Тантриското преобразяване



страница16/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22

Всяко дете се ражда интелигентно. В момента на раждането му ние се нахвърляме върху него и започваме да рушим вродената му интелигентност. Интелигентността е опасна за политическия ред, за обществените нагласи, за религията. Тя е опасна за папата, за шанкарачарията на Пури, за всеки свещеник. Опасна е също така за водачите, за статуквото.

Интелигентността е естествено бунтовна. Тя не може да бъде поробена, защото се налага със своята мощ и чистота, с индивидуалността си - не, тя не може да се превърне в имита-ция.

Хората трябва да бъдат превърнати в ксероксни копия. Оригиналността им трябва да бъде унищожена, защото в противен случай цялата безсмислица, вкоренила се навред по зе-мята, ще трябва да си отиде. Трябва ти водач, защото преди това са те направили неинтелигентен. Защо иначе да търсиш водач? Защо трябва да следваш някого по петите? Следвай собствената си интелигентност. Ако на някой му се доще да става водач, трябва да направи едно нещо - да намери начин да разруши интелигентността ти. Трябва да бъдеш откъснат от корен, да се уплашищ! Да загубиш доверие в себе си - това е от

изключително значение. Само тогава пътят пред водачите е чист.

Ако си интелигентен, сам ще решаваш проблемите си. Каквито и проблеми да съществуват в живота, твоята интелигентност е по-силна от тях! Тя те обезпечава, защото е Божи дар.

Съществуват, обаче, амбициозни люде, изпълнени с желание да управляват, да доминират. Светьт е пълен с амбициозни луди - те вселяват в теб страх. Страхът е като ръжда; той разрушава интелигентността. Ако искаш да унищожиш нечия интелигентност, първото необходимо нещо е да създадеш страх. Създай ад и накарай хората да се страхуват. Хората, уплашени от приказките ти за ужасите на ада, ще отидат при свещеника да му се поклонят и да чуят неговите утешения. Не отидат ли... зад гърба им са пламъците и котлите. Естествено е да се страхуват. Трябвада вземат мерки срещу адските пламъци, а затова им е потребен свещеник, няма как да се мине без него.

Чувал съм за двама бизнес партньори.

Работата им била уникална, свързана с пътуване из етраната. Единият от партньорите пристигал в населено място, през нощта хвърлял по прозорците на хората смола, а на сутринта изчезвал. След някой и друг ден се появявал другият партньор, предлагал да изчисти и получавал за това пари. Двамата били съдружници в един и същ бизнес. Единият правел поразиите, а другият ги оправял.

Страхът трябва да бъде създаден заедно с алчността. Интелигентността не е алчна. Ще се удивиш, ако узнаеш, че интелигентният човек никога не е алчен. Лакомията е присъща на

неинтелигентността. Трупаш за утрешния ден, понеже не си уверен дали в други ден ще бъдеш в състояние да управляваш живота си - иначе защо? Ставаш скъперник, лакомник, тъй като не знаеш дали утре интелигентността ти ще се справи с живота или не. Кой знае? Нямаш доверие за пукнат грош на интелигентността си и поради това пестиш, ставаш алчен. Интелигентният човек не се страхува, не е алчен. Алчността и страхът вървят заедно, след тях на хорото са адът и раят. Адът е страхът, раят - алчността.

Създай страх у хората, внуши им алчност - направи ги колкото е възможно по-лакоми. Направи ги така алчни, че животът да не е в състояние да ги задоволи. Тогава те ще се до-тътрят до свещеника и политика. Ще започнат да фантазират за някакъв бъдещ живот, където всичките им тъпотии да бъдат задоволени. Наблюдавай. Да се иска невъзможното е признак на неинтелигентност. .

Интелигентният човек е напълно доволен от възможното. Той работи за вероятното, но никога не тича след невъзможните неща, никога не следва невероятното. Той познава живота и неговите ограничения и не е перфекционист. Перфекционистът е невротик. Ако станеш перфекционист, неврозата не ти мърда.

Ако, например, обичаш жена и държиш на абсолютната й вярност, и двамата непременно ще полудеете. Такова нещо е невъзможно - абсолютна вярност означава тя дори да не си помисли, да не сънува друг мъж. Невъзможно е. Кой си ти? Защо се е влюбила в теб? - защото си мъж. Щом е могла да се влюби в мъж като теб, защо да не може да мисли за друг? Такава възможност е съвсем реална. Как би се справила тя, ако види някой красавец да минава покрай нея и гледката предизвика желание? Дори забележката "Този мъж е красив" вече изразява желание. Човек оценява нещо като красиво само когато счита, че то е достойно да бъде притежавано като извор на радост и наслада. Признанието "нещо е красиво" означава, че не си безразличен към него.

Ако изискваш абсолютна вярност, както обикновено правят хората, непременно ще възникне конфликт и твоята подозрителност няма да стихне. Ще подозираш непрекъснато, тьй като добре познаваш собствения си ум - та нали и ти самият непрестанно мислиш за други жени - нима можеш да имаш доверие на жена си? Казваш си, следователно и тя би трябвало да прави същото. Оттук недоверие, конфликти, агония. Възможната любов между вас вече е невъзможна поради твоето невъзможно желание.

Хората изискват неща, които не могат да станат. Искаш сигурност за бъдещето, а това е невъзможно. Изискват абсолютна сигурност в утрешния ден, но такова нещо не може да бъде гарантирано, защото не се съдържа в природата на живота - бъдещето винаги остава отворено. Банката може да фалира, съпругата - да избяга с друг, съпругът може да умре, децата да се окажат неблагодарни и боклук. Кой може да каже нещо за бъдещето? Може да се разболеещ, да осакатееш, кой може да каже?!

Да изискваш сигурност от утрешния ден, означава да останеш обладан от непрестанен ужас - сигурността е непостижима, не можеш да се справиш със страха. Той ще продължи да те разяжда, трепериш целият, а в това време изцяло пропускаш настоящия момент. Чрез желанието за сигурност в бъдещето ти разрушаваш настоящето, а в него е единственият достъпен ти живот. Все повече и повече ще се тормозиш, обладан от страх и алчност.

Ражда се дете. Детето е много, много отворено явление, изключително интелигентно е, а ние всички скачаме върху му, за да разрушим тази интелигентност. Започваме да му внуша-ваме страхове. Ти наричаш това обучение, подготовка на детето за срещата му с живота. Създаваш страхове и му ги внушаваш. Твоите училища, колежи, университети - всички те се надпреварват да отнемат от интелигентността му. Изискват от него разни глупости, в които детето и естествената му интелигентност не са в състояние да видят какъвто и да било смисъл - защо е всичко това? Детето не може да разбере - защо да събира този боклук? Ала университетът е неумолим, колежът също, приглася им домът, семейството чете конско, доброжелателите казват: "Зубри! Сега не можеш да си дадеш сметка за тези неща, ще разбереш колко са ценни по-нататък!"

Да зубриш история - всички безсмислици, направени от човек на човека, цялата лудост - зубри, тъпчи се! А детето не може да разбере защо - какво значение има кога един крал е управлявал Англия - от еди коя си до еди коя си дата. Трябва да зазубри цялата тази помия. И ето че интелигентността му все повече и повече се претоварва, осакатява, все повече и по-вече прахоляк се събира върху огледалната повърхност на неговата вродена интелигентност. Докато завърши университета, човек вече не е интелигентен. Образованието си е свършило съвършено работата. Единици са случаите на дипломирани студенти с непокътната интелигентност. Малцина са успели да избегнат мелницата, да минат между камъните у да останат невредими! Образованието е доказан механизъм, замислен е за твоето разрушаване. В момента, в който вече си образован, можеш да си сигурен, че от интелигентността ти не е останал и помен. Нима не можеш да видиш такова прорто нещо? Образованият се държи крайно неинтелигентно. Отиди сред примитивните люде, никога недокоснати от образованието, и ще откриеш как функционира непокътната интелигентността.

Чувал съм...

Жена се опитвала да отвори консерва и все не успявала. Наложило се да погледне в готварската книга. Докато гледала в книгата, готвачът отворил тенекиената опаковка. Учудена, жената попитала готвача: "Как го направи?"

- Госпожо - отвърнал той, - когато не знаеш да четеш, трябва да разчиташ единствено на интелигентността си.

Да, така е. Когато не знаеш да четеш, трябва да разчиташ на своята интелигентност, какво друго ти остава? Започнеш ли да се зачиташ... книгите ще се погрижат за всичко.

Не си ли виждал? Когато някой започне да печата на машина, губи почерка си, на ръка вече не може да изписва красиво буквите. Няма нужда, машината върши всичко. Ако се снабдиш с калкулатор и го носиш в джоба си, ще забравиш цялата математика - нямаш нужда от нея. Рано или късно ще се появят малки компютри и всеки ще може да ги носи. Те ще съдържат цялата информация на "Енциклопедия Британика" и поради това въобще няма да има нужда да си интелигентен -компютърът ще се погрижи.

Обърни се към примитивните люде, към необразованите, селяни и пр. и ще се натъкнеш на фина интелигентност. Е, те не са така информирани като теб, нямат толкова знания и не се стремят да ги придобият, но затова пък са страхотно интелигентни. Интелигентността им е като пламък без никакъв дим и сажди.

Обществото прави нещо много погрешно с хората - за това си има причини. Обществото иска от теб да бъдеш негов роб, винаги те държи под страх, иска да стимулира твоята алч-ност, амбиция, подтиква те да се състезаваш с останалите. То не иска от тебе любов, за него си по-удобен пълен с гняв и омраза, а същевременно слаб, подражателен - обикновено ксероксно копие. Обществото не желае да станете нови буди, кришни или христосовци, не. Ето причината, поради която обществото руши твоята интелигентност. Медитацията е необходима в смисъл единствено да поправи онова, което обществото е разрушило. Медитацията е негативна - тя просто отхвърля вредата, побеждава болестта. А когато болестта си отиде, доброто идва от само себе си.

През настоящия век нещата отидоха твърде далеч - всеобщото образование се оказа бедствие. Помни, аз не съм против образованието, а против това образование. Съществува възможност за друг вид образование, което би подпомагало развитието на твоята интелигентност, а не нейното разрушаване чрез натрупването на прекалено много излишна фактология, отпадъци, наречени знание. Такова образование изобщо няма да бъде в тежест на интелигентността, а ще му помогне да заблести по-силно, ще я освежи и подмлади.

Сегашното образование развива единствено способността ти да помниш - другото ще те направи способен за яснота. Сегашното образование разрушава творческия потенциал, другото би го развило.

Например образованието, което искам да видя, няма да изисква от детето да отговаря по стария стереотип. То няма да окуражава механичните отговори, зазубрени от написаното в книгите, ще отхвърля като нелепи повторението, папагалщината, ще окуражава творчеството, откривателството. Дори и умният отговор да не е правилен, какъвто непременно би бил прекопираният от учебника, то новото образование ще похвали онзи ученик, който се е домогнал до нов подход към някакъв стар и отдавна решен проблем. Естествено е отговорът на малкото момче да отстъпва по точност на теорията на Айнщайн. Но да се изисква такава правдивост от ученическите отговори, е глупаво. Ако отговорът е творчески, макар и неточен, той е в правилната посока - един ден такъв ученик може да стане Алберт Айнщайн. Ако детето се опитва да създаде нещо ново - естествено е да има своите ограничения, но самото усилие към новаторство трябва да бъде оценено по достойнство.

Образованието не трябвада бъде състезателно. Хората не трябва да бъдат оценявани един спрямо друг. Състезателността е нещо изключително насилническо и разрушително. Някой може да не е добър по математика, но това не е повод да го наречеш посредствен. Може да е добър дърводелец, но кой да види! Някой е слаб литератор, а ти го наричаш глупак. Може да е чудесен музикант и танцьор - все едно, не те интересува.

Истинското образование ще помогне на хората да открият своя живот, в който и чрез който могат да се почувстват наистина живи - ако човек има вродени качества на дърводелец -нека бъде дърводелец, това за него е най-доброто. Никой не трябва да го насилва в друга посока. Този наш свят може да стане такова велико, интелигентно място, стига на човека да се разреши да бъде самият той, в тази посока да му бъде оказвана помощ и подкрепа, без никой да се меси - никой не трябва да манипулира детето. Ако то поиска да стане танцьор – добре. Танцьорите са необходими на този свят. Ако му се ще да бъде поет - пак добре! Нужна е много поезия, никога няма да кажем стига на поезията! Ако пък му приляга на сърцето дърводелството или ловенето на риба за пазара - чудесно! Няма защо да се напъва да става президент или премиер-министър - всъщност колкото по-малко хора се интересуват от подобни цели, толкова по-добре за общото блаженство.

Сега засега всичко е надолу с главата. Този, който е искал да става дърводелец, завършва медицина, роденият медик пък работи като дърводелец... Всеки се намира на мястото, ко-ето по право принадлежи на някой друг. Натрупва се толкова много неинтелигентност - всеки върши работа, полагаща се на друг. Прозреш ли тази истина, ще усетиш защо хората се държат така неинтелигентно.

В Индия сме медитирали продължително и дълбоко, за да открием думата свадхарма - собствена природа. Тази дума е натоварена с изключително съдържание, хвърлящо светлина върху бъдещия свят. Кришна е казал: Скадхарме нидханам шреях - добре е да умреш верен на своята собствена природа, следвайки само нея. Пара дхармо бхаявах баха - чуждата природа е нещо много опасно за теб. Не ставай имитатор. Просто бъди самият ти.

Чувал съм...

Бил винаги е искал да отиде на лов за лосове и спестил достатъчно пари за път до Северните Гори. Там му дали необходимата екипировка, а магазинерът го посъветвал да наеме Пиер, най-големия специалист по лосове в областта.

- Вярно е - казал магазинерът. - Пиер е скъп, но е сексапилен - никой лос не може да му устои.

- Как така? - попитал Бил.

- Пиер ще се доближи на 300 ярда от лоса. после ще свие ръце на фуния и ще извика за първи път. Когато лосът го чуе, ще се възбуди от очакване и желание и ще се приближи на 200 ярда. Сега Пиер виква втори път с още по-силна полова страст - лосът щс се доближи с нови 100 ярда. Трети вик с още по-вече страст ще застави животното да св приближи само на 25 ярда от теб. Сега е моментът, приятелче, да се прицелиш и да стреляш.

- Ами ако не улуча? - попитал Бил.

- О, това би било ужасно.

- Защо?

- Ами тогава Пиер ще си го отнесе от влюбения лос.



Такива неща стават с човека, който все имитира. Хората напълно са загубили представа за собствената си реалност. Зен будистите казват - търси оригиналното си лице.

Това иска и тантра: открий собствената си автентичност. Кой си ти? Ако не знаеш кой си, винаги ще ти се случват неп-риятности - винаги Животът ти ще бъде дълга серия от катас-трофи. Каквото и да постигнеш, все няма да останеш доволен. Недоволството ще бъде основният тон на живота ти.

Можеш да наблюдаваш това около самия теб. Защо толкова много хора изглеждат тъпо, отегчено, гледат ден да мине, друг да доиде, губят изключително ценни часове и години, ко-ито никога няма да могат да си върнат. Обзети са от затъпение. Единственото интересно нещо, което очакват, е смъртта, Какво е сполетяло толкова много хора? Защо не са свежи като дърве-тата? Защо в гьрдите им не звучи песен като птичата? Какво става с хората9

Ето какво - човекът е започнал да подражава, да се опит-ва да бъде някой друг. Никой не е в собствения си дом, а чука на чужди порти. Оттук неудовлетворението, тъпотата, отегче-нието,терзанието

Когато Сараха твърди, че интелигентността е в самата сърцевина на медитативността, той има предвид следното - интелигентният човек ще се старае да бъде единствено самият той, на каквато и да било цена. Интелигентният човек никога не би копирал, имитирал като папагал, а би се вслушвал в собствения си вътрешен подтик. Би чувствал собственото си същество, би живял в съответствие с него независимо от риска, с какъвто такова поведение може да се окаже свързано. Риск съществува! При подражателите рискът е много по-малък. Верният на себе си е сам и поема огромен риск!

Животът тече пълнокръвно само при тези, които обичат да живеят опасно, приключенски, които са изпълнени със смелост, с една дума - истински живеят единствено лудите глави.

Обичащите хладката водица остават зад борда на живота.

Интелигентният човек има доверие в себе си, доверието му в самия него е абсолютно. Как би могъл да се довериш на някой друг, след като нямаш доверие в самия себе си?

При мен идват хора и казват: "Искаме да ти се доверим!" Питам ги: "Доверявате ли се на самите себе си? Ако имате доверие в себе си, има възможност да се доверите и на мен, в противен случай не се надявайте!" Нима можеш да се довериш на мен, ако нямаш доверие в себе си? Ти си си най-близък. Можеш да се довериш на мен само ако си вярваш сам на себе си. Ако се доверяваш на себе си, ще се довериш и на мен. Ако имаш доверие в себе си, то ще се довериш на доверието си към мен. Иначе не е възможно.

Интелигентността е доверие в твоето собствено същество.

Интелигентността е приключение, тръпка, радост.

Интелигентността означава да живееш в настоящия момент, без да се тормозиш за бъдещето.

Интелигентността не означава да мислиш за миналото или бъдещето. Миналото вече го няма, бъдещето не е дошло. Интелигентността предполага да използваш по максимален начин настоящия момент, който е напълно на твое разположение. От него ще се роди бъдещето. Ако настоящият момент е преживян възторжено и с радост, следващият ще се роди именно от такъв материал. Естествено е и следващият миг да донесе радостни преживявания, но затова няма нужда да се замисляш предварително. Ако днешният ми ден е златен, утрешният непременно ще бъде още по-златен. Откъде ще дойде той? Разбира се, от днешния ден, от днес. Ако този живот е бил благословен, следващият живот ще бъде още по-благословен. Откъде ще се вземе това израстване? От самия мен, от преживяната от мен опитност. Интелигентният човек не се занимава с рая и ада, с живота след смъртта - чужда му е грижата дори за Бога, за душата. Интелигентният се задоволявада живее ин-телигентно - Бог, душата и нирваната ще последват естествено и без усилия.

Ти живееш във вяра - вярата е неинтелигентна. Живей чрез знаене - знаенето е интелигентност. Сараха е абсолютно прав: интелигентността е медитация. Неинтелигентните хора също медитират, но със сигурност медитират по неинтелигентен начин. Смятат, че трябва всяка неделя да ходят на църква и да прекарват там по един час - това е лептата им за религията. Какво общо има църквата с всичко, за което говорим сега? Реалният ти живот протича през цялата седмица, шестдневен е -неделята не е истинският ти ден. Ще живееш далеч от всякаква религия шест дни, а в неделя ще отидеш за един час в църквата - кого се опитваш да заблудиш? Бога ли заблуждаваш, че обичаш да ходиш на църква?

Ако положиш малко повече усилия, т.е. всеки ден сутрин по двадесет минути и всяка вечер също толкова време, и се отдаваш на трансцедентална медитация, ако седищ със затворени очи и повтаряш някоя мантра по поразително глупав начин -ом-ом-ом - умът ти ще се замъгли още повече. Механичното повтаряне на мантри помита интеяигентността ти, не ти дава достъп до развитието. Като приспивната песен.

Векове наред майките са съзнавали това. Винаги, когато детето е неспокойно и не иска да заспи, майката започва да му пее приспивна песен. Детето се отегчава, а няма как да избяга - къде ще отиде? Майката го е сгащила в леглото. Единственият начин за бягство е в съня и то заспива бързо, предава се. Казва: "Тъпо е да съм буден точно сега, когато ми пеят такива идиотщини. Повтарят все едно и също!"

Когато децата не искат да заспят, бабите и майките им разказват приказки. Ако се вгледате добре в тези произведения, ще усетите ясно повтаряща се структура. Онзи ден си четох една такава приказка, разказвана от баба на малко дете, което не иска да заспи - просто в този момент не му се епи. Интелигентността на детето му подсказва, че трябва да остане будно, но бабата неумолимо го насилва в обратна посока. Има още много работа да свърши, не е важно какво иска детето.

Децата много се чудят - за тях нещата изглеждат твърде абсурдно. Когато им се спи сутрин, всички се надпреварват да ги будят. Когато пък за нищо на света не искат да заспят - мъ-чат се да ги приспиват. Те се учудват на това: какво става с хората? Когато дойде сънят - добре - това е интелигентно. Когато съня го няма никакъв, защо да не останем будни?

Та старата баба разказвапа приказка. Първоначално детето проявило интерес, но постепенно... Всяко интелигентно дете ще се отегчи. Само глупаче ще се заинтересува от такива неща.

Ето приказката...

Един човек заспал и засънувал, чс е застанал пред голям дворец с 1001 стаи. Той върви от една стая към друга - 1000 стаи са това! - докато най-накрая достига последната. В нея се намирало красиво легло, мъжът се проснал в него, заспал и засънувал, че стои пред вратите на голям дворец с 1001 стаи. Мъжът влиза във всичките от тях и достига до последната, 1001-вата стая... отново се появява прекрасното легло, той заспива в него и сънува, че стои пред двореца... И така нататък по същия начин!

Колко би издържало интелигентното дете да слуша подобно нещо. То ще предпочете да заспи! От чисто отегчение ще си каже: "Стига толкова" и ще заспи.

Мантрата въздейства по същия начин. Повтаряш "Рам-рам", "Ом-ом", "Аллах-Аллах", няма значение какво. Повтаряш ли повтаряш... Извършваш едновременно и работата на бабата, и на детето. Интелигентността ти играе ролята на детето, а повтарянето на мантрата - на бабата. Детето се опитва да те спре, интересува се от съвсем други неща - красиви жени, сцени - но ти го хващаш за врата и отново го натикваш в "Ом-ом-ом". Постепенно вътрешното ти дете ще се почувства в безнадеждна позиция и ще се откаже от борбата - ще предпочете да заспи.

Да, мантрата може да ти осигури малко сън, автохипнотичен сън. Ако страдаш от безсъние - добре, полезно е. Но няма нищо общо с духовността, това е твърде неинтелигентен начин да се медитира. Какъв тогава би трябвало да бъде интелигентният начин?

Трябва да внесеш интелигентност във всичко, което правиш. Когато се разхождаш, разхождай се интелигентно, с осъзнатост. Когато се храниш, прави го интелигентно, с внимание. Спомняш ли си някога да си ял интелигентно, да си се замислял върху поетата храна? Дали е хранителна, дали е полезна? Или се тъпчеш, без да мислиш?

Наблюдавал ли си някога какво правиш? Продължаваш да пушиш... Нужна е интелигентност: какво точно правиш? Поемаш пушек, после го изхвърляш навън, като междувременно разрушаваш дробовете си. Какво точно правиш? Хвърляш грешни пари, пилееш здравето си. Когато пушиш, изведи на сцената интелигентността си, замисли се също кога и какво ядеш. Подходи с интелигентност и когато правиш любов с жена си или мъжа си. Какво точно правиш, влагаш ли изобщо някаква любов? Понякога се любиш просто по навик - тогава е грозно, неморално.

Любовта трябва да бъде високо съзнателна, само тогава се превръща в молитва. Когато правиш любов с жена си, какво точно правиш? Използваш женското тяло, за да изхвърлиш енергията, която иначе би те тормозила. Или пък изразяваш уважението си... изпълнен ли си с любов към жената, прекланяш ли се пред нея? Не виждам такова нещо. Съпрузите не уважават жените си, а ги използват. Жените пък на своя ред използват мъжете си, без да ги уважават. Ако от любовта не израсне известно преклонение, значи липсва интелигентност. В противен случай би бил невъобразимо благодарен на другия, а любовният ти акт ще се превърне в медитация.

Каквото и да правиш, прави го с огромна доза интелигентност... Прави го интелигентно - това е медитацията. Твърдението на Сараха е от огромно значение: Интелигентността е медитация.

Интелигентността трябва да се разпростре върху целия ти живот, тя не е само за неделно ползване като църквата. Не можеш да я употребиш само в продължение на 20 минути, а после да я захвърлиш в килера - интелигентността трябва да бъде като дишането. Каквото и да правиш - малко, голямо, няма значение - ... дори когато чистиш пода, можеш да подхо-диш интелигентно или неинтелигентно. Знаеш - направиш ли го неинтелигентно, няма радост. Изпълняваш дълг, правиш го как да е, мислищ кога ще свърши.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница