия вариант, премини на 133.

Ако пък приемеш, че предпазливостта никога не е излишна и избереш втория вариант, отиди на 171.


120.

И така, след кратко колебание ти вземаш решение. Рисковано, но затова пък пестящо ценно време. Белон и Карлучи бързо се справят с гумената лодка и скоро вие вече гребете към синкавите размазани очертания на тропическия остров. Самият ти си залегнал на носа и внимателно се взираш през бинокъла към приближаващия бряг. Картечният пистолет лежи до теб, зареден и готов за стрелба. Лицата на останалите също са напрегнати, а оръжията им — готови за бой! А крайбрежният риф, потънал в кипяща пяна и разтърсван от тътена на прибоя, е все по-близо...

Нощта преминава без произшествия, но на сутринта вятърът се усилва и към обед добива ураганна сила. Все по-високи и разпенени вълни се нахвърлят върху праото и то се тресе и скърца под ударите им. За ваш късмет вятърът е все още попътен и вълните налитат откъм кърмата, тласкайки ви шеметно на запад. Часовете летят и ти вече тревожно се питаш кога и как ще свърши това лудо препускане сред разбеснелия се океан...

Решаваш да слезете директно на острова, за да не губите ценно време. Това крие своите рискове, но наоколо бушува война и всичко е риск. Даваш знак и лодката се отправя към източния бряг, който тъмнее пред вас. Вече сте на половин миля и ти ясно различаваш гърмящата и кипнала пяна на разбиващите се в рифа вълни. Преминаването им сред утринния полумрак е повече от опасно и ти отлично съзнаваш това. Затова решаваш да заобиколите откъм подветрената страна на острова и там да потърсите по-тихо и удобно място за слизане. Вятърът се усилва и лодката ви все по-силно се люлее върху гребените на вълните, а след това стремително пропада в дълбоките падини, зейнали между тях.

След час, капнали до смърт и мокри до кости, вие успявате да обиколите целия Патанг. Но навсякъде картината е все същата. Безкрайни озъбени рифове и гърмящ прибой. Отпускате уморено ръце и отчаяно се взирате в заплашителната гледка. Сега трябва да решиш къде ще се опитате да преминете бушуващия воден ад.

Ако се насочиш към източния бряг, отиди на 59.

Но има и друг изход. Да слезете на някое от малките островчета, пръснати пред западния бряг на Патанг. Оттам спокойно да огледате големия остров и да изчакате преминаването на бурята. Тогава отиди на 79.


123.

Описвате широка дъга и в края на третото денонощие тъмните очертания на архипелага Патанг се открояват на северния хоризонт. О‘Гири и Белон хвърлят плаващите котви от носа и кърмата, а след това помагат на Карлучи да свали платното. Праото загубва ход и накрая спира, полюлявано от течението и вълните.

Сега ти предстои да вземеш решение, което впоследствие може да се окаже много важно. Изправен си пред дилемата — дали да запазите праото и да го използвате като плаваща база или да го потопите и да се доберете до острова с гумената лодка и водолазния плот с багажа.

Ако се спреш на първото решение, премини на 61.

Предпочетеше ли втория вариант, отиди на 106.

124.

Бавно се вмъкваш в тесния скален отвор, оттласквайки се с ръце от студените базалтови издатини. Главата и раменете ти преминават през цепнатината, но когато идва ред на акваланга, се случва непоправимото...

Решил си да не подлагаш хората си на прекалени физически натоварвания, които и без това ви предстоят. Затова след кратко колебание се обръщаш към командира на „Блек фиш“, комадор Майк Джонсън.

— Изплаваме, капитане!

Той кимва с глава и натисва бутона на разговорната уредба.

— Тук команден отсек! Всички по местата! Изплаваме! Носов диферент 12 градуса, скорост един метър в секунда. Акустиците да докладват обстановката! Носовите торпедни апарати, готови! Артилерийският разчет готов! Започваме! Броени секунди след командата вибрациите се усилват и подът под краката ти се накланя. До слуха ти долита свистенето на помпите, които продухват водата от баластните цистерни и подводницата бавно поема към повърхността.

А сега премини на 20.

126.

Решаваш да използвате дихателните апарати и да се измъкнете през торпедния апарат.

— Ние сме подводни командоси, капитане и предпочитам да действаме като такива. Затова сме и тук!

— Разбирам ви, лейтенант! — кимва с глава капитан Джонсън. — Но ако питате мен, по-добре е да се откажете от този вариант или поне да изчакате. В момента над нас има буря и мога да си представя какви са вълните сред рифовете и плитчините на архипелага. Помислете добре върху това! Аз съм моряк, лейтенант, и съм преживял не една тропическа буря!

Запалваш цигара и се замисляш над думите на Майк Джонсън. Знаеш, че той е прав. Плаването в такива води с малка гумена лодка е чисто безумие. Но от друга страна, така ще спестите време, което сякаш лети. Сега ти се налага да направиш решаващия избор, тъй като ти си командира.

И така, ако решиш да се вслушаш в предупреждението на капитана и да се откажеш от този вариант, върни се на 141 и избери някой от останалите.

Ако пък твърдо си решил, ти и хората ти да премерите сили със стихията, премини на 29.

127.

Блъскани и носени от вълните, бързо се приближавате към гърмящия прибой на рифа. Исполинският юмрук на океана се стоварва на равни интервали върху черните базалтови скали. Отдръпва се и след това още по-яростно се нахвърля върху тях. Над всичко това висят огромни облаци от воден прах и закриват очертанията на острова. Студени тръпки лазят по гърба ти, наблюдавайки кошмара, през който трябва да преминете. Но вече е късно за връщане...

Затова сега премини на 174.

Вече си на повърхността. Маската ти пробива водното огледало и те залива ярката слънчева светлина. Но в следващия миг грамадна вълна с рев се стоварва върху теб и те залива с кипнала, шумяща пяна. Изскачаш отново и се оглеждаш. Лодката с Белон и Карлучи е на стотина метра от теб и подскача върху прииждащите талази. Изплюваш мундщука на акваланга, размахваш ръце и се опитваш да им дадеш знак. Но стихията отново се нахвърля злобно върху теб и те залива. Празните бутилки на гърба ти те теглят надолу. Доста неприятна и опасна ситуация, но хората ти вече са те забелязали и бързат в твоята посока. След минута са до теб и те издърпват от водата. Смъкват акваланга от гърба ти и ти се изтягаш изморен и задъхан на дъното.

— Обратно към острова! — командваш ти, докато плюеш солената океанска вода.

— Открихте ли нещо, лейтенант? — обажда се Белон, докато работи с греблата.

— Не... — изправяш се и сядаш в бясно подскачащата лодка. — Край рифа няма и помен от „Скорпион“. Щом премине бурята, ще започнем търсенето по квадранта. Трябва да го открием, по дяволите! Стига да е тук...