Тайните на полицейския разпит



Дата11.01.2018
Размер43.82 Kb.
#44003
ТАЙНИТЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ РАЗПИТ

Не могат да се обобщят строги правила за поведение при разпит. Всичко зависи от уменията на разпитващия и целите на разпитвания. Като цяло, могат да се изведат две, да ги наречем, препоръки:



  • Често пъти самият факт, че сте застанали пред дознателя, ви кара да се чувствате изплашен и застрашен. Помислете дали реално е така. Много хора се връщат след ден или два и променят показанията си, след като на спокойствие са осъзнали, че всъщност истината с нищо не ги заплашва.

  • По-лесно е да премълчите истината, отколкото да лъжете. Лъжата винаги се усеща. При всички положения не е препоръчително да лъжете, когато можете просто да замълчите. Не забравяйте, че за разлика от патрулните полицаи, дознателите и следователите са образовани и интелигентни хора. Освен това всички знаят -- от обучението и практиката си, -- че човек казва най-много когато лъже.

Ако сте обвиняем, имате право да се запознаете с постановлението, въз основа на което ви обвиняват. Така можете да научите много неща -- например какви точно доказателства имат срещу вас, какво знаят, кой ви обвинява, в какво точно и т.н. Предвидена е възможността да се запознаете със събраните срещу вас материали, но това става по усмотрение на разследващия.

Извънредно важно е да спечелите доверието на разпитващия по време на предварителния разговор. Покажете, че сте готови да отговаряте точно на зададените въпроси. В никакъв случай няма да спечелите, ако настроите разпитващия срещу себе си още в началото. Покажете, че сте наясно с тежестта на полицейската работа, и осъзнавате, че на разпитващия му се иска да е в тази стая точно толкова, колкото и на вас (тове не е далеч от истината, между другото). По този начин вече ще имате предимство -- полицаят също е човек и изпитва симпатия към тези, които го разбират. В никакъв случай не се дръжте нагло и оскърбително.

Седете спокойно. Не се прегърбвайте и свивайте, нито пък се разпростирайте излишно като циганин в дискотека. Гледайте разпитващия в очите -- това винаги се приема по-добре, отколкото да шарите с поглед като невестулка.

Към разпита можете да подходите по два начина. Единият е просто да откажете да отговаряте. Отговаряйте само с "да", "не" и "не знам". Получете тежък пристъп на амнезия и забравете дори собственото си име. Този подход е лесен за реализиране, но няма да ви доведе до никъде. Макар да постигнете основната цел, а именно да не дадете никаква информация, може да сте сигурни, че ще последват още много и дълги сесии на разпит. Освен това разследващият може да си даде труда да проведе разследването както трябва и да открие неща, които нормално не би разбрал.

Вторият начин е далеч по-труден, изисква бързо мислене, нелоши актьорски умения, спокойствие и пълен контрол върху собственото съзнание. При него използвате срещу разследващия същите техники, които той използва върху вас. След като по време на предварителния разговор сте спечелили доверието и симпатиите на разпитващия (това, което той се стреми да постигне с вас!), забравете че сте на разпит. Дръжте се като с добър познат. Говорете много, като внимавате да не кажете нищо съществено. Постоянно се отклонявайте към странични случки. Споменете, че и преди сте си имали проблеми с полицията и насочете разговора в тази посока. Поискайте съвет за някакъв проблем (истински или въображаем). Все пак не говорете безцелно. Стремете се да насочите разговора към друга тема. Споменавайте дадена случка често, но между другото -- така разпитващият ще остане с впечатлението, че там има нещо важно и ще се отклони от предварително начертания си план. В самото начало на разпита той има предимство -- знае повече от вас и има някакъв предварително съставен подход. Номерът е да го объркате, да го накарате да мисли на момента, както правите вие. Представете си, че вие сте вълка, който на всяка цена иска да накара Червената шапчица да напусне пътеката и да влезе в гората.

Много внимавайте в думите на разпитващия когато се опита да възстанови разговора в желаната от него посока. Въпросите му ще ви дадат ценна информация за това в каква посока възнамерява да води разследването. Ако изпълните ролята си добре, ще получите повече информация, отколкото давате. При този подход извънредно важно е да признаете дребни факти, които са във ваша вреда. Така печелите доверие и предотвратявате по-нататъшно задълбаване. Постарайте се възможно най-голяма част от информацията да бъде истинска и лесно проверяема. Подходете с презумпцията, че всичко, което може да бъде установено, е известно на разпитващия. Не лъжете! Просто усучете реалността.

За да проверите дали сте достатъчно подготвени за този подход направете експеримент (за съжаление действа само за мъже) -- отидете в непознато заведение и си набележете някоя жена. Ако успеете в рамките на 45 минути да я накарате да попита за името ви, значи сте готов. Ако се чувствате неуверени, най-добре се задоволете с първия начин. И отново -- не лъжете, ако няма смисъл.

Още по-добре е да комбинирате двата подхода. Отначало мълчете, след което изведнъж се разприказвайте, насочвайки разговора в друга посока. Така разпитващият ще остане с впечатлението, че той ви е накарал да се разприказвате и ще слуша внимателно глупостите ви. Хората винаги ценят това, което са постигнали със собствени усилия.



Ето основните принципи, които трябва да спазвате:

  • Давайте минимум информация. Не говорете за неща, за които не ви питат. Разводнете полезната информация в поток от безсмислени думи и факти.

  • Не настройвайте разпитващия срещу себе си.

  • Постарайте се да предугаждате въпросите и отговаряйте преди да са зададени.

  • Не правете значителни отклонения от предварително замислените си показания. Променете и пояснете неясните или противоречиви факти, но не променяйте изцяло показанията си.

  • Не отговаряйте веднага на въпросите. Полицаите са наясно, че всеки човек има нужда да обмисли и формулира отговора си. Ако отговаряте веднага единствено показвате, че това е предварително подготвена история.

  • Извлечете максимална информация за това, какво е известно на разпитващия. Слушайте внимателно въпросите му и се постарайте да предугадите поне два или три въпроса напред.

  • Не се дръжте нервно, но в същото време не бъдете и прекалено спокойни. Всеки е нервен когато е в полицията. Прекаленото спокойствие е по-издайническо от прекалената нервност!

  • Не се опитвайте да сащисате разпитващия с интелект! Представете се за по-глупав отколкото сте!

  • Пострайте се да отклоните разпитващия от предварително съставения му план за разпит. Постоянно насочвайте разговора към странични неща и го накарайте да положи труд за да се придържа към разпита.

  • Не се мъчете да лъжете. Постарайте се да измислите версия, обясняваща наличните факти.

Както казахме в началото, докато разпитващият винаги може да избере подход към разпита, за разпитвания не могат да се извлекат общовалидни техники и правила. Имайте предвид горните съвети и се опитайте да ги приложите максимално. Не е зле да прочетете още веднъж тактиките за разпит и да ги обърнете срещу разпитващия (например, "Искам да ви помогна, но просто не знам нищо" или "Толкова съм нервен и бързам, че не мога да мисля нормално").


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница