Тантриското преобразяване



страница15/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   22

По-онзи ден една санясиня, която се завърна при мен, ми каза, че любовта между нея и нейния съпруг е изчезнала. Сега живеят заедно само заради децата. Посъветвах я да медитира, да се настрои приятелски към своя мъж. Ако любовта е изчезнала, не е изчезнало всичко, я! Има възможности и за чисто приятелство - бъди приятелски настроена. А тя отвърна:

"Трудно е. Щом нещо се счупи - край!"

Казах й, че май не е чувала как в Япония зен будистите първо купуват чашата от супермаркета, после я носят вкъщи и първата им работа е да я счупят. Залепват отново, за да я направят индивидуална, със свой собствен неповторим чар - в противен случай тя остава еднотипна пазарна дрънкулка. Ако те посети приятел и ти му сервиращ чай в обикновена чаша - глупаво е, грозно, не показва уважение към него. Затова японецът взема нова чаша и я чупи. След като я залепи, в целия свят няма друга чаша като тази. Слепена, тя придобива нова индивидуалност, неповторимост. Когато дзен-будистите си ходят на гости вкъщи или по манастирите, те не просто пият чай. Най-напред оценяват чаената чаша, вглеждат се в нея. По начина, по който е залепена, тя представлява произведение на изкуството.

Жената ме разбра и прихна да се смее. "Значи, може!", каза.

Внеси индивидуалност в нещата, не бъди обикновен подражател. Имитираш ли, губиш живота.

Чувал съм...

Мула Насрудин имал много недодялан папагал. Птицата все повтаряла разни глупости. особено когато у дома имало гост. Мула започнал сериозно да се тревожи - положението ставало сериозно. Най-накрая някой му предложил да заведе ужасната птица на ветeринар. Речено - сторено. Ветеринарят прегледал подробно папагала и накрая казал: "Е, Насрудин, имаш чудо папагал - ще береш ядове с него. Аз пък си имам сладка женска птица. Ако ми дадеш 15 рупии, ще пусна твоя в клетката при нея.

Папагалът на Мула слушал всичкв това от клетката си. А Мула казал: "Господи, незнам... 15 рупии?"

- Хайде, хайде, Насрудин - изхриптял папагалът. – Какво, по дяволите, се стискаш?

- Добре - казал след дълго двоумене Насрудин и наброил 15-те рупии на ветеринарния лекар. Взел лекарят папагала, сложил го в клетката на женската и спуснал завесата. Двамата мъже се разположили удобно на столове в кабинета. Известно време царяло мълчание, а после изведнъж "Куа, куа, куа". Разхвърчала се перушина.

- Боже милостиви! - възкликнал ветеринарят, станал и дръпнал покривалото. С единия си крак мъжкият папагал притискал женската към пода на клетката, а с другия скубял перушината й и викал от възторг: "За 15 рупии те искам гола, гола!" После, като видял лекаря и своя господар, папагалът изпищял още веднъж от радост и казал: "Хей, Насрудин, нали и ти обичаш да правиш така с жените?"

Дори един папагал може да се научи от хората, да се превърне в подражател, в невротик. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Бъди самия себе си.

Третото нещо, на което държи тантра, е: първо, тялото да бъде очистено от репресии. Второ, сетивата да се съживят отново. Трето, умът да се освободи от невротичното мислене, да се научи на тишина. Винаги, когато е възможно, релаксирай.

При всяка възможност отстранявай ума от сцената.

Сега ще възразиш: "Лесно е да се каже, но как току тъй се отстранява цял ум? Та той не спира да работи!" Има начини. Тантра твърди: наблюдавай трите осъзнатости. Осъзнатост едно: наблюдавай. Остави ума, освободи го, остави го да се изпълни с мисли - ти само наблюдавай, не се обвързвай с тях. Няма нужда да се тревожиш какво минава през ума ти, само гледай. Бъди наблюдател и постепенно ще видиш как се появяват тихи пространства. Следва осъзнатост две: когато се увериш, че такива пространства са се появили, осъзнай самия наблюдател. Наблюдавай наблюдателя и по този начин ще си осигуриш появата на още празнини - самият наблюдател ще започне да изчезва, както преди това мислите. Един прекрасен ден самият мислител ще започне да се стапя - субектът и обектът изчезват - настъпва пълна тишина. Това става едва при третото осъзнаване. С изчезването на субекта и обекта ти навлизаш в отвъдното.

Когато постигнеш тези три неща - пречистено от репресии тяло, освободени от затъпяване сетива и свободен от натрапливо мислене ум - у теб се надига свободна от илюзии визия. Това е възгледът на тантра.

А сега към Сутрите.


Умът, интелектът и формираното

съдържание на този ум са То,

както всичко и светът са,

изглеждащи от него разни,

сетивните неща, възприемателят,

застоят, отвращението,

желанието и просветлението.
Когато си навлязъл в състояние на тишина, където наблюдаващият и наблюдаваното са изчезнали, ще успееш да схванеш сутрата:
Умът, интелектът и формираното

съдържание на този ум са То...


Съществуването е единно. В него няма две различни неща - то е единност, цялостен океан. Разделенията се дължат на вътрешната ни раздвоеност. Вътрешната ни раздвоеност се проектира във външното и поради това нещата изглеждат разделени. Когато тялото е чисто, сетивата - отворени, а умът - загихнал, вътрешните разделения изчезват - вътрешността е чисто пространство. И вътре, и вън намираме все същото небе. Всъщност вън и вътре вече не съществуват, всичко е едно.
Умът, интелектът и формираното

съдържание на този ум са То...


Сега вече ще бъдеш в състояние да разбереш, че дори мислите не са били твои врагове, дори желанията не са твои истински противници. Били са форми на същата божественост, на същото съществуване. Сега изведнъж ти става ясно, че самсара и нирвана не са две различни неща. Ще се засмееш дълбоко, от сърце, защото си попил истината, че мбжду оковите и просветлението няма разлика - да знаеш и да не знаеш е все едно и също, понеже разделянето не е възможно. Между един буда и един обикновен човек, непостигнал още просветление, разлика не съществува.

Това познание обаче принадлежи само на просветления буда. За неинтелигентния човек разликата е съществена. Един просветлен не мисли, понеже мисленето винаги носи със себе си разделение, което може да изчезне единствено чрез не-мислене.


..както всичко и светът са,

изглеждащи от него разни,

сетивните неща, възприемателят,

застоят, отвращението,

желанието и просветлението.
Всичко е То. Това е То! Тази тоталност тантра нарича То. Сараха казва на царя: Не се тревожи. И в двореца, и на площадката за кремация - все едно; брамин или бясно куче -

няма разлика. Това е То. Пристигнал съм в царството на безразделната опитност, където схващащият и схващането са едно. Пристигнах вече. Сега ясно виждам, че разделенията добро и зло, грешник и светец, са били безсмислица. Между греха и светостта разлика не съществува. Ето затова аз наричам тантра най-велик революционен възглед в цялата история на човещкото съзнание.

Сараха казва: Сър, за теб разделянето го има. Това там е площадката за кремация, а ти живееш в дворец. За мен обаче разлика няма. На площадката за кремация в миналото е имало много дворци, от които сега няма и помен. Рано или късно и твоят дворец ще ги последва по реда си, ще се превърне в площадка за кремиране на трупове. Не се притеснявай, само въпрос на време е. Вгледаш ли се, щр разбереш, че няма разлика. Все една и съща действителност - понякога става светец, друг път - грешник, все същото То.
Подобно лампа, огряваща

тъмата на духовното невежество,

то премахва сенките в ума,

но само в рамките на интелекта!

Кой би могъл да си представи

самосъществото на безжеланото?


Подобно лампа... Сараха сега казва, че в мен изгрява третата осъзнатост. Тя е като лампа, огряваща мрака на духовното невежество. Сега за първи път съм в състояние да видя, че умът и материята са едно, както са едно тялото и душата, отсамният и отвъдният свят. Облят от такава светлина, казва Сараха, вече нямам проблеми. Всичко вече е добро.
Подобно лампа, огряваща

тъмата на духовното невежество,

то премахва сенките в ума.
Целият мрак в мен, всички прегради, препречващи моята визия, са премахнати. Мога да видя директно действителността. Няма ги репресиите и енергиите са в напълно освободен поток. Не съм против своето тяло, не питая неприязън към него, напълно сме се слели - едно сме. Изоставил съм разграничителните линии. Сетивата ми са отворени и функционират оптимално. Умът ми е притихнал, край на натрапчивото мислене. Когато наистина трябва - мисля, когато няма нужда -предпочитам да не мисля. Аз съм господар в къщата си. В мен се роди светлина, а заедно с нея се освободих от мрака в мен. Сега нищо не ми пречи, визията ми е пълна. Стената, която ме ограждаше, вече я няма.

Тази стена се състои от три неща - репресия на тялото, прах в сетивата, мисли в ума. С помощта на тези три тухли е иззидана китайската стена около теб. Премахни ги и стената ще се срути, ще изчезне. А когато се отървеш от нея, ще опознаеш единното.


...но само в рамките на интелекта!

Кой би могъл да си представи

самосъществото на безжеланото?
Господарю, питате ме за моя опит. Трудно ви е дори да си представите. За мен също е трудно да ви разкажа, трудно е за разбиране. Ще ви науча как самият вие да почувствате същото като мен - това е единственият начин. Само когато опитате сам, ще имате познание.
Няма нищо за отричане,

ни за утвърждаване и схващане,

понеже то не може да се разбере.
Невежите са оковани

от раздробяване на интелекта;

единствено спонтанността

остава чиста и неразделена.


Сараха казва: не мога да кажа, че То не е, нито че е. Не мога да го отрека, нито да го утвърдя. Не мога да използвам не, нито пък да. понеже и двете са недостатъчно. То е по-голямо от тях - съдържа ги в себе си и при това е нещо повече, трансцедира ги. Онези, които твърдят, че Бог с, принизяват Бога, свличат го на по-ниско ниво. Тези пък, които говорят, че Бог пе е, абсолютно нищо не разбират. И едните, и другите, са еднакви - едните отричат, другите утвърждават.

Позитивното и негативното принадлежат на същия ум, на същия мислещ ум. Да и не са част от езика, от мисълта, Сараха казва: Не мога да кажа, че Бог е, не мога да кажа, че не е. Мога само да ти покажа пътя... къде се намира То, какво представлява, как са нещата там. Можеш сам да почувстваш, да опиташ. Отвори собствените си очи и гледай,

Веднъж някакъв слепец отишъл при Буда. Той не бил обикновен слепец, а велик академик, голям учен, много опитен в аргументацията при спор. Започнал да възразява на Буда. Ка-зал: "Хората твърдят, че светлината съществува, а аз отричам това. Те казват, че съм сляп, а пък аз поддържам, че те са заблудени. Ако светлината съществуваше, то моля ви, покажете ми я по някакъв начин. Ако съм в състояние да я усетя по какъвто и да било начин, дори и с обонянието си или пък ако за удряте светлината като барабан, та да мога да я чуя... ще се убедя. Това са четирите ми сетива, а петото, за което приказват хората, си е чисто въображение. Те се заблуждават, никой не притежава очи."

Било много трудно този човек да бъде убеден в съществуването на светлината, защото тя не може да се докосне, помирише, чуе. Слепецът твърдял, че другите именно били заб-

лудените. "Не, те нямат очи!" Бил сляп, но и велик логик. Казал: "Докажете, че те имат очи. Какво доказателство имате за това?"

Буда отвърнал: "Няма да кажа нищо, но познавам един лекар и ще те изпратя при него. Той ще излекува очите ти.

- Дойдох да поспорим, а не да ходя на лекар - настоял човекът.

- Точно това е моят аргумент в спора - казал Буда. -Отиди на лекар.

Изпратили слепеца на лекар. Не могъл да повярва - бил щастлив, върнал се при Буда с танцова стъпка. Бул луд от радост. Паднал в краката на Буда и казал: "Аргументът ви е валиден!"

- Човече - отвърнал Буда - това не бе никакъв аргумент. Ако бях спорил с теб, непременно щял да загубя спора - има неща, които не се доказват с аргументи, а могат само да се из-питат.

Бог не е аргумент, не е силогизъм. Нирвана не е аргумент, не е умозаключение, тя е опитност. Докато не я изпиташ, няма как да я разбереш, да почувстваш същността й. Ако не я преживееш сам, тя си остава абсурд, безсмислица.
Няма нищо за отричане,

ни за утвърждаване и схващане,

понеже то не може да се разбере.
Всъщност няма какво толкова да се схваща, няма и кой да схваща, няма нито какво да се разбира, нито разбиращ субект. Субектът и обектът изчезват в То. Познаващият и позна-ваното се стапят в него. Настъпва усещането за цялостност, за едното, за То.
Невежите са оковани

от раздробяване на интелекта;

единствено спонтанността

остава чиста и неразделена.


Сараха споделя с царя: Сър, хората са изпълнени с предразсъдъци спрямо реалността. Те са си изградили свои представи за нея, но реалността не е идея, не е представа. Бог също не е идея. Бог не е думата Бог. Той не е теория, не е хипотеза. Бог е вкусът на реалността, оргазмена опитност с тоталното.

Хората са оковани, понеже са привързани към умовете си. Имат определени идеи, нагласи, фиксирана философия. Гледат през очилата само на тази философия. Затова смятат, че Сараха е полудял - гледат- на него през призмата на определени предразсъдъци.


...единствено спонтанността

остава чиста и неразделена.


Спонтанността обаче е неразделена и чиста. Тя е първичната невинност. Погледни ме, казва Сараха. Виж спонтанността ми, не мисли какво ще кажат хората, не си налагай гледната точка на разни предразсъдъци за добро и лошо, за добродетел и грях, за правилно и погрешно. Просто ме погледни! Аз съм тук, То е тук! На разположение съм, осигури си дълбинна опитност чрез моето присъствие.

Ако можеш да почувстваш спонтанността, невинността, чистотата - добре, това ще ти помогне вътрешно да извървиш пътя на тантра.


Ако попиташ за върховното

със постулатите на много и едно –

единността не ще откриеш,

понеже с трансцедиращо познание

свободни стават чувстващите същества.

Блестяща е възможността,

латентна в интелекта,

това е медитация;

устойчивият ум е истинската същност наша.
Ако попиташ за върховното със постулатите на много и едно - единността не ще откриеш... Ако задаваш въпроси, ще пропуснеш - действителността не може да се изрази чрез въпрос. Да, може да се превърне в търсене, но не и във въпрос.

На твоето питане не може да отговори никой, но можеш да се домогнеш до опитността. Затова казвам, че може да бъде тьрсене, но никога не може да се превърне във въпрос. Въпросът е нещо, на което се отговаря. Търсенето можеш единствено да преживееш. Пристигане има само когато самият ти си пристигнал, няма друг начин. Назаем не можеш да вземеш усет за тези неща. А всяко познание е взето назаем.

...понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества.

Трябва да се освободим от знанието.

Знанието не те освобождава. Напротив, то е твоята най-дълбока, най-префинена верига. Чрез знания не можеш да се свържеш с реалността. Изостави знанието. По този начин поз-наването става чисто, над тебе вече няма облаци. Когато не трупаш взето назаем знание, чистотата ти остава неопетнена -на повърхността на твоето огледало няма прах. Започваш да отразяваш действителността такава, каквато е. Никога не разчитай на знанието, защото всъщност то те държи на едно място. Не се доверявай на взета назаем опитност.

Някога нещо се е случило на Буда, но това не е твоя опитност. Исус изпитал там нещо си - това също не си ти. Нещо съм изпитал и самият аз, но това съм аз, а не ти. Ако се за-пасяваш с чужда опитност, тя ще се превърне в знание. Не трупай такива знания в паметта си - това само те претоварва и няма нищо общо с освобождението.

...понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества. Блестяща е възможността, латентна в интелекта.

У теб се крие потенциал, който може да разцъфти в нирвана, в просветление. Всеки интелект не е друго освен прикрита интелигентност. Трябва добре да разбереш тези две думички. Те имат един и същ корен, но значението им е различно. Един интелектуалец може и да не бъде интелигентен, нито пък интелигентният човек трябва непременно да бъде интелектуалец. Между неинтелектуалците има изключително интелигентни люде.

Христос не е интелектуалец, Кабир не е интелектуалец, Меера - също, но са изключително интелигентни хора. Интелектът е фалшив заместител на интелигентността. Интелиген-тността е чистата ти способност да виждаш, невинният ти капацитет за разбиране. Интелектът представлява взето на заем знание, фалшива монета, нещо неистинско.

Събираш информация отвсякъде, трупаш знания, но интелигентността ти не расте, не експлодира. На практика самото интелектуално усилие претоварва излишно интелигентността ти. Знанието се събира подобно на прах по чистата повърхност на огледало. Интелектьт е прахоляк, интелигентността - чиста способност на огледалото да отразява.

Сараха казва: Блестящият е потещиалност, латентно легнала в интелекта... във всеки интелект се намира потенциална интелигентност. Не я претоварвай с взето назаем знание...

Това е медитация. Ако не я претоварваш със знанця, интелигентростта ти ще се превърне в медитация. Интелигентността е медитация. Това е великата дефиниция на медитацията. Да живееш интелигентно, означава да водиш медитативен живот. Това определение е от огромно значение, в него е заложен голям смисъл. Да живееш интелигентно, е онова, което наричаме медитация. Медитацията не може да се "направи" по този начин. Трябва да изпълниш живота си с интелигентност.

Вчера беше ядосан, днес също си гневен, онзи ден - пак. Скоро отново ще се яви повод да се разгневиш - какво всъщност ще стане? Ще повториш всичко по крайно неинтелигентен маниер, чисто механично! Или пък ще вложиш интелигентност? Бил си ядосан 1001 пъти и не си се поучил. Не можеш ли поне веднъж да вкараш в работа интелигентността си? Да видиш колко глупаво си се държал? Да разбереш, че всеки гняв те е дарявал с нов стрес? Гневът черпи от енергията ти, създава проблеми, без да решава нищо.

Ако видиш всичко това, самото виждане вече е интелигентност. Някой те обижда. Но в теб не се надига гняв. Всъшност вместо гняв трябва да има състрадание. Гневен е човекът, наранен, страда. Надига се състрадание. Такава интелигентност е медитация - да се вгледаш в живота си, да учиш само от опит, да научаваш от екзистенциална обиграност, да продължиш да учиш, без да вземаш наготово.

Буда твърди, че гневът е нещо лошо. Разбери разликата – ако си будист, ще му повярваш. Щом самият Буда казва, че гневът е нещо лошо, то сигурно е така. Нима Буда може да се заблуждава? Винаги ще потискаш възникналия в теб гняв, понеже Буда казва, че гневът е нещо нередно. Този механизъм функционира чрез знание, чрез интелекта. Каква глупост! Бил си гневен толкова много пъти! Нима трябва да питаш Буда дали гневът е такъв или инакъв? Не можеш ли да се поучиш от собствения си опит?

Ако се вгледаш в този опит, ще знаеш какво е гневът. Тогава си свободен от гневливостта. Това е интелигентност. Чрез собствената си интелигентност ще свидетелстваш за правотата на Буда, ще кажеш: "Да, Буда е прав. Моят собствен опит го потвърждава." А не обратното. Не: "Буда е прав и аз трябва да почувствам същото като него" - това е глупост. Правилната постановка е: "Прав е, понеже и аз мога да го потвърдя, но Буда е нещо вторично. Най-напред стои моята опитност, тя е важна. Аз не съм негов последовател, но свидетелствам за правотатаму"

Вие, моите санясини, трябва да станете мои свидетели, а не следовници. Нека казаното от мен бъде доказано чрез собствения ви опит. Тогава ще бъдете наистина с мен, тогава наистина ще покажете, че ме обичате. Ако просто акумулирате онова, което ви наливам в главите, и се превърнете в големи теоретици на моя опит, във философски шовинисти - о, тогава ще пронуснете всичко съществено. Ще се превърнете в интелектуалци. Да се превърнеш в интелектуалец означава да се самоубиеш във всичко, което е свързано по някакъв начин с интелигентността.

Не ставай интелектуалец. Имаш пред себе си вода от извора, защо ти е блатната смрад? Животът е на твое разположение точно така, както е разполагал с него Буда, кактб разпола-гам с него и аз. Учи от живота.

Да станеш интелигентен, означава да медитираш, да бъдеш медитативен. Това е една от най-точните дефиниции на медитацията, които съм срещал. Аз съм свидетел за нейната точност. По този начин се осъществява реален духовен напредък.

Блестяща е възможността, латентна в интелекта, това е медитация;

устойчивият ум е истинската същност наша.

Колкото по-интелигентеи ставаш, толкова повече ще разбираш, че умът ти вече не е старият.

Тантра използва думата ум в две значение: ум с малко "у" - това е твоят ум; и Ум с голямо "У", това е същностният ум, умът на Буда.

Малкият, тьничък ум, затворен в знания, граници, предразсъдъци - този ум наричаме индуистки, мюсюлмански, еврейски, християнски. Този малък, незначителен ум, продукт на колежите и университетите, програмиран от обществото - него тантра нарича малък ум.

Когато тези бариери бъдат преодолени, когато непрогледностите бъдат премахнати, достигаш до истинския УМ, великия УМ на Буда - но умът с главна буква, с голямо "М". Той е голям колкото цялата вселена, универсален е. Умьт неподатлив е истинската същност наша. Тъкмо този ум е нашата истинска същност. Наречи го Бог, нирвана или каквото щеш, той си остава нашата същност: пълната почивка - неподатливост, неподвижност; вечност, в която времето не присъства, а всички разделения изчезват; няма вече субект и обект, няма познаващ и познаваемо - само чиста осъзнатост - осъзнатост три. Тези сутри не са предназначени за механично запаметяване. Ако се отнесеш към тях по този формален начин, ти предаваш Сараха, извършваш предателство и спрямо мен. Върху тях трябва да се медитира и да ги забравиш. Тогава каквато и интелигентност да възникне в теб вследствие на медитация върху сутрите, ще ти бъде от полза в практическия живот. Нека всеки следващ момент ти служи за изостряне на тази интелигентност в сблъсъка с нови опитности.

Тази интелигентност ще се превърне във врата към божественото. Тя е вратата.

За днес достатъчно.

8. ЛЮБОВТА НЕ ХВЪРЛЯ СЯНКА

Когато ти говори за интелигентността и медитацията, дълбоко се развълнувах. Би ли казал още нещо?

Не е ли добро да се служи от чувство на дълг?

Защо ревността постоянно следва любовта?

Какво е репресия?

Защо се ожених за жена, която ме мрази?

Първият въпрос:

Любими Ошо, вчера, когато говори как интелигентността става медитация, дълбоко се развълнувах. Усетих сърцето си в такова състояние, сякаш ще експлодира всеки миг. Каза нещо, което очаквах да чуя. Би ли коментирал?

Въпроса задава Кришна Прем. Интелигентността е присъща на живота. Интелигентността е естествено качество на живеенето. Както огьнят е горещ, а въздухът - невидим, както водата тече надолу, а не нагоре, по същия този начин животът е интелигентен.

Интелигентността не е постижение, ти си се родил интелигентен. Дърветата са интелигентни по свой собствен начин, имат достатъчно интелигентност за нуждите си. Птиците също са интелигентни, както и животните. Онова, което в религиите се разбира под понятието Бог, е точно това - вселената е интелигентна, навред откриваме скрита интелигентност и ако имаш очи да видиш, ще я видиш навред.

Животът е интелигентност. Само човекът е станал неинтелигентен, разрушил е естествения поток на живота. Навсякъде другаде освен в човека интелигентността си остара непокътната. Виждал ли си някога птица, която би нарекъл глупава? Или животно, което изглежда идиотски? Не, такива неща се случват само на човека. Нещо при него не е наред. Човешката интелигентност е повредена, разрушена, осакатена. Медитацията не е нищо друго освен поправяне на щетите, нанесени върху интелигентността.

Нямаше да има нужда от медитация, ако човек беше оставен на спокойствие. Ако свещениците и политиците не се месят в човешката интелигентност, няма да има нужда от никаква медитация. Медитацията е лекарство. Първо трябва да създадеш болестта, а после да търсиш медитация. Без наличието на болест, за какво ти е лекарство? Никак не е случайно, че думите "медицина" и "медитация" имат еднакъв корен. Медитацията е медицинско лекарствено средство.

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница