Тантриското преобразяване

Дребничкият рекъл:

- Благодаря, благодаря, щедър си, синко.

- Моля, моля, ние нямаме нищо против да помагаме на инвалиди.

- Но аз не съм инвалид.

- О, ще станеш, ако не ни поръчаш по още една.

Това е то репресията - трик да те инвалидизира, да те разруши, да те направи слаб, да те обърне срещу самия теб. Репресията създава у теб вътрешен конфликт, а разкъсваният от вътрешни конфликти човек е винаги слаб.

Обществото играе голяма игра - обръща хората срещу самите тях, създава вътрешноличностни конфликти. Непрестанно се бориш със самия себе си, не ти остава енергия за нищо друго. Не си ли го забелязал по себе си? Непрекъсната вътрешна драма... Обществото те е разделило на две, ти си раздвоена личност, шизофреник, объркан си. Превърнал си се в лист отбрулен - не знаеш кой си, закъде си тръгнал, какво точно правиш тук, защо си тук! Наистина са те объркали. А от това объркване се раждат велики водачи - Адолф Хитлер, Мао Дзе-дън, Йосиф Сталин. На почвата на объркването вегетира и ва-тиканският папа и какво ли не още, до безкрая. Теб обаче със сигурност те разрушават най-безочливо.

Тантра те подтиква да бъдеш експресивен, но помни, експресивността не означава безотговорност. Тантра казва: бъди интелигентно експресивен и няма да навредиш на абсолютно никого! Който не вреди на самия себе си, никога няма да навреди на друг. Вредящият на самия себе си е опасен за всички. Дори и да му липсва само чувство на любов към самия себе си, пак е опасен, пак вреди. Няма как да не е така.

Когато си тъжен и депресиран, тласкаш и околните към тъга и депресия. Когато си щастлив, стремиш се да създадеш щастие и за другите, понеже щастието е възможно само в щас-тлив свят. Ако живееш в радост, ще искаш всички да са радостни. Това е истинската религия - от собствената ти радост да произлезе благодат за всичко съществуващо.

Репресията те прави фалшив. Сексът, гневът, алчността не могат да бъдат премахнати чрез потискане, не могат. Те си остават на място - сменят се само етикетите. Преминават в несъзнателното, продължават да действат оттам, минават в нелегалност. А когато са в дълбока нелегалност, те стават по-опасни. Цялото психоаналитично движение се опитва да ги извади отново на повърхността. Достигнат ли до съзнанието, свободен си от тях.

Някакъв французин отишъл в Англия. Един приятел го попитал как я кара. Французинът отвърнал, че всичко му е наред, с изключснис само на едно единствено нещо:

- Когато отивам на парти, домакинята не ми казва къде е писоара.

- Ах, Джордж, искаш да кажеш, че не ти казва къде е тоалетната! Това си е английската сдържаност. Тя по-скоро би казала: "Бихте ли искали да си измиете ръцете?" - а това означава същото.

Французинът си взел бележка от разговора и следващия път, когато отишъл на парти гостите чули следната забележка на домакинята:

- Добър вечер, мосьо Дюпонт. Бихте ли желали да си измиете ръцетс?

- Не, благодаря, мадам, вече ги измих при едно дърво в предната градина.

Така става... само имената се сменят. Объркваш се, не си даваш сметка кое какво е. Всичко остава на мястото си, само етикетите се менят, а като резултат - ето ти го побърканото чо-вечество! Твоите родители и обществото са те унищожили. Ти, от своя страна, рушиш децата си. Образува се порочен кръг. Е, все някой трябва да се престраши и да излезе на светло.

Ако ме разбираш както трябва, ще забележиш, че целта на моето посвещение е в усилието да бъдеш изваден от порочния кръг.

Не се ядосвай на родителите си. Те са направили, каквото и както са могли за теб. Увеличи съзнателността си, не прави същата грешка със собствените си деца. Помогни им да станат по-експресивни, научи ги на изразителност. Подтиквай ги да реализират собствената си автентичност, да не се срамуват от вътрешното си съдържание. Ще си спечелиш вечната им признателност, понеже те няма да станат жертва на вътрешен конфликт. Ще бъдат като монолитни каменни блокове, няма да се разпадат на малки безформени фрагменти. Объркването никога няма да ги завладее, винаги ще знаят какво точно искат.

А когато съвсем точно знаеш какво искаш, ще можеш да работиш в правилната посока. Не знаеш ли какво искаш - как ще работиш? Всеки се разпорежда с теб както си ще, налага ти своите идеи, а ти го следваш сляпо и покорно. Всеки повече или по-малко убедителен водач ще те накара да го следваш. Досега си вървял по гайдата на мнозина, а те всички са рушали нещо в теб.

Следвай природата.

Всяко поколение разрушава другото. Ако някой не се противопостави съзнателно на това, унищожението непременно настьпва.

Последният въпрос:

Ошо, защо се ожеиих за жена, която ме мрази? Аз също я мразя.

Откъде мога да знам защо си се оженил за жена, която мразиш и която също те мрази? Може би - нека допуснем - ти си се оженил именно понеже я мразиш, оженили сте се от ом-

раза.

Чувал съм...

Мула Насрудин се озовал в особена ситуация. Имал връзка едновременно с три жени, като на всяка обещавал, че ще я вземе за съпруга. По eдно време и трите го притиснали да спази обещанисто си. Объркан, Мула се посъветвал с адвоката си.

- Предлагам - казал адвокатът - да ме упълномощиш да уведомя всички вестници, че си се самоубил, ще направим и погребение... това би решило проблема ти.

Пристъпили към действие незабавно. Докато адвокатът се занимавал да телефонира на вестниците, Мула подготвил всичко необходимо с погребалното бюро. Погребението било впечатляващо. В подходящото за церсмониала време всички започнали да се изреждат при ковчега, за да си вземат последно сбогом с починалия. Тогава се появили трите му прия-телки.

- Бедният Насрудин - въздъхнало първото момиче, загледано в тялото - беше отвратителен въшльо, но положително ще ми липсва.

- Сбогом, Насрудин - проплакало второто момиче. Толкова много лошавини никога не свършват на добро.

Третата обаче била много ядосана:

- Дърт плъх, да умреш, след като ми обеща брак! За такова нещо бих те застреляла собственоръчно, нищо че си умрял! Остава ми поне това удовлетворение!

Тя измъкнала револвер от чантичката си и го насочила към тялото в ковчега.

- Чакай! Не се горещи чак толкова - изкрещял трупът и се изправил в ковчега. - За теб ще се оженя!

Не мога да знам защо си се оженил за жена, която мразиш и която също те мрази. Но внимавай - сигурно си направил големи щуротии. Така е с всички, не се притеснявай. Това е естественото, обикновеното състояние на човечеството. Всеки е в някакво блато. Никой не знае защо прави едно нещо, а не прави друго. Понякога сключваш брак, защото лицето на жената ти се струва привлекателно. Какво общо има бракът с лицето? След два или три дни меденият месец ще свърши и повече нямада се сетиш за лицето й. Ти никога не се жениш за истинската жена, а за лицето, за фигурата, но тези неща нямат нищо общо със същността. А може би си бил запленен от женския гласец, от мелодичността на интонацията и веднага си предложил брак... хората се женят заради какви ли не глупости. Мелодичният глас тук няма работа. С мелодичен гласец не се готви вкусен обяд, нито се оправя легло. Само след няколко дни напълно ще игнорираш гласа.

Реалността, с която ти се налага да живееш, няма нищо общо с такива неща. Жената има фигура с определена извивка тук и вдлъбнатина там - какво общо има това с живота? Даде-на жена ходи по определен начин и това ти харесва - достатъчно основание ли е да пропилееш брачния си живот - за една нищо и никаква походка! Глупости!

Животът изисква по-реалистичен подход, по-здрава основа. А ти продължаваш да се плъзгаш по повърхността. Причината е, че не осъзнаваш. Тук не става въпрос само за брака, а за живота като цяло. Все това правиш... влачиш се по модата на мига, без да се вглеждаш по-дълбоко, без да разбираш, че животът изисква повече осъзнатост, повече отговорност, повече разбиране, ннтелигентност.

Стани по-интелигентен и ще имаш по-малко неприятности.

Бъди по-внимателен.

Бъди свидетел.

Достатъчно за днес.

9. БЕЗ-УМИЕТО Е ВРАТАТА

Веднъж в царството, изпълнено със радост,

щом виждащият ум с богатства се сдобие,

той става по-полезен - за това, за онова;

дори когато след обекта тича,

остава верен на самия себе си.

израстват заедно със славните листа:

щом нигде нищо не тече навън,

плодът на радост ще узрее!

и произлязлото от него

е без значение:

но въпреки това полезно е за туй-онуй.

При буйна страст или в покой

в основата е нищото.

жадуващо за светско блато,

кажи ми ти вината де е

на ума неопетнен.

Щом остава незасегнат

може ли да бъде окован?

Чрез интелекта можем да теоретизираме, да мислим за нея, да потънем в спекулации. А всяка спекулация е безсмислена, понеже как можеш да спекулираш по отношение на не- що, което не познаваш? Нима можеш дори само да мислиш за нещо непознато?

Непознатото не може да бъде мислено, няма как да мислиш за непознатото - цялата ти мисловна дейност е свързана с познатото, което се повтаря в ума ти. Да, можеш да създаваш нови комбинации за старите си мисли, но само с комбиниране няма да откриеш действителното. Ще останеш в заблуждение.

Интелектът е най-големият мошеник в света. В продължение на векове човекът се е заблуждавал чрез своя интелект.

Чрез интелекта ти обясняваш реалността, но не я дообясняваш. Интелектът натрупва такъв гъст прахоляк около теб, че не виждаш нищо, откъснат си от съществуването, затворен си в собствените си отровни светове, в мислите си, в споровете. Затлачен си в свещени писания - така е ставало винаги. Губим се преди всичко в джунглата от писания.

Тантра е пътят на интелигентността, а не на интелекта. Тя не дава отговор на никой въпрос. Тя изобщо нищо не обяснява, тя е необяснителна. Не е питане, а пътуване, не е проучване на истината, а истината. Тя прониква в реалността.

Опитва се да разпръсне всички облаци около теб, за да видиш действителността такава, каквато е.

Тантра означава да се отиде отвъд мисленето. Тъкмо поради това любовта е била толкова високо ценена сред тантристите. Любовният оргазъм се е превърнал в символ на висшата реалност. Причината за това е, че единствено в любовния оргазъм губиш ума си за няколко мига. Това е единственото състояние на безумие, достъпно на обикновения човек, единствената възможност за теб да хвърлиш поглед към реалността.

Оттук половият оргазъм е придобил огромна важност в пътя на тантра. Не че той ти дава върховната действителност, но поне ти осигурява шанс да отидеш отвъд пределите на ума. Малко прозорче... открехваш го само за момент, не продължава дълго, но все пак е единствената възможност да осъществиш някакъв контакт с действителността. В противен случай оставаш в постоянен плен на мислйте си, а мислите не обясняват нищо. Всички обяснения са безсмислица. Сега бих искал да ви разкажа един виц. Знаете, че не разказвам кой знае колко вицове...

Вицът е свързан с онзи чичко, дето стои на ъгъла - цветен чичко. Стои си значи той на ъгьла, поглежда нагоре и казва:

- Господи - защо си ме направил толкова тъмен?

Замислил се Господ, взел да философства -трябвало да измъдри някакъв отговор - и взел, че казал:

- Моето момче, причината, поради която те направих така тъмен, е да не получиш удар, когато тичаш из джунглата.

Цветният чичко казал:

- Да, да, разбирам това. Но, Господи, защо си направил косата ми така груба.

- Причината, моето момче - отвърнал Господ, е когато преследваш в джунглата диви животни като биволи и лъвове, косата ти да не се закача из храсталака.

- Да. да... Но, Господи, защо си направил краката ми така дълги?

- Причината е, синко, когато тичаш из джунглата след носорозите, биволите и слоновсте, да бягаш бързо. Имаш ли още въпроси?

Цветният казал:

- Да, Господи! Какво по дяволите правя тук в Пуна?

Никакви обяснения не помагат, нито са обяснили нещо. Бог трябва да се е видял в чудо...

Човешката същност е мистерия. Няма задоволителен отговор във връзка с нея, тъй като преди всичко липсва въпрос. Тази мистерия трябва да се живее, това не е някакъв проблем, който трябва да се реши.

Винаги помни разликата между проблем и мистерия: мистерията е екзистенциална, проблемът е интелектуален. Мистерията не се създава от ума и поради това умът не може да я разреши. Обратно: проблемът се създава от ума и поради това умът е в състоянието да го реши, няма особена трудност в това. Ала мистерията на живота - тази екзистенциална тайнственост, която те обгръща, тези дървета, тези звезди, птиците, хората, самият ти... как можеш да обясниш всичко това чрез ума?

Умът е нещо съвсем модерно, ново... Съществуването е минавало без присъствието на ума толкова дълго време... Умът е добавка, просто се е появил по някое време. Учените твърдят, че ако вместим човешката история в 24 часа, само в един ден, то умът ще се появи преди една секунда! Ако мерим по този начин - 24 часа, цялата история в едно денонощие, то умът се появява преди две секунди. Какво може да реши той? Как? Той не познава началото, нито края, появил се е по средата на играта. Няма никаква перспектива.

Ако наистина искаш да разбереш какво е непознатото, трябва да изоставиш ума, да изчезнещ в съществуващото. Това е пътят на тантра. Тантра не е философия, тя е абсолютно екзистенциална. И помни, когато казвам, че тантра е екзистенциална, нямам предвид екзистенциализма на Сартър, Камю, Марсел и другите. Техният екзистенциализъм е също философия, философия на съществуването, но не пътят на тантра. Разликата е огромна.

Философите екзистенциалисти на Запад се лутат само из негативното - страх, депресия, тъга, напрежение, безнадеждност, безсмислие, липса на цел - всичко все в негативен план. Тантра се занимава с всичко онова, което е красиво, радостно, блажено. Тантра казва: съществуването е оргазъм, вечен оргазъм, който продължава непрестанно. Той е винаги оргазъм, вечен екстаз.

Вървят в различни посоки. Сартър продължава да мисли за съществуването. Тантра казва: мисленето не е вратата. То не води доникъде. Философията е велика - ако говориш глупости, философията няма равна. Можеш цял живот да правиш планини от къртичини и дори да изпитваш наслада от това. Онзи ден четох нещо много философско. Медитирайте върху него...

Нещо много странно се случи с мен и сега ще ви го разкажа, защото може да се случи и с вас - надявам се да се справите по-добре от мен.

Вчера отидох на ресторант и си поръчах обяд. Бях с малка група хора около масата и обядвахме. Шест, седем души около масата обядват, осем, девет... може би дори четиридесет - малка група.

Аз си поръчах с обяда и чаша мляко. Обичам мляко. Знаете отношението ми към мътеницата, но мляко обичам, дори обожавам. Обичам прясно, студено мляко. Ако е топло. ...у-у-у! Опитвам го, но не го харесвам.

Както и да е, млякото пристигна. Тъкмо се канех да го изпия, когато забелязал на повърхността му да плува мъничка трошичка. Мога да ви гарантирам, че за мен нищо друго не съществуваше на света освен тази троха. Тя се превърна в най-важното нещо за живота ми - поне за няколко минути. Как да погълна едно такова проклето нещо, да го допусна в себе си? Кой знае какви гадости съдържа, човек днес на нищо не може да има доверие! Току-виж се окаже отровна! Може да съдържа тифозни бацили. Не исках да я глътна за нищо на света.

И преди ми се бе случвало да видя трохи и мръсотии в храната - аз съм фин човек, живял човек, сигурен съм, че и вие сте виждали. Има ги навсякъде, но комай преди всичко в за-

харниците. От време на време можете да ги откриете и в брашното. Овесеното брашно гъмжи от тях. Ако искате да знаете точно какво мисля, то ще ви кажа, че в овесеното брашно те май са повече и от брашното... Във връзка с трохата в млякото ми най-много ме притесняваше фактът, че не знаех нейния произход. Ето това не ми даваше мира. Знаех произхода на млякото - това, между нас казано, също ме притесняваше, но поне знаех със сигурност произхода му. В края на краищата реших да извадя трохата от млякото си.

Забелязали ли сте колко е трудно? Тези дяволски черни трошички са ужасно умни, помирисват лъжицата от една миля. Още щом вземеш лъжицата, започват да бягат покрай стената, на чашата, нали? Подхващаш ги нагоре, а те отскачат встрани... трябва да бъдеш страшно внимателен, защото поумняват и могат да се гмурнат към дъното, а ти да стоиш като глупак и да ги чакаш да изплуват отново.

Можеш да направиш следното - ако например потопиш върха на пръста си и много нежно докоснеш трохичката, тя ще залепне за пръста заедно с голямо млечно петно - така ще я извадиш. Добре, но когато си с цяла група хора, как така ще вземеш да бъркаш с пръст в млякото си. Нали някой умник ще каже: "Глей го тоя как си пъха пръстите в млякото!" Какво ще отговориш? "Искам да извадя една черна трошица?" Е, няма как да отговориш така!

Можеш да направиш друго - да пиещ млякото много внимателно, като не изпускаш от поглед трошичката. Щом започне да се придвижва към теб, преставаш да пиеш - надхит-рил си дяволчето! Това обаче става само когато трошичката се намира в далечната страна на чашата. В случая тя бе от близката страна и не мърдаше. Какво да направя? Обръщаш чашата... а проклетото нещо все е от близката страна!

Ще ви кажа какво направих аз, та ако се случи и с вас, да се справите по подобен маниер. Станах и отидох до другия край на масата - изпих го там. Никой нищо не разбра за при-тесненията ми.

Философията прави планини, трупайки къртичини. Можеш да продължаваш до безкрай, все едно. Човекът е философствал в продължение на най-малко 5000 години за дреболии, за всичко и за нищо - за началото, за края, за средата - за какво ли не. Без да реши нито един въпрос, нито един, нито дори най-малкия. Философията се е доказала като ненужно усилие, може би едно от най-ненужните. Въпреки това човек продължава, знаейки отлично, че няма да постигне нищо. Защо? Философията все обещава, но не изпълнява. Защо тогава човекът продължава да се трепе? Защото е евтино. Не изисква никакво особено обвързва-не, нито отдаване. Можеш да си седиш удобно на стола вкъщи и да мислиш. Това е сън. Няма защо да променяш нещо от себе си, за да видиш действителността. За такова нещо се изисква кураж, вкус към приключението. Познаването на истината е най-великото приключение. Може да се загубиш, кой знае? Или пък да се върнеш напълно променен, без гаранции за добро ли е промяната, или за зло.

Пътешествието е непознато, толкова непознато, че дори не можеш да го планираш. Трябва просто да скочиш в него. Със завързани очи! В тьмната нощ, без карта, без да знаеш къде отиваш, нито защо и за какво. Само най-дръзките навлизат в екзистенциалното търсене. Ето защо тантра е привлекателна за съвсем малък брой хора, но пък тези хора са солта на земята. Сараха е един от тях.

Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие, той става по-полезен за това, за онова

дори когато след обекта тича, остава верен на самия себе си.

Царят трябва да е казал на Сараха какво говорят хората за него - че се отдавал на сетивата си, на удоволствия. Вече не бил санясин, обетът му бил фалшив...

Той поискал позволение от царя да стане будистки монах и станал будистки монах. Живял контролирано и в дисциплина като будистки монах. Тогава дошла онази революционна жена и променила цялото му съществуване, живота му. Тя разрушила неговия характер. Дала му свобода - свобода да бъде, да съществува от един момент в друг, без минало, без бъдеще.

Съвсем естествено било, че обикновените, прости хора започнали да го смятат паднал от предишните висини, предал стойностите на монашеството си. Сараха бил голям брамин и учен - на него възлагали огромни надежди, очаквали да дари страната си със знания, а той взел да се държи като бясно псе. Сигурно са разпространявали 1001 истории из страната за него, та царят му казал за хорските приказки. Царят се чувствал засегнат - той обичал Сараха, уважавал го - но самият принадлежал към същия хорски свят, мисленето му не се различавало от общоприетото. Нямал никакви црозрения в действителността и в самия себе си.

Сараха казва на царя: дори само веднъж да усетиш какво е радостта, ще забравиш за всички подобни приказки. Вкуси веднъж поне от истинския живот и ще забравиш всички глу-пости за благородния характер, за благодетелта и уважението.

Можеш да продължиш да живееш дълбокоуважаван живот само ако си узрял, ако нямаш контакт с истинския живот. Животът е радикално явление. Той е хаос - творчески хаос, но хаос.

Сараха казва:

Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие...

Въпросът обаче се свежда до пряката опитност. Сараха твърди: не мога да обясня какво се случи с мен, но мога да съм сигурен поне в това, че ако опиташ дори само веднъж, ще се промениш. Опитването трансформира. Нямам намерение да те убеждавам чрез аргументи, нямам никаква своя философия, говори Сараха. Имам някакъв опит, който мога да споделя с теб, но това споделяне не може да стане само от моя страна. Трябва да се откажеш от догматичната си гледна точка, да ме последваш в непознатото. Трябва да отидеш до прозореца, където ще те отведа, за да погледнеш към чистото съществуване, към прозрачността. Трябва, обаче, непрестанно да ме държиш за ръка, да ме последваш при прозореца.

Това прави учителят - държи за ръка ученика и го води до онзи отвор, откъдето може да хвърли поглед към Бога. Казано метафорично, учителят заема на ученика своите очи. Щом веднъж опиташ, вече няма проблем, самият опит ще ти помага. Притегателната сила на подобна опитност е така силна, че вече не можеш да останеш в предишното си вегетиращо съществуване.

Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие...

За да вкусиш подобна радост, ти е необходим виждащ ум - ум, необременен от потиснатост и наочници, отворен към реалността.

Това е истински проблем за хората, прекалено свързани с разни философии, религии, писания, теории, догми - те са си сложили прекалено много и дебели наочници, напластени един върху друг. Очите им се губят зад безброй завеси. Тези завеси трябва да бъдат отдръпнати, да ги обелиш, както се бели лук. Тогава ще придобиеш виждащ ум.

В момента разполагаш с всичко друго, но не и с това. Умът ти само се преструва, че вижда, а всъщност говори и вярва, че вижда. Очите ти не виждат, ушите ти не чуват, ръцете ти са забравили да докосват - загубил си чувствителността си, свободният поток вече не ти е достъпен, потокът, който превръща очите ти във виждащи очи, който прави ушите ти да слушат истински. Затова Исус все повтарял на своите ученици:

ако можете да видите, вижте! Ако имате очи, вижте! Ако имате уши, чуйте, слушайте! Той е говорил на зрящи люде, на слепци или глухи. Те имали точно такава способност да виждат, както и вие, същата способност да чуват, както и всеки нормален човек.

Защо тогава той толкова настоявал: ако имате очи...? Нима винаги е говорил на слепци като вас? Но какво е имал предвид, когато казвал: ако имате очи? Откъде това "ако"? Това "ако" е велико "ако", защото хората привидно имат очи, но всъшност нямат. Тази привидност е много опасна, понеже те си вярват, че са зрящи.

Вглеждал ли си се някога в нещо без участието на мислите ти, без тяхната намеса, интерпретация, разсейване? Виждал ли си някога розов цвят, без да се намеси езикът, без умът веднага да се надигне: "Това е розов цвят, чудесно цвете" или нещо подобно? В момента, когато кажеш, че това е розов цвят, вече не виждаш това цвете. Всички розови цветове, които си виждал и за които си слушал, се нареждат на опашка, а наблюдаваният цвят остава в най-отдалечения край. В момента, когато кажеш, че това е розов цвят, спускаш завеса пред очите си.