Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

ТАМ СЪМ

ТЯХ
ПОДАРЪК НЕ подлежи на ПРОДАЖБА

Съдържание

Въведение

I. Събранието на живия Бог

1. Епохи

Какво означава "събрание"?

Какво НЕ е събранието Онова, което е истина още от Стария Завет

Седемте епохи

Двойното значение на Христовия кръст

Една тайна

Един важен рожден ден

Присъствието на Святия Дух

А Господ прибавяше

Настоящото Божие намерение

Разлики между юдеизма и християнството

Маслината

Няма ли надежда за Израил?

Остатък от Израил

Примирението на света

Коренът

Отговорности

Присаждането на Израил

2. Събранието като тяло Христово

От какво НЕ се състои тялото Божествени предпоставки

-з л япяттс

Споменаване в четири послания Кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло

Тялото Христово в неговия временен аспект

Тялото Христово на дадено място

Тайната на волята Му 66

3. Събранието като дом Божий

Отговорност 72

Молитвен дом 73

Божието обитаване - резултат от спасението 74

Живи камъни 76

Свят храм в Господа 77

Божие обиталище 79

Човешкото строителство 80

4. Събранието като светилник

Господ Исус като пъдя 84

Седем събрания 86

Израил - Божият светилник 87

Съдът над Ерусалим 88

Сред седемте златни светилника 90

Вдигането на светилника от мястото му 92

Пророческото значение на седемте послания 94

Лаодикия - християнството в неговата последна фаза 97

Христос - Амин 98

Христос - верният и истинен Свидетел 99

Христос - началото на Божието творение 100

Демократични принципи 101

Нито студен, нито горещ 103

Богат и въпреки това беден 104

Съветът на Господа 105

ДУХЪТ на Лаодикия 108

5. Църквата като невяста Христова 111

Един скъпоценен бисер 113

Съпружески отношения 116

Сватбата на Агнето 121

Новият Ерусалим 127

Духът и невястата 129

II. Събиране като църква

6. Събрани в Неговото име

Проявлението на събранието на земята

Грехът против брата

Братска дисциплина

Местното събрание

Бащинска дисциплина

Църковна дисциплина

Забележки към въпросите на църковната дисциплина

Съгласие в молитва Двама от т<яг

"Великата харта" на събранието Божието място

Божието единство

Божието име

Божествената личност и присъствие

Божественият център

7. Видяхме Господа

Четири явявания на Господа

В КОЙ ДЕН се бяха събрали?

КАКВО бе събрало учениците?

КОЙ се бе събрал?

КАК се бяха събрали учениците?

Исус дойде и застана на средата

Възкресенското тяло

Поздравът на Господа

Раните на Господа

Радост

Възкресенски живот

"Административно" прощение на греховете

Обобщение

8. Установяването на Господната вечеря

Три събирания като църква 191

Първи исторически сведения 192

Четири вдъхновени сведения 193

Прощението на греховете в Новия Завет 194

Последната Пасха на Господа 199

Едно ново служение - благодарение 202

Значението на преобразите 205

"За вас се дава" 206

Завещанието на Господа 208

В кой ден и колко често трябва Неговите да разчупват хляба? 210

Присъстваше ли Юда Искариотски при установяването на Господната вечеря? 211

9. Господната трапеза 216

Двата аспекта на разчупването на хляба 216

Неправилно поведение поради незнание на новите отношения 217

Неправилно използване на свободата 219

Чашата на благословението преди хляба 220

Зад идолите - демони 222

Външно участие означава общение 224

ЕДНО тяло - ние, многото 228

Привилегии и отговорности 229

Допускане до Господна трапеза 233

Защо сам Господ не говори за Своята трапеза? 239

Никакъв клрикалитьм 240

Поклонение с дух и истина 240

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА в Стария Завет 244

10. Господната вечеря 248

Разцепления 248 Своя вечеря 251

Не е нещо чисто лично 253

От Господа прието 254

Възвестяване смъртта на Господа 257

Който яде или пие недостойно

Себеосъждане, не за да страним

Различни видове съд

Смъртен грях

Благодарение

Възпоменателна вечеря

Възпоменателната вечеря - ПРАЗНИК?

Съпоставка на Господната вечеря и Господната трапеза

Един преобраз - две значения

Събирания (пожертвования) През нощта, когато беше предаден

11. Дарби и служители

За поклонението не е нужна дарба

На всеки от нас

Възлезе на високо

ТОЙ даде

Призоваването на служителя

Ръкополагане

Презвитери

Има ли днес презвитери?

Да се живее от Благовестието

12. Събиране за назидание

Служение в двояк смисъл

Служение на Словото

Авторитетът на Господа в събранието

Когато се събирате

Не външен, но вътрешен ред

Надарени, но плътски

Относно говоренето на езици в църквата

ЕСТЕСТВОТО на говоренето на езици

ЦЕЛТА на говоренето на езици

Назиданието на събранието

Какво означава пророчество?

Бог наистина е между вас

Ред преди сила

Жените не бива да говорят 353

Не спор, а покорство 356

Заключителни забележки 359
13. Събиране за молитва 362

Общата молитва при първите християни 363

"Отче наш" 366

Относно молитвата в името на Господ Исус 373

Нужди, за които да се моли събранието 376

Относно конкретността на нашите молитви 382

Мъжете могат да се молят на всяко място 383

Заключение 387

14. Запазване единството на Духа 388

Достойна обхода 389

Едно видимо единство 394

Какво означава "единството на Духа"? 395

Не "единство на тялото" 396

Неосъществимо напрактика? 397

Първа стъпка - отделяне 398

Очистване в три насоки 403

Право на лична преценка 404

"Ето, стоя на вратата и хлопам" 405

Наказание 406

Призив към всеки поотделно 407

Вечерята 408

Друг един принцип - тесният път 410

"Там съм и Аз посред тях" 412

Никаква независимост 412

Остатък 413
Въведение

Настоящата книга се явява в известен смисъл продължение на моята книжка "От тъмнината към. светлината". В нея се опитах да покажа пътя, по който грешният човек може да дойде при святия Бог. Изключително важен е фактът, че този път съществува и че сам Христос е пътя. Отношението на всеки по отделно - дали ще избере или ще отхвърли този път -определя неговото щастие или нещастие, небето или ада. Но нека приемем - и това предположение е станало щастлива реалност в множество случаи - да приеме някого от тъмнината към Неговата светлина, от смъртта към живота, от самотата към Неговата близост - но след това какво? Новороден - вече е дете на Бога, радва се на прощението на своите грехове и на надеждата за Божията слава. Но пътят пред него все още е неясен. Трябва ли сам да върви по него? Да продължава да върви заедно "с настоящия нечист свят"? - не, не бива. Та той е бил "избавен" от него, Христос даде Себе Си за него Гал.1:4. Той разбира това. И така, търси други, които са преживели същото. Той вижда и намира много Божии деца, но - и това прави нещата така объркани - те ходят по толкова различни християнски пътища. Почти необозрим е броят и характерът на различните църкви, общности и групировки на християнска основа. Коя от тях е истинската? Или този въпрос дори е неправилен? пътят, по който християните ходят може би е без значение или най-малкото е нещо второстепенно, важното е те да са убедени и щастливи по този път? Християнинът не е ли дължен да уважава мнението на останалите?

10 Въведение

Но новороденият чете и изследва Божието слово и не открива нищо за различните църкви. Натрапчиво го преследва мисълта: Бог желае ли всъщност това многообразие от църкви? Той открива стиха в Матей 18, който послужи и за заглавие на настоящата книга. Но какво означават думите на Христос, че Той е посред онези, които са събрани в Неговото име? И наистина ли е тук или там, независимо дали тук или там основата е това или онова християнско верую? Отделните учения отчасти си противоречат напълно, а всяка група претендира, че Христос е посред тях. Наистина ли е така обаче?

Въпрос след въпрос, които се сипят като водопад над новоповярвалия. Но и всеки, който от дълго време се палвя, че Р н? Бога няма да може да избегне тяхната настоятелност, особено ако се отнася все по-сериозно към Божието слово. Той може би се е родил в някаква християнска общност и неговите родители са ходили по този път. Но той ли е правилният? Все някога ще се сблъска с подобен въпрос и то тогава, когато сравни заобикалящата го действителност с Божието слово. Настоящата книга има за цел да помогне на всяко Божие дете да намери отговор на всички тези въпроси - отговори, които не бива да се основават на човешките мнения, но единствено на Божието слово. При това няма да скрия, че засегнатият кръг въпроси е един от най-сложните изобщо. Да се опише пътят, по който един грешник може да дойде при Бога и да получи прощение на греховете си е сравнително по-лесно. Но защо са толкова трудни тези въпроси? Да не би Словото да не говори достатъчно ясно по тях? Със сигурност не! Библията не е книга за готови рецепти, в която при съответния въпрос, можеш да намериш рецептата за неговия отговор. Свещеното Писание трябва да се чете и разбира в неговата цялост. Това предполага сериозно изследване както на Стария, така и на Новия Завет чрез силата и в пълна зависимост от Святия Дух.

Въведение

11

Като Святият Дух ще споделя Своите намерения само с онзи, който идва при Него в подходящото разположение на духа, или казано простичко - който е готов да Му се покори.

Често съм казвал: Бог не наставлява грешника. Ако го стори, Той би признал, че последният не е чак толкова погинал. Но Бог наставлява Своите деца и го прави в много отношения. За да може човек да съответства на тези наставления, той трябва да се научи да разбира отношенията, на които са основани и в които Той е поставил Своите Си. Но тъкмо тук най-много се греши. Много често голяма част от вярващите не разбират колко скъпо е положението, в което се намират чрез Божията благодат както с Бога и Господа Исуса Христа, така и помежду си.

12 Въведение

научим да правим разлика между Божиите пътища с Израил и Неговото действие с истинската църква. Тази е отправната точка в книгата. Ако човек е осъзнал със сърцето си тези различия, тогава са налице най-добрите предпоставки да разбере и оцени особеното положение на църквата. И така, първата част на книгата е по-скоро поучителна. В нея се описва благословеното положение на Божиите деца, гледайки на тях като на едно цяло. Тя представлява абсолютно необходимата основа за втората, по-скоро практическа част. С това не искам да кажа, че втората част не съдържа поучение. Точно обратното. Но в нея говоря за практическите въпроси, които засегнах в началото - въпроси, които касаят общия път. взети заедно трябва да представляват една възможно най-пълна картина за същинското естество на истинската църква, а от друга - да опишат нейните форми на проявление в практиката на събиранията.

С тази книга желая да се обърна и към още една група християни. Това са Божиите деца, които желаят да заемат според Божието слово правилната сама по себе си позиция. Те са имали възможност да почерпят неоценима полза от служението и борбите на Господните служители, които са минали по този път преди тях. Чрез тяхното служение те са били "утвърдени в истината" 2.Петр.1:12. Но тъкмо те се нуждаят от постоянно напомняне на "тези неща", които по принцип знаят, за да бъде събуден "чрез напомняне" техния "чист разум" 2.Петр.3:1. Може би никога не им се е налагало да се борят за истината, но се радват на една голяма светлина, чрез онези, които са го сторили преди тях. Мнозина са родени в това положение и отчасти дори не знаят, защо вървят по този път. И ако не си бил принуден да се бориш за "вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите" Юда3. не е ли голяма опасността да предадеш с лека ръка доброто, което за някои малко или

Въведение 13

много е дошло "наготово"? "Купувай истина и не я продавай" е съветът на Божието слово Пр.23:23. и моето сърдечно желание е да помогна на вас, на всички Божии деца, да изпълните този съвет. Изобщо искам да покажа колко прекрасни са Божиите намерения и благословенията свързани с тяхното изследване и самото им следване. То води до поклонение, до едно смирено убеждение и ще предпази братята и сестрите в Господа да издигат себе си над останалите, които може би не са имали привилегията като тях да бъдат така ясно поучавани в Божието слово. Истинското познаване на Бога и Неговото Слово ни кара да се смирим. Може ли човек да бъде високомерен? нещо, което притежава изцяло по бляголт? когато се изяви Божията истина, когато Божията светлина свети в живота, в сърцето ни, няма ли да почувстваме дълбоко в себе си, че всички ние, малко или много сме се провалили в изпълнението на онова, което сме познали като истинско? И не трябва ли да признаем, че Господ Исус няма да се задоволи с нашето външно приемане на едно наистина правилно място? Наистина ли вярваме в това, което Той е казал? "Гам съм и Аз посред тях" - неизмеримо обещание! Той може би е присъствал, а ние изобщо не сме Го забелязали! Може ли, трябва ли да продължава да е така?

В тази връзка възниква още един въпрос: Не е ли очевидна опасността поради дългогодишната си обхода

блаженство, с привилегиите, че те да не са вече нещо особено за нас? В никакъв случай не бива да е така. Но

и икия на няма иначе желание вьрлу иаши

сърце, тогава ще бъде точно така. В подобен случай е просто въпрос на време кога ще изгубим отново светлината, която Бог ни е подарил. Бог да ни пази! Да събужда нашия "чист разум" - ех, ако Му се отдаваше само при всеки от нас! Нека Той да върви напред в Своята благодат и да

14 Въведение

благослови слабите опити на автора, и да отваря широко неговото, както и сърцата на читателите, за Себе Си и за Своето Слово, и да ни направи преливащи от щастие в познаването на Онзи, Който ни възлюби и даде Себе Си за нас!

И така, оставям с упование в Бога тази книга в ръцете на читателя. Няма да го сторя без да съм благодарил и на онези, които помогнаха със своя съвет и труд при проверката и корекциите на това издание.

15

Част първа

В тази първа част на книгата с Божията помощ ще се опитам да покажа възможно най-пълно и последователно характерът, произходът и предназначението на истинската църква. Втората част е построена върху мост. Заглавието на настоящата част взех от 1.Тимотей3:15. На това място апостол Павел посочва причината, поради която пише своето послание:

"...в случай, че закъснея, за да знаеш как трябва да се обхождат в Божия дом, който е църквата на живия Бог, стълб и основа на истината."

Наистина прекрасна мисъл - живият Бог има обиталище на тази земя, дом, в който Той обитава! И този дом, събранието на живия Бог, и днес продължава да е стълб и основа на истината. Истината не може да се открие никъде другаде по света, освен тук (в събранието) което ще намериш само в истинското християнство. Истинската църква не е истината, но тя е стълб на истината, във връзка с разглежданата тема днес е голямо и разбирането за същността на Божието събрание - малко.

Днес чуваме за много църкви, наименования и общности. Коя от тях обаче е истинската? Не бива да търсим отговора в мненията на хората; единствено Божието Слово може

16 1. Епохи

да ни отговори; единствено то е авторитетът, на който трябва да се осланяме. При това принципно трябва да отхвърлим като недопустимо често срещаното становище, че истината "търпяла развитие" извън казаното в Свещеното Писание. Подобно отричане е необходимо, защото такова "развитие" на "истината" ще отвори широко врата за намесата на човешки виждания, измишления и внушения в святите Божии неща. И ако истината трябва още да се "развива", то тя не би била истина от самото си начало. Но тогава нямаше да имаме нищо сигурно, на което да се опрем. Не! Бог ни е открил чрез Словото Си Своята истина, а нашата мъдрост и сигурност си крие в не покорството на Неговото Слово и в пребъдването в онова, което е отначало 1 Йоан 9:241.

И тъй, в Словото откриваме само едно събрание в благословено единство във всички страни. Събранието на живия Бог с единственото събрание или църква, която Бог признава и към която принадлежи всеки вярващ в Христа.

Какво означава "събрание"?

Може би някои читатели вече се питат защо употребявам думата "събрание", а не "църква". Според мен думата "събрание" е най-добрият превод на гръцката дума "еАЕзга". Тази дума е съставена от гръцкия предлог "Р/С", който означава "из", "из от" и глагола "Аб^ео", който се превежда като "призован", така че "йЕяга" буквално означава: "призован (из) от".

гражданите, които са били свиквани, и събирани за дискусии по обществени дела. Два интересни примера за този начин на употреба на думата откриваме в Деяния на апостолите 19:39: "Но ако търсите нещо друго", каза градският писар: "то ще се реши в законното СЪБРАНИЕ" и в стих 41: "И като каза това, разпусна СЪБРАНИЕТО."

Какво НЕ е събранието 17

В Септуагинта (гръцкият превод на Стария Завет) и например в Деяния 7:38, под "събрание" се има предвид Израил: "Това е онзи (Мойсей), който беше в църквата (СЪБРАНИЕТО) в пустинята... както и бащите ни." На повечето места обаче в Новия Завет "събрание" обозначава вярващите християни, които са призовани от света и вече са "събрани" според Божието намерение и воля при Христа.

Думите "църква" и "общност" не дават израз на събирането около една личност. Но Божият Дух явно е целял да обърне внимание тъкмо на това значение, когато е използвал думата "еФез". "Църква" е чужда дума (произлиза от гръцката дума "Лупаме"), която в ранното християнство е означавала: "Господен ден", "неделя". Явно тя не е подходяща? тя необозначаване на Божието събрание.

И така, в Новия Завет откриваме трикратна употреба на думата "е.Шезт1а" и тя означава:

1) събрание по принцип;

2) събранието на Израил в Стария Завет;

3) събранието на живия Бог (напр. 1. Кор. 10:32) и тя се използва най-често в този си смисъл.

Какво НЕ е събранието

Често срещано, но погрешно е мнението, че събранието от Новия Завет е продължение на Израил от стария Завет, един вид духовния Израил, и че Божието действие е принципно едно и също както в Стария, така и в Новия Завет. Друго разпространено нещо е че онова, което откриваме в Стария Завет, касаещо юдеизма, представлява Божията мярка за християнството. За мнозина събранието е една съвкупност от всички вярващи от всички времена.

За правилното разбиране на нашия предмет на размисъл обаче е важно да улавяме значимите различия,

18 1. Епохи

дори противоположности между действието и пътищата на Бога в Стария Завет и онова, което Той днес върши за прослава на Своя Син. Нужно е също да разберем, че събранието не е Израил и Израил не е събранието.

Онова, което е истина още от Стария Завет

Преди да отправим нашите размишления към Божия начин на действие в Стария и Новия Завет, нека посочим още, че винаги е имало неща, които са принцип наистина винаги са притчи. Например в били тттр бъде винаги единия, единствения, истинен Бог. Винаги е имало хора, които чрез Неговата благодат са вярвали в Него, уповавали са на Неговото Слово, които Той е обичал. В Стария Завет Бог също вършеше нещата чрез Святия Дух. Днес не е по-различно. Още, нравствените принципи на Божието царство, т.е. Неговите действия с хората, съставляват важна част от Стария Завет: те са били и си остават същите. В този смисъл например животът на патриарсите и на старозаветните вярващи, който те са водили пред Бога, е едно много важно поучение за нашето практическо поведение днес. Във вероятно най-старата книга от Библията, книгата Йов, четем утешителните, валидни и днес думи за Божието действие сред вярващите: "Не оттегля очите Си от праведните" (Йов 36:7). Още в Стария Завет Бог даде скъпоценни обещания, на които вярата винаги се е облягала. Новият Завет също съдържа най-скъпоценни обещания, макар че характерът им е по-различен.

Седемте епохи

Що се отнася до спасителното дело обаче, съществуват значителни разлики в Божиите пътища с хората през отделните епохи и в Свещеното Писание разглежда Седемте епохи

19 1. Епохи

Разграничаваме като цяло седем периода. Под епохи имам предвид периоди на спасителното дело, които следват един след друг и имат свой собствен характер, но след като са преминали никога не се повтарят.

Първата епоха е времето на невинността, когато първата човешка двойка се радваше на благословението на земния Божий рай, на Едемската градина, без да има съзнание за добро и зло. Със сигурност можем да предположим, че този период не продължи дълго, защото скоро беше прекъснат от грехопадението. И Бог трябваше да завърши този първи период със съд: "Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина, гоято херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота" Битие.

Втората епоха е епохата на съвестта. Тя се простира от грехопадението на Адам до Ной, и според Библията обхваща един период от около 1656 години. Тогава Бог не беше дал още заповед за съвместното съжителство на хората и не беше уредил отношенията им със Себе Си. Но след грехопадението, човекът - според Божията промисъл - получи съвестта, съзнанието за добро и зло, и стана както Бог се изразява: "като един от Нас, да познава доброто и злото" (Битие 3:22). Наред с онова, което Бог беше открил за Себе Си чрез творението и действието Си с първите човеци, съвестта трябваше да е мярката за постъпките на хората за един дълъг период от време. Тази епоха също завърши с Божия съд: Той докара потоп върху света на безбожните (Битие 7:11-23; 2. Петр. 2:5).

Третата епоха е епохата на властта, плътта ттсттп уяпдь-- теризира с даването на човека - Ной - право да поддържа реда и морала на земята (Битие 9:3-7). Тази епоха обхваща периода от Ной до Авраам - около 452 години. За да ограничи в известен смисъл човешкото насилие, Бог даде властта, (която до този момент притежаваше само Той) на човека и заповяда: "Който

20 1.Епохи

пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека" Бит9:6. В края на тази епоха също имаше съд от Бога: Той обърка общия дотогава език на хората Бит.11:5-9.

Четвъртата епоха обхваща периода от Авраам до Мойсей, където виждаме обещанието като господстващ Божий принцип. Бог заведе Авраам от Ур Халдейски в Ханаан и му обеща да направи от него велик народ: