Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Два пъти в моя живот пирамидата пожела да ми се представи в ролята на спасител. Първия път - когато още бях посланик в Мексико.

Преди да тръгнем за Мексико, дъщеря ми Ирена се оплакваше от болки в коленете. Приятели медици, един от които виден хирург, казваха, че под капачките на коленете си тя има някакви израстъци, за които имало само едно лечение - операция. Не се реших на такава брутална намеса, защото се страхувах, че при неуспех Ирена можеше да стане инвалид завинаги. След няколко години в Мексико коленете продължаваха да я болят.

Един ден разбрах с изненада, че вече пълнолетното ми момиче си имало малка тайна: освен че беше са­мотно, тъжно и пишеше „черни" стихове, през всички­те тези години бе страдало и от главоболие. Почти всеки ден, в училище, във Висшата школа по реставрация и музейно дело в Чурубуско, у дома... Не можех да по­вярвам на ушите си и изпаднах в тревога. Позвъних на бившия президент на Мексико Луис Ечеверия, с когото си останахме добри приятели, и споделих с него стра­ховете си. Той ме изпрати в най-голямата болница при най-добрите специалисти, които разполагаха с най-модерната апаратура. Направиха пълни изследвания и стигнаха до заключение, че от медицинска гледна точ­ка няма основания за това почти непрекъснато главо­болие. Тогава се сетих за „доктора" на умиращите от любопитство Педро Ферис. Той минаваше за най-голе­мия специалист по НЛО, но се занимаваше и с всякак­ви нормални и паранормални явления. Реших да го потърся за съвет.

Посетих Педро Ферис у дома му. Той беше як набит мъж с приятно излъчване, живи очи и, естествено, с тънки му стачки. Изслуша ме много внимателно, после стана, извади от библиотеката един екземпляр от книгата си (в съавторство с Кристиан Сиругет) „НЛО и археологията на Мексико" и ми я подаде. „Не знам дали ще помогне на дъщеря ти - каза ми той, - но идете на описания тук Теотон. Това е изкуствен хълм, който всъщност е древ­на пирамида. Прекарайте на върха му поне три часа и вижте дали ще има някакъв ефект. Мои приятели се почувстваха по-добре още на следващия ден."

В книгата този случай е описан подробно, но Педро прибави някои любопитни подробности. Един от при­ятелите му имал главоболие - минало му. Друг подоб­но на Ирена се оплаквал от болки в коленете. Болките изчезнали. На трети нещо станало с либидото и не давал мира на жена си...

Тръгнахме да търсим този Теотон с две коли и при­ятели. По препоръка на Педро Ферис поехме покрай вулкана Попокатепетл и се спуснахме от другата му страна по посока на Чолула. Движехме се бавно от жал за автомобилите, защото това едва ли можеше да се нарече път. По този път, но от океана към Теночтитлан (астекското име на столицата Мексико) преди векове пратениците на астекския император Монтесума са водели Ернан Кортес и конкистадорите му с тайната надежда, че те ще се отчаят и ще се откажат. Но Кортес бил упорит мъж и водел корави испанци. Такива се оказахме и ние - без коне, но с повече конски сили в автомобилите.

Намерихме загадъчния Теотон. Наистина прилича­ше на захлупено сомбреро върху равно поле. На върха му видяхме малкия параклис. Изкачихме стръмните склонове, разположихме се в сянката на порутената църквица, опънахме покривки и ги отрупахме с всичко, което носехме за ядене и пиене. Спретнахме си пикник по всички правила на изкуството. Аз единствен броях минутите наум. Бях решил, че дори да загърми и да завали, няма да мръднем от там, преди да изтекат тези три часа. Междувременно оглеждах и небето. Очаквах отнякъде да се появи ястреб или друга птичка и да видя дали наистина, както пише Педро Ферис, ще откаже да прелети над главите ни и ще направи остър завой. Около нас гъмжеше от буболечки и насекоми, които не се плашеха от това, че пъплят по пресечения връх на пирамида. Те бяха желана плячка за птичките, които обаче ни заобикаляха.

Трите часа минаха и нищо не се случи. Може би очаквах Ирена да скочи и да викне: „Здрава съм! Нищо не ме боли!" Успокоявах се с мисълта, че хубавите работи стават бавно.

До края на пребиваването ни в Мексико след това посещение на пирамидата Ирена повече не се оплака от главоболие. Минаха и болките в коленете й. Вече няма­ше да ни се налага да говорим за операция. Мен обаче след посещението на Теотон ме заболя кръстът. Бях се облегнал на камък и настинах. Не се оплаквах - не бях тръгнал по пътя на Кортес, за да си пазя кръста.

Вторият случай, който ме накара сериозно да се вторача в пирамидите, беше 12 години след Теотон. През 1993 г. една фирма ми предложи да замина за Мексико и да направя маркетингово проучване за евен­туални инвестиции. Изпълних задачата, но за съжале­ние с негативна препоръка, тъй като точно през тази година в Мексико възникнаха някои усложнения от икономически и етнически характер. Изпитах обаче истинско удоволствие, че отново посетих любими места и стари приятели. Видях се с бившите президенти Луис Ечеверия и Хосе Лопес Портильо, с бивши министри, хора на изкуството. Специално отидох в училището, където бяха учили моите близнаци Ирена и Юли (вече покойник). Седях около половин час на пейка пред двора на училището и все ми се струваше, че ще чуя гласо­вете и на моите деца. После се преместих и седнах на пейка в коридора недалеч от кабинета на директорката. Наблюдавах с влажни очи как се гонят децата, слушах като най-хубава музика виковете им и неволно се пре­несох в миналото. Сантиментален човек съм и може би щях да си тръгна, но в този момент вратата на кабине­та се отвори и излезе директорката Ирма Сантиаго. Отначало тя ме отмина, после забави крачка и се обър­на. По лицето й се изписа изненада, сякаш виждаше призрак, а не бившия български посланик в Мексико. После... прегърнахме се и така, безмълвни и прегърна­ти, влязохме в кабинета й.

Естествено, не можехме да се наприказваме. Тя имаше купища въпроси, аз бях зареден с два пъти по­вече. Но училището не беше най-подходящото място за разговори и спомени. Покани ме вечерта на гости, за да се видя със сестрите й, с брат й, с техните деца и с други роднини. И тъй като не пиша дневник, нито път­ни бележки, прескачам приятните минути, за да мина към същественото. Ирма ми разказа, че баща й дон Аугусто Сантиаго, който вече бе на 80 години, много би се зарадвал да ме види. Старият учител живееше в хубава къща в град Куернавака на около 70 км от сто­лицата. От Ирма разбрах, че бил тежко болен - левке­мия, злокачествена анемия или нещо подобно. Виело му се свят, падал. Налагало се често да му преливат кръв. Лекари и близки нямали надежда, че ще оцелее. Ирма обаче ме изненада с твърдението си, че благода­рение на една пирамида дон Аугусто бил вече напълно здрав и се готвел следващата година да замине за Еги­пет. Искал да види с очите си пирамидите в Гиза.

- Матко ли са пирамидите в Мексико! - възкликнах аз.

- Той си мисли за Хеопсовата пирамида - каза Ирма. - Смята, че е оздравял благодарение на нея.

- А ти какво мислиш?

- Не знам... Нещо стана, откакто се затвори в една дървена пирамида.

- Какво говориш!

- По-добре е баща ми да ти разкаже всичко.

Куернавака е прекрасен град, в който царува една богиня - вечната пролет. Вали често, почти всеки ден, но топъл дъжд. Хората нямат проблеми със зимни дрехи и отопление. Пищната тропическа растителност парфюмира въздуха с аромата на огромни дървета цветя. Когато спряхме пред къщата на дон Аугусто и поех дълбоко дъх, си казах: „Да, тук може да се живее."

Дон Аугусто ме посрещна с усмивка:

- Какво става при вас в Европа, сеньор ембахадор (господин посланик). Желязната завеса се вдигна, Бер­линската стена падна, Съветският съюз рухна, пружи­ната на социализма ли се оказа слаба?

- Счупи се, не издържа на напрежението - отгово­рих му. — Бих казал... не толкова на социализма... по-скоро пружината на тоталитарната система се счупи. Ще ставаме и ние нормални хора.

Дон Аугусто беше стар социалдемократ и се инте­ресуваше защо историческият експеримент със социа­лизма в Източна Европа завърши така безславно. Не можех да не поговоря с него на тази тема, но аз се интересувах от друго. Бързах да разбера как му е по­могнала пирамидата да оздравее. След чаша портока­лов сок и малко приказки на политически теми дон Аугусто каза весело:

- Бях си тръгнал. И вече бях свикнал с мисълта, че няма да ме има. Но един ден дойде да ме види мой приятел и ми донесе книгата „Силата на пирамидите" от двамата испански автори Емилио Салас и Роман Кано. Още я имам и ако искаш, ще ти я подаря. Когато я прочетох, си казах: „Защо да не опитам?" Повиках дърводелец и му поръчах да ми направи пирамида от дърво, без пирони, със строго определени размери. Ви­кам му да я нагласи така, че едната й страна, с входа, да гледа точно на север. И да е висока 180 см, за да не се навеждам вътре. Е, тази пирамида ми спаси живота. Сега ще ти я покажа.

Старият човек ме поведе към задния двор на къщата. Пирамидата беше колкото малка стаичка, леко повдиг­ната на циментова основа. На северната й страна бе изрязана врата, която дон Аугусто отвори. Вътре ви­дях дървена маса и стол, сковани без пирони, радио, пластмасов бидон за вода и две саксии с цветя.

- В пирамидата прекарвах по няколко часа на ден -обясни ми дон Аугусто. - Бързо усетих, че се подоб­рявам. Изправях се и тръгвах, без да падам. Виждаш ли водата в бидона? Тя е голяма работа: не се разваля и е много полезна. Батериите на радиото почти цяла годи­на не се изтощиха. И цветята вътре се развиват по-добре в сравнение със същите цветя в саксиите навън. Какво ще кажеш?

- Дон Аугусто — едва смогнах да промълвя. — Про­сто нямам думи! Това е невероятно!

- И ти като докторите. Те казваха на дъщерите ми, а едната също е лекарка, че е станало чудо и вече няма нужда да ми се прелива кръв.

- Мога ли да вляза вътре?

- Разбира се. Жалко, че не те боли глава. За 15 минути щеше да ти мине.

Следващото лято се обадих в Куернавака и научих, че дон Аугусто не си е у дома. Скитал някъде из Еги­пет. И сега, през този юли на 1999 г., когато вече за­върших книгата си, научих от Ирма, че баща й е жив и добре, Господ здраве да му дава!...

Един нов свят

В Куернавака, прекрачвайки прага на дървената пи­рамида в дома на дон Аугусто, аз влязох в един нов свят. Старият учител не можеше да ми обясни научно какви тайнствени сили се разпореждат вътре в тази геометрична форма, но беше доволен, че я има. И той, като Едисън за електричеството, е готов да каже: „Не знам какво е, но защо да не го използвам?" Още в неговата дървена пирамида реших за себе си да потърся истина­та за силата й. На следващия ден си накупих книги на английски и испански език. Дон Аугусто ми подари и книгата на двамата испански автори със специално посвещение. Тези книги ми обясниха, че през пирами­дата на дон Аугусто съм попаднал в лабиринт от загад­ки. И откровено ще призная: наслаждавам се на пира­мидите и на това, което те правят за мен, дори когато не мога да си обясня как го правят. Но със семплия си мозък не мога да си обясня как функционират и радио­то, телевизорът, компютърът и много други уреди. По-важно ми е, ако след четири часа сън под пирамида се чувствам, сякаш съм спал осем часа. За мен пирамида­та е като искрен приятел, помощник, защитник и убе­жище след напрегнат ден и умора. Ако се разболея и тя ми помогне по-бързо да се излекувам, тя ми е приятел. Ако прави всички тези добри неща, за които прочетох в книгите и които вече познавам и от собствен опит, тя не може да бъде друго освен приятел и невидим помощ­ник у дома.

Различните автори и изследователи описват много области, в които е установено благотворно приложение на пирамидни модели, използвани в домашни или лабо­раторни условия. Ще се опитам да ги синтезирам в къси словесни блокчета, а читателят от тях ще може да си изгради мислено каквато иска пирамида: гладка, стъпаловидна или пресечена, египетска или мексиканска:

- Пирамидата забавя процеса на стареене, удължава нормалното функциониране на човешкия организъм.

- Пирамидата оказва общо благотворно влияние върху живия организъм.

- Пирамидата подобрява здравето, лекува или до­принася за излекуването на болести, облекчава хронични страдания, ускорява зарастването на рани и изгоре­ли места.

- Пирамидата подобрява психическото състояние и може да помогне за преодоляване на наркотичното пристрастяване.

- Болниците щяха да бъдат по-ефикасни, ако се строяха с формата на пирамиди.

- Лекарства, бинтове, памук и други санитарни материали, оставени в пирамида, удължават срока си на действие и увеличават своята целебна сила.

- Пирамидите успокояват нервното напрежение, по­добряват концентрацията и допринасят за по-лесно­то усвояване на материала при учебните процеси.

- Пирамидата не само подобрява настроението и духа, но и се отразява активизиращо и на сексуалните желания.

- Пирамидата засилва ефекта от медитацията.

- Пирамидата пречиства и енергизира водата, пре­връща я в ефикасно лечебно и козметично средство.

- Пирамидата помага за неутрализиране на вредни­те нитрати в зеленчуците.

- Пирамидата подобрява качеството на хранител­ните продукти и напитките.

- Пирамидата неутрализира вредните вълни и излъч­вания.

- Пирамидата удължава използването на ножчетата за бръснене.

Бих могъл да продължа тази поредица и да кажа на ясновидците, че под пирамида по-добре ще ясновидстват, на лекарите - че по-добре ще лекуват, ако приемат пирамидата за свой асистент, на скърбящия и влюбе­ния, че сънищата им ще бъдат по-живи и по-релефни...

След като нарисувах такава розова картина, предпо­лагам, че у мнозина ще възникне законният въпрос: ако всички тези добрини, които прави пирамидата, са истин­ски, защо официалната наука не ги признава, защо медиите не ги популяризират? На този въпрос ще от­говаря с думите на Макс Тот и Грег Нилсен: „Ние смятаме, че днешните теоретици толкова са се загри­жили за собствените си теории и са толкова заети да се защитават срещу каквото и да е предизвикателство, че са неспособни да се занимават с други хипотези, които може да са толкова добри, колкото и собствените им."

Прави са Тот и Нилсен, но не само егоцентризмът и високомерието на част от учените (в тази област) са единствените причини за липсата на достатъчно инте­рес към практическото приложение на пирамидите. Може би липсва подходяща реклама. Разбира се, че липсва. За всеки продукт рекламата никога не е излиш­на. В случая обаче не може да се говори дали реклама­та на пирамидите е достатъчна или не. По-сериозен проблем са антирекламата, псевдонаучните постанов­ки или утвърдените клишета. Отворете, както напра­вих, която искате енциклопедия, включително българ­ската, и ще видите, че пирамидите там са си гробници на фараони в Египет и храмове или ритуални центрове в Америка. Кой учи децата ни в училище да знаят само това, което е утвърдено от някое министерство, и дори не им казва, че има и други мнения? Медиите като цяло популяризират същите научни „върхове", макар че понякога се прокрадват отделни материали за други теории и сензации. Разказваха ми, че по американски телевизионен канал било излъчено предаване за пира­мидите, водено от известен актьор. Не знам дали сами­ят актьор вярва в това, което му е написано да прочете, но той несъмнено допринася за разпространението на фалшиви научни представи.

Само като вредни мога да окачествя и някои тези на автори от другия лагер. Опитите да се представя жела­ното за действително и особено оптимистичните и щедри описания за вълшебствата, които правят пирамидите, се превръщат в бумеранг. Разочарованията от големите очаквания не помагат за популяризирането на пирамидите. Крайните позиции никога не са били много здрави крепости. Изхвърлянията и заблуждава­щите твърдения могат да имат само временен, но ни­кога траен ефект. Затова моите читатели ще направят добре, ако наред с ползването на пирамида се захванат и с експерименти. Да се опитат да повторят чужди постижения за по-голяма сигурност, за лично удовлет­ворение и удоволствие.

Във връзка с казаното no-горе ще дам следния при­мер: През 1998 г. в българския вестник „Труд" бе пуб­ликувана любопитна статия под заглавие „Русия е поли­гон за загадъчни опити с огромни пирамиди". В нея се съобщава, че московското предприятие „Гидромедприбор" строи близо до градчето Осташково, Волгоградска област, 22-метрова пирамида от стьклопласт. В строеж били още 15-ина пирамиди из Централна Русия. Гене­ралният директор на предприятието Александър Голод обещавал на хората, живеещи в близост до тези конст­рукции, че ще бъдат завинаги избавени от престъпност­та и епидемиите, от земетресения и нещастни случаи, от рака, СПИН, наркоманията и алкохолизма. Продължи­телността на живота щяла да се увеличи на сто и повече години. Голод още твърдял, че водата в горното течение на Волга щяла да стане по-чиста.

Ето един типичен пример на изхвърляне, на само­уверени твърдения, които могат да имат само обратен ефект. Но в същата статия има и нещо друго, което не мога да подмина. В нея се цитира предупреждението на руския академик Р. Авраменко от Института по експе­риментална физика, според когото такива пирамиди трябва да се строят много предпазливо, тъй като ефек­тът от тях бил непредсказуем.

По света има стотици и хиляди пирамиди, останали от древността, за тях са написани и стотици книги, които разказват за много мистерии. Аз ще посоча само една: досега никой не е установил под никаква форма отри­цателно въздействие на пирамида върху човек. Затова предупреждението на академик Авраменко звучи стран­но и необосновано. Ако той е установил някакъв нега­тивен ефект на пирамидите, защо не излезе с научна статия, в която да докаже своето твърдение. Ще се намерят автори и специалисти, които да му отговорят.

В двора на моята къща на село има два внушителни мравуняка, които страшно ми напомнят конусовидна­та пирамида в Куикуилко. Живеят си спокойно хиляди­те мравки в тези две солидни конструкции и нехаят за дъждове и снегове. Вероятно вътре им е топло, когато навън е студено, и хладно, когато е топло. Кой ги е научил да се правят на хора от човешкия древен свят, да градят пирамиди като куполи на църква, вместо да окупират цепнатини и дупки в скалите и земята, както правят много други животинки?

Казват, че и гърците имали пирамиди. Аз лично не съм ги виждал, макар че няколко пъти съм посещавал Гърция. Очевидно и самите гърци не им обръщат вни­мание - старините, паметниците и легендите на соб­ствената им древна култура са предостатъчни и специ­алистите им не се разсейват с други неща. И все пак... описани са пирамидни форми и в Гърция, построени със строго определена цел: да „хващат" вода. Изглеж­да, че това е било предназначението на 13 пирамидни структури в околностите на Теодосия, датирани от V в. пр. н. е. Според автора Бил Дитрих пирамидите са високи средно около 13 м и са разположени по хълмо­вете около града. С преминаването на вятъра през куп­чината камъни дневните цикли на повишение и понижение на температурите предизвиквали кондензиране на влагата, която се стичала надолу и била улавяна в мрежа от глинени тръби. Един археолог изчислил, че дневното количество вода, получавано от пирамида, възлиза на повече от 65 000 л вода. Бил Дитрих добавя шеговито, че може би наблюдателните гърци в древ­ността са забелязали с какво се занимават някои мишлета в Сахара: те правят свои „пирамиди" в пясъците на пустинята, трупат камъчета на купчини и сутринта облизват насъбралата се по тях влага.

Много неща в Тиуанако - древния град на високото плато в Боливия недалеч от езерото Титикака, смайват едновременно учени и аматьори, специалисти и обик­новени туристи. Какъв е този странен монолит, наре­чен Врата на Слънцето, на който е изобразен някакъв „плачещ бог", чиито сълзи представляват малки пуми? Или онази огромна стена, на която като на изложбено пано са изваяни човешки глави? Нито една не прилича на друга, но всички заедно дават пълна картина на зем­ните раси? Откъде местните скулптори са имали пред­става за различните човешки черти на лицето и глава­та? На какви хора е било необходимо да строят огром­ния храм, наречен Каласасайа, и друг храм, но с по-различен план наблизо - в Пума Пункту? И внушител­ната могила пирамида Акапана с размери при основи­те 182x128 мис височина 15 м. На нея е била отредена задачата да събира дъждовната вода, да я вкарва в ка­менна мрежа и по специален канал да я отвежда в река Тиуанако и от там - в езерото Титикака. Дъжд на това негостоприемно и безплодно място рядко вали, но и да вали, защо е била изграждана такава сложна дренажна система само за пирамидата, но не и за храмовете? Заради този пропуск ли се е разплакало божеството от Вратата на Слънцето? Не е ли ясно, че ако нещо има нужда от дренажна система, то не е пирамидата, а храмовете и другите постройки? Остава единствено да предположим, че тази система не е била предназначена да събира дъждовната вода, а да произвежда вода. Ве­роятно древните са познавали това свойство на пирамидната форма, изградена от камъни, която по някакъв начин кондензира влагата и я превръща във вода.

Древните индианци в Мексико са строили не само големи, но и много пирамиди на едно място. В един от първите градове на майте например - Исамал, по данни на Диего де Ланда имало 11 или 12 пирамиди. Очевидно струпването на толкова пирамиди на едно и също място не може да бъде случайно. Главното им предназначение е да се подобрят екологичните условия на града или дори на целия район. Първи на тази функция на пирамидите обръщат внимание Педро Ферис и Кристиан Сиругет.

Египетските пирамиди в Гиза са били с гладки сте­ни. Така поне се предполага, защото няма древно опи­сание, какво точно е представлявал външният вид на тези пирамиди. С това искам да кажа, че по тях не е имало стълбища, по които хора да се изкачват към пло­щадката на върха. В Мексико е обратното - стълбища­та и по стъпаловидните пирамиди ясно говорят, че на пресечения връх са ходели хора за ритуална церемо­ния, за молитва, може би дори само за обикновен прес­той. Дълбоко съм убеден, че древните хора са познава­ли енергията, тайнствената сила и благотворното вли­яние на пирамидата. Мога да се подпиша с две ръце под следните думи на изследователите и авторите Бил Керел и Кейти Гогин: „Въпреки нашите години на изследва­ния ние първи ще признаем, че все още не знаем със сигурност каква е тази енергия и откъде идва. Колко безсмислено е тогава да се занимаваме с караници, коя теория е права и коя крива.

Но извън и най-малкото съмнение ние доказахме на себе си и на стотици свидетели, че пирамидната енер­гия съществува и че има много полезни приложения. Най-хубавото от всичко е, че тези приложения са абсо­лютно безплатни и източникът на енергия никога не спира."

Каква е тази енергия, която се вихри в пирамидната форма и която традиционните учени обявяват за има­гинерна? Тя не може да се види, не може да се улови от познатите прибори и апарати, но все пак по някакъв начин задържа гниенето на поставени в нея продукти, изсушава месо и плодове, отразява се благотворно на здравето. Махалото, което не влиза в списъка на при­знатите научни прибори, но е вършело работа и в древ­ността, ясно демонстрира наличието на различни си­лови полета във, около и над пирамидата. Ферис и Сиругет доказаха, че с обикновен волтметър се уста­новяват теоретически невъзможни изменения във вол­тажа на батериите: когато измерването се извършва на пирамида, волтажът е по-висок. Очевидно в случая става дума за непознат на физиката вид енергия и следова­телно може да се нарече парафизическа. Тази енергия обаче е била известна в древността под името прана. За нея свами Вивеканда казва: „Прана е онова, което се проявява като движение, прана е онова, което се про­явява като гравитация. Прана е онова, което се проявя­ва в действията на тялото като ток по нервната систе­ма, като сила на мисълта. От мисълта до най-грубата физическа сила, всичко е само проява на прана."

Пирамидата е онази геометрична форма, която е способна да улавя земните и космическите енергии и да ги обединява в една. Някои автори ги сравняват с еднов­ременни удари върху два клавиша на пианото. Това са два различни тона, които произвеждат трети тон, разли­чен, но производен на първоначалните два. Пирамидите обаче не са само сред пясъците на Египет или в джунг­лите на Месоамерика. Те са вече и в нашите домове, дворове и градини. Те влизат в контакт с биополето на човека, което също е енергия. Това биополе взаимодей­ства с енергията в пирамидата и в резултат се получава взаимно влияние. Затова можем да приемем, че в пира­мидата съществува още неидентифицирана и още науч­но непризната енергия, която заплита като в мрежа трите вида енергии: земна, космическа и биоенергията на човека. Взаимодействието им в пирамидата оказва бла­гоприятно въздействие върху живите организми. Про­дукти от всякакъв вид, оставени в пирамида за по-кратък или по-дълъг срок, започват да се мумифицират, тоест да се изсушават, като при това запазват в голяма степен качествата си. При живата материя - животни и расте­ния - не протича процес на мумификация. Пирамидната енергия само помага за запазване на жизнеността и за­бавя стареенето. Може да се каже, че с въздействието си върху биополето на живия организъм тя помага за регу­лирането на функциите в организма и засилва оздрави­телните процеси. Това обяснява защо жив човек в пира­мидата се чувства отлично, освободен от напрежението и околния шум, докато отрязан крайник веднага започва да се мумифицира. Същото се отнася за животните и растенията. Опити в продължение на години са доказали извън всякакво съмнение, че процес на дехидратация настъпва, когато жива част се откъсне от жизнения й източник - например ампутирай крайник на животно, отрязан клон или плод от дърво. Разбира се, този процес не е светкавичен и изисква известно време. Аз съм го проверявал многократно и бих приканил читателя да направи същото.

За експеримента са необходими две здрави ябълки и пирамида от картон с височина 10 или 15 см. Пирами­дата се поставя на такова място в стаята, че да бъде далеч от силен източник на топлинна или електрическа енергия. Едната ябълка влиза под пирамидата, която след това внимателно се ориентира с компас по посо­ка север-юг. Другата ябълка се оставя някъде из стая­та, но пак на място с минимално външно влияние. След седмици и месеци с изненада ще установите, че ябъл­ката под пирамидата, макар и малко позасъхнала, е здрава и с напълно запазени вкусови качества. Конт­ролната ябълка отвън най-често започва да показва признаци на загниване.

Испанските автори Салас и Кано посочват, че едно от най-досадните явления, когато се работи с пирамида, е непостоянството на получаваните резултати въпреки наличието на еднакви условия. Възможни са всякакви обяснения, включително промени в метеорологичните фактори, магнитни влияния, вариране в земните и кос­мическите енергийни полета. Но както вече изтъкнах, в пирамидната енергия се включва още един компонент -биоенергията на човека. Двамата испанци имат право, когато заключават: при провеждането на експеримент с пирамиди от двама изследователи едновременно и при напълно идентични условия разликите в получените резултати се дължат единствено на фактор, който е индивидуален и неповторим - биополето на човека.

В душата на всеки човек спи по един бог, който се пробужда под въздействието на тайнствената сила или на енергията в пирамидата. Това по същество е есенция-та на египетската „Книга на мъртвите" или „Папиру­сът на Ани". Този бог, какъвто и символ да са имали предвид древните египтяни, се събужда в пирамидата, но не за да напусне завинаги мъртво тяло. Ако прие­мем, че в пирамидата се е извършвала само имитация на смърт, то събуденият бог най-вероятно е придружа­вал душата през вратата на отвъдното в полета й из небесата. Независимо какво обяснение ще дадем на този „бог", безспорно е, че древните египтяни са знаели за съществуването на пирамидната енергия. В наше вре­ме, както отбелязват Тот и Нилсен, мистиците не вяр­ват, че пирамидната форма може да пробуди спящи богове, но „мнозина чувстват, че психическите сили се стимулират или се повишават с използването на до­машни пирамиди като място за медитация. Явно меди­уми, които използват пирамиди по този начин, пости­гат по-бързо изменено състояние на съзнанието, откол­кото по друг начин. Те твърдят, че силите на пирами­дата действат най-добре, когато са в седнало положе­ние или легнали по очи по линията север-юг."

Двамата автори посочват също, че в опита на раз­лични медиуми съществуват различия. Някои съоб­щават за получени видения или отговори на поставе­ни въпроси (или и двете), когато са в пирамидата. Други чувстват само ведрост и сливане с космичес­ките сили, докато са в пирамидата, а духовни импул­си и психични възприятия се проявяват после. Мно­го медиуми според думите на Тот и Нилсен вярват, че в пирамидата съществуват мощни енергийни сили, които при медитиране разчистват блокирани психи­чески коридори.

Директорът на Лабораторията за екстрасенсорни проучвания в Лос Анджелис Ал Манинг смята, че пи­рамидната форма функционира като геометричен усил­вател, който увеличава силата на молитвата или под­помага духовната молба на един вярващ човек.

Съзнавам, че, пишейки тези редове, стъпвам по не­сигурната и често критикувана пътека на парапсихоло­гията и паранормалните явления. В тази област влизат и такива теми, като смърт, живот след живота, прераж­дане, видения и пр. Много от явленията са свързани с чувствата, с преживяванията, в крайна сметка с био­енергията, която влияе на пирамидната енергия и на свой ред изпитва нейното влияние. Явно в организма на някои хора, надарени или белязани от природата, съществуват паранормални, изключителни и висши и в същото време идващи отвън сили.

За илюстрация ще дам само един пример: На све­товния конгрес по парапсихология в Барселона през 1977 г. проф. Дж. Б. Хастед от университета в Единбург разказва за едно дете, което огъвало метални пред­мети. Професорът изчислил, че за да направи това, мом­чето трябва да упражни налягане, равняващо се на 5 т, върху повърхността на металите. Откъде тази сила в едно малко дете?

Обърнахте ли внимание на думите на Ал Манинг, че пирамидната форма увеличава силата на молитвата? В подкрепа на тезата му ще посоча за пример пирамиди­те в Мексико и в други страни на Американския конти­нент. Те винаги са пресечени на върха и със стъпала за изкачване. Трябва да сме много наивни, за да вярваме, че майте са строили своите пирамиди с храмове на върха само за да изкарат въздуха от дробовете на свои­те жреци. Истината е, че само там, на върха, молитви­те им увеличават силата си. В този смисъл пресечени­те пирамиди изпълняват функцията на усилватели, на високоговорители, предаватели и приематели.

Защо казвам САМО ТАМ, НА ВЪРХА НА ПИРА­МИДАТА, ще поясня след малко. Сега искам да напра­вя малък паралел между пирамидата и храма. Устано­вено е, че енергия, подобна на пирамидната, макар и в по-малка степен, има и в други геометрични форми, като конуса и купола. Аз не съм религиозен, но от собствен опит знам, че когато съм уморен, тъжен, с лека форма на депресия, не отминавам, ако срещна църква по пътя си. Влизам вътре, запалвам свещ и заставам точно под върха на купола. Това е все едно че съм под високо окачена пирамида. Достатъчни са ми 15-20 минути, за да усетя промяната, как се връщат силите, бодростта. Бих препоръчал на всеки, който не разпо­лага с домашна пирамида, но има проблеми със здра­вето си, да прекарва по половин час в храм с голям централен купол. Уверен съм, че много скоро ще почувства промяна към по-добро.

Двамата американски автори Макс Тот и Грег Нил-сен, позовавайки се на Нютън, подчертават мисълта, че на всяко действие има противодействие. А физика­та учи, че там, където има позитивен заряд на опреде­лено разстояние над земята, на обратното място под земята ще има съответен негативен заряд. Такъв е законът за баланса във Вселената, който им дава ос­нование да потърсят балансираната отразена пирами­да под земята (фиг. 1), която те наричат антидеструктивна за разлика от пирамидата над земята (фиг. 2),


Фиг. 1 Фиг. 2

която назовават деструктивна. В чертеж те изобразя­ват пирамидата и нейния отразен, обърнат образ, на­речени съответно конструктивна и антиконструктивна пирамида. След дълги разсъждения върху времето, ядрената енергия и плазмата стигат до пожеланието: „Едно пълно и подробно изучаване на Голямата пира­мида от компетентни учени, които да имат предвид био-плазмата, може да помогне за хвърлянето на повече светлина върху нашето невежество."

Нямам намерение да завличам моите читатели в об­съждането на такива теории и хипотези, колкото и ин­тересни да са, защото целта на книгата ми е друга. Но ще изразя веднага моето удивление, че двамата уважава­ни автори използват в чертежите си една идеална пира­мида, а не нормална, тоест пресечена. Ако бяха нарису­вали пресечена пирамида, то и нейните проекции под земята и над върха й щяха да са доста различни.

Има и друго. Двамата автори не поясняват какво става с тази балансираща проекция под земята, когато пира­мидата е издигната например на метър над леглото. Нали стените й могат да се продължат мислено към земята и по този начин малката пирамида се превръща в нещо като пирамидон на голямата мислена пирамида?

Същото може да се каже и за проекцията от върха на пирамидата. Движението на махалото се изменя след всяка пирамидна височина. За да се върти махалото по посока на часовниковата стрелка, мислената пирамида над огледалния образ пак ли е копие на действителната пирамида? Смятам въпроса за мисленото продължение на пирамидата за много важен. Първо, защото то обяс­нява благотворното въздействие на пирамидната енер­гия върху значително по-голяма площ, отколкото са нейните размери, и, второ, защото се хвърля светлина върху пространството непосредствено над пресечена­та пирамида.

Веднага искам да обърна внимание, че балансира­щият и обърнат образ на пирамидата над връхния ка­мък и под земята създават поле с неблагоприятно въз­действие. Това трябва винаги да се има предвид, когато пирамида се използва в градина, за растения върху земя. Опитът на много изследователи показва, че там, къде­то пирамида е стояла дълго време, почвата е като „об­лъчена" и става негодна за продължителен период. Когато обаче пирамидата е издигната над земята, мис­леното й продължение има благотворно въздействие.

Американските изследователи Шул и Петит провеж­дат много важен според мен експеримент за изучаване на пирамидната енергия. Целта им е да установят дали има разлика в развитието на растенията в зависимост от мястото в пирамидата. По същество това означава да се установи дали енергията е еднаква по сила из цялата пирамида.

За експеримента си Шул и Петит подбират покълна­ли слънчогледови семена с еднакъв размер - 9 мм. Пос­тавят ги в пластмасови саксии с обикновена пръст и ги разполагат в пирамида с височина 180 см, както е пока­зано на чертежа (фиг. 3). На растенията се осигурява хо­могенна температура чрез вентилатори, инсталирани на З м от всяка пирамидна стена. На върха се отваря про­цеп от 25 см за проветряване. Всяка семка при посявка-та й получава по 5 г вода и след това всекидневно точно в 8 часа - същото количество вода за цялото време на експеримента. Те регистрират следния ръст на растенията според местоположението им (в мм):