Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето



страница3/14
Дата21.07.2016
Размер2.62 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Атлантида се завръща

Историите с кристалната топка от Бермудския триъгълник и с кристалния череп на маите са само една малка брънка от голямата загадка: коя е тази земна или извънземна цивилизация, оставила ни такива внушителни доказателства за своите несравними познания и технологии? Този важен въпрос разделя учени, експерти, философи, фантасти, медиуми, професионалисти и аматьори на няколко групи. Едната отхвърля всякакви приказки за Атлантида като антинаучни бръщолевения. Другата, която не си позволява да нарече направо гръцкия философ Платон стар глупак и лъжец, е склонна да продума с половин уста, че, кой знае, може би все пак има нещо вярно в тази легенда. Друга, доста голяма група, презрително номинирана като псевдоучени, търсещи евтини сензации, признава Атлантида за древна цивилизация, изчезнала от лицето на Земята в резултат от някаква катастрофа. За авторите от тази група Атлантида е всичко: логично обяснение за произхода на научните познания и технологии у древните народи, внезапната поява на развити култури в различни краища на планетата (шумери, египтяни, маи), ключ към всички тайни на света. "Пациентите" на Педро Ферис, онези, които страдат и умират от любопитство, веднага биха запитали: А откъде древните жители на Атлантида са получили своите знания и технологии? Твърде неудобен въпрос, защото отговорът му е свързан с много далечни периоди в историята на планетата Земя, с извънземни пришълци, със създаването на човека по техен образ и подобие и т. н. Ето защо Атлантида представлява нещо като подводен риф, който корабът на съвременната наука (и религия) предпочита да заобикаля.

Някои автори признават щумерската цивилизация за майка на всички цивилизации, появила се преди около шест хиляди години в плодородната земя между реките Тигър и Ефрат. След шумерите на сцената излизат цивилизациите покрай Нил (3100 г. пр. н. е.) и Инд (2800 г. пр. н. е.). Други автори също свалят шапка на шумерите, но не са така ентусиазирани в провъзгласяването им за първа цивилизация. Не можем да подминем и важния факт, че големите реки са люлки на древните култури. Но не е излишно да се запитаме защо древните не са обърнали по-специално внимание на такива големи водни артерии, като Мисисипи и Амазонка, да не говорим за гигантските реки в Сибир. Особено съм подозрителен към научните обяснения за населяването на Американския континент. Предполага се, че първите заселници са се прехвърлили от Азия през Беринговия проток - единственото място, от което може да се видят бреговете на Новия свят. Слизайки на юг, тези ловци отпреди 10 000, 20 000 или дори 100 000 години някак безотговорно са подминали огромната река Мисисипи и са я оставили без цивилизация.

Независимо кои автори на коя цивилизация отреждат първо място в надбягването към старта, всички признават удивителния факт, че те вече са разполагали с научни познания и развити технологии. По този начин приемат съществуването на цивилизации и преди шумерите, египтяните или маите. Така пак се стига до основния въпрос за първоизточника на тези познания и технологии. Дали все пак наистина няма нещо в тази легенда за потъналата Атлантида?

От незапомнени времена съществуват предания за някакви тайнствени потънали земи или острови отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар). Най-пълно описание на Атлантида ни е завещал Платон отпреди 25 века. В два от прочутите си диалози - "Тимей" и "Критий" - Платон, уважаваният ученик на Сократ, разказва подробно за хората, обичаите, историята и сградите в Атлантида, сякаш сам е бил в тази приказна страна. Всъщност той само предава какво са му разказвали египетските жреци в Саис. За Атлантида имало и писмени сведения, рисувани или изсечени върху храмови колони в този египетски град. Това твърди Платон в диалозите си, без да се съобразява дали то ще пасне в теориите на някои съвременни учени. Алън Ландсбърг справедливо отбелязва, че при всяка дискусия на тема праистория думата "Атлантида" веднага получава квалификация като легенда или измама от едната страна, докато другата си я представя като картина на великолепие, земен рай, изгубени златни градове, лежащи на дъното на океана. Алън Ландсбърг добавя и от себе си представата за "континент, потънал при голям природен катаклизъм, за оцелели хора, които бягат с кораби към други части на света, за да спасят една култура, която после е станала наша". Напълно възможно е тези "бягащи хора" да са намерили спасение по бреговете на Америка, в Северна Африка или Азия. Може би те именно са носили със себе си "семето и гените" на живите същества, населявали планетата, може би те са хората, дарени от "боговете" с невероятните им познания във всички области, в това число в строенето на пирамиди. Защо това да не са били и хората, които по-късно ще бъдат наречени маи, шумери, египтяни, българи, които също са в списъка на древните народи и култури?...

В самото име на потъналия континент има някакъв код, който сякаш намеква за връзка с по-старите цивилизации. Комбинацията от двете съгласни "тл" и коренът "атл" се срещат много често в старите мексикански наименования: Кецалкоатл, Тлалок, Попокатепетл, Теночтитлан, Тлателолко, Астлан, Тлалапан и мн. др. Самата дума "атл" означава вода. Същата дума със същото значение имат и берберите, които живеят по склоновете на Атласките планини в Северна Африка.

Далеч преди избухването на Втората световна война американският лечител и медиум Едгар Кейс (умрял през 1945 г.) прави няколко важни предсказания, свързани с Атлантида. Той вече е известен като човек, способен да реши здравословни проблеми на нуждаещи се. Кейс изпадал в транс, "виждал" лечението и болката на човека в която и част на света да се намирал той. Но в своите т. нар. прочити, когато бил в транс, Едгар Кейс често споменавал и Атлантида. Той самият се изненадвал от приказките си за потъналия континент. През 1933 г. споменава в един "прочит", че част от Атлантида лежи на океанското дъно край остров Бимини. Седем години по-късно прави категоричното предсказание, че западната част на Атлантида, наречена Посейдия, ще се появи отново след 28 години: "И Посейдия ще бъде сред първите части на Атлантида, които ще се надигнат отново. Очаквайте го през 68 и 69 г. Не е много далеч."

Първата многозначителна находка действително се появява през 1968 г. при остров Андрос от групата на Бахамските острови. От борда на самолет ясно се забелязали контурите на подводна правоъгълна постройка близо до повърхността. Всички сетнешни опити да се открият тези развалини остават напразни. Вероятно пясъкът отново ги е засипал.

През 1968 и 1969 г. били открити, а в някои случаи и снимани от въздуха и други подводни постройки. Сред известните находки фигурира и една "стъпаловидна пирамида", забелязана под водата от капитан на малък кораб. По-навътре в морето при Бахамските острови била забелязана и после отново загубена доста голяма пирамида с пресечен връх. На малка дълбочина водолази открили нещо като подводна улица, да я наречем коридор, оградена от двете страни с огромни обработени каменни блокове, идеално пасвани един до друг и един върху друг. В природата няма естествени образувания на блокове с идеални прави ъгли. От вкаменени корени върху стометрова каменна стена специалисти успели да датират конструкцията от шест до дванайсет хиляди години. Знае се къде са тези стени, снимани са и всеки може да се увери в съществуването им. Изненадващо е, че много приличат на подобни подводни конструкции в най-високото плавателно езеро в света - Титикака в Боливия, недалеч от загадъчния древен град Тиуанако. Индианците аймара и кечуа, заварени там от испанците, не знаели много за странния град на платото с височина над 4000 м, но все пак казали, че Тиуанако е построен от боговете.

Накрая само ще спомена и подводната пирамида, описана от д-р Браун. Не е известно дали и тя не е между другите забелязвани пирамиди, за които пише и Чарлс Бърлиц. Това обаче не е съществено. По-важното е, че се сбъдва предсказанието на Едгар Кейс за появата на Посейдия, т. е. на част от потъналата Атлантида. Не е изключено изчезналият континент отново да е в движение, този път в обратна посока, от дъното на океана към повърхността.



Въпроси без отговор

Гърците носят известна отговорност са съществуващата бъркотия в историята на Египет и в пирамидостроенето. Египтяните наричали страната си Та Кемет, т. е. черна земя, гърците й дали името Египет. Прекръстили и фараона Хуфу на Хеопс. За последвалите заблуди в науката голям принос има и гръцкият историк Херодот, но за тях ще кажа нещо по-нататък. Засега ни е достатъчно да знаем, че на тази земя 3150 г. пр. н. е. е имало два отделни географски района - Горен и Долен Египет, на които са съответствали Северно и Южно царство. Фараонът обединител бил Менес, който победил своя съперник в Северното царство и се сдобил с много престижната титла фараон на Горен и Долен Египет.

Преди обединението са съществували и религиозни различия: в Северното царство на почит е било божеството Хор, а в Южното - Сет. Смята се, че развитието на официалната религия съвпада с почти внезапното възникване на "модата" на пирамидите по време на III династия (2686-2181 г. пр. н. е.).

Авторът на "Миналото на показ" Кортланд Канби твърди, че строителите на пирамиди са минали през процес на опити и грешки, за да стигнат до своя връх - Голямата пирамида в Гиза. Той обяснява по такъв начин защо след Хеопсовата пирамида настъпва рязък упадък, защо и смятаната за първа пирамида - на Зосер, превъзхожда някои от следващите и във всички случаи - втората, градена в Мейдум.

Както вече посочих, през века на пирамидите са били построени стотина конструкции от този вид, от които са се запазили около 20. Ако приложим критериите на Кортланд Канби, първата пирамида би трябвало да бъде най-жалка, с най-много грешки, от които да се учат бъдещите строители. Върхът трябва да бъде Хеопсовата пирамида, последвана от нови върхове. Но нещо се пречупва и след Хуфу пирамидостроенето тръгва надолу. И през VI династия фараоните зарязват тази скъпо струваща практика.

Приема се, че първата пирамида е в Саккара и прилича на пирамидите в Мексико, защото е стъпаловидна. Подобно сходство бие на очи, но по същество нищо не означава. Поначало всички пирамиди са стъпаловидни. Някои в завършения си вид имат гладки стени, но то е, защото са покрити с облицовъчни камъни. Рождената дата на пирамидата в Саккара е около 2800 г. пр. н. е. и се приписва на фараона Зосер от III династия. Възникването на пирамидния култ обаче се свързва не толкова с фараона, колкото с първия му помощник Имхотеп -съвършено загадъчна, всестранно развита и от всичко разбираща личност. Имхотеп бил дясната ръка на фараона, негов най-близък съветник, администратор, архитект, инженер, велик жрец в Хелиопол, скулптор, лекар и много други неща. Нещо като Кецалкоатл при толтеки и астеки, Кукулкан при маите и Виракоча в Перу. Имхотеп бил толкова почитан, че впоследствие го обожествили. Гърците дори го сравняват със собствения си бог на медицината.

Пирамидата на Зосер има шест стъпала или тераси и е висока 65 м. Изградена е върху някакъв кладенец или шахта, покрита с тежки гранитни блокове. Във вътрешността й има цяла мрежа от коридори, тунели и камери. Няма открита мумия на фараона.

Много автори отделят специално внимание на ъгъла, под който четирите страни на пирамидата са наклонени към основата й. Този ъгъл в Голямата пирамида е 51о51'14.3", но някои автори го закръглят на 52о. Ъгълът се смята за уникален по две причини: първо, защото е установен само в Голямата пирамида и, второ, защото единствено той демонстрира използването на числото пи при строежа на пирамидата. С други думи, само при този ъгъл съотношението на височината към периметъра на основата е абсолютно същото като на радиуса на кръга към неговата обиколка. Смята се освен това, че точно този ъгъл предполага използването на една специфична геометрична характеристика, известна като "златно сечение", или числото фи.

Според някои автори първият опит да се построи истинска пирамида, т. е. не стъпаловидна, а геометрически вярна пирамидна форма, е направен в Мейдум на около 50 км от Мемфис. Отначало и тя била замислена като стъпаловидна, но после по неизвестни причини започнали да запълват пространството между терасите и докарали облицовъчни материали от Тура с намерение да я покрият. Работата не завършила успешно, защото облицовъчните блокове започнали да се свличат. Когато това станало, друга известна пирамида в Дахшур била вече в строеж. Тя се представя като дело на фараона Снефру. Строителите й, поучили се от несполуката в Мейдум, градили донякъде при наклон на страните към основата около 52о, но след това изведнъж го променили на по-безопасните 43.5o , а с него и - формата. Затова тя се нарича Нагъната или Ромбоидна пирамида. Египтолози я сочат като пример на урок, павирал пътя към съвършенството на пирамидите в Гиза.

Всъщност такъв извод е невъзможен, защото никой не е наясно кой коя пирамида е строил и кога. Пирамидата в Мейдум е била в строеж още по времето на Зосер. Недопустимо е той да строи две пирамиди за едничката си мумия. Сега излиза, че Нагънатата пирамида също е била в строеж по това време. Но как Снефру ще си строи пирамида, когато още не е бил фараон? На всичко отгоре за същия фараон Снефру се казва, че в Дахшур, на 45 км от Мейдум, си е построил и втора пирамида. В нито една от двете не е открита мумия. "Отсъствието на мумии в тях - пишат Тот и Нилсен - остава необяснимо явление, ако се вярва, както вярват повечето египтолози, че приблизително хиляда години строителство на пирамиди и сложно прокарване на тунели са се извършвали с единствената цел да се погребват тела на фараони в саркофаг. Очевидно запечатването на саркофаг и многобройните тунели и коридори "за опазване на гробницата от грабители" стават някак неразбираеми, когато при отварянето на погребалната камера за първи път след запечатването й в нея не се намира тяло."

Съществува любопитен факт: пред широката публика египтолози и археолози демонстрират пълно единодушие по отношение на династиите на египетските фараони. В същото време помежду си спорят почти за всеки детайл. Обикновено всички се позовават на жреца Мането (или Манетон), живял през III в. пр. н. е. при царуването на Птолемей II. Жрецът Мането е оставил един доста дълъг списък на египетските династии, но египтолозите признават само фараоните, които започват с Менес. А преди него? Манетовият списък съдържа и други периоди: 350 години на хаос преди Менес, предшестван от 3650 години царстване на династия от 30 полубогове, а преди тях две династии на богове, които династвали 13 870 години. Ако съберем годините на всички тези периоди, ще трябва да се върнем доста назад във времето - преди потопа и преди много други неща. Затова разбираемо е единодушието на египтолози и археолози да обявяват началото на списъка на Мането за митология и да наблягат на периода от Менес насам и обединяването на Горен и Долен Египет. Има автори, които се задяват с официалната наука и в тази област, като поставят под въпрос както датировката на отделните династии, така и царуването на самите фараони. За пример ще посоча, че е нормално един фараон да бъде наследяван от своя първороден син: Хуфу да бъде последван от Хефрен. Но невинаги е така. След Хуфу фараон става Дедефра или Радедеф. На него се приписва построяването на пирамида на 10 км северно от комплекса в Гиза. Тя е известна като Незавършената пирамида Абу Роаш. Какво е правил през това време Хефрен, не се знае. Но за него се твърди, че е построил втората пирамида в Гиза, намерил е време да си извае и автопортрет в лицето на сфинкса.

Да се обърнем сега към Голямата пирамида, наричана Хеопсова. Откъде знаем, че е строена от Хеопс? От гръцкия историк Херодот, посетил Египет пет века пр. н. е. Египетски жреци, с които разговарял, му казали, че пирамидата била построена от фараона Хуфу. Не може да се вярва на всичко, което е казал и написал Херодот за Хуфу Голямата пирамида и събития, станали 2000 години преди него. Някои автори уместно посочват: това е все едно да приемем претенциите на наш съвременник, че е точен биограф на Иисус Христос. Както творението на Мането, чийто оригинал е загубен, така и писанията на Херодот, на Диодор от Сицилия и другите древни историци имат своето значение като източници. Но те в никакъв случай не могат да се приемат като доказателства или неопровержими факти.

Кой може да каже колко време е фараонствал Хуфу? Археолозите се позовават на Торинския папирус, който му отрежда 23 години. Мането обаче казва, че годините са 63. Според Херодот строителството на Голямата пирамида отнело 20 години. Излиза, че ако повярваме на Торинския пaпирус, едва възкачилият се на трона Хуфу e заживял с мисъл за смъртта си и вечното жилище на своята мумия. Когато се уповаваме безкритично на стари писания, ще стигнем и до такъв абсурд: Голямата пирамида не съществува, защото никъде не се споменава в Библията. Има и друг абсурд, като непреходната женственост на една дама, подвизавала се в няколко харема. Името й е Мерит Ателес и ако вярваме на стари папируси, първо е била в храма на Снефру, бащата на Хуфу. Същата дама прескача Хуфу (с неговите 23 или 63 години на престола) и Дедефра и се появява отново в харема на Хефрен, сина на Хуфу. Всеки може да пресметне на колко години е баба Мерит Ателес, когато я e пожелал Хефрен.

Големият въпрос - дали пирамидата на Хуфу е пирамида на Хуфу и кога е строена, няма задоволителен отговор. Защото, ако е на Хуфу, изглежда логично пирамидите, строени преди нея, да са несъвършени, да са съпроводени с грешки и трупане на опит. Но ако Голямата пирамида предшества всички други, пак е логично всякакви опити да се построи нещо подобно на нея да са неуспешни. Каква е истината?

Освен свидетелството на Херодот какво са му наприказвали египетските жреци, има само още един "твърд" факт, който свързва Голямата пирамида с Хуфу. Това е т. нар. картуш на Хуфу, или йероглифното наименование на фараона, открит в пирамидата от английския археолог полковник Хауърд Вайс през 1837 г. на странно място и при странни обстоятелства.

Картушът представлява йероглиф в цвят охра, изписан на камък между гигантските гранитни блокове в Царската камера. Научните предположения са, че е бил надраскан от работници или надзиратели на строителите, вероятно като указание, закъде е предназначен каменният блок. Над век и половина този йероглиф е единственото материално доказателство, че Голямата пирамида е била недвижима собственост на фараона Хуфу. В интерес на истината трябва да се признае, че още през миналия век са били изразени резерви от страна на специалисти, които са открили важна грешка в картуша. През 1980 г. известният автор Зечариа Ситчин в книгата си "Стълбище към небето" разнищва това "доказателство" и го разобличава като умишлена фалшификация. Оказва се, че фалшификаторът е изписал името на Хуфу по йероглиф в книгата "Материя йероглифика" от Джон Г. Уилкинсън. Йероглифът обаче е сгрешен и в книгата и трябва да се чете Ра-уфу. Ситчин категорично отсича, че червените маркировки не са от времето на Хуфу и са дело на немного грамотен човек: "Заместването на Х с Ра е грешка, която не е било възможно да се направи по времето на Хуфу... само чужд на йероглифите е можел да допусне такава голяма грешка."

Явно картушът на Хуфу трябва да се чете Ра-уфу, но като знаем, че Ра е името на слънчевото божество, явно Голямата пирамида трябва да се зачисли на бога Ра.

По-късно Чарлз Селиър посочва и фалшификатора: археолога откривател полковник Вайс. Той цитира сензационното разкритие на Уолтър М. Алън, който разказва следното: "По отношение на йероглифния надпис с червена боя в пирамидата, използван от египтолозите до ден днешен, за да я идентифицират с Хуфу, мога да уверя, че той не е автентичен, а фалшификация. Моят прадядо е бил свидетел на фалшификацията, когато на 28 май 1837 г. видял някой си г-н Хил, човек на Вайс, с четка и червена боя да изписва царското име. Когато моят прадядо се възпротивил, бил уволнен и достъпът му до обекта забранен."

През 1993 г. германският инженер по роботика Рудолф Гантенбринк с разрешение на египетските власти използва създадения от него малък робот с дистанционно управление УПУАУТ-2 (наречен така на името на египетски бог) в южната шахта на Камерата на царицата. След 65 м роботът изпраща видеоснимка, на която ясно се вижда, че шахтата е блокирана от вратичка с две метални дръжки, едната счупена. Какво ли има зад тази врата? Преддверие някакво или по-голяма камера, в която нищо чудно,да са скрити ценни ръкописи, мумията на Хуфу, някаква статуя, пирамидонът от върха на пирамидата, летяща чиния?... Или пък по вече утвърдения модел да се окаже, че няма нищо. Шансовете да се разбере какво има зад тази вратичка, за която Гантенбринк се надява, че ще успее да отвори, изчезнаха, когато египетските власти не му разрешиха да продължи своите изследвания.

В египетския музей в Кайро се съхранява много интересна победна плоча, ознаменуваща насилственото обединяване на Горен и Долен Египет от фараона Менес. Учените са идентифицирали всички символи и места, изобразени на плочата, но една дата е отмината с мълчание. Зечариа Ситчин отбелязва, че подминатият символ представлява обект във формата на пирамида. Това е факт и косвено доказателство, че пирамидите не започват от Зосер и III династия, а са съществували и преди Менес.

В Каирския музей има още един странен експонат, кой знае защо наречен Инвентарна стела. От надписа върху стелата се разбира, че Голямата пирамида вече е съществувала, когато Хуфу става фараон, а самият Хуфу нарича богинята Изида "Господарка на пирамидата". Забавното в случая е, че се намериха специалисти, които обявяват Инвентарната стела за фалшификат, тъй като тя категорично опровергава мошеничеството на полковник Хауърд Вайс.

Още един въпрос без отговор: как?

Мисля, че е напълно ясно: никой не знае кога и от кого са построени пирамидите в Гиза, специално Голямата пирамида. Има и още един въпрос без отговор: Как са построени? Много са загадките и подзагадките, свързани с него. Но аз ще започна с една мистерия от друг тип: позицията на официалната наука, изразена по безапелационен начин от археоложката д-р Барбара Мърц: "Има около седемстотин пирамиди, построени в течение на пет века, и като археолог единствената мистерия, която виждам в пирамидите, е, че хората все още ги смятат за мистерия. Те са просто монументални гробници, построени за египетски фараони. Това е доказано извън всякакво съмнение. Каквито други мистерии и да е имало, историята ги е разнищила."

Клифърд Уилсън, който написа специална книга срещу Ерих фон Деникен, е готов да признае от името на египтолозите: "Нека бъде ясно казано, че ние безрезервно приемаме Голямата пирамида за забележителна конструкция... Нейните строители не са имали мощните модерни машини или бетонна и строителна стомана: те са се ограничавали до такива инструменти, като медни триони и длета, и не са притежавали измервателни уреди. Но в действителност способностите на хората от миналото не са радикално различни от тези на модерните хора и понякога се появява гений, споменът за който остава да живее. Такъв е бил Имхотеп."

Авторът Бари Уилиъмс, който смята, че египтяните са изобретили стачката за по-добро заплащане на труда, по същество не се различава от археоложката д-р Мърц: "Не е изненадващо, че много хора си упражняват въображението, за да спекулират с предназначението на тези масивни каменни структури и използваните методи за изграждането им. Макар че има много неизвестни за египетските пирамиди, малко съмнение има, че те са строени в съответствие с погребалните ритуали на египетската религия и строителните методи са били напълно възможни, дори при технологичните ограничения по онова време."

Не само възможно, но и много просто е било това строителство, ако вярваме на още една дама - Маргарет А. Мъри, която мимоходом отбелязва: "Пирамидите са строени на групи. Групата от девет пирамиди в Гиза е най-известна, защото е била най-достъпна за посетители в Египет и отчасти защото в група изглеждат внушителни. Изграждането им било много просто: големите блокове били докарвани по рампи върху кръгли дървени палети и с помощта на такива палети и лостове са поставяни на определените им места. Всеки ред от блока е поставян така, че да образува равен етаж, и всеки блок бил пасван с блока под него. Стените на пирамидата са строени като серия от малки стъпала до върха, когато са поставяли облицовката. Облицовката се състояла от блокове, намествани върху стъпалата и след това изрязвани в правилния ъгъл от външната страна, за да се получи гладък наклон. В Голямата пирамида под т. нар. Царска камера са оставени облекчаващи арки, за да противодействат на тежестта."

Ясно е от тези елементарни слова, че за Маргарет Мъри строителството на пирамидите не е никакъв проблем. Длъжен съм обаче да й сваля шапка, че проявява обективност и честност, когато говори за предназначението на пирамидите: "Въпросът за използването на ранните пирамиди никога не е получавал задоволителен отговор. Обикновено се заявява, че те били гробници; това може да е било вярно за по-късните, но няма доказателства, че такова е било първоначалното предназначение. Има обаче следи, че са били използвани за някакви специални религиозни церемонии във връзка с божествения фараон, но не е сигурно дали той е бил жив или мъртъв."

Споменатият вече испански автор Фелипе Фернандес-Арместо обяснява, че строителите прекарвали каменните блокове от кариерите на другия бряг при разливането на Нил и фактически ги стоварвали до самата пирамида. По-малките блокове от варовик били рязани с медни триони и после обработвани "трудно, но ефикасно", като ги търкали с пясък. По-големите блокове, тежки до 50 т, били оформяни още в кариерите. После влачели камъните с шейни по предварително подготвени пътеки. Около 170 души били необходими за тази операция. Използвани били "дълги прави рампи, за да се вдигнат камъните до необходимата височина, и това не подлежи на съмнение, защото археолозите са открили останки на някои от тях. За да се стигне обаче до върха на Голямата пирамида при направляван наклон, една рампа е трябвало да бъде дълга почти два километра."

Тези рампи, естествено, не са правени за месеци, тъй като строителството според Херодот е продължило 20 години. Представям си как разлетите води на Нил са си играли с пясъка и са късали не само рампите, но и нервите на строителите. Това обаче не е мой проблем, защото аз не принадлежа към школата на "рамперите". Заедно с "рамперите" в научната пирамидология битуват и т. нар. ролери. Според тях каменните блокове били монтирани и търкаляни - а не влачени или пързаляни по пясъка - върху дървени палети. А уж египтяните подобно на маите не познавали колелото. Трета група специалисти, която включва и Маргарет Мъри, могат да бъдат наречени "рампоролери", защото виждат палетите, качени върху рампи. Най-многобройна е сектата на д-р Мърц. Нейните членове просто обявяват, че не съществува такъв проблем, като транспортиране и повдигане на тежести.

В категорията за най-забавни теории трябва да се постави на първо място д-р Жозеф Давидовиц - химик и автор на сензационното творение "Пирамидите - една разрешена загадка". Той не отхвърля теорията за рампите. Напротив, изчислил е, че между 140 и 200 души са необходими за повдигането на един от обикновените блокове, тежащи 2,5 т. Той знае, естествено, че още Херодот съобщава броя на блоковете, използвани в Голямата пирамида - 2,6 милиона. Но Давидовиц пропуска да направи проста сметка: за 20 години строителство египтяните е трябвало да пренасят по рампите 130 000 блока годишно, или 1400 блока дневно, което прави почти по един блок на минута. Имам приятели - ловци и рибари, които от нищо не се учудват. Само те могат да кажат на такова твърдение: "Случва се."

Д-р Давидовиц обаче истински се развихря като химик. Той разкрива, че наистина няма проблем с транспортирането на каменните блокове. Благодарение на химията камъните от варовик били правени на място! Ето какво казва този автор: "Пирамидните блокове не са естествен камък. Фактически блоковете представляват изключително висококачествен варовиков бетон - синтетични камъни, излети направо на място... Никакво рязане на камъни, на тежко влачене или повдигане не е било нужно за пирамидното строителство."

Д-р Давидовиц не е самотник в тази категория. Британският гражданин Андрю Колинс лансира теорията, че пирамидите са били построени с помощта на звукови вибрации. В авторитетен английски вестник Колинс обяснява, че когато едно масивно тяло вибрира постоянно с определена честота, то се "отлепва" и може лесно да бъде избутано на големи разстояния и височини. Той се позовава на стари арабски текстове, според които "големите камъни за египетските пирамиди бяха удряни с пръчка, издигаха се във въздуха и ги изтикваха на разстояние един изстрел с лък".

Действително такива арабски текстове съществуват, но те не бива да се приемат буквално. Когато древните говорят за небесни "колесници" или "дракони", те описват конкретно необяснимо явление, като го оприличават на нещо обяснимо. Никой от нас, съвременниците, не вярва, че "летящата чиния" е чиния, която лети. Така е и с тази "пръчка", с която древните удряли тежките камъни, за да ги вдигнат.

Според една арабска легенда съществувал чудотворен лист хартия с някакви свещени надписи. Древните строители го поставяли върху обработения вече блок, удряли го с чук и блокът магически губел тежест и само няколко души можели да го придвижат.

Един от най-компетентните автори в тази област - Макс Тот, отбелязва, че във всеки предразсъдък или приказка по света има някаква истина. "Аз вярвам - пише той, - че поради неточен превод на древни текстове и недоразумения с думи в историята, предавана от поколение на поколение, "парчето хартия със свещени надписи" е било погрешно изтълкувано. То може да е било табелка с електронна верига, тънка като лист, която наистина да са поставяли върху камъка. И "чукът" може изобщо да не е бил чук, а батерия или енергийна клетка, която при "докосване" до определени точки на електронния уред (за разлика от "удряне") го е активизирала, предизвиквайки противодействие на земното привличане. Този сякаш "плаващ" камък лесно можел да бъде придвижван от малка група работници и може би дори повдиган, колкото е необходимо."

Трябва да сме съвършено наясно по един основен пункт: за Голямата пирамида и изобщо за пирамидите няма нищо написано нито от самите египтяни, нито в Библията, нито в древни папируси. Единствените писания са на гръцкия историк Херодот, посетил Египет по време на XXVIII династия през 5 в. пр. н. е. Той разказва само това, което е чул от жреците. Може да са му казвали вярно това, което знаят, но може и да са съчинявали, преувеличавали и умишлено заблуждавали. Днес никой не смята, че храмът-паметник "Александър Невски" е построен от Александър Невски, защото носи неговото име. Защо трябва да вярваме, че Голямата пирамида е била построена от Хеопс, защото жреците така са казали на Херодот. От него именно знаем, че Голямата пирамида е построена за 20 години, от 400 000 работници, разделени на смени - по 100 000 души на тримесечие. Херодот не съобщава дали тази огромна работна сила е живяла около строителната площадка, къде са спели строителите, дали са се прибирали вечер в града и сутрин са идвали на работа. Това би означавало една четвърт от денонощието да се изразходва за път, което едва ли е допринасяло за човешката работоспособност.

Египет по времето, когато се предполага, че е строена Голямата пирамида, е бил страна с около 5 милиона население. Такава малка страна не може да отдели близо половин милион души, за да работят на един строеж (а има данни, че едновременно са били строени и други пирамиди), да ги откъсва от икономическия живот, да отслабва отбранителната си способност. Кой и с какво е хранил тези работници? Херодот казва, че в пирамидата било намерено писмено свидетелство, според което работниците били хранени с лук, чесън и репички и общата сума възлизала на 1600 таланта, която днес се изчислява на 5-7,5 милиона долара. Това явно са били най-непретенциозните работници в света, щом са можели да извършват такава тежко физическа работа само на лук, чесън и репички.

Херодот като ангел хранител дава на египтолозите най-мощната амуниция, с която да обстрелват всички други теории за строителството на Голямата пирамида. Той пише дословно: "Първото, което направиха, бе построяването на път, по който пренасяли камъните от планините на Либия към Нил."

В подкрепа на това твърдение учените посочват и едно любопитно изображение, намерено в гробницата на Джехутихотил от времето на XVIII династия. То показва египтяни, впрегнати в шейна, да теглят огромна статуя, като едновременно наливат вода (или масло) в плъзгащите се части, за да намалят триенето. Ето, триумфално викат египтолозите, как са били пренасяни тежките каменни блокове! Всъщност те нямат никакви основания за триумф. Първо, защото една птичка (рисунка) пролет не прави и, второ, защото хората от XVIII династия не са съвременници на онези от IV династия. Модерните съдове и печки, с които си служим сега, нямат нищо общо с подниците в огнищата на нашите деди, но колцина си дават сметка за това? Този единичен документ показва доста наивно една представа, която крещящо контрастира с необикновената прецизност на всичко, свързано с изграждането на пирамидата. Това изображение в гробницата от време, когато вече не са строени пирамиди, не е нищо друго освен демонстрация, как самите египтяни от по-късен период са си представяли преместването на тежестите.

Науката сигурно ще бъде облекчена, ако се приеме, че египтяните са познавали колелото, когато са били строени пирамидите. Специалистите по културите в Месоамерика продължават да твърдят, че маите не са познавали колелото въпреки намерените "играчки" - статуетки, монтирани на колела. По същия начин и египтолозите отричат познаването на колелото през века на пирамидите. Въпреки една рисунка, намерена в гробницата на Кемхесет в Саккара, фараон от V династия. На нея фараонът е изобразен на стълба с колела. Мистерията в този случай има две страни. Защо никъде другаде в следващите династии не са открити следи от използването на колелото, което египтяните явно са познавали? И, от друга страна, защо специалистите египтолози се правят, че не съществува находката в гробницата на Кемхесет?

Обикновено броят на каменните блокове, използвани в строителството на Голямата пирамида, се определя на 2,3 милиона. Някои допускат, че са 2,5 милиона - със 100 000 по-малко от данните на Херодот. Средното им тегло се определя на 2,5 т, но някои гранитни късове, изпълняващи функцията на носещи греди, преграждащи "тапи" или "амортисьори", стигат до 70 т. Но в други постройки от пирамидния комплекс в Гиза се срещат и каменни блокове с тежест от 200 т. Към броя на блоковете трябва да се прибавят и 115 000 облицовъчни блока с тежина 15 т всеки. По-голямата част са от варовик, но по-тежките - от гранит. Кариерите са разположени на различни места на разстояние от 3 до 5 км. Предполага се, че някои са били превозвани на лодки или салове по течението на Нил, но други е трябвало да бъдат теглени с въжета срещу течението. Може и така да е било, но проблемите и загадките сякаш нямат край. Най-напред къде са дяволските инструменти, с които древните са рязали по-мекия варовик и по-твърдия гранит? Нали никой не вярва, че със сварен макарон може да се отключи врата? Какво може да се направи с безпомощното медно сечиво срещу камъка? Защо досега археолозите не са намерили нито един забравен инструмент?

Ако отидем на каменните кариери, и днес ще намерим обработени в древността блокове, готови за извозване, но изоставени. Установено е точно откъде са били изрязвани, сякаш са парчета сирене. Разбирам, че теоретически по-лесно е блокът да се оформи, като се направят разрези в скалата отгоре, отдолу, отстрани и в дълбочина. Но отзад? Как са рязали блока отзад, за да го извадят от скалата? Някои допускат, че там е играл лазерен лъч. Не ми е известно лазерен лъч да действа под прав ъгъл.

След обработка (полиране с пясък?) в съвършено прави линии, страни и ъгли натоварвали блока на лодка или сал, прехвърляли го на западния бряг на Нил и го стоварвали на пясъка. Оттам започвала голямата мъка. За каменни блокове от 2,5 т са необходими поне 40 яки мъже, всеки от които да вдигне по 60 кг. Това добре - за здрав човек не е проблем да вдигне 60 кг. Но как тези 40 души да хванат едновременно камъка, чийто периметър е само 4-5 м? На всеки мъж се падат по 12 см.

"Рамперите" на това място скачат, за да обяснят, че целият път на блока от реката до пирамидата се изминава на шейна върху дървени палети. Да оставим настрана това, че палетите ще се износят само след няколко метра. Египет по онова време не е имал гори за сечене, а хората не са били луди да секат плодови дръвчета, за да търкалят камъни по тях. Фурмите са по-сладки от най-сладките обещания за щастие в отвъдното. Внушенията, че дървен материал е бил внасян, защото Египет е разполагал с добър флот, са невероятно наивни. Египет никога не е имал достатъчно кораби, за да транспортира изсечените гори на Европа или на други държави в Африка. На всичко отгоре няма и никакви доказателства за такъв внос.

Мисля, че най-кратък и достоен отговор на д-р Мърц и компания дава Тод Алигзандър, автор на "Древно чудо, модерна мистерия": "Ние се занимаваме тук с трите големи пирамиди в Гиза, а не със стотиците нищожни опити да ги имитират. Основното е, че нищо за пирамидите или за строителите не е доказано. Има два и само два безспорни факта: първият - никакъв починал цар или какъвто и да е мумифициран труп не е бил намиран в която и да е пирамида; и вторият - абсолютно никакво доказателство не е установено за датата на строителството. Всичко друго за тях остава загадка." Ние не знаем защо или кой е построил големите пирамиди в Гиза и най-главното не знаем как.

Ще подмина холивудската версия, че роби са градили пирамидите. Египет подобно на маите никога не е бил войнолюбива държава, за да си набавя роби по военен път, нито са му били нужни човешки същества за жертвоприношения.

През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията "Нипон корпорейшън", която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид.

Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км, на източния бряг на Нил. Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки - само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см. За завършване на конструкцията, т. е. за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер.

Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Живял съм в страната им, познавам тяхната упоритост, честност и изобретателност. Не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили. Не разполагам с данни, какво мислят в "Нипон корпорейшън", но съм уверен, че специалистите там съвсем не смятат пирамидостроенето за решена загадка.

Преместването на тежести, разбира се, не е само египетско постижение. И аз като всеки поклонник на културата на маите съм стоял в захлас пред гигантските каменни глави и стели в Ла Вента и Сан Лоренсо, които някои учени приписват на измислената олмекска цивилизация. Една известна стела представлява нещо като олтар, в който е седнал мъж с кръстосани крака. Докато работех върху тази книга, видях цветна снимка на същата стела в "Богове на новото хилядолетие" от Алън Олфърд. Под нея авторът бе сложил обяснителен текст, според който "олмекската стела" показвала "фигура с шлем, която излиза от пещера". Не съм знаел, че олмеки или маи могат да излизат от където и да е седнали.

Каменните блокове, необходими за изработване на такива стели или негроидни глави, тежащи над 20 та, са били още по-тежки преди обработването им и не са вадени от океана. Докарвани са били от различни кариери - някои на повече от 100 км разстояние - през джунгли, реки и езера. Как е ставало това, може само да се гадае.

Разбира се, не само маите са били изкусни в пренасянето на големи тежести. На брега и под водата на високото езеро Титикака в Боливия има недовършени строежи или развалини с каменни блокове над 50 т. И те не са паднали от небето. Произходът им е известен: пренесени са от каменна кариера на 15 км разстояние през силно пресечена местност. Днес японци, американци и европейци с цялата им страхотна техника и изобретателност не биха могли да повторят постиженията на безименните строители в това място.

Недалеч от Титикака се намират останките на древния град Тиуанако. Дали и неговите неидентифицирани жители не са били маи? Как са пренасяли 200-тонни каменни блокове? Откъде са гледали, за да моделират човешки глави от всички раси на Земята? Същото може да се каже и за гигантските каменни блокове в Олятайтамбо, Олятайпарубо и Саксауаман в Перу. В развалините на храма на Юпитер в Баалбек се намират отделни монолити от над 1000 т. 75-метровата Черна пагода в Индия е покрита с каменна плоча от 2000 т.

Трудно ми е да си представя как маите са откъртвали 50-тонни каменни късове без експлозиви, стоманени сечива и чукове, как са ги влачили с въжета през непроходими джунгли, как са ги товарели върху лодки и салове и после разтоварвали в Ла Вента, Сан Лоренсо и другите центрове. Колко хора могат да се отделят за такава работа и за колко време? Неуместни са отговорите: несъмнено стотици, може би хиляди работници. Не е ли абсурдно такова твърдение, като се знае, че приблизителният брой на жителите на Сан Лоренсо например е бил... 5000 души с жените и децата?

Не се опитвам да обясня загадката с тежките камъни, но в книгата си "Кукулкан слиза от небето" описах един забавен експеримент, на който бях свидетел и който след това съм повтарял стотици пъти. Позволявам си да го разкажа отново, защото смятам, че е интересен и има отношение към разглежданата тема.

В експеримента участват пет души. Един от тях сяда на стол без облегалки. Другите се нареждат около него, до коленете и раменете му. За сравнение четиримата веднага се опитват да повдигнат седналия с по един пръст (или по-добре - с два пръста, допрени показалците на двете ръце), вкарани под мишниците и коленете му. Оказва се, че това е невъзможно. После същият опит се повтаря, но след предварителна подготовка. Мъжът (или жената) при дясното рамо на седналия слага дясната си ръка с дланта надолу върху главата му. По посока обратна на часовниковата страна върху първата ръка се налагат десните длани на останалите трима: при дясното коляно, после при лявото коляно и накрая по лявото рамо. Върху тях по същия начин се струпват и левите ръце. Това положение се запазва около 30 секунди или минута, като се препоръчва и четиримата да мислят, че "тежестта" трябва да намали теглото си. По даден знак на водещия (при дясното рамо) започва изтеглянето на ръцете в обратен ред - последователно и по посока на часовниковата стрелка: първо лявата ръка на участника при лявото рамо и така до края. Незабавно четирите пръста - показалeца (или осемте, ако се използват показалците на двете ръце), се поставят под мишниците и коленете на седналия и едновременно го повдигат с видима лекота.

Този експеримент не е мое откритие. Срещал съм описанието му и в други книги с твърдението, че е известен от векове, но никой не е успял да го обясни. Аз не съм изключение, но всеки път, когато го правя, ме занимава един въпрос: възможно ли е древните да са използвали и психическа енергия при строителството на пирамидите?...


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница