Тайната на скорпион

От зеленикавата подводна мараня, като зловещи привидения изникват силуетите на ято акули. Източените вретеновидни тела са с дължина около 1,5 — 2 метра и ти с облекчение различаваш безобидните пясъчни акули. Макар че напълно безопасна акула няма и всичко зависи от обстоятелствата и обстановката при срещата й с човека.

Ала истинската заплаха само след миг се появява и уверено се насочва към теб. Една голяма тигрова акула. Това е нещо съвсем различно! Силното й, мускулесто тяло е с дължина около 4-5 метра и завършва с мощна опашка.

Немигащите й котешки очи горят с хищен, зеленикав пламък и са вперени алчно и неумолимо в теб. Дели ви разстояние от 100-150 метра, но тя бързо го скъсява. Вече ясно различаваш разтворената й паст, от която се подават няколко реда остри, ужасяващи зъби. Движенията на чудовището са бързи и уверени и ти отлично знаеш какво ще последва. Въпреки подводния студ, тялото и лицето ти се покриват с гореща лепкава пот. Ръката ти, която вече стиска водолазния нож, започва леко да трепери...

Трябва да вземеш светкавично решение! Имаш няколко варианта. Първият е да се опиташ да изплаваш на повърхността и да се добереш до лодката преди звярът да те е атакувал. Спреш ли се на него, премини на 189. Вторият вариант е да се скриеш между водораслите, издигащи се на 2-3 метра над дъното. Решиш ли се на този ход, отиди на 43. Третият възможен изход от кошмарната ситуация е да се добереш до отвесната стена на рифа, който е на стотина метра зад гърба ти. Да се прикриеш в някоя от цепнатините и да изчакаш опасността да отмине. Спреш ли се на това, прескочи на 146.

И последният вариант е да останеш на място и да опиташ да прогониш акулата с викове, движения и шум от въздушните мехури на акваланга. Решиш ли да действаш по този начин, премини на 82.

130.

Летите вече час. Монотонният шум на двигателите те унася, но въпреки това не можеш да заспиш. Тревожни мисли и въпроси напират в главата ти и не ти дават покой. Останалите бойци от групата са се разположили в товарния отсек на самолета. Познаваш ги отлично. Сурови мъже на войната. Професионалисти, пестеливи на думи и движения, приели риска и съприкосновението със смъртта за свое ежедневие. Както и ти самият! Тежката „Дакота“ се носи ниско в бръснещ полет над зелените води на океана, обгърната от бялата, влажна пелена на утринните изпарения. Небето около вас е чисто и спокойно и като че ли всичко е наред...

Точно в този момент люкът, водещ към пилотската кабина се отваря и се появява вторият пилот. Лицето му е напрегнато и тревожно.

— Май ще имаме неприятност, лейтенант!! Получихме съобщение от базата на остров Пулона. Радарите им са засекли голяма група японски самолети. Движат се от североизток към нас и скоро ще пресекат курса ни. Съдейки по скоростта им, нашите момчета предположиха че това са изтребители „Митсубиши-Зеро“. Съветват ни да се върнем!

— Какво мисли командирът на екипажа, капитане?

— Смята, че е най-разумно да завием обратно и то веднага, лейтенант. Това е транспортен самолет, а не изтребител! Ако проклетите самураи ни спипат, ще послужим за учебна машина и те просто ще се позабавляват. Но вие сте командир на тази група и това е мисия на вашето командване. Тъй че решавайте...

— Няма ли друга възможност да се измъкнем от японците, капитане?

— Трудна работа, приятел? Но все пак можем да опитаме. Например да завием на 90 градуса на югозапад и да опишем широка дъга. А след това да подходим към вашия остров откъм подветрената му страна. Но тогава ще имаме проблеми с горивото и само Господ знае дали ще се доберем обратно до летището на Тобе...

— Друг вариант?

— Е може да продължим полета по същия курс и височина. Японците летят високо и нямат радари. Ако имаме късмет, може и да не ни открият в мъглата, но това е само в краен случай и не ви го препоръчвам. Просто шансът е нищожен, лейтенант!

И така, предстои ти да вземеш важно и трудно решение. От него може би ще зависи изходът на мисията и животът на много хора.

Ако се спреш на първия вариант, т.е. връщане обратно, премини на 1 и използвай някой от останалите варианти за придвижване до остров Патанг. Ако решиш да завиете на югозапад заобикаляйки опасния район, отиди на 170. Или може би ще поемеш риска де летите направо, за да не губите ценно време? В такъв случай прескочи на 36.

131.

След дълга борба преодолявате рифа и стигате до целта. Мокри до кости, треперещи от студ и умора изпълзявате върху скалата. Със сетни сили изтегляте лодката и плота върху черните базалтови скали и се отпускате премаляли до тях. На изток слънцето вече изплува от океана и залива вълните с кървави отблясъци.

— Те като че ли знаят кои сме .. — тихо се обажда зад гърба ти О'Гири.

За съжаление той се оказва дяволски прав!

— Точно така, господа! Отгатнахте правилно... те знаят кои сте и горят от нетърпение да се запознаят лично с вашите персони! — дочувате зад гърбовете си гласа на Кахое. Но този път той не ломоти и не срича, а говори на почти перфектен английски. Върху дебелите му устни играе ехидна усмивка, а в ръката му виждаш насочен към вас пистолет. Четиримата сте на палубата и той ви държи на прицел. Кахое действа спокойно и професионално. Прекалено професионално!

— Кой сте вие, Кахое, или както е там истинското ви име?

— Вече мога да ви го разкрия, джентълмени! Капитан Камацу от военноморското разузнаване на императорския флот. А сега се наредете край левия борд и избягвайте всякакви резки движения! Хайде, по-живо! — и той заплашително вдига дулото на пистолета. Не ви остава нищо друго, освен да се подчините и четиримата бавно се помъквате към парапета. След това всичко се развива светкавично.. Вече сте до борда, когато сержант О'Гири прави рязко и почти незабележимо движение с ръка. Нещо изсвирва във въздуха, а японецът замръзва на място с изцъклен поглед. След това изпуска пистолета и се олюлява, а от устата му избива кървав фонтан. Едва сега забелязваш дългия, стоманен клин, забит до половина в гърлото му.

— Сбогом, капитан Камацу! И дано гориш вечно в ада! — спокойно се обажда О'Гири и бързо се отправя към люка на трюма. — Клинът беше върху въжетата до парапета, но тази самодоволна маймуна изобщо не го забеляза!

— Добре, момчета... — размърдваш се най-после ти. — Няма спасение, но поне ще продадем по-скъпо кожите си. Да покажем на жълтокожите как умират подводните командоси! Заемете добри позиции и стреляйте само по моя команда! Това е всичко, момчета!

Предстои ви последният бой, японският кораб приближава все повече. А заедно с това отлитат и последните минути от вашия живот! Съжаляваме, млади приятелю, но ти не прояви необходимата бдителност и сега ще заплатиш за това с живота си. Битката е предварително загубена и сега не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на 1 и да започнеш всичко отначало. Не губи време и поемай на път! Желаем ти успех!

А засега — сбогом и до нови срещи!!!

— Нека се приближим повече, капитан Джонсън! Не искам да се мотаем дълго из водата с целият си багаж. През нощта лодката оставя фосфоресцираща диря, а това е добър ориентир за японските пилоти.

— Вие решавате, лейтенант! — кимва с глава командирът на „Блек фиш“ и натиска комутатора на разговорната уредба.

— Тук команден пост! До всички отсеци, готови за изплаване! Машинен отсек... малък ход напред... курс 1-0-0. Носови кормила на три градуса! Започнете продухване на баластните цистерни! Акустична станция... искам кръгов обзор. Докладвайте за всеки шум! След тридесет минути изплаваме на перископна дълбочина. Край!

След това капитан Джонсън се отпуска уморено на мястото си и разтърква слепоочия.

— Това е всичко, лейтенант! Можете да вдигате хората си и да се готвите за разтоварване.

След още два часа гребане вече няма никакво съмнение. Попаднали сте в капана на мощното североизточно течение и сте отнесени далече от крайната цел. От Патанг няма и помен. Отпускате безпомощно греблата и изпадате в мрачно униние.

— Няма смисъл, командире — нарушава мълчанието Белон. — Продължим ли така, само ще се напъхаме в ръцете на жълтокожите.

И той е дяволски прав. Течението ви носи право към ескадрата иа адмирал Микава. Налага се незабавно да мислите за измъкване. За жалост трябва да признаеш грешката и поражението си. Океанът е по-силен от вас и планът ти отива по дяволите. Остава ти само един последен, отчаян ход. И след дълго колебание ти решаваш да го предприемеш.

— Карлучи! — обръщаш се към австралиеца. — Приготви радиостанцията и потърси базата в Талауд. Нека да изпратят кораб, иначе с нас е свършено. Ще им предадем приблизителните ни координати

• 
  Японците също могат да прехванат съобщението, лейтенант! — мрачно се обажда сержант О'Гири. Той е прав и ти отлично съзнаваш това.
  
• 
  Така е, сержант... Сега съдбата ще реши кой ще ни прибере пръв. Наш или японски кораб! Стискайте палци, момчета и се молете на Бога! Ти загуби, млади приятелю! Направи погрешен избор и провали всичко. Затова сега се върни иа 1 и започни всичко отначало. Желаем ти успех! А засега — сбогом и до нови срещи!!!
  

Тропическото слънце вече сипе жаравата си върху вълните, когато малката гумена лодка се промъква през един тесен пролив в рифа и поема навътре. Белон и Карлучи натискат здраво греблата, а ти си в пълно подводно снаряжение, готов за спускане. Черният хидроизолиращ костюм плътно прилепва по тялото ти, а аквалангът е проверен и закрепен здраво на гърба ти. Това е дихателен апарат от типа „Гаян“, работещ с атмосферен въздух под налягане 140 атмосфери. Автомат-регулаторът му е подобрен тип, американско производство и е създаден специално за военни цели. Всичко това ти позволява да плаваш около два часа под водата на дълбочина до 50 метра. В тази акватория океанът не е дълбок и ти се надяваш да откриеш подводницата на достъпна за апаратите ви дълбочина. Но това ще покаже времето! Сега си изправен пред избор — в каква посока да започнеш подводното си разузнаване? Покрай северната стена на рифа, покрай южната или да поемеш право на запад, към по-дълбоките открити води?

Бавно продължаваш да се спускаш в тъмните дълбини. С всеки изминал метър те обзема все по-голяма лекота, напрежението изчезва и ти става весело... Подводният мрак вече не те плаши и ти все по-смело размахваш плавници. Пулсът и дишането ти се учестяват, а в ушите ти започват да звънят безброй камбанки, сяка приближаваш преддверието на рая! Но едновременно това, дълбоко в съзнанието ти прозвучава сигнал за опасност. Един далечен глас неистово крещи да се върнеш веднага на повърхността. Но, уви...

Бездната те привлича неудържимо в коварните си, ледени обятия и ти вече нямаш сили да й се противопоставяш.

Премини на 187.

137.

Още при първите изстрели Белон, който е вляво от теб, се свлича на земята с болезнен стон. Гърдите и коремът му са надупчени от автоматичен откос и пясъкът под него бързо почервенява от шуртящата кръв. Хвърляш се по очи и откриваш на посоки огън с картечния пистолет. Вдясно от теб О'Гири също стреля, заливайки с куршуми храсталака пред вас. Бавно, с пълзене се оттегляте назад, търсейки някакво прикритие. Но такова няма...

А пясъкът около вас ври от куршуми и зловещият им писък разсича въздуха над главите ви. През облаците от пясък, прах и барутен дим забелязваш пламъчетата на изстрелите, извиращи от джунглата. Те са много, отчайващо много и ти разбираш, че спасение няма...

А сега бързо премини на 118.

138.

Отчаяно се бориш с парашута, но въпреки това вятърът те отнася доста встрани от крайбрежната пясъчна ивица. Останалите трима от групата са под теб и скоро куполите на парашутите им изчезват сред буйната тропическа растителност. Накрая достигаш земята. Стоварваш се с трясък в центъра на бодлив трънак и дива папрат, оплетени с лиани и епофити. Парашутът ти се оплита в короната на една палма, а ти самият увисваш надолу с главата, сграбчен отвсякъде от острите, бодливи шипове...

Извиваш се отчаяно, за да се измъкнеш от капана и да откопчаеш ремъците на парашута, но всичко е напразно! Напрягаш мускули и бавно, сантиметър по сантиметър се изправяш, а по тялото ти се стича солена гореща пот. Не знаеш къде са останалите, а наоколо цари тишина нарушавана само от свиренето на вятъра и шума на близкия прибой. Ненадейно дочуваш зад себе си шум. С мъка обръщаш глава и застиваш...

На няколко метра от теб стои японски войник в тропическа униформа с насочен към гърдите ти автомат. Широките му устни са разкривени в ехидна усмивка, а в дръпнатите му присвити очи гори див, тържествуващ пламък. Японецът надава кратък, гърлен вик и размахва дулото на автомата в знак да вдигнеш ръце. Но това е просто невъзможно. Продължаваш да висиш надолу с главата и да се взираш в неочаквания враг...

С пълзене се добираш до носа.

— Какво става, лейтенант, не ви ли се спи? — скрива една прозявка австралиецът.

— Не, Карлучи. Видя ли къде отиде Кахое?

— Не... — Той явно е смутен. — Мислех, че е на кормилото, лейтенант.

— Друг път мисли по-малко и си отваряй очите повече! Събуди Белон, а аз ще огледам кораба!

След това с безшумни котешки стъпки се отправяш към дървения люк, водещ към трюма. Когато стигаш до него откриваш, че е отворен и черният му отвор зее заплашително върху палубата...

Премини на 49.

140.

След кратък размисъл решаваш, че е опасно да продължите по досегашния курс. Според теб появата на този самолет не е случайна и не предвещава нищо добро. Затова решително се надигаш и бързо се отправяш към кърмата, където са хората ти.

— Лягаме на нов курс! Трябва по-бързо да изчезнем от този район. Затова всички на кормилото! Действайте, момчета!

Но накъде ще продължите? Това ще решиш връщайки се на 89 и след това избирайки нова посока. И така на работа!!!

— Наближаваме квадрант 30, лейтенант! – обръща се към теб командирът на „Блек Фиш “, капитан Майк Джонсън. — Трябва да решите къде да ви стоварим. От към източното или откъм западното крайбрежие на острова. Според локацията, източната страна е подветрена и по-спокойна, но се пресича от силно течение на североизток. От запад течението е по-слабо, но пък вятърът е постоянен и вълнението е по-силно. Там също архипелагът е осеян с подводни скали и рифове. Тъй че решавайте! Вие отговаряте за мисията.

И така, какво ще предприемеш, млади приятелю?

Ако решиш да изплавате източно от Патанг, премини на 30.

Спреш ли се на втория вариант, т.е. западното му крайбрежие, отиди на 161.

142.

Нощта вече се спуска над архипелага, когато зърваш това, което си търсил. Малко скалисто островче, разположено на около миля от западния бряг на Патанг. В средата му се издига остра, назъбена канара, която е идеален наблюдателен пункт. Внимателно се отправяте към него, но ви трябва доста време, докато преодолеете гърмящия прибой на рифа, опасал го отвсякъде. Накрая, капнали от умора потънали в солена океанска вода и пот, вие се промъквате през озъбената паст на подводните скали и изпълзявате върху издълбаните от времето, вятъра и водата камъни на малкия остров. Оставяш хората си да изтеглят лодката и плота с багажа, а ти с бинокъл в ръка се отправяш към върха на канарата...

Кракът ти е попаднал право в челюстите на една гигантска тридактна. Огромната мида-убиец коварно се е спотайвала сред гъстата плетеница от водорасли и сега е захапала с твърдата си като стомана раковина крака ти. Започваш да се дърпаш и мяташ отчаяно, но уви... Всичко е напразно! Тридактната не пуска крака ти и дори не помръдва от мястото си. А времето лети неумолимо и заедно с него отлитат и последните глътки кислород. С треперещи от ужас и напрежение пръсти измъкваш водолазния нож и се опитваш да го използваш като лост. Но и това не помага. Накрая, обезумял от болка и ярост, ти натисваш с всички сила и острието се пречупва. Край!

С това пропада и последната ти надежда. Ти си съвсем сам и няма кой да ти помогне. Остават ти 2-3 минути живот, след което те очаква страхотна, мъчителна агония и смърт. Тялото ти се къпе в гореща лепкава пот, а сърцето ти лудо блъска в гърдите. Вече знаеш че си обречен, но продължаваш да се гърчиш със сетни сили. Мъчително се бориш за всяка глътка кислород, а пред очите ти шеметно се въртят огнени кръгове. Последните ти минути живот отлитат и аквалангът ти вече в празен. Бориш се още минута, като задържаш сетния си дъх, но и това приключва. Губейки съзнание, изплюваш безполезния мундщук на дихателя и конвулсивно поемаш в дробовете си ледената океанска вода...

Край! Ти загуби, млади приятелю! Затова сега се върни на 1 и започни всичко отначало! Не губи време и поемай веднага на път. Желаем ти успех и те очакваме отново в света на риска и приключенията!

А засега — сбогом и до нови срещи!!!

144.

Намираш се на дълбочина 35-40 метра и тесният лъч на прожектора ти прорязва мрака на нощните дълбини. От време на време пред маската ти бързо преминаваш пасажи от малки сепии, калмари, риби-тон и весели пъргави дорадо. Злите кучета на тропическите рифове баракудите също не спят и са заети с кървавия си среднощен пир. Наближаваш дъното и бавно се носиш над него шарейки с лъча на прожектора. Неочаквано около теб настъпва суматоха и раздвижване. Като по команда рибните ята изчезват и всичко опустява. Спускаш се в грунта и се оглеждаш тревожно. Обзема те чувство за надигаща се опасност! И скоро разбираш причината в бягството на подводните обитатели.

За жалост много късно...

Бързо премини на 13.

145.

— Вече сме в квадрант 30, лейтенант! Лежим на три мили южно от наветрената страна на остров Патанг - обръща се към теб капитан Майк Джонсън.

— На каква дълбочина сме, сър и какви са теченията?

— Заповядах изплаване на 30 метра дълбочина. С дихателните апарати това няма да е проблем за вас. Относно теченията, тук няма такива и затова избрах тази позиция. Според приборите плътността на водата е нормална и няма дьнна турболенция. Тъй че не виждам защо да не изскочите като коркови тапи на повърхността. Е, това е всичко! Желая ви успех, лейтенант... и Господ да ви пази!

— Благодаря ви, капитане! И аз ви желая щастливо завръщане в базата! — стискаш коравата му десница, отдаваш чест и бързо излизаш от командния отсек.

Сега отиваш на 85.



146.

Решаваш да се притулиш в сянката на рифа. Така поне гърбът ти ще бъде прикрит и ще можеш да се отбраняваш с водолазния нож. Разбираш отлично, че шансът ти за победа над опасния морски хищник е нищожен, но все пак... Обръщаш се и се понасяш към базалтовата скала, размахвайки отчаяно плавници. А тигровата акула е по петите ти и бързо те настига...

Бавно поемаш назад, като внимаваш да не се заблудиш в тъмния подводен лабиринт. В бутилките на акваланга ти е останал въздух за още 20 минути и не трябва да губиш ценно време! Изкачваш се към повърхността, ориентирайки се по посоката и шума на издишваните мехури.

Работейки усилено с плавниците, навлизаш в средната галерия. Водата е застояла и леденостудена и това се чувства даже през неопреновия костюм. Сводовете са тесни и гладки, покрити с морски лишеи, водорасли и варовикови наслоения. Между тях лениво пълзят морски звезди, крабове и омари. От тъмните ъгли на галерията любопитно надничат барбуни и меру и бързо се скриват при твоето приближаване. Около теб всичко е тайнствено, мрачно и заплашително, но ти упорито плаваш напред...

Трябват ви близо два часа, докато се преборите с кипящия риф, препречил пътя ви. Но все пак успявате! Смазани от умора, напрежение и безсъние със сетни сили се добирате до малкия каменист остров. С треперещи тела, подгизнали до кости изпълзявате на брега и изтегляте лодката и плота с багажа и радиостанцията.

Форщевенът на „Игъл“ пори зеленикавите води на океана със скорост 18 възела в час. Златистото сияние на утринното слънце залива килватерната струя на ескадрения миноносец и сивата му, стоманена грамада. Студеният североизточен вятър свири в мачтите и антените, а прииждащите вълни повдигат все по-високо бронирания му нос. Изминали са два часа, откакто сте напуснали залива на остров Талауд и очертанията му отдавна са се стопили зад линията на хоризонта. Хората ти са разположени на кърмата на американския есминец, сгушени на завет до тръбите на торпедните апарати. Намираш се на командния мостик, редом с командира на кораба — флотния капитан Спартк и още няколко офицери. Той не откъсва поглед от кръглия светещ екран на радиолокационната станция. Често вдига големия морски бинокъл и внимателно оглежда хоризонта по курса на кораба. Прави ти впечатление, че от половин час есминецът често променя курса си, движейки се зигзагообразно.

Опасност ли, капитане? В обръщаш се към него ти, докато също оглеждаш океана с бинокъла си. — Извършвате противоподводникова маневра...

Американецът за миг се откъсва от радара и те поглежда учудено.

— Вие разбирате от бойни маневри, лейтенант? Мислех, че сте просто от диверсионните части...

— Подводни диверсионни части, сър. Служил съм четири години във френския боен флот и тази картина ми е до болка позната.

— В кои сражения сте участвали, лейтенант?

— В достатъчно, капитане! Бях на борда на линейния кораб „Ришельо“, когато самолетите на британския „Хей мес“ го извадиха от строя в пристанището на Дакар. Участвах и в битката при Марс Ал Кебир, където така наречените съюзници ни удариха в гръб и потопиха и линейния ни кораб „Бретан“. Хиляди френски матроси отидоха с него на дъното, сър, а това не се забравя, повярвайте ми!

Капитан Спаркс мълчи известно време и те наблюдава замислено, след това свива рамене.

— Какво да се прави, лейтенант? Войната винаги е била една гадост. А що се касае до маневрите на нашия „Игъл“, знаем че флотилията на адмирал Микава се приближава от север и никой не може да предвиди ходовете на проклетия самурай, затова трябва да сме нащрек! В този момент иззвънява зумерът на вътрешната радиоуредба и на свързочното табло светва червена лампичка. Капитан Спаркс бързо натиска бутона на комутатора.

— Централен пост слуша!

— Сър, хидроакустичната станция засече на ехопен ленг цел на разстояние 35 кабела от нас. Целта се приближава.

• 
  Установихте ли посоката и скоростта й?
  

— Засега не, сър. „Асдикът“ работи непрекъснато и скоро очакваме да я прехванем на режим „шумопеленг“. Целта е надводна и голяма. Отразеният сигнал е много мощен, сър.

— Отлично, момчета! Следете обекта и докладвайте при всяка промяна! В това време нова лампичка светва тревожно на таблото.

— Централен пост, тук станцията за надводно наблюдение! Засякохме цел.

— Централен пост слуша! Дайте координатите!

— Разстояние до обекта, 30 кабелта. Посока север-запад. Скорост около 25 възела. Съдейки по радарната сянка смятаме, че е тежък крайцер или линеен кораб!

— Не го изпускайте от наблюдение и докладвайте незабавно! Следете най-вече за въздушни цели. Край!

Капитан Спаркс изключва комутатора на радиовръзката. Лицето му е мрачно и напрегнато.

— Май че става напечено, лейтенант! В този район нямаме наши кораби. По всяка вероятност това е разузнавателен крайцер от флота на Микава. При дадената обстановка най-добре е да се върнем обратно в базата! И то веднага!

— Дали са ни засекли, капитане?

— Предполагам, че да. Японците нямат радари, но техните акустични шумопеленгаторни станции не отстъпват на нашите. Освен това, тези дяволи имат страхотни магнитометри, от които почти няма спасение... Така че, повтарям, трябва незабавно да се върнем!

— Няма ли друг изход, сър?

— Заповедта на адмирал Донован е пределно ясна, лейтенант. Да ви доставим близо до остров Патанг, но да не влизаме в сражение. И аз нямам намерение да я нарушавам и да рискувам кораба и хората си. Разполагаме само с две 102-мм оръдия и един 76-мм зенитен автомат. А те са като детски играчки пред дулата на японските крайцери. Смятам, че разбирате какво искам да кажа?

Да, ти разбираш отлично какво може да последва в следващите часове и отчаянието бавно пълзи в душата ти. Но не смяташ да отстъпваш лесно...

— Капитане, вие също ме разберете! Става дума за изключително важна мисия. От нея зависи животът на много хора, а може би и на цели флоти. Не се шегувам сър, и нямам намерение да побягна пред първия японски кораб, по дяволите! Вие отговаряте за своята, а аз за моята мисия и хора. Затова нека да потърсим някакъв изход!

Капитан Спаркс мълчи известно време и замислено се вглежда в навигационната карта на района. В командния мостик се възцарява тягостна и напрегната тишина. Накрая той вдига глава и изтрива потта от лицето си.

— Е добре, лейтенант! Имаме три възможни изхода от тази каша. Първият и най-правилен е да се върнем незабавно назад към базата ни в Талауд и забележете, никой няма да ни упрекне за това. Вторият вариант е да променим курса на югозапад и да се опитаме да се измъкнем от стълкновение с японците. Ако не ни открият проклетите им самолети, имаме някакъв шанс, макар и минимален, разбира се! Има и едно последно решение, лейтенант, което обаче си е чисто безумие и трябва да сте напълно откачен или пък животът да няма никаква стойност за вас...

— Слушам ви, капитане! — нетърпеливо го прекъсваш ти. — Аз и моите хора сме точно такива, затова сме и тук. Какъв е вариантът?

— Ами, той е много прост! — Спаркс отново изтрива потта от лицето си. — Мога да ви дам един разузнавателен катер, с който сами да продължите към Патанг. Той е прекалено малка цел, за да го открият японските станции. Опасно е само, ако ви засече някой от техните самолети. Но засега те са далеко и вероятността за това е малка. По-скоро трябва да се опасявате от внезапна буря, тъй като катерът е с водоизместване само 40 тона и при вятър над четири бала е напълно безпомощен.

— А какво е разстоянието оттук до архипелага, капитане? Имам предвид въпроса с горивото.

— При курс право на запад и при скорост 25 възела ви остават не повече от четири часа плаване. Тъй че дотам горивото ще ви стигне. А след това ще решавате на място. Може да го укриете някъде из островите, но най-добре е просто да го потопите, за да не ви демаскира. Флотът на САЩ ще преглътне тази загуба. Е, мисля това е всичко! Останалото е в ръцете на Господ Бог. Но пак повтарям, това е самоубийство! А сега решавайте!

И така, млади приятелю, предстои ти да направиш труден и отговорен избор!