Тантриското преобразяване



страница10/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22

Да, синът бил носител на най-престижната университетска награда. Взел си всички изпити, придобил най-висока научна степен, натоварен бил с огромни знания. Нещо обаче липсвало, бащините очи се изпълнили със сълзи. Светкету не могъл да разбере това.

- Какво не е наред? - попитал. - Защо си така нещастен, татко?

- Имам един въпрос - отвърнал бащата. - Научи ли онова, чрез което научаваш всичко, а когато го забравиш, знанието става нереално, безсмислено.

- Изучих всичко, каквото преподаваха там - история, философия, математика, Ведите, език, изкуство и още разни работи...

Изброил всички науки от онова време. Мъката на бащата обаче не се разсеяла.

- Отговори ми на въпроса - настоял той, - научи ли онова, чрез което научаваш всичко? Момчето малко се ядосало.

- Научих всичко, което ми преподаде учителят, заедно с написаното в книгите. За какво "онова" ми говориш? Хайде, изплюй камъчето!

Държанието му било доста арогантно, защото си втълпил, че е научил всичко в горския университет. Може би като всеки студент си е мислил, че баща му е невежа в сравнение с него. А старецът бил нещастен, все повтарял за някакво си "онова".

- Виждаш ли онова дърво? - проговорил бащата. - Донеси ми едно семенце от него. Дървото било наягрот. Синът донесъл едно семенце.

- Откъде идва дървото? - попитал старият човек.

- От това семе, разбира се, откъде другаде.

- Такова голямо дърво от това нищожно семе? Разчупил семето и виж дали там има такова голямо дърво.

Подчинил се младежът, счупил семенцето, но не открил нищо. В семето имало пустота.

- Виждаш ли пустотата, от която е произлязло това дърво? - попитал бащата.

- Мога да се досетя логически, но не мога да я видя. Как бих могъл да видя нищото?

- Ето затова те питах одеве. Всичко на този свят идва от нищо, от тази творческа пустота, в нея се връща, когато отмре. Върни се и научи за пустотата - шуня. Това е изворът на всич-ко. А изворът е всъщност и цел, началото - край. Научи тези основни неща. Твоите науки са боклук, забрави ги! Всички те са спомен, ум. Научи за не-ума, за безпаметството. Досега си трупал само знание, а не разбиране, просветление. Наученото от теб досега е обективно, но още не си проникнал до изконните дълбини.

Светът е като голямо дърво. Четирите стъпки в тантра са:

пустотата - пустотата в семето. Семенцето съдържа творческата пустота. Когато то се разпадне в земята, тази пустота се превръща в дърво.

Тази пустота, която физиците наричат нематерия, е изворът. Дървото се ражда от нея, после цветовете, плодовете и другите хиляди неща. Всяко нещо обаче отново се превръща в семе, влиза в земята и се превръща в пустота.

Такова е колелото на съществуването - от нищо към нищо, от никъде към никъде. По средата между две нищожности се намира сънят, самсара, всички неща. Поради това ги наричат съновидения, маиа, фантазии, мисли. Това е дървото на тантра.

Без-умието е началото и края на всичко. От без-умството възниква това, което в тантра се нарича не-пораждане. От не-пораждането възниква без-паметството. От без-паметството се поражда паметта. Това е дървото на тантра.

Без-умие, нищо, означава, че всичко е потенциално, не-актуализирано. Още е в сферата на възможното и вероятното, все още не се е случило. Съществуването спи дълбоко в семе-то, почива в състояние на покой, на непроявено съществуване. Запомни добре това, защото само така ще можеш да схванеш сутрите. Тези сутри са от огромна важност, защото разбереш ли ги, ще можеш да навлезеш в собствения си ум, да потърсиш без-умството.

Първо състояние: без-умство - всичко е потенциално, нищо не е действително станало.

Второ състоянйе: непораждане - все още нищо не е станало действителност, но нещата вече се подготвят за своята поява. В известен смисъл второто състояние е идентично с първото, но има и известна разлика. В първото състояние всичко е в пълен покой. Тук покоят е абсолютен, в продължение на милиони години не се случва нишо. Във второто състояние все още не е станало нищо, но всичко е готово за започването и то може да стане всеки момент. Потенциалността е? готова да експлодира в действителност. Можем да сравним това с бегач, готов да се впусне напред при наличие на сигнал отг рефера. Той се е изпънал целият, застанал е на стартовата линия в пълна готовност. Щом прозвучи сигналът, той ще сеч впусне напред.

Непораждане означава, че все още нищо не е породено, но има пълна готовност да се роди. Непораждането е състояние, на бременност. Детето е в утробата, може да се появи всекиг миг. Да, все още го няма и поради това наподобява с него първото състояние. Ала бебето е съвсем развито и готово за живот - по това неговото състояние се доближава до второто и се отдалечава от първото.

Третото състояние се нарича без-паметство. Детето се е родило. Потенциалността се е превърнала в действителност. Светът е създаден, но все още липсва познанието: без-паметство.

Представете си първия ден след раждането на детето. То отваря очи, вижда зелените дървеса, но не може да разбере, че са зелени. И как би могло? Никога преди не е виждало зелен цвят. То дори няма да разбере, че вижда именно дървета. Ще вижда дървета, но няма да ги познае, тъй като никога преди не ги е виждало. Възприятието му ще бъде съвсем чисто, незамърсено от памет. Оттук и наименованието на това състояние без-паметство. Това е състоянието, за което говорят християните, коментирайки живота на Адам в Райската градина - никакво познание, той все още не е опитал от плода на дървото на жи-вота. Всяко новородено дете живее в това състояние. За няколко месеца то вижда, чува, пипа, вкусва, но без да различава, без да формира памет за усетеното. Тъкмо поради това е така трудно да си припомним най-ранните дни на нашето детство. Ако се опиташ да си припомниш, лесно стигаш до петата година. С малко усилия можеш да слезеш до четвъртата, после до третата, но с доста усилия. След това изведнъж се натъкваш на пустота, не си спомняш нищо. Защо? Нали си бил жив? Всъщност тогава си бил така жив, както никога след това. Първите три години от живота на човека са най-живите. Защо липсва памет за тях? Защо не можеш да проникнеш там? Защото тогава е липсвала познаваемост. Имало е впечатления, но не познаваемост.

Тантра нарича това състояние без-паметство. Виждаш, но от това не следва никакво познание. Живееш момент за момент, плъзгаш се от един миг към друг, без да пренасяш със себе си спомена от предишния миг. Не притежаваш минало, всеки следваш момент е напълно нов. Затова децата са живи и свежи, животьт им е пълен с радост, възторг, чудо. Малки неща ги ощастливяват, също така малки събития могат да ги докарат до екстаз. Те непрестанно се учудват: от случайно минаващо куче, котка, от цвете... Децата живеят в психоделичен свят, всичко около тях има своя бляскав ореол. Очичките им са чисти, още неопетнени от мърсотия и прах. Огледално чистата повърхност на сетивата им отразява великолепно, с неподражаемо съвършенство. Това е състоянието на без-паметство, това е третото състояние.

Сега е ред на четвъртото състояние, паметта, състояние-то на ума. Адам вече е изял плода на познанието, паднал е, навлязъл е в света. Преминаването от без-умство към ум мар-кира навлизането в света. Без-умството е нирвана, умът - самсара. Ако искаш отново да се върнеш в първоначалната чистота и невинност, в първичната чистота на съзнанието, ще ти се наложи да се върнеш назад. Стъпка по стъпка в обратен ред - паметта ще се разтвори в без-умството. Оттук и важността на медитацията, при която умът бива елиминиран, а заедно с него и мислите.

Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, безкраен си, вечен.

Без-умството е вечност, умът - време.

Онзи ден говорих за четири мудри: карма мудра, действието, гяна мудра, познанието, самая мудра, чистия времеви символ, махамудра, великият символ. Тези мудри са пряко свързани с горните четири състояния.

Първата, карма мудра, е паметта. Тантра казва: всяко нещо, мислимо като действие, е памет. Всъщност действието никога не е ставало. То е сън, твоя проекция. Действието не става, не може да се случи в самата природа на нещата. Действието е само сън на ума, твоя проекция.

Първата, карма мудра, съответства точно на паметта. Когато изоставиш паметта, ще се озовеш отвъд действието. Тогава нещата също стават чрез теб, но ти вече не си актьорът, не ти правиш нещата. Егото изчезва. Всичко тече през теб, но не ти го правиш. Дърветата-не се опитват да растат. Растежът се извършва сам. Цветята цъфтят, но в това не се влага никакво специално усилие. Реките текат, но това не ги изморява. Звездите също се движат, но това не е в състояние да ги разтревожи. Нещата стават от само себе си, без извършител.

Второто състояние е гяна мудра, познанието. Сега просто наблюдаваш, знаеш, не правиш нищо. Нещата се случват, ти си само наблюдател, не се идентифицираш като извършител.

Третата мудра е салшя мудра. Постепенно отпада нуждата от познаващ субект, тъй като няма какво да се познава. Най-напред изчезва действието, после и познанието. Остава чистото единство, времето тече в своята чистота. Всичко е: нищо не трябва да се прави, нито да се познава. Ти си просто съществуване. Край теб животьт продължава да си тече, но ти оставаш незасегнат от него. Всяко желание за знание и действие е изчезнало.

Съществуват само два вида желание: по-низшият вид е да се прави нещо, по-висшият - да се познава. За по-низшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Сега и двата вида желание са изчезнали, останал си сам. Нещата се движат, времето тече, случва се какво ли не. Ти самият обаче нито правиш, нито познаваш.

Четвъртата мудра е махамудра, великият символ. Сега дори теб самия те няма. Действие - вън, познание - вън, време - няма го... Сега на свой ред изчезваш и самият ти. Настъпва тишина. Ето това се казва тишина! Твоята тишина не е никаква тишина, а далечен отблясък, нищожно подобие... Понякога се чувстваш отпуснат, умът не се движи толкова бързо, почива и той, настъпва тишина. Това обаче е нищо.

Истинската тишина настъпва само, когато действието си е отишло заедно с времето, познанието... и самия теб. Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш, че не си - всичко е изчезнало, няма нищо. В това нищо ти ставаш безкраен.

При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са мислите, миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето, Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Задремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитациа умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг можеш да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата, ти си във възторг. Опитът създава доверие, оттук именно възниква доверието.

Доверието не е вяра, а опитване. Когато си видял лъч светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек. Може да я загубиш, но опитът с нея ще те преследва. Може никога повече да не се прближиш до нея, но не ще можеш и да я забравиш, тя винаги ще бъде там. Винаги когато разполагаш с време и желание, тя ще почука отново на вратата ти.

Това състояние се репродуцира много лесно в присъствието на учител, при качествен контакт. Второто състоянив гяна мудра, може да се възпроизведе в присъствието на човек постигнал четвъртата степен, степента на без-умство.

Поради това през вековете хората са търсели подходящ учител. Откъде да получиш опита? Неможеш да го изсмучеш от книгите, защото в тях има само вяра. Откъде да се сдобиеш с жив опит? От друга страна, не можеш да имаш такъв опит, защото първоначално не знаеш точно какво представлява той. Къде да се отправиш в търсене, какво да направиш? Съмнението те придружава навред. Дали не си тръгнал след празни химери, посети на света от луди хора? Пък и те са малцина - малцинство са: виж Буда, виж Христос, Сараха, колко са те в сравнение с цялото човечество? Мнозинството от хората живеят без такъв опит. Кой знае, може би Христос и Буда са луди! Перверзни! Мошеници, измамници, евтини лъжци. Може самите те да са дълбоко честни, но заблудени? Ппенници на самохипноза, халюцинации! А може и да са сънували всичко това, може да са обикновени мечтатели със силно въображение, добри мечтатели...

Съществуват добри и лоши мечтатели. Лоши мечтатели са онези, чиито сънища са в черно и бяло - плоски, двуизмерни. Добрите мечтатели са онези, чиито сънища са винаги три-измерни и цветни. Такива мечтатели стават поети. Можеш ли да си спомниш дали някога си сънувал в цвят? Това се случва изключително рядко, повечето сънуват черно-бели сънища. Ако сънуваш цветни сънища, за теб има възможност да станеш поет, художник. В противен случай такава възможност няма. Кой знае, тези мистици може би са големи мечтатели, сънуващи триизмерни, цветни сънища, изглеждащи съвсем като действителност. Те съвсем правилно отделят такова голямо значение на сънищата си, не е изключено да се окажат обладани и измамени от тях...

Такива съмнения мъчат всеки търсещ. Това е естествено и не бива да буди недоумение. Как да се спасим от съмнението? В писанията е казано просто: "Остави го и вярвай." Но как да стане това? Можеш да вярваш, но дълбоко отвътре те разяжда съмнение.

Свети Августин всеки ден се молел на Бога по следния начин: "Господи, вярвам. Вярвам абсолютно. Ала внимавай, имай милост към мен, та дано отново не ме обземе съмнение!" Защо? Ако вярата е абсолютна, тогава откъде този страх?

- Вярвам - казва Августин, - но трябва да внимаваш за моето неверие.

Неверието значи си е там. Може да си го потиснал... от алчност, от сладострастие към Бога, от страст и желание по другия свят, може да си го потиснал - то обаче си е там, разяжда сърцето ти. Няма да се отървеш от него, докато не придобиеш някакъв опит.

Как обаче може да стане това? В писанията се казва, че докато не повярваш, опитността няма да дойде. Това е много сложен феномен. Казват ти, че опитът ще дойде само, ако повярваш. Как ще придобиеш опит, който не може да дойде, ако не повярваш? Та нали вярата идва единствено на основата на опита. Само на основата на опита вярата е без съмнения, пълна, всеотдайна!

Доверие е възможно единствено, когато се намираш в присъствието на някого, с когото това вече се е случило. В негово присъствие то ще се случи и на теб някой ден, дори без да се мъчиш да постигнеш кой знае какво. Като блясък на светкавица... Тя променя целия ти живот. Тъкмо това е обръщане. Променен си, преминал си на ново равнище.

Присъствието на някой, който живее в по-висш от твоя свят, ще те извиси. Това става въпреки самия теб. А когато придобиеш опит, идва доверието. Въоръжен с доверие, преминаваш към третото и четвъртото. Присъствието на учителя те отвежда до втората мудра, гяна.

На тръгване от този свят Исус разчупил хляба и казал на учениците си: "Яжте, това съм аз!" После налял вино и казая! "Пийте, това е моята кръв, това съм аз!" Велика метафора! Това е гяна мудра. Исус искал да каже - можете да имате известна опитност от мен, можете да ме пиете, да ме ядете. Всеки ученик е канибал. Той яде учителя си, попива го. Какво всъщноа правиш, когато ядеш? Храносмилаш, абсорбираш храната. Тя се превръща в кръв от кръвта ти, в кост, костен мозък, съзнание. Ето това е храненето.

Какво правиш с учителя? Храниш се от неговото присъствие, с вибрациите му, смилаш ги. Постепенно те се превръщат в твое съзнание. В момента, когато се превърнат в твое съзнание, ти ставаш санясин, никога преди това. Преди това всичко е проформа, начален тласък към истинското явление. Без да си санясин, ще ти е трудно да постигнеш такова случване, абсорбиране и пр., защото санясинът е отворен и уязвим. Когато си отворен и уязвим, все някой ден нещата съвпадат. Енергията ти придобива такова състояние, при което за учителя е удобно да я направлява. В някои моменти си много близо. В момент на любов, радост, празник се доближаваш до учителя и можеш да се закачиш за него. Капка, проблясък от недрата на истината се спуща надолу в гърлото ти. Ти си променен.

Сега вече знаеш. Познаваш себе си, няма нужда от вяра. Дори целият свят да се изправи срещу теб н да каже, че Бог не съществува, няма значение. Ще можеш да се пребориш със света, понеже знаеш. Нима можеш да отречеш собственото си знание? Собствения си опит?

Тази малка капчица е по-силна от целия свят.

Тази малка капчица има повече потенциал от цялото ти минало.

Милиони животи са нищо в сравнение с тази малка капка.

Но това може да стане, когато си близо.

Хората идват при мен и питат:

- Защо да ставаме санясини? Не можем ли да сме тук без това?

Да, можете да останете тук колкото искате, но няма да се доближите. Може да седнеш в непосредствена близост до мен. Може да държа ръката ти в своята. Това не помага. Иска се уязвимост от твоя страна, отвореност.

Оня ден някакъв човек ме попита:

- Каква е причината да се носят оранжеви роби, защо е нужна малата, защо са ни медальоните? Какво се крие зад това?

- Няма причина - казах му, - чист абсурд. Той се обърка.

- Но ако е абсурд - възкликна, - защо го изискваш?

- Тъкмо поради това - отвърнах.

Ако кажа нещо рационално и вие го направите, това няма да ви помогне да ми се отдадете, няма да бъде мудра, символ. Ако едно нещо е рационално и ти си убеден в неговата рацио-налност, ще го последваш, но всъщност ще следваш единствено разума си, а не мен. Ако едно нещо може да се докаже рационално и научно и ти го последваш, няма да бьдеш уязвим по отношение на мен, няма да бъдеш на мое разположение. От такова нещо няма никаква полза: ти ще продължиш да следваш единствено разума си. Ето защо през вековете всеки учител е изработил за учениците си по някое и друго абсурдно нещо. То обаче има своята символична стоиност, защото показва, че си готов и вече не робуваш на разума. Готов си да тръгнеш с този човек и ако той има някои ексцентрични идеи, толкова по-добре! Това отпуска главата ти, прави те малко по-отворен.

Просветлението може да бъде постигнато чрез всеки цвят. Оранжевото не е задължително, може да се постигне с всеки цвят. Няма нужда и от медальони, мали и пр. Защо тогава са всички тези неща?... Отговорът е в самата абсурдност, в безсмислието. Това е само един жест от твоя страна, знак, че си готов да последваш учителя дори в абсурдното. Готов си да надхвърлиш разума - ето смисъла.

Това е твърде малко начало, но до голямото се стига чрез малкото. При извора си в Хималаите. Ганг е малко ручейче, можеш да го хванеш с ръка. Ала докато стигне океана, реката става така огромна и безпределна, че като нищо ще те удави, ако не внимаваш. Вече тя те обхваща, а не ти нея.

Става въпрос за един малък жест (носенето на оранжево, малите, медальоните) - само малък жест, началото на нещо. Толкова обичаш някого, че си готов да направиш нещо абсурдно за него. Това е всичко. Този жест ви прави уязвими по отношение на мен, по-лесно ще понесете следващите стъпки.

Истината е заразна, а вие трябва да се подготвите за заразяване с нея. Съмнението е един вид ваксина - тя предпазва. Разумът предпазва. Защитени, вие няма да мръднете, ще умре-те зад щита си. Защитата е вашият гроб. Незащитени, вие сте готови за Бога.

Да бъдеш в непосредствена близост до учйтел... това може да се случи един ден. Чувстваш се въздигнат, порасли са ти криле, вкусил си от свободата и рая. Тогава нещата вървят са-ми. Става възможна самая мудра. Можеш да съзерцаваш посоката, зейнала в теб, да се придвижиш към целта. Вече знаещ къде отиваш, получил си известна интуиция. Религията не е наука, изкуство, а умение. Уменията обаче се придобиват с практика, с опит.

Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При тре-тото вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш - добре, но той никога няма да дойде сам.

При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на тантра.

Още три неща и ще навлезем в сутрата...

От паметта към без-паметството ще ти трябва "осъзнатост едно." Трябва да станеш по-внимателен за мислите си, за сънищата, спомените, които те заобикалят. По-голяма част от вниманието трябва да се фокусира върху мислите. Мислите са обекти и ти трябва да ги осъзнаеш. Това е първото осъзнаване, "осъзнатост едно".

За това говори Кришнамурти. Нарича го "осъзнатост без избор". Не избирай. Каквато и да е мисълта ти, не я съди, само наблюдавай как се движи. Ако продължиш да наблюдаваш, един ден мислите ти ще забавят ход, скоростта им ще намалее. Появяват се междинни пространства - една мисъл си отива, а на нейно място дълго време не се появява друга. Идва момент, когато мислите изчезват за цели часове, по пътя няма никакъв трафик.

Обикновено ти винаги живееш в пиковите часове. Задръстен си от мисли, които се настъпват една друга. Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии. Мислителят, този, който според теб е мислител, притежава повече мисловни коловози от обикновения човек. Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш, че на шахматиста е необходим петколовозен ум. Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред. Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч.

Хората, които наричаш мислители, притежават многоко ловозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движе-ние, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.

Това е лудост. Без покой...

Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ничше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

"Осъзнатост едно" представлява мост от памет към без-паметство. От без-паметството към непораждането ще ви трябва втора осъзнатост. Гурджиев я нарича "самоспомняне". Работата на Кришнамурти се основава напълно върху "осъзнатост едно", работата на Гурджиев - върху "осъзнатост две". При "осъзнатост едно" гледаш към обекта, към мисълта. Насочваш вниманието.си към този обект. При "осъзнатост две" ставаш още по-внимателен - наблюдаваш едновременно и обекта, и субекта. Стрелата на съзнанието ти притежава двойно острие. От една страна трябва да осъзнаеш мисълта, а от друга, самия мислещ субект. Гурджиев стига до по-големи дълбини от Кришнамурти, до това, което той нарича "самоспомняне".

Някаква мисъл се движи в ума ти - например облакът на някакъв гняв. Можеш да наблюдаваш облака и да изоставиш наблюдателя - това е "осъзнатост едно". Ако наблюдаваш облака и същевременно постоянно помниш кой именно наблюдава - "аз наблюдавам" - това е "осъзнатост две". Гурджиев нарича феномена "самоспомняне".

1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница