Тантриското преобразяване



страница17/22
Дата22.07.2016
Размер3.23 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

Ето един пример как любовта може да бъде сведена до чист дълг и по този начин да бъде напълно унищожена...

Случило се в едно църковно училище, в девети девически клас. Изучавали християнската любов и нейното значенис за ученичките и техния живот. Стигнали до заключението, че християнската любов означава "да правиш нещо добро за някого, когото не харесваш". Децата са много интелигентни. Заключението им с напълно правилно. Чуйте отново. Те ре-шили, че християнската любов означава "да правиш нещо добро за някого, когото не харесваш!"

Учителят предложил всеки да провери това от собствен опит през седмицата. Когато на следния път отново се събрали, той ги помолил да разкажат впечатленията си от сксперимента. Едно от момичетата вдигнало ръка и казало:

- Направих нещичко!

- Чудесно! Какво?

- В часовете по математика учим с едно гадно дете.

- Гадно? - вдигнал вежди учителят.

- Да. гадно. Има четири очи, всичките й пръсти са все палци, има три леви крака и когато се появи, всички казват: "Ето я тази отврат!" Няма никакви приятели, никой не я кани на парти... какво да ви кажа, гадно момиче.

- Мисля, че знам какво искаш да кажеш. Кажи сега какво направи.

- На гаднярката й е трудно в часовсте по математика. Аз съм много добра математичка и предложих да й помогна за домашните.

- Браво - казал учителят. - И какво стана?

- Ами помогнах й, беше интересно, момичето не знаеше как да ми благодари, но сега не мога да се отърва от нея.

Когато правиш нещо само от чувство за дълг - не го обичаш, а го правиш по задължение - рано или късно ще се оплетеш в него и ще се чудиш как да се отървеш. Вгледай се в соб-ствения си ден. От колко много неща не извличаш никакво удоволствие, от колко много неща изобщо не израстваш. Всъщност би дал мило и драго да се отървеш от тях. Ако в жи- вота си правиш прекалено много неща, от които всъщност искаш да се отървеш, то ти живееш неинтелигентно.

Интелигентният човек ще построи живота си по такъв начин, че той да се превърне в извор на поезия и спонтанност, на любов и радост. Това е твоя живот и ако не си достатъчно мил със самия себе си, то кой друг? Ако пропиляваш живота, само ти си отговорен! Аз те учада да бъдеш отговорен спрямо себе си. Всичко друго идва след това - всичко друго! Дори Гос-под се нарежда на опашката и чака, понеже той може да те навести само когато самият ти си. Ти си в самия център на твоя собствен свят, на своето съществуване.

Бъди интелигентен, внеси интелигентност във всичко. Колкото по-интелигентен ставаш, толкова по-интелигентно ще вършиш нещата. Всеки един момент може да блесне с вло-жената в неговото преживяване интелигентност... Тогава не ще има нужда от никаква религия, няма защо да медитираш, да ходиш по църкви и храмове. В своята дълбока същност животът е интелигентност.

Просто живей тотално, хармонично, с осъзнатост, всичко останало ще последва като на красив парад Следвайки светлата нишка на интелигентността, животът идва като безкраен празник.

Следващият въпрос:

Ошо, Не е ли добро да се служи от чувство на дълг?

Не, изобщо не е добре, това е грозно. Когато правиш нещо единствено по задължение, без да влагаш любов, ти си вредиш, а навреждаш и на другите, понеже не правиш ли нещата от любов, ще почувстваш, че другият трябва да ти бъде благодарен, че си го задължил към себе си. Ще очакваш награда - всъщност ще поставиш условие, независимо дали директно

или индиректно, ще намекнеш... "Сегати направи нещо за мен, толкова много съм сторил за теб!"

Когато правиш нещата от любов, в главата ни няма идея за възвръщаемост. Това не е сделка, правиш го, защото ти доставя наслада, другият не е задължен с нищо. Не че любовта не се връща - тя се връща хилядократно, но възвръщаемостта е само в любов, не в дълг. Когато изпълняваш дълга си към някого, той никога няма да може да ти прости. Можеш да вземеш пример от децата - те никога не могат да простят на своите родители. Родителите им сигурно са изпълнявали тежък дълг -трудно се прощава на хора, претоварени от чувство за дълг.

Уважение заслужават онези, които са те обичали, и то не от чувство на дълг към теб, а от чиста радост. Вгледай се добре в разликата. Майката те обича, понеже чувства любов към теб; дали й отвръщаш със същото или не, няма значение. В това няма никаква сделка - не е на договорни начала, не е бизнес. Ако не отвърнеш на майчината любов със същото, с обич, тя никога не би ти го натякнала, дори не би помислила да те упрекне. Тя е изживявала и изживява такава интензивна радост от любовта си към теб - какво повече може да иска?

Майката постоянно чувства, че не е направила всичко, че не се е отдала всецяло на любовта си към детето. Ако обаче отношението й е продиктувано от чувство на дълг, тя винаги ще смята, че се е преуморила, че ти си я предал, че не заслужаваш нейната любов и внимание. Подобна майка постоянно ще ти повтаря, че ето на, тя е направила за теб толкова много неща, че те е носила девет месеца в утробата си... няма да престане да навива едно и също. Това в никакъв случай не подпомага любовта, а по-скоро раздялата. Децата на такива майки трупат огромни количества гняв в душите си.

Знам историята на едно младо момче... Гостувах на семейството му и майката ми го представи. Искаха от мен да обучавам момчето на нещо си, понеже било пълен неблагодарник. Познавах отлично това семейство. Познавах майката и бащата, много добре ми бе известна причината за неговата неблагодарност. Бяха направили за него всичко по силите си, но единствено от чувство на дълг.

Казах им: "Вие сте отговорни за неговата неблагодарност, понеже никога не сте го обичали, то страда от това. Никога не сте му позволявали да се чувства ценено. Любовта ви към него всъщност не е никаква любов, а студена скала, заседнала в младото сърце на сина ви. Сега вече е достатъчно голям, за да се разбунтува срещу вас, оттам идва всичко."

Момчето ме погледна с такава благодарност... започна да плаче. Каза: "Който и да ни дойде на гости, дори мой приятел, все едно, че ме изправят пред съд - все някой трябва да ме учи на нещо си. Вие сте първият човек. Точно така е, както го казахте. Тези хора ме тормозят, майка ми все повтаря, че ме е носила девет месеца в корема си." Отвръщам й: "Но аз не съм те молил за това. То няма нищо общо с мен, твоя работа си е било, твое решение. Защо не си направила аборт? Нямаше да ти се меся. Защо изобщо си забременявала? Не съм те молил за това." Знам, че го каза в гнева си, но беше съвсем прав.

Питаш: "Нередно ли е да се служи само от чувство на дълг?" Ако служиш на хората единствено от чувство на дълг, ще се превърнеш в техен мъчител, ще започнеш да упражняваш властта си върху тях. Това е начин да се властва, има връзка с политиката.

Ще започнеш да масажираш стъпалата на хората и изведнъж ще им скочиш на вратовете, ще се опиташ да ги убиеш. Естествено, започнеш ли да масажираш стъпалата им, те ще ти разрешат. "Нямам нищо против", ще кажат, защото не знаят какво им готвиш.

Всички обществени служители рано или късно стават политици. Това е правилният начин да започнеш политическата си кариера - стани обществен служител. Служи на хората от

чувство за дълг и по някое време им скочи на вратовете, започни да ги експлоатираш. Мачкай ги, а те няма дори да гъкнат, смеят ли да кажат нещо срещу обществен служител. Ако искаш да властваш над хората, най-добре е да започнеш някоя обществена служба.

Целта ми в момента е да ти обърна внимание върху съществуването на подобни капани. Това са осъществявания изцяло на егоистично равнище. В името на смирението, доброде-телта, служенето - все извинения за егоизма. Прави, но мотивите ти трябва да се коренят в любовта. Ако не можеш, хич не започвай. По-добре не прави нищо.

Ще се справиш с правенето, понеже никой не може да остане в състояние на пасивност достатъчно дълго време. Създава се енергия, която трябва да вложиш някъде. Давай, раздавай, но само от любов. Когато даваш от истинска любов, чувстваш благодарност към другия, понеже той е благоволил да приеме любовта ти, енергията, която раздаваш, приел е да споделя с теб, да те разтовари.

Прави само, когато можеш да се чувстваш благодарен на човека, за когото си направил или правиш нещо. Само тогава!

Третият въпрос:

Любими Ошо, защо ревността постоянно следва любовта като сянка?

Ревността няма нищо общо с любовта. Всъщност твоята така наречена любов също е много далеч от истината. Това са само красиви думи, които използваш, без да знаеш значението им, без да имаш опит с тяхната същност. Непрестанно използваш думата любов: използваш я толкова много, че пропускаш един прост факт - ти нямаш никакъв опит с нейното истинско значение. Това е опасността от безотговорното използване на

красива фразеология: "Бог", "Любов", "Нирвана", "Молитва" -все бисерни думички. Използваш ги непрестанно, с течение на времето самото повторение те кара да мислиш, че съзнаваш истината, скрита зад тях.

Какво в действителност знаеш за любовта? Ако изобщо знаеш нещичко за нея, няма да ми задаваш такива въпроси, понеже ревността никога не присъства в любовта. В случаите, когато я има, любовта я няма. Ревността не е част от любовта, а част от чувството за притежание. Това чувство няма нищо общо с любовта. Иска ти се да притежаваш, защото чрез прите-жанието се чувстваш силен, полето на действията ти се увеличава. Ако някой друг се опита да проникне на твоя територия, гневиш се. Ако съседът вдигне по-голяма къща от твоята, ревнуваш. Ако някой по някакъв начин пожелае да те лиши от собственост, ревнуваш и се гневиш. Щом обичаш истински, ревността е невъзможна, невъзможна изобщо!

Чувал съм...

Някъде из замръзналия Юкон двама трапери пристигнали до последния пост да се снабдят с провизии за цялата идваща зима. След като натоварили шейните си с брашно, консерви, керосин, кибрит и амуниции. те били напълно готови да се впуснат в пустошта за около шест месеца.

- Я почакайте, момчета - извикал им магазинерът - защо не вземете и от това?

- За какво говориш? - попитал единият от траперите.

Магазинерът смигнал:

- Нарича се любовна играчка. Можеш да я прегърнеш, когато си самотен.

- Ще вземем две - възкликнал радостен мъжът.

След шсст месеца единият от траперите, брадясал и опърпан, се появил на същото място.

- Къде ти е приятелчето? - попитал го магазинерът.

- Наложи се да го застрелям - промърморил траперът. - Хванах го да се лигави с моята играчка.

Ревността няма нищо общо с любовта. Ако обичаш собствената си жена, нима можеш да я ревнуваш? Ако обичаш съпруга си, как би могла да го ревнуваш? Ако жена ти се смее с някой друг, защо да ревнуваш? Трябва да си доволен и щастлив - та нали твоята жена е радостна! - Нейното щастие е и твое - нима можеш да имаш нещо против щастието й?

Наблюдавай внимателно. Смееш се на историята, дето ти разказах преди малко, но такива неща стават навред, във всяко семейство. Жените са в състояние да ревнуват дори от вестниците, ако съпругът прекалено много се вдаде в тях. Грабва ти вестника от ръцете, ревнива е. Как смееш в нейно присъствие да изневеряваш, да я изместваш от мястото й с един вестник? Та това е кръвна обида. В нейно присъствие ти трябва да си изцяло обладан от чара й... какъв ти вестник! Вестникът се превръща в съперник, какво да кажем пък за живия човек! Ако в присъствие на жена си мъжът започне да разговаря с друга жена и изрази по някакъв начин удоволствието си от това - съвсем в реда на нещата си е, хората се уморяват един от друг, появи се нещо ново и веднага литват по него - но жената е гневна и сърдита като облак. Можеш да си сигурен, че ако някой мъж, който върви до жена, е мрачен, именно той е съпругът. Обратно, ако е радостен, не са женени, тя не е неговата жена.

Веднъж ми се случи да пътувам с влак в едно купе с жена. На всяка гара влизаше някакъв мъж - веднъж ще донесе банани, друг път чай или сладолед и пр. Попитах непознатата дама:

- Кой е този мъж?

- Съпругът ми - отвърна.

- Не мога да повярвам. От колко време сте женсни?

Тя се смути леко и каза:

- Щом настоявате, ще ви призная: изобщо не сме женени. Но как узнахте това?

- Никога не съм срещал съпруг да се появява на всяка гара. Щом веднъж съпругът се отърве от жена си, той би се явил едва на последната спирка с надеждата, че тя се е посяла някъде на междинните гари. Това на всяка гара да ви носят по нещо... да се втурват в купето отново и отново чак от другия край на влака...

- Прав сте - каза жената. - Той не е мой съпруг. Приятел е на мъжа ми.

- Е, тогава няма проблеми - казах успокоен.

Ти не обичаш истински жена си или мъжа си, или дори приятеля или приятелката си. Ако действително си влюбен, то нейното или неговото щастие ще бъде и твое. Ако обичаш, ня-ма да търпиш чувството за притежание.

Любовта е в състояние да дари любимия човек с пълна свобода. Само любовта е способна да даде тотална освободеност. Ако свободата липсва, става въпрос за нещо друго, не за любов - за някакъв вид пътуване на егото. Имаш красива жена, искаш да я покажеш на всеки в града - да се поперчиш със собствеността си. Като че си купил кола и всички трябва да се пукат от яд, че нямат такава. Носиш диаманти на жена си, но не от любов. Тя е украшение за твоето его... Развеждаш я от един клуб в друг, но не й даваш да се отдели от теб – всякак подчертаваш, че тя е твоя. Всяко посегателство върху правото ти над нея те гневи, можеш да я убиеш! А твърдиш, че обичаш! Навсякъде твори огромното егоистично чувство. Искаме от хората да бъдат като предмети. Притежаваме ги като вещи, приравняваме ги с мебелите.

Чувал съм...

Равин и свещеник били съседи и между тях възникнала закачка. Ако Коенови подновявали с нещо колата си, 0'Флинови гледали да ги изпреварят и обратно. Веднъж свещеникьт си купил нов "Ягуар" и равинът, за да не остане по-назад, се снабдил с "Бентли", Равинът погледнал през прозореца на къщата си и видял как свещеникът излива вода върху покрива на новата си кола.

- Така не се пълни с вода радиатор на автомобил - извикал.

- Аха - отвърнал свещеникът, - кръщавам автомобила със светена вода. Това ти не можеш да сториш със своето "Бентли", нали?!

Малко по-късно свещеникът видял как равинът лежи на пътя с ножовка в ръка и реже последния инч от аспуха на колата си.

Ето това е то умът - винаги търси състезанието. Равинът обрязвал своята кола. Трябвало да направи нещо и той, да не се посрами. Така живеем, обвързани с егото си. Егото не познава любов, приятелство, състрадание. Егото е агресия, насилие.

А ти ме питаш: "Защо ревността поспюянно следва любовта като сянка?"

Никога. Любовта никога не хвърля сянка. Тя е така прозрачна, че не прави сянка. Любовта не е нещо твърдо, тя е прозрачност. От любов не може да възникне никаква сянка. Любовта е единственият феномен на земята, която не оставя след себе си сянка.

Четвъртият въпрос:

Любими Ошо, какво представлява репресията?

Репресия означава да живееш живот, който не е за теб, да правиш неща, които никога не си желал, да бъдеш човека, от когото се отвращаваш. Репресията е начин да се саморазру-шиш, тя е самоубийство - много бавно наистина, но затова пък сигурно, постепенно отравяне. Експресията е живот, репресията - самоубийство.

Това е посланието на тантра: не води потиснат живот, в противен случай изобщо не живееш. Живей експресивно, творчески, радостно. Живей така, както иска от теб Бог - жи-вей естествено! Не се страхувай от свещениците! Вслушвай се в инстинктите си, в своето тяло, в сърцето, в интелигентността. Зависи само от себе си и върви навред, където ти нашепва твоята спонтанност - никога няма да загубиш! Живеейки естествено и спонтанно, все някой ден непременно ще пристигнеш пред портите на божественото.

Твоята природа е Бог вътре в теб. Повиците на природата са гласът на Бога в теб. Никога не слушай отровителите, а природннте влечения. Е да, природата не е достатъчна - съществува и по-висша природа - ала висшето идва чрез низшето, лотосът израства от калта. Душата израства чрез тялото. Самадхи идва чрез секса.

Помни, че съзнанието расте чрез храната. Ние на Изток казваме: Апиам брахма - храната е Бог. Що за твърдение е това, че храната е Бог? Бог израства от храната - най-низшето е свързано с най-висшето, най-плиткото - с бездънното.

Свещениците проповядват потискане на низшето. Това е логично. Само че се забравя едно нещо - Бог е нелогичен! Проповедите на свещениците са много логични и привлекателни, поради това през вековете толкова хора са се вслушвали в тях. За разума е привлекателна именно логиката, че ако искаш да постигнеш по-висшето, трябва да изоставиш низшето. Изглежда съвършено логично - щом ще се изкачваш нагоре, нямада тръгнеш надолу я! Следователно не се спускай, изкачвай се - звучи съвсем рационално. Единствената грешка тук е, че Бог не е рационален.

Онзи ден говорих с Друва. В групата по Сахаджа има моменти, когато всички потъват в мълчание - ей така, изневиделица! Тези няколко мига на абсолютна тишина са неимоверно красиви. "Става така тайнствено, сподели с мен Друва. Не го предизвикваме, не мислим за това, то просто понякога се случва. Тогава всички в групата чувстваме присъствието на нещо божествено, по-висше, по-велико от всичко и всеки. Осъзнаваме присъствието на нещо тайнствено. Тогава се възцарява и тишината."

Логичният му ум работи по следната схема: "Няма да е зле да накарам цялата група да замлъкне." Сигурно е започнал да мисли: "Ако тези хора в моментите на мълчание изживяват нещо толкова красиво, защо цялата група да не мълчи постоянно?"

- Страшно логичен си, казах му, но Бог не е. Ако останеш в мълчание, тези моменти никога няма да те посетят отново.

В живота съществува полярност. Работиш усърдно по цял ден, сечеш дърва, а през нощта потьваш в дълбок сън. На следната сутрин логиката ти говори - "Работих като вол през целия ден, изморих се страшно, а при все това можах да заепя

дълбоко. Ако сега почивам през деня, сигурно ще постигна още по-големи дълбини на съня."

И тъй на следния ден оставаш да си лежиш в шезлонга, практикуваш почивка. Смяташ ли, че така ще постигнеш добър сън? Ще загубиш и обикновената си способност да спиш при-лично. Богатите хора страдат от безсъние.

Бог не е логичен. Бог дарява със сън просяците, работили през целия ден, разхождайки се от едно място на друго в горещината, за да просят. Бог дарява добър сън и на работника, на каменоделеца, на дърводелеца. През целия ден те са се уморявали... именно от тази умора идва и дълбочината на съня.

Това е полярността. Колкото повече се изтощаваш в енергийно отношение, толкова по-голяма ще бъде нуждата ти от дълбок сън - енергия можеш да поемеш само така. Ако из-тощаваш енергията си, създаваш положение, подпомагащо заспиването. Бог трябва да ти осигури сън! Ако пък изобщо не си помръдваш пръста да работиш, няма нужда да спиш. Не си оползотворил дори енергията, която вече си имал на свое разположение - защо тогава да ти дават още? Енергия се дава на онези, които я използват.

Друва е логичен. Той мисли: "Ако цялата група мълчи..." Тогава обаче ще се загубят дори тези няколко блажени мига и групата ще започне да се тресе, да пука по шевовете. Отвън ще изглеждат потънали в мълчание, но умовете им ще бъдат луди. Точно сега те работят здраво, изразяват емоционалността си, изживяват катарзис, изхвърлят всичко навън, изтощават се. И ето, навестяват ги мигове на такова изтощение, че вече не остава нищо за изхвърляне. В такъв момент изведнъж се осъществява контакт. Възцарява се мълчанието.

Почивка има при наличие на работа, мълчанието е на мястото си след бурно изразяване. Така работи Господ. Методите му са доста ирационални. Ако наистина искаш да си оси-гуриш сигурност, трябва да водиш несигурен живот. Ако действително искаш да бъдеш жив, трябва да си готов да умреш всеки миг. Това е Божията нелогичност! Ако желаеш да бъ-деш автентичен, трябва да рискуваш.

Например, учили са те никога да не се гневиш и ти си мислиш, че негневящият се трябва да е олицетворение на любовта. Нищо подобно, Човек, който никога не се ядосва, няма да може и да обича. Двете неща вървят заедно, в пакет. Истински обичащият човек понякога ще се гневи горещо. Ала неговият гняв е красив, от любов е. Енергията му е гореща, гневът му не наранява. По-скоро ще се почувстваш благодарен за гнева му.

Не си ли виждал? Ако обичаш някого и направиш нещо такова, че наистина да го разгневиш, ама наистина, откровено да го ядосаш, винаги се чувстваш благодарен, защото те обича толкова много, че може да си позволи да е гневен. Иначе защо?... Когато не можеш да си позволиш гняв, оставаш в рамките на учтивостта. Когато пък не искаш да си позволиш каквото и да било, да правиш каквито и да било рисковани неща, само се усмихваш - безразлично ти е. Ако детето ти се готви да скочи в пропаст, ще си спестиш ли гнева? Няма ли да извикаш, няма ли да заври в теб цялата ти енергия? Нима ще се усмих-ваш учтиво? Невъзможно е!

Знам една история...

В двореца на Соломон се явили двс жени, спорещи за някакво дете. И двете твърдели, че детето им принадлежи. Било много трудно да се прецени коя е права. Дстето било твърде малко и не могло да каже каквото и да било по въпроса.

Соломон хвърлил поглед към спорещите и казал:

- Ето какво ще направим - ще разсечем детето на две равни части и всяка от вас ще получи своето. Няма друг начин. Трябва да отсъдя справедливо и точно. Няма никакви доказателства в полза на едната и на другата. Като цар решавам - разрежете детето на две и дайте на всяка от двете по половинка.

Жената, която държала детето на ръце, продължавала да се усмихва, щастлива била, Другата обаче просто полудяла, сякаш ще убие царя, ще го разкъса иа парчета.

- Какви ги приказваш – завила, - да не си полудял!

Била разярена. Вече не била обикновена жена, а самият въплътен гняв, огнена стихия!

- Ако това е справедливостта ти, аз се отказвам от претенциите си. Нека детето остане при нея. То е нейно, не е мое!

Гневна била, а сълзите се стичали по бузите й.

- Детето е твое! - казал Соломон на плачещата майка. - Вземи го - другата е измамница.

Другата жена не искала да губи каквото и да било - а ставало въпрос за живота на детето! Продължила да се смее, за нея детето нямало никакво значение.

Когато обичаш, можеш да си позволиш да бъдеш гневен, да - можеш. Ако обичаш себе си - а това е задължително в живота, иначе ще пропуснеш най-важното - никога няма да си репресивен, ще бъдеш експресивен, ще изразяваш всичко, което ти носи животът. Ще го изразяваш - радост, тъга, върхове, падения, дни, нощи.

Възпитавали са те да бъдеш фалшив, да бъдеш лицемер. Когато чувстваш гняв, налагаш си изкуствена усмивка. Връхлети ли те ярост - потискаш я. Постоянно изтласкваш полови-те си подтици, продължаваш да пееш мантри... Никога не си честен по отношение на онова, което е вътре в теб.

Случило се...

Джо и малката му дъщеричка Мидж отишли в лунапарка, но по пътя решили да спрат на едно място и да похапнат. В лунапарка Мидж видяла хотдог и възкликнала "Татко, искам..." Джо спрял и й купил хотдог с всичко останало към него. При пуканките Мидж изпищяла отново: "Татенце, искам..." Джо купил и я натьпкал с пуканки.

Не ги отминало и изкушението на сладоледа:

"Татко, искам..." Бащата спрял пред продавача, но този път казал: "Искам, искам, знам аз какво искаш - искаш сладолед - нали?

- Не, татенце - проплакало момиченцето. - Искам да повърна!

Тя искала това от самото начало, но кой да слуша!

Още на идване се била натъпкала здраво.

Репресията означава да не се вслушваш в собствената си природа. Тя е капан, предназначен да те унищожи.

Дванадесет скинари влезли в една кръчма с цялата си екипировка, якета "Левис" и пр. - пълен комплект. Отправили се направо към собствсника и казали:

- Тринадесет пинти горчиво, моля!

- Но вис сте само дванадесет.

- Виж какво, човече, поискахме тринадесет пинти горчиво!

Собственикът им дал бирата и те насядали. В ъгьла кротувал дребен стар човек. Водачът на скинарите се приближил до него и му казал:

- Заповядай, татенце, пий от нас една пинта бира.

1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница